ДИНАСТИЯТА НА ИСУС

Джеймс Д. Табор

Предисловие

Династията на Исус

Рядко се създава книга в продължение на четири десетилетия. В известен смисъл това се случи с книгата, която държите в ръцете си. Преди 40 години, още съвсем млад, посетих за пръв път Светите земи с родителите си и сестра ми. Именно това събитие предопредели жизнения ми път и търсенето на историческата личност Исус.* Точно с тази фраза през последните 200 години учените описват историческите изследвания, свързани с Исус и ранното християнство.

Какво всъщност знаем за Исус и откъде го знаем? Преди 40 години въпросът дори не се бе оформил в съзнанието ми с необходимата задълбоченост. Не знаех нищо за археологията, за Свитъците от Мъртво море и другите древни текстове, нито пък за каквито и да било исторически изследвания. Но вече бях започнал да чета Библията и по-специално Новия завет и бях впечатлен от личността на Исус. След онова първо пътешествие из Светите земи, интересът ми прерастна в по-силно желание да науча всичко известно за личността на Исус и да се докосна поне мъничко до миналото.

Съвсем ясно си спомням обиколките из Стария град в Ерусалим. Градът гъмжеше от туристи - само християни, никакви евреи или израелски граждани.

Това беше преди Шестдневната война през 1967 г. и Старият град в източен Ерусалим беше под юрисдикцията на Йордания. Развеждаше ни един от местните гидове, които тутакси се втурват към всеки чужденец с вид на турист. Разгледахме всички забележителности, които обикновено се показват на туристите християни - Църквата на Светия покров, Елеонската планина, Гетсиманската градина, залата на Тайната вечеря и Скалния купол, където някога се е намирал древният Ерусалимски храм. При една подобна обиколка туристът влиза в дузина църкви, всички строени векове след времето на Исус, за които се твърди, че се намират точно на мястото, където се е случило едно или друго събитие.

След три дни престой и обиколки започнах да изпитвам нарастващо неудовлетворение. Трудно свързвах в представите си съвременния Ерусалим с града от епохата на Исус, както е описан в Новия завет. Дори когато местата и имената бяха правилно посочени, виждах турски, византийски или кръстоносни останки и почти нищо от I в. сл. Хр. Дори нивото на съвременните улици, както научих, беше 3,5-4,5 м над нивото на улиците от римската епоха. Бях си купил туристически пътеводител, озаглавен "По стъпките на Исус", и с юношеска наивност ми се искаше да направя това в буквален смисъл.

Живеехме в малък хотел на Елеонската планина, източно от Стария град. Сън не ме ловеше и около полунощ се измъкнах с Библията в ръце, за да сляза до Гетсиманската градина в подножието на хълма. Стръмната пътека надолу сега е павирана, но от двете страни виждах стария каменен път, изсечен в скалата, който подсказваше, че именно това е древният тесен проход. Представих си Исус, яхнал ослицата, да слиза по същата тази пътека към Стария град, приветстван от тълпата като Месия, само седмица преди да бъде разпънат на кръста. За разлика от онези години достъпът до Гетсиманската градина днес беше свободен през цялото денонощие, а вратата беше винаги отворена. Посетителите можеха да се разхождат между хилядолетните маслинови дървета. В онази нощ бях единственият посетител в този късен час. Както бях чел, това бе мястото, където Исус е прекарал в молитва последната нощ от живота си. Именно тогава, стъпил на древната пътека, за пръв път през нашето пътешествие усетих, че мога да се пренеса в далечното минало и да се слея с него. Стоях дълго, опитвайки се да си представя всичко. Повтарях си наум: "Това е мястото. Тук се е случило." "Историкът" в мен се събуди, а струва ми се - отчасти и "археологът". В определен смисъл бях направил първата стъпка в пожизненото си призвание да разкрия и разбера живота на Исус - такъв, какъвто го е изживял. Има неща, които събуждат вълнение у всеки, който се докосва до миналото. Може да е старо писмо, родословно дърво, битка, гробище, откъси от древен текст. Днес в Израел можете да посетите Олтара на книгата и Израелския музей и да разгледате Свитъците от Мъртво море, писани приблизително през епохата, когато е живял Исус. Мисля, че много посетители споделят чувствата, които изпитах, когато ги видях за първи път. Там, под стъклото, само на сантиметри разстояние, лежаха автентични древни документи, писани преди повече от 2000 години. Спомням си, че стоях дълго пред всеки екземпляр, опитвайки се да свържа реалността с реликвите пред очите ми. Там човек съзерцава свитъци, изписани върху кожа с думи на иврит или арамейски, които може да са били четени от Исус и последователите му.

Много нови разкопки са направени вече в Израел. Можете да се изкачите и да седнете на автентичните стъпала, които водят към Ерусалимския храм, построен по времето на Ирод Велики. Когато за пръв път посетих Израел през 1962 г., тези стъпала лежаха на 60 см под повърхността, скрити напълно от погледа на посетителите. Сега вече на много места могат да се видят разкопки от улиците на древния римски град. В Еврейския квартал, на 30 см под сегашното ниво на улиците, можете да се разходите сред останките от богаташко жилище, принадлежало вероятно на семейството на някой висш духовник, който може би е водил съдебния процес срещу Исус. През лятото на 2004 г. бе разкопано водохранилището Силоам, след като векове е било скрито и забравено под земните пластове. Из цялата страна миналото е изложено пред очите на настоящето, както с помощта на лопатите на археолозите, така и чрез дешифрирането на древните текстове от историците.

След онова далечно първо пътешествие съм ходил много пъти в Израел и Йордания като изследовател и учен. Независимо дали съм на разкопки, ровя се из библиотеките или изучавам дадена местност, целта ми винаги е била една - да възстановя минало, което има толкова важно значение за настоящето. "Династията на Исус" е историческо проучване за Исус, царското му родословие и зараждането на християнството. Същевременно книгата отразява и собствените ми търсения, като обхваща резултатите от моите открития и прозрения в течение на цялата ми кариера.

"Династията на Исус" представя историята на Исус в съвършено нова светлина. Именно история, а не легенда! На места се различава съществено, дори напълно, от стандартната представа за Исус, наложена от църковната догма. Книгата предлага оригинална версия на християнството, отдавна изгубена и потънала в забвение, която обаче може достоверно да се проследи до основателя й - самия Исус. Основната идея и внушенията на книгата сами по себе си са революционни. В известен смисъл те представляват "великата история, неразкрита досега". Тя ще събуди вълнение и интерес у мнозина, ще натъжи и разгневи други, но ще предизвика читателите, независимо от техните виждания, да преценят безпристрастно доказателствата и да осмислят новата перспектива.

"Династията на Исус" не е свързана по никакъв начин с нашумялата хипотеза, че Исус е бил женен за Мария Магдалена и е оставил потомство. Въпреки че звучи завладяващо, тази хипотеза си остава в сферата на художествената проза, без да е подкрепена от сериозни научни доказателства. Но както често се случва в живота, истината е по-смайваща от измислицата и много по-интригуваща.

В "Династията на Исус" ще откриете, че Исус е първороден син в семейство с царско потекло - потомък на цар Давид от Древен Израел. Той всъщност е провъзгласен за "цар на юдеите" и по тази причина е умъртвен от римляните. Той поставя началото не само на нова църква и нова религия, както всеобщо се приема, но и на царска династия, продължена от братята му и неговото семейство. Исус е не толкова основател на нова религия, колкото претендент за престола на Израел. Според еврейските пророци Месията, клонка Давидова, която ще поведе народа на Израел в последните дни преди Страшния съд, ще се появи точно от тази линия. Наскоро публикуваните откъси от Свитъците от Мъртво море хвърлят още светлина върху конкретното естество на това очакване. Това така тачено и мразено царско потекло, семейството на Давид, криещо взривоопасен потенциал, е добре известно не само на Ирод, владетеля на Израел по онова време, но и на римските наместници, които управляват тези територии, та дори и на самия император. Царските потомци са не само държани под око, но в кризисни моменти са преследвани и избивани.

Малко преди да умре, Исус създава ръководно тяло като проектоправителство с дванадесет областни управници - по един за всяко от дванадесетте племена или области в Израел, и поставя начело на този орган брат си Яков. Яков се превръща в безспорния водач на ранното християнско движение. Този важен исторически факт често се забравя или умишлено е прикриван. Ако се осмисли правилно, той променя изцяло представата ни за Исус, мисията и посланията му. Всеки е чувал за Петър, Павел и Йоан, но централното място на Яков, любимия ученик и по-малък брат на Исус, е напълно изчезнало от паметта на християнството.

В "Династията на Исус" изследвам как и защо християните постепенно изтриват от паметта си факта, че Исус е имал голямо семейство, чиито членове са били признати водачи сред последователите му. Тази критическа алтернатива, която съществува дори и в Новия завет, както и в откъси от други документи на по-късното християнство, може успешно да бъде възстановена. Установяването на корените на най-голямата световна религия ни предлага проникване в миналото, но също така ни дава нов поглед върху съвременното християнство. Сега вече имаме по-ясна и исторически правдива представа за Исус като реално съществувала историческа личност от определена епоха и място.

Американ Колони Хотел, Ерусалим

7 юни 2005 г.

Въведение

Двете гробници

Много от големите съвременни археологически открития са направени случайно. Като че ли се повтаря някаква загадъчна поличба при работата на археолозите - онова, което се надяваме да открием, рядко го намираме, а което най-малко сме очаквали, ненадейно изниква пред удивения ни взор. Това е особено характерно, когато става въпрос за историческото изследване на личността на Исус и на движението, което е основал, станало известно по-късно като християнство. Нека си припомним откриването на Свитъците от Мъртво море през 1947 г. в една пещера в Юдейската пустиня или скелета на разпънат на кръст човек от I в. сл. Хр., намерен при пътно-строителни работи в Ерусалим през 1968 г., или пък случайно намерения през 2000 г. гроб на първосвещеника Каяфа, ръководил съдебния процес срещу Исус.1 Когато става въпрос за археология, като че ли времето и случайността са равностойни партньори на внимателното планиране и методичността.

Среднощно откритие в Ерусалим

Всичко това разбрах на практика в сряда привечер, 14 юни 2000 г., когато обикалях с петима мои студенти местността Акелдама в долината Хином, южно от Стария град на Ерусалим.2 От две седмици правехме разкопки в наскоро открита пещера на няколко километра западно от Ерусалим, в местността Суба, където са намерени най-старите рисунки, свързани с Йоан Кръстител. Спонсор на разкопките беше Университетът на Северна Каролина в Шарлот, където преподавам. С доктор Шимон Гибсън ръководехме разкопките. Беше чудесно преживяване, нашият втори сезон в Пещерата на Йоан Кръстител, както я наричахме. В този ден решихме да направим малка археологическа разходка, след като цял ден бяхме копали усилено в лятната жега. Долината Хином е осеяна с древни, изсечени в скалите гробници, само на хвърлей разстояние от арабското село Силуан. Много от гробниците са отворени и ограбени преди векове. Но са останали и много непокътнати и запечатани, покрити със земен пласт и запазени цели две хиляди години. Онази вечер Гибсън, който е израелски археолог, ни предложи да ни заведе при някои от откритите гробници, за да видим какъв е бил погребалният ритуал по времето на Христос.

Нямахме и най-смътно предчувствие за откритието, което ни очакваше, нито пък за секретната операция, която предстоеше. Аз със сигурност нямах представа, че ще се натъкнем на нещо, свързано с основното ми научно изследване за историческата личност на Исус и по-специално със семейството му. Обиколихме около половин дузина гробници докъм 7 часа вечерта. Започваше да се стъмва и трябваше вече да се връщаме в Ерусалим, в Британския археологически институт, където бяхме отседнали. Но както се оказа, не ни бе писано да спим през онази нощ.

Когато се връщахме към колите, Джеф Поплин - един от студентите ми, посочи към подножието на хълма, където бяхме паркирали колите. На светлината на залязващото слънце ясно се виждаше входът на явно съвсем наскоро разкрита гробница. Влажната почва бе натрупана около входа и навсякъде наоколо личаха парчета от разбити костници. Костниците са каменни саркофагчета, в които евреите през I в. сл. Хр. са прибирали костите на починалите. Като наближихме, ясно видяхме правоъгълния ход на гробницата, приблизително 1 кв. м. Надникнахме вътре. Беше абсолютно тъмно, но характерната миризма на влага и спарен въздух, затворен преди хиляди години, ни удари в ноздрите. Това не е неприятен мирис, но е толкова характерен, че не се забравя никога.

Ограбването на гробници в този район е сравнително рядко - може би има два-три случая за едно десетилетие. Израелците са създали специално въоръжено звено за опазване на древните паметници и оскверняването на гробница се смята за сериозно престъпление. Съдейки по разбитите костници около входа и купчината прясно изкопана пръст, гробницата вероятно е била ограбена предишната нощ.

Гибсън уведоми израелските власти по клетъчния телефон и с тяхно разрешение влезе вътре заедно с помощника си Рафи Луис и двама от моите студенти, за да разгледат пораженията, докато дойде екипът. Аз останах с другите студенти отвън. Стъмваше се бързо. В гробницата имаше повече от една камера или етаж. Групата, която влезе, изчезна навътре и скоро вече не ги чувахме. Израелският патрул се забави повече, отколкото очаквахме. Минутите се нижеха. След около 20 минути и след като не чувахме и не виждахме нищо, започнахме да се питаме дали не трябва и ние да влезем и да потърсим колегите си.

Внезапно чухме развълнувания вик на Лео Хътчинсън - друг мой студент - отначало поприглушен, а след това все по-ясен, докато се изкачваше към горната камера.

- Доктор Талбът, доктор Талбът! - крещеше Лео, - Доктор Гибсън откри нещо много важно.

Беше толкова развълнуван, че едва се разбираше какво говори. Подаде глава през входа и ни каза, че в гробницата има три камери на различни нива и в най-долната, в погребална ниша, издълбана в стената, има останки от скелет със запазен отчасти погребален покров.

Най-сетне се подаде и Гибсън и ни обясни важността на находката. Еврейският погребален обред по времето на Христос включва два отделни етапа - първично и вторично погребение. Най-напред тялото се измива и намазва с благовония и се завива с погребална плащеница. След това се поставя на каменен постамент или в ниша, наречена loculus, изсечена в скалната стена на гробницата. Там тялото престоява и се разлага в продължение на една година. Когато са останали само кости, те се събират и се поставят в костница, издялана обикновено от варовик.3 Често на страничната й стена се изсича името на починалия. В някои от костниците са полагани костите на няколко души и затова са издълбани повече имена. Правоъгълните каменни саркофази с капак са различни по големина, но обикновено са с размери 52 на 30 см - достатъчно дълги да поберат бедрена кост и достатъчно широки за полагане на черепа.

Костници са използвани задължително при еврейските погребения през периода от 30 г. пр. Хр. до 70 г. сл. Хр., т.е. около 100-годишен период, обхващащ и живота на Исус. Днес се появяват или при ограбване на някоя гробница или при строителни работи. Когато някоя гробница е разбита и ограбена, викат по спешност археолози на местопрестъплението, за да документират и спасят каквото могат. Откритите предмети, включително костниците, се каталогизират и изпращат на съхранение, а костите се предават на ортодоксалната еврейска общност за повторно погребване.

В Израел са намерени хиляди костници, особено в изсечените скални гробници в околностите на Ерусалим. Но за пръв път намираха цял скелет, все още лежащ върху каменен loculus и завит с погребална плащеница. По някаква причина семейството на починалия не бе се върнало след първото погребение, за да постави останките му в костница за вечен покой.

Органичните материали като текстила по правило могат да се съхранят само при пустинни условия, а за хълмистите околности на Ерусалим с влажни зими и дъждове находката изглеждаше направо невероятна. Сигурно гробницата не е била разпечатвана от I в. сл. Хр. Повечето гробници в района Акелдама датират от времето на Исус и малко от тях са били разбити и ограбени през вековете. Нямаше причина да смятаме, че тази прави някакво изключение. Гибсън все пак допускаше възможността скелетът, завит с погребална плащеница, да е поставен през по-късен период - може би по времето на кръстоносните походи, и това да е причината за доброто му състояние. Има случаи, когато древни гробници са били използвани отново в по-късни епохи. Но Гибсън смяташе, че се е натъкнал на изключителен случай на запазена погребална плащеница от I в. сл. Хр. Само изследване с въглерод-14 на плата би могло да определи истината със сигурност. Цялата ситуация ми напомни за първоначалните изследвания на Свитъците от Мъртво море. По онова време учените не повярвали, че са оцелели цели две хиляди години, макар че свитъците са престояли в сухия въздух на Юдейската пустиня, а нашето откритие лежеше в околностите на Ерусалим, където зимата е дъждовна и влажна. Затова живеехме с вътрешното убеждение, че платът на плащеницата е от Късното средновековие или от времето на кръстоносните походи.

Израелците пристигнаха с Боаз Зису - началник на Израелската служба за старините (ИСС). Остатъкът от нощта прекарахме в събиране и надписване на всяко парченце от разпадащата се тъкан. Боаз ни разказа, че същата гробница била разбита през 1998 г., но заедно с Амир Ганор, отговарящ за опазването на гробниците в района, успели да я закрият отново и да я предпазят от пълно разграбване.4 По онова време никой не забелязал завития с платно скелет в долната камера.

Тъй като студентите ми учеха археология, им разрешиха да участват в работата. Гибсън прекара няколко часа коленичил, лазейки из тясната гробница. Студентите снимаха, поставяха надписи и записваха всяка стъпка от обследването. Завършихме почти призори и внимателно опакованият товар бе отнесен в лабораторията на ИСС в Рокфелеровия музей, северно от Стария град.

Нашата група се завърна в Щатите и след няколко дни безценно парченце от тъканта, придружено с разрешително за износ, бе изпратено в лабораторията по-спектрометрия към Аризонския университет в Тусон за тестване с радиоактивен въглерод. В същата лаборатория през 1988 г. определиха, че "Торинската плащеница" е от 1300 г. сл. Хр. и е средновековен фалшификат. По стечение на обстоятелствата или по прищявка на съдбата в лабораторията контактувах с д-р Дъглас Донахю, инспектирал тестовете с радиоактивен въглерод на Торинската плащеница. Не споделих с д-р Донахю нищо за произхода на образеца. Казах само че искаме да разберем дали не е от по-нови времена и че бързаме. Дните си течаха и ми беше трудно да мисля за нещо друго, камо ли да се концентрирам върху научната си работа.

На 9 август следобед Донахю се обади в кабинета ми в университета. Разполагаше вече с резултата от теста. Гласът му прозвуча приглушено и делово. Попита ме дали съм седнал и едва когато ми зачете на висок глас доклада си, усетих следа от вълнение в гласа му. Плащеницата от Акелдама според научните изпитания датираше от първата половина на I в. сл. Хр. - точно когато е живял Христос!

Донахю ми изпрати по факса копие от доклада си и аз от своя страна го препратих веднага на Гибсън в Ерусалим. Придружителното писмо на Донахю завършваше с любопитно заключение: "Нашите приятели от времето на Торинската плащеница сигурно ще се зарадват на подобен резултат. Ще ми бъде интересно да разбера последствията от него." По онова време ние току-що бяхме започнали проучването на гробницата и на останките от съдържанието й. Никой не предполагаше колко важни щяха да бъдат последствията от нашето откритие.

В самата гробница навсякъде бяха разхвърляни стотици парчета от натрошени костници и разпилени кости. Само една голяма тежка костница стоеше непокътната, но на нея липсваха надписи. Обикновено крадците взимат само най-хубавите костници, за предпочитане с интересни и ясни надписи, за да не се наводни пазарът на антики, където те се надяват да продадат плячката тайно на колекционери. Но нарочно разбиват останалите костници и изнасят само парчета от тях с надписи, тъй като лесно се продават и не привличат много вниманието.

Гибсън събра впечатляващ екип от специалисти, между които съдебни антрополози, специалисти по текстил, ДНК-анализатори, палеолози и епиграфи, за да изследват научно останките от Гробницата с плащеницата. Накрая бяха реставрирани 20 костници и три от тях имаха надписи, пропуснати от крадците. Най-ясно беше изписано името "Мария" на арамейски. Другият надпис вероятно беше името "Саломея".

ДНК-анализът на кости е доста успешен, дори ако костите са на 2000 години. Успяхме да установим мрежа от родителски и роднински връзки между хората, чиито останки са били поставени в гробницата. Често семействата или родовете са използвали една и съща изсечена в скалите гробница дълго време. Що се отнася до завития с плащеницата скелет, успяхме да установим, че наистина става въпрос за зрял мъж, вероятно от аристократично потекло, който е страдал от проказа, а микробиологичните изследвания показаха, че най-вероятно е умрял от туберкулоза.

Двамата с Гибсън започнахме да се ровим из литературата за свидетелства, че евреите от Юдея са увивали мъртъвците си в погребални плащеници и са използвали костници през периода на римското владичество. Описанието в Новия завет, че Исус е погребан с плащеница, ни осигури едно от най-убедителните доказателства за обредните обичаи на евреите от Ерусалим в началото на I в. сл. Хр.- периода на нашия скелет с плащеницата. Както знаем, тялото на Исус е измито, увито в две ленени платна и поставено с благовонията на каменна поставка или плоча в скална фамилна гробница точно отвъд стената на Стария град. Вероятно тялото на нашия мъртвец е било подготвено по същия начин. Нямахме причини да предположим, че нашата гробница е свързана по някакъв начин с гробницата, където е било положено първоначално тялото на Исус, но както веднъж отбеляза Гибсън, "мъжът с плащеницата" е живял и умрял в Ерусалим по времето на Исус и като представител на висшата класа, по всяка вероятност е наблюдавал съдбовните събития преди Пасха, когато Христос е бил разпънат.

През следващото лято на 2001 г., когато се върнах в Израел да продължа работата в "пещерата на Йоан Кръстител", мислите ми все се връщаха към гробницата с плащеницата. Започнах дискретни проучвания в Стария град сред някои доверени познати от антикварния бизнес. Успях да установя, че липсващите фрагменти с надписи от нашите костници са се появили на нелегалния пазар и вероятно могат да бъдат открити. В един момент от разследване основната личност, с която преговарях, ме попита дали ще има някакъв "бонус", ако всички парчета с надписите се изнамерят. Постарах се да запазя спокойствие и делови вид при това завоалирано предложение, развълнуван от мисълта, че откраднатият материал от гробницата би могъл да се възстанови. От друга страна знаех добре, че не можем да си позволим да заплатим за крадени антики. Затова отговорих просто, че ще обсъдим въпроса по-късно, след като разгледам парчетата. Стори ми се подходящо да подчертая научния аспект на нашите изследвания. В края на краищата моят университет би бил задължен да публикува академичния труд за проучването на гробницата с плащеницата и ние не сме някакви колекционери, чиято единствена цел е да придобият няколко нови предмета. Ясно ми беше подсказано, че ако няма никакви съдебни последствия, някаква "размяна" би могла да се уговори. Възстановяването на парчетата с надписите би било безценно за проучването на гробницата, защото щяхме да узнаем имената на мъртъвците и да ги свържем чрез ДНК, установена при изследването на минималните остатъци от човешка тъкан по вътрешните стени на възстановените костниците. Докато с Гибсън проучвахме как би могла да се извърши законно цялата сделка, Интифадата или Палестинското въстание така се разрасна, че беше твърде опасно да довършим плана си. В един момент през онова лято, след серия от три атентата за един уикенд, ни посъветваха дори да не стъпваме в Ерусалим. Върнахме се към разкопките в пещерата на Йоан Кръстител в кибуца Суба, в район, който бе извън опасност.

При следващото си посещение в Ерусалим поднових детективските си усилия чрез връзките си в антикварните среди да възвърна липсващите парчета с надписите. Бързо разбрах, че нещата се бяха променили. Хората, с които преговарях преди, се правеха, че никога не са чували за това. Промяната се дължеше на едно драматично съобщение през октомври 2002 г., че е намерена костница с надпис "Яков, син на Йосиф, брат на Исус". Появата й и породените от нея противоречия бяха причина всеки търговец на антики да млъкне като риба.

Костницата на Яков - братът на Исус

Точно по обед в понеделник, 21 октомври 2002 г., издателят на "Библейски археологически преглед" обяви на пресконференция във Вашингтон, че в Ерусалим е открита варовикова костница с надпис на арамейски "Яков, син на Йосиф, брат на Исус". Асошиейтед Прес разпространи светкавично новината по целия свят още същия следобед, а на следващата сутрин тя бе на първите страници на "Ню Йорк Таймс", "Уошингтън Пост" и практически на повечето вестници по света. Вечерта всички телевизии посветиха време на новината. Последваха репортажи в "Тайм", "Нюзуик", "Ю Ес Нюз енд Уърлд Рипорт". Макар в костницата да са съхранявани костите на Яков, а не на Исус, повечето статии подчертаваха, че това е първият археологически предмет от I в., в който се споменава Исус. Авторите им сигурно са се поозорили, докато се справят с историята за Яков, тъй като бързо стана ясно, че малцина, както от медиите, така и от читателската аудитория, са знаели, че Исус има брат.

Съобщението гласеше, че анонимен колекционер, който по-късно бе идентифициран като Одед Голан от Израел, купил костницата преди петнадесет години от антиквар в Ерусалим, който казал, че костницата е намерена в района на Силуан, малко на юг от Стария град на Ерусалим. Голан не обърнал голямо внимание на надписа, нито пък осъзнал историческото му значение. През април 2002 г. показал снимка на костницата на Андре Льомер - професор по семитски езици в Сорбоната, който бил на посещение в Ерусалим. Професорът веднага се заинтересувал, съобразявайки от комбинацията на имена и роднински връзки, че не става въпрос за някой си Яков, а именно за брата на Исус - създателя на християнската религия. И едва повярвал на очите си. Малко след това Голан му позволил да разгледа самия предмет. След внимателно изследване и въз основа на опита си с древните надписи, Льомер се убедил, че надписът е автентичен. В по-късни интервюта задават на Голан въпроса как така не е осъзнал историческото значение на надписа още щом е купил костницата. Той обяснява, че като евреин, естествено е запознат с християнското учение за непорочното зачатие на Дева Мария, но никога не си е представял, че Исус - Божият син, може да е имал и брат. И очевидно не само той е мислел така.

Льомер разказва на Шанкс при посещението му в Ерусалим през май 2002 г. за костницата. Шанкс проявява разбираема предпазливост, тъй като предметът не е открит при законни археологически разкопки и следователно автентичността му може да събуди съмнение. Затова моли Льомер да подготви подробна статия за новата находка, която да излезе в следващия брой на "Библейски археологически преглед" и настоява за научно изследване на костницата. Голан се съгласява и се договарят специалисти от Израелския институт за геоложки проучвания в Ерусалим да я изследват.

Надписите по костниците по принцип могат да се фалшифицират, но наскоро издълбани знаци в древния варовик няма да са покрити с естествена патина. Междувременно Шанкс кани още няколко специалисти палеографи да се произнесат за автентичността на самия надпис. Костницата преминава успешно всички тестове. Учените заключават, че патината в буквите е древна, свързана здраво с каменната основа, независимо че някой се е опитвал да почисти надписа. Няма признаци за използване на съвременни инструменти. Палеографите подкрепят анализа на Льомер, че надписът е автентичен и напълно е възможно да е от I в. сл. Хр. Няма съмнение, че в костницата са били положени останките на "един Яков", починал и погребан през I в. сл. Хр., който е бил син на "един" Йосиф и брат на "един" Исус.

Шанкс вече е готов да се обърне към пресата и го прави на пълни обороти. Той добре съзнава, че след откриването на Свитъците от Мъртво море това вероятно ще е най-сензационната археологическа находка на съвременността. Ангажира продуцента Симча Якубовичи - носител на награда "Еми", да създаде документален филм за костницата, който трябва да се излъчи на Великден 2003 г. по телевизионния канал "Дискавъри". Освен това организира издаването на книга в съавторство с Бен Уитърингтън - специалист по библейски науки, която трябва да излезе от печат едновременно с излъчването на филма.5 Откритието бе възхвалено във филма и книгата като "първата археологическа връзка с Исус и семейството му". С разрешение на Голан Шанкс организира специално излагане на костницата в Кралския музей на Онтарио в Торонто, Канада. Изложбата е открита в края на ноември 2002 г. Месец ноември и градът Торонто не са избрани случайно. Торонто е домакин на годишната конференция по религиозни въпроси на хиляди специалисти по библейски науки, археолози и учени, която се провежда в уикенда преди Празника на благодарността. Дружеството за библейска литература бързо организира специална сесия, посветена на дискусия относно автентичността и потенциалното значение на костницата на Яков.

ИСС трябва да утвърди временен лиценз за износ, но тогава все още никой не подозира взривоопасното внимание, което костницата може да предизвика. Когато съобщенията за находката заемат първите страници на световните медии след пресконференцията на Шанкс на 21 октомври във Вашингтон, израелските власти са напълно неподготвени и остават неприятно изненадани. Организацията на изложбата в Торонто е вече в ход. Израелците светкавично започват разследване на обстоятелствата, при които Голан е придобил находката, въпреки че дават разрешение за износ. Според израелския закон, ако Голан е придобил костницата преди 1978 г., покупката е незаконна и подлежи на конфискация в полза на държавата.

След пристигането в Торонто се установява, че костницата е счупена при транспортирането и специалисти от Кралския музей на Онтарио се заемат да я реставрират за изложбата. Една от пукнатините пресича част от надписа и дава възможност на реставраторите да изследват по-отблизо как са издълбани буквите в камъка. Те потвърждават заключението на израелските специалисти, че в изрязаните букви личи древна патина, която е здраво свързана с каменната основа и съответства на целия вид на костницата.

Още преди конференцията в Торонто се повдигат въпроси във връзка със заключенията на Льомер и Шанкс. Никой не оспорва автентичността на самата костница - тя очевидно е истински артефакт от епохата на Исус. Някои учени обаче отхвърлят всякаква дискусия относно находката, тъй като според тях тя е от "черния пазар" и е извадена от археологическия си контекст. Други твърдят, че надписът "брат на Исус" е с друг почерк и може би е добавен от фалшификатор. Трети пък са на мнение, че дори и да е истински, надписът никога няма да успеем да докажем, че "Яков, син на Йосиф" от костницата е братът на Исус от Назарет, тъй като и трите имена са често срещани през разглеждания период.

За пръв път видях костницата на конференцията в Торонто на едно частно събиране на учените след приемното време в Кралския музей на Онтарио. Бяхме поканени около 25 души - историци, археолози, епиграфи и специалисти по Новия завет. Стоях до Шанкс и чух с ушите си как трима от най-изтъкнатите световни специалисти по древни писмености потвърдиха автентичността на надписа. Настроението в залата бе заразително и наелектризирано и същевременно странно тържествено и смълчано. Струва ми се, че повечето от присъстващите съзнавахме, че пред нас стои каменен, саркофаг на 2000 години, в който някога са били положени костите на Яков, братът на Исус от Назарет.

Когато костницата бе върната в Израел през февруари 2003 г., ИСС я конфискува и назначи екип от 15 специалисти, който да се произнесе относно автентичността на целия надпис и на всяка част от него. Екипът се състоеше от епиграфи, които са специалисти по древни надписи, и физици, които да тестват геохимията на находката. През юни 2003 г. ИСС обяви костницата за автентична, но надписът за частично фалшифициран. Месец по-късно Голан бе арестуван по обвинение във фалшифициране на старини. Беше осъден по обвинение в добавяне на фразата "брат на Исус" върху автентична костница с надпис "Яков, син на Йосиф", опит да покрие надписа с фалшива патина и в лъжа относно придобиването на костницата - всичко с цел да получи световна известност и парична изгода. Заключението на ИСС, както и присъдата срещу Голан, бяха широко отразени от медиите, които създадоха впечатлението, че експертите вече приемат костницата за фалшификат.6 Едва ли това е истината и въпросът за автентичността й въобще не е разрешен.7

Андре Льомер от Сорбоната продължава упорито да защитава автентичността на надписа и дава подробни отговори на противниците. Ада Ярдени, която не е член на комисията на ИСС, но е един от водещите израелски специалисти по древни писмености, го подкрепя. Тя изтъква някои характерни особености на арамейските изрази в надписа, които едва ли някой фалшификатор би познавал. Тя така се пали, че се зарича: "Ако това е фалшификат, ще си изям дипломата." Досега нито един квалифициран епиграф не е изтъкнал някакво доказателство за фалшификация. Всъщност един член на комисията на ИСС, който навремето е подкрепил заключението на комисията, вече твърди, че надписът е оригинален. Други квалифицирани специалисти се съмняват в геохимичните тестове относно патината. Геолозите от комисията бяха принудени да се откажат от първоначалните си теории за метода, по който е създадена уж фалшивата патина. Един от членовете на комисията твърди, че е открила древна патина в последните две букви - точно тази част от надписа, която се определя като фалшификат. Геолозите от Института за геоложки проучвания, които първоначално установиха автентичността на надписа, не са променили становището си, както и екипът от Кралския музей на Онтарио, който обследва костницата, след като е била счупена при транспортиране.9

По всяка вероятност надписът на костницата на Яков е автентичен. Налице са също достоверни косвени доказателства, че е била открадната от нашата гробница с плащеницата или при първото й плячкосване през 1998 г., или може би непосредствено преди да я забележим ние през юни 2000 г., когато е била ограбена за втори път. Възможно ли е, тогава, да сме попаднали неочаквано на семейната гробница на Исус?

Основната непоследователност в историята на Одед Голан е свързана с въпроса кога е придобил костницата. Когато новината гръмва за пръв път през октомври 2001 г., той казва на Шанкс, че я притежава от около 15 години. По-късно в множество интервюта твърди, че я е придобил към средата на 70-те години или преди около 25 години. Така се стига до периода преди 1978 г., когато е било законно да се купуват подобни антики. В едно интервю уточнява, че е купил костницата през 1967 г. , веднага след Шестдневната война, което пък означава, че е била в колекцията му повече от 35 години. Останалата част от историята му обаче е последователна. Разказва, че е купил предмета от арабски търговец на антики в Стария град на Ерусалим, който пък му казал, че костницата е от района на Силуан, арабско селище на юг от Стария град, където се съединяват долината на Кидрон и долината на Хином.

Одед Голан обяснява подробно връзката със Силуан в частен разговор с Рафи Луис. (През юни 2000 г. Луис беше асистент на Шимон Гибсън и ни придружаваше във вечерната разходка, когато се натъкнахме на плячкосаната гробница.) Рафи разпитва Голан дали според него районът Силуан включва долината Хином и той отговаря утвърдително, като уточнява, че костницата всъщност е от долината на Хином. А Акелдама в долината Хином е точното местоположение на нашата гробница с плащеницата.10

Според Шимон Гибсън през 90-те години в долината Хином са разбити само две гробници. Първата не е изследвана и е запечатана отново. Няма свидетелства, че от нея са взети костници. Втората е нашата гробница с плащеницата. Нека си припомним и моето разследване в Стария град скоро след намирането на гробницата, когато стана ясно, че черният пазар на антики внезапно е бил "наводнен" с нови артефакти от костници.

Една от костниците, намерена в гробницата с плащеницата, привлече специално вниманието ни. Тя се отличаваше с прост кант, който обрамчваше по-дългите стени, точно както при костницата на Яков. Има голямо разнообразие при изработката и украсата на костниците и на много са издълбани кантове по ръбовете, но точно такъв вид кант все още не бях срещал. За да добием информация от източника, с Гибсън посетихме хранилището в Бет Шемеш, където се намираха нашите костници. Втората беше по-малка, отколкото костницата на Яков, вероятно изработена за дете, но ако се съди по приликата на двете, сигурно бяха дело на един и същ майстор. Докато разглеждахме дългите рафтове, на които съхраняваха огромната колекция от костници - собственост на Държавата Израел, не срещнахме други екземпляри с подобна украса. Като че ли бяхме подредили още едно парченце от пъзела. Изглежда логично едно семейство да е купило две костници от един и същ майстор и затова те са изработени в еднакъв стил.

Този въпрос можеше да се разреши само по един начин. Когато костницата на Яков е показана за пръв път на Хершел Шанкс и филмовия продуцент Симча Якубовичи, в нея е имало доста кости. Симча, който е ортодоксален евреин, споменава в интервю за "Ню Йоркър": "Когато погледнах вътре, имаше някакви части от кости. И тогава си помислих: "Ох, да му се не види, ако всичко е вярно, ДНК-то на Исус е ей там!"11 Впоследствие Одед Голан изважда костите, преди да изпрати костницата в Торонто, и при едно интервю показва на репортер от "Тайм" контейнера, в който ги е преместил. Вероятно израелските власти, които обискират апартамента на Голан, са иззели и костите. Тъй като вече бяхме направили подробни ДНК-анализи на останките, намерени в гробницата с плащеницата, защо да не тестваме и костите от костницата на Яков, за да установим дали има някакви съвпадения в митохондриалната ДНК? Това би доказало дали мъртвецът от костницата на Яков има братя и сестри, погребани в същата гробница и дали някоя от жените, чиито останки намерихме, не е майка му. Можеше и да не открием никаква роднинска връзка. Но би било изключително интересно, ако се установи роднинска връзка между останките от костницата на Яков и на нашата Мария от гробницата с плащеницата.

На 17 ноември 2003 г. с Гибсън подадохме официална писмена молба до директора на ИСС, Шука Дорфман, да ни бъде разрешено да направим ДНК-анализ на останките от костницата на Яков. Смятахме, че независимо дали надписът на костницата е автентичен или подправен - а Дорфман бе убеден в последното, установяването на произхода на костницата представлява научен интерес. Чрез косвеното доказателство, получено от наличието или отсъствието на съвпадение на ДНК, може да се определи дали костницата наистина е взета от гробницата с плащеницата, което представлява напредък в ареологическото познание, независимо от мненията относно самия надпис.

Молбата ни бе надлежно отхвърлена с обяснението, че костите са били нарочно сложени от Голан, за да прикрие фалшификацията и нямат връзка с оригиналните останки, така че всякакво изследване е безсмислено. Убедени сме, че това не е така. Но като направим ДНК-анализ на костите на някой си "Яков" и на някоя си "Мария", особено ако този Яков има брат Исус, означава да преминем от сферата на науката в сферата на теологията. Надяваме се, че след като приключи процесът срещу Голан и страстите поутихнат, ще можем да направим все пак научните изследвания. Но в тази недовършена история има още една любопитна страна.

Загадката на гробницата в Талпиот

Историята с костницата на Яков не е първата, която се превръща в гореща медийна новина за древни костници и възможна връзка с Исус, и се разпространява из целия свят. Малко преди Великден през 1996 г. гръмва друга сензационна новина: "Открита е семейната гробница на Исус." Съобщава се, че в една гробница, открита още през 1980 г., която не е привлякла с нищо общественото внимание, се съдържа многозначителна група имена, свързани със семейството на Исус - Мария, Йосиф, още една Мария, Юда, син на Исус, Матея, и най-същественото - Исус, син на Йосиф. В лондонския "Сънди Таймс" от 31 март новината шества на първа страница в статия, озаглавена "Гробницата, която не посмя да разкрие името си". На Великден Би Би Си излъчва документален филм за същата гробница, озаглавен "Загадъчното тяло". Асошиейтед Прес, Ройтерс и Ганет бързо скалъпват свои материали от първоначалните съобщения и ги допълват с репортажи на кореспондентите си, които се изсипват на главите на нищо неподозиращите служители от ИСС в Стария град на Ерусалим и шумно настояват за повече подробности. Както и в случая с костницата на Яков, израелците неочаквано за самите тях попадат в центъра на събитията.

Лавината от въпроси расте: "Къде е открита гробницата?" "Защо веднага не е уведомена обществеността?" "Има ли прикриване на информация поради шокиращото съдържание на гробницата?"12

През 1995 г., една година преди сензационните новини, британски снимачен екип, ръководен от Рей Брус и Крис Ман, снимат в Ерусалим документален филм за Възкресението, който трябва да се излъчи за Великден. Целта на филма е да запознае британската публика с най-новите и най-добри исторически и археологически свидетелства, свързани с разказите за празния гроб на Христос и неговото възкресение. Авторският замисъл е да направят провокативен и дискусионен филм, но едва ли са си представяли изненадата, която ги дебне.

Пристигат в археологическото хранилище на ИСС в Ромема, западнало предградие на Ерусалим, където избират за снимки няколко костници от I в. сл. Хр. Рей Брус и колегата му Крис Ман са се подготвили предварително. От публикуван през 1994 г. каталог на Л. Х. Рахмани13 научават, че измежду над 1000 костници, каталогизирани и съхранявани в различни израелски колекции, шест са надписани с името Исус (Йешу, Йешуа или Йеошуа на иврит), а от тези шест две са с надпис "Исус, син на Йосиф".

Първата, открита през 1926 г., е с красиво гравиран и ясно четим надпис. 14 Втората, открита през 1980 г., е с почти нечетлив надпис, като че ли надраскан с пирон или някакъв остър предмет. За късмет и двете костници се съхраняват в Ромема. Кураторът Барух Брендел ги показва с готовност на британския екип15, който естествено се радва, че ще има възможност да снима запазена костница с такъв надпис от епохата, когато е живял Исус. Дотук нещата все още са напълно рутинни, защото една костница, дори и с надпис "Исус, син на Йосиф", колкото и да привлича вниманието на широката публика, не представлява особен интерес за специалистите, тъй като двете имена са изключително често срещани през въпросната епоха. Но оттук нататък започва сензацията.

Крис и Рей разпитват Барух дали друга костница от колекцията не е свързана с някоя от двете, носещи надписа "Исус, син на Йосиф". Разглеждат каталога и картончетата с надписите и откриват още пет костници, наредени в съседство, които произхождат от същата гробница, където е открита костницата на "Исус, син на Йосиф". Гробницата се намира в източен Талпиот, на юг от Стария град на Ерусалим. Разкрита е при взривни работи за строителството на нов жилищен комплекс. Израелският археолог Йосиф Гат, вече покойник, я разкопава набързо, за да не бави строителните работи.

От чисто любопитство Рей и Крис питат за имената на другите костници. Впоследствие Крис разказва, че докато Барух изрежда имената, "като че ли топките от държавното лото изскачат и се устремяват към джакпота". Освен костницата на "Исус, син на Йосиф" в гробницата е намерена костница на един Йосиф, на Мария, вероятно негова жена, на още една Мария, на Юда, син на Исус, и на Матея.16

За снимачния екип това е звезден миг. Според преданията гробницата, в която е погребан Исус след свалянето от кръста, се намира непосредствено до Стария град, в северна посока, където днес се издига Църквата на Светия покров. Тялото на Исус било набързо погребано в гробницата на неговия влиятелен последовател Йосиф от Ариматея, близо до мястото на екзекуцията, а не в семейната гробница на Исус. В Евангелията дори се намеква, че тялото е било положено там само временно, поради настъпващите пасхални празници. Макар че семейството на Исус е от Назарет, град на север в областта Галилея, в Новия завет се споменава, че Мария и братята и сестрите на Исус са се преместили в Ерусалим. Според преданията Мария, майката на Исус, е починала и е погребана в Ерусалим, а не в Галилея, и сега в туристическите пътеводители най-малко две места претендират, че там е гробът на Мария. Няма нужда да споменавам, че гробницата в Талпиот не е отбелязана в никакъв пътеводител.

Възможно ли е тленните останки на Исус да са погребани в края на краищата заедно с останките на родителите му? Дали другата Мария не е негова сестра или близката му последователка Мария Магдалена? Дали "Юда, син на Исус" е негов биологичен син? Хипотезите са колкото любопитни, толкова и изненадващи и еретични.

Продуцентите на документалния филм разпитват множество специалисти археолози и историци - евреи и християни, които познават гробницата. Всички като че ли са съгласни, че имената са интересни, но те са толкова често срещани през въпросния период, че групирането им по този начин, макар и уникално, не е безспорно доказателство. Някои специалисти подчертават, че женското име Мария е най-често срещаното по онова време, а Йосиф е второто по разпространеност име след Симон. Амос Клонер, който по-късно публикува официалния доклад за разкопките на Талпиот, поддържа мнението, че "възможността да става въпрос за семейството на Исус е почти равна на нула"17. Моти Нейгер, говорител на ИСС, също е съгласен, че "шансовете това да са истинските гробове на Светото семейство са почти нищожни"18.

Но именно това "почти" интересува продуцентите. А и всеки като че ли наистина признава, че няма друга такава група от имена сред стотиците каталогизирани костници, колкото и често срещани да са имената. Джо Зиас, куратор на Рокфелеровия музей е много добре запознат с еврейските гробници в региона и като че ли е единственият специалист, който определено смята, че групирането може да е статистически значимо и най-малкото заслужава по-нататъшно изследване.

"Ако не бяха открити в гробница - коментира той, - щях да съм на сто процента сигурен, че пред нас са фалшификати. Но находката е с много добър, незасегнат археологически контекст. Това не е нещо изфабрикувано."19

Единственият начин да се продължи с научно изследване е да се направят митохондриални ДНК-анализи на костните останки, за да се установи поне каква е майчината връзка между хората, погребани в гробницата. Тестовете, без значение от крайния резултат, не биха могли да потвърдят, че погребаният там Исус е същият, който човечеството познава като Христос, но биха могли да установят дали някой от тези хора е дете на някоя от двете Марии и дали съществува съребрена роднинска връзка между тях.

Ако нито една Мария не е майка на "Исус", ще се елиминира вероятността, че става въпрос за майката на сина, създал християнската религия. Но една от двете Марии би могла да е негова сестра. Тъй като Йосиф е много разпространено име, не може просто да се предполага, че костницата с надпис "Йосиф" непременно е на бащата на "Исус, син на Йосиф". Той може да е родственик по друга линия или въобще да не е роднина. Например Исус от Назарет е имал брат Йосиф.

Нийл Силберман цитира на едно място големия специалист по древен юдаизъм и ранно християнство, покойния вече професор Давид Флусер от Еврейския университет:

"Преди години ме посети журналист от Би Би Си и ме попита дали Свитъците от Мъртво море ще навредят на християнството. Отговорих му, че нищо не може да навреди на християнството. Единственото опасно нещо за християнската религия би било намирането на гробница със саркофаг или костница на Исус - и костите да са вътре. А след това добавих, че искрено се надявам това да не стане на територията на Израел."20

Това е материята, от която се фабрикуват романи и няколко за "намирането на костите на Исус" вече видяха бял свят, но в истинския свят на археологията подобни неща намирисват на "търсене на сензация". Библейският учен отец Джеръм Мърфи О'Конър от библейското училище в Ерусалим отбелязва, че макар засега да липсват каквито и да било доказателства, че костницата с надпис "Исус, син на Йосиф" е съдържала костите на Христос, ако все пак се намери доказателство, "последствията за вярата ще бъдат катастрофални"21.

Израелците са много чувствителни към християнската световна общност и поддържат официални дипломатически отношения с Ватикана. Те с удоволствие играят ролята на гостоприемни пазители за християнските туристи, дошли на поклонение в Светите земи. Последното нещо, което биха си пожелали, е да се замесят с някаква археологическа находка, която би провокирала противоречия и спорове сред християнските теолози. Една "семейна гробница на Исус" би била проблем, но пък и костница в нея, с надпис "Исус, син на Йосиф", би ги поставила във възможно най-деликатно положение.

Въпреки че няма как да се докаже, че въпросната гробница е свързана с Исус от Назарет, нейната забележителност се състои не само в особената група имена на погребаните там, но и във факта, че намерените костници са с документиран и контролиран археологически контекст. Гробницата и съдържанието й могат да се изследват научно. Може би има какво още да се научи при внимателно повторно изследване на всички материали, свързани с гробницата и при евентуално ново проучване на самата гробница. В края на краищата, първият неин изследовател, Йосиф Гат, е вече покойник, а официалният доклад за находката така и не е публикуван.

Пресата писа, че точно върху мястото, където е открита гробницата, скоро след разкопките през 1980 г. са построени жилища и така достъпът до мястото и възможността за нови проучвания са блокирани. Докато не бъде публикуван официалният доклад за находката, като че ли няма какво ново да се научи.

През 1996 г. изобщо не предполагах, че гробницата от Талпиот ще се превърне в част от собствените ми проучвания през следващите години, нито пък че може да има някакво отношение към родословието на Исус. Не се познавахме още с Шимон Гибсън. Почти десетилетие по-късно, през 2004 г., научих, че Гибсън е помагал на Гат при разкопките на онази гробница през 1980 г. и притежава официалните скици, подготвени за публикация. Отново за кой ли път Гибсън се оказа точно подходящата личност на подходящото място, свързвайки открития, за които никой не подозира, че са свързани.

На снимачния екип на Рей Брус са казали, че в костницата не са намерени кости, което означава, че гробницата е била ограбвана в миналото и вероятно костите са разпръснати и загубени. Знаем, че това не е вярно. Според официалния доклад за гробницата в Талпиот, публикуван през 1996 г. от Амос Клонер, в костниците със сигурност е имало кости.22 Според израелския закон останките, открити при разкопки на гробници, се предават на еврейските религиозни власти за повторно погребение, очевидно да се предотврати възможността за изследване на ДНК или други научни изследвания. Казвам "очевидно", защото повечето костници, дори и експонатите в колекцията на Израелския държавен архив все още съдържат човешките останки и частици от кости. Ако костницата не се измие старателно с четка, каквато практика не съществува, съвременните сложни анализи на ДНК могат да дадат резултат и от най-миниатюрен материал.

Разпитах Гибсън за костницата в Талпиот при посещението ми в Израел през 2004 г. Тогава той си припомни два много необичайни факта точно за тази гробница, освен интересната група от имена. На входната фасада имало много странна украса - кръг и обърната пирамида върху него. Никой не знаел какво би могла да означава или символизира. Имало и три черепа, поставени на пода, точно пред полиците, на които били положени костниците. Гибсън намери в архива си стара снимка на входа на костницата. Разгърна пред мен и подробния оригинален план на гробницата, направен от самия него при разкопките. Черепите бяха ясно отбелязани на местата, където са били намерени.

Любопитното е, че в официалния доклад на Амос Клонер, публикуван през 1996 г., планът на Гибсън е включен, но черепите са изтрити от скицата. Реших да си поиграя малко на детектив. Май ще се окажа първият археолог в историята, който е тръгнал да търси древна гробница, чукайки от врата на врата.

Върнахме се в квартала на същата улица, където преди около 25 години се бяха натъкнали на гробницата. На мястото се издигаше жилищен комплекс. Започнахме да разпитваме и за наша изненада старите жители знаеха точно мястото на "апартамента върху гробницата". Мнозина смятали жилището за прокълнато и то се превърнало в обект на местните истории за привидения. Почукахме на вратата и настоящият собственик потвърди, че гробницата е под неговия апартамент, точно под кухнята, където една част от пода беше малко повдигнат. Две вентилационни тръби отбелязваха точно мястото. Строителите изпълнили проекта си така, че гробницата да остане непокътната. Собственикът ни разказа, че купил евтино жилището и независимо от приказките, не обръщал внимание на разни суеверия.

През цялата следваща година с Гибсън събирахме всякакви късчета публикувана информация за гробницата в Талпиот. През 2005 г. можахме да проучим материалите за първите разкопки, които се пазят в Израелския архив, благодарение на факта, че Гибсън е надзиравал работата на археологическия екип. Прочетохме непубликуваните ръкописни бележки на покойния Гат. Докато преглеждахме архива за гробницата научихме, че в района, съвсем близо една до друга, са открити две гробници. Едната била запечатана, без да бъде разкопана. Другата е гробницата, скицирана от Гибсън - с необичайната групировка на имената. Нямахме никаква представа дали гробниците са свързани, но тази мисъл ни мина през ума. Не бяхме сигурни и коя от двете се намира под апартамента. Единственият начин да разберем бе да пуснем робот с камера през вентилационите ръби и да видим дали гробницата отдолу е разкопана или не. Не се знаеше дали ще открием нещо интересно дори ако успеем да попаднем в разкопаната гробница, но така или иначе интересът ни беше силно възбуден. Странният знак на входа на гробницата, черепите, положени ритуално пред рафтовете с костници и интересното съчетание на имена изискваха някакво обяснение.

Решихме да отидем до Бет Шемеш в околностите на Ерусалим и да разгледаме костниците от Талпиот. Съхраняваха се заедно със стотици други археологически находки в новия склад на ИСС. Там човек може да види рафтове от пода до тавана, пълни с внимателно подредени, каталогизирани и обозначени находки. По-голямата част от колекцията от костници на държавата Израел се намира там. И ни очакваше голямата изненада.