Мъглата

Непубликувана досега теория за феномена Бермудски триъгълник

Роб Макгрегър, Брус Джърнън

В памет на Брус Джърнън Старши и Доналд Р. Макгрегър - бащи на авторите

Предговор

През последните петнадесет години изучаване на печално известния Бермудски триъгълник ми се е случвало да се срещам с множество свидетели на необичайни явления. Всички те имаха нещо общо помежду си - търсеха обяснение на онова, което им се бе случило. Много пъти се чувствах безсилен, когато се опитвах да запиша свидетелствата им. Търсех от тях информация, а в същото време те се надяваха да получат от мен отговор, при това по възможност по-бърз и разбираем.

Даването на подобен отговор не е лесна работа. Трудно е да се каже какво се е случило с онези, с които са произтекли необичайни инциденти, свързани с електромагнитни отклонения, полудели компаси, излязло от строя навигационно оборудване, изчезващ хоризонт, странни изпарения и мъгли или необичайни светлини. Със сигурност мога да кажа само че подобни неща наистина са се случвали и че хората, които ми разказваха за тях, бяха сред "късметлиите".

С този район на Карибско море наистина са свързани странни явления. В Бермудския триъгълник са изчезнали повече самолети и кораби, отколкото в който и да било друг район на света. Дали тези феномени са свързани помежду си? Дори след като се съберат данните от десетки разкази на очевидци и потърпевши, беше трудно да се каже какво точно е причинило тези инциденти.

Тогава се срещнах с Брус Джърнън. Беше научил за проучванията ми от уебсайта, който бях отворил през 1999 г. Беше различен от всички останали. Бях чел стари книги по въпроса и веднага разпознах името му. Контактът с него бе истинска изненада за мен. Той бе единственият, който се бе заел със собствени сили да разкрие тайната. Към 2000 г. проучванията му вече възлизаха на около тридесет години. Той е великолепен наблюдател на място, пътувал много из Бермудския триъгълник и винаги готов да сподели съвсем открито случилото се със самия него и как собственият му опит може да се свърже с другите изчезвания.

"Мъглата" е първата книга, писана някога от оцелял свидетел на свързани с Бермудския триъгълник феномени, който не само описва своя собствен опит, но и излага една нова теория за обясняване на загадката.

И докато Брус е свидетел и изследовател, Роб Макгрегър е сериозен изследовател на загадъчни феномени и автор на редица книги. И двамата са живели на самия ръб на Бермудския триъгълник и са летели много пъти в него. През годините, откакто познавам Брус и Роб, те винаги са ме държали в течение на последните събития. И тъй, когато един млад учен на име Айвън Лима се свърза с мен и ми разказа за преживелиците си, аз предадох информацията на Брус. Не след дълго той и Боб полетяха за среща с д-р Лима във Форт Лодърдейл в един ресторант, разположен на мястото на бившата военноморска база, в която бе планиран "Полет 19", поставил началото на мистерията.

Моите проучвания върху Бермудския триъгълник продължават и съм уверен, че отново ще се срещна с Брус. Всеки път когато съм на борда на някой кораб, си представям, че ще чуя бръмченето на самолета му над главата си и ще видя как поклаща криле за поздрав. Всеки път, когато ми се обаждат да препоръчам хора за някой телевизионен научнопопулярен филм, не пропускам да спомена Брус Джърнън. На тези страници обаче той най-сетне има възможност да разкаже историята по свой начин.

Брус наистина държи ключа към една завладяваща мистерия и тази книга ще помогне на читателите да разкрият загадката на Бермудския триъгълник. Брус подхожда към проблема сериозно, без друга мотивация, освен стремежа си да се опита да разкрие тайните му в полза на всички. Той не се задоволява с простото регистриране на събитията, а се стреми да открие отговора и да попречи на Триъгълника да взема още жертви.

Джайън Дж. Куейзър

Автор на "В Бермудския триъгълник"

Уебмастър на Bermuda-triangle.org

13 март 2005 г.

КАРТИНКА, стр. xix

Фиг. 1 - Бермудският триъгълник.

Атлантически океан; Гранд Бахама; Бимини; Флорида; Грейт Абако; Елютера; Ню Провидънс; Екзюмас; Андрос; Бахамски острови.

Въведение. Какво е електронна мъгла

"Брус Джърнън предлага приемливо решение за мистерията, "Полет 19". Има множество документирани случаи на опитни пилоти, сблъскали се с електромагнитни смущения."

- Уолтър Хътън, заместник-началник на авиационния отдел на окръг Брауърд, Флорида, и преподавател по авиация към Брауърд Комюнити Колидж.

"Онова, което виждам под себе си, няма нищо общо с картата ми на Флорида... Къде ли се намирам?"

Това били обърканите думи на Чарлс Линдбърг, с които описал загадъчното си преживяване по време на полет над Карибите, през самото сърце на Бермудския триъгълник.

Линдбърг излетял в 1:35 сутринта на 13 февруари 1928 г. на рутинен полет - последен етап от обиколката му из Мексиканския залив и Карибите. Смятал да прелети, без да спира, разстоянието от Хавана до Сейнт Луис, което щяло да бъде първият полет без прекъсване между двата града.

"Преходът би трябвало да е лесен - около една трета от разстоянието между Ню Йорк и Париж", пише по-късно той в автобиографията си.

Издигнал се на височина 4000 фута* и се приготвил да се наслади на нощния полет.

"Но на половината път над Флорида Стрейтс стрелката на магнитния компас започна да се върти, а на индукционния - да скача напред-назад като обезумяла. В същото време се образува мараня, която скри хоризонта."

* Един фут е равен на 0,305 м. - Б. пр.

Само веднъж преди това на Линдбърг му се било случвало да вижда два компаса да блокират едновременно. Това станало по време на буря в Атлантика на път за Париж. Тогава магнитният му компас само се отклонявал напред-назад, така че му се наложило да определи посоката според средната точка на отклонението. Над Карибско море обаче иглата се въртяла в кръг, а индукционният компас бил безполезен.

"Нямах никаква представа дали летя на север, на юг, на изток или на запад."

Линдбърг започнал да се издига към чистото небе, което само допреди минути било над главата му. Ако успеел да види Полярната звезда, можел да се ориентира по някакъв начин. Но с изкачването, мъглата ставала все по-гъста и по-гъста. Затова се спуснал на височина под хиляда фута, но мъглата оставала и едва бил в състояние да различи океана.

Малко преди зазоряване забелязал някакъв призрачен остров и решил, че е стигнал Флорида Кийс. Но след като минал над една тясна водна ивица, Линдбърг видял дълга брегова линия, извиваща не надясно, а в противоположната посока на тази, в която продължавала сушата според картата на Флорида.

"Но ако не летях над Флорида Кийс, къде другаде можех да бъда? Възможно ли бе да съм се върнал до Куба? Нима опитите ми да разчета полуделия компас са ме накарали да се отклоня от курса на цели сто и осемдесет градуса?"

Бреговата линия свършила и той видял пред себе си още ниски острови. Тогава осъзнал, че се намира не над Флорида Кийс, а над Бахамите. Това означавало, че се е отклонил на деветдесет градуса и на около триста мили* от курса. Когато слънцето се издигнало достатъчно високо над хоризонта, той определил къде е изток и полетял през мъглата в противоположната посока, към бреговете на Флорида. Магнитният компас престанал да се върти в мига, в който достигнал сушата. Преминал през десетки силни вихрушки, докато прекосявал въздушното пространство над Флорида и Джорджия, и продължил към крайната си цел - Сейнт Луис.

* Една миля е равна на 1,609 км. - Б. пр.

Може би за да запази реномето си на добър пилот, Линдбърг никога не разказал публично за странното си преживяване в района, който по-късно щял да стане известен като "Бермудски триъгълник". Описва го едва в автобиографията си, която била публикувана четири години след смъртта му през 1978 г. Няма обаче съмнение, че той е оцелял в ситуация, в която мнозина други са намерили смъртта си - най-вероятно заради невероятните си способности като пилот.

Случката с Линдбърг може да бъде просто интересна бележка към забележителната му летателна кариера и живот, ако не беше фактът, че той всъщност документира случай на един рядък, но често смъртно опасен метеорологичен феномен, който и до днес си остава природна аномалия.

Четиридесет и две години по-късно един пилот на име Брус Джърнън попаднал в подобна мъгла, докато летял от остров Андрос в Карибско море към Южна Флорида. В някои аспекти полетът на Джърнън бил дори по-страшен от този на Линдбърг. Той не само се лишил от помощта на електронните уреди, но изпитал и изкривяване на времето, което го озадачава вече години наред.

В крайна сметка Джърнън стигнал до заключението, че се е сблъскал с некласифицирана досега геометеорологична обстановка, която нарича "електронна мъгла". Според него тази мъгла се получава от електромагнитната енергия, освобождавана от земята в атмосферата през водата. Джърнън е убеден, че електронната мъгла е причина за многото странни изчезвания на самолети и плавателни съдове в прочутия Бермудски триъгълник.

Макар преди да смятал, че тази обстановка е уникална само за Бермудския триъгълник, днес той е на мнение, че подобни явления могат да се наблюдават и другаде. В тази книга ще съсредоточим вниманието си върху Карибско море, където Джърнън и други пилоти са попадали в електронна мъгла, и ще свържем теорията с известни инциденти в района.

Няколко години след случая Джърнън разказал историята си на д-р Менсън Валънтайн, директор по онова време на Природонаучния музей в Маями и един от известните изследователи на Бермудския триъгълник. Д-р Валънтайн го изслушал внимателно и му задал редица въпроси. Двамата се срещнали отново няколко месеца по-късно на едно събиране, на което присъствал и Чарлс Берлиц, който вече бил написал прочутата си книга "Бермудският триъгълник". В края на вечерта Валънтайн изненадал Джърнън със следния коментар на сбогуване: "Не бива да забравяте, че държите ключа към Бермудския триъгълник."

"За него като че ли беше много важно да разбера това - спомня си Джърнън. - Аз обаче бях хлапе под тридесетте и просто не можех да си представя, че държа ключа към нещо толкова огромно и мистериозно."

Години по-късно обаче той щял да се сблъска за втори път с мъглата и да разбере нещо, което преди това му убягвало. Той открил защо объркващата мъгла като че ли се простирала на мили наоколо, макар че не се появявала на радара. Именно тогава той разбрал, че е разкрил един важен елемент от загадката на Бермудския триъгълник и че наистина държи ключа към него.

Електронната мъгла е истинска, опасна и загадъчна. За разлика от другите метеорологични феномени, тя е свързана с изкривявания на времето и някой ден може да се окаже ключ към пътешествията във времето. Тази мъгла е природен феномен, но е била получавана и при лабораторни експерименти с изненадващи резултати.

Като цяло, науката игнорира електронната мъгла и я причислява към фантастиката и измишльотините. Учените стават особено подозрителни, когато започне да се говори за връзката на мъглата с НЛО, левитацията, пътуването във времето... и Бермудския триъгълник.

Вярно е, че много от самолетните катастрофи и изчезването на плавателни съдове в Карибско море могат да се обяснят с най-обикновени метеорологични явления. Има обаче и нещо друго, което разбираме напълно. То е надеждата на авторите, че тази книга ще помогне да се разяснят нещата около мъглата и ще открие пътя на нови проучвания върху необичайния и важен феномен, който би могъл да промени начина, по който възприемаме света, в който живеем.