Други книги от този жанр
|
29 Юни 2026 Завръщане у домаРоман
|
15 Юни 2026 Съперница в красотатаРоман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|
Роман
|



















































Намерих книгата случайно, прочетох я с леко съмнение, но оценката ми е доста положителна. Изобщо не съм съгласен с идеята, че стилът и повествованието на Матю Хюз имат нещо общо с Дъглас Адамс и Тери Пратчет, но в случая това не е минус. Книгата е продукт на много пищно въображение, сериозно повлияно от титан като Джак Ванс. Хуморът струи отвсякъде, идеите са откачени, но пък странният вид на Земята в предпоследната епоха и уникалността на описаните общества са невероятни. После се разрових из интернет за Матю Хюз и определено съжалявам, че той е написал само тези два романа за героя си Филидор. Четенето си струва.
Дилвиш - Речния свят на Ф. Х. Фармър не е нещо грабващо. Разбира се всеки има собствен вкус и намира за интересни неща, които на друг биха се сторили скучни, макар че в други точки вкусовете им съвпадат (хмм, ако си повториш думата "вкус" няколко пъти изглежда доста смешна :).
Но в случая на Фармър мисля, че не става въпрос за вкус - наистина в книгата липсва "муза"... вдъхнивение може би, или гений - не мога да уточня повече, но просто я виждам като смесен куп от измислици, мечти и психобъркотевица (да се добави в речника! :), всичко това безвкусно представено и без определен смисъл или някакви специфични или интересни идеи.
Пак повтарям, че нямам нищо конкретно против книгата - вероятно много хора са прекарали приятни моменти, четейки я, но има някои изисквания към всеки вид творчество, неща излизащи извън сферата на индивидуалният вкус, които според мен се изплъзват тотално от кръгозора на автора. Предпочитам да не конкретизирам, тъй като някой би сметнал че критикувам когато просто изказвам мнение.
Четете с удоволствие,
Михаел.
За "Хонор Харингтън" и аз съм съгласен поредицата е жестока!
Много слаба книга.. писана като от десетокласник за петокласници.. като преразказ по картинка се е получила...
Дааа,книжката става за четене,особено в началото те грабва с тези доста откачени идеи и ситуации,които се описват,но в един момент се чудиш каква е главната,основната идея на разказвача...