В разследване на необясненото

ПОЛ РОЛАНД

В РАЗСЛЕДВАНЕ НА НЕОБЯСНЕНОТО

ПРЕДГОВОР

Това е едно по-различно изследване на необяснимото. Всъщност, няколко са значимите разлики, които, надявам се, открояват настоящата книга сред другите, посветени на подобни теми.

На първо място съм се опитал да предложа обяснение на много необикновени загадки, вместо да се задоволя с произнесени вече присъди, каквато е модата понастоящем. Не виждам смисъл в поредния спор "за" и "против" съществуването на определени явления и вместо това съм се концентрирал да разбера каква страна на човешката природа разкрива даден феномен и какво ни казват определени преживявания за същността на битието. С усилията да подредя пъзела, се надявам да неутрализирам поне малко страха ни пред неизвестното.

На второ място, по време на проучванията ми, самият аз изпитах върху себе си някои от явленията, които съм описал, в това число медиумната хирургия, духовното лечение, връщането от отвъдното и отдалеченото виждане. Не съм го правил с цел доказване на истинността им или обратното, а заради по-пълното разбиране на нещата посредством "отваряне" на съзнанието за нови усещания и опит. Тези преживявания премахнаха всякакви съмнения у мен, че сме далеч по-забележителни същества, отколкото е представата ни за нас самите и че всички разполагаме с потенциала да обхванем реалността в по-голям мащаб, съществуващ отвъд физическите ни възприятия. Изглежда, че да открием истинната си природа и да оползотворим потенциала си, ни възпира - фаворизирането на физическите измерения на света и нежеланието ни да поставим под въпрос илюзиите, върху които се крепи неговото съществуване. Анализирането на интуитивните ми преживявания в течение на много години, както и изучаването, преподаването и писането по теми, свързани с мистицизма, и най-вече за юдейската мистична традиция, известна като Кабала, ми дават увереността, че съм придобил нетрадиционно познание за определен кръг явления. Визуалната ми перспектива е далеч по-широка от тази на обикновения разследващ журналист с неговото скептично отношение към всичко по-необичайно.

И накрая, за да събере максимален брой доказателства и да ги преценя през призмата на обективността, се позовавам на опита и познанията на десет признати в тази област експерти. В тяхното число влизат историкът Робърт Темпъл, американският медиумен шпионин Дейвид Морхаус, Бети Шайн - медиум и лечителка, изследователката на НЛО Джени Рандълс, ученият и писател Майкъл Уайт, археологът Дейвид Хатчър-Чайлдрес и най-оспорваният привърженик на теорията за древните астронавти - Ерих фон Деникен. Заедно с тях изравяме от хранилищата стряскащи артефакти и аномалии, които не само отправят предизвикателство към всеобщо приетите теории за човешката история, но и хвърлят светлина върху тъмната страна на човешката психика.

Въпреки че съм разделил книгата на четири отделни части, техните теми всъщност представляват различните лица на една и съща загадка - начинът, по който възприемаме реалността, и лекотата, с която възприятията ни могат да бъдат повлияни или манипулирани.

В първата част описвам някои от несъответствията в ортодоксалното описание на човешката еволюция и на разбирането ни за развитието на цивилизационния процес. С помощта на археолога и изследовател Дейвид Хатчър-Чайлдрес, поставям на тест традиционализма, за да стигна до предположението, че сме били подтикнати да възприемем твърде избирателна и угодна ни версия за историята, която се налага радикално да бъде ревизирана в течение на столетието, в което живеем.

Във втората част съществуването на извънземен живот е подложено на критично разглеждане от страна на писателя Майкъл Уайт, автор на "Науката за засекретените документи", а пълният набор от контакти с пришълци от космоса е изследван с помощта на експерта по НЛО Джени Рандълс. Голяма е вероятността зад феномена НЛО и отвличания от космически пришълци да се крие нещо по-значимо от чисто физическото присъствие на извънземни - нещо, което би разклатило из основи концепцията ни за реалността.

Създаваме си свой образ за света и неговият "начин на работа" от това, което други са ни казали, и сме го приели на доверие. Все по-основателни обаче изглеждат причините да вярваме, че с нас се злоупотребява от правителствени агенции, които следват собствените си планове за действие. Тъй като все повече очите ни се отварят за лекотата, с която ни подвеждат и дезинформират, сме станали по-цинични като общество и по тази причина - по-податливи на външния за теория на конспирацията. Втора част завършва с подробно представяне на едно от най-невероятните, но затова пък убедителни, проявления на теорията на конспирацията - твърдението, че кацанията на Луната през 60-те и 70-те години на миналия век са били инсценирани от НАСА.

Трета част продължава темата в различен контекст, с разказ за живота на ексцентричния откривател Никола Тесла*, за когото се твърди, че разни хора с "търговски интереси" му "дали да се разбере", след като изнамерил начин светът да се ползва от безплатно електричество. Тук съм включил и интервю с Дейвид Морхаус, който твърди, че е изобличил парадоксалното поведение на правителството на САЩ по отношение на психичните феномени - едновременно разобличаващо теоретиците на конспирацията като параноици и тайно финансиращо програми за психотронни оръжия. Изследването на прословутия експеримент "Филаделфия", за който се твърди, че е бил проведен по време на Втората световна война, ни навежда на мисълта, че подобни проекти са били залога ни в дейността на правителствата открай време.

* Никола Тесла* - хърватско-американски откривател, физик и инженер, роден в границите на бившата Австро-Унгарска империя. Научното му наследство засяга във всички области, където се използва електричество. В различна степен допринася за развитието на роботиката, балистиката, ядрената и теоретичната физика. Б. пр.

Последната част е посветена на паранормалните явления - не като примери за свръхестествени специални ефекти, а като потвърждение на вродената ни способност да възприемаме и други реалности.

Надявам се да оцените като просветителско това пътуване в непонятното, каквото то бе и за мен самия.

Част Първа - ДРЕВНИ ЗАГАДКИ

Някога, поетът Т. С. Елиът бе написал: "Човечеството не може да понесе прекалено много реалност", с което, може би, е искал да каже, че повечето от нас търсят сигурност в скучното и рутинното и стават неспокойни, когато нещо провокира личната ни визия за света.

Следващите страници съдържат описание на забележителни материални доказателства, които, изглежда, са били забутани в "дъното на шкафа", защото са в разрез с ортодоксалната наука и с вижданията на академичната общност. Наличието на тези свидетелства отправя предизвикателство към прекалено безоблачното виждане за човешката история като праволинейна прогресия от "примитивно" начало към технологично и интелектуално превъзходство. Това също така навежда на мисълта че конформистки сме възприели натрапеното ни виждане за света, наплашени от силното подозрение, че не сме център на Вселената, като същевременно неистово сме се нуждаели от подобна парадигма.

Първа глава

Забранената археология

Официално приетата версия за историята на човешкия вид гласи, че преди около 4 милиона години, през плиоцена* от мезозойската ера**, един от видовете на маймуната Ramapithecus слязъл от дърветата, за да търси храна из африканската савана и така поставил началото на процес, довел до появата на съвременния човек. Поне шест вида човекоподобни се развили от предците ни маймуни, образувайки две отделни групи, известни като Аustralopithecus ("южна маймуна") и Homo ("човек"), които съществували по едно и също време. Homo habilis се смята за първия, използвал сечива, а Homo erectus развил уменията на преждеспоменатия, както и открил ползата от огъня.

* Плиоцен - втората епоха от неогенния период на неозойската ера, продължила между 5,3 и 1,8 млн. г. преди наши дни. - Б. пр.

** Мезозойска ера - период от геоложкото развитие на Земята, между 252 и 66 млн. г. преди наши дни. - Б. пр.

Изненадващо, но преди половин милион години, интелектуалният капацитет на Homo erectus изведнъж се увеличава с една трета, давайки му гаранция за превъзходство и победа в борбата за оцеляване. Науката все още не може да предостави убедително обяснение за такъв квантов скок нагоре по еволюционната стълба, макар да са били предлагани теории, включително и за метеоритен дъжд, стимулирал генетична мутация. Но ако приемем, че съвременният човек е резултат на мутация, дали вероятността за физическа деформация е по-малка от тази за умственото надграждане?

Човешкият мозък е наричан "най-голямата от всички загадки". Само в мозъчната кора има 14 000 милиона активни клетки, които образуват безкрайно по-сложна структура от който и да е компютър, създаден от човека. При това еволюцията на мозъка предполага способности, които още не сме развили. И още - мозъкът ни не дегенерира, както би могло да се предполага за орган, чийто капацитет не е напълно използван. Нещо отвъд простата физиобиологична функция го стимулира. Може би същата искра, прехвърлила мост от маймуна към човека.

Каквато и да е причината, Homo erectus достига в еволюцията си до Homo sapiens, появил се само преди 100 000 години, но успял да преживее последния ледников период, завършил преди около 10 000 години. По това време се появяват първите организирани човешки общности, построили укрепени градове в долината на р. Йордан и земеделието измества лова като основен начин за прехрана.

Това е времевата рамка, следвана от конвенционалната наука, но стотици находки оспорват такова гледище. Ако те бъдат научно потвърдени, ще се наложи историята да бъде пренаписана. Находките показват, че Земята е била населявана от човешкия вид много по-отрано, отколкото досега се смяташе. Нещо повече - качеството на изработка на приспособленията, с които намерените вещи би трябвало да са били изработени, са накарали видни учени, като антрополога Т. Уин, да заключат, че "примитивните" хора, по-конкретно обитателите на земите на днешна Танзания през каменната епоха, са притежавали интелект, сравним с нашия. И ако тяхната мисловна дейност не е отстъпвала на нашата, неоправдано ли е да се смята, че са постигнали повече, отколкото им отреждаме?

Избирателна избирателност

Изглежда, че за съществуването на аномалните находки се е знаело отпреди повече от сто години, но те целенасочено са били пренебрегвани от науката, защото влизат в противоречие с общоприетите възгледи за еволюцията. Същото е било отношението и към масивните мегалитни паметници на древния свят само защото не сме знаели как да обясним предназначението и начина им на построяване.

В продължение на тридесет и пет години след публикуването на "Произход на видовете" на Чарлс Дарвин през 1859 г., са се появявали съобщения за невероятни находки, но научната общност ги е оставяла без внимание, защото не са се вписвали в новото "основно течение". Истории за 60-сантиметрови човекоподобни отпечатъци от стъпала, в съседство със следи от динозаври върху скална вкаменелост от поречието на река Гленроуз в Тексас. Камъни на 3000 години, намерени в коритото на река Ика в Перу, с изображения на сцени с хирургически операции. Карти на света с динозаври върху тях. Разбира се, възможно е отпечатъкът, показан в няколко документални филма, да е фалшификат, а хирургичните действия всъщност да представят човешки жертвоприношения. Динозаврите може да са въображаеми зверове, а картите да са скици с ритуално предназначение, а не прецизни топографски изображения, но официалните съобщения за необясними находки са толкова многобройни, че е трудно всичките просто да бъдат подминати.

По-късно, през 80-те години на миналия век, един американски студент, Майкъл Кремо, и неговият колега, Ричард Томпсън, математик и учен, започват да изследват историята на палеоантропологията, занимаваща се с находки на древни останки. Тръгвайки от бележки под линия в научни списания от ХIХ в., те издирили оригиналите на доклади за аномални артефакти в различни университетски библиотеки. След осем години на неуморен детективски труд, двамата подредили най-интригуващите случаи в "тухла" от 900 страници, провокиращо озаглавена "Забранената археология".*

* Кремо, Майкъл А., Ричард Л. Томпсън. Тайната история на човешката цивилизация. Съкратено издание на "Забранената археология". ИК "Бард" ООД, 2002. - Б. ред.

В колекцията са включени подробности за човешко лице, издълбано върху мидена черупка през плейстоцена*, открита от Хенри Стоупс, член на Геоложкото дружество в Англия. Също както и множество гравирани по сходен начин животински кости, датирани от миоцена, преди 5 милиона години, за който се твърди, че тогава не са се срещали човекоподобни маймуни, а само примати. Причината това конкретно откритие да залежава в архивите била, че авторът му, Франк Калвърт, бил непрофесионален археолог. През 1872, две години преди изравянето на костите от Калвърт, геологът Едуард Чарлсуърт напразно се опитвал да убеди колегите си, членове на Кралското антропологично общество, че купчина зъби на акула, на които се натъкнал в земни пластове на възраст между 2 и 2,5 милиона години, безпогрешно разкривали следи от обработка за направата на огърлица. Колегите му напомнили, че австралопитекът се смятал неспособен на такова занаятчийство и приписали дупките с идеално сферична форма в зъбите на дейността на паразити и на климатичните условия.

* Плейстоцен - третата епоха от неогенния период на неозойската ера, продължила между 1,8 млн. и 12 000 г. преди наши дни. Краят й съвпада с края на археологическия перод на палеолита. - Б. пр.

Още по-просветляваща е историята на португалския геолог Карлос Рибейро, който през 60-те години на ХIХ в. открил "обработени кремъци" във варовикова основа на коритото на река Тагус. Рибейро знаел, че датировката на основата е към плиоцена и миоцена, но в официалното си съобщение датирал намереното към много по-късния плейстоцен само от страх че ще бъде осмян, ако се опита да претендира, че е открил предмети от човешки произход, на очевидна възраст между 2 и 5 милиона години.

Други екземпляри от каталога на премълчаваните находки на Кремо, подкрепени с документни доказателства, са детайлно изработена статуетка, на видима възраст 2 милиона години, от епохата на плио-плейстоцена; нещо, приличащо на пирон, забит в камък, датиран от девонския период (времето, за което сме учили, че тогава тепърва се появяват земноводните); метална ваза, измъкната от прекамбрийски скален слой в Дорчестър, щата Масачузетс. Прекамбрийската или протерозойската ера е най-старата в геоложката история, което би могло да означава възраст за вазата от порядъка на 600 милиона години.

Много от самите находки са изчезнали в хранилищата на музеи, оставяйки след себе си само съобщенията за намирането им, няколко подробни рисунки и някоя и друга стара фотография, но за част от тях все още е налице шансът да бъдат внимателно анализирани от по-решителни изследователи. Например в музея по естествена история в Клерксдорп, Южна Африка, има експозиция от стотици метални сфери, направени от вид лимонит - толкова твърд материал, че метално острие не може да го надраска. И въпреки това по много от сферите се виждат три паралелни бразди около най-широката им част, изглеждащи като направени от човешка ръка.

Стратиграфски депозити (средата, в която артефактите са били намерени) също са били използвани, за да се датират към триас хаван и чукало за хаван (което им дава възраст между 35 и 55 милиона години), колекция ясно различими отпечатъци от човешки крака, запазени във вулканична пепел от преди 3,6 милиона години пр.Хр., и цял човешки скелет - анатомично сравним с този на съвременен човек - към периода на образуване на въглищни наслагвания, т.е. на стъписващата възраст от 300 милиона години.

Сблъсквайки се с такова изобилие от веществени доказателства, Кремо е можел да заключи единствено, че за последните 150 години археолозите явно са били принудени "да погребат почти толкова информация, колкото преди това са изкопали". Тези свидетелства, дали скрити, пренебрегнати или просто забравени, ясно показват, че човешки същества, подобни на нас, са съжителствали с други същества в продължение на милиони години. Свидетелствата са налице, но дали ние не чустваме прекалено удобно възприетото статукво, за да ги подлагаме на изпитание?