Как да мислим като Айнщайн

Скот Торп

КАК ДА МИСЛИМ КАТО АЙНЩАЙН

Няколко прости начина да нарушите правилата

и да откриете своя гений

На д-р Адлер за това, че ме накара да започна,

и на Вики, че ме остави да завърша

Много благодарности и на Хилъл Блак за отличната

редакторска работа и ценните препоръки.

СЪДЪРЖАНИЕ

Глава 1 ТАЙНАТА НА АЙНЩАЙН

Глава 2 ДА МИСЛИМ КАТО АЙНЩАЙН

Глава 3 ТОЧНИЯТ ПРОБЛЕМ

Глава 4 НЯМА ЛОШИ ИДЕИ

Глава 5 ДА РАЗЧУПИМ ШАБЛОНИТЕ

Глава 6 ДА ПОСЕЕМ СЕМЕНАТА

Глава 7 ДА НАРУШИМ ПРАВИЛАТА

Глава 8 ДА "ОТГЛЕДАМЕ" РЕШЕНИЕ

Глава 9 ДА ИЗБЕГНЕМ СЪДБАТА НА МЪЧЕНИЦИТЕ

Глава 10 АЙНЩАЙНОВИЯТ ТИП МИСЛЕНЕ В КОМПАНИИТЕ

Глава 11 АЙНЩАЙНОВИЯТ ТИП В ЕЖЕДНЕВИЕТО

Приложение А ТАБЛИЦИ ЗА АЙНЩАЙНОВ ТИП МИСЛЕНЕ

Приложение Б УРАВНЕНИЕТО НА АЙНЩАЙН

ГЛАВА 1

ТАЙНАТА НА АЙНЩАЙН

"Здравият разум е сбор от предразсъдъци,

които сме придобили до осемнадесетгодишна възраст."

Алберт Айнщайн

Тази книга ще ви научи как да генерирате решения на най-трудните и дори невъзможни за преодоляване проблеми. Ще изучите техниките, които присъстват в решенията на най-големия специалист по разрешаването на проблеми в историята - Алберт Айнщайн. Той е успял да реши някои от най-сложните проблеми в света. Справя се успешно, тъй като има различен начин на мислене. Като използвате неговите техники, ще се научите да мислите по подобен начин.

Неговите техники, както и тези на други известни хора, които са представени тук, не служат само за разгадаване на мистериите на вселената. Като усвоите нови начини за разрешаване на проблеми, ще можете да направите бизнеса си по-печеливш, да подобрите образователните възможности на своите деца, да постигнете художествени и творчески прозрения и да повишите качеството на живота си. Ще можете да решите всякакви трудни задачи, тъй като за да се научите да мислите като гении, трябва да спазите един универсален принцип: да нарушите установените правила.

Айнщайн е един от най-знаменитите рушители на правила в света, "Джеймс Дийн" в науката. Той подлага на съмнение не само законите на физиката. Той отхвърля традицията и вбесява правителства. Погазването на правилата непрекъснато му създава неприятности, но дръзката готовност на Айнщайн да разбие всяко правило е в основата на неговия гений. Айнщайн е велик в разрешаването на проблеми, тъй като е ненадминат в нарушаването на правилата. Това е обща за всички гении черта и умение, което може да бъде усвоено и развивано. Всички можем да мислим като Айнщайн, стига да научим да нарушаваме правилата.

КОЛОВОЗА НА ПРАВИЛАТА

"Малко хора могат спокойно да изразяват мнения, които са различни от общоприетите в тяхната социална среда. Повечето хора дори не са в състояние да формират подобни мнения."

Алберт Айнщайн

Ако не можете да разрешите някакъв проблем, то това може би е, защото сте затънали в коловоза на някое правило. Всички сме си изработили правила - вкоренени модели на мислене, които погрешно възприемаме като безспорни истини. Нашите правила се формират по естествен начин. Честата употреба превръща идеите в правила. Ние пренебрегваме всички противоречащи идеи, когато някое правило образува коловоз, т.е. стане рутинно.

Правилата невинаги са нещо лошо. Те са като железопътните линии. Ако искате да стигнете там, накъдето водят релсите, те са идеални за целта. Но също както съществуват дестинации, до които няма линия, така има и решения, до които не можем да стигнем с помощта на правилата. Единственият начин да стигнем до тях е да излезем от релсите.

Правилата спират новаторското мислене, тъй като ни изглеждат абсолютно правилни. Те скриват голям брой по-добри решения, които съществуват, но не са в канона на нашите правила. Тези велики решения могат да бъдат открити, само ако погазим правилата.

Но никой не е имунизиран срещу ретроградността на правилата. Дори и Айнщайн дълги години е възпиран от един свой предразсъдък. Той обаче смятал, че това пречещо му правило е ненарушимо.

Може и да не проявявате интерес към разкриването на законите, които управляват вселената, но все пак ви се налага да разрешавате трудни проблеми. Дори е възможно вашите проблеми да са по-трудни от тези на Айнщайн. Може би се съревновавате с умни противници в среда, която се променя всеки път, когато сте открили решението. Предизвикателството пред вас може да изглежда невъзможно. Но винаги има отговор - стига да се научите да нарушавате правилата.

Когато сме изправени пред невъзможен за решаване проблем, истинското препятствие е в нас самите. Това са нашият опит, погрешните ни предположения, полу-истините, несъответстващите общи основания и навиците, които ни пречат да стигнем до брилянтни решения. А великите нови идеи и жизненоважните решения съществуват. Те просто са извън преобладаващия начин на мислене. Иначе някой щеше вече да ги е открил. За да разрешите невъзможните проблеми, трябва да нарушите правилата.

НАРУШАВАНЕТО НА ПРАВИЛА И РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИ

"Понякога се питам, как стана така, че именно аз развих теорията за относителността. Мисля си, че причината е в това, че нормалният възрастен няма да спре и да помисли за проблемите на времето и пространството. Това са неща, за които той е мислил през детските си години. Само че моето интелектуално развитие беше забавено, вследствие от което аз започнах да размишлявам върху естеството на пространството и времето едва когато пораснах."

Алберт Айнщайн

Да заявим, че тайната на Айнщайновия гений се крие в нарушаването на правилата, е прекалено силно твърдение. Освен това той е природно интелигентен и изключително упорит. Откъде сме сигурни, че погазването на правилата не е просто каприз на гения? Нека направим един малък мисловен експеримент, за да открием, какво точно е породило великите идеи на Айнщайн. Айнщайн обожава мисловните експерименти и затова е особено подходящо той да е обект на нашия опит. Ще разгледаме интелигентността на Айнщайн, познанията му и нарушаването на правилата - за да установим как те се отразяват на неговата творческа продуктивност. Освен това ще го направим без сложни физични или математически изчисления.

Интелигентността на Айнщайн се запазва постоянно висока през целия му живот. В нашия мисловен експеримент ще я представим като хоризонтална линия (Фиг. 1.1). През целия си живот Айнщайн непрекъснато увеличава огромните си познания в областта на математиката и науката. Ще изобразим знанията му като възходяща линия. Дотук нещата са точно такива, каквито бихме ги очаквали от един гений.

Но когато погледнем продуктивността на Айнщайн в решаването на проблеми, нещо изглежда сбъркано. Като се тръгне от 1905 г., точно когато е завършил университета, Айнщайн навлиза в продължителен период на наистина революционно мислене. За почти двадесет години той прави важни открития в науката. Най-дълбокото прозрение идва в една забележителна година в началото на кариерата му. Но в късните години на Айнщайн се наблюдава спад в способността му да разрешава проблеми. Ще представим този упадък като низходяща линия. Айнщайн продължава да работи упорито върху важни проблеми на физиката и съхранява брилянтния си ум. Той продължава да има брилянтен ум. Знае дори повече за физиката и математиката. Разполага с цялото си време за работа и си сътрудничи с най-големите умове в света. И все пак вече не разрешава нито един важен научен проблем.

Бихме очаквали способността на Айнщайн да разрешава проблеми да е обвързана с неговата интелигентност и с познанията му. Вместо това тя спада, докато знанията му се увеличават. Новаторството му е най-силно, когато знанията му са най-малко. Това изглежда погрешно. Бихме отхвърлили резултатите от нашия мисловен експеримент, ако същият модел не се повтаряше в биографиите на толкова много блестящи умове. Хората, които са готови да погазят правилата, разрешават невъзможни проблеми. Обикновено те са новаци в съответната област и не са натоварени с мисловен багаж от предходните години.

Не старият и мъдър професор Айнщайн разрешава загадките на времето и пространството. По това време е просто току-що завършил колежа хлапак. Работи в едно патентно бюро в Швейцария, в което се регистрират подобрения в изстисквачки на пране. Физиката е негово странично занимание. Освен това нарушава правилата.

Проблемът, който Айнщайн разрешава, като ни дава E = mc2, е стар. Цяло поколение учени се опитва да разбере, защо светлината изглежда винаги се движи с една и съща скорост спрямо наблюдателя. Независимо от това, дали се приближавате към лъч светлина, или се отдалечавате от него, скоростта на светлината остава същата. Това е един от най-важните и загадъчни проблеми в науката. Мнозина блестящи мислители се приближават до решението, но всички се провалят заради едно правило.

Сто години по-рано Исак Нютон е заявил, че времето е абсолютна величина. То не тече по-бавно или по-бързо. То е константа във вселената. Аргументите на Нютон изглеждат разумни и идеята се загнездва дълбоко и непоклатимо в умовете на всички учени след него. Превръща се в основа на цялото научно познание. Учените дори не могат да си представят да нарушат правилото на "абсолютното време" и по тази причина не могат да разрешат проблема.

Айнщайн не изпитва притеснения да погази правилото на Нютон, че "времето е абсолютно". Той просто си представя, че за един предмет времето може да тече по-бавно, отколкото за друг. Това напълно променя проблема. Няколко реда математични изчисления (които можете да намерите в Приложение Б) насочват Айнщайн по пътя, който довежда до революция в нашия свят. Като нарушава едно правило, Айнщайн разрешава най-трудния проблем в науката.

Ако тайната на Айнщайновия гений е погазването на правила, то тогава можем да очакваме способността му да решава проблеми да намалее, когато той не нарушава правила, и се случва точно това. Надграждайки работата на Айнщайн, физиците създават нова теория. В нейната сърцевина е концепцията за неопределеността - че някои резултати не могат да бъдат предвидени. Айнщайн намира неопределеността за притесняваща. Разумът му подсказва, че вселената трябва да е предсказуема. Той мрази неопределеността. Не може да повярва, че Бог би разигравал вселената на зарове. Откритията му секват. Превърнал се е в поредния умен човек, объркан от собствения си здрав разум.

НЕВЪЗМОЖНИТЕ ПРОБЛЕМИ: КАК ДА СПЕЧЕЛИТЕ ИГРА НА ХИКСОВЕ И НУЛИ

Повечето невъзможни проблеми са като да спечелите игра на хиксове и нули. Победата изглежда невъзможна. Можете да играете отново и отново и да използвате различни стратегии, без това да доведе до успех. Но все пак можете да спечелите играта и да разрешиш други безнадеждни проблеми - стига да нарушите правилата.

Допълнителни ходове

Лесно можете да спечелите игра на хиксове и нули, ако изиграете допълнителен ход (фиг.1.2). "Какво? - ще си кажете. - Не можем да направим това!" Вярно, става дума за измама, но пък върши работа. Решава проблема. Изборът е да излъжете или да се провалите.

Може би не искате да мамите на игра на хиксове и нули, но как стоят нещата с някой важен проблем, който трябва да разрешите? Дали бихте погазили правилата, за да намерите решение? Разбира се, не говоря за морални норми, а по-скоро за правилата на вашето мислене, които ви диктуват как да разрешите проблема.

Малко хора се замислят за изиграването на допълнителен ход (да излъжат) в реалния свят, но това всъщност е доказало се решение. Например след една битка по време на Гражданската война в Америка Робърт Е. Лий казва на подчинените си, че е сигурен, че генерал Грант ще тръгне към Спотсилвания, тъй като това е най-добрата му възможност. Лий изнамира пряк път към тази позиция и нарежда на войниците си да минат по него. Войските на Лий правят - образно казано - допълнителен ход и се появяват в Спотсилвания, преди армията на Грант да успее да пристигне.

Допълнителните ходове са нещо обикновено и в бизнеса. Когато производителите на тиленола научават, че подобното болкоуспокояващо под наименованието датрил ще бъде пуснато на пазара на чувствително по-ниска цена, те правят допълнителен ход. Въвеждат същата цена като на датрила, преди последните да успеят да рекламират своето ценово предимство. Промоцирането на датрила пропада и тиленолът запазва своя пазарен дял.

Използвайте активите на противника

Има много начини да спечелите игра на хиксове и нули и да разрешите невъзможните проблеми. Не е трудно да получите редичка от три знака, ако прибавите един Х към вашите две нули. Защо трябва да се ограничавате със собствените си идеи?

Първоначалната разработка на плана за японско нападение над Пърл Харбър принадлежи на адмирал Хари Йърнел от Военноморския флот на САЩ. Той определя най-добрите маршрути и описва стратегията. През 1932 г. дори демонстрира с два американски самолетоносача как би могло да стане. Като оценява стойността на идеята, Имперският флот на Япония превръща плана на американския адмирал в свое собствено успешно нападение срещу Военноморските сили на САЩ. Японците не се притесняват да използват бойните планове на американците. Ако върши работа, използвайте идеята, независимо от източника (фиг. 1.3). Чия идея можете да използвате, за да разрешите проблема си?

Задайте гъвкаво определение за победа

Можете да спечелите игра на хиксове и нули или да се справите с други трудни проблеми, ако зададете гъвкаво определение за победата (фиг. 1.4). Оставете възможност за чупка във вашата редичка и ще печелите всеки път. Понякога нашите изисквания към победата са твърде ограничени или неподходящи. Когато Чърчил е на тридесет и пет и е министър на вътрешните работи, някои от приятелите му обсъждат как не са очаквали да се издигнат до важните си постове толкова рано. Чърчил обаче само се ядосва: "На моите години Наполеон е спечелил при Аустеллиц." Чърчил не би могъл да спечели личното си съревнование с амбиция, тъй като неговото определение за победа е твърде максималистко. Промяната на дефиницията на успеха може да ви даде възможното решение.

Работете заедно

Правилото, че някой трябва да загуби, може да се окаже най-голямото препятствие пред това който и да било от двамата да победи. Работете заедно с опонента си, така че и двамата да спечелите (фиг. 1.5). Веднъж гледах как една сграда изгоря до основи. Собственикът беше щастлив от станалото. Противопожарната служба също беше доволна. Собственикът имаше нужда сградата да бъде разрушена, а на противопожарната команда й трябваше място да се упражнява да гаси пожари. И двете нужди бяха задоволени с перфектно взаимодействие.

Всички тези решения нарушават правилата на играта на хиксове и нули, точно както Айнщайн нарушава правилата на физиката. Ако просто влагате повече усилия, няма да спечелите на хиксове и нули, нито ще разрешите невъзможните проблеми. Трябва да погазите правилата.

МИСЛЕНЕТО НА АЙНЩАЙН: НАРУШАВАНЕ НА ПРАВИЛАТА

"Човек се опитва да си създаде - по най-удобен за себе си начин - опростена и разумна картина на света. След това се опитва да замени света на опита с този свой космос и по този начин да го овладее."

Алберт Айнщайн

Да мислите като Айнщайн, върши работа, тъй като най-големите препятствия пред разрешаването на трудните проблеми са в главите ни. Да нарушим правилата, е трудно. Това е причината да има толкова много умни хора и толкова малко Айнщайновци. Може да ви се наложи да погазите някое свое много ценно правило, за да разрешите най-трудния си проблем. Хенри Форд прави състояние от масовото производство на напълно еднакви коли от практичния модел "Т". И почти губи това състояние заради своето "правило на модела Т". Съперниците му предлагат на все по-богатата средна класа екстри и право на избор. Хенри произвежда черни автомобили от модела "Т" и губи позициите си на пазара, тъй като не иска да погази собственото си правило.

Правилото, което се налага да нарушите, може да минава отвъд здравия разум. Вие и вашите колеги ще сте сигурни, че правите глупава грешка. Но нарушаването на здравия разум може да се окаже единственият начин за разрешаването на проблема. Според собственото признание на Айнщайн най-голямата му грешка е, че модифицира някои уравнения, така че вселената да отговаря на здравия му разум. Изчисленията му показват, че вселената трябва или да се разширява, или да се свива. Но той чувства, че тя трябва да е статична - един поглед към нощното небе е достатъчен да потвърди тази истина. Айнщайн коригира теорията си едва по-късно, когато астрономите установяват разширяването на вселената.

Можете да разрешите невъзможните си проблеми като Айнщайн. Няма да е лесно, но пък ще се забавлявате. Нарушаването на правилата е много стимулиращо. Ако можете да се научите да нарушавате правилата, които ви дърпат назад, вселената ще бъде ваша.

ГЛАВА 2

ДА МИСЛИМ КАТО АЙНЩАЙН

"Нищо не е по-сигурен признак за лудост от това

отново и отново да правиш едно и също нещо

и да очакваш резултатите да са различни."

Алберт Айнщайн

МОЖЕТЕ ДА МИСЛИТЕ КАТО АЙНЩАЙН

Можете да мислите по същия изпълнен с въображение и скъсващ с прецедентите начин, по който мисли Айнщайн. Нарушаването на правилата е наше рождено право. Ние сме раса от новатори. Бавните и нерешителни човешки същества са последните създания, които някой би очаквал да оцелеят в джунглата на един непознат свят. Но ние побеждаваме създанията с по-остри нокти, защото можем да нарушаваме правилата и да променяме стратегията си за секунди, а не за поколения.

Децата започват като ненадминати новатори. Те измислят фантастични решения, като не се спират пред никакви препятствия. Дори и да остаряваме, ние пак се възхищаваме от дръзкото мислене. Революцията е шик. Хората, които задават тенденциите, биват издигани в култ. Унизително е да те наричат неоригинален, скучен и конвенционален. Възможността да погазим правилата ни привлича.

Но ако промяната, новаторството и творчеството са толкова могъщи човешки качества, защо продължаваме да засядаме в коловозите на правилата? Какво се случва с нашата прекрасна естествена способност да нарушаваме правилата?

Обучени да се подчиняваме на правилата

"Моето образование е единственото нещо, което ми преча да уча."

Алберт Айнщайн

Нашата способност да нарушаваме правилата атрофира, защото сме обучени да им се подчиняваме. Образованието, социализацията и стандартизацията са обединили сили да превърнат в навик следването на познатите коловози.

Айнщайн никога не е бил конформист. Спомняме си тихия професор, но този Айнщайн, който ни е дал относителността, е имал проблем в отношенията. Той рядко посещава лекциите и предпочита да прекарва времето си в лабораторията. Айнщайн страда много заради своята независимост по време на обучението си. Преподавателите му отказват препоръките, които биха му позволили да си осигури пост в университета. Но Айнщайн придобива достъпните по това време знания, без да се превърне в раболепен слуга. Това е огромно предимство.

Веднъж завършили училище, ние продължаваме да следваме процедурите, да вървим с тълпата и да уважаваме авторитетите. Дори и тези компании, които имат нужда от новаторство, обезкуражават веристичното мислене. Ако по време на среща някой направи "щуро" предложение, никой не казва: "Уау, подобно оригинално мислене може до доведе до новаторско решение." Вместо това всички завъртат очи и се връщат към същността на разговора. Научени сме да усвояваме, да използваме и да почитаме правилата.

Най-плодотворният период в мисленето на Айнщайн е, когато той е напълно изолиран от останалата научна общност. Никой не ръководи неговите изследвания по физика, докато работи в патентното бюро. Няма упълномощена комисия, която да го контролира. Нито един ръководител на катедра не оспорва "щурите" му идеи. Не ходи на академични съвети, за да разбере, какво си мислят всички останали. Айнщайн е свободен да ражда велики решения. И го прави.

Прецедентите имат огромно влияние върху нашето мислене. Например дори най-модерните влакове, които използват най-новите технологии, продължават да се движат по линии със стандартната ширина. Американските железопътни линии имат тази стандартна ширина, защото са построени от британски инженери, които използват същия размер за линиите в родината си. А британските железници изначално възприемат тази ширина, тъй като разполагат с машини за изработка на карети, които правят оси с такъв размер. Всички карети използват този размер оси, защото те съответстват на коловозите по британските пътища. Римските пътища са прототипът на днешните британски пътища. Коловозите първоначално са били прокарани от римски коли. А осите на римските коли са били пригодени за два римски коня.

Една модерна транспортна система не може да се измъкне от това, което е било идеално за римските коне, точно както и вашият начин на мислене все още е оформян от поколения насам от старовремското мислене. Продължаваме да следваме хилядолетни коловози, без да разбираме, че причината за правилото е изчезнала. Дори по-лошо - ставаме специалисти в това.

Ставаме специалисти

"За да ме накаже за моето презрение към авторитетите,

съдбата превърна самия мен в авторитет."

Алберт Айнщайн

Няма нищо необичайно в това, че големият нарушител на правила Айнщайн е в същото време новакът Айнщайн. Новаците стигат до прозренията, които печелят Нобелови награди. Те получават отличия и признание, когато вече са станали известни специалисти, но са стигнали до идеята още като новаци.

Начинаещите са най-добрите нарушители на правила. По-лесно е да погазиш правило, което току-що си научил. Новаците познават концепциите, но все още са способни да ги пренебрегнат. Все едно усвояваш обичаите на друга култура. Външният човек може да усвои нов обичай и да го следва, но също така може да го наруши, без да се тревожи, тъй като правилото не е вкоренено в съзнанието му. От друга страна някой местен човек дори няма да си помисли да погази правилото, тъй като коловозите са твърде дълбоки.

Всички ставаме специалисти в една или друга област. Паралелно с това способността на новака да нарушава правилата постепенно отмира. Идеите се превръщат в ненарушими правила. Да нарушим правилата става също толкова невъзможно, колкото и да оспорим гравитацията.

ВСИЧКИ МОГАТ ДА МИСЛЯТ КАТО АЙНЩАЙН

"Цялата наука не е нищо повече от

усъвършенстване на ежедневния начин на мислене."

Алберт Айнщайн

Айнщайновият тип мислене е нещо, което всеки може да постигне, независимо от своята възраст и образование. Дори и специалистите могат да бъдат изключителни новатори. Кариерата на Александър Греъм Бел като учител на глухонеми му позволява да вникне в речта, когато започва да работи по изобретяването на телефона. Той има още едно предимство - знае малко за електрическите уреди. Докато всички други се съсредоточават върху усъвършенстването на телеграфа, Бел наподобява гласните струни. След като телефонът го е направил богат, той се прехвърля върху други области, където отново нарушава правилата. Конструира големи хвърчила, които могат да издигнат във въздуха човек, строи лодки на подводни криле и прави подобрения на фонографа. Никога не позволява на специализираните познания, които има, или на възрастта да го спрат да прави нововъведения.

Липсата на зрялост, образование или опит също не е проблем. Хората с малко опит многократно са успявали там, където техните по-просветени съвременници са се проваляли. И би трябвало да е така, тъй като те имат едно голямо предимство - коловозите на тяхното мислене не са толкова дълбоки.

Айнщайновото мислене не е сложен процес. То обаче не е лесно. Все едно да пишеш с другата ръка. Усещането да изписвате името си с лявата си ръка е странно, ако сте десняк, както и обратното. Искате колкото се може по-бързо да се върнете към обичайния, удобния начин. Същото е и при типа мислене, характерен за Айнщайн. Трябва да работите върху идеи, за които здравият ви разум крещи, че са абсурдни. Ще нарушите ценни правила, ще погазите свещени прецеденти, ще развиете еретични мисли. За щастие ще се забавлявате много, стига само да сте в подходящото настроение. Айнщайновият тип мислене, което ви се удава еднакво и с двете ръце, е променило света. Можете да промените живота си, ако мислите по-често като Айнщайн.

Айнщайновият тип мислене е набор от техники, които наподобяват неговия подход към решаването на проблеми. Той поддържа идентифицирането на истинските проблеми, нарушаването на моделите, погазването на правилата, генерирането на "щури" идеи и други присъщи на Айнщайн навици.

АЙНЩАЙНОВИЯТ ТИП МИСЛЕНЕ

"Понякога човек плаща най-много за нещата, които получава безплатно."

Алберт Айнщайн

От коментарите на Айнщайн знаем какво смята за важно в разрешаването на проблеми. Всеки може да имитира техниките за нарушаване на правилата, които Айнщайн използва инстинктивно. Ако постъпват като него, дори и не толкова интелигентните сред нас могат да мислят като Айнщайн. Процесът се състои от четири основни стъпки.

Откриване на точния проблем

Дори и Айнщайн не би могъл да намери решение, ако мисли върху погрешно формулиран проблем. Трябва да имате проблем, който предлага възможности и позволява различни от първоначалните ви очаквания творчески решения. При лишените от широта проблеми са налице толкова много ограничения, че могат да бъдат решени единствено по нестандартен начин. Един подобен проблем би бил следният: "Искам да летя, като махам с ръце, подобно на птица." Предлагащ широки възможности проблем би бил този, който позволява всяко решение, което ще отлепи краката ви от земята. Правилно формулираният проблем разширява свободата на избор. Идентифицирането на точния проблем изисква много мислене, особено когато решението изглежда очевидно.

Нарушаване на шаблоните

Айнщайн постига най-големи успехи, когато проявява готовност да разгледа всички идеи и особено тези, които изглеждат смешни. Разчупването на шаблоните ви откъсва от коловозите, като генерира новаторски идеи, които обикновено не сте взели предвид, защото сте твърдо настроени.

Погазване на правилата

Погазването на правилата е концентриран и целенасочен метод за намиране на решения. Ако не сте успели да намерите разрешение сред всички приемливи възможности, тогава трябва да разгледате невъзможните алтернативи и погазите някакви правила.

Изработване на решение

Развиването на относителността до полезна теория отнема на Айнщайн години. Великите решения рядко изглеждат велики в момента, когато се пораждат. Сравнени със съществуващите идеи, дори и най-добрите прозрения изглеждат посредствени. За да превърнете една идея в голямо решение, трябва да се въздържите от оценки, да потърсите помощ и да направите грешки.

Айнщайн естествено прилага тези техники, за да промени нашия свят. Използва проблем, който дава повече възможности. Заиграва се с налудничави идеи. Нарушава едно специфично правило. След това развива породилата се от погазването на правилата идея, докато не я превръща в превъзходно решение. Можете да подходите към проблемите си по същия начин.

ФОРМУЛИТЕ НА АЙНЩАЙНОВИЯТ ТИП МИСЛЕНЕ

"Най-трудното нещо за разбиране в света е данъкът върху общия доход."

Алберт Айнщайн

Айнщайн няма нужда от помощ, за да мисли като Айнщайн. При него се получава естествено. Но за нас не е естествено да мислим като Айнщайн. Трябва ни помощ. Ще използваме формули и формуляри, за да наподобим Айнщайновия тип мислене. Това сякаш противоречи на здравия разум. Формулите са правила. Защо трябва да ограничаваш мисленето си с формули, когато се опитваш да нарушиш правилата?

Айнщайновият тип мислене използва структурата на формулите, за да пренасочи потока на вашите разсъждения. Ако бихте искали да пренасочите течението на някоя река, няма да оставите природата да определи курса й. По някакъв начин се канализира. Пренасочването на вашето мислене също изисква структура. Трябва да използвате формулите, докато не избягате от коловоза на правилата. Дори и Айнщайн може да е използвал формула, за да се принуди да напусне коловоза на "неопределеността", който спира неговата продуктивност.

Тези формули за креативно мислене са моделирани в поредица от таблици. Попълването им ще ви принуди да направите упражнения, които ще освободят мисленето ви от коловоза на правилата. Приложение А съдържа празни екземпляри от таблиците, а освен това вие лесно бихте могли да ги пречертаете в своите бележници.

Използвайте таблиците, за да стигнете до решения, за които в нормалния случай дори няма да се замислите. В примера на Фиг. 2.1 таблицата може да ви отведе до това да разлепите официално изглеждащ знак, който да забранява храненето в района, като обещаете на колегите да им платите по двадесет долара за всяка поничка, която изядете. Също така анонимно можете да обявите, че във вашия район има понички и че всички в сградата трябва да дойдат и да си вземат по две.

Ако сте заседнали в коловоза на правилата, използвайте таблиците, за де се измъкнете. Можете да разчитате по-малко на тях, когато пренастроите мисленето си редовно да нарушава правилата. При нужда ги прилагайте, за да проследявате раждането на идеи или да преодолявате препятствия. Но ако се забавлявате и идеите просто текат, то празен лист хартия или диктофон ще са идеални за запечатване на вашите прозрения.

Ще ви демонстрираме последователно всички стъпки на Айнщайновия тип мислене. Само че вие не е задължително да решавате проблемите си по този начин. Определянето на проблема може да ви отведе директно към някаква идея, която ще генерира решение. Откриването на правилото, което трябва да нарушите, също може да ви тласне към по-креативно разчупване на шаблоните. Да мислите като Айнщайн, е начин да нарушите рутинните си правила, а не да създадете нови.

Определяне на проблема

Да спра да ям понички на работното си място

Идея Причини идеята Причини идеята

да проработи да не проработи

Взривявам Мога да устоя на Някой ще ги

магазина за поничките, ако ги донесе отнякъде

понички зад няма наблизо. другаде.

ъгъла.

Поставям сухо- Няма да ям понички, Поничките

пътни мини ако ме е страх не са заплаха.

около понич- да го правя.

ките.

Заплашвам коле- Ако никой не Не мога да

гите си, които носи понички, принудя хората

носят понички, аз няма как да не носят

че ще прибегна да ги ям. понички.

до физическа

разправа с тях,

ако не

престанат.

Правила Нарушете Заобиколете Обратно Специален

правилото правилото правило случай

Не мога да Х

задържа поничките

извън сградата.

Поничките не са Х

заплаха за мен.

Не мога да

принудя хората Х

да не носят

понички.

Фиг. 2.1: Проблемът с поничките

НАЙ-ПОДХОДЯЩИТЕ ПРОБЛЕМИ ЗА АЙНЩАЙНОВ ТИП МИСЛЕНЕ

"Когато решението е просто, И Бог откликва."

Алберт Айнщайн

В следващите глави ще започнем да разсъждаваме като Айнщайн при решаването на трудни проблеми. Нарушаването на правилата може да е техника за генериране на идеи, която попада право в целта, но първо ще се спрем на достигането досъздаването на значими решения. Изберете си труден проблем, който да решите. Айнщайновият тип мислене е най-полезен, когато наличните решения не вършат работа. Трябва да нарушите правилата, тъй като няма подходящо решение. Подобни проблеми освен това носят най-силна мотивация - наградата е по-голяма, а последствията - по-страшни. Като нарушава правилата, Айнщайн за една година успява да реши двата най-трудни проблема във физиката. Проверете какво може да направи погазването на правилата за решаването на вашия най-мъчен проблем.

Големите решения изискват по-задълбочено прилагане на Айнщайнов тип мислене. Може да ви се наложи да повторите процеса няколко пъти. Ще има задънени улици и повторно дефиниране на проблема. Грешките са жизненоважни - ако не правите грешки, значи не овладявате нови територии.

След като вече сте осъзнали необходимостта от нарушаване на правилата при решаването на проблеми, ще приложим този процес към по-дребни проблеми. Не всички проблеми изискват да мислите като Айнщайн, за да ги решите, но за решаването на всеки проблем може да се извлече полза от това. Няма нищо страшно в това да нарушите правилата за ежедневни нужди. Винаги има и по-добър начин, но рядко търсим подобрения, когато наличното решение върши работа. А нарушаването на правилата поддържа ума ви във форма - много важна причина да използвате този нов начин на мислене при решаването на обикновени проблеми.

Възможни са множество вариации върху тези техники. Дори и Айнщайн може да бъде усъвършенстван. Сами си създайте някои. Изградете в себе си навика да търсите по-добри идеи, тъй като светът се нуждае от по-добри решения.