Той е човек без минало – странник, който не помни нищо. Нарича се Валънтайн.
Събужда се в покрайнините на огромен град, където среща пъстра трупа акробати и жонгльори. Тръгва с тях из огромния свят Маджипур, воден от надеждата да срещне някого, който ще му върне изгубеното.
И тогава започва да сънува. Тези сънища му казват, че е лорд – владетел, прогонен от замъка си. Пътуването му вече има цел: да се върне в дома си, да открие истинската си същност и да следва съдбата си…
Очаква го най-тежкото изпитание, което ще провери вярата, решителността и силата на характера му.
„Смайващият мащаб на обрисуваната картина придава на скитанията на Валънтайн своеобразна дива поетичност.”
Роз Кавъни, www.amazon.com
„Творението на Силвърбърг е изумително... Като опитен жонгльор, той поддържа ритъма и напрежението до самия край.”
„Таймс”
Робърт Силвърбърг е роден на 15 януари 1935 г. в Ню Йорк. Автор е на голям брой произведения, но е известен най-вече с научната си фантастика. Печелил е многократно наградите „Хюго“, „Небюла“ и „Локус“. През 2004 г. получава възможно най-реномираното признание от професионалистите – наградата „Гранд Мастър“ за цялостен принос в жанра.
Сред многото светове, създадени от прочутия Робърт Силвърбърг през дългата му кариера, няма по-известен от Маджипур. Както е вярно, че всички светове на Зелазни са отражения на Амбър, така също е вярно, че всеки свят на Силвърбърг носи у себе си част от Маджипур.
„Замъкът на лорд Валънтайн“ се смята за едно от най-популярните произведения на Силвърбърг, което го нарежда в класациите до големи имена като Толкин, Едингс, Джордан и други. Това е роман, който може да бъде определен само с една дума – епичен.
Това е много добра новина.
Имам един въпрос. "Маджипурски хроники" не предхождат ли "Валънтайн Понтифекс"?
Само след месец очаквайте "Валънтайн Понтифекс".
Хубав ден
Книгата е много интересна, ще има ли продължение?
Би било добре с твърди корици, но честно казано ми е все тая дали книгата ще е с меки или твърди корици. Не съм от хората с претенции в тази част - важна е историята, не с какви корици е, все пак (меки или твърди). В този случай историята е класическа и отлична и това ми стига.
Присъединявам се към искането за твърди корици.