С бясно темпо и лудо чувство за хумор Нелсън Демил отново доказва, че е Гранд Мастър на жанра!
Дан Браун
Ветеранът от Афганистан Даниъл Маккормик (Мак), капитан на чартърна яхта, се готви да отплава на най-опасния круиз в живота си...
Трийсет и пет годишният Мак живее безметежно в Кий Уест. Той е служил пет години в армията като пехотен офицер с два мандата в Афганистан. Завърнал се е с куп ордени и с белези, които не почерняват на слънце. Един ден Мак си седи в прочутия бар „Зеленият папагал“ и се чуди как ще изплати яхтата „Мейн“. Като подарък от съдбата на сцената се появява Карлос, тежък адвокат от Маями и противник на режима на Кастро. Карлос иска да наеме яхтата за десетдневен риболовен турнир в Куба при обичайната такса, но Мак подозира, че това не е цялата истина и отказва. Тогава цената скача на два милиона долара и предложението става неустоимо. Той се среща с клиентите на Карлос – красивата Сара Ортега, американка от кубински произход, и загадъчния изгнаник Едуардо Валаскес.
Оказва се, че когато бягал от революцията на Кастро, дядото на Сара скрил в Куба шейсет милиона долара. След началото на кубинското размразяване е въпрос на време някой да открие имането. А Мак знае, че ако приеме тази работа, или ще забогатее, или ще изгуби живота си.
Библиографска информация
Мека корица
ISBN: 9789546557902
Дата на издаване: 02.10.2017
Брой страници: 464
Android книга
Дата на издаване: 02.10.2017
iOS книга
Дата на издаване: 02.10.2017
книга
книга
Бих искал да знам тези, които предварително са дали петица, дали след като са прочели книгата биха си запазили мението?
Прочетох я, забавна история. На моменти хумора обаче е в повече. 50 страници в началото интересни, 350 ала бала и 50 развръзка.
От мен четворка.
Демил е в добра форма в тази. Препоръчвам я.
Честно казано да се гласува за книга на сляпо, на база автор не е добра идея и може би е добре да няма такава практика преди да е излязла да се оценява.
Чисто и просто е подвеждащо.
Последните две книги на Де Мил са меко казани слаби, а едната я бях купил точно по отзиви.
Както и да е. Скоро ще купя и тази, ще я прочета и ще споделя заслужава ли си оценката.
Здравейте,
Все пак е малко странно да оценяваш книга преди да си я прочел. Не мислите ли?
Към момента (21.09.2017 г.) обаче има 17 души които не мислят така, което мен лично даже ме разсмива. :-)
Здравейте,
Коментарът ви е интересен, но в издателството си имаме и по-важна работа от това да "цъкаме" петички. Особено на доказали се автори, които имат вярна читателска аудитория. По-скоро става въпрос за доверие към писателския талант на Демил. За мен е чуждо като поведение, но нямам друго обяснение. Или пък е еквивалент на "лайка" във фейсбук, хората може би обичат да си "цъкат";)