Към Bard.bg
Банкок 8 (Джон Бърдет)

Банкок 8

Джон Бърдет
Откъс

БАНКОК 8

Джон Бърдет

 

 

 

1.

Сержантът афроамериканец в сивия мерцедес скоро ще умре от ухапванията на Naja siamensis, но ние двамата с Пичай още не знаем това (бъдещето е непроницаемо, казва Буда). Намираме се на една кола разстояние зад него пред бариерата за събиране на магистрална такса на път от аерогарата за града и това е най-голямото ни приближаване за повече от три часа. Наблюдавам и се възхищавам на грамадната черна ръка с тежкия златен пръстен с печат върху показалеца, когато тя се подава от прозореца на колата. Банкнота от сто бата е прищипана изискано между кутрето и онова, което нашите гадатели наричат "пръст на слънцето". Маскираната жена в кабинката взима банкнотата, връща рестото и кима на нещо, което той й казва, вероятно на много лош тай. Споделям с Пичай, че само определена категория американски фаранги опитват разговори с касиерките в кабинките на пунктовете за събиране на магистрална такса. Пичай изсумтява и се смъква в седалката си за да подремне. Проучване след проучване показват, че спането е любимото хоби на моите сънародници.

- Взел е някаква... момиче - промърморвам между другото, сякаш не става дума за шокираща новина и ясно доказателство за собствената ни некомпетентност. Пичай отваря едното си око, после другото, повдига се в седалката и проточва шия точно в момента, в който мерцедесът-комби започва да се отдалечава със скоростта на породист кон.

- Курва?

- Със зелени и оранжеви кичури. Афростил. Черно бюстие с презрамки. Доста тъмнокожа.

- Обзалагам се, че знаеш на кой моделиер е бюстието.

- Фалшиво Армани. Поне Армани беше първият, който излезе с черното бюстие с тънки черни презрамки. След него се появиха много имитатори.

Пичай поклаща глава:

- Наистина си знаеш работата. Сигурно я е подбрал на летището, когато го загубихме за половин час.

Не отговарям нищо и Пичай, моят духовен брат и партньор по леност, се връща към съня. А кой знае, може да не спи, а да медитира. Той е един от онези, на които им е писнало от света. Отвращението му го тласна да приеме духовния сан и да ме определи за онзи, който заедно с майка му, ще обръсне главата и веждите му - чест, която ще ни позволи да се възнесем в едно от царствата на Буда, като се хванем за шафраненожълтата му роба в момента на смъртта. Разбирате, предполагам, колко важно е приятелството за древната ни култура.

Всъщност има нещо хипнотично в главата и раменете на чернокожия пред нас - завладели са цялото ми внимание. В началото на проследяването го видях да слиза от колата си на една бензиностанция: перфектно сложен гигант, чиято перфектност ме е омаяла в продължение на вече три часа, сякаш той е някакъв черен Буда, Перфектният мъж, в сравнение с когото останалите сме умалени модели с грозни дефекти. Сега, когато най-сетне съм я забелязал, курвата му ми изглежда еротично крехка до него, сякаш той може да я смачка, без да иска, като зърно грозде в небцето си, за да й достави вечна и възторжена благодарност (сега разбирате защо самият аз не съм подходящ за монашество).

Когато най-сетне допълзявам до кабинката в издъхващата ни тойота, той вече е отлетял на бог знае кое небесно ниво на насладата в своята гаруда, последен модел.

Казвам на обичния ми Пичай: "Изгубихме го", но Пичай също е отлетял, изоставил на седалката до мен хъркащия си ненаселен труп.

Naja siamensis е най-великолепната сред плюещите ни кобри и със своите красота, чар, прокрадване и смъртоносно ухапване, е достойна да ни стане национален талисман. Naja, между другото, иде от санскритски и произлиза от името на великия дух на Земята, охранявал нашия повелител Буда по време на ужасната буря в гората, където той медитирал.

 

2.

Минаващата над града магистрала е единственият път, където един мерцедес класа Е може да избяга на тойота "Ехо", така че карам без особена надежда, както и без да бързам (прибързаността иде от дявола, бавността е от Буда), чисто формално, като се чувствам не на място сред елитните возила, чиито собственици могат да си позволят магистралната такса: мерцедеси, беемвета, японски 4х4 и много таксита с фаранги на задните седалки. Прелитаме над хотелите-бордеи в квартал Нана, преди да взема отбивката и да се влея в първичното задръстване под нас.

Никой не е способен на нашите задръствания. На кръстовището на Сухумвит и Сой 4 трафикът е застинал и в четирите посоки. Тук има кабина за регулировчиците, които би трябвало да се справят с проблема, но как биха могли две зле платени ченгета да раздвижат един милион коли, нагъчкани една до друга като манго за експорт? Полицаите спят в кабината, а шофьорите вече са се уморили дори да натискат клаксоните. Толкова е горещо и влажно, че не ти се иска да правиш даже това усилие. Откривам пистолетите ни с кобурите в краката на Пичай заедно с радиото и портативната сирена с магнитна основа за слагане на покрива и се залавяме за работа. Смушквам Пичай.

- По-добре му се обади и предай, че сме изпуснали обекта.

Пичай владее монашеската способност да чува и разбира, докато спи. Сега простенва и прекарва пръсти през осъдителните си черни кичури, за които винаги съм му завиждал, и се навежда да вземе корейската късовълнова радиостанция. Следва размяна на пукот и пращене, за да получим неизненадващото сведение, че полицейски полковник Викорн, началник на 8 участък, не може да бъде открит.

- Потърсете го на мобилния му.

Пичай измъква своя мобилен от джоба си и натиска бутона за бързо избиране. Започва разговор с нашия полковник, като използва думи, прекалено уважителни за предаване от съвременния английски (обръщението е нещо средно между "сир" и "господарю"), вслушва се за момент, после прибира нокията в джоба си.

- Ще поиска от Пътната да помогнат. Ако засекат някъде черния фаранг, ще ни се обадят по радиото.

Включвам климатика и отпускам облегалката назад. Опитвам медитацията, която съм усвоил още като юноша и която оттогава практикувам нередовно. Номерът е да уловиш съвкупностите, минаващи на скорост през съзнанието ти, без да се вкопчваш в тях. Всяка мисъл е кука и ако можем да избегнем тези куки, тогава бихме могли да постигнем нирвана за един-два живота, вместо да се подлагаме на изтезанието от верижни прераждания. Прекъснат съм от поредното изпукване на радиото (регистрирам "пук"..."пук"..."пук", преди да изплувам от медитацията). "Черният фаранг в сивия мерцедес е забелязан спрял при Дао Прия, на локалния път под моста". Пичай се обажда пак на полковника и той разрешава сирената.

Изчаквам Пичай да слезе от колата и да сложи сирената на покрива, където тя започва да припламва и вие без никакъв ефект върху задръстването; после отива до караулката, където регулировчиците продължават да дремят. Докато върви, си закопчава кобура с пистолета и бръква в джоба си за полицейската значка. Понеже душата му е по-възвишена от моята, той не показва с нищо отвращението си от нуждата да се движи из това замърсяване, наричано "земен живот". И разбира се, не би искал да отравя чужд мозък. Което не му пречи да стовари, без да пести силата си, длан върху стъклото на караулката и да изкрещи на ония лентяи да се събудят, защото ще им го начука. Следва размяна на усмивки и джентълменска дискусия, преди момчетата в магарешко кафяво (униформите им могат да изглеждат и бутилковозелени при определено осветление) да излязат, за да поемат нещата в ръцете си. Те идват при мен - аз чакам в колата - и следва обикновеното сепване, когато ме виждат какво представлявам. Виетнамската война остави много метиси в Крун Теп, но малко от нас станаха полицаи.

Дистанцията между колите позволява обирането на само по няколко пръста, но колегите ни демонстрират значително умение и изобретателност в освобождаването на пространство. За нула време получавам възможността да изпълзя на тротоара и сирената почва да тероризира пешеходците. Пичай се ухилва. Имам способността да шофирам по възможно най-рисков начин още от дните, когато двамата с него вземахме наркотици и крадяхме коли - златна ера, на която краят дойде след като Пичай уби нашия яа-баа пласьор и се наложи да търсим убежище в Трите камъка на Буда, дхарма и санга. Ще има време по-нататък да обясня за яа-баа.

Докато практикувам срещи отблизо със сергиите с храна, търговците на секс и насрещния трафик, като използвам приплъзване на колела, набиване на спирачки и веднъж дори завъртане с помощта на ръчната спирачка, опитвам се да си спомня с какво беше известен мостът Дао Прия. По какъв повод изобщо го бях чувал?

Щастливи сме. Сабай означава да се чувстваш добре, а санук означава да прекарваш забавно. Изпитваме и двете, докато се носим с демонична скорост към моста. Пичай каканиже на пали, древния език на Гаутама Буда, като защита срещу катастрофа. Иска от будистките светци и да не убием случайно някой, който не го заслужава - въпрос, по който Пичай винаги е особено чувствителен.

Крун Теп означава "Град на ангелите", но ние сме доволни да го наричаме Банкок, след като това ни помага да разделяме фаранга с парите му.