Джед де Ланда, живеещ през 2012 година потомък на маите, е математически феномен, който прекарва времето си в абстрактни стратегически игри на компютъра си и се радва на приходите си от онлайн търговия на борсата. Тайното му оръжие е играта „Жертвоприношение“ – оракулски ритуал, използван от древните маи, за да предсказват раждането и гибелта на цивилизации. Но спокойният живот на Джед е запратен в пълен хаос, когато бившият му наставник – специалистът по теория на игрите Таро Мора – и загадъчната създателка на компютърни игри Марена Парк му показват новооткрит маянски кодекс – древна книга, съдържаща описание на игра, предсказваща края на света. В продължение на хилядолетия съдбата на човечеството е била вплетена в тъканта на историята и дори най-великите постижения на съвременната наука не са могли да я променят. Но ето че на крачка от края на света Марена и Таро се нуждаят от човек, който да се върне в 664 г. от н.е., за да се научи да играе оригиналната версия на „Жертвоприношение“. Джед, който е прекарал живота си до този момент в бленуване да възвърне изгубеното си етническо наследство, ги убеждава да изберат него. Учените поставят бъдещето на човечеството в ръцете му, реплицират мозъчните му вълни и ги изпращат през „червеева дупка“ в съзнанието на маянски цар... Но се случва непредвидимото: вместо да стане владетел на древния маянски град Иш, Джед се озовава в главата на Чакал – маянски играч на специфична игра с топка, който е буквално на прага да се хвърли надолу по стълбището на храм, за да се осъществи човешко жертвоприношение. Ако успее да оцелее през следващите няколко минути, Джед може и да има шанса да спаси света.
Книгата е яка, чете се малко по-трудно, не само заради големия формат и брой страници, а и защото автора има доста богат речник, но определено ми хареса.
Kindle, София
Бард, ще издавате ли втората книга от поредицата?
Алекс, София
Тази книга е странно-хипнотизираща. Тъкмо, когато си мислех, че никой вече не може да ме изненада с нещо написано за маите, Брайън Д'Амато е написал този роман, който те запраща в един толкова стресиращо реален свят, че в началото човек се чувства зашеметен. Трябва ти дори известно време за да осъзнаеш мащаба на този роман, защото той се издига поне с две класи над Крайтън (заради това ме издразни сравнението с Крайтън на корицата), а познанията на писателя върху маите са просто размазващи. Също така вече съм убеден, че преводът на този роман е бил невероятно пътешествие и за самия преводач, защото нивата в него са толкова много, че си мисля, че дори и четящите на английски биха имали проблем. Никой няма да сбърка, ако го прочете.
ivz, София
Между другото, понеже ми стана интересно.
Не знам за какво правило става дума, но първо, правописната проверка на "Уърд" (тук не ми дава да пищша на латиница, затова така) не маркира като грешни нито "запечата", нито "запечати" и, второ, онлайн речникът на българския език (например в "читанка") казва:
1. запечата — сег. вр., 3 л., ед. ч.
"запечата" е производна форма на запечатам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).
2. запечата — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.
"запечата" е производна форма на запечатам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).
3. запечата — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.
а
1. запечати — сег. вр., 3 л., ед. ч.
"запечати" е производна форма на запечатя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).
2. "запечати" — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.
запечати е производна форма на запечатя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).
3. "запечати" — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.
запечати е производна форма на запечатя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).
4. запечати — повелително наклонение, ед. ч.
ivz, София
Антоанета, тази забележка какво отношение има към този роман? Може ли по-конкретно, за да имаме полза?
Аз имам два коментара по принцип:
1) След преводача има редактор и той също има отношение към... как да се изразя?.. качеството на българския език.
2) Преводът не е учебник по стил и граматика! Често пъти се налага да се превежда некултурно, защото по един начин говори университетският преподавател, по друг уличният гамен, по трети измамникът, по четвърти проститутката и т.н.... да не стигам до пожарникаря ("ходиме", "правиме", "мислиме", ако направим обобщение с нашия челен пример в това отношение). Често пъти това е голямото изкуство на превода - да се запази ако не автентичността на изговора (не винаги е възможно), то поне индивидуалността му. Иначе, ако всички герои говорят граматически правилно, това изобщо няма да "звучи" правдоподобно в ушите на читателя.
Не че трябва ненужно да се бъркат думи, разбира се (ако това е смисълът на забележката).
Книгата е яка, чете се малко по-трудно, не само заради големия формат и брой страници, а и защото автора има доста богат речник, но определено ми хареса.
Бард, ще издавате ли втората книга от поредицата?
Тази книга е странно-хипнотизираща. Тъкмо, когато си мислех, че никой вече не може да ме изненада с нещо написано за маите, Брайън Д'Амато е написал този роман, който те запраща в един толкова стресиращо реален свят, че в началото човек се чувства зашеметен. Трябва ти дори известно време за да осъзнаеш мащаба на този роман, защото той се издига поне с две класи над Крайтън (заради това ме издразни сравнението с Крайтън на корицата), а познанията на писателя върху маите са просто размазващи. Също така вече съм убеден, че преводът на този роман е бил невероятно пътешествие и за самия преводач, защото нивата в него са толкова много, че си мисля, че дори и четящите на английски биха имали проблем. Никой няма да сбърка, ако го прочете.
Между другото, понеже ми стана интересно.
Не знам за какво правило става дума, но първо, правописната проверка на "Уърд" (тук не ми дава да пищша на латиница, затова така) не маркира като грешни нито "запечата", нито "запечати" и, второ, онлайн речникът на българския език (например в "читанка") казва:
1. запечата — сег. вр., 3 л., ед. ч.
"запечата" е производна форма на запечатам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).
2. запечата — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.
"запечата" е производна форма на запечатам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).
3. запечата — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.
а
1. запечати — сег. вр., 3 л., ед. ч.
"запечати" е производна форма на запечатя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).
2. "запечати" — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.
запечати е производна форма на запечатя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).
3. "запечати" — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.
запечати е производна форма на запечатя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).
4. запечати — повелително наклонение, ед. ч.
Антоанета, тази забележка какво отношение има към този роман? Може ли по-конкретно, за да имаме полза?
Аз имам два коментара по принцип:
1) След преводача има редактор и той също има отношение към... как да се изразя?.. качеството на българския език.
2) Преводът не е учебник по стил и граматика! Често пъти се налага да се превежда некултурно, защото по един начин говори университетският преподавател, по друг уличният гамен, по трети измамникът, по четвърти проститутката и т.н.... да не стигам до пожарникаря ("ходиме", "правиме", "мислиме", ако направим обобщение с нашия челен пример в това отношение). Често пъти това е голямото изкуство на превода - да се запази ако не автентичността на изговора (не винаги е възможно), то поне индивидуалността му. Иначе, ако всички герои говорят граматически правилно, това изобщо няма да "звучи" правдоподобно в ушите на читателя.
Не че трябва ненужно да се бъркат думи, разбира се (ако това е смисълът на забележката).