Откровението на Сион

ЛИН ПИКНЕТ

КЛАЙВ ПРИНС

ОТКРОВЕНИЕТО НА СИОН

ПРЕДГОВОР

Когато в "Откровението на тамплиерите. Тайните пазители на истинската Христова самоличност" (1997) разказахме какво сме установили за скритата символика в картините на Леонардо да Винчи, изобщо и не подозирахме, че правим съществен принос в едно забележително явление от ХХI в. Книгата ни не само вдъхнови пряко Дан Браун да изгради своя бестселър "Шифърът на Леонардо" (2003 г.) около представата, че Леонардо е бил привлечен от тайните ереси и опасните шифри, но изумени, си дадохме сметка, че по този начин сме спомогнали за надигането на нова страстна вълна от интерес към истината за корените на християнството.

Централна за художествената творба на Дан Браун е идеята, че от векове съществува тайно френско общество - Ордена [Братството] на Сион, чиято задача е да закриля свещените потомци на Исус и Мария Магдалена, - а скритият смисъл на това е наистина стъписващ за хората, верни на традиционното учение на Църквата. Неизбежната реакция на всички въпроси, повдигнати от книгата на Браун, бе, че Орденът на Сион беше низвергнат безпрекословно и беше отречен веднъж завинаги като откровена измама.

Нас обаче все по-малко ни удовлетворяваха и двете крайности: пълното приемане на всичко, което твърди самият Орден и което твърдят за него, и също толкова категоричното му отхвърляне. Причините за това са две. Наистина има доказателства, че Орденът е създаден в ново време и изобщо не е някакво древно достопочтено тайно общество, за каквото го представят, същевременно обаче той съвсем не се свежда до най-обикновена измислица. Докато се запознавахме с фактите, се убедихме, че Орденът наистина заема важно място, но по съвсем различни причини.

Това ни даде златната възможност да представим какво сме открили, докато сме изследвали Ордена на Сион. Най-неочаквано установихме, че нашата работа се застъпва с други, съвсем независими насоки в проучването и най-вече с онова, което ни накара да издадем през 1999 г. книгата "Заговорът на Звездната порта", посветена на едно малко известно, но изключително влиятелно политическо и окултно движение - синархията. Прониквахме все по-надълбоко и внезапно се озовахме отново при подводното течение, което стои и зад Ордена на Сион. Много полезно се оказа дори проучването, което бяхме провели за книгата си, посветена на "тайната история" на Втората световна война - "Приятелски огън. Тайната война между съюзниците" (2004 г., в съавторство с вече покойния Стивън Прайър и с Робърт Брайдън), тъй като борбата за надмощие във Франция от онова време е важен фон в "Откровението на Сион".

Втората причина да напишем тази книга е много по-всеобхватна, а за нас и по-важна: онези, които се обявяват срещу романа на Дан Браун, в защита на традиционните религиозни възгледи, заявяват, че ако докажат как Орденът на Сион е измислица, ще могат да отхвърлят и да подминат и по-съществените въпроси, например за "забранените" Евангелия, за отношенията между Исус и Мария Магдалена и за това, че векове наред Църквата укрива такива неудобни факти за християнската религия. Това е пълна безсмислица.

Каквото и да говорят за книгата на Браун, тя повдигна пред една огромна аудитория в цял свят някои наболели въпроси за духовността и религията и разпали дебати с дълготрайни последици. Дори се изтъква, че романът отново е съживил, вече на по-широко равнище, ожесточените спорове, разразили се по времето, когато християнството още се е налагало като религия и е имало разцепление заради два изначално противоположни възгледа за вярата: схващането на гностиците, според които отделният човек сам кове отношенията си с Бога и затова пак сам намира пътя към спасението, и становището на оглавяваната от свещениците фракция, въз основа на която е възникнала Църквата и според която именно Църквата държи ключовете от Царството Небесно. Това е битка, която Църквата смяташе, че е спечелила отдавна, но ето че сега пропастта пак зейва и сцената е разчистена или за нов спор, този път въз основа на фактите, или за схватка - и колкото и невероятно да звучи, всичко се разиграва заради въздействието на книга, каквито се продават по летищата.

По някаква причина и по някакъв тайнствен начин Дан Браун очевидно е уловил Zeitgeist*, ала подобно явление е възможно единствено защото хората изпитват силна вътрешна потребност да погледнат какво се крие зад традиционните, неоспорвани от никого религиозни постулати. Но Браун в никакъв случай не е единственото проявление на тази широко разпространена потребност. Малкият магьосник Хари Потър на Дж. К. Роулинг блести с гностична дързост, а както отбелязват и мнозина критици, кинопоредицата "Матрицата" черпи направо от древните гностични учения и ги представя във вид на научна фантастика, където някои елементи от митологията на Ордена на Сион заемат почетно място. Докато обаче свещеният град Зиан/Сиан не е уникален за системата от знания на Братството, то е трудно да се открие първообразът на героя, носещ името Меровингът.

Истинската история на Ордена е доста по-различна от версията, която дава Браун, но пак е твърде важна и буди сериозно безпокойство. Благодарение на нея проникваме в един сенчест интригуващ свят, където трябва да се изправим пред множество други неудобни факти, и религиозни, и политически.

Лин Пикнет

Клайв Принс

17 септември 2005 г.

ПЪРВА ЧАСТ

ЗАБЛУДАТА

Първа глава

ИСТИНСКИ ЛЪЖИ

ФАКТ: Най-бързо продаващата се книга по света на всички времена е романът "Шифърът на Леонардо" на Дан Браун, излязла през 2003 г.

ФАКТ: Трилърът на Браун е своеобразно съвременно търсене на Граала и е посветен на загадките около френското тайно общество - Ордена на Сион (Prieure de Sion), за което се смята, че е призвано да защитава потомството на Исус и на Мария Магдалена.

Но в случая с "Ордена" (както ще се осмелим да наричаме за кратко това прелюбопитно сдружение) малкото факти, до които човек може да се добере, водят към свят, далеч по-странен от романа на господин Браун...

В "Шифърът на Леонардо" Орденът на Сион заема централно място като орден с изумителни тайни, които са застрашени от могъщи врагове и които храбрите Робърт Лангдън и Софи Нево трябва да опазят от злонамерени посегателства. Въпреки възхищението, изумлението или неприкрития ужас, с които - в зависимост от гледната точка - тези тайни бяха посрещнати по света, трилърът на Браун всъщност вдъхва нов живот на един отколешен спор. Всичко, свързано с тайнствения Орден на Сион - дори самото му съществуване, - се обсъжда разгорещено в англоезичния свят още от началото на 80-те години, а в страната, където то се е появило - Франция, - поне от едно десетилетие преди това.

В романа Орденът е представен така, както е познат (най-малкото във Великобритания и САЩ): като тайно общество, което е създадено, за да съхранява и да пази някои взривоопасни факти и което от столетия оказва задкулисно влияние върху европейската история. Читателите и изследователите, които едва сега се запознават с темата, се захласват по думите, с които Браун описва Ордена като "съвременно общество за преклонение пред богинята, като пазители на Граала и на древните писания". Какво общо имат, по дяволите, езическите богини със Светия граал, който по своята същност е християнски? Какви писания биха могли да доказват връзката между тях? Човек трудно ще устои на изкушението да разбере.

Според мълвата голямата тайна, която Орденът е дал обет да пази, е за съществуването на преки потомци, на род, водещ началото си не от друг, а самия от Исус Христос и от неговата съпруга Мария Магдалена. Ако се докаже, разбира се, че такива потомци наистина съществуват, това ще подкопае основите на християнството. За вярващите Исус е въплътен Бог, който се е обрекъл на безбрачие и нито е имал нужда, нито е искал близки отношения (особено пък с жена, за която се е смятало, че е блудница). Заради взривоопасния си потенциал Орденът на Сион пази тайната от любопитни очи, защото Църквата няма да се спре и ще отстрани всичко, застрашаващо нейната власт и отколешно задушаващо влияние над паството.

В книгата на Дан Браун Орденът има три взаимосвързани задължения: да бди над свещените Исусови потомци, да пази гроба на Мария Магдалена и да съхранява писанията, доказващи истината за Исус и потомството му (а също истинската вяра, която е по-скоро езическа, отколкото християнска или юдейска).

Дан Браун отива по-далеч и превръща Ордена в пазител на друго забранено познание: за значението и силата на свещеното женско начало, както то е въплътено в древното езическо преклонение пред богинята, свързано с представата за свещената сексуалност - нещо като днешните обреди в източния тантризъм. Тъй като обредите в Ордена, както са описани в "Шифърът на Леонардо", включват и сексуални ритуали, читателят седи и умува: как е възможно Исус Христос, олицетворение на божественото целомъдрие, да е свързан със секса не само като проявление на лична страст и емоционално обвързване, но и като религиозно тайнство, равно по святост на кръщението и богослужението?

Всички тези предизвикателни и за мнозина напълно чужди представи допринасят една евтина книга, каквито се продават по летищата, да бъде величана като разказ, съдържащ откровение, и едва ли не в нова теология - особено в Съединените щати. Колкото и да е изумително, четенето на един трилър вече се е превърнало в лично религиозно изживяване, нещо като богоявление, каквото се предполага, че получаваме единствено от Църквата и свещениците.

Ключовите места, където се развива действието в романа: Лувърът, църквата "Сен Сюлпис" в Париж и параклисът "Рослин" в Шотландия, са нападнати от тълпи туристи, главно американци: посетителите в Лувъра всъщност са се увеличили с петдесет на сто, а отчаяните свещеници в "Сен Сюлпис" са сложили на входа табела, че вътре не могат бъдат намерени никакви тайни. Като гъби след дъжд никнат интернет форуми, където се обсъждат основните твърдения в "Шифърът на Леонардо", а Йейлският университет дори е въвел онлайн курс по темата. Книгата на Дан Браун дава тласък за появата на "неодобрени от автора" справочници от рода на "Тайните на шифъра" на Дан Бърнстейн и "Как да разчетем шифъра на Леонардо" на Саймън Кокс, където се прави опит да се изследват, откроят и отхвърлят основните твърдения в романа. През лятото на 2005 г., докато пишехме книгата, вече бяха издадени най-малко десетина такива наръчници.

Всичко това е нещо небивало за току-що излязъл роман и то изненадва и разтърсва издателския свят. Дори самият Дан Браун като че ли е изумен от невероятното явление, за чиято поява неволно е дал тласък.

Вижте и смайващата реакция на самата Църква: през март 2005 г. архиепископът на Генуа кардинал Тарчизио Бертоне - по онова време основен кандидат за следващ папа - оповестява, че се е заел да осигури противодействието, което Църквата ще окаже на романа на Дан Браун и което се изразява в кампания по опровержението на "басните" в нея.

Отвъд сензацията

Преднамерено или не, Дан Браун успява да приобщи огромна нова читателка аудитория към редица важни въпроси, които, макар и познати на тесните специалисти и изследователи, рядко се обсъждат на по-широко равнище. Сред тях са: произходът на християнските догми и най-вече степента, в която те са наложени от Църквата заради политически, а не от духовни съображения; това, че не по-малко стойностното, но "еретично" алтернативно тълкуване на християнството е било безмилостно потушено, а свидетелствата, оспорващи утвърдените догми, са били укрити от Църквата; алтернативните възгледи за същността на Исус и най-вече че Той е бил смъртен човек, който се е оженил и е имал деца; потискането на свещеното женско начало, което е било повсеместно прието преди появата на религиите на патриарсите - юдаизма и християнството; и свещеното естество на секса.

Въпреки че Дан Браун е използвал тези представи като фон и ги е вплел умело в разказ за едно шеметно разгръщащо се приключение, те приковават вниманието - и въображението - на милиони читатели по цял свят. Вдъхновени и изумени от разкритията на Браун, те също поемат по пътя на търсачеството, за да открият сами доколко верни са тези твърдения. Най-неочаквано навсякъде по света се появяват безброй исторически детективи с блеснал поглед, които отказват и занапред да се примиряват със съзаклятията на свещениците и всичко, укрито от тях, и дори със старомодната им арогантност, самодоволство и снизхождение. Каквото и друго да внушава "Шифърът на Леонардо", то все едно е на добро.

Дан Браун е почерпал идеите си от няколко източника, но един от двата му основни извора на вдъхновение е "Светата кръв и Светият граал", противоречив световен бестселър, който се преиздава вече близо четвърт век и който е написан през 1982 г. от Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн. Другият основен източник на Дан Браун е нашата книга "Откровението на тамплиерите. Тайните пазители на истинската самоличност на Христос", издадена през 1997 г. Тези заглавия, както и други източници, се появяват върху лавиците на злодея от "Шифърът на Леонардо" сър Лий Тибинг - името му звучи толкова странно, защото е анаграма на имената на двама от авторите на "Светата кръв и Светият граал".

Допирната точка между "Светата кръв и Светият граал" и "Откровението на тамплиерите" е великият гений на италианския Ренесанс Леонардо да Винчи (1452-1519) - между другото, би трябвало да го наричаме Леонардо, а не Да Винчи (макар че второто име е много разпространено, затова и ние от време на време го използваме). Твърди се, че през последните девет години от живота си той е бил велик магистър на Ордена на Сион, нещо, което Бейджънт, Лий и Линкълн като цяло приемат.

Дан Браун е взел от "Светата кръв и Светият граал" основното схващане, че Исус и Мария Магдалена са имали потомци, които са се спасили и които Орденът пази (заради това, докато пишехме книгата, Бейджънт и Лий са завели дело срещу издателите на "Шифърът на Леонардо"). Дан Браун обединява твърдението за Исусовите потомци с идеи и открития, които е взел от нашата книга "Откровението на тамплиерите". Оттам, от първата глава "Тайният шифър на Леонардо да Винчи", той е почерпал по-точно ключовата представа, че в символиката на такива картини на Леонардо като "Тайната вечеря" и "Мадоната в пещерата" се съдържат "закодирани" тайни послания.

Главни теми на нашата книга са и значението на свещената сексуалност и преклонението пред женското начало, както и като цяло езическата основа на Исусовото учение. Те отсъстват в "Светата кръв и Светият граал", но се вместват чудесно в някои от основните й теми, изградени върху представата, че властта на Исус произтича от мястото му на законен Израилев цар и че Той е бил предимно политически деец, който изобщо не е имал намерение да полага началото на нова религия.

Накрая в книгата на Дан Браун се разкрива, че "веществената" тайна, пазена от Ордена на Сион - Светият граал, всъщност е тялото на Мария Магдалена. В "Откровението на тамплиерите" и ние се спираме на това, но без да го разглеждаме подробно, тъй като липсват неоспорими доказателства.

"Факт" ли?

В нашумелия си бестселър Дан Браун безспорно представя пред изумените погледи на читателите от цял свят доста предизвикателни и вълнуващи идеи, същевременно обаче мнозина, които са посветили десетилетия на изследването на тези взаимосвързани теми, често са донякъде озадачени от погрешните представи, които авторът налага, особено по отношение на Ордена на Сион (макар че, за да бъдем справедливи, не бива да забравяме, че това е художествено произведение).

Начинът, по който Дан Браун обрисува предназначението и историята на Ордена на Сион, но не и неговите обреди, е познат на читателите на "Светата кръв и Светият граал" и на продължението на книгата "Месианското наследство" от 1986 г. (където по-подробно са разгледани днешната дейност на Ордена и свързаните с нея религиозни последици). Смущаващото е обаче, че в голямата си част материалите за историята на Ордена, върху които са изградени книгите, трудно могат да се определят като обективни и в крайна сметка идват от самия Орден.

Основен източник на сведения за Ордена на Сион са поредица документи, които през 60-те години на ХХ в. са предадени на съхранение в Националната библиотека в Париж и които, взети заедно, са познати като "Тайните досиета" (на фр. Dossiers Secrets). В тях историята е изложена етап по етап и те очевидно идват от самия Орден (макар че, както ще видим, то никога не е признавало открито това, а накрая се разграничава напълно). Според "Тайните досиета" Орденът на Сион е основан преди близо хиляда години, по време на кръстоносните походи, и оттогава съществува без прекъсване, като е оглавяван от някои от най-великите имена в историята.

Бейджънт, Лий и Линкълн правят свое проучване на твърденията в "Тайните досиета" и като цяло приемат историята, изложена в тях, а колкото до Дан Браун, макар и "Шифърът на Леонардо" да е белетристика, авторът налага още повече тези твърдения, като в предговора със заглавие "Фактът" заявява дръзко:

"Тайната европейска организация Орденът на Сион, основана през 1099 г., е напълно реална. През 1975 г. в Парижката национална библиотека бяха открити пергаменти, известни като "Тайните досиета", в които се посочват много братя от Ордена на Сион, например сър Исак Нютон, Ботичели, Виктор Юго и Леонардо да Винчи."*

Но в дори този кратък абзац има някои стъписващи грешки. Доста от "Тайните досиета" всъщност не са някакви древни, обвеяни с романтика пергаменти, а са документи, написани на машина! Националната библиотека не ги е "открила", те са занесени там на съхранение от своите създатели и по-късно са открити от хората, които са се заели да ги проучват и които малко или повече са били насочени към тях. И това става през 60-те години, а не през 1975 г.

Сбирката от документи наистина е забележителна ако не за друго, то заради това, че е вдъхновила две от най-четените и оспорвани книги от близко време, "Светата кръв и Светият граал" и "Шифърът на Леонардо". Въпреки това поне на пръв поглед има доста основания да се твърди, че "Тайните досиета" са добре изработен фалшификат, иначе казано, че Орденът на Сион е измислица. Но както ще видим, нищо в тази доста сенчеста организация не е ясно, а това само по себе си вече изненадва и дори стряска...

Шифърът в провинциалното имение

Тези две книги се радват на такъв небивал успех, че за мнозина дългото историческо съществуване на Ордена на Сион е безспорен факт. Наскоро тази забележителна убеденост намира отклик във връзка с тайнствен "закодиран" текст, намерен в Англия, в провинциалното имение Шъгборо Хол в Стафордшър.

През лятото на 2004 г. в "Блечли Парк", днес музей в памет на блестящия, жизненоважен труд, който извършват там през Втората световна война няколко гениални шифровчици, е организирано състезание. Целта му е да се разбули загадката на "Пастирския паметник" в Шъгбъро Хол, родово имение на графовете на Личфийлд, което световноизвестният фотограф лорд Патрик Личфийлд, братовчед на кралицата, притежава до смъртта си през ноември 2005 г.

Заради тайнствения си надпис Пастирският паметник, който е извигнат към средата на ХVIII в., отдавна е обект на какви ли не догадки. Поръчан от тогавашния собственик на имението, Джордж Ансън, именит мореплавател, издигнал се до длъжността лорд адмирал, или главнокомандващ на военноморския флот (през ХIХ в. родът Ансън откупува благородническата титла на Личфийлд, която няма наследници), паметникът съдържа барелеф на прочутата картина "Аркадийски пастири", която френският художник Никола Пусен рисува през 40-те години на ХVII в., макар че изображението в Шъгбъро е огледално. Платното на Пусен също съдържа любопитен девиз на латински, изсечен върху гроба на преден план: Et in Arcadia ego, или "В Аркадия съм", думи, за които обикновено се смята, че напомнят неизбежността на смъртта. Под барелефа в Шъгбъро между по-ниските букви D и M, са издълбани буквите O.U.O.S.V.A.V.V.

Паметникът в Шъгбъро вече е бил свързван със загадката около Ордена на Сион, защото съдържа картината на Пусен и девиза Et in Arcadia ego. Не е изключено Ансън да е бил съпричастен по някакъв начин към Ордена и Пастирският паметник също да има отношение към тайното общество - поне се изказват такива предположения.

Състезанието в Блечли Парк е организирано от Оливър и Шийла Лон, шифровчици по време на Втората световна война, и е проведено като на шега, макар че средствата за масово осведомяване го представят едва ли не като "търсене на Светия граал". В него се включват петдесет души, които предлагат какви ли не решения, от съвсем делнични до наистина сензационни. (Всъщност никой не оспорва ключовото предположение, че въпросният надпис е шифър и това биха могли да са първите букви от изречение, което съдържа информация, известна само в рода Ансън.) Но Оливър и Шийла Лон предпочитат решението, което е свързано с Ордена на Сион и което, след като през ноември 2004 г. е оповестено, привлича най-голям интерес в медиите.

За съжаление обаче това решение е предложено от специалист шифровчик, който държи да остане неназован и настоява начинът, по който е разчел надписа, да не бъде огласяван. Но от малкото, което все пак е съобщено, се разбира, че шифровчикът е заменял едни букви с други и е получил анаграма, нещо, което винаги е субективно, а оттам и съмнително. При тези обстоятелства няма как да проверим какво точно е правил шифровчикът, както и дали заслужава доверие (макар че семейство Лон се отзовава възторжено за биографията му). При това заместване на едни букви с други се е получил призивът "Исус Х оспори", което неназованият шифровчик е разчел в смисъл "Исус като Христос оспори". (Според нас е по-логично буквите да се разтълкуват като "оспори Исус Христос", ала шифровчикът очевидно се е притеснил от такова антихристиянско послание. Но е безсмислено да продължаваме с предположенията в тази насока, без да сме проверили как точно е бил разчетен надписът и дали начинът за разкодирането му изобщо работи.)

Твърде показателно е, че тези думи са обяснени във връзка с Ордена на Сион, или както пише в електронната страница на "Блечли Парк", "през ХVIII в. вече се е зараждал таен орден, известен като Орденът или Братството на Сион. Мнозина и най-вече Англиканската църква смятат възгледите на Ордена за еретични, защото според него Исус е бил смъртен пророк". Неназованият шифровчик свързва всичко това с каменна плоча, за която се твърди, че идва от старозаветния герой Яков, която е станала нещо като "талисман" на Ордена и която Ансън отнася на съхранение в Нова Скотия. Вероятно не е случайно, че първите френски заселници са нарекли Нова Скотия "Аркадия".

Смята се за нещо, което се разбира от само себе си, че през ХVIII в. вече е имало Орден на Сион вече и то е отстоявало основното си схващане - че Исус не е Бог, макар че няма независими доказателства за съществуването му. Освен това представата, че в учението си Орденът отхвърля божественото естество на Исус, идва от "Светата кръв и Светият граал", а не от самия Орден, въпреки че, както ще видим, то се стреми към взаимоотношения с хора, чиито възгледи за Христос са, най-меко казано, неортодоксални.

Най-важното в разчитането на надписа от Шъгбъро вероятно е, че то се основава на представа за Ордена, съвпадаща с относително новата му "официална" версия за неговия произход. Сега Орденът твърди, че е възникнал не още по времето на кръстоносните походи, а през ХVIII в., и отхвърля легендата за своето създаване, въз основа на която е написана книгата "Светата кръв и Светият граал".

Разгорещени спорове

Мненията се разделят на два лагера: първият приема историята и предназначението на Ордена на Сион, както те са изложени в "Тайните досиета" (и по-подробно в "Светата кръв и Светият граал"), другият отхвърля всичко това като небивалици. Според втория лагер такъв Орден няма, ако не броим шепа съмнителни личности, които са пуснали в обръщение измислицата, и при всички положения съвсем доскоро изобщо не е съществувал.

Но макар и доказателствата безспорно да са в полза на скептиците, според нас е груба грешка само заради това да се отхвърля Орденът - поне докато не се дадат отговори на някои важни въпроси. Първият и най-очевиден от тях е защо някой ще седне да полага толкова усилия за такава мистификация. Нека не се заблуждаваме, ако Орденът на Сион е измислица, измама, едва ли в историята има по-добре извършена спекулация, но дори само заради това си струва да я проучим. Всъщност именно този основен парадокс ни вдъхнови да продължим изследването си за Ордена и след като издадохме "Откровението на тамплиерите".

Ако двама-трима души са се събрали и са решили, за да се позабавляват, като се нарекат "Орденът на Сион", излиза, че той вече "съществува". Организацията всъщност става жертва на собствения си успех и по този начин дава тласък за появата на много "епигони": на други "Ордени на Сион", безспорно рожба на един-двама души, които си нямат друга работа. Както през 2003 г. заявява главният секретар на (официалния) Орден Джино Сандри, "твърдението, че Орденът на Сион не съществува, искрено ме развеселява, защото, поне доколкото знаем ние, сега по света могат да се преброят поне единадесет такива братства".

Въпросът, който всъщност трябва да си зададем, е дали ролята на Ордена наистина е толкова голяма. Дали той наистина пази отколешни тайни, които, ако бъдат разкрити, ще преобразят из корен възгледите ни за християнството и дори представата ни за неговия основател. И дали, както твърди самия Орден, то наистина оказва някакво влияние в днешния свят?

Има и други, не толкова важни въпроси, например колко членове наброява Орденът. (Не че едно сдружение трябва задължително да има много членове, за да оказва съществено влияние, дори шепа хора могат да бъдат могъщи и влиятелни, стига да се намират на подходящото място в подходящото време.) Но след подробното си проучване ние стигнахме до убеждението, че на Ордена на Сион би трябвало да се гледа сериозно - въпреки всички спорове и съмнения. Собственият ни опит ни кара да стигнем и още по-далеч: днес си даваме сметка, че ще бъде голяма грешка да подценяваме власта и влиянието на Ордена. Но защо? Какви са доводите в подкрепа на това, че Орденът на Сион е напълно реален и развива дейност?

Разпространената версия

Нека първо насочим вниманието си към лагера на "поддръжниците" на Ордена: най-разпространената версия за историята и предназначението му е изложена в "Светата кръв и Светият граал" и тя може да бъде обобщена по следния начин:

Исус и Мария Магдалена са били мъж и жена и са имали деца. След като Исус е разпънат на кръст, Мария и децата бягат във Франция, където се установяват потомците им. Накрая те се женят с представители на кралската династия на франките, легендарните днес Меровинги, които през V-VIII в. налагат властта си в земи на територията на днешна Франция, Германия, Белгия и Холандия. Те обаче са предадени и изместени от престола от една нова династия, Каролингите, и то с подкрепата на Римокатолическата църква, която знае тайната за произхода на Меровингите и се страхува какво ще се случи със старателно разработеното им учение, ако се разчуе, че Исус има потомци с произтичащите от това последици. Ключово събитие при узурпацията е убийството на Дагобер II през 679 г., който обаче не е последният крал от династията на Меровингите, както често се споменава.

Според източници на Братството обаче невръстният син на Дагобер - Сигебер, - за когото историците смятат, че е загинал скоро след баща си, все пак се е спасил при преврата срещу Меровингите. Бил е укрит в областта Лангедок в Южна Франция и по-точно в легендарното днес селце Рен льо Шато почти в подножието на Пиренеите. Той и потомците му са били закриляни от хората, посветени в тайната за произхода на рода, група, по-късно обединила се в Ордена на Сион, тайно сдружение, учредено в края на ХI в., за да отстоява интересите на династията. Орденът на Сион е създаден в Ерусалим от един от водачите на Първия кръстоносен поход, Годфрид Буйонски [Жофроа дьо Буйон], който според преданието е потомък на Дагобер.

По-нататък най-разпространената версия, както е изложена в "Шифърът на Леонардо", гласи: на свой ред Орденът на Сион стои зад създаването на прочутите рицари тамплиери, ордена на "воините монаси", които от (или около) 1118 г., близо два века властват в Светите земи и Европа. През 1188 г. между двата ордена обаче се появява разкол и всеки поема по свой път.

Орденът на Сион, или т.нар. Братство, надживява тамплиерите, които през 1307 г. престават да съществуват, и оцелява през столетията до наши дни под председателството на цяла поредица велики магистри, сред които някои от най-прочутите имена в историята на Европа (сменяни с по-неизвестни личности), например англичаните сър Исак Нютон, Робърт Флъд и Робърт Бойл и италианците Ботичели... и Леонардо да Винчи. Пак според преданието в по-ново време Орденът изненадващо е оглавяван от някои доста авторитетни личности от света на литературата и изкуството: Виктор Юго, Клод Дебюси и Жан Кокто. Тези велики магистри от ХIХ и ХХ в. са все французи. Орденът на Сион твърди, че е движеща сила на почти всички значими езотерични движения в Европа, например на розенкройцерите, а още по-назад във времето е стояло зад такива личности като Жана д'Арк и Нострадамус. Дори днес отстоява своята цел: да възстанови на власт във Франция, а и в цяла Европа представителите на "свещения род" на Меровингите.

Такава е рамката, както тя е изложена в "Светата кръв и Светият граал". В "Тайните досиета" се признава, че задаачата на Ордена е да защитава потомците на Дагобер II, но пак според твърденията му защото те са издънки на законното кралско семейство във Франция. Крайната цел на Ордена е да възстанови на френския престол Меровингите (което е една твърде амбициозна задача). Това огромно значение на династията на Меровингите, основана от Исусовите потомци, не е откроено в "Тайните досиета", но Бейджънт, Лий и Линкълн тръгват именно от него. (В "Тайните досиета" обаче се твърди, че Меровингите са потомци на Давидовото коляно.)

Мнозина запалени привърженици на книгата на Бейджънт, Лий и Линкълн (включително Дан Браун) явно нямат представа, че, както ще видим по-нататък, Орденът не само не е твърдял никога, че е наследник на Исус, а обратното, най-недвусмислено отхвърля подобно предположение.