Великият майстор на словото Рей Бредбъри представя шестнайсет забравени разказа и повести, които предшестват създаването на класическата антиутопия „451° по Фаренхайт“. Тази колекция предлага безпрецедентен прозорец към творческия процес на Бредбъри и уникален поглед към еволюцията на една от най-великите творби на американската литература от двайсети век. Сборникът е задължителен за почитателите на „Вино от глухарчета“, „Нещо зло се задава“ и „Марсиански хроники“. „Да опожаряваш е наслада“ осветява необичайните скрити кътчета на безкрайното въображение на Бредбъри и разкрива съзидателна сила, жива като мощта на най-горещия пламък.
Същински пир за заклетите почитатели на Бредбъри! Поетичният му стил превръща и най-обикновената тема във вълшебство...
Истински смразяващи разкази! Идеите, залегнали в основата им, са достойни за академична дискусия.
Бредбъри се противопоставя на науката и технологиите, прилагани без въображение, и на бюрокрацията, задушаваща личното творчество. На най-дълбоко ниво тези разкази са страстна защита на стойността на въображението.
Разказите в този сборник рисуват мрачна картина за еволюцията на човешкия род. Истинско предупреждение за бъдещите поколения...
www.goodreads.com
Не съм от Бард, но мисля, че мога да ти дам що годе смислен отговор.
Сборникът в оригиналния си вариант съдържа 16 разказа, от които 3 са в някаква степен свързани с "451 по Фаренхайт" ("Библиотеката", "Ярък Феникс", "Пожарникарят") и един (по-скоро новела - "Дълго след полунощ") е нещо като ранна версия на онова, което впоследствие ще се превърне в "451 по Фаренхайт".
Останалите разкази са отделни до известна степен и, доколкото помня, не са свързани с нещата от предишните две томчета.
Здравейте, Бард. До каква степен книгата се припокрива с двата тома избрани съчинения?