Изгубената мадона

ИЗГУБЕНАТА МАДОНА

Кели Джоунс

---------------

ПРОЛОГ

Когато за пръв път видях картината, знаех малко за изкуството и още по-малко за живота. Едва деветнадесетгодишна, бях предприела откривателско пътуване, търсех приключения и вълнения и мечтаех за романтика. Намерих всичко това; и много повече.

Помня деня, когато натовариха на камиона малката картина, изцапана с мазут и кал, очукана и тресяща се върху подпухналата дървена рамка, и я пренесоха от "Уфици" до "Лимоная". Още виждам сладкото лице на Мадоната и как Младенецът протяга нагоре пръстчета, за да я докосне по бузата. Помня натрапчивата миризма на дезинфектиращия разтвор, посипан по повърхността й, за да не плъзне плесен, и усещам тържествеността на момента, когато поставиха картината до други мадони, ангели и светци върху твърдата метална маса в оранжерията на градините "Боболи". Помня и тръпката от работата рамо до рамо със Стефано и удовлетворението, докато постепенно възвръщахме живота на картината.

След като се прибрах от Италия у дома, често мислех за Мадоната и знаех, че един ден ще се върна във Флоренция, ще се разходя из галерия "Уфици" и ще я видя - бляскаво реставрирана - да виси сред другите шедьоври от ранния Ренесанс. Върху табелката ще е описана историята й - дело на Томазо ди Кристофоро Фини, италиански художник от петнадесети век, по-добре известен като Мазолино да Паникале, както и бележка, че е била повредена по време на наводнението през 1966 година и спасена.

С течение на годините започнах да се питам дали спомените и виденията отговарят точно на истината. Мисълта за завръщането пораждаше смесица от нетърпеливо очакване и предпазливо вълнение. Бях сигурна, че един ден отново ще видя картината.

Ала когато най-накрая, тридесет години по-късно, отново попаднах на "Мадоната с Младенеца" на Мазолино, това се случи непредвидено, при обстоятелства доста по-различни, от онези, които си представях. И пътят на живота ми се промени завинаги.