В преданието „Падането на Гондолин“ се сблъскват две от най-могъщите сили на света. От едната страна е Моргот, символ на върховното зло, невидим в тази история, но властващ над огромна военна сила от своята крепост Ангбанд. Срещу него е Улмо, отстъпващ по мощ единствено на Манве, предводителя на Валарите – наричат го Властелин на водите във всички морета, езера и реки под небето. Но той работи в Средната земя тайно, за да подкрепи елфите Нолдори, сред които са Хурин и Турин Турамбар.
Централно място в тази вражда на боговете заема град Гондолин, прекрасен, но неоткриваем. Той е построен и заселен от елфите Нолдори, които, докато живеели в страната на боговете Валинор, се разбунтували срещу тяхната власт и избягали в Средната земя. Моргот се бои и ненавижда Тургон, краля на Гондолин, ала напразно се мъчи да открие вълшебния таен град.
В този свят идва Туор, братовчед на Турин и изпълнител на плановете на Улмо. Насочван незабележимо от него, Туор тръгва от родния си край на страховито пътешествие към Гондолин и в един от най-повратните мигове от историята на Средната земя сам морският бог се извисява пред него над бурните океански вълни. В Гондолин Туор става велик – оженва се за кралската дъщеря Идрил и техен син е Еарендел, чието раждане и огромно значение за бъдните дни са предречени от Улмо.
Най-сетне идва страшният край. Чрез акт на върховно предателство Моргот научава всичко, което му трябва, за да подготви унищожително нападение над града с Балрози, дракони и безброй орки. След подробен разказ за падането на Гондолин легендата свършва с бягството на Туор, Идрил и рожбата им Еарендел. Те пътуват към нова история – Легендата за Еарендел, която Толкин така и не написва, но е изложена в тази книга по други източници.
След представянето на „Берен и Лутиен“ Кристофър Толкин използва същия похват на „история в развитие“ при писането на това издание на „Падането на Гондолин“. Според думите на Дж. Р. Р. Толкин това е „първата реална история на този въображаем свят“ и заедно с „Берен и Лутиен“ и „Децата на Хурин“ той я смята за една от трите „Велики легенди” на Древните дни.
Библиографска информация
Твърда корица
ISBN: 9789546559043
Дата на издаване: 11.03.2019
Брой страници: 256
Android книга
Дата на издаване: 20.03.2019
iOS книга
Дата на издаване: 20.03.2019
книга
книга
Не знам за хълма Кор (познат още като хълма Дедов :D Но нека избягваме такива асоциации), но мога да ти кажа, че нищо чудно Хурин и Турин да са замислени като елфи (както е бил Берен, например). Може и да не е грешка, а просто несъответствие между някоя по-ранна версия, противоречаща си със "Силмарилион". Ако ли не, е груба грешка. Все пак "Силмарилион" е алманахът и в него пише всичко, което е канонът.
Книгата е страхотна,въпреки няколко несъответствия: "...и там в една дълбока долина издигнали зеления хълм Кор.На върха на Кор бил построен градът на елфите,наречен Тун."Тун би трябвало да е името на хълма,а Кор(или Тирион) е името на града.
"Но той работи в Средната земя тайно,за да подкрепи елфите Нолдори,сред които са Хурин и Турин Турамбар."Хурин и Турин са хора,а не елфи.
Има, накрая, добре е принтирана. Доволно
Да бе, я кажете има ли карта в изданието. Които са си купили книгата вече, имам предвид. Аз лично ще изчакам малко, но искам да знам има ли карта!
Доволен съм, благодаря!