Андерсън Лейк е агент на калорийна компания, изпратен под прикритие в Тайланд. Там той обикаля пазарищата и търси плодове и зеленчуци, които се смятат за отдавна изчезнали, като следа към изгубените в миналото калории. Пак там среща Емико – момиче на пружина, странно и красиво създание. Емико не е човек, а продукт на генното инженерство - отгледана в епруветка, обучена на подчинение. И изоставена в Банкок от бъдещето, когато калорийните компании управляват света, петролната ера е отминала и забравена, а страничните ефекти на изкуствено създадени зарази сеят опустошение.
Паоло Бачигалупи е носител на наградите Хюго и Небюла.
Книгата не е върха, но е хубава. Представя едно малко мрачно, но напълно реалистично бъдеще за югоизточна Азия.
Как е книгата? Струва ли си?
По принцип уважавам труда на преводачите и се въздържам от критики, но при тази книга има допуснати фрапантни неточности свързани с имената на известни географски обекти, което не говори никак добре нито за преводачката, нито за редакторите. Недопустимо е остров Пукет да бъде наречен "Фукет" в книгата, нито пък река Чао Прая е "Чао Фрая". Явно е превеждано буквално от английски, където П+Х = Ф, но в случая това са имена на тайландски и въобще не се пишат/произнасят така. 5 минути в гугъл е всичко, което е нужно за да си свери човек познанията и да оправи превода, но явно няма кой да ги отдели, което е жалко и не говори добре!
Книгата представя едно много вероятно и мрачно бъдеще на земята. Подобна книга е Блейд Рънър на Филип Дик. Много добър избор на Бард, така че купувай смело. Успех.
Някой да разкаже нещо за сюжета на последната книга "Момиче на пружина" моля.