Остроумен, поетичен и предизвикателен.
Бестселърс
В годините след III-та св. война върху изпепелената и отровена Земя възниква могъща религия, която се прекланя пред твореца на всеобщата разруха. Служителите на Гнева обожествяват Карлстън Луфтойфел и го провъзгласяват за Бог на гнева. С помощта на специални протези роденият без крайници Тибор Макмастърс успява да постигне огромна известност като надарен с божествено вдъхновение художник. Когато му възлагат огромна фреска в новопостроената църква, изобразяваща Бога на гнева, Тибор трябва да предприеме рисковано пътуване, за да открие мъжа, за да открие бога и да увековечи ужасяващия му лик за поколенията.
Определено не ми се понрави:( Но може пък на другите да се хареса...кой знае! На мен ми идваше да я зарежа още към 50-та страница...но я дочетох!
и на мен ми се ще да видя още нещо от дик на български
Книгата е убийствена, Зелазни + постапокалипсис + теология + мистика, какво повече може да иска човек? :) Но наистина, чак толкова добре написана не беше, и свърши мноооого странно. Ще ми се да беше повече засегната историята на Луфтойфел, като персонаж е много интригуващ.
Да, книгата наистина е малко странна. Нямам предвид "лоша" обаче. Не е сред най-добрите, които съм чела, но не мисля, че съм си загубила времето с нея. Преводът също ми харесва.
Хм... Купих си книгата. За мое огромно учудване не е преведена от Юлиян Стойнов, което доста поохлади ентусиазма ми да я чета. Въпреки това ще я прочета - с повишено внимание. Нямам нищо против преводача на книгата (засега), нито пък подозирам какви са мотивите на издателството и ни най-малко не искам да се бъркам в работата му. Но не може да не възникне въпросът: след като един човек е най-големият фен в България на Филип Дик, направил е повече от всеки друг за популяризирането му и е превел по блестящ начин всичките издадени досега романи на Дик, защо следващият издаден роман от този автор трябва да се превежда от друг?!