Адът в Рим

Властта никога не е гарантирана... Особено в Рим!

Годината е 60-а след Христа. Рим е на върха на своята мощ – сияен и богат, но тънещ в интриги, коварство и жестокост.

На Палатинския хълм Нерон Клавдий Цезар управлява като император – млад мъж, обожаван заради артистичността и блясъка си, страшен заради нрава си, опиянен от собствената си власт. Империята му се простира от девствените земи на Британия до пустините на Партия, но враговете му не са далеч – генерали, които командват легиони, сенатори, които заговорничат по коридорите, народ, който го аплодира в театъра, но го проклина по улиците.

Нерон е научил, че властта никога не се споделя, а само се отнема. Отстранявал е врагове и преди, не на последно място своята майка Агрипина. Но сега Будика, кралицата на ицените, предвожда въстание на север. По-близо до Рим, Гай Юлий Виндекс, римлянин по гражданство и заеман пост, но гал по кръв, осъжда данъчната политика на Нерон и обявява в Галия открит бунт срещу императора.

Рим е град, който унищожава своите владетели. Докато първите искри на недоволството пламват отвъд стените му, империята, създадена с огън, започва да гори отвътре...

Мнения на читатели