Джордж Р. Р. Мартин си спечели международно признание със своя монументален цикъл епично фентъзи. Авторът на бестселър No 1 на „Ню Йорк Таймс” поднася петата книга от своята епохална поредица... където познати лица и изненадващо нови сили съперничат за място в една раздробена империя.
След колосално сражение бъдещето на Седемте кралства виси на косъм. Нови и нови заплахи възникват отвсякъде. На изток Денерис Таргариен, последната издънка на дома Таргариен, властва с трите си дракона като кралица в град, съграден от прах и смърт. Но Денерис има хиляди врагове. Докато те се сбират, един младеж предприема изпълнено с премеждия пътешествие, за да намери кралицата – но със съвсем различна цел.
Беглецът от Вестерос Тирион Ланистър също се отправя към Денерис. Но най-новите му съюзници не са жалки отрепки, каквито изглеждат: между тях има един, който би могъл да осуети претенцията на Денерис за Вестерос завинаги.
На север се простира чудовищно огромният Вал от лед и камък... силен само дотолкова, доколкото са силни неговите бранители. Там Джон Сняг, 998-мият лорд-командир на Нощния страж, ще се изправи пред най-голямото си предизвикателство. Защото има могъщи врагове не само в Стража, но и отвън, в земята на съществата от лед.
От всички краища отново се разпалват жестоки конфликти, извършват се лични измени и разбойници и жреци, войници и превъплъщенци, благородници и роби ще се изправят пред привидно непреодолими препятствия. Някои ще се провалят, други ще израснат в силата на мрака. Но във време на нарастващ смут вълните на съдба и политика неизбежно ще доведат до най-грандиозния танц от всички.
Какво е „Песен за огън и лед?” Това е единствената фентъзи поредица, която бих поставил на нивото на „Властелинът на пръстените” на Дж. Р. Р. Толкин... Това е фентъзи поредица за яки хора, дори за тези, които не четат фентъзи.
Чикаго Трибюн
книга
книга
Аз имам един коментар към превода (може би малко закъснял, предвид, че я четох когато беше издадена първоначално) - виждам, че един и същи човек е правил превода на всички книги към момента и ми е любопитно защо в първите четири преводачът се постарал да не превежда директно думи като "cunt" и така да избегне прекалената вулгарност, a изведнъж в петата срещам думи като п**ка. Останах изключително неприятно изненадана и това доста ми развали удоволствието от четенето. Би трябвало да се спазва един и същи стил на превода във всички книги, а не да се прави изненадваща промяна в петата книга. Не бих си купила останалите книги от вас (ако Мартин изобщо ги напише). И сега ме е яд, че съм хвърлила пари на вятъра за 5 книги, а ще трябва да си купувам цялата поредица наново на английски (някак си ми е по-лесно да преглътна вулгарностите на чужд език).
Искам да поздравя издателството и сайта за отличната маркетингова политика. Вашите книги са издавани точно на обявените от вас дати и са веднага налични в търговската мрежа. А за съжаление конкуренцията е на много ниско ниво. Поредно разочарование от сайта на Хеликон, които обявяват излизане на книга на 17.11.2016, в книжарниците им е налична едва на 19.11 и в случая някои търговски вериги от рода на Кауфланд, дори зареждат изданието преди тях?!
Продължавайте да ни радвате същия дух и вече с нетърпение очакваме всички Ветровете на зимата
КУПУВАМ
Песен за огън и лед
кн.2 "Сблъсък на крале" - Мартин, Джордж Р. Р.
Ако някой я има и я продава да пише на e-mail: mrdark@abv.bg
Доста интересно прозрение ме осени, размишлявайки за съдбата на Джон Сняг след неговата "смърт". Всички теории, които съм срещал в интернет са за това как той ще стане прероденият Азор Ахай, с помощта на Мелисандре. А всъщност никой не обмисля по-очевидното, а именно точната противоположност. Както Станис е аватар на бога на огъня, така Джон Сняг ще стане бога на леда, бога на белите бродници. Ето и някоко довода за това:
1. Когато събратята му от нощния страж го убиват, той не усеща последната кама преди да умре, а само студа.
2. Зимата идва в точния момент, в който Джон умира. Той, или по-скоро Белият бог, в който се е превърнал, ще доведе ветровете на зимата.
3. Колкото и оправдана да е фамилията на Джон като копеле на Севера, не мисля, че името Сняг е случайно.
Сега доводите, против това, че Джон Сняг ще стане преродения Азор Ахай. По принцип хората които създават тези теории се хващат за това, че когато Мелисандре се моли за видение на АА в пламъците вижда само сняг. Но те не осъзнават и че когато мисли за Станис, също вижда само сняг. Тоест, това не означава, че Джон Сняг е АА, а Станис не е, а точно обратното - Станис винаги си е бил АА, защото Мелисандре никога не греши, а причината, поради която тя вижда и Станис и АА (които явно са едно и също нещо, защото ги вижда по един същи начин) е защото накрая от АА и огъня няма да остане нищо, снегът ще го засипе, белите бродници и техния бог ще възтържествуват, типично по Джордж-Мартински стил.
Имаше предвид това? http://www.bard.bg/book/?id=1700