Защо филията пада винаги с маслото надолу

Защо филията пада винаги с маслото надолу

Ричард Робинсън

ВСИЧКИ ЗАКОНИ НА МЪРФИ

УНИВЕРСАЛНИ

Всичко, което може да се обърка, ще се обърка!

Всичко, което не може да се обърка, ще се обърка!

Опитите да се оправят нещата само ги объркват допълнително.

Всеки опит да се избегне объркване с нищо-неправене ще доведе до объркване.

Истината рядко е чиста и никога проста.

У ДОМА

Сокът на грейпфрута те уцелва право в десетката.

Винаги сготвяте прекалено много ориз.

Наблюдавана тенджера никога не кипва.

Ключът за решаване на кръстословицата е в тоалетната чиния.

"Добро за теб" означава "Гадно".

Накрая всичко се събира в калъфката на юргана.

Винаги една чаена лъжичка остава в миялната машина.

Корнфлейксът не иска да се натика обратно в кутията.

Трохите отиват на дъното.

Нагорещените чинии изглеждат абсолютно по същия начин като студените чинии.

Не можеш по никакъв начин да попречиш на любовната история между соса за спагети и бялата риза.

Когато най-много се стараеш да изсипваш внимателно, разливаш.

Отрязаният край на лентата тиксо винаги е невидим.

Препечената филийка винаги се приземява с маслото надолу.

Мигнеш ли - вкарва се гол; отидеш ли да се изпишкаш - вкарват три; стигне ли се до дузпи след продължения - телевизорът се разваля.

В най-тъмния ъгъл на почти всеки шкаф е кротувало по нещо голямо, грозно и неупотребявано. Започваме остро да се нуждаем от него в деня непосредствено след изхвърлянето му на боклука.

Трениране на паметта - всеки път се обръща същата карта.

Голите охлюви се нахвърлят право на марулята.

Използваните батерии имат влечение към новите.

Перфорираните линии на тоалетната хартия се разминават.

Колкото и горещ душ да вземете, след това винаги ви е студено.

Огледалото в банята се запотява точно когато ви е нужно.

Паякът в банята е все по-голям при всяка следваща среща с него.

Гуменото пате плува само под течащата вода.

Не можеш да избягаш от завесата на душ-кабината.

Целият ден на насекомите преминава в опити да излязат от къщата ви, а цялата нощ - в опити пак да влязат в нея.

В момента, когато включите осветлението вкъщи, навън отново се възцарява мрак.

СЕБИЧНОСТИ

В момента когато споменете нещо, ако е хубаво - изчезва, ако е лошо - случва се.

Само гледай и можеш да забележиш много.

Споменът се затрива в пространството между две стаи.

Настъпените пръсти не бързат да се жалват.

Когато хората гледат, нищо не се получава.

В търсене на нещо конкретно се връщате отново и отново към едно и също място.

Събуждате се две минути преди алармата да прозвъни.

Най-сигурният начин за закъсняване е да си оставиш много време.

Всичко, което ти харесва, е незаконно, неморално или водещо до напълняване.

Единствените мелодии, които не успявате да изкарате от главата си, са тези, които не би следвало да сте допуснали там.

Първото чуване на непозната дума е достатъчно; всяко следващо е все по-ясно.

Спомняте си лицето, името в комплект с него - не .

Вечерта на важната среща - и на най-видно място на носа й цъфва пъпка.

Колкото и да замазва косата си, един косъм си стърчи непреклонно.

Съзнание... Вътрешният глас, който ни предупреждава, че някой може би гледа.

Когато ръцете ви са вързани, носът ви засърбява.

На всяка шведска маса има поне една чиния повече от необходимото.

Колкото по-дълго се вглеждате в страница, толкова по-малко от значението на думите в нея влиза в главата ви.

Вече видяното трябва да бъде видяно, за да се повярва в него.

Мислите за 10 важни неща, които трябва да запомните, точно когато потъвате в сън.

Най-красноречивият пример за нуждата от самоконтрол е да застанеш на ръба на скала - и точно тогава той със сигурност ти липсва.

Лошият късмет идва на тройки.

Носталгията не е това, което беше.

Винаги убиват вестоносеца.

На младини дните са къси, а годините - дълги; на старини годините са кратки, а дните - дълги.

Думите, след които никой мъж не би оцелял: "Дали не си мъничко предменструална?"

Ако родителите ти крещят, то е защото са сбъркали. Ако не ти крещят, то е защото са прави.

Нейната купчина е пълна бъркотия, твоята е творчески безпорядък.

Наемете тийнейджър, докато още знае всичко.

За вашето ухо музиката е твърде нежна, а за тяхното - прекалено шумна.

Дължината на минутата зависи от това от коя страна на вратата на тоалетната се намирате.

Буболечките винаги се давят от страната, от която пиеш.

Плувният басейн е по-дълбок, отколкото си мислиш.

Колкото по-полезно, толкова по-гадно на вкус.

ОБЩЕСТВО

Можеш да предскажеш нещата само след като са се случили.

Вглеждането назад е равнозначно на виждане 1 към 1.

Всички други печелят от лотарията.

Повечето хора бъркат сложност и дълбочина.

Нищите духом може и да наследят царството земно, но не и богатствата му.

Когато някой каже нещо глупаво, изглежда като глупак. Когато пет души кажат нещо глупаво, имаме пет глупци. Когато пет хиляди души кажат нещо глупаво, има един глупак - ти.

Ако произнесете думата "секс", в стаята се възцарява тишина.

Доверително шушукане се чува по-ясно от висок звук.

Преди истината да успее да се пъхне в обувките си, една лъжа вече ще е прекосила земното кълбо.

Да видиш значи да повярваш.

Да вярваш значи да видиш.

Животът може да бъде разбран само отзад напред и живян само отпред назад.

Всяка новина е лоша новина.

Хората нито имат предвид каквото казват, нито казват каквото имат предвид.

Хубавите хора финишират последни.

Последните не завършват добре.

Всеки "Бийтълс" има нужда от своя Ринго.

Всеки, който се чувства по-прав от съседа си, съставлява мнозинство от един.

Няма безкрайно натъжен от провала на приятел.

Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на 5000 души е статистика.

Колкото по-далеч от зрителя се случва природен катаклизъм, толкова по-голям брой жертви се изискват за привличане на вниманието му.

Демокрация е да изберете своите диктатори, след като те са ви казали какво точно искате да чуете.

Жалко е, че хората, които наистина знаят как да управляват страната, са прекалено заети с каране на таксита и подстригване на нечии коси.

Животът се случва, докато си правите други планове.

Всичко, което ще прочетете във вестник, е вярно с изключение на новината, за която по някакъв начин разполагате с информация от първа ръка.

Хората навсякъде бъркат прочетеното във вестник с новина.

Простата лъжа е за предпочитане пред сложната истина.

Хората понякога се сблъскват с истината, но повечето от тях бързо се вземат в ръце и отхвърчават нататък, като че нищо не се е случило.

Историята представлява версия на минали събития, по която хората са постигнали съгласие.

Възприетото от всички е обречено на фалш.

Правата коса трябва да се накъдря; къдравата коса трябва да се изправя.

Когато хората са оставени да правят каквото си искат, всички правят едно и също.

Обичам човечността. Не мога да понасям хората.

Тези, които обичат Закона и колбасите, не трябва да бъдат допускани да виждат правенето на което и да е от двете.

1. Не можеш да победиш.

2. Не можеш да завършиш наравно.

3. Не можеш дори да сложиш край на играта.

1. Капитализмът се базира на допускането, че можеш да спечелиш.

2. Социализмът се базира на допускането, че може да се завърши наравно.

3. Мистицизмът се базира на допускането, че можеш да излезеш от играта.

Веселият остава последен.

ЗА РАБОТЕНЕТО

Свършването на първите 90 % от работата отнема първите 90 % от времето за това. Последните 10 % от работата отнемат вторите 90 % от времето.

Никога не позволявайте на компютър да разбере, че бързате.

Всяко правилно решение отваря врата към още по-сложен проблем.

Човек с един часовник знае колко е часът; човек с два часовника никога не е съвсем сигурен.

Достатъчно задълбочено изследване най-вероятно би подкрепило тезата ви.

Всяка ситуация, изискваща цялото ти внимание, протича едновременно с нещо, което неустоимо го разсейва.

Главичка, която не е покорна, сабя я сече.

Комитет: място, където добрите идеи отиват, за да бъдат погребани.

Комитетът е група от хора, неспособни да вземат самостоятелно решение, но заедно стигат до решение, че нищо не може да се направи.

Подходът към проблема е по-важен от решението.

Вътрешната устойчивост се цени повече от ефективността.

Ако даден проблем предизвиква провеждането на много заседания, в края на краищата заседанията стават по-важни от решаването на проблема.

Решението идва, когато си се уморил да мислиш.

Средствата оправдават средствата.

Тайната на успеха е в искреността - щом я докарате до прилична имитация, работата ви е опечена.

Грам въображение е с цената на килограм представление.

Нищо не носи повече успех от докарването в мантия на успял.

Шегата на богаташа е винаги смешна.

Всеки популярен е обречен да бъде нехаресван.

В йерархията всеки служител се опитва да се извиси до своето ниво на некомпетентност.

Когато се колебаете, мрънкайте. Когато сте в беда, делегирайте отговорност. Когато носите отговорност, размишлявайте.

При наличие на достатъчно факти всеки може да вземе решение. Добрият менажер може да вземе решение и при недостатъчно факти. Идеалният менажер може да вземе решение и при пълно фактологично затъмнение.

В йерархичната система големината на заплащането е обратно пропорционална на неприятността на служебните задължения.

Във всяка организация ще се намери един, който е наясно с всичко случващо се в нея. Той трябва да бъде уволнен.

СТРАСТ

Страстите са присъщи на добрите слуги и лошите господари.

Гневът прави остроумци от скучните, но без да ги обогатява.

Говорете, когато сте гневен, и резултатът ще е най-добрата ви реч, за която някога ще съжалявате.

Когато нямаш пари, проблемът е с храната. Когато имаш пари, сексът е проблематичен. Когато имаш и двете, здравето не е наред. Когато всичко е "на шест", се боиш от смъртта.

Сърцето има своята логика, за която разумът не знае нищо

Жена без мъж е като златна рибка без мотоциклет.

Мъж без жена е като врат, който не се схваща.

Мъже - не можем да живеем с тях, не можем да живеем без тях.

Вторият брак е триумф на надеждата над опита.

Ергенът е човек, който никога не прави същата грешка веднъж.

Времето лекува всички рани.

Успешният брак изисква многократно влюбване винаги в един и същи човек.

Повечето жени избират съпрузите си при осветление, на което не биха избрали кола.

Любовта не с очите гледа, а с душата и затуй е изрисуван сляп Купидон крилатия.

Когато пенисът се изправи, мозъкът излита през прозореца.

Любовта е мръсен номер, който са ни изиграли, за да може видът ни да бъде продължен.

Отсъствието смалява малката любов и усилва голямата - както вятърът издухва свещта и разпалва накладения огън.

Отсъствието прави отсъстващия по-скъп.

Забравяме удоволствията, помним страданията.

БРУТАЛНОСТИ

Предметите показват по-добро поведение, когато им крещим.

Скоростта на движение на неживите предмети е точно колкото е необходимо да пресекат пътя ви.

Последният винт не се развърта.

Природата винаги е привърженик на отбора на скритите дефекти.

Във всеки малък проблем живее по един голям и напира да излезе.

Главната причина за проблемите са разрешаванията.

Съвременен вариант на Закона на Архимед за водоизместването: на входната врата се звъни в момента след потапянето на отварящия вратата във вана.

Закони на Херолд за динамиката на адското:

1. Предмет в движение винаги ще се отправя в грешна посока.

2. Предмет в покой винаги ще бъде на грешно място.

Всяко изпуснато пособие ще се търколи точно в най-труднодостъпния ъгъл на стаята.

По пътя си към ъгъла всяко изпуснато пособие първо ще мине през пръстите на краката ти.

Луната се смалява на снимки.

Дървеният под скърца най-пронизително тъкмо когато най-малко искате да вдигате шум.

В тъмното стъпалата винаги са с едно повече, отколкото сте си мислили.

Всичко е с едно пени по-евтино от разумно звучащата цена.

Измиването на колата изключва спирачките.

Когато разхлаждаш лицето си, затопляш планетата.

Съществуват само четири числа: едно, две, три, много.

НА КРАК И НАЩРЕК!

Входната врата се затваря в момента, в който осъзнаваш, че ключовете са останали от вътрешната страна. Вратата се затваря по-бързо, ако там някъде е и чадърът, от който се нуждаеш, защото навън вали.

Прогнозата за времето е грешна, грешна, грешна.

Отиването отнема повече време от връщането.

Тръгваш на почивка. Така правят всички. Връщаш се у дома след почивка. Така правят всички. Ако тръгнеш на път в 4 сутринта, за да изпревариш натоварения трафик, така правят и всички останали.

Кратките пътеки са най-дългите маршрути.

Завиеш ли веднъж погрешно, винаги ще завиваш погрешно на това място.

Мястото, където отивате, се намира в края на страницата на пътната карта.

Веднъж отворена, сгъната карта не е възможно отново да бъде сгъната без употреба на ножица.

Светофарът винаги показва червено, когато бързаш.

Асансьорът никога не спира на твоя етаж.

В момента, когато се качиш на велосипед, всички пътища се превръщат в наклони за катерене, вятърът задухва насреща ти, а дъждът започва да ти мие лицето.

Търпението е нещо, за което се възхищаваме на шофьора зад нас и обругаваме този пред нас.

Вашата опашка винаги се движи най-бавно.

Когато носим ботуши, всички чорапи, които не сме заковали за ботушите, се изхлузват от краката ни.

Автобусите пристигат по тройки.

Времето лети, когато се забавлявате.

Или водата в басейна с гореща вода ще е прекалено гореща, или водата в басейна със студена вода ще е прекалено студена. Или и двете.

Направени сме да влизаме в морето, когато е студено. Направени сме да излизаме от морето, когато то е станало топло и приятно.

Най-добре плъзгащите се камъни са най-далеч от водата.

Щом си легнеш на тревата да се попечеш, всичките буболечки на света ще ти се накачулят.

Повече копчета и святкащи части - по-безполезна вещ.

Колкото по-изгодна е сделката, толкова повече пари ще излязат от джоба ви.

Каквото и да купиш, разваля се точно в деня след изтичането на гаранцията.

Първият закон на рекламата е да се избягва конкретно обещание... и да се култивира приятно размитото.

Всяка минута се ражда по един прецакан.

Всичко изглежда полезно преди да го купиш.

Ефектът на юфката: когато след дълги напразни усилия в търсене попитате помощника в супермаркета къде се намира юфката, тя ще се окаже точно зад главата му.

Пушекът от лагерния огън винаги влиза в твоите очи.

Въведение: Законът на Мърфи

Законът на Мърфи - закон на законите - като неканен гост на тържество сякаш наблюдава останалите изотгоре. Където си щете изберете да се изявявате - Мърфи ще е там да ви подложи крак, да ви забави и обърка. Колкото повече се силите, толкова по-нависоко ще излетите от подложения крак.

ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЪРКА,

ЩЕ СЕ ОБЪРКА!

Като всички велики закони, и този е гениален в простотата на формулировката си. Като с всички велики закони, още първото му формулиране прави очевидна валидността му. Колкото по-продължително опознаваш действието му, толкова по-ясно осъзнаваш зловещата му глобална хватка. Не можеш да го преметнеш. Не можеш да намажеш маслото върху другата страна на препечената филийка. Законът с всичките му подзакончета сключва пълен обръч около теб.

ВСИЧКО, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОБЪРКА,

ЩЕ СЕ ОБЪРКА.

ОПИТИТЕ ДА СЕ ОПРАВЯТ НЕЩАТА

САМО ГИ ОБЪРКВАТ ДОПЪЛНИТЕЛНО.

ВСЕКИ ОПИТ ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ОБЪРКВАНЕ

С НИЩО-НЕПРАВЕНЕ ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ОБЪРКВАНЕ.

Първите наблюдения на проявленията на закона на Мърфи са направени от техници, като тествали машините при сблъсък във военновъздушната база "Едуардс" в Калифорния, САЩ, през 1949 г. и потвържденията не закъснели. Налитали на тях навсякъде: хората забелязали как автобусите винаги пристигат по три наведнъж; предмети, от които отчаяно се нуждаели, изведнъж ставали невидими; жизненоважни части от цялото винаги се изтъркулвали под най-тежкия шкаф, ако ги изпуснеш. Списъкът се увеличил. В списъците вече присъствали не само предмети, но и животни и хора: Ако се загледаш в нещо, то не спира ли да работи? Само да ти завържат ръцете, носът започва ли да сърби? Случвало се е на всеки.

Има ли разумно обяснение? Тази книга ще се опита да го даде. Всъщност един по-внимателен поглед върху законите на Мърфи ще ни даде познание за нас самите и за нарастващо объркания ни живот.

МЪРФИ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

Законът на Мърфи е рожба на съвременния свят и неговите житейски извратени усложнения. Ако ви се доще да намерите времето на пред-Мърфистката невинност, ще трябва да яхнете машината на времето назад до късната каменна епоха, около 5000 г.пр.н.е. За да добиете представа за тогавашния живот, погледнете през прозореца си и мислено изметете от пейзажа къщите, градините, колите и пътищата. Не спирайте да измитате, преди да сте стигнали до най-долния пласт. После махнете почти всички хора от картината. Поставете дървета, много дървета. Пръснете тук-там по някоя коза. Сега може да се каже, че сте в палеолита. Всичките принадлежности на тогавашните ни прадеди са направени от парче дърво, парче камък или някоя част от коза. Не са много възможните продукти при такива материали; съответно не са много и вариантите за обърквания. Следователно моите прапрапрапра... прадеди много рядко са се срещали с г-н Мърфи. И светът е бил същият за техните предшественици, чак до най-далечния - лемура*. Лемури, маймуни, човекоподобни и човеци се развивали щастливо в продължение на милиони години сред този прост, непроменящ се, приятно непретенциозен свят около тях.

Сравнете описаното с днешната какофония. Само двеста години са били нужни на хората да разкопаят обикновени праисторически хълмове, за да изровят оттам 92 екзотични химични елемента, които могат да бъдат подредени в 9292 вида интересни молекули - материал за 9292 ґ 9292 чудесни джаджи - източник на 9292 х 9292 х 9292 влудяващи проблема. За да съхраняват джаджите за експлоатация, модерните хора са покрили ловните земи на палеолита с халета, складове и центрове за свободното време. През 2000 г. пр.н.е. средностатистическо семейство от 10 членове заедно с всичките им сечива и играчки можело да се вмести в пространство, не по-голямо от съвременна кухня. В днешно време хората на Запад често купуват втора къща, за да приютят маса вещории, без които според тях не биха могли да живеят. По същия начин простите племенни системи отпреди 4000 години са били отнесени от сложната социална плетеница на огромните ни градове. Нишките на социалната плетеница са следствие от гигантското нарастване на населението. Цялата човешка популация в каменния век би могла да се настани в рамките на средно голям съвременен град. Но едва ли с удоволствие.

Доста път сме изминали от времето на каменния век, но за съжаление умовете ни не са изминали същото разстояние. Те още си блуждаят сред палеолитни мечтания. Мърфи се е настанил на мястото на срещата на палеолитния ум с модерния свят. Как палеолитният ум реагира на ерата на пластмасата? Ами напълно изпушва. Който е видял борба на възрастен с кутия, защитена срещу достъп на деца, би потвърдил, че всяка стъпка на прогреса ни води до следваща бананова кора на Мърфи.

Тази книга е написана, за да отговори на два въпроса: Защо неодушевените предмети правят това, каквото правят? И защо това влудява хората?

Втората част на книгата се занимава с вещите и предметите. Крещенето по тях - според моя опит - отнема твърде голяма част от живота ни. Но е много успокояващо, когато прането за пореден път се появи от пералната машина, натъпкано в калъфа на юргана, да знаеш, че винаги има разумно обяснение. (Всъщност натъпкалите се в калъфа дрехи могат да ни доведат до по-сериозни прозрения за вселената: защо уличният боклук лежи точно там, където лежи; защо Саргасово море* изглежда така, както изглежда; защо библиотекарите работят там, където работят). В глава 8 има 80 нормални обяснения на объркващи, но затова пък често срещани феномени. И тук си просим въпроса: ако има научно обяснение, защо все още всичко ни озадачава?

Отговорът е в самите нас, защото много често Мърфи е в окото на възприемащия. Умът ни кара да съзираме световна конспирация срещу себе си в един напълно невинен свят. По тази причина първата част се занимава с това как мозъците ни съдействат да възприемаме всичко по ужасно погрешен начин.

МОЗАЙКАТА

Задачата да разберем правилно света е подобна на задачата да се сглоби картинна мозайка: разглеждаме съставните парченца, сравняваме ги с картината на капака на кутията и после се опитваме да ги нагласим. В нашата умствена мозайка "парченцата" са съобщенията, изпращани от сетивата до главния мозък. "Общата картина" са очакванията на мозъка ни и спомените му, използвани за анализ на съобщенията. Напасването им е задача за целия капацитет на мозъка и всичките три етапа са обилно просмукани от злостното влияние на Мърфи.

Глава 1 разглежда как сетивата подбират парченцата от мозайката. Обратно на мозайката за игра, тази за усещанията е доста мъчна. Картината се променя със скорост десет пъти в секунда (равняващо се на честотата на обновяване на представата ни за околния свят). Второ, парченцата са милион; милион нервни импулси, стрелкащи се към черепа ни всяка десета от секундата, от което ние трябва да успеем да извлечем смисъл. Приливна вълна от парченца на мозайката. Върхът на възможностите ни е да грабнем шепа от преминаващите в момента и да се опитаме да отгатнем останалото посредством уловеното.

Ще видим, с помощта на най-различни оптични илюзии, колко лесно е да се объркаш. Ще открием някои от техниките, използвани за филтриране на притока, като механизми за придобиване на навици и поддържане на вниманието.

Оптичните илюзии в Глава 1 са нарочно изработени да изпращат грешни послания, да препъват сетивата. В лаборатория (или в тази книга) можем да им се надсмеем, защото ги очакваме, но ако случайно попаднем на тях на улицата, може са ни проснат по гръб (съвсем буквално в някои случаи - говоря от името на милионите, "преминали" през стъклена врата, която въобще не би следвало да е на пътя им). Изворът на много от законите на Мърфи е в неспособността ни да видим намиращото се под носа ни. (А ще откриете, че и виждането на самия нос хич не е лека работа).

След като си изясним с какви парченца разполагаме и оценим размерите им (в Глава 2), пред мозъка ни се възправя задачата да открием значението им. В Глава 3 изследваме ролята на "общата картина" - нашата памет. В мисловната мозайка от ежедневните гледки и миризми ние получаваме точки и тирета, които ни изпращат за ровене в архивите на паметта. Тази точка око ли е? Синята кръпка парче небе ли е? Паметта ни дава представа какво да очакваме.

Но когато законът на Мърфи се е активирал, ние пренебрегваме фактите и се уповаваме на очакването. През нощта сянката в ъгъла на спалнята може да ни се привиди като очертания на човешка фигура. Крадец? Според закона на Мърфи колкото повече ни се спи, толкова повече формата в ъгъла ще се превръща в крадец, евентуално въоръжен с грамаден нож. Понякога паметта напълно ни зарязва - влизаме в стая в търсене на нещо определено и се защурваме като идиоти, защото не можем да си спомним причината за влизането. (По-пораснали читатели, които ще го вземат за белег на наближаваща старческа склероза, ще бъдат доволни да научат, че същото се случва и на десетгодишни.) Следващата стъпка е свързана с правенето на връзки - в Глава 4 парченцата са събрани на едно място. Тук шансовете да ни удари закон на Мърфи нарастват в прогресия заради патологичното ни неумение да ги наредим правилно. На този етап става очевидна голямата разлика между умственото занимание и играчката. Дървената мозайка може да се сглоби правилно само по един начин; умствената обаче изглежда като направена от желе - толкова лесно се огъва в различни форми. Сиреч, ако на пръв поглед две парченца не могат да се съединят, могат да бъдат силово принудени да го сторят. Импулсът да зачукваме заедно неподхождащи си парченца ни причинява големи проблеми. Например - страхувайте се, ако сте в ролята на лошия вестоносец. Не е мит трайната тенденция тираните да загробват лошите вестоносци. Те добавят "вестоносец" към "лоша новина", докато обяснението, че първият е виновен за второто ги задоволи, и после се отървават от виновника.

Тук може да си помислим, че най-сетне сме сглобили пъзела си, но не сме готови. Мозайката и обкръжението й плуват в гъст, все проникващ, електризиращ сос - емоциите. Глава 5 изучава разликата, привнесена от емоциите. Не става дума само за голямата тройка любов, омраза, страх, а за целия спектър - от първата жадна целувка до деветдесет и деветата прозявка. Нищо, ама нищо не е освободено от емоция - нито питон, нито градински маркуч и пр. Изследвания със съвременни технологии за мозъчно сканиране показват, че първата ни реакция, когато погледът ни попадне върху каквото и да било (и се случва толкова бързо и несъзнателно, че не може да я възприемем), е да проверим дали не се налага да избягаме. Изглежда абсурдно да си се представим - при цялото ни скъпоструващо образование, с вперен в градински маркуч поглед и в размисъл дали да не изчезнем моментално. Но маркучите и змиите на пръв поглед доста си приличат и ако дългата форма в тревата се окажеше питон, бихме си плюли на петите преди да осъзнаем от какво бягаме и при това благодарни на рефлекса, който ни е изкомандвал да го направим. Отговорна за този рефлекс е амигдала, центърът на емоциите ни в мозъка. Тя доминира над всички останали части като египетски фараон. Страстите ни управляват начина, по който виждаме каквото виждаме и понякога причиняват странни изкривявания във виждането ни. Дето има една приказка: "На човек с чук в ръка всичко му се вижда като гвоздей." Получава се еднакво изразено и при хора, и при животни - конете побягват уплашено при вида на градински маркуч, защото емоциите им са ги заставили да бягат преди интелектът да е имал време да подскаже, че не виждат питон.

Глава 6 е социалната. Много от законите на Мърфи се задействат, когато сме в компания. Жива мъка е за психолозите изследователи пълната разлика в поведението на един и същ човек в група и сам. Колкото и да го вкарвате в графики и таблици като индивид, можете да напълните кошчето за отпадъци с творенията си, когато индивидът отиде при своите приятелчета. Напълно опитомени за домашния живот човешки същества отиват на футболен мач или да играят пейнтбол* в края на седмицата и се превръщат в крещяща, жадуваща убийства и оцъклена форма на живот, напълно непозната за роднините им. На хората може да бъдат внушени най-невероятни неща, когато ги хванеш в тълпа - което, разбира се, е основополагащият камък на политиката. "Някои от най-добрите ми приятели са германци" се трансформира в "Да избием фашагите!". Спорно е твърдението, че успехът ни като вид се корени в способността да заключваме индивидуалността си в най-долното чекмедже за времето, през което сме заети да помагаме на своята партия, армия или племе или корпорация да разбие врага. В допълнение - във времена на мир или между рекламни кампании може да се установи сериозна липса на фокус в дейността на куп хора, събрани на едно място. Всеки, който е наблюдавал работа на комитет, ще се подпише в подкрепа на тезата за странността на някои разновидности на групово поведение. Тоест шестата област, където намираме Мърфи, са комитетите, тълпите, партиите и семейният живот.

В Глава 7 ще видим какво може да се случи, когато присъщите процеси на снаждане на парченцата от света се катурнат с главата надолу. Резултантната трагедия непрекъснато ни се представя в различни варианти в разни кътчета по света.

И накрая Глава 8 се вглежда в неодушевения свят и разкрива колко много одушевеност му налагаме ние. Надявам се в нея да намерите отговор на някои от мистериите на живота. Може да откриете отговори на място, където не сте очаквали да се появи въпрос. Очаквам и да помислите върху много въпроси, на които книгата не дава отговори: в съответствие с постулираното от Мърфи в деня след публикуването на книгата в главата ми ще изникнат няколко много важни неща, които ще съм забравил да спомена.

Наслаждавайте се.