Най-сензационните убийства на всички времена и криминалистиката

НАЙ-СЕНЗАЦИОННИТЕ УБИЙСТВА

НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

и криминалистиката

Под редакцията на

РОДЖЪР УИЛКС

Сборник увлекателни разкази

по действителни случаи за убийства,

разкрити благодарение на науката

ПРЕДГОВОР

През 30-те години на ХХ в., когато най-четените неделни вестници все още са с дъх на тъмна бира и пълнени чревца, "Емпайър Нюс" излиза с огромно заглавие на първата страница: "ТОЗИ ЧОВЕК БЕ КАЧЕН НА БЕСИЛОТО ЗАРАДИ ДВА КОСЪМА!" Вестникът описва удивителен пример как криминалистиката от онова време най-после започва да взима надмощие над престъпници като Уилям Подмор, който е обесен (както мнозина мислят) заради две косъмчета, послужили за доказателство. Подобно на повечето убийци, и Подмор е глупав и недосетлив и си въобразява, че и да извърши престъпление, ще му се размине. Опитал се е да измами човек на име Вивиан Месайтър, който го е взел на работа, без да подозира, че той е изпечен мошеник. След като Месайтър залавя Подмор в лъжа, измамникът грабва тежък чук, стоварва го върху лицето на работодателя си и го убива. По-късно върху чука са намерени не два, а само един косъм от веждата на Месайтър, но онова, което праща Подмор на бесилката, не е този косъм, а тъпият му молив. На местопрестъплението е намерен кочан с фактури, откъдето проличава, че Подмор е лъжел Месайтър. Фактурите най-отгоре са откъснати, но моливът, с който са написани, е оставил върху страниците отдолу издайнически вдлъбнатини. Постиженията на науката са приложени, когато фотографите в полицията снимат тези страници на светлина, падаща под строго определен ъгъл. Измамникът Подмор е обесен не заради малките косми, а заради "призраците" на набързо драснатите имена на хора, градове и дати. Случаят се превръща в сензация, когато на съдебния процес срещу Подмор като свидетел се явява прочутият патолог сър Бърнард Спилсбъри. Още през 1910 г., когато Спилсбъри свидетелства като експерт по нашумялото наказателно дело срещу Крипън, името му привлича вниманието. Почитан и от съдии, и от адвокати и прокурори, превъзнасян от общественото мнение, Спилсбъри се е прочул като непогрешим. Показанията, които дава спокойно и делово, без да търси излишна слава, са допринесли за осъждането на престъпници, като отровителя майор Армстронг, убиеца на Кръмбълс Патрик Махън и малодушния убиец Норман Торн. Макар че в разследването срещу Подмор Спилсбъри не играе голяма роля, появата му като свидетел по делото посява семената на легендата, че злодеят е обесен заради два косъма. "Изобличителната лупа - разказва "Емпайър Нюс" - е насочена към два мънички косъма, залепнали върху чука. Сър Бърнард много бързо прави своето заключение. Косъм... на човек... на мъж... от вежда... Именно тези два косъма насочват полицията към убиеца." Звучи увлекателно, точно в стила на Шерлок Холмс, но нищо повече. Както изтъкват и биографите на Спилсбъри, "космите върху чука не са два, а един и понеже той е на Месайтър, а не на Подмор, следователите така и не свързват чука с извършителя и е нямало да стигнат до убиеца, дори да са разполагали с цял скалп". Такива дописки привличат зажаднелите за сензации читатели, но за сприхавия Спилсбъри са само дразнещи небивалици. Той мрази да е в светилната на прожекторите и когато вижда, че внимателно претеглените му показания са превърнати в нещо като неделно развлечение за вестниците, се разгневява. Малко след наказателното дело срещу Подмор Спилсбъри дочува, че за печат се подготвя книга за случаите, по които е работил. Възмутен е и негодува, защото от тези писания човек остава с впечатлението, че са съставени въз основа на личните му бележки по престъпленията, които е разследвал. Той така и не разбира защо хората се интересуват толкова живо от начина, по който науката е обявила война на престъпността.

Престъпниците и учените са отколешни противници. Векове наред хората на науката са изследвали през увеличително стъкло злодеянията на убийците. В средата на ХVIII в., много преди да бъдат въведени съвременните тестове на Марш, Райнш и Гутцайт, те вече знаят да установяват - макар и с подчертано ненаучни методи - наличието на арсен. "Защо според вас това е бял арсен?", питат през 1752 г. на процеса срещу Мери Бланди доктор Антъни Адингтън. Той вдига високо пред себе си пакетче прах, описва я като млечнобяла, точно като арсена, зърнеста, почти без вкус и обяснява, че макар и част от нея да остава отгоре върху студена вода, като цяло тя се утаява на дъното - пак като арсена. "Ако поръсите с нея нажежено до червено желязо - допълва доктор Адингтън, - тя не се възпламенява, а се издига на гъст бял дим... точно като белия арсен." Трябва да минат още сто години, докато хората, разследващи убийства, за които се смята, че са извършени с арсен, захвърлят нажежените до червено железа: именно в средата на викторианската епоха започва времето на криминалистиката. Макар и да се връщаме назад, към убийството, извършено от Мери Бланди (първото, за което има сведения, че е доказано с научни средства), именно средата на викторианската епоха е отправната точка, от която започваме разказа на убийствата, разкрити благодарение на науката.

Случаите, включени в сборника, обхващат като с червена нишка периода от Просвещението до началото на ХХI в. и нашето компютърно време. В много от тях са описани победите на криминалистиката, но има и такива, които служат като предупреждение да не се предоверяваме сляпо на науката.

Древните римляни знаят изненадващо много за престъпността и медицината. След като прави оглед на трупа на убития Юлий Цезар, лекарят Антистий стига до заключението, че от общо двайсет и трите прободни рани само нанесената в гърдите е била смъртоносна. Френският лекар Амброаз Паре (ок. 1510-1590), смятан за баща на съвременната хирургия, изучава как насилието действа върху различните жизненоважни органи в човешкото тяло. В Палермо Фортунато Фиделис установява разликата между удавянето при злополука и предумишленото удавяне. В Рим Паоло Закия изучава раните от огнестрелно и хладно оръжие, удушаването и детеубийството и описва как да различим самоубийството от убийството. В края на ХVII в. италианският анатом Моргани сравнява промените в органите на покойници със симптомите на болестите, които са ги погубили, и така слага основите на науката патология. През ХIХ в. микроскопът, който е изобретен приблизително по същото време, намира широко приложение в разкриването на престъпления, макар че лекарската общност посреща с недоверие такива първопроходци като Йохан Лудвиг Каспер, който през 1856 г. издава наръчник по съдебна медицина. Но въпреки огромния напредък на медицината през викторианската епоха тя като че ли изостава от другите науки. Възхитена от такива постижения като парния двигател и електрическия телеграф, обществеността очаква нетърпеливо и лекарите да дадат своя принос. А в средата на ХIХ в. те все още не могат да се похвалят с нищо и се ползват с все по-малко уважение. За това допринасят и няколко нашумели убийства от онова време, където обвиняемите или свидетелите "експерти" са именно лекари. На процеса срещу доктор Сметхърст съдията упреква представителя на прокуратурата, че обърква съдебните заседатели с прекалено много медицински подробности. Прочутият лекар експерт, призован за свидетел от обвинението, допуска много грешки, докато се опитва да открие арсен в трупа на покойната съпруга на Сметхърст, и накрая се вижда принуден да признае, че в организма на мъртвата няма и следа от отровата. Хората губят доверие в лекарите. Заради това съсловието се вижда принудено да проведе реформи.

Към края на века един млад сътрудник на френските служби за сигурност - Алфонс Бертийон, разработва система за установяване на самоличността, в която различните особени белези: размер на главата, на пръстите и така нататък, са обединени и кодифицирани, така че с тях да се борави по-лесно. Тази антропометрична система е възприета на много места в Европа, но властите във Великобритания и най-вече Скотланд Ярд я смятат за ненадеждна, защото не предоставя данни, по които да се посочи безпогрешно самоличността на престъпника. Липсва й нещо, по което самоличността да се определи безусловно и окончателно. Отговорът е даден от пръстовите отпечатъци.

Древните китайци са си давали сметка за потенциала, заложен в тях, и са подпечатвали и удостоверявали документите не с подпис, а именно с отпечатък от пръст. Английският естествоизпитател Томас Бюик е "подписвал" книгите, които е издавал, с отпечатък от пръста си, гравиран върху парче дърво. В началото на ХIХ в. чешкият физиолог Пуркиня описва естеството на пръстовите отпечатъци и ги обединява в няколко групи. Но чак през 1880 г. шотландският лекар доктор Хенри Фолдс, установил се за постоянно в Япония, посочва огромните възможности, заложени в пръстовите отпечатъци, и заявява, че ако на местопрестъплението бъдат открити такива, по тях може да се установи по безусловен начин самоличността на извършителя. През 1892 г. доктор Франсис Голтън, който след време е удостоен с благородническа титла, разработва в научен труд идеята на Фолдс. Това на свой ред вдъхновява Едуард Хенри (който по-късно оглавява Скотланд Ярд) и аржентинския изследовател Хуан Вучетич да разработят по-подробна класификация на пръстовите отпечатъци. В началото на ХХ в. те вече са едно от оръжията, които се използват на предната линия в битката с престъпността. През 1905 г. в Лондон двама братя са осъдени за убийство именно въз основа на пръстовите им отпечатъци. В сборника се разказва как пръстовите отпечатъци са извоювали неповторимото си място в аналите на борбата с престъпността. Или да вземем случая с Емил Гурбен. Той е заловен благодарение на пробива, който през 1910 г. прави френският криминолог Едмон Локар от Лионския университет: според прочутия принцип на взаимозаменяемостта, разработен от него, всеки престъпник оставя на местопрестъплението нещо, което преди това не е било там, или взима нещо, което не е носел със себе си, когато е дошъл. Теорията на Локар се превръща в крайъгълен камък на съвременното криминално разследване и в основа на "уликите" в криминалните разкази. Още през 1912 г. е приложена със забележителен успех в случая Гурбен, убил приятелката си. Дамската й пудра е изследвана под микроскоп, който според днешните представи е доста груб и примитивен. Съвременните електронни микроскопи имат увеличение до 150 000 пъти и благодарение на това е възможно да се изследват и най-малките частици, например люспици боя, влакна, нишки, косми, дърво и хартия, които да се използват като веществени улики. Подобна техника, впрегната да осъществи революционни промени в работата на полицията, е увеличила значително шансовете й за успех. През ХХ в. в почти всички държави по света разкриваемостта на престъпленията е много по-голяма, защото следствието е обединило усилията си с науката и благодарение на нея е достатъчно добре въоръжено и подготвено. През 80-те години на ХХ в. е открит ДНК-отпечатъкът и той се превръща в мощно оръжие в ръцете на следствието. Новата техника бързо носи успех в случая "Пичфорк" в централните графства на Англия (описан в сборника от американския писател Джоузеф Уомбах), макар че генетичният код все още не се разбира и прилага в пълна мяра от хората, които се борят с престъпността.

Представените в книгата случаи - някои прочути, други прословути с провалите в тях, два-три не дотам известни - са подбрани така, че да обрисуват дългия път на криминалистиката от нейното зараждане в края на Средновековието до зората на новото хилядолетие. Само с няколко изключения съм включил разкази на писатели, които са се утвърдили в документалистиката. Всички разкази са написани за широкия читател и не е необходимо да притежавате специализирани или тесни познания, за да разберете как науката е допринесла за разкриване на престъпленията. Срещаме убийци като американеца професор Уебстър, в чиято пещ трупът на доктор Паркман изгаря почти изцяло (но не докрай), и така той си спечелва славата на първия сред своите сънародници, осъден за убийство, без да има труп. Обърнете внимание колко прилича неговият случай на случая с чудовището Хейг от Великобритания, който (точно един век по-късно) се опитва да унищожи жертвите си в бидони с киселина. И двамата не отчитат, че изкуствените зъби биха могли да се запазят и да ги "ухапят" от гроба, защото в смъртта няма нищо по-трайно от зъбите, особено изкуствените, и това ги превръща в идеално средство за установяване на самоличността. В сборника ще откриете и написаните с алено главоблъсканици с доктор Сам Шепард и Джереми Бамбър, и двамата осъдени заради кръвта, послужила като доказателство, както и обвития в загадъчност случай с дивото куче динго и невръстното австралийче, където като веществени доказателства са използвани и кръвта, и следите от ухапване. В книгата са представени и големите пробиви на криминалистиката през ХХ в. - превърналите се в жалони случаи, като наказателното дело срещу доктор Крипън (самоличността на жена му е установена благодарение на това, че без да иска, той е запазил отровата, с която я е убил) и срещу друг лекар убиец, Бък Ръкстън (чиито жертви са разпознати чрез снимки, положени една върху друга). Включени са и случаи, в които криминалистиката не се е представила така добре, например случаят с невръстното дете на Линдбърг (който през 30-те години на ХХ в. разтърсва Съединените щати) и сагата на Бирмингамската шесторка, осъдена на затвор за убийствените атентати, които ИРА извършва в средата на 70-те години на ХХ в., но двайсетина години по-късно представените от криминалистите доказателства са отхвърлени като недостоверни.

В книгата е представен целият спектър на криминалистиката: случай от по-далечното минало на САЩ, където става въпрос за подправени документи, наказателни дела, в които стоматолози са успели да установят по зъболекарския картон самоличността на убитите, и случаи, в които точното време, когато е настъпила смъртта - често пъти много важен фактор за предявяване на обвинение, - е било определено по съдържанието на стомаха и дори по цикъла, в който мухите излюпват яйцата си. Балистика и бактериология, кръв, зъби и косми - всички са оставили своите следи по тези страници. Познанията и опитът на криминалистите стават все по-широки и в книгата ще откриете калейдоскопичен разказ как науката и учените се опитват да посрещнат предизвикателствата на криминалистите и следователите и да отговорят на изискванията им в техния неуморен кръстоносен поход срещу убийствата в цялата им сложност.