Шибуми (с порезка)

Николай Хел е най-симпатичния професионален убиец. Аз обаче съм фенка на Льо Каго, голям образ. Изобщо всички образи в книгата са много силни и чудесно е описана тяхната душевност, как са станали такива каквито са към момента на действието. И не е вярно, че има малко неща за Япония. В самия Хел живее духът и философията на старите японци. Точно това го прави много силен и симпатичен герой - тъжен, меланхоличен, умен.

Книга, която ще запомня.

Книгата не е лоша, но очаквах повече за живота на Хел в Япония. Повече внимание е отделено на пещерните занимания, отколкото на живота и обучението му в играта Го. Заглавието малко ме подведе, реших, че ще прочета повече за Изтока, но подробно се запознах със скалното катерене.

Проверих и наистина това е текстът от гърба на книгата... е, с леки промени (включил съм и няколкото незначителни съкращения), които като преводач не мога да не отбележа: "Роден в опустошенията на Втората световна война...", ... "израсъл в духовната градина на японски майстор на го", ..., "познавач на езици и култури...", "не изискващо усилия съвършенство...", "Фронтовата линия е очертана и от едната й страна е изправена безжалостна власт и поквара, а от другата... шибуми". Мисля, че духът и стилът са запазени, а самата практика да се цитира от гърба на книгата не подлежи на критика.

Мисля повече да не досаждам на четящите тази малка полемика.

Оставам с уважение, Иван.

Значи "Шибуми" е една от първите книги в поредицата "Кралете на трилъра". Помня, че дадох за превод собствения си екеземпляр на колежката Милена Томова, макар много да исках аз да преведа тази моя любима книга. Ще погледна довечера какво пише на гърба й, но днес проверих в "Амазон" и видях, че резюмето на "Бард" е буквален превод (без грешката с "го" майстора) на "описанието на продукта", което обикновено е текстът от гърба на самата книга, а това значи текст, може би одобрен някога от самия Треванян (или поне така би трябвало да бъде). Да не забравяме все пак, че книгата беше излязла 5 години преди "Бард" да създаде своята уеб страница, така че нито някой от сътрудниците в издателството е имал време да прави подробни проверки, а още по-малко е помнил за какво точно става дума в любимата на някои хора книга. И, да, идеята определно е била за бъдат заинтригувани хората, което в случая не е толкова осъдително как ще бъде постигнато, защото романът си струва.

Един друг страхотен роман "Вуду в черепа" беше много по-слабо и неадекватно рекламиран и в резултат остана практически незабелязан.

Всъщност напълно ви разбирам, защото и аз навремето се пених за фактологическите грешки в "Цифрова крепост" на Дан Браун, докато повечето читатели свиваха рамене в "какво толкова, нали е интересна".

Но човек е добре да проявява търпимост и да вижда зад чуждите грешки не злоумишленост или небрежност, а невъзможност да се постигне прецизност всякога и във всичко.

Уважаеми господин Златарски,

не се заяждам, а негодувам срещу фрапиращите неточности, които присъстват в резюмето или поради некомпетентност на писалия го, или с цел търсене на евтина сензационност и привличане на окото - все причини, които не считам за редни и които заслужават порицание и опровергаване.

Общо взето, резюмето принизява романа до средностатистически екшън-трилър, но "малко по-така", с източен привкус - нещо, което е доста обидно за точно тази книга.

С уважение,

Николай

П.П.: Благодаря за адекватния и конструктивен отговор, и се радвам, че на мнението ми бе обърнато внимание.

П.П.2: Това, че в западните резюмета има недомлъвки, не означава, че ние трябва да ги превръщаме в неточности, нали? :)