Търсачите. История на вечния стремеж на човека да опознае света и самия себе си

Даниъл Дж. Бурстин

"Пътуването е винаги за предпочитане пред мястото, закъдето сме се запътили."

Сервантес

Лична бележка до читателя

"Докато няма откритие, славното братство ще съществува.

Тежко, когато започнат да се издигат кладите!"

Б. Трейвън, "Съкровището на Сиера Мадре"

Уловени в капана на вечността - безвъзвратно отишлото си минало и неизвестното бъдеще, - ние никога не преставаме да се опиваме да съхраним чувството си за ориентация и местоположение. Наследяваме завета на науката и изкуството - трудовете на великите откриватели и творбите на създателите, на колумбовците, леонардовците и шекспировците, за които пиша в другите си книги. Възхваляваме техните открития и творения. Но всички ние сме мислители. Всички искаме да знаем защо. Човекът е питащо животно. И докато откритието или вярата, че сме намерили отговора, може да ни раздели и да ни накара да забравим човешкото в нас, търсенето е онова, което ни обединява и ни кара да си оставанем хора. Въпреки че настоящата кратка книга няма за цел да разглежда подробно историята на философията или религията, тя се спира върху търсенията на някои от големите философи и религиозни водачи на Запада. Тук ще дискутираме не откритието, а самото търсене. Избрах онези мислители, чиито прозрения ми се струват най-убедителни и чиито пътища към търсене на смисъла на живота и на историята все още ни подтикват сами да поемем на път.

Нашата западна култура е преминала през три велики епохи на търсения. Първата е героичният път на пророците и философите, търсещи избавлението или истината в Бог на небето или в човешкия разум. След това настъпила епохата на колективното търсене, стремяща се към цивилизацията в либерален дух, а най-късната е епохата на обществените науки, когато ориентираният към бъдещето човек сякаш е под властта на законите на историята. В нашите лични търсения ние заимстваме и от трите пътя. Те все още продължават да ни говорят - не толкова с отговорите си, колкото с начините за задаване на въпроси. В това дълго дирене западната култура се е обърнала от търсенето на смисъла към търсенето на причината - от Защо към Как. Би ли могло това да лиши от смисъл човешкия ни опит? И как бихме могли да си възвърнем и обогатим своето чувство за предопределеност?

Цялостният план на книгата е хронологичен. Подробностите следват възприетата схема. С развитието на историята от древността към настоящето всяка от трите книги се припокрива хронологически с предшестващата я. Това е история без край, тъй като ние продължаваме да изследваме нашата човешка същност в контекста на вечното Защо. И виждаме как сме стигнали от търсенето на смисъла до откриването на смисъл в самото търсене.

Първа книга

Наследство от древността

"Небето е еднакво за всички ни. Отвсякъде сме заобиколени от една и съща небесна твърд. Какво значение има по какъв начин всеки човек търси истината? Няма само един път, който да ни отведе до такава велика тайна."

Симах, при свалянето на статуята на Виктория - Победата, от Римския форум, 384 г.

Славата на великите мислители никога не е помръквала. Отговорите може да са се променили, но поставените от тях въпроси са продължавали да вълнуват умовете. Ние наследяваме и се обогатяваме от начина им на питане. Еврейските пророци и древногръцките философи не са потънали в забвение и продължават да ни предизвикват. Гласовете им отекват през хилядолетията със сила, далеч надвишаваща краткотрайния им земен път или малките общности, в които са живеели. Християнството обединило техните призиви към Бог на небето и към разума в самите тях и ги материализирало в в църкви, манастири и университети, далеч надживели своите създатели. Те щели да напътстват, утешават и приютяват мислителите на Запада през вековете.

Първа част

Пътят на пророците. Висшият авторитет

"Когато правим наука, сме пантеисти.

Когато правим поезия, сме политеисти.

Когато проповядваме морал, сме монотеисти."

Гьоте, "Максими и размисли"

1. От ясновидеца до пророка. Мойсеевото изпитание за послушание

Бъдещето винаги е било съкровищница, в която се съдържа обяснението на всичко. Навсякъде по света неудовлетворените от голия опит хора обличали настоящето със знаци за нещата, които предстои да се случат. Намирали ги във вътрешностите на жертвените животни, в полета на птиците, в движението на планетите, в собствените си сънища и кихания дори. Сагата за пророците описва решимостта им да престанат да бъдат жертва на прищевките на боговете, като предугаждат божествените замисли и станат независими самоосъзнати личности, избиращи свободно вярата си.

Жителите на Месопотамия експериментирали с различни начини да измъкнат от настоящето тайните на бъдещето. Гадателите наблюдавали виещия се от жертвениците дим и тълкували числата на глинените зарове, за да дадат име на следващата година. Отговаряли на въпроси за бъдещето, като изливали олио в купа вода и следели движението му.

В еврейските писания също се загатва, че евреите също усещали божествения замисъл и придавали на битието си блясъка на утрешния ден. Яков видял в съня си стълба, изправена на земята, а върхът й стигал до небето и Ангели Божии се качвали и слизали по нея. "И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: "Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти." (...) Първосвещеникът използвал положените на нагръдника свещени камъни "урим" и "тумим". Те давали божествения отговор в зависимост от това дали бил изваждан първо камъкът "да" или "не". Давид се съвещавал с такъв оракул, обслужван от свещеника Авиатар, преди да се изправи срещу Саул. Когато се появил камъкът "да" и предсказал победа над филистимяните, той потеглил на бой.

В Царства I четем, че "тоя, когото днес наричат пророк, по-преди се наричал ясновидец". "Ясновидецът" бил онзи, който виждал бъдещето и влиянието му идвало от способността му да предсказва. Свещеникът прорицател, разкриващ на подопечните си намеренията на боговете, се ползвал с огромна почит, ако предсказанията му се сбъдвали. Пророкът имал друг вид дарба. Той бил "наби" ("вестител" или "глашатай") и говорел със страховития авторитет на самия Бог. Така древните еврейски пророци открили пътя към вярата. Бог заявява: "Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам." (Второзаконие, 18:18) Думите "уста" и "наби" били взаимозаменяеми. Същото послание се съдържа и в нашата дума "пророк" (който говори преди или от името на).

Докато ясновидецът предсказвал как ще се стекат събитията, пророкът предписвал в какво трябва да вярват хората и как следва да се държат. В Древен Израел двете роли отначало не били много ясно разграничени. Впоследствие обаче ясновидците като обикновени предсказатели били изместени от пророците, които били докоснати от божеството, от чието име говорели.

Именно тази трансформирана роля открила пътя към откриването на вярата, към самоосъзнаването, което пробудило у хората свободата да избират и да поемат отговорност за избора си. Историята на древните еврейски пророци е сага за това развиващо се самосъзнание. Вещите в тълкуването на знаците и поличбите ясновидци понякога използвали собствените си сънища и видения на духове и призраци като знаци за бъдещето. Ясновидецът можел да види неща на земята, които били недостъпни за останалите. Пророкът обаче предавал послания от друг свят. Ето защо не е изненадващо, че този "човек на духа" чувал своето послание в състояние на екстаз и затова поведението му изглеждало "налудничаво". Екстазът му обикновено представлявал групов феномен, изразяван понякога в песен.

Тази представа за пророка като за вестител на Бог е типично библейска. Заедно с нея идва и отрицанието на похватите и триковете на ясновидеца - те станали практика на езичниците ханаанци.

"Кога влезеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, да се не учиш да вършиш гнусотии, каквито са вършили тия народи; не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви... Бъди непорочен пред Господа, твоя Бог; защото тия народи, които ти изгонваш, слушат гадателите и предсказвачите, а това Господ, Бог твой, не ти е дал. Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене [Мойсей], - Него слушайте." (Второзаконие, 18:9--15)

Когато първият пророк Мойсей се обръща към фараона, той говорил от името на Бог: "Тъй говори Господ, Бог Израилев." И Бог управлявал своя народ именно чрез пророците. Онова, което в бъдеще заляга в основата на западната цивилизация, е еврейската идеология на Мойсеевата религия.

Единственият всемогъщ, всезнаещ и благожелателен Бог налага на човечеството задължението на вярата - и в крайна сметка, на избора. Този "етичен монотеизъм" по-нататък поражда свои собствени главоблъсканици.

Когато пророкът се явил не просто с предначертания за бъдещето, а със заповедите на Бог, той подлага вярващия на нов вид изпитание - Изпитанието за Послушание. Мойсей, който видял Бог с очите си, донесъл дадените му лично от Него на върха на Синай Десет заповеди. Първите пет от тях (недопускащи почитането на други богове, кланянето на идоли и богохулството, почитането на съботния ден и на родителите) утвърждават традициите на еврейското общество. Останалите пет заповеди, изказани без изключение в повелително наклонение - не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай и не пожелавай състоянието на ближния - подчертават свободата на слушателя да избере пътя на правилната вяра и да избегне греха. Така Десетте заповеди превръщат послушанието в белег за вярващия. Хилядолетия по-късно тази идея ще залегне в сърцевината на исляма (от арабската дума за "смирение" и оставяне на волята на Бог).

В религията на Мойсей обаче има и друг характерен елемент, който щял да отвори портите на вярата. Богът на Мойсей по един загадъчен начин споделя властта с творенията си. Той дори разглежда представителите на собствения си народ като равни на него и сключва с тях съглашение. Върховният парадокс е в това, че този всемогъщ Бог-Творец търси съзнателна връзка със собствените си творения. И тази връзка между Бог и неговия избран народ - децата на Израил - трябвало да бъде избрана свободно и от двете страни. "И ако слушате тия закони и ги пазите и изпълнявате, Господ, Бог твой, ще пази завет и милост към тебе, както Той се кле на твоите отци." Особеното договорно отношение между Бог и неговите творения изразява предпочитанието на Бог към доброволното послушание. Това изразява божественото желание животът на човека да се ръководи от собствения му избор и е историческото еврейско утвърждаване на свободната воля. Както евреите били неговият избран народ, така Той бил техният избран Бог.

Около VIII в. пр. Хр. откровенията на еврейските пророци били записани от самите тях или от писарите им. Тогава пророците излезли извън рамките на общността, в която живеели и на която Бог първоначално предал посланието си. Словата на пророка вече се отнасяли към всички онези, които се обръщали към тях - дори към намиращите се далеч от собственото му време и пространство. Думите на пророците се превърнали в част от божествено учение, валидно за хора по целия свят. Така записването разширило племенните откровения и ги превърнало в световна религия. Подобна трансформация имало и по-рано, когато думите на Заратустра (живял в края на II хил. пр. Хр.) залегнали в основата на зороастризма. Такава щяла да се появи и по-късно със записването на словата на Исус, както и тези на Мохамед през VII в.

2. Договарящ се Бог. Изпитанието за вярата на Исая

Движението на пророците, насочило западната мисъл по пътя на вярата и избора, започнало около 750 г. пр. Хр. и щяло да продължи около петстотин години. То не оповестявало нови заповеди, а призовавало към вяра. Събираните през вековете записани пророчества щели да изпълнят със съдържание религията на Израел. Еврейските пророци били съвсем различни от по-ранните си езически събратя, които живеели в близост до храмовете и участвали в обредите редом с жреците - както и от придворните прорицатели в царските светилища, които предричали желаната победа за царя. Сред всички тези "професионалисти" имало мнозина, които щели да бъдат заклеймени като лъжепророци.

Великите еврейски пророци, отворили пътя на вярата, били от най-разнообразна порода. Биха могли да се опишат като аматьори, тъй като повечето не били свещеници. И макар че словата им не носели оригиналния печат на жреческата професия, всеки бил призован по свой собствен начин и така имал свое собствено лично "призвание" да говори от името на Бог. Всеки насочвал Божието слово към характерните за конкретното време и място злини. Всички напомняли на хората на Израил да не се извръщат от завета на избрания от самия тях Бог.

Думите на първия от поредицата класически еврейски пророци, запазени писмено, вече не били насочени единствено към царя, а към далеч по-широка публика. Амос бил оратор, обръщащ се направо към целия народ. "Аз не съм пророк и не съм син на пророк; аз бях пастир и събирах диви смокви. - обяснява той. - Но Господ ме взе от овците и ми рече: "Иди, пророкувай при Моя народ Израиля." (Амос, 7:14--15) Той проповядвал във време на просперитет, когато богатите живеели в разкош, а бедните били потиснати и измъчвани от тежките данъци. Религията, оплаква се той, се е свела до празни ритуали. Амос говори за обществената справедливост и простата вяра в Бога. В неговата книга чуваме ужасяващото осъждане на Израил от Бог и виждаме предстоящото му унищожение от огън и глад, ако народът му не се разкае.

"По всички улици ще има плач, и по всички пътища ще викат: уви, уви! И ще повикат земеделеца да жалее и изкусните в плачевни песни - да плачат, и по всички лозя ще има плач, защото Аз ще премина посред тебе, казва Господ. Горко на ония, които желаят деня Господен!... Той е тъма, а не светлина, - също както ако някой побегнеше от лъв - и го срещнеше мечка, или ако дойдеше вкъщи и се опреше с ръка о стената - и го ухапеше змия." (Амос, 5:16--19)

Народът на Израил трябва да направи своя избор. "Търсете доброто, а не злото, за да останете живи - и тогава Господ Бог Саваот ще бъде с вас, както вие казвате. Намразете злото, обикнете доброто и възстановете правосъдие при портите." Останалите пророци, всеки по своя характерен начин, носели същото послание към своето време.

Следвайки почина на Амос, Осия проповядвал в северното царство Израел. Той напада ширещото се там идолопоклонничество и предрича ужасни последици за Израел, ако народът не се поправи и не се върне към своя Бог. Този пророчески урок се предава с алегорията за невярната му жена Гомер, която блудствала също както народът на Израел се продал на ханаанските богове на плодородието. Но Осия също завършва със свързаното със завета обещание на Бог да даде нов живот на върналия се в правия път Израел.

"Книга на пророк Исаия", която е най-дългата от всички пророчески книги, събира в себе си писанията на поети от различни периоди. Пророкът вече не само проповядва за промяна на Израел от собственото му време; той също така разкрива и ролята на Бог в историята. Научаваме как Той наказва едни народи и награждава други. Южното царство Юдея, предупреждава Исая, е заплашено не само от собствените му грехове поради неспазването на заповедите, но и от нападението на съседна Асирия, "жезъл на Моя гняв". Следващите пророчества на Исая са от времето, когато жителите на южното царство Юдея са в плен на Вавилон. Те вече са наказани достатъчно за греховете си.

"Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва вашият Бог; говорете на Иерусалим, що му е по сърце, и възвестявайте му, че времето на неговата борба се изпълни, че за неправдата му е дадено удовлетворение, защото от ръката Господня получи двойно за всички свои грехове." (Исаия, 40:1--2)

"Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак - народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе." (Исаия, 60:1--2)

Сега Бог обещава победа на Израел:

"Аз тъпках жлеба Сам, и никой от народите не беше с Мене; Аз ги тъпках в гнева Си и ги газих в яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми, и Аз опетних цялото Си облекло; защото денят за отмъщение е в сърцето Ми, и годината на изкупените от Мене настана." (Исая, 63:3--4).

И оповестява Ново сътворение:

"Защото ето, Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма вече да се споменуват, нито наум ще дойдат... творя Иерусалим за веселие, и народа му - за радост." (Исая, 65:17--18)

В такъв случай, Бог на Исая не е само бог на Израел, а на цялата история. "Небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми." (Исая, 66:1) "Ще дойда да събера всички народи и езици и те ще дойдат и ще видят славата Ми... И те ще възвестят на народите Моята слава." (Исая, 66:18--19) Предупрежденията на Йеремия (края на VII - началото на VI в. пр. Хр.), че Израел ще бъде наказан заради идолопоклонничеството си, се изпълнили по най-драстичен начин, когато вавилонският цар Навуходоносор превзел Йерусалим, разрушил храма и отвел народа на Юдея в плен във Вавилон.

Но Бог обещава, че промяната в сърцата ще спаси хората. "Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, - не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ... Ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ. И няма вече да учат един другиго, брат - брата и да говорят: "Познайте Господа", защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят." (Йеремия, 31:31--34)

Йезекиил, последният от големите пророци, който бил прокуден от нашествениците, пренесъл посланието за вяра в Яхве и личната отговорност. Падането на Йерусалим през 587 г. пр. Хр. и разрушаването на храма били наказание заради идолопоклонничеството.

"И биде към мене слово Господне: "Защо употребявате в Израилевата земя тая пословица, думайки: "Бащите ядоха кисело грозде, а на децата зъбите скоминясаха?" "Жив съм Аз! - казва Господ Бог, - занапред не ще говорят тая пословица в Израиля. Защото ето, всички души са Мои: както душата на бащата, тъй и душата на сина са Мои: която душа греши, тя ще умре." (Йезекиил, 18:1--4)

Единствено изборът на Яхве, а не заслугите на хората, е направил народа на Израил специален. И тъй като Яхве е навсякъде, задълженията на вярващия го следват навсякъде, където се озове той.

Йезекиил също вижда Израел избавен от един Нов завет или своеобразно ново сътворение. Той вижда това в прочутата сцена в Долината на сухите кости, когато Господ му заповядва:

"И каза ми: Изречи пророчество за тия кости и кажи им: "Сухи кости! Чуйте словото Господне!" Тъй казва Господ Бог на тия кости: Ето, Аз ще въведа във вас дух - и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, - и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ." (Йезекиил, 37:4--6)

Запазването на вярата в Яхве не изисква конкретно светилище. Тази вяра може да живее в сърцето на човека, където и да се намира той.