Железният изгрев

Не ме грабна... Скоро я свърших, та си отдъхнах. Докато се надявах нещо да се случи разбрах че съм вече прочела 2/3 от книгата, след това ми остана да я избутам.

На мен книгата ми хареса, макар че краят й беше малко пришпорен!

Предната книга не ми хареса особено, тая дори не я прочетох.. Прекалено много напомня за студената война - Русия империята на злото, изолация, крепостничество, имам чувстовото че автора е от онези патриотични американци, които знаят съвсем малко за историята на 1 държава чуто от някой пропаганден филм, през 50. Дори и да не съм прав, така мисля аз .

На вниманието на Бард!!!

Хора, шесттата част на "Машините на бога" на Джак Макдевит ще излиза през ноември 2006г. Защо не ги издадете тези книги???

Това е една страшна поредица!!

И в този ред на мисли - Какво става с продълженията на "Сага за седемте слънца" четвъртата и петата кники вече са издадени.

Като не можете да обезпечите издаването на всички книги от една поредица, не се захващайте. Така е по-добре и за вас и за нас - читателите, защото само ни размавате и нищо друго не се случва.

Всяко уважаващо себе си издателство издава всичко от започната поредица, иначе няма смисъл. Да сте бедни - не сте!! Направо Ви се чудя?!?!?!

Не може ли просто да четем и се радваме на прочетеното. Все пак никой от нас не е написал истинска НФ."Бард" печатат само наградени автори и това дава известни гаранции за стойността на книгите.Все пак се усеща липса на нови идеи, похвати, дори и при добри автори.

Цялата научна част? Брилянтно описания железен изгрев, да речем...

Роланд,кажи моля кое е НФ при Строс ? Просто съм любопитен.За мен Строс си е евтина фантастика.

Чел съм ги ВСИЧКИ, не "някои". И не виждам *сериозната* разлика в качеството. Чета внимателно, просто отбелязвах, че да определяш като "недоразумение" книга, която не си чел, еле па след като малко по-рано си написал автори на възможно най-конвейнрната и елементарна фантастика (имам предвид Зан, Кол и Бънч и т.н.), е най-малкото несериозно.

И аз не чета продължения на книги, които не съм харесал, но макар да имах критики към Сингуларно Небе, още тогава смятах, че Строс има потенциал. И тук го е развил, при това наистина с размах. Твоя воля си е дали ще четеш, но не давай определения, ако няма.

Роланд,ако си чел внимателно ще разбереш,че никъде не се казва аз да съм я чел тая книга.Не ми казвай само че ти четеш продължението на нещо което изобщо не харесваш.Ти а не аз твърдя,че това било сериозна НФ.Затова беше и спъсъка с авторите на наистина НФ.И щом си чел някой от тях значи би трябвало да виждаш разликата.НФ е когато се опира върху някоя действителна теория,а не всичко да е измислено(в което разбира се няма нищо лошо).И накрая едно уточнение:нямам нищо против Строс просто тия книги не ми харесват.Ако има нещо различно негово ще му обърна внимание.

Хехе, тва почти кат спам-бот :) Ако и не е.

Тая книга не е от най - добрите фантастики, но това разказче е:

Беше нощта на 13 март,2345 година. Триниборг лежеше на земята в малкия си апартамент в Киборг Сити и мислеше за последните думи на баща си Цецко - ''Как можа да го направиш,момчето ми! Аз съм ти баща,Трини!'' Преди около година Триниборг по погрешка беше изключил баща си от контакта за да включи новата си игра ''Плейстейшън 3000''. Това се беше оказало фатално за стареца и Триниборг още не можеше да го забрави. През 2345 година светът беше различен. Човешката раса отдавна беше изчезнала. Още през 2122 г. се случи ''Бунтът на машините''. Всички електроуреди (хладилници,печки,перални,миксери и т.н.) започнаха въстание срещу господарите си. Хората нямаха шанс. Те бяха създали по-умни същества от себе си (през 2078 година беше създаден хладилник с коефициент на интелигентност 145.Той имаше три мозъка и освен да охлажда храна можеше да разказва вицове и едновременно с това да жонглира яйца) След бунта и изчезването на хората технологиите започнаха да се развиват много бързо и се появиха първите космически кораби със скоростта на светлината, протониеви бластери, машини за телепортация и разбира се обявеното за най-гениално изобретение на хилядолетието - ''Вода на прах'' (прах,който при разтваряне превръща водата във вода). Триниборг беше един от свръхтехнологичните тостери.Като всички други той имаше две големи еластични ръце и крака,LCD дисплея в предната му част служеше като очи и за разлика от баща си беше на батерии. Той лежеше на земята и гледаше звездите през прозореца, когато изведнъж в стаята влетяха злата прахосмукачка Електра и брат й коварният iPod Ц-200.Трини веднага извади в двете си ръце електронна вилица и четка за зъби. Злодеите започнаха ожесточено да обстрелват нищо неподозиращия тостер със своите бластери, но тостерите бяха известни със своята атлетичност и Триниборг с лекота успя да избегне протониевите лъчи като бързо изтръгна батерията на прахосмукачката с вилицата в ръката си. След като видя ужасяващата смърт на сестра си Ц-200 веднага извади джобното си ножче,натисна копчето за телепортиране и с последни сили извика с австрийски акцент "Ай'л би бак''. След като пак остана сам,в главата на изплашения тостер се въртяха много въпроси ''Кои бяха тези двамата?Защо искаха да ме убият,по дяволите? Колко беше 131 по 921?''Може би никога нямаше да узнае отговорите на тези въпроси.Той не се беше забърквал в неприятности освен един път,когато беше влезнал в затвора за убийство на куче,но беше оправдан,защото го беше направил при самозащита(всъщност,това беше доста често срещано престъпление,тъй като тостерите винаги миришеха на храна).Триниборг силно се съмняваше,че заради едно куче някой ще се опита да го убие и затова търсеше друга причина,но колкото и да се опитваше не можеше да се сети за някоя.След два-три часа играене на плейстейшъна Трини реши,че е най-добре да поспи малко и на сутринта да реши какво ще прави.Въпреки че по това време всички бяха машини,те имаха нужда от почивка,за да не прегреят.Всички имаха по едно копче ''Standby'',което ги изключваше временно и всички го правеха вечерта,което много приличаше на съня при хората и животните. Триниборг се огледа наоколо. Виждаше навсякъде поляни и хълмове. След като се разсъни малко обърканият Трини започна да тича волно из полята и да пасе от разноцветната трева около него.Постепенно тревата изменяше формата си и изведнъж се превърна в огромно куче,което се опитваше да го изяде.Изненаданият тостер гледаше как кучето изважда лигавник и се втурна да бяга по големите хълмове,но накъдето и да отидеше кучето изкачаше пред него.Трини се спря и кучето изсъска:

-Ще си отмъстя!Време е за обяд!!

Изведнъж Триниборг се събуди от и видя,че това е било просто сън.

-Защо ли ми трябваше да си купувам чип за сънища! - промърмори ядосаният тостер.

Погледна часовника и забеляза,че наистина е време за обяд.Трябваше му малко време да се разъни,защото за машините не е много полезно да се мокрят с вода.Трини седна на дивана и забеляза че точно пред него лежеше трупа на млада прахосмукачка с протониев бластер в ръка.Чак тогава осъзна какво се беше случило миналата нощ. Някой се беше опитал да го убие...

След дълго търсене в справочника Триниборг най-накрая разбра отговора на въпроса си. И той беше... 120651! Естествено как не се беше сетил веднага. Трябваше да се ъпгреидне с калкулатор, а не с тази безполезна кафе машина. Та той дори не пиеше кафе! Изправи се като лениво се почеса по релтаните. Приближи се до кухненския плот и извади от чекмеджето две филийки от марихуана. Пусна ги с отработено движение в двата отвора на главата му и цъкна на LCD дисплея си копчето с надпис "препичане". Определено имаше нужда от нещо да го разбуди след тази нощ.

Филийките прегряха и Трини вдиша техния дим, излизащ от главата му, като дъждовни облаци. Освежавищият дим влезе във всеки микрочип, кабел и във всяка метална пластина от кибернетичното му тяло. Радостен той седна пред телевизора. По него течеше предаването "Пич, оправи ми пералнята". В момента тунинговаха една изключително радостна микровълнова печка. Ех, да му бяха сложили и на него един плазмен телевизор или една хеи-тек отварячка за бира с тонколони, които могат да те отнесат, като листо със звука си. Тъкмо щеше да си свърже плейстейшъна с телевизора, когато басов глас каза:

- Аре аз си тръгвам, щото стана два.

Триниборг обърна поглед от плейстейшъна, за да види как телевизора става и се изтупва.

- Дължиш ми 2 долароида - избоботи телевизорът.

-Кога минаха 12 часа?

-Така е като имаш телевизор под наем. 2 долароида - повтори нетърпеливо телевизора. - По-бързо, че трябва да отида при стария Боб уолкмена. Жива антика. Викам му да отиде да се продаде в антикварният магазин, той не ще.

Трини бръкна в джоба си и извади две малки киборгчета, които шаваха в ръката му. едното се опита да удари другото, а на свой ред то го напсува.

-Ето ти ги! Чао! До седемнаистък!

Телевизора излезе мудно през вратата, като изгледа учудено трупа на прахосмукачката, но не каза нищо.

Триниборг въздъхна. Така беше като всичко що е механизирано е живо. Трябва да плащаш заплата, на най-простите уреди. Поне лаптопа му "Гигантософт" беше негов. Как му се искаше да е милиадер, като Гей Билтс. Седна пред лаптопа и реши да потърси нещо в интернет за прахосмукачката. Влезе в Google и написа: "Електра". На екрана се появиха много снимки и клипове всички, от които бяха за някаква си "Кармен Електра" и те бяха или порнографски или самата Кармен бе позирала гола. След 658 страници запълнени от Кармен, Трини намери каквото търсеше ( тостерите бяха изключително търпеливи и можеха да търсят неща дни наред, но пък Трини имаше какво да гледа докато търсеше, ако разбирате какво имам в предвид). Беше снимка на прахосмукачка в гимназията, която много приличаше на тази лежаща на пода, като чувал с картофи. Триниборг се плесна, по това което минаваше за чело при тостерите. Стана и се затърси в купчината боклуци в ъгъла, служещ за импровизирана кофа за боклук. След малко измък-на малък USB 7.53. Харддиска му не беше особенно голям и затова ползваше портативна памет. Бързо се плъгна. Информацията го заля като потоп. Рожденният ден на чичо Раждо, денят в който мама и тате го сглобиха от резервни части на стара печка и хладилник и казаха, че са направили огромна грешка, като са го изкарали на този свят, защото такъв изрод е опасен за околните, и ето първият му секс. Тогава тя му се струваше единствената... за таковане. Тя наистина бе красива. Тя беше невероятен компютър. О, каква радост беше като накрая я убеди да загуби девственоста си с него. А, да ето я и тъпата досадница Електра, която го преследваше, като го убеждаваше да погледне, колко красиви са поставките й за чистене, докато той не я преби и не й открадна резервното захранване, а тя се закле да го убие и отиде да се оплаче на по-големият си брат. Колко отдавна беше това. Цели две седмици! А тя още се сърдеше! Е вече бе мъртва, а той осъзна, че нагазил до врата. На протониевата полиция нямаше да и хареса това. Трябваше да се отърве от трупа. Но първо приклекна до него и... ( тостерите нямат проблеми с некрофилията). След това взе безбатерното тяло на Електра, като прибра бластера й. Отиде до прозореца и пусна прахосмукачката от 63-тия етаж. Странни неща се случват, когато пчела застава между падаща прахосмукачка със стотина километра в час и камион движещ се с два пъти скороста на светлината. Поради невероятната скорост на камиона от цели два пъти скороста на светлината при сблъсък на теория (На Еинщайга) се отвара проход във времето, но това не бе ставало никога на практика, макар множеството опити това да се направи. Естествено никой не се беше сещал да сложи между двата блъскащи се обекта една малка пчела, която да мине през тръстерният двигател, да разполови импулсния поток на антиматерия в акумолатора и да пречини впечатляваща експлозия. Поради скороста на действието пространството се огъна, а на времето му беше разказан играта и...

Експлозията от сблъсъка беше невероятен червен облак от газ и оглушителен рев, който счупи всички стъкла в радиус от една миля. LCD дисплея на Триниборг се пукна със зловещо дрънчене. След малко по средата от катастрофата се появи портал в пространствено-времевият континиуум, който засмука експлозията, като изкриви пространството. От портала бе изплют човек с черен костюм и очила с думите:

-Тъпа матрица, пак се бъгна! Трябва да кажа на Морфей да я поправи!

Учудени роботи го гледаха няколко секунди преди да осъзнаят, че виждат жив човек. Всички роботи бяха програмирани да убиват хората и затова всички се втурнаха да го бият, но с няколко невероятно бързи удара човека ги разглоби, след което вдигна ръка заканително и изкреща: "Аре елате ми малко повече". След което с кратко "скуиш" беше премазан от лек автомобил със скорост три пъти, колкото светлината. Отвори се нов портал, още по назад във времето, заради по-високата скорост на колата, и с рев от него изкочи праисторически динозавър рекс, който започна да сее опустошение из града. А някъде преди много дълго време няколко агента в черни костюми очила, гледаха някакъв портал и се чудеха къде, по дяволите отиде Нео, когато експлозията ги връхлетя и изпепели.

Това може би наистина се случи или Трини просто беше изпушил твърде много марихуанени хлебчета.Обърканият тостер реши да бяга на някъде, защото скоро щяха да разберат, че е убил една не особенно невинна прахосмукачка...

Той беше един бягащ тостер,бягащ от строгия закон. Той беше невинен(или не чак толкова невинен). Спомни си за времето,когато беше в затвора за убийството на куче. Това бяха най-дългите 20 минути в живота му и той се закле,че никога няма да се върне отново в онази дупка. Трини знаеше,че скоро KCPD(Kiborg City Police Department) ще го издирват. Те бяха най-умните и добреобучени миксери в целия град. Чрез много ъпгрейди те притежаваха по добро обоняние дори и от кучетата,можеха да подушат тостер от разстояние 600 мили. Те бяха най-големия кошмар на Триниборг.Сигурно бяха разбрали за убийството два или три часа след него, защото всички машини имаха чипове, които показваха дали машините работят. Ако до два часа машината не се включеше (често имаше къси съединения, които изключват машината за час-два), щеше да изпрати сигнал до полицията с местоположението, в което бе починала машината. Вече знаеха. Триниборг се бе забавил твърде дълго. Никой не им бе избягва по-дълго от ден. Бяха въоръжени освен с обичайните протониеви бластери и пушки, с най-ужасяващото оръжие, което светът е виждал - Водният пистолет(Waterfun 2003 for kids). След изчезването на хората правителството бързо конфискува всички водни пистолети от хората и все още никой не можеше да им се противопостави. Учените в лабораториите на полицията постоянно разработваха нови оръжия като балони пълни с вода. Те бяха злите гении зад проекта ''Вода на прах''. Триниборг бързо прибра протониевия бластер в една от дупките в главата си, а в другата сложи останалите му пари, около 65 долароида, които бяха много немирни и тостерът, известен с търпението си, трябваше да изчака да заспят, за да може да ги сложи в импровизирания си джоб,грабна лаптопа си и тръгна надолу по стълбите. Два часа по-късно и 60 етажа по-надолу се сети, че можеше да вземе асансъора. Приближи го и тъкмо натискаше копчето за слизане , когато чу един мърморещ глас:

- Не ме притеснявайте!!! В отпуска съм!

- Тъп асансъор,с какво е заслужил отпуска!- помисли си Триниборг и отново тръгна надолу по стълбите.

Най-накрая стигна до първия етаж и ужасен видя как двама полицаи влизат в сградата. Бързо се скри зад най-близката ваза и зачака полицаите да се качат нагоре, като едновременно с това се пръскаше с дезедорант, който беше грабнал в последния момент, за да може да изгуби миризмата си на тостер.

- Какво мирише така?- попита един добрезакръглен миксер с големи рошави мустаци.

- Нямаме време, трябва да се качваме. Онзи тостер няма да се размине безнаказано. - отговори му другия миксер, въоръжен с водна попма.

Полицаите натиснаха копчето на асансъора, но след като чуха провикването''Отпуска!!!'' решиха,че е по-добре да се качат по стълбите и без да забелязват миришещата на дезедорант ваза в ъгъла на стаята тръгнаха нагоре. Триниборг избърса с ръка избилата пот, върху това, което се водеше за чело при тостерите и бързо излезна от сградата пред погледа на рецепционистката, която не беше забелязала, че полицаите търсят точно този тостер.Триниборг вдиша от чистия(или не чак толкова чист) въздух и тръгна по почти безлюдните улици на Киборг Сити. След кратка разходка забеляза, че на един стълб беше залепен плакат с негова снимка, който гласеше:''Този тостер е въоръжен и изключително опасен. Ако го видите обадете се на 555-12345, ако сте телефон, а ако не сте елате в най-близкия участък.'' Надписът допълнително изплаши горкия тостер и той реши да отиде някъде, където да е в безопасност. Единственият роднина, който имаше беше далечния му братовчед Гуфъс. Гуфъс беше добрезакръглен винаги ухилен и беше... пералня. Триниборг се помъчи да се сети адреса му и след като половин час си блъскаше главата в стената(буквално) най-накрая се сети:улица ''Генерал PHILIPS'' номер 6(Генерал PHILIPS беше един от главнокомандващите при Бунта на машините и логично на него беше кръстена улица). Триниборг се втурна към най-близката спирка на метрото и зачака. Метрото обикаляше града точно за 6.7 секунди, но не защото града беше малък, ами по простата причина че се движеше със 2 пъти скоростта на светлината. След 4.2 секунди най-накрая дойде метрото и Трини се качи в него, но за негов ужас видя трупа на братовчед си Гуфъс с извадена батерия на една от седалките. Върху трупа на пералнята беше написано ''ТИ СИ СЛЕДВАЩИЯТ!''...

Дъхът на Триниборг секна и той бавно се приближи до трупа и тихо промълви:

-Е какво пък, не бяхме толкова близки.

Огледа се нямаше никой друг в метрото освен една загадъчна машина с наметало. Това бе странно, защото по принцип машините не носеха дрехи. Триниборг се пресегна за бластера си, когато онзи стана и се приближи до него, като каза:

- Тродо, дай ми пръстена!

-Какво?!

-Единственният пръстен, бе келеш! Кръгло, добре опечно лучено кръгче, което те прави непромокаем!

-Нямам си представа за какво говорите... - в този момент извади бластера си и го насочи към непознатата машина.

-Сега ми кажи ти ли го уби?! - Трини посочи трупа.

-Ъъъ... държиш бластера на обратно.

-Ох, да бе! - Триниборг бързо се поправи.

-Не, не съм го убил. Значи не си Тродо?

-Не съм Тродо.

-Ооо.. Ами добре, аз слизам на следващата спирка. Да знаеш, че обиколихме града пет пъти!

Непознатия слезе от метрото и Трини остана сам. Сега би му дошла добре една питка. Кой бе убил Гуфъс? Не, че му пукаше, ама той бил следващият. Не знаеше какво да прави. Предполагаше, че полицията скоро щеше да доиде, заради Гуфъс и да го намери до втори труп. Реши да отиде до къщата на братовчед си и без това. Можеше да има нещо интересно там. Отиде до трупа и го преджоби, за да му намери ключовете, след което го нарита едно хубаво (като може да се изкефи, защо да не го направи). Винаги беше искал да нарита братовчеда Гуфъс и сега имаше добра възможност. Слезе след две спирки (0.7 секунди по-късно). Градът Киборг Сити бе огромен и мръсен и смръдлив и повечето хора си седяха вкъщи и не излизаха, защото имаше вероятност, като вдишат въздуха да хванат тетанус и ръжда. Сградите бяха високи и не особенно уютни, заради старата градска канализация, останала от хората. Често се случваше докато някоя пералня отиде да напълни вода от мивката, тя да изригне във фонтан от стари човешки екскременти. Беше ужасно. Колко добро пране бе провалено! А, да и няколко машини умряха (около 4-5 милиона), но на кой му пукаше изобщо? Триниборг вървеше приведен, за да не го види никой и намери на земята три долароида, който за съжаление избягаха навреме, за да не бъдат стъпкани от садистичния тостер. Къщата на Гуфъс бе далеч извън центъра на града и затова сградите бяха само по стотина етажа. Гуфъс имаше цяло имение. Огромна кофа за боклук с врата и прозорец. Триниборг влезе и огледа къщата. Всичко бе разхвърляно, имаше масло по пода, цялата къща бе обрърната с главата надолу( на къщата не и бе много приятно, защотото цялата й кръв се стече във главата й). Листа лежаха по подовете сцуени чаши се въргаляха и всички електро уреди се бяха измели от къщата. Да... Нищо не се бе променило тук. Поне никой нямаше да се сети да го търси тук. На другия край на града два много изморени миксера огледаха празната стая.

-Офеикал е!

-Сигурно е в къщата на братовчед си! Да тръгваме!

Минутите минаваха, а на Триниборг му писна да организира побойща със долароидите лежащи на масата и се затърси за марихуанени хлебчета, но намери само ампфетапрах (все пак Гуфъс бе пералня). Накрая седна на пода и се замисли за някой наистина важни неща, като дали да не си направи кафе или дали трябваше да си обуе сиви чорапи. Тези въпроси бяха много трудни за тостера и той реши да си преброи пръстите на ръката. Но и това бе твърде трудно. Изведнъж чу квакане. Объркан Трини се огледа, но не намери източника на звука. Квакането продължи. Изглежда идваше от един шкаф. Тостерът се приближи бавно и чудейки се колко ли е бил извратен Гуфъс, че да скрие патица в шкаф, той отвори вратата на шкафа. Седнал по турски там седеше машина с много жици и кабели, по седата с брояч, с тюрбан на главата и гъста кафява брада, стиснала в едната си ръка гумено патенце, което квакаше.

-Какво по дяволите си ти!?

-Бомба, слава на LGах! Казвам се Ресайкал Бин Гаден.

-А за какво ти е тва гумено пате?!

-Нямаме пари за звукови ефекти, слава на LGах. Затова се налага да използваме друг вид звуково отброяване.

-И сега ще гръмнеш?

-По волята на LGах!

-По дяволите!

Триниборг се затича към входната врата с всичка сила. Излезе без да си прави труда да затвори вратата той излетя навън, след което се сети, че тостерите не летят и падна на земята, точно когато последното квакане се превърна в експлозия. Охлузен, мръсен и вонящ (тоест в нормално състояние) Триниборг се запъти на някъде. Вървя... влачи се... и се измори. Беше на цели пет метра от къщата на братовчед си. Пред него се озова табела с надпис "Кастинг за Small Sister". Триниборг се огледа и видя една сграда с надпис "Кастинг", наблизо и се завлече натам. Реши да се пробва в това реалити шоу. След като влезе в сградата, един андройд го покани в "изчукалнята" да се...ъхъм... изповяда. Триниборг влезе в малката стаичка и...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

По-интересна е от първата, но края намеква, че ще влезе в калъпа на многотомното спасяване на Света, Вселената и всичко останало от нацистите.

Написал съм "разУчаровам"... думи нямам...

Чакай да уточним, ти ми обясняваш, че тва е фантастика, а не наука, но същевременно първите автори в списъка ти са Бакстър и Кларк? А после добавяш и Беър? Като и тримата са точно десет пъти по-научно ориентирани от Строс?

Впрочем, сори, че ще те разучаровам, но съм ги чел всичките. И пак намирам, че Строс е много добър, особено в тази книга. Ти чете ли я, впрочем? Гледам, определил си я като "недоразумение"... Или още си градиш мнението на "не вярвам тая да е много по-добра"?

На това недоразумение ли му се вика качествена НФ?Роланд по-добре вземи да прочетеш нещо от Стивън Бакстър,Артър Кларк,Робърт Сойер,Фредерик Пол,Лари Нивън,Грег Беър,Майкъл Крайтън.В момента не се сещам за други,но съм сигурен че изпускам още доста.А и жанра е фантастика.Ако искаш наука по-добре си купи някоя книга на Стивън Хокинг(много са добри).

Да, той пише научна фантастика, а не конвейрни екшънчета с як хумор в тях. Наистина сравнението е неуместно.

За тази книга не знам,обаче първата беше пълен боклук.Не вяряам и тая да е много по-добра.Колкото кои автори да се издават тоя смешник Строс изобщо не може да се сравнява с Тимъти Зан и Алан Кол и Крис Бънч.

А за мен има ДОСТА сериозен напредък спрямо Сингуларно Небе. Най-малкото наличието на адски качествен хумор. А и сюжетът е доста по-смислен.

Безусловно!!!

Е, вече и аз прочетох книгата и тя не излъга очакванията ми - авторът не е отстъпил от високото ниво на "Сингуларно небе".

За сравнението с Беър и Бакстър - обективно погледнато и тримата са на едно равнище - едни от най-добрите съвременни фантасти. И определено заслужават да излизат в тази поредица, за разлика от Зан, Кол и Бънч и т. н.

Субективно - всеки си има вкус, но книгите от поредицата трябва да се подбират, като се взимат под внимание обективни факти.

По-добър от Беър и Бакстър???? Едва ли !!! Лично аз предпочитам именно Беър и Бакстър пред Строс. За да четеш Строс не е нужно да си пумияр, но и не е нужно и да си гастроном. Просто той е автор като много други. Нищо повече.

Po moeto skromno mnenie romanut e dosta seriozen i zaslujava vnimatelen prochit

Както написах по-долу купувал съм от антиквари доста, но на Зелазни например доста трудно се намират, в София намерих някои и ми искаха 15 кинта! След още месец ги намерих за 5.

Книгата както съм написал още по-надолу ще си я купя.

Сюжета повече няма да го коментирам, на мен ми звучи зле, на вас добре.

Хайде със здраве и без лоши чувства.

Малеее... Тия изказвания дано са по-скоро плод на инат, а не на откровена тъпотия, че лошо ми става:(

Ванко, много ми е чудно как определи сюжета на книгата като "пошъл" от няколко изречения, които на мен нито ми звучат "пошло"(какво разбираш под пошло изобщо?), нито пък могат да дадат ясна представа сюжета на книгата. А на Зелазни книга с "пошъл" сюжет не съм чел, но трилъри - да. Въобще, айде стига си давал разни нелепи генерални определения. Вместо това си купи книгата, прочети я и напиши една свястна критика, на която хората няма да се смеят. И по антикварите всъщност може да се намери голяма част от издадената в България по-стара фантастика, при това на много прилични цени. Сигурно не си търсил достатъчно, защото точно за Варна знам, че имате добре заредени търговци.

Който не можеш да знаеш колко е добър, преди да си я чел? Пич, що се излагаш така? Сам знаеш колко малко общо имат анотациите на книгите с намиращото се вътре.

Затова съм написал сюжета.

И която, ако правилно си спомням, не си чел.

Може и да се намерят по 2-5 лв, аз съм ги намирал по толкова но след доста голямо търсене. Голямото кожодерство е на Славейков, където можеш да намериш повечето неща в сравнително добро състояние.

Може да не съм се изразил добре, но спрях да говоря за трилъри, пошъл за мен е сюжета на въпросната книга, която е вид трилър.

Странни антиквари, повечето големи фантастики наистина се намират за между 2 и 5 лева, при това в София, където антикварите са кожодери...

А трилъри има и сред класиците. Пак повтарям - целият киберпънк е трилър. И прочее, ще спреш ли да лепиш етикети като "пошъл" на неща, които не си чел? Дразнещо е доста...

Първо, доста съм търсил и купувал от антикварите, обаче си говорим за доста високи цени на по-добрите автори - 15-20 кинта и нагоре. Освен тога книгите са в лошо състояние.

Второ, Рандом, твърдиш, че "трилъри" били голяма част от книгите на фантастите, но кажи ми коя книга на Саймък, Зелазни и др. може да се похвали с такъв елементарен и пошъл сюжет, може и да е написана интригуващо, ама нищо интересно и смислено няма в сюжета.

Е и на мен нещо не ми хареса тва Сингуларно небе, да не кажа че беше откровенна тъпня. А поредицата толкова отдавна я купувам по навик, че се кефя когато нещо даже ми хареса поне малко. Нивото на издаваните в нея творби!? е учудващо ниско в последните няколко години.Сигурен съм че има и много по добра фантастика, но пък неактуалните неща писани през 80те са с някъкви минимални авторски права сигурно. Пълна скръб с две думи.

Ей го образът:

http://www.scifi.com/sfw/interviews/sfw10405.html

Не знам кой я нарочи тази книга за "сай-фай трилър". Хъм, всъщност става дума за доста сериозно и задълбочено четиво, което със сигурност няма да се хареса на онези, които предпочитат нещо по-лекичко. Има времеви и светлинни парадокси, интересни общества и нрави, отново като в предишната (Сингуларно небе) ушите на Есхатона стърчат иззад храстите, а екшънът е колкото за фон. Строс е по-добър от Бакстър и Беър и както го кара ще влезе в списъка на майсторите.

Мдам, аман от пишман познавачи. Ванко, що се изказваш без да си чел книгата изобщо? Повечето неща, които съм чувал за Строс, са силно положителни, а и смятам, че точно това е пътят, който ИСФ би трябвало да следва - да се издават новите качествени автори на НФ като Строс и Вандермеер примерно заедно с някои неиздавани класики, естествено. Не че Бард следват точно този курс, но поне има някакви наченки в положителната посока.

А класиците, за които говориш, наистина са издадени почти изцяло. Като искаш да ги четеш, разтърси се по антикварите, в България надали има условия за преиздаване. И относно трилърите. Ти въобще какво си чел от НФ? Щото трилърите съставляват една много солидна част от качествената фантастика, била тя от твоята любима "класическа" или по-нова. Азимов, Дик, Зелазни, Гибсън, Лукяненко, Брин... мога да си продължавам до утре.

Твърде много приказки... Зелазни е издаден почти изцяло, липсват 3-4 негови книги. Азимов е издаден ОТ ДО, на Хайнлайн са издадени де факто ВСИЧКИ добри книги, същото е с Кларк и Саймък, а Дик се издава в момента от друго издателство. Да, естествено, че има и други автори, но пак повтарям, класиката в тоя жанр е в пъти повече от новите неща.

А прочее, ти се подиграваш на трилърите, но ВСЕ пак сай-фай книгите трябва да имат сюжет, не? Какъв ще е? Определи ми го, моля те. Има космически опери, но те са не по-малко изтъркани от трилърите. Киберпънкът пък Е трилър по дефиниция. Така че честно казано не ми е ясно срещу какво се противиш. Още повече това, което описа, е сапунка, а не трилър.

Ми аз виждам лошо в сай-фай трилърите. Ауу, кой е лошият? Втория баща на Игнасио има зъб на злата корпорация, че са му взривили астероида докато там било семейството му, през това време извънземни искат да завладеят Земята щото в тибетски манастир се пазел артефакт, който ще им донесе могъщество. Направо и аз да сядам да пиша.

Малко ме съмнява да са издадени 80%, дори и да са издадени то е било доста отдавна и много от хората, които тепърва се докосват до фантастиката не са ги чели.

Като помисля за съвременни автори писали качествена фантастика се сещам за Лукяненко, има и други, тоя ме съмнява да е от тях.

В крайна сметка ще си я купя тая книга с цел да преценя дали става за нещо.

Пък аз не виждам нищо лошо в сай-фай трилърите :) И за твое сведение в библиотеката ми присъства ВСИЧКО, издавано на бг от Азимов, Саймък, Зелазни, Хайнлайн, Дик, Ван Вогт, Фармър и други нЕкои "класици". Повечето съм ги и чел. Точно това е проблемът, че класиците са издадени почти на 80% вече. Айде да не се фъчкаме заради това, че издаването на книги е в крак с времето, ок? Мен поне ме вълнува не само какво е писано в жанра преди 30 години, но и какво се пише сега.

И при положение, че не си чел Строс, ми е малко странно да му лепиш етикети. Първата му книга беше много качествена чиста фантастика.

Аз какво съм виновен, че имаш вкус към посредственото. Като прочета резюмето и виждам нискокачествен трилър облечен във фантастични дрехи.

Да, наистина е престъпно да се издават нови автори, как не ги е срам от Бард...

Вместо да издават десетките "класически" фантасти като Саймък например, който впрочем е спечелил награда за фентъзи преди Толкин, те издават Строс-мрос и други посредствени автори.

Ура! Следващата книга е "Завръщането на императора" на Кол и Бънч. Не, че е някаква велика фантастика това, но е приятно и забавно четиво, което с удоволствие ще си взема. :)

Дано най-късно догодина видим и последните две книги от серията - "Вортекс" и "Краят на империята".

На мен пък Сингуларно небе ми хареса много и тая си я купувам на мига като излезе. На предишната не й достигаше малко, за да е наистина страхотна, но пък е зарибяваща, с добра история и страхотни идеи. А техническата част е доста, но за разика от "научни" автори като Бакстър примерно (нищо против човека, само го давам за пример), в "Сингуларно небе" тя беше поднесена леко и неангажиращо. А героите му са си много добри, не знам какви са тия критики за едноплановост.

"Сингуларно небе" ne me wpe4atli, tazi nqma da si q kupq.

Е, явно е печелил, но аз говорех за категорията роман, в повестите не съм се ровил много, но да му е честито на човека :)

Ами запознах се с предишната книга на Строс и далеч не бях впечатлен. По-скоро отблъснат. А откъса от тази не буди в мен желание тутакси да си я купя. Ревютата из амазона за двете книги също не блестяха особено. Често в тях се четеше, че техническата страна е широко застъпена, ама героите са еднопластови и безинтересни отвсякъде.

Да, преобладаващато мнение е, че Строс пише "прилично". Само че ИСФ има нужда от нещо повече, за да оправдае отново определението 'избрана'. Когато се появи това нещо, аз ще съм сред първите, които ще кажат: "Браво, БАРД, това е!" ;)

"все попада в номинациите за Хюго, макар че още не е печел такава"

Напротив, мернах го в списъка с наградите за 2005 г - Novella: "The Concrete Jungle" by Charles Stross на адрес http://www.worldcon.org/hy.html

момчето пише яко

Е, някои хора се увличат в критиката. Аз често съм критикувал "Бард", че издават неподходящи книги в поредицата ИСФ, но очевидно случаят не е такъв.

Може би не е зле да се поинтересувате кой е Чарлс Строс и да прочетете някоя негова книга, а после да критикувате?

Ето и моето мнение: браво на "Бард" за тази книга и ви пожелавам повече такива в поредицата!

Строс не пише никак лошо, недейте така :)

През последните 3 години все попада в номинациите за Хюго, макар че още не е печел такава, включаю и 2-те, издадени от Бард :)

Аз лично ще му дам шанс.

Браво! Две книги от ИСФ през две седмици - това не се беше случвало отдавна. С тая скорост до края на годината може дори да издадете и нещо, което става за четене. :)

Продължавайте смело на пред! Скоро никой няма да купува книгите ви. Тогава ще изпълните заветната си цел - да сте единственото издателство което издава само за себе си.

За книгата - ако това в резюмето деиствително е историята в нея ... не ви ли мирише на студена война и евтин екшън /made in USA/ омешани за разнообразие някъде в космоса? Браво, такова нещо не бях чел от доста време.