Едно шеметно, изпълнено с черен хумор бъдеще!
Авторът е носител на наградите ХЮГО и НЕБЮЛА
Хората от недалечното бъдеще могат да копират личностите си в анимирани глинени тела, които съществуват само един ден. Детективът Албърт Морис вечно си търси белята и затова изпраща свои глинени дубликати на смъртоносни мисии, където те биват застрелвани, смазвани, удавяни - просто част от обичайния работен ден.
Чета я в момента. Интересна и увлекателна е. Дразни ме само че някои неща(факти) ги повтаря всяка втора глава.
Сериите за Ъплифта са човечни, безценни и т.н. Нямам време да пиша, но вместо да се критикува трябва да се мисли. Имаме да живеем още сто години, и да четем такива книги, за да се стреснем и просветим в отношението си към животните.
Ако някой все още търси в какъв ред са книгите Гугъл или Уикипедия, и после Дейвид Брин. Има инфо и на български и на английски.
Като започнах да чета книгата бях доста скептично настроен, особено предвит разочарованието ми от последната фантастика, която четох. Слава богу Брин успя изцяло да разсее и обори мойте съмнения.
Историят и персонажите са много добре направени, развитието им също е интересно, вплитането в едно на фантастика и силно застъпен нойр елемент допълнително придава една оригиналност и чар на сюжета. Събитията са динамични и няма момент където да доскучават, изградената атмосфера на средата също е впечетляваща... накратко едниственото лошо нещо в книгата е корицата, която според мене е доста противна, нелепа и по-скоро да отблъсне читателите (доколкото това е възможно въобще, но все пак нали по "дрехите" посрещат) отколкото обратното.
Невероятна книга, която препоръчвам на всички с чисто сърце, няма да останете разочаровани
Може ли някой да изброи книгите от поредицата за ъплифта в реда в който трябва да се четат? Нямам ги всичките, а и нещо им обърках реда,благодаря предварително.
И досега не мога да повярвам, че Брин има толкова изумително въображение! "Килн хора" е прекрасно потвърждение какви възможности има този писател. Това е книга с изтънчено и абсурдистко чувства за хумор, която примесва в едно и страшно много въпроси. Това е фантастика от висша класа
knigata si e mnogo iaka, uvlekatelna i naistina dosta interesna, zaslujavashta da se prochete pone dva pati :) az sm dovolen ot sluchainoto si popadenie :)
И все пак страхотна книга. Така не се бях забавлявала отдавна!
Най-после Дейвид Брин реши да напише нещо оригинално! Щото тоя ъплифт ставаше все по-тъп с всяка следваща книга (макар че началото му беше наистина страхотно). "Килн хора" е един прекрасен пример за истинските възможности на автора, (да се надяваме, че занапред ще ги показва по-често). Оригинални идеи и много увлекателен сюжет в стил черно криминале! Е, на моменти прекалява с лирико-философските отклонения, но излишното многословие е типично за съвременната американска литература, така че ще се примирим с това.
Това обаче, с което не бих искал да се примирявам, е средняшкият превод (нещо твърде често срещано в книгите на БАРД). Като започнем от заглавието, където думата kiln (пещ) по неясни причини изобщо не е преведена (!?), оставяйки читателя крайно озадачен за смисъла му, и се стигне до смехотворното изопачаване на неанглийските имена - например Йеронимус Бош е преведен като Хиронимус Босх, а Ешер - като Ъшър (явно преводачът и хабер си няма от изобразително изкуство и никога не е чувал за тези велики художници-графици). Остава само с носталгия да си спомняме за старите времена, когато освен перфектен превод съществуваха още и бележки под линия, които поясняваха за читателя срещаните в текста известни имена.