Ключът на Хирам<br>Фараони, масони и тайните ръкописи на Иисус</br>

Въведение

Хенри Форд веднъж окачествил цялата писана история като „глупости“. Може би нашето твърдение ще се стори пресилено на някои, но когато разгледаме всички „факти“ от миналото, които повечето жители на Запада са учили в училище, излиза, че г-н Форд е бил прав.

Заехме се с изследване, целящо да открие корените на масонството – най-многочисленото дружество в света, обединяващо днес в ложите си близо пет милиона мъже, а в миналото включвало сред своите привърженици множество изтъкнати личности, като се почне с Моцарт и се свърши с Хенри Форд. Като масони, си поставихме за цел да научим нещо за смисъла на масонските ритуали – странните тайнствени церемонии, осъществявани предимно от мъже от средната класа и на средна възраст от Хъдърсфийлд до Хюстън.

Централна личност в масонското учение е Хирам Абиф. Според история, известна на всеки масон, той е бил убит преди около три хиляди години по време на изграждането на храма на цар Соломон. Личността на този човек представлява пълна загадка. Неговата роля като строител на храма на цар Соломон и обстоятелствата на ужасната му смърт са описани подробно в масонската история, обаче в Стария завет той не се споменава изобщо. През четири от шестте години, които посветихме на изследването си, вярвахме, че Хирам Абиф е измислен образ. Впоследствие той се материализира от мъглата на времето и доказа, че е съвсем реално съществувала личност.

Като се яви от далечното минало, Хирам Абиф ни даде нов ключ към разбирането на историята на Запада. Интелектуалните увъртания и сложните изводи, до неотдавна представлявали колективната оценка на миналото, давана от западните общества, отстъпиха мястото си на един прост и логичен ред. В резултат на изследванията си, успяхме да възстановим древния египетски ритуал на възкачването на царе отпреди четири хиляди години. Благодарение на това разкрихме убийство, извършено около 1570 година пр.Хр., породило церемонията на възкресението, пряк предшественик на съвременното масонство. След като успяхме да проследим развитието на този тайнствен ритуал от Тива до Иерусалим, установихме и ролята му за изграждането на еврейската нация и за еволюцията на еврейската теология.

Разбрахме, че противно на общоприетото днес гледище Западният свят всъщност се е развивал в съответствие с много древна философия, закодирана в тайнствена система, станала видима единствено в три изключително важни момента през последните три хиляди години.

Заключителните доказателства на разкритията ни биха могли да се окажат археологическата находка на столетието. Открихме тайните свитъци на Иисус и неговите следовници.

1

Изгубените тайни на масонството

<„Масонството съществува отпреди Потопа. Създадено е вчера. Представлява само параван за светско общуване. Атеистична организация, разрушаваща душата. Благотворително дружество, криещо добрите си дела зад завеса от глупава дискретност. Представлява изключително могъщо средство за въздействие върху политиката. В него няма нищо тайнствено. Привържениците му тайно притежават най-великите познания, недостъпни на останалата част от човечеството. Провеждат тайнствените си ритуали, вдъхновени от Мефистофел, и се позовават на неговото име. Дейността им е съвършено невинна, но изключително глупава. Извършители са на всички неразкрити убийства. Съществуването им е обусловено единствено от техния стремеж към постигане на добруването и всеобщото братство на всички хора.“

Това са само някои от характеристиките, давани на масонството от не-масоните. Колкото по-малко знае човек за масонството, толкова повече говори за него.>

Вестник „Дейли Телеграф“, Лондон, 1871 година.

<Масонството набляга много върху необходимостта неговите привърженици да се придържат към високи стандарти на нравственост. Няма защо да се учудваме, че една организация, използваща тайни ръкостискания, знаци и език, чрез които нейните членове се разпознават помежду си, е подозирана по-скоро в лоши, отколкото в добри дела. За какво може да се използват такива похвати, освен за укриването на някаква истина? Ако няма нищо за укриване, защо трябва да се укрива?

Не-масоните окачествяват специалното облекло, рецитирането на езотерични текстове и чудатите ритуали на масонството като нещо глупаво. Склонни са да смятат, че зад тях се крие нещо друго, и вероятно зловещо. Навярно не е така. Подобни подозрения винаги трудно се опровергават.>

Вестник <„Дейли Телеграф“>, Лондон, 1995 година.

Чиста безсмислица

През 1871 година на кралица Виктория й предстояли още тридесет години царуване, генерал Юлисиз Грант бил президент на Съединените американски щати, а масонството било злободневна тема. Сто двадесет и пет години по-късно първото кацане върху повърхността на Луната вече се възприема като дело на предното поколение, човечеството се включва в Интернет, а масонството продължава да е злободневна тема.

Първият от горните два цитата открихме в грижливо сгъната изрезка от вестник, пъхната в прашна книга по история на масонството. Вторият цитат Крис прочете над Атлантика, между обяда и прожекцията на игралния филм.

През изминалите 125 години почти всичко се промени, включително и стилът на писане. Отношението на обществеността към масонството е толкова объркано, колкото и през деветнадесети век. Повечето хора не изпитват доверие към това, което не разбират, а пък ако отгоре на всичко забележат в него елитарност, от която самите те са изключени, недоверието им бързо преминава в неприязън и дори в омраза. Макар масонството винаги да е било открито за всички мъже, навършили двадесет и една години (в Шотландия, осемнадесет), здрави и здравомислещи, способни да докажат притежанието на добър нрав и вярващи в Бога, на британските острови ръководството на организацията традиционно е било привилегия на аристокрацията, а членската маса е произлизала от горния слой на средните класи.

В средата на царуването на кралица Виктория за човек с професия, стремящ се към социален престиж е било важно, ако не и наложително, да бъде масон. Новобогаташите от времето на промишлената революция се стремели да постигнат висок социален статус чрез членство в елитарна организация, почитана от аристократите от всички равнища, та дори и от самото кралско семейство. На теория представителите на работническата класа също можели да стават масони, но на практика едва ли им е идвало наум да членуват в клуба на работодателите си, така че ложата в крайна сметка се асоциира със заможните хора. Не-масоните от всички обществени слоеве са могли единствено да правят догадки относно тайните, разкривани на членовете на тази тайнствена организация. Говорело се, че обличат престилки и носят високи яки, че навиват крачолите си и обменят странни ръкостискания, като в <същото време> си шепнат пароли.

През втората половина на двадесети век масонството е далеч по-малко елитарна организация, тъй като членството в нея вече е достояние на мъжете от всички обществени слоеве. При все това е достатъчно да хвърлим бегъл поглед върху висшата йерархия на английското масонство, за да установим, че принадлежността към кралското семейство или към наследствените перове на Англия съвсем не се смята за минус, когато става дума за заемането на ръководен пост.

Повечето хора в Западния свят имат бегла представа за масонството, чиито тайни събуждат любопитството на две големи групи. Първата е образувана от не-масоните, чудещи се какви ли са тайните на Ордена. Втората се състои от масоните, които също се чудят какви ли ще да са тези тайни. Основната причина за дискретността на масоните не е някаква сляпа привързаност към свещени клетви или страх от възмездие, а най-вече фактът, че самите те не разбират и дума от церемониите, в които участват, и се боят, че хората ще им се присмеят, научат ли колко безсмислени и глупави са на пръв поглед техните ритуали.

За нас и за всичките ни познати „братя“ масонството не представлява нещо много по-различно от членство в клуб, осигуряващо възможност за участие в любителски театрални представления, последвани от вечеря с много бира и вино. Запаметяването на сложния и неясен ритуал се постига чрез дългогодишни репетиции. Набляга се върху искреността на участието, но в действителност само отделни откъси от церемонията могат да се възприемат като алегорични послания, възхваляващи нравствеността и добродетелта. Останалото е странна смесица от безсмислени думи и претворяване на исторически събития, свързани с изграждането на храма на цар Соломон в Иерусалим преди около три хиляди години.

Докато ние, членуващите в организацията, се задоволяваме с наизустяването на странни стихове, мнозина не-масони се опитват да я разрушат, тъй като я смятат за гнездо на поквара, крепост на капиталистически привилегии и място, където се оказват неиздържани от морална гледна точка взаимни услуги. Любопитството и неприязънта на обществеността са били подхранвани от безброй книги, написани на тази тема. Някои от тях, например трудът на американеца Джон Робинсън, представляват великолепни добросъвестни изследвания. Други, като книгата на покойния Стивън Найт, не представляват нищо повече от художествени измислици, потвърждаващи най-големите страхове на антимасоните.

Антимасонското лоби не прекратява усилията си да докаже предполагаемите масонски злодеяния, за което свидетелства и личният ни опит. Един приятел на Крис, членуващ в сектата на преродените християни, неотдавна заяви, че ще оказва духовна помощ на останалите си събратя, принадлежащи към нея. Когато го запитах на кого точно ще оказва духовна помощ, бях ужасен да чуя следния отговор:

– На тези, които страдат от масонското проклятие.

– И какво представлява това масонско проклятие? – попитах го, без да му споменавам своята връзка с Гилдията (това е думата, която ние масоните използваме помежду си).

– Масоните трябва да полагат клетва за вярност един към друг в ущърб на всички останали, та дори и на членовете на собствените си семейства. Нарушат ли тази клетва, върху тях се стоварва проклятие, причиняващо огромни страдания на тях и на близките им...

За миг останах изумен. Масонството съдържа много неща, но с положителност злината не е между тях, макар че някои са решили да докажат обратното. Именно за да опровергае подобни злонамерени обвинения, Обединената велика ложа на Англия публично заяви, че „гражданският дълг на един свободен зидар винаги стои над неговите задължения към други свободни зидари“, и че „масонството не позволява да се ощетят семейството и другите близки на един човек, като се отнема твърде голяма част от неговото време или неговите пари или той бива принуждаван по друг начин да действа в ущърб на техните интереси“.

Нямаме за цел да бъдем апологети на масонството, то върши множество добри дела и, доколкото ни е известно, нищо лошо. То е дарявало открай време големи парични суми за благотворителни цели, по правило анонимно, и налага стандарти за нравствена чистота и гражданска отговорност, които впечатляват и могат да бъдат използвани като еталони. Цветът на кожата, расовата принадлежност, вероизповеданието и политическите убеждения не играят никаква роля за членството. Целите, към които масонството се стреми, са две: установяването на обществен строй, основан върху свободата на отделния индивид, и постигането на всякакви знания. Единственото задължително условие е вярата в Бога. В който и да е бог.

Най-острата критика на масонството засяга неговата безполезност. То не знае как е възникнало, изглежда, никому не е известно какво се опитва да постигне и започва да изглежда все по-малко вероятно да разчита на особено бъдеще в свят, изискващ яснота, що се отнася до целите и ползите. Вече не само не се знае как е възникнало масонството, но и се признава, че „истинските тайни“ на Ордена са изгубени, като на тяхно място в масонските церемонии се използват „заместващи тайни“, докато „истинските бъдат преоткрити“.

Ако думите, съдържащи се в церемониите, се приемат като чиста монета, то масонството би трябвало да е на най-малко три хиляди години. С този извод изразяват несъгласие не само противници на Ордена. Самата Обединена велика ложа на Англия не претендира да е толкова древна. Уморена от обществения присмех, тя избягва да прави каквито и да е официални заявления относно произхода на Гилдията и позволява на така наречените „изследователски ложи“ да провеждат разисквания по съществуващата оскъдна историческа информация.