Моминско парти

МОМИНСКО ПАРТИ

Карън Луц

Глава 1

Нямаше човек в щата Калифорния, на планетата Земя или изобщо във вселената, който да изпитваше по-малко желание от Зейди Робъртс да гледа "Дните на нашия живот". Но в чакалнята на "Джифи Лубе"* на булевард "Вентура" нямаше къде да избяга от телевизионния екран, на който течеше поредната серия с известния Джак Кавано в ролята на Нейт Форестър - лошо момче със златно сърце. Видя го да сваля мотоциклетната каска и да разтърсва кичури черна коса, без да спира да ругае. Зейди не издържа, изправи се, за да смени канала, но срещна мрачния поглед на чернокожата служителка на средна възраст, която нанасяше в този момент лак на ноктите си - на единия пръст розов, на другия червен.

* Известна верига автомобилни сервизи в САЩ. - Б. пр.

- Дори не си го помисляй - предупредително извиси глас жената. - Единствено мисълта за този мъж ме крепи през деня.

Зейди въздъхна и се върна обратно на стола си. Нямаше никакво желание да обяснява на служителката, че преди години е била сгодена за Джак Кавано. Че в разкошна бяла булчинска рокля е чакала в преддверието на черквата той да се появи, докато майка му, която гълташе хапче, след хапче повтаряше:

- Скъпа, според мен той няма да дойде.

Зейди мразеше Джак Кавано от цялото си сърце и душа.

Беше се запознала с него, преди той да стане звезда на телевизионни сериали. Тогава беше невзрачен келнер в "Чин Чин". Младеж, чиито очи сякаш казваха: "Въпрос на секунди е да ти сваля гащичките и да ти доставя всички удоволствия, за които само си мечтала." Точно тези очи му спечелиха роля в "Дните на нашия живот". Но получаването й доведе до безкрайно набъбване на самочувствието му. Ето защо Зейди не успя да се възползва за по-дълъг период от "всички удоволствия", които той можеше да й достави.

Загуби две години от живота си с Джак. Две години и хиляди долари. Плати разходите по несъстоялата се сватба, финансира курсовете по актьорско майсторство, където той овладя изкуството да внушава чувства. Тъкмо тя, която печелеше годишно четирийсет и седем хиляди долара в град, където повечето граждани получаваха тази сума за един месец. И не беше случайно, че по "Сънсет" можеха да се срещнат толкова много лимузини "Ескалада" и мерцедеси клас Ес Ел 500. Нищо чудно, че физиономията на Джак Кавано бе последното нещо, което искаше да гледа, докато чака да сменят маслото на нейната тойота камри. Освен, разбира се, ако според сценария не се предвиждаше мъчителната му смърт.

Зейди въздъхна и погледна часовника си. Оставаше й още доста време до срещата с Грей. Той никога не можеше да напусне офиса си преди седем, така е, когато работиш в сферата на Индустрията. По някаква необяснима причина хората от Индустрията, а става дума за сферата на развлекателния бизнес, работеха от десет до седем. Но дори да се обадиш в офиса на Грей към девет, секретарката му неизменно отговаря, че е на среща. Юристите в развлекателния бизнес са непрестанно на някакви разговори или срещи, на делови обяд в свръхскъпи ресторанти със свръхбогатите си клиенти.

За човек от Индустрията Грей бе неочаквано почтен. Когато Джак й скрои гадния си номер с изчезването, Грей стоя до нея през цялата нощ, носеше й текила и чипс. Остави я дори да повръща на воля върху тревистозеления му килим. Тази вечер щяха да се срещнат за редовната им вечеря с пикантни картофки и лека бира в "Барнис Биърни" на булевард "Санта Моника". Храната там беше евтина, а в джубокса имаше достатъчно от най-добрите парчета на Рик Спрингфийлд. Какво повече можеше да иска едно момиче? Естествено, оставяме настрана съпруга и хубавата къща на Бевърли Хилс.

Зейди премести поглед към купчината есета в скута си. Щеше й се темата да бе нещо по-забавно от реторичните стратегии, използвани в книгите на Фредерик Дъглас, но нямаше как да се спаси от учебната програма по английски език за учениците в дванайсети клас на "Йейл Истлейк" - частно училище за много умни и много богати младежи. Докато беше сгодена за Джак, учениците й подариха нощница "Ла Перла" за медения месец. Когато се върна на работа в понеделника след деня на сватбата - неомъжена, както можете да предположите, - хлапетата искрено й съчувстваха и дори събраха пари за еднодневно прекарване в курортния комплекс "Брук Уилямс". Учениците й я обичаха. За разлика от Джак.

Преди него бе имала обичайния брой гаджета, които всяка привлекателна тридесет и една годишна жена би трябвало да има, бе ходила на полагащите й се срещи. Имаше и малко натискане, целуване с непознати в стаята с палтата на някое парти. Нямаше желание обаче да се целува повече с непознати. А в момента изобщо не й беше до целуване. Единственото, за което си мечтаеше, беше бира и чиния пикантни картофки, покрити с препържен бекон и разтопено швейцарско сирене.

В момента, в който Джак, превъплътен в ролята на Нейт Форестър, се канеше да излиза с болно от анорексия червенокосо създание с изскубани до голо вежди, автомеханикът се появи в салона при чакащите собственици на коли и й съобщи, че камрито й има нужда от нови уплътнители. На тази кола от деня, в който я купи, непрестанно нещо трябваше да й се сменя. Очевидно богът на колите не я харесваше.

- Налага ли се да ги подменя незабавно?

- Не. Все пак не бива да отлагате повече от седмица-две. - Очевидно бе, че човекът пет пари не даваше дали возилото й ще спре всеки момент. От вида му на човек, напомпан със стероиди, се излъчваше: "Решавай, че нямам търпение да отида в гимнастическия си салон." Тя пък гореше от желание да се измъкне от салона с телевизора и реши да остави нещата на съдбата. Беше готова по-скоро да рискува колата да я изостави насред "Мълхоланд", отколкото да продължи да наблюдава как Джак ще се преструва, че изпитва някакви чувства.

Пристигна в "Барнис Биърни" по-рано и се настани в едно от червените сепарета. Кичозно украсените чинии с марката на заведението, както и спускащите се от тавана драперии не се бяха променяли от години. Същото важеше и за надписите по стените. Откакто се помнеше на вратата на кабинката в дамската тоалетна неизменно стоеше надпис с флумастер: "Смуках тестисите на Винс Вон".

До идването на Грей имаше поне половин час. Тя си поръча халба "Корс" светло и се насочи към джубокса. В момента се въртеше парче на Деф Лепард. Зейди пусна монета от един долар и избра "Летни нощи" и "Момичето на Джеси". Щом мекият глас на Джон Траволта се понесе от колоните, тя извърна очи към рокерите, насядали пред бара.

- Прощавайте, момчета, но имах отвратителен ден.

Онези смръщиха чела и мълчаливо насочиха вниманието си към бирите пред тях. Зейди пет пари не даваше за реакцията им. Имаше нужда от нещо за утеха. Беше принудена да гледа физиономията на Джак Кавано и сега в съзнанието й бе възкръснал всеки миг преживяно унижение: да обясни на родителите си, че сватбата се отменя поради липса на младоженец, да изтърпи съжалението, изписало се на лицата на братовчедите й, да гледа как родителите на Джак заекват и не откъсват очи от пода, докато търсят обяснение за поведението на сина си. Дала си беше сметка, че шаферите му така и не се бяха появили, което означаваше, че Джак е взел решението си достатъчно рано, за да ги предупреди, но на нея не бе съобщил. Ужасно бе да прозре истината, че мъжът, когото беше обичала, цени чувствата й толкова малко, та не иска да си направи труда да й спести тази агония.

Зейди глътна остатъка от бирата си и поиска нова. Като нищо щеше да се напие преди идването на Грей, но на кого му пука. Виждал я беше в много по-лошо състояние - със сополи по лицето и размазан по бузите туш по време на споменатия преди малко епизод с повръщането. Грей бе станал свидетел на грозни, отблъскващи сцени и тъкмо затова беше най-добрият й приятел. А човек, който е виждал как от устата ти изхвърчат несдъвкани парчета чипс, е човек, на чието рамо можеш да се опреш. Когато отидоха с неговата кола до Тиюана* за 24-часово пиянство и забавление, я остави да пее през цялото време, докато траеше диска на "Грийз", позволи й дори да се покаже през сваления покрив на колата и да пее оттам. Такива приятели не се срещат често.

*Курортен град на границата между САЩ и Мексико. - Б. пр.

Беше се запознала с Грей на празненство по случай осемнадесетия рожден ден на една своя ученичка. Типично помпозно преживяване в Холивуд, когато един баща протестант се чувства длъжен да догони по разкош тържеството, което най-добрият му приятел евреин е организирал по случай бат мицвах на своята дъщеря. Беше наел фирма да организира празненството в задния двор на дома в Бел Еър, имаше оркестър и бяха поканени всички негови познати, на които искаше да направи впечатление. Грей беше негов юридически съветник, а Зейди - любимата учителка на дъщерята. Тъй като и двамата не познаваха никого от поканените, те се свряха в беседката, черпеха се с билков ликьор и си измисляха смешни биографии на гостите. Решиха, че майката на рожденичката е търговец на оръжие, предрешена като дебютантка от Сан Марино. А бизнес партньорът само се опитва да убеди присъстващите, че има магистърска степен по бизнес администрация, докато в действителност е порнозвезда. Това си бяха чисти измислици, но те се забавляваха от сърце.

След партито се отбиха в "Мелс Дайнър" и изядоха по няколко чийзбургера. Към два през нощта се разходиха с колата по "Сънсет", за да позяпат проститутките. Зейди не помнеше откога не е прекарвала толкова весело. По онова време беше сгодена за Джак, а Грей ходеше стабилно с Анджела, агентка в "Уилям Морис". Две седмици след рождения ден Грей завари Анджела в леглото с хип-хоп певец във "Вайпър Рум", а два месеца по-късно Джак изостави Зейди пред олтара.

Логично бе при такива лични драми приятелството им да завърши в леглото, но те предпочитаха да удавят мъката в хапване и пийване. И естествено, в оплакване всеки от своята съдба. Виж това го умееха. И го вършеха неуморно. Освен това Грей имаше фобии. Не можеше да търпи неправилно произношение. Поддържаше колата си безупречно чиста за сърфист, и ако дръзнеш да изпуснеш празната си бутилка от вода на пода, той отбиваше встрани и спираше. Скъса с една от приятелките си, защото пиела твърде много кафе. Какво да ви кажа, фобии. А Зейди вече не искаше да спи с фобии. Решила бе да скъса завинаги с тях.

Когато най-сетне Грей се появи на вратата на заведението, имаше вид на човек, решен да убива. По принцип беше уравновесен и от него рядко се излъчваше злоба. Стовари се на стола в сепарето, пусна куфарчето си на земята и грабвайки бирата на Зейди, пресуши чашата на един дъх. След това я остави шумно на масата.

- Защо правя такива неща? - присви очи той, сякаш този въпрос го беше измъчвал през целия път до заведението.

- Защото заплащането е добро.

- Но не достатъчно, за да изслушвам как някакъв актьор ми обяснява, че е трябвало да вземе милион и половина, а не само триста и петдесет хиляди за проект, който така е провалил, че би трябвало да го застрелят. Много ги мразя актьорите. - Грей даде знак на сервитьорката да му донесе една халба. - И въпреки това съм техен роб. Нещо сбърках в този живот.

- Ако очакваш да споря с теб, че актьорите са почтени и прилични хора, не си седнал на подходящата маса.

- Грешката е моя. Трябваше да се насоча към правото в областта на околната среда. Но тогава пък нямаше да имам къща. Нито кола. Не разбирам защо при избора между добро и зло трябва да е замесено и личното удобство. Харесвам дигиталното си видео, харесвам и басейна си, но защо, за да си ги позволя, трябва да търпя слабоумници, които не са успели да завършат дори училище, да не говорим, че не могат да произнесат и думата "сорбе". И те да ме убеждават, че трябва да печелят по двайсет милиона на филм.

Когато халбата му пристигна, Зейди поръча две порции пикантни картофки и нова бира за себе си. Очевидно щяха да седят дълго тук. Тя самата имаше от какво да се оплаче и кого да ругае, но щом и Грей бе дошъл със свой набор от теми, положително щяха да затворят заведението. Това в известен смисъл беше радостно, но пък нямаше да може да се прибере и да гледа "Спешно отделение".

- Днес си представих, че се чукам с един от моите ученици. - Много й се искаше да започне с нещо стъписващо.

- Моля?!

- Той е едва осемнайсетгодишен. Подсъдно е. Но пък е модел на "Абъркромби и Фич". Дори мастурбирах, докато си мислех за него.

Грей я гледа известно време ококорен, накрая вдигна халбата си. Чукнаха се. Той свали сакото и разхлаби връзката си.

- Искам подробности.

- Казва се Тревър. Сниман е на корицата на каталога без риза, панталоните му в цвят каки са смъкнати толкова ниско, че се вижда V-образния мускул на чатала. Как мислиш, че се чувствам?

- Побиват ли те тръпки, когато говориш с него в класната стая? - Грей очевидно се забавляваше.

- Не. Все пак съм професионалист. Днес например му върнах есето и го посъветвах да прочете "Дарма Бумс", щом харесва и "По пътя"*. След което, докато се отдалечаваше, зяпах задника му. - Тя отпи от чашата си. Студена светла бира "Корс" и пикантен разговор. Съвършената комбинация.

* Произведения на известния американски писател Джак Керуак. - Б. пр.

- И къде точно мастурбира?

- Къде мислиш? В колата. По пътя към дома.

- Обожавам те - ухили се Грей. - Казвал ли съм ти го? Ти си единствената жена, която признава, че мастурбира, докато шофира по Колдуотър Каньон.

- Спести си хвалебствията - завъртя очи тя. - Днес случайно гледах "Дните на нашия живот".

- И?

На Зейди й хареса неговата загриженост. Това беше тревога на приятел, нещо, от което родителите й я лишиха, и от време на време тяхната липса на съчувствие я съсипваше.

- Съзерцавах как Джак целува някаква жена на екрана и на лицето му беше изписано същото доволно изражение, което придобиваше, когато целуваше и мен. А това значи, че по време на нашата връзка той през цялото време е играел някаква роля. Не че не ми е известно.

Джак играеше дори след края на връзката им. Когато две седмици след несъстоялата се сватба най-накрая събра кураж да й се обади, се опита да я убеди, че лежал в някакъв затвор в Мексико. После си призна, че ужасно се изплашил и останал във Вегас с приятелите, които поканил там на ергенско парти. Смяташе, че заслужава похвала за честността си, докато според Зейди единственото, което заслужаваше, беше ритник в задника. Оттогава не беше говорила с него. Двамата с Грей минаха веднъж покрай жилището му и запратиха от прозореца на колата бутилка бира към входната врата. Постъпка, с която тя не се гордееше кой знае колко. Нито пък с онзи период от живота си, когато изпращаше на някои свои познати имейли с картинки на кучешки изпражнения. Силният гняв и неутешимата пронизваща болка често карат хората да действат по странен, нетипичен за тях начин.

Грей посегна с вилицата си към храната още преди чинията с картофите и бекона да докосне масата. Зейди изпитваше голямо уважение към мъжете, които нямат нищо против да ядат въглехидрати след пет часа следобед. Вече трудно можеш да срещнеш такива в Ел Ей.

- Поне никога не си го хващала с друга. - Грей имаше предвид инцидента във "Вайпър Рум", който очевидно все още тровеше съзнанието му.

- Излизаш с най-съвършеното момиче в света. Защо измяната на Анджела продължава да те измъчва? Ти си толкова класи над нея. - Зейди поля част от картофите с млечно-майонезен сос. Животът й е напълно скапан, но докато има млечно-майонезен сос, има надежда да оцелее.

- Имената на онези, които те прецакват, остават като жигосани в мозъка ти. Неведнъж съм ти го казвал.

Прав беше. Макар да не искаше да го признае, Зейди съзнаваше, че Джак продължава да й въздейства. Вярно, вече нямаше власт над нея. Поне над сърцето й. Самолюбието й обаче все още страдаше. Това започна от момента, в който тя свали булото от главата си и надяна маската "Добре съм".

- Говорила ли си скоро с Хелън? - небрежно смени темата Грей, но лицето му изведнъж стана напрегнато, сякаш или имаше запек, или се канеше да й каже нещо.

- Само не ми казвай, че сте скъсали.

Хелън беше нейна братовчедка. На сватбата на Дениз, сестрата на Хелън, Зейди замъкна Грей. Не беше минал и месец след провала на собствената й сватба и тя имаше нужда от приятел до себе си. Беше искрено наскърбена, когато по едно време забеляза, че Грей се е долепил плътно до Хелън насред дансинга. Хората нямаха право да се женят, след като тя самата беше прецакана, нито пък да се натискат, щом тя нямаше с кого. Оказа се, че това не беше само натискане. Грей и Хелън започнаха да се срещат. Дори се влюбиха. Предприеха и пътуване до Напа. Не заминаваш за Напа просто така, ако нямаш някакви намерения. "Макар че не ми се вижда толкова лошо сам да се накиснеш, ако около теб се вдигат винени изпарения - бе му казала тогава Зейди. - Поне можеш да удавиш мъката си в хубаво мерло." Бе се пошегувала, разбира се, но по-късно се сети, че възможността е напълно реална, и искрено съжали за думите си. Грей се бе смутил, а тя не искаше да е причина за разбиването на нечие сърце. Честно казано, Хелън не беше сред най-любимите й роднини. Няколко бяха причините за това, но първата, която й идваше наум, беше, че Хелън никога не беше сторила нещо не както трябва и не пропускаше да го изтъкне.

- Сгодихме се - изтърси Грей и мушна вилицата с швейцарско сирене в устата си. Прозвуча така безразлично, сякаш току-що беше заменил сааба си за волво.

Зейди го зяпаше с широко отворени очи.

- Извинявай, но така ли ми се стори, или вие с Хелън наистина сте се сгодили? Не го вярвам, все си мисля, че щях да съм сред първите, с които щеше да споделиш. Нямаше да чакаш цели четири дни, за да ми съобщиш подобна вест под звуците на "Приятно ми е да боли", която се върти в момента на джубокса.

- Не можех да ти се обадя от Напа - щеше да е доста откачено. Хелън щеше да чуе, а не искам да говоря пред нея. Всеки път, когато те нарека мухла, дърпа слушалката от ръката ми.

- Сгодил си се за Хелън? И ще се жените?

- Да.

Ушите на Зейди бръмнаха. Очевидно кръвта й се беше качила в мозъка при смайващата новина.

- И то скоро. Каза ми, че е ангажирала хотела в същия ден, в който признах, че я обичам. Купила си е дори рокля.

- Кой, Хелън? Сигурна съм, че си е купила сватбена рокля още на осемнайсет. Беше на дванайсет, когато си набави дневник на младоженката.

- Защо долавям сърдити нотки в гласа ти?

- Че защо да съм сърдита? Най-добрият ми приятел се жени за братовчедка ми, а единственото подобие на любовен живот, с което мога да се похваля, е да мастурбирам, докато си представям един тийнейджър, на когото се очаква да преподавам. Какво има тук за сърдене. - Зейди разтри слепоочията си.

Грей си поръча нова халба.

- Мисля, че реагираш твърде емоционално. Искам да те запозная с приятеля ми Майк, който ще бъде един от шаферите. Сигурен съм, че ще го харесаш.

Сега вече Зейди наистина се вбеси.

- Ако само още веднъж споменеш Майк...

- Че какво толкова? Той е чудесен.

- И това съм го чула.

- Защо не искаш да се запознаеш с него тогава?

- Защото мразя да ме въвличат в постановки от съжаление. Нямам намерение да излизам със скапаните ти приятели само защото си мислиш, че не мога сама да си намеря гадже.

Тя даде знак на сервитьорката за нова халба. Вечерта можеше да се окаже и съвсем къса. До десет часа щеше да изпие толкова много, че да се срине на пода в сепарето. Представи си, как се налага Грей да я вдигне, за да я отведе до колата си. А после да я тътри по стълбите до входа на апартамента й в Шърмън Оукс. Вероятно някъде по пътя щеше да я изпусне. След това щеше да я завлече до канапето и да я тръшне върху него по корем. Щеше да остави до главата й ратановото кошче, което си беше купила от "Бед Бат & Бионд". Как да повръщаш в такова кошче. Всичко ще изтече от него. Не можеше да понесе мисълта как несдъвканите и несмлени парченца картофи ще се разпълзят по пода, докато Хелън и Грей се гушкат пред камината в неговото жилище. Познаваше Хелън и нейния маниер да наставлява. Дори я чуваше как пита: "Защо Зейди се държи така саморазрушително? Джак я напусна преди цели шест месеца. Време е да го преодолее. Та той е нищо и никакъв сладникав актьор, на когото възлагат само дребни роли. Какво толкова?"

- Не те запознавам от съжаление. Просто искам да си щастлива.

- Ако толкова си загрижен за мен, спести ми срещи с непознати.

"Великолепните дни" зазвуча от джубокса и сълзи потекоха по лицето й. Вече не беше млада, не беше слаба както преди, как да излезе с мъж и да трепери от ужас, че той ще я изостави. На всичко отгоре най-добрият й приятел щеше да се ожени и нямаше да се грижи вече за нея. Съпругата му щеше да завладее цялото му внимание. Една съвършена съпруга. На двайсет и осем години, а косата й дори няма нужда от освежителни процедури.

- Никога повече няма да излизаме, така ли?

- Не разбирам за какво говориш - присви очи Грей.

- Ще ходиш с нея в "ИКЕА" да си купувате мебели, ще се регистрирате в детски заведения, ще следите овулации. Никога вече няма да идваме двамата с теб тук, нали? Това е последната ни вечер с пикантни картофки. Последната ми халба. Последният от великолепните ми дни.

- Ясно. Напи се. Не че има нещо лошо, но като виждам в какво настроение си, си мисля, че едва ли моментът е подходящ.

- Майната ти, Грей. Не съм пияна. - Зейди скочи, грабна чантата си и тръгна към изхода. Естествено, че беше пияна, но нямаше никакво желание да го чува от друг. Не и от най-добрия си приятел, който току-що я беше предал. Как можеше да се сгоди, когато тя си нямаше дори гадже. Докато минаваше покрай рокерите, тя изсъска: - Доволни ли сте сега? Тръгвам си - и трясна празната си чаша на тезгяха до тях. Едрите мъже я изгледаха с невъзмутимо безразличие.

Щом я видя да излиза, портиерът повика такси. Зейди реши утре сутринта да се обади в сервиза, да ги помоли да вземат колата, да я оправят и после да я закарат в Шърман Оукс. Дали пък не беше късмет това, че телевизорът в чакалнята на "Джифи Лубе" предаваше сериала с участието на Джак Кавано, който я накара да избяга? А може би бе късметлийка, защото още си нямаше приятел. Или пък защото момичето, което бе смукало топките на Винс Вон, бе все още в града и така Зейди имаше с кого да се размотае, след като всички останали вече се изпожениха?

Глава 2

Още със събуждането си Зейди лапна две хапчета екседрин, обади се да вземат колата й и едва тогава се зае с кафето. Винаги когато имаше махмурлук, проклинаше онзи, който беше измислил часовете в училище да започват в осем сутринта. Погледите на учениците й също не бяха много бистри в този час. Какво пречеше да започват занятия по обяд?

Слънчевите лъчи струяха през стъклото на плъзгащата се врата на терасата и вече бяха стоплили въздуха в жилището й. Тя дръпна вратата, за да пусне в стаята бриза, който милваше кактусите в седемте саксии, наредени до шезлонга с избеляла дамаска и ръждясалата скара за барбекю. Така и не намери време да я използва. Майка й беше настояла да я вземе, все някога щяло да й се наложи да опече нещо на нея, но този ден така и не дойде. Зейди се хранеше най-вече с поръчана по телефона китайска храна или пък си купуваше готови салати от близкия магазин. Защо да готви, когато професионалисти вече са свършили тази работа вместо нея?

Въшливият котарак на съседите скочи от стената, която разделяше балконите, върху шезлонга, оттам се шмугна вътре и обиколи бързо апартамента й. Зейди се опита да го прогони с първата попаднала й подръка кърпа.

- Къш! Вън! Нищо няма за теб тук.

Щом котаракът се успокои, че е проверил нейните шейсет квадрата, той се върна на терасата и скочи обратно на стената. Зейди затвори вратата след него. Не че мразеше котките, но точно този котарак се беше изакал на нейния шезлонг вече два пъти и не искаше това да се случи и върху красивото й канапе. То беше купено с парите от залагането на годежния пръстен. Което означаваше, че при всяко сядане тя се чувстваше гадно. Е, поне гневът й даваше сили. Не за да предприеме нещо конкретно, но за да не изпадне в отчаяние.

Емоционалното й състояние в последно време се люшкаше между яд и потиснатост, дори вцепенение, факт, който се опитваше да промени, без да е много наясно как да го направи. Хората я уверяваха, че трябва да мине време. В книгата "Как да оцелеем след прекратяване на една връзка", подарък от майка й, съветваха да си води дневник и да излива чувствата си на хартията. Не разбираше защо, по дяволите, да документира какво изпитва. Искаше й се по-скоро да размаха някоя от онези димящи пръчици на американските индианци, за които съквартирантката й от Калифорнийския университет твърдеше, че премахват негативната енергия, да я пъхне в главата си, за да прогони оттам всички чувства. Нямаше никакво желание да се "бори", нито пък да чака "времето да излекува болката".

Преди Джак гледаше романтично на живота. Нищо че бе излизала с цяла глутница глезени и невротични мамини синчета. Вярваше, че голямата любов я чака някъде. Сега обаче търсенето на друга голяма любов никак не я привличаше. Пък и къде да сложи следващия диван?

За щастие Джак така и не се пренесе при нея. Жилището й беше твърде неподходящо за отглеждане на куче, а Джак имаше жълт лабрадор, който беше спасил от удавяне в някакво езеро и го обичаше повече от майка си. Същото можеше да се каже и за чувствата му към Зейди. Тя от своя страна не пожела да отиде при него, защото квартирата му бе истинска кочина. Планираха да си потърсят общо жилище, но месец след като обявиха годежа си Джак, получи ролята в "Дните на нашия живот" и на бърза ръка си купи самостоятелен апартамент. Добре, че тя не освободи своето жилище.

Когато стигна в училището, Зейди остави колата си на паркинга за учители. Прекоси карето, встрани от което се намираше дзен градината със задължителния водопад. Класната й стая бе в основната сграда, чието вътрешно обзавеждане бе възложено преди време на един французин, почитател на фъншуй, от рамото му никога не слизаше малка маймунка. Говореше се, че му платили хонорар, приблизително колкото петгодишния доход на Зейди.

Пред прозорците на тази стая беше поставена хранилка за колибри - най-лакомите пернати, които беше виждала. Отвъд нея се виждаше каньон с необикновени дървета и някаква голяма сграда. Зейди се утешаваше с мисълта, че дори на учениците да им доскучае от нея и предмета й, поне гледката бе приятна.

Когато Тревър се появи за шестия час, Зейди се опита да отклони очи от тялото му. Задачата не се оказа лесна, защото момчето бе облякло прилепнала фланелка, а дългите до рамената руси коси бяха прибрани от спортна шапка. Все едно се печеше на адски огън. Има ли нещо по-кошмарно от това да пожелаеш плътски осемнадесетгодишен младеж? Никога досега не бе изпитвала влечение към някого от учениците си. Дали нямаше някакво хапче, което да й помогне да прекрати това мъчение?

- Какво мислите за "Гроздовете на гнева"? - попита тя, зареяла поглед към морето от лица на добре гледани тийнейджъри.

Даниел вдигна ръка.

- Струва ми се малко потискаща.

Даниел беше дъщеря на собственик на телевизионна компания. Обстановката в романа вероятно бе извън нейните представи за живот.

- Какво по-точно те потисна?

Харесваше това момиче и тайно се надяваше то да не изтърси някоя глупост, която да се изкуши да повтори пред колегите си, когато седне да изпие някой коктейл с тях.

- Героите са бездомници. Не могат да си намерят работа. Гладуват. Какво по-потискащо от това?

Слава Богу, не каза, че им липсват пътни чанти "Прада". Когато работиш с деца от богати семейства, никога не знаеш какво ще изръсят. Родителите на някои от тях не крият истината за живота, но има и такива, които предпочитат хлапетата да не напускат рамките на Малибу, преди да навършат шестнайсет, когато могат да се качат на колите.

Обсъдиха бедността и въздействието й върху човешката природа, след което Зейди ги освободи, но не и преди да поиска да прочетат още пет глави през почивните дни, за да може да ги изпита в понеделник. Щом звънецът изби, Йорге се приближи до нея.

- Премиерата на баща ми е тази вечер и за да отпразнуваме събитието, през почивните дни ще караме ски в Мамот. Няма да имам време за четене.

Зейди беше свикнала с извиненията им - някои от тях добре измислени, други - твърде глупави, но бащата на Йорге беше известен режисьор, на времето напуснал майката и едва петгодишния си син. Беше се женил още три пъти след това. Явно за момчето присъствието на тази премиера беше важно. Колко пъти един тийнейджър може да се похвали с родителите си? Още по-важно беше, че щеше да ходи на ски с баща си. Който очевидно беше негодник, нацвъкал още три деца от следващите си три съпруги.

- "Гроздовете на гнева" ще почакат - заяви Зейди. - Забавлявай се с баща си.

- Обещавам да прочета главите в понеделник - усмихна се широко момчето и побърза да догони останалите навън.

В стаята остана само Тревър. Докато приближаваше към нея, Зейди приглади косата си. На тийнейджърите трябва да се забрани да стигат метър и осемдесет.

- Благодаря ви, че ни накарахте да прочетем тази книга. Давам си сметка, че нямам основания да се оплаквам - започна той.

- Винаги е добре да имаш поглед върху нещата, които те заобикалят. - Боже, колко дъбокомислено прозвуча! Тя направи отчаяно усилие да каже нещо друго, но той се усмихваше така широко, че всичките мисли се изпариха от главата й.

- Имате ли нещо против наместо за Керуак да напиша доклад за Стайнбек.

- Не, разбира се.

- Страхотно! Благодаря.

Момчето се отправи към вратата и тя не устоя на изкушението да огледа гърба му и прилепналата фланелка. Направи усилие и отклони бързо очи.

След часовете Зейди седна в колата си и остана близо десет минути, преди да потегли. Искрено се засрами от спомена за мастурбирането вчера. И цялата пламна при спомена, че призна това на Грей като прелюдия към една от техните обичайни вечери, които изобилстваха от закачки. Защо й позволи да говори за своите фантазии от типа на мисис Робинсън, след като е таял новината за годежа си. Естествено, че му желаеше щастие. Знаеше, че е влюбен в Хелън. Не се надяваше да се разделят. Просто не беше очаквала да обявят годежа си толкова скоро. Какво точно виждаше Хелън в него? Той беше най-лошият танцьор на планетата. Не можеше да смени една гума. Краката на леглото му бяха скрити от драперия в тон със завивката. А Зейди нямаше дори драперия на леглото. Кой, по дяволите, си слага такива финтифлюшки?

Веднага щом се прибра, позвъни на Хелън.

- Здрасти! Поздравления!

Хелън беше в екстаз.

- Страхотно е, нали? Направи ми предложението, докато летяхме с балон над лозята.

Идеше й да повърне! Наистина ли го беше направил? Та това бе повече от тривиално. Джак например й направи предложение в леглото. Здравата се бяха разгорещили, а тя лично бе с лице към чатала му. Сега вече моментът не й се виждаше толкова романтичен, както изглеждаше първоначално.

- Наистина е страхотно!

Изобщо не беше страхотно. Стори й се дори противно. Неразбираемо. Каква нелепост - балон с горещ въздух.

- Естествено, ти ще бъдеш шаферка. - Пфу. Повдигаше й се само при мисълта, че когато Хелън застане пред олтара, тя ще трябва да е до нея в грозна рокля от тафта, преструвайки се на щастлива. - И не се тревожи, обещавам роклята да няма издутина на дупето. - Щеше й се да може да запише този разговор, за да го пусне след това, когато неизбежно щяха да я накарат да облече тревистозелена пола с кринолин.

- Определихте ли вече дата? - Естествено, че са определили. Това не беше някой друг, а Хелън. Тя беше направила план на менструалния си цикъл за десет години напред.

- Избрахме Деня в памет на загиналите. На дванайсети ноември. Такъв е съветът на моя нумеролог. Но на всяка цена трябва да бъда със слънчев загар. Как иначе ще облека бяла рокля?

Така е, когато живееш в Ориндж Каунти. Зейди нямаше нищо против слънчевия загар, просто гардеробът й не беше ориентиран към него. Всъщност защо Хелън да не е облечена в бяло? Доколкото й беше известно, братовчедка й дори не беше виждала пенис. А положително не беше го опитвала и на вкус. Тя беше девствена. Един Господ знае защо, но очевидно бе нещо, на което държеше. Както изглежда, въздържанието се оказваше добра тактика. Как иначе ще ти направят предложение само след петмесечна връзка. Горкият Грей, сигурно страда от прекалена концентрация на сперма.

- Денят в памет на загиналите е доста скоро. - Само след месец най-добрият й приятел щеше да се ожени за най-досадната й братовчедка. Каква ирония! Сякаш е повод за празнуване! - Надявам се да си сигурна в това, което правиш.

Отсреща настъпи мълчание.

- Че защо да не съм? - Тонът й издаваше, че иска да прати Зейди по дяволите, но е твърде възпитана, за да я изругае в лицето.

- Сигурна си, естествено. Не исках да кажа това. Просто всичко стана някак много бързо. Направо не мога да повярвам, че се случва. Но се случи. Истина е. - Зейди се беше оплела в собствените си думи и сега се чудеше как да се измъкне. - Страхотно е. С нетърпение чакам празненството! О, някой се опитва да се свърже с мен. Ще ти се обадя по-късно. - Лъжата, че някой я търси на другата линия, беше доста прозрачна. А и признак на незрялост. Но пък винаги даваше резултат.

Щом затвори телефона, Зейди се насочи към хладилника. От миналата седмица й беше останала половин порция китайска салата с пиле. За съжаление вече нищо не беше останало от сосовете. Никога не слагаха достатъчно. А зелето е зеленчук, който трудно можеш да преглътнеш, ако не е достатъчно полят. Няма да е зле да напише на производителя.

Отиде с колата до супермаркета "Ралфс" и си купи малко суши. Ако имаше пари, щеше да си вземе истинско суши. За съжаление беше изхарчила остатъка от последната си заплата. Все още дължеше пари за сватбената си рокля. В "Сакс" не се интересуват дали са те изоставили пред олтара. Държат да получават всеки месец полагащите им се вноски.

Когато се прибра у дома с пластмасова кутия вчерашни калифорнийски рулца, включи телевизора, за да изгледа "Ергенът" - какво по-добро доказателство, че в тази държава все пак са останали жени, склонни към по-голямо драматизиране от нея. Все още имаше дами, които потрепваха от вълнение, докато чакаха някакъв малоумен тъпанар, наистина с приятна муцуна, умеещ да си служи с думите, да им поднесе роза, така че макар и за миг да се почувстват значими.

По време на рекламата Зейди се опита да изброи нещата, които вървят както трябва в живота й. Работата? Там нещата бяха наред. Харесваше учениците си, а също и книгите, за които трябваше да им говори. От преподавателската работа нямаше да забогатее, но нали не се стремеше към това. Апартаментът й беше чист. Така си беше. Нужни й бяха цели три месеца, за да намери причина да изрине насъбралия се боклук. Изхвърли най-сетне всичко само защото се уплаши, че някой ден Джак може да мине, за да й поиска прошка. Не можеше да му позволи да види, че от мъка по него съвсем се е запуснала. И макар да знаеше, че той няма да дойде, мисълта, че къщата е отрупана със стари списания и празни кутии от пица, а Джак може да се отбие, я държеше в напрежение. Косата. Одобряваше косата си. Дълга и лъскава през повечето време. Ами май нямаше друго. Работата, временно почистения апартамент и косата.

Нямаше за какво друго да живее.