Роман в традицията на Исабел Алиенде и Лаура Ескивел
Според латиноамериканците истинската жена трябва да се държи като
дама в дома, да бъде вълшебница в кухнята и куртизанка в леглото.
Когато Пилар - неуверена млада жена, преместила се в Чикаго -
получава дневниците на починалата си баба, тя научава тайни,
забулени от десетилетия. Дневниците разкриват красотата на
ритуалите, изпълнявани от всяка жена в Латинска Америка, правилата
на етикета и великолепни рецепти, с които да прелъстява мъжете. С
тяхна помощ Пилар трябва да се превърне в идеалната съпруга,
любовница и жена.
Роман за сетивата, природата и религията на жената. За онова,
което всяко момиче трябва да научи, преди да посвети сърцето си на
някого!
Книга в духа на “Шоколад” и “Къщата на ябълковото вино”.
Книга за вечната и невъзможна любов.
За правилата на сърцето и законите на честта.
За бездънната женска съкровищница от тайни.
За вечността на любовта, магнетичността на секса и чувствената
същност на близостта между хората.
Книга, която ще те избави от тъгата, самотата и съмненията.
Когато я прочетеш, изпитваш непреодолимото желание да откриеш
човека, с когото наистина да изпиташ написаното. Великолепна книга,
която искаш да изжвееш напълно и изцяло!
Исабел Алиенде ме държи в плен от началото на годината и ако тази книга е написана в неин стил мисля, че ще ми хареса. В понеделник ще я потърся в "Пингвините". Така като чета май е нещо като "Афродита", но пък от друга страна дневниците напомнят на "Къщата на духовете"!-:)
Купих си книгата като антистресова терапия, защото ми се стори лекичка за четене. Така се и оказа.
Малко е дразнещо, че в книгата основната история е около "дневниците" на една благопристойна баба. Е, те не са написани в стил дневник, а в стил мемоар. По-старите събития от детинството на бабата не са описани като от дете, а като от жена, която си спомня детството си. Ако замените думата "дневник" с "мемоар" по-става.
Ако книгата ви се стори лигава, поне може да я използвате като основа за дискусия за целите и задачите на жената в миналото и днес.
За всеки, който иска парченце старомодна елегантност.
Не мога да разбера обаче защо се пише ВенеСуела...все едно така латиноамериканската чиклит ще е по-романтична ли, що ли...мистерия.
Книга, поносима в определени моменти. Дадох 3 звездички.
Книгата е хубава, лека и интересна за жени. Аз все още съм омагьосана, защото светът в нея е доста ароматен. Купувам си я тъй като в нея намерих неща, за които майка ми не ми е казвала и не ме е научила. Препаръчвам я горещо.
леко четиво , в което ще откриете дори и няколко рецепти
изключително приятно за четене, насочено към женската аудитория