Облакът

Облакът

Рей Хамънд

На Саймън Кавана

Началото

Април 2033

Извънземният сигнал бе толкова слаб, така незначителен, между останалите шумове на необятната вселена, че едва не бе пропуснат. Ако не беше успехът на СЕТИ* в продължилата близо десет години кампания за набиране на средства и построяване на наблюдателна станция на обратната страна на Луната, човечеството може би никога нямаше да узнае, че в космоса съществуват и други разумни същества.

* От SETI - Search for Еxtra-Terrestrial Intelligence, организация за търсене на извънземен разум - Б. пр.

Директорът, членовете на съвета и регионалните представители на организацията (всъщност необвързана група учени и чудаци) бяха събрали за проекта за построяване на лунна станция почти седем милиарда, повечето от обществени дарения. Дори след това се наложи да молят за транспортиране на личния състав и товарите НАСА, Европейската космическа агенция и Китай, както и няколко от частните аерокосмически превозвачи, които се занимаваха с изграждане на космически станции, ракетни инсталации, снабдителни пунктове за гориво и дори туристически атракциони на обратната страна на Луната.

Но тъкмо обратната страна бе мястото, което привличаше хората от СЕТИ - страната, която винаги е обърната с "гръб" към Земята и по този начин е защитена от масивния приток на радио- и телевизионни сигнали, лазерни лъчи, електромеханични смущения и целия останал електронен "шум", който се произвежда от всяко младо, но бързо развиващо се технологично общество и се разпилява безразборно из околното космическо пространство.

Луната е единственият сред всичките 138 спътници в Слънчевата система, който притежава подобна трайно защитена повърхност. От гледна точка на радиосмущенията, това е най-тихото място в цялата слънчева система и е идеалният избор за построяването на изследователската станция, станала известна с названието "Сетиград".

- Хайде, хайде! - провикна се Дезмънд Йейтс нетърпеливо, втренчил поглед в монитора, в очакване най-сетне на него да се появи сигнал. - Какво правят? Защо се бавят толкова много?

Джоан Райдър, много по-зрял и опитен воин на СЕТИ, сложи успокоително ръка на рамото на младия астроном.

- Какво си мислиш че правят, Дез? - Тя също гледаше тъмния екран. - Проверяват и препроверяват, както щяхме да направим и ние. Въпросът е твърде важен, за да се допусне грешка.

Йейтс кимна, прокара пръсти през черната си коса и внимателно се надигна в слабата, лунна гравитация. Беше само на двайсет и пет, наскоро завършил университета в Станфорд, и би трябвало да асистира на по-опитните си колеги. Но тъкмо той бе засякъл странния сигнал - предаване, за което сега бе повече от сигурен, че произхожда от извънземен източник.

Ако трябва да се придържаме към фактите, мощните анализиращи компютри на СЕТИ първи идентифицираха необичайния сигнал сред милиардите шумове, създавани от галактиките. Но пък Дез Йейтс бе човекът, избрал точно този участък от небето, Йейтс настрои честотата за сканиране и пак Йейтс се спря на точката за "възможен контакт", която компютърните системи бяха категоризирали като "ЕТИ клас 22" (от незначителен интерес). Този "контакт", сега набързо преквалифициран в "клас 1", или "многообещаващ", принадлежеше изцяло на Дез и сега той и двамата му колеги агонизираха от нетърпеливо очакване да получат необходимото потвърждение от радиотелескопа "Парс" в Австралия и английската обсерватория "Джодрел Банк".

Малко след официалното си създаване през 1960 СЕТИ бе наложила строги изисквания и процедури за проверка и верификация на всеки сигнал, за който има съмнение, че е от извънземен произход. Основателите на организацията се бяха оказали прозорливи хора. През следващите седемдесет години бяха засечени общо 635 "силно позитивни", но същевременно фалшиви сигнали, седемнадесет от тях толкова убедителни, че СЕТИ бе на път да обяви пред света за осъществяването на контакт, преди истината за техния произход да бъде разкрита.

Съвсем наскоро процедурите за изследване и потвърждаване на произхода на сигналите бяха затегнати, тъй като старейшините на организацията се опасяваха, че построяването на новата прослушвателна станция на обратната страна на Луната може да доведе до поток от предполагаемо позитивни сигнали. Сега вече, след като трима от дежурните в Сетиград се съгласяха да категоризират някой сигнал като "силно положителен", копие от него заедно с всички съпътстващи компютърни данни се изпращаше за потвърждение до други две обсерватории, работещи по програмата СЕТИ и разположени в различни части на земното кълбо.

Йейтс и компютрите на СЕТИ бяха засекли силно излъчване само преди десетина дни. Тогава Йейтс бе "нощна смяна" - светлинният режим на станцията бе настроен така, че да имитира денонощния цикъл на Земята. Първото, което привлече вниманието на младия учен, бяха равномерните микропулсации, произхождащи от участъка от небесната сфера, избран от него.

Дезмънд Йейтс така и не беше в състояние да обясни точно какво го бе накарало да изследва споменатия сигнал - особено когато върху диаграмата бяха изписани три други, доста по-силни и обещаващи сигнала - но изглежда, тъкмо в това се състои основната разлика между хората и машините: Йейтс бе действал по интуиция.

По причини, свързани единствено с романтичните му представи за издирване на извънземни форми на живот, той бе прехвърлил сигнала на аудиоуредбата, за да може да чува слабото, но фокусирано излъчване, върху което се бе съсредоточила шейсет и четири метровата чиния на радиотелескопа. От друга страна, Йейтс бе гледал прекалено много научнофантастични филми.

Малката контролна зала - почти всичките й стени бяха покрити с триизмерни високочестотни монитори - внезапно се изпълни с оглушителна какофония. Йейтс чуваше нисък тътнеж, като от океан, и високи пулсиращи звуци, следващи неравен ритъм, но не беше в състояние да улови подробности.

Пресегна се и настрои параметрите на системата за математически анализ за проверка на тайнствения сигнал. И тогава, докато интуицията му продължаваше да набира скорост, поиска от системата да проследи посоката, от която идва сигналът, и да изведе резултатите на малкия холодисплей в центъра на контролната зала.

Само след минути Йейтс вече обикаляше ентусиазирано холограмата, която сияеше в средата на залата. А през това време от уредбата продължаваха да се леят ниски и високи оглушителни звуци и шумове.

На холодисплея се виждаше компютърно генерирано изображение на Н-712256Х - "земеподобна" планета (известна на астрономите с обозначението ЕЛП), отстояща на 14.8 светлинни години от Слънчевата система, в съзвездието Водолей.

Йейтс никога не бе чувал за сигнал, който да води до някоя определена планета. Но бързо си припомни, че кариерата му е започнала едва преди една година и че е съвсем млад и неопитен в извършването на подобни наблюдения. Нищо чудно просто да не разполагаше с информация за други сходни случаи.

Внезапно прозвуча аларма и Йейтс се обърна.

СИГНАЛЪТ Е ФОКУСИРАН - СИГНАЛЪТ Е МОДУЛИРАН, пишеше на екрана. Големите, червени букви бяха подчертани и трепкаха, както и следваше да бъде при подобно необичайно излъчване.

"Фокусиран" и "модулиран" бяха ключови изрази, когато ставаше въпрос за радиосигнал с възможно извънземен произход. "Фокусиран" означаваше, че сигналът се излъчва от някакъв електронен уред или машина. "Модулиран" - че притежава определена честота и последователност, каквито не се срещат в природата и могат да бъдат създадени само по изкуствен път от разумни същества с цел комуникация.

- Майчице мила! - възкликна Йейтс, изхвърча от контролната зала и се затича по тесния коридор към жилищния отсек, където спяха двамата му колеги. Само след минутка и тримата стояха зяпнали пред монитора и сияещата холограма на планета, която много приличаше на Земята... и същевременно се намираше на 142 трилиона километра.

Първата им задача бе да елиминират всички възможни радиосигнали и електромагнитни смущения, които можеше да са от човешки произход. Един "модулиран" сигнал би могъл да произхожда от далечна цивилизация, но доста по-вероятно бе да е резултат от човешка дейност - излъчване от преминаващ космически кораб, сигнал, долетял от някоя далечна, изстреляна отдавна сонда, или от космически телескоп, каквито вече имаше няколко, изведени на орбити далеч отвъд тази на Луната.

Но компютрите на СЕТИ бяха в състояние да отстранят бързо подобни сигнали. В тяхната информационна база имаше данни за всички космически кораби, изстреляни през последните осемдесет години от различни нации, включително и на тези, за които не бяха подавани никакви официални сведения, тъй като носеха шпионски или оръжейни системи. Трийсет и шест часа след улавянето на първите сигнали тримата членове на лунната група бяха убедени, че са засекли истинска извънземна емисия, идеща от друга слънчева система и с изкуствен произход.

Това, което окончателно убеди Ким Мюкърджи че младият Дез е осъществил извънземен ЕТИ контакт, бе фактът, че въпреки че бяха в състояние да идентифицират честотни промени и амплитудни изменения в радиосигнала, СЕТИ компютрите така и не успяха да дешифрират съдържанието му. Четирийсет и осем годишният Мюкърджи беше един от ветераните на лунната група, с повече от двайсет годишен стаж в СЕТИ. Освен това бе присъствал на други, три подобни "позитивни контакта" в различни бази на Земята - по-късно те се бяха оказали резултат от човешка дейност. Мюкърджи беше наясно, че методите за квантово кодиране, използвани от службите на различни правителства за техните военни спътници и оръжейни системи, са практически непробиваеми, но компютрите на СЕТИ, поне досега, винаги успяваха да установят дали става въпрос за квантово кодиране, макар да не можеха да открият смисъла на засечения сигнал.

Но сегашният сигнал бе съвсем различен. Компютрите не улавяха характерната за квантовите емисии осцилираща непоследователност, нито пък някаква форма или размер на посланието. Нямаше обаче никакво съмнение в изкуствения характер на засечения сигнал.

Сега, десет дена след улавянето му и началото на записа, Дез Йейтс и неговите двама колеги бяха на ръба на нервното изтощение и изгаряха от нетърпение да получат окончателните резултати от обсерваториите Паркис и Джодрел Банк в Англия.

Установеният правилник за действие бе ясен и недвусмислен. Астрономите от Паркис и Джодрел Банк подлагаха на проверка записите от Сетиград, анализираха ги със собствени средства и се опитваха сами да уловят сигналите (въпреки неимоверното радиозамърсяване в земната атмосфера). Нито една от двете групи нямаше право да излиза пред обществеността с каквито и да било съобщения относно контакта - негативни или позитивни, - докато ръководството на СЕТИ не вземе окончателно решение.

Нямаше астроном, астрофизик, космолог или въобще човек, надарен с въображение, който да не мечтае за контакт с извънземен разум, независимо дали би го признал, или не. Истината бе, че постоянно развиващата се в научно и техническо отношение цивилизация очакваше с нетърпение доказателството, че не е сама във вселената. За мнозина подобна идея щеше да замени божествената концепция.

- Сетиград, говори Гюс Уилсън от Паркис - избумтя глас от говорителя на стената.

И тримата членове на лунната група се извърнаха към главния екран. От него ги гледаше мъж на средна възраст с плешива глава и червендалесто обветрено лице. Всички познаваха добре директора на лабораторията Паркис.

Мюкърджи кимна и Дез Йейтс бързо потвърди, че приемат.

- Потвърждаваме автентичността на вашия сигнал СТ86901ХТ и го определяме като позитивен, повтарям - позитивен, доктор Йейтс. - Уилсън беше едновременно развълнуван и напрегнат. - Ние също успяхме да засечем сигнала, макар че бе в обхват, по-нисък от минус 600 - толкова слаб, че едва ли бихме му обърнали внимание на Земята. Освен това елиминирахме каквато и да било възможност за човешки произход на сигнала и проверихме дали споменатата честота - 17.655 гигахерца се използва от правителствени, академични или военни институции. Ние също смятаме, че сигналът е модулиран и че предполагаемият му източник - ЕЛП Н-712256Х - е определен съвсем точно, макар че нямаме никакво обяснение защо сигналът трябва да идва от място, което е толкова близко до нас и навярно е проверявано многократно.

Австралийският учен спря да си поеме дъх, после продължи официално:

- Ето защо ние всички тук стигнахме до единодушния извод, че сигналът е позитивен контакт с непозната, но несъмнено разумна чуждоземна цивилизация. Вече трябва да сте получили и писменото ни потвърждение. Поздравления - надяваме се да получите и второ потвърждение.

- Да! Да!!! - провикна се Йейтс и подскочи, забравил, че е на Луната.

- Почакай, Дез, почакай - предупреди го Мюкърджи. - Знаеш, че не сме получили...

- Сетиград, тук Джодрел Банк - последва друг глас от говорителя.

Този път на екрана се появи слабото измъчено лице на сър Кевин Кели, директор на обсерваторията Джодрел Банк и на Кралското астрономическо дружество. Мюкърджи отново кимна на Йейтс.

- Добър ден, сър Кевин - заговори Йейтс, вече не беше в състояние да прикрива вълнението си. Внезапно го изпълни непреодолим ужас - ами ако прочутият астроном го обявеше за некадърен и прекалено импулсивен ентусиаст, допуснал някоя наивна грешка?

Кралският астроном нагласи вратовръзката си и се покашля, сякаш се готвеше да се появи пред обществеността.

- Успяхме да потвърдим, че вашият сигнал отговаря и на трите международно признати критерии и трябва да се смята за изкуствено генериран от разумен извънземен източник - почна той внимателно. - Първо, успяхме сами да засечем сигнала, макар че тук, в Джодред Банк, той е доста слаб. Второ, потвърдихме, че сигналът е модулиран от електромеханичен или някакъв друг, но несъмнено изкуствен източник. Трето, съгласни сме с определения от вас първоизточник, тоест планетата Н-712256Х.

- Да! - извика отново Дез и този път се понесе във въздуха и се удари в мекия таван.

Върху насеченото от бръчки лице на сър Кевин изгря вяла усмивка.

- Зная, че вече сте получили потвърждение от Гюс Уилсън в Паркис - двамата с него поддържахме постоянна връзка през последните няколко дни. Доктор Йейтс, ние смятаме, че това е истинска находка. Поздравления - за вас и останалите членове на групата в Сетиград.

- Много ви благодаря, сър Кевин - едва успя да избърбори Дез, преди екранът да угасне.

Сега вече дори Мюкърджи изглеждаше развълнуван. Тримата се прегърнаха и се завъртяха в несръчен танц - всъщност просто подскачаха из контролната зала. Прашните им подметки оставяха отпечатъци върху стените и дори тавана на помещението.

- Давай шампанското - викна Мюкърджи на Джоан, когато най-сетне се поуспокоиха. Но тя вече се бе отправила към съседното помещение с хладилника.