Кръвна песен

Поствам го в снимка, тип лек натюрморт, гледам, че така е модерно нещо напоследък в групата :)

Този път Бард улучиха десятката с дебютът (поне доколкото знам, не се зечетох много в Уики-то) на Антъни Райън. Добър е, а има и още много потенциал за развиване. Все още не е съвсем на нивото на Сандерсън, Абъркромби и Лоурънс от новата вълна, но пък определено е на крачка пред Брент Уийкс.

Самата книга започна леко мудно, но след стотина страници вече почнах да се усещам, че трудно се запирам, като почна да чета, и я привърших за 3-4 дена :) Антагонистът е леко дразнещ на места с глупаво-наивно-романтичните си глупости за следване на дълг и принципи, но постепенно навлиза във форма, идва на себе си и е на път да се превърне в истински психопат от типа, който истинските ценители на жанра толкова много обичаме :)))

Не вярвам да има заинтригуван от жанра човек, на когото поредицата да не допадне, определено препоръчвам и почвам втората, че тъкмо онзи ден ми пристигна :)