Роджър Зелазни досега не ме е разочаровал. "Господарят на светпината" беше изключително удоволствие през далечната 1993г., макар да се оказа, че ми липсва последната кола от книгата. Тя беше трета от поредицата ИСФ на Бард, която започна много силно с "Магистрала на вечността" на Кл.Саймък и "Човекът от високия замък" на Ф.К.Дик, и запази тоя тренд доста години. "Една нощ на самотния октомври" си беше една естетическа наслада. Да не отварям дума за "Хрониките на Амбър", които събирах една след друга къде нови, къде на старо. Не съм пропусал нио от Зелазни.

Сега ще трябва да купя новата книга само заради първата част с четирите истории. Дано качеството е същото!