Светът на Тчай е сложен и заплетен, колкото е вселената на “Звездни войни”. Умела подбрана смесица от научна фантастика и фентъзи, която кара звездата на Джек Ванс да блести по-ярко, отколкото във всяка негова книга. “Планетата на приключенията” е богато подправена с находчиви ситуации и занимателни странични сюжетни линии. Отделните раси са невероятно добре замислени – хората-емблеми, които предават своите характери чрез тайнствени амулети, кхораите, всеки от които притежава две души, идващи и отиващи си със залеза, или изгрева, загадъчните пнуми, обитаващи подземията на изоставените градове.
Писани в края на Шейсетте, четирите романа отразяват пищното разнообразие на фантастичната литература от епохата на “Дюна” и “Лявата ръка на мрака”, но Ванс не се нуждае от реклама, нито от специално представяне, тъй като остава свеж и интересен и днес.
Класическата серия “Планетата на приключенията” отдавна е заела почетно място сред най-великите фантастични саги на всички времена. Джек Ванс е майстор на прозата и стилист, но освен това е умел и забавен разказвач . Какво прави “Планетата на приключенията” велика? Комбинацията от класически приключенски научнофантастичен роман с великолепно разгърнати характери и вълнуващ сюжет, напрегнато действие, обогатено с невероятното въображение на автора. Сложен и интересен свят, освободен от каквито и да било логически ограничения и предразсъдъци.
Тчай е планета, обикаляща около звездата Карина 4269, на 212 светлинни години от Земята. Тя е заселена с четири съперничещи чуждоземни раси, враждуващи помежду си, както и от местните пнуми, а също и от различни човешки видове, някои от които са роби, или слуги на чуждоземците. Насекомоподобните пнуми са първоначалните обитатели на Тчай. Историята им се простира на милиони години в миналото и те гледат на нашествениците като на пикантна добавка към блестящото разнообразие на своя свят, макар че по-могъщи раси са ги принудили да се заселят под земята. Еволюционно свързани с тях са фунгите, склонни към самотен живот хищници с чудновати навици. Гущероподобните часки са пристигнали на планетата около стотина хиляди години преди началото на събитията в книгата и са разделени на три враждуващи фракции – декадентските Стари часки, цивилизованите Сини часки и подивелите Зелени часки. Хищните дирдири и амфибийните уонки са дошли сравнително скоро и в началото са воювали помежду си, но в момента поддържат несигурен мир и относителен военен паритет.
Потиснатите човешки раси включват пнумеци, часкоиди, дирдирхора и уонкоиди – всичките по един или друг начин се стараят да наподобяват своите покровители. За целта са били използвани селективно размножаване, хирургични способи и желанието на хората да се оприличават със своите господари. Пнумеците се държат в покорство чрез лекарства, часкоидите искрено вярват, че са междинен стадий от развитието на часките, дирдирхората се смятат за дегенерирал клон на дирдирите и се стараят всячески да изгладят различията с тях, а уонкоидите са единствените преводачи на уонките и като такива манипулират в своя полза господарите си. Целта на Ванс е да покаже колко различно може да стане човечеството след хилядогодишна еволюция в чуждоземна среда, макар че мотивите на отделните човешки подраси не са сходни.
Това е сцената, на която се появява разузнавачът Адам Рейт, единственият оцелял от космическа мисия, който открива, че планетата е заселена не само с чужди раси, но и с наследници на хората, откарани от родната планета преди десетки хиляди години.
Последните две книги от четирилогията описват опитите на Адам Рейт да се сдобие с космически кораб и заедно с верните си другари да се завърне на Земята, борбата му с опасния престъпник Айла Гмуреца, опасната игра с дирдирите и скитанията из подземния свят на пнумите.
Съгласен съм с Аркада - втори том бе по-стегнат и сериозен, но не по-малко увлекателен! Поредицата си струва и я препоръчвам :)
Супер увлекателна книга, също като първия том. Това е най-приятната поредица на която попадам от доста време насам. Бард несъмнено трябва да обърнат внимание и на други произведения от същия автор.
Много блудкава книга.
Вторият том ми се видя по-сериозен, поне що се отнася до настроението. Иначе харесвам стила на Ванс, той винаги е пълен с интересни идеи, независимо дали ще описва музиката, стила и инструментите на някоя банда в крайпътен хан, или външния вид, маниерите и обноските на измислените от него извънземни. Четирите раси си съперничат, допълват и противостоят съвсем правдоподобно. Може би слабостта при Ванс, както и други плодовити автори е именно в тяхната плодовитост - ако с този талант се беше постарал да напише не 70, а да речем 17 произведения, щеше да е велик колкото Франк Хърбърт и Шекли (сравнението с първия е в сходството в атмосферата и многообразните идеи, а вторият присъства само защото е писал малко, но качествено). Но навярно такива са били изискванията на времето и пазара в онези години. Все пак, "Тчай" е чудесно допълнение към поредицата ИСФ и се надявам да видим още от многообразните светове на Джак Ванс, като например Аластър или Асутра.
Инфантилна, но става да утрепеш няколко часа.