Бог на гнева

Определено не ми се понрави:( Но може пък на другите да се хареса...кой знае! На мен ми идваше да я зарежа още към 50-та страница...но я дочетох!

и на мен ми се ще да видя още нещо от дик на български

Книгата е убийствена, Зелазни + постапокалипсис + теология + мистика, какво повече може да иска човек? :) Но наистина, чак толкова добре написана не беше, и свърши мноооого странно. Ще ми се да беше повече засегната историята на Луфтойфел, като персонаж е много интригуващ.

Да, книгата наистина е малко странна. Нямам предвид "лоша" обаче. Не е сред най-добрите, които съм чела, но не мисля, че съм си загубила времето с нея. Преводът също ми харесва.

Хм... Купих си книгата. За мое огромно учудване не е преведена от Юлиян Стойнов, което доста поохлади ентусиазма ми да я чета. Въпреки това ще я прочета - с повишено внимание. Нямам нищо против преводача на книгата (засега), нито пък подозирам какви са мотивите на издателството и ни най-малко не искам да се бъркам в работата му. Но не може да не възникне въпросът: след като един човек е най-големият фен в България на Филип Дик, направил е повече от всеки друг за популяризирането му и е превел по блестящ начин всичките издадени досега романи на Дик, защо следващият издаден роман от този автор трябва да се превежда от друг?!

Мен пък книгата ми харесва. Ще ми е страшно интересно да видя как звучи на български. Но че преди нея трябваше да се появят много други романи на Филип Дик, е безспорно. И преди всичко, според мен, "The Three Stigmata of Palmer Eldritch", "Dr. Bloodmoney" и "Time out of Joint". Но не знам кой би могъл да навие "Бард" да ги издаде, ако Юлиан Стойнов не може да направи това. Има някои други издатели, склонни да издават Дик, но те нямат възможностите на "Бард".

И мен ме глождат подобни съмнения, Калисто. Хайде, Зелазни е почти изчерпан откъм възможности за издаване, но за Дик буди недоумение фактът, че е подбрана една от най-слабите му книги. То причината ясна - магичното име Зелазни, но пък кой да светне издателите, че Дик е най-успешно екранизираният SF автор - Blade Runner, Minority Report, Screamers, Second Variety, Total Recall (Зов за завръщане).Крайно време беше да видим на български класики като "Flow my tears,the policeman said" или "Clans of the Alphane moon".

Dano ne sum prav no mai poredicata ISF zapada, i predi ima6e bokluci, koito e trudno da se naredqt v "ISF".

"Deus Irae" (Ден на гнева), крайно незадоволително сътрудничество между двама класици, по идея, възникнала когато се запознали на една конвенция на НФ през 66-та, след като Зелазни бил награден за "Безсмъртния". Дик вече е нахвърлил първите шест глави, но се оплакал на своя издател, че е стигнал задънена улица и не може да продължи (наркотици, плюс няколко неуспешни брака). Около три-четири години двамата си разменят идеи върху романа по пощата, после, един ден, малко преди да се захване за поредицата "Амбър", Зелазни доскалъпва остатъка от романа, придържайки се към нестабилния свят на менящи се реалности, характерен за творчеството на Дик. Не зная някой да е писал добра дума за окончателния резултат.