Кодът на Соломон

Ричард Д. Уебър

Първа част. Соломоновият храм

Ние сме откъснати от нашето съзидателно женско начало, нашият рационален разум го обезценява и пренебрегва и ние отказваме да се вслушаме в нашата интуиция, в чувствата си, в дълбоките познания на телата си. Колкото повече навлизаме в света, в който логосът стои над ероса, където лявото полукълбо доминира над дясното, толкова повече се засилва усещането за отчуждение от неизразимите източници на смисъл, които можем да наречем женско начало, Богиня или Граал.

Джоузеф Камбъл

Цюрих, Щвейцария

Жената седеше изпъната като ученичка. Тънката й дясна китка бе стегната със скоба към страничната облегалка на завинтения за пода огромен стол от светло дърво с висока облегалка. Бе невероятна, поразителна... но също така ужасена и сякаш отнесена.

Седеше и се питаше...

Наблюдаваше...

Чакаше, боеше се от най-лошото.

Сама.

Лейла седеше в центъра на едностайния апартамент и меките й устни потрепваха; помещението бе покрито с прах, чинии с недоядена храна; по пода се въргаляха купища празни опаковки от ресторанти за бързо хранене и кутии от пица. Единственото движение идваше от приглушеното притичване на хлебарките, които пълзяха по напукания покрит с лекета порцелан на мивката. Светлината от бързо примигващия телевизионен екран пулсираше и танцуваше по лицето на затворничката. От говорителите се разнасяше пискливо измъчено скрибуцане на цигулки.

Тя долепи фаса до потрепващите си устни, дръпна дълбоко и издиша.

Изпълнените й с ужас очи се стрелнаха към вратата. Плъзнаха се по трите месингови резета. Отместиха се към прозореца. Увериха се, че е заключен и със спуснати щори.

Загледа се отсъстващо в отражението си в стъклото.

Някои биха казали, че това лице с безупречна кожа и ангелско изражение е съвършено. Дори прекалено съвършено. Че челюстта е издадена една идея повече от нужното. Че устните понякога изглеждат мъничко жестоки. Че шията е мъничко по-дълга, като на лебед. В студените, пронизващи сиво-сини очи, като на порцеланова кукла, се таеше някаква тъга. Безизразност. Понякога обаче проблясваха. Превръщаха се в прозорци, разкриващи нерви като наръфани краища на жици под напрежение. Поотделно в тях се съдържаше само намек за насилие. Някоя неуместна забележка или неволно блъсване в транспорта може би само щеше да предизвика усмивка. Или пък оголените краища можеха да се докоснат и да отприщят яростен прилив. Именно тогава нещата поемаше Другата.

Един попаднал в лампиона молец отчаяно пърхаше с крилца.

Под него Лейла се тресеше. Тениската й бе подгизнала от пот и очертаваше заоблените й гърди. Зъбите й скърцаха.

Стиснала очи, тя мърмореше тихо, сякаш се намираше в наркотичен ступор.

- Не заспивай. Не бива да заспиш. Не бива да ги пуснеш.

Едва държаната между дългите пръсти цигара се изплъзна и падна на пода.

Стенният часовник тиктакаше, отброяваше минутите на черната нощ.

Дишането й ставаше все по-плитко и накъсано.

Отвори очи.

Отражението й в прозореца я гледаше изпитателно.

"Съществувам, следователно убивам?"

В коридора отвън се чуха стъпки... приближиха се...

Клепачите й рязко се вдигнаха. Затаила дъх и напрегнала слух, тя впери замъгления си от сълзите трескав поглед във вратата. "Още е заключена здраво. Спокойно. Не ги пускай!"

...поспряха за малко... през процепа под вратата се плъзна тъмна сянка и се отдръпна. Стъпките продължиха нататък и постепенно заглъхнаха.

Тя рязко издиша затаения в дробовете си въздух. Въздъхна с облекчение.

Тишината се разцепи от пронизителен телефонен звън.

Звънна отново. Откъм пода. Звънна трети път.

Ръцете й се свиха в треперещи юмруци. Накрая тя се пресегна и вдигна слушалката.

Отначало от отсрещната страна се чуваше само тежко дишане. След това се разнесе тих, но властен шепот.

- Хайде да си поиграем...

Очите й примигнаха бързо два пъти, невидими ръце преобразиха лицето й и убиецът се появи през плът и кости на повърхността. Пое нещата в свои ръце и каза спокойно:

- Слушам.

- Имаш нова мишена. Казим Рахман.

- Рахман - повтори тя.

- Да - изхриптя гласът. - Чака те търпеливо в Клуб-Q на Бергенщрасе в Зоната. Погледни към монитора.

Погледът й се отмести към монтирания на стената екран. На него се появи образът на мургав мъж от Близкия изток с тънък като молив мустак.

Лейла седеше с безизразно лице и непроницаеми очи и слушаше съсредоточено.

- Ще отговори на паролата "Предпочитам шах".

- Предпочитам шах.

- Ще очаква да направиш размяната. Неутрализирай целта и вземи документа, който е у него.

Щрак.

Прозвуча сигнал "свободно".

Стоманената скоба, която я държеше закопчана към стола, се отвори и изчезна в облегалката. Трите електронни резета се отключиха едно след друго с шумни изщраквания. Чу се тихо съскане и вратата бавно се отвори навътре.

На прага се очерта силует. Предпазливо направи крачка напред и спря. Протегна ръка. Ръката държеше сак.

- Трябва да се преоблечеш - чу се приглушен глас. - Приготви се.

От тонколоните в Клуб-Q гърмеше оглушителен техноритъм. Пулсираха лазери и разкриваха накъсани картини от пурпурен неон, черен лакиран бар и сепарета в черна изкуствена кожа, наблъскани около дансинга. Въздухът бе наситен с дим, пот, насилие и феромони.

Рахман беше на бара, чакаше пак да му напълнят чашата и се потеше обилно. Кожените панталони и яке, върху които се бе спрял, не дишаха като широките роби, с които бе свикнал в родната Саудитска Арабия. Работата му го отвеждаше на какви ли не странни места. Работата му бе да разменя произведения на изкуството и антики срещу смърт. Продаваше безценни крадени древни артефакти на черния пазар. Получените пари финансираха самоубийствените поделения на Ал-Кайда. Последната стока бяха писанията на арабския мъдрец и алхимик от осми век Гербер - част от плячката при скорошното прочистване на Багдадския музей.

Една жена се провираше през тълпата към него. Вървеше с опънати назад рамене и надменно вдигната глава. От нея сякаш струеше самоувереност и жизненост.

Забеляза как реагираха всички мъже в клуба. Посърналите им лица оживяха и очите им се вперваха във фигурата й, но бързо се отместваха, когато тя минаваше покрай тях. Сякаш усещаха, че един-единствен неин поглед е достатъчен, за да ги направи евнуси.

Докато минаваше покрай едно момиче с щръкнала коса с цвят на лавандула и черен найлонов костюм, то я изгледа предизвикателно, сякаш се мъчеше да реши как да я пожелае - сексуално, садистично или и двете. Рахман си помисли, че повечето патрони като него търсят нещо превъзхождащо секса и насилието. Разликата бе, че той бе вкусил властта над жизнената сила на жената, над нейната същност, изсмуквана от нея, докато притискаше тялото й и гледаше в безжизнените й очи.

Жената се плъзна до него на бара.

Не успя обаче да привлече вниманието на бармана. Рахман вдигна една банкнота - евро - и той веднага се втурна да изпълни поръчката й - дълговрата бутилка "Хайнекен". Докато изучаваше профила й, тя се обърна. Очите й бяха със същия син оттенък като на трептяща блатна светлинка, но и леденостудени. Погледът й бе прям, спокоен и чувствен, малко палав. От всичко в нея лъхаше дивашка жизненост. Тя бе самото физическо съвършенство. Блестяща маслинена кожа. Високи скули. Пълни устни, голяма уста. Наглед бе облечена скромно, но копринената й блуза бе разкопчана точно колкото да надникнеш в деколтето й. Отметна разрошената си черна копринена коса и се усмихна.

Погледът му се плъзна надолу, погълна тесния й кръст, стройните очертания на краката й, начина, по който каишките на обувките й на високи токчета милват деликатните й глезени.

Тя взе бирата и го погледна над бутилката, докато бавно я повдигаше към устата си. Устните й се разтвориха, сякаш отвръщаше на ерекцията му. Той й пусна мазна усмивка и приглади мустак.

- Само за тази нощ съм в града.

- Не обичате да си играете игрички, така ли? - с копринен глас каза тя и отпи глътка.

Той се загледа как мърдат мускулите на гърлото й, докато гълташе. Представи си остро като бръснач острие, разкъсващо меката й плът.

- Игрички?

- Предпочитам шаха.

Думите й не останаха незабелязани. "Значи това е човекът за размяната - помисли си той. - Рахман, Всемогъщият ти е пратил дар". Разсеяно потупа гърдите си, за да се увери, че ръкописът е на сигурно място под хастара на якето.

Бавно, за по-голям ефект, тя прокара език по горната си устна и намигна.

Той се пресегна и погали стегнатия й задник. Тя изстена, плъзна се от стола и се притисна към него, клепачите й притреперваха. Той си представи как умело разрязва орбитите и обръща тези бистри арктически очни ябълки, така че да гледат вглъбено навътре, символ на арогантността и самонадеяността й.

Тя се притисна още повече и дъхът й опари лицето му. Очите й не трепнаха нито за миг, ефикасно изолираха близостта им от любопитните посетители около тях. Ръката й се плъзна нагоре, опита да се промуши под якето му. Той я отблъсна.

- Не толкова бързо - укори я. - Ще направим размяната отвън, в колата ми.

- Добре де - каза тя и нацупи устни. - Само да ти направя демонстрация.

Усети дланта й. Плъзна се по вътрешната страна на бедрото му. Той трепна. Тя се разсмя, ръката й продължи нагоре. Очите й не се отделяха от неговите. Пръстите й вещо разкопчаха ципа и се пъхнаха вътре. Сърцето му бясно заблъска.

- Харесва ли ти по-грубичко? - прошепна тя в ухото му и го захапа. Той трепна.

Остра пробождаща болка опари слабините му и тръгна надолу по бедрата му като разтопена лава. Изписаната на лицето й тлееща възбуда за миг се промени в презрение.

- Шах и мат - каза тя. Потърка върха на носа си в ухото му и добави: - Горящата вълна, която минава през тялото ти... е смъртоносен нервнопаралитичен токсин.

И леко го целуна по бузата.

Рахман видя как лицето й започва да потъмнява, а после помещението започна да се върти - отначало бавно, а после с все по-висока скорост, от която му прилошава. Чуваше откъси от музика, приглушени гласове, звуци, които бавно заглъхваха и ставаха все по-слаби и далечни. Трескаво се помъчи да си поеме дъх и се катурна напред. Със сръчно движение Лейла вдигна ципа му и пъргаво скри спринцовката в дамската си чантичка. Движенията й бяха прецизни и ловки като на фокусник.

Мигновено извиване на китката и в ръката й се появи остър като бръснач нож. Огледа се и в същото време посегна под якето му, без да спира да лиже ухото му. Острието разряза хастара с кадифено движение. Документът се озова в ръцете й. Тя го пъхна под полата си и го затъкна под жартиера си. Музиката продължаваше да трещи, тълпата бе толкова погълната от себе си, че никой не я забеляза как потъна в пресата от тела и изчезна в нощта.