Последната одисея

Една мисия на „Сигма“ в Ада

 Векове наред се е смятало, че легендарният град Троя е мит – докато през 19. век археолозите не открили древните му стени, погребани в пясъците. Щом Троя е била истинска, колко ли други чудеса от епосите на Омир „Илиада“ и „Одисея“ също могат да се окажат истина?

 Група учени се натъква на шокираща находка – средновековен кораб, скован под дебелите ледове на Гренландия. В трюма му има колекция от инструменти на войната, датиращи от бронзовата епоха. В капитанската каюта се пази съкровище, което се оказва колкото безценно, толкова и чудно – механична златна карта с вградена в нея сложна сребърна астролабия. Механизмът бил изработен от известните братя Бану Муса, смятани от мнозина за Да Винчи на арабския свят – блестящи учени, вдъхновили самия Леонардо.

 След активирането си картата проследява легендарното пътуване на Одисей след падането на Троя. Но маршрутът се отклонява, когато картата се разтваря, за да разкрие огнена река, водеща към скрит свят под Средиземно море. Този подземен свят е Тартар, гръцката версия на ада. В древногръцката митология Тартар е мястото, където се наказват злите и където са заточени титаните.

 Когато новината за Тартар (и за невероятните оръжия, скрити в него) се разпространява, избухва напрежение в район, в който турци са изправени срещу кюрди, а терористите воюват с всички. Фантастичните ужаси от епосите на Омир се оказват напълно реални – и могат да бъдат отприщени.

 „Сигма“ трябва да отиде там, където човешките същества се боят да припарят – да прекрачи прага на самия Ад, за да не позволи избухването на световна война.

Мнения на читатели