Тайнственият пламък на кралица Лоана (Умберто Еко)

Тайнственият пламък на кралица Лоана

 
4.65 от 5 (60 гласа)
Прочети повече за книгата Откъс Добави към желани книги

Мека корица

 
464 стр.
21.90 лв.

Твърда корица

 
464 стр.
29.90 лв.
Колкото повече поръчваш, толкова повече печелиш

Други книги от този автор

Островът от предишния ден (Умберто Еко)
Умберто Еко
Съвременна класика
Името на розата (Умберто Еко)
Умберто Еко
Съвременна класика
Баудолино (Умберто Еко)
Умберто Еко
Съвременна класика
Махалото на Фуко (Умберто Еко)
Умберто Еко
Съвременна класика
Пражкото гробище (Умберто Еко)
Умберто Еко
Съвременна класика
Да сътворим врага (Умберто Еко)
Умберто Еко
Есета
За литературата (Умберто Еко)
Умберто Еко
Есета
Нулев брой (Умберто Еко)
Умберто Еко
Съвременна класика

Клиенти, които поръчаха тази книга, поръчаха и ...

Реално и нереално (Урсула Ле Гуин)
Урсула Ле Гуин
Фентъзи
Да убиеш присмехулник (Харпър Ли)
Харпър Ли
Съвременна класика
Гневът на ангелите (Сидни Шелдън)
Сидни Шелдън
Роман
Рей Бредбъри - том 1 - избрано: 451° по Фаренхайт; Гробище за лунатици (Рей Бредбъри)
Рей Бредбъри
Фантастика
Недовършени предания (Дж. Р. Р. Толкин)
Дж. Р. Р. Толкин
Фентъзи
Пясъчна буря (Джеймс Ролинс)
Джеймс Ролинс
Трилър
Краят на магьосника (Реймънд Фийст)
Реймънд Фийст
Фентъзи
Звездите над нас (Сидни Шелдън)
Сидни Шелдън
Роман
Зеленият път (Стивън Кинг)
Стивън Кинг
Роман
Промоция
И страж да бди на пост (Харпър Ли)
Харпър Ли
Съвременна класика
Кратка история на времето (Стивън Хокинг)
Стивън Хокинг
Научнопопулярна литература
Греховете на светците (Сидни Шелдън)
Сидни Шелдън
Роман

Други книги от този жанр

Вдовиците от Истуик (Джон Ъпдайк)
Джон Ъпдайк
Съвременна класика
Пати Дифуза (Педро Алмодовар)
Педро Алмодовар
Съвременна класика
Спускане от върха (Ъруин Шоу)
Ъруин Шоу
Съвременна класика
Златна колекция (Уилям Фокнър)
Уилям Фокнър
Съвременна класика

За книгата

Изданието е с над 280 илюстрации, 250 от които цветни.

В този роман, макар че е с цветни илюстрации, царства мъглата. Сред мъгла се събужда Ямбо след инцидента, при който е загубил паметта си. Не паметта, която невролозите наричат “семантична” (Ямбо помни всичко за Юлий Цезар и може да рецитира всичките стихотворения, които е чел през живота си), а “автобиографичната” си памет: не помни името си, не познава жена си и дъщерите си, не помни нищо за родителите си и за детството си. Като му помага в бавното му връщане към себе си, жена му го убеждава да отиде в селската къща, където са запазени книгите и вестниците, които е чел като дете, ученическите му тетрадки и грамофонните плочи, които е слушал тогава.

Така на един огромен таван между областите Ланге и Монферато Ямбо преживява историята на своето поколение сред “Младост” и “Пипо не знае”, с Мусолини, Салгари, Флаш Гордън и ученическите си теми като член на детската фашистка организация “Балила”. Спира пред две празноти, още пълни с мъгла: следите на едно жестоко преживяване в годините на съпротивата и неясния образ на едно момиче, в което е бил влюбен на шестнадесет години и което после е изгубил.

Получава втори инсулт. Сега Ямбо е в кома, но изживява спираловидно,
сред разсейващата се постепенно мъгла всички мигове от детството и юношеството си, докато, в нещо като добронамерен Апокалипсис, сред тридесет и шестата песен на Дантевия “Рай”, Бинг Кросби, дон Боско и стълбата на Ванда Озирис всеки момент ще се появи последното видение. Но...

Умберто Еко е автор на редица научни трудове, сборници със студии и статии. През 1980 г. написва първия си роман “Името на розата” (спечелва наградата “Стрега” 1981 г.), следват “Махалото на Фуко” (1988 г.), “Островът от предишния ден” (1994 г.) и “Баудолино” (2000 г.).

 

Мнения на читатели

Приемат се само коментари от регистрирани потребители!

Моля, спазвайте чистотата на българския език.

Приемат се само коментари на кирилица. Мнения, съдържащи нецензурни квалификации и обиди, ще бъдат премахвани.

Venetka, Blagoevgrad

Току-що започнах да чета 'Тайнственият пламък на кралица Лоана' и още в началото се възмутих от ГРУБА грешка от страна на преводача, което според мен е изключително голям пропуск предвид факта, че интертекстуалността е характерна линия в цялостното творчество на Еко. А именно, в анотация # 10 към глава 1: Най-жестокият месец преводачът неправилно е реферирал цитата "Април е най-жестокият месец" към заглавието на криминален роман от Дерек Реймънд. В действителност това са небезизвестните начални строфи на The Wasteland от Елиът, които препращат към образа на мъглата и темата за паметта. Освен това, се смята, че с тях Елиът е пародирал началните строфи на Пролога от 'Кентърбърийски разкази' на Чосър -още едно нещо, което преводачът е пропуснал да спомене. Нещо повече, в диалага изрично е подчертано, че става въпрос за цитат, а не за заглавие.

Въпреки, че още съм в самото начало на книгата, ми направи впечатление, че не е отделено специално внимание и на интертекстуалната връзка с произведение на Дикенс (Bleak House), където мъглата отново заема централна роля. Тоа се отнася и за поемата на Kарл Сандбърг, озаглавена 'Мъгла'[Мъглата пристъпва с малки котешки лапички...и т.н.], и много други.

Разбира се, от преводача не може да се очаква да упомене всички направени от Еко интертекстуални препратки и е спорен въпрос до каква степен те би следвало да бъдат експлицирани, но игнорентност от типа на горната уронва престижа на всяко издателство и осакатява самата книга.

здравейте може ли да свържа с вас да ви питам някои неща във връзка с романа

vnikolov, София

След коментара на г-н Иванчев задължително ще си я купя и прочета.

Александър Иванчев, София

Надявам се това да не е последната книга на Еко, не ми се ще "слънцето му да почернява", но все пак и той е на възраст. Книгата съдържа значителни автобиографични елементи и със сигурност, поне в началото, не се чете лесно. В един момент обаче, поне аз успях да се идентифицирам с Ямбо и я дочетох с огромно удоволствие.

П.С. Бард, е по-добре да се върнат към добрите стари бележки под линия, защото това постоянно разгръщане е тежичко :)

Д. Атанасова, София

Още не съм прочела книгата. Имама обаче отношение към публикуваните по-горе мнения на читателите, по-специално към това на г-жа Мутишева. Смятам, че "експлицирането на интертектуалните препратки" към различни автори не е задача на преводача и следователно, не е проява на "игнорентност" (правилно: "игноранция" от латинското ignorantia, ea, f = незнание, непознаване, неопитност)от негова страна. Интртекстуалността на даден текст се осъщвстява единствено в случай, че четящият е добре запознат с текста, към който авторът го насочва, а това звиси само от осведомеността и начетеността на конкретния читател. В случай, че той/тя не е чел съответното произвдение, никакви бележки или препратки на преводача няма да могат да му разкрият истинският смисъл, или интертекстуалността в нейната пълнота, тъй като той/тя няма да е емоциално и интелектуално съпреживял съответния текст и информацията (като такава)за съществуването на подобни текстове едва ли би обогатила съществено преживаването му от книгата.

Петя Мутишева, София

Току-що започнах да чета 'Тайнственият пламък на кралица Лоана' и още в началото се възмутих от ГРУБА грешка от страна на преводача, което според мен е изключително голям пропуск предвид факта, че интертекстуалността е характерна линия в цялостното творчество на Еко. А именно, в анотация # 10 към глава 1: Най-жестокият месец преводачът неправилно е реферирал цитата "Април е най-жестокият месец" към заглавието на криминален роман от Дерек Реймънд. В действителност това са небезизвестните начални строфи на The Wasteland от Елиът, които препращат към образа на мъглата и темата за паметта. Освен това, се смята, че с тях Елиът е пародирал началните строфи на Пролога от 'Кентърбърийски разкази' на Чосър -още едно нещо, което преводачът е пропуснал да спомене. Нещо повече, в диалага изрично е подчертано, че става въпрос за цитат, а не за заглавие.

Въпреки, че още съм в самото начало на книгата, ми направи впечатление, че не е отделено специално внимание и на интертекстуалната връзка с произведение на Дикенс (Bleak House), където мъглата отново заема централна роля. Тоа се отнася и за поемата на Kарл Сандбърг, озаглавена 'Мъгла'[Мъглата пристъпва с малки котешки лапички...и т.н.], и много други.

Разбира се, от преводача не може да се очаква да упомене всички направени от Еко интертекстуални препратки и е спорен въпрос до каква степен те би следвало да бъдат експлицирани, но игнорентност от типа на горната уронва престижа на всяко издателство и осакатява самата книга.

Виж още 2

Библиографска информация

Мека корица

ISBN: 9545856688
Дата на издаване: 10.02.2006
Брой страници: 464

Твърда корица

ISBN: 9545856688
Дата на издаване: 10.02.2006
Брой страници: 464