Талисман

Талисман

Свещени градове, свещена тайна

Греъм Хенкок, Робер Бовал

Пролог

Свещените градове

Първа глава

Зад воала

"Корабът на Изида - празник, честван в Рим с голяма помпозност - бил известен като Navigium Isidis. След като го пускали на вода, го връщали обратно в храма на богинята и се молели за добруването на императора, на цялата империя и на римския народ..."

Ф. Ноел, "Митологичен речник", Париж, 1823

"Не бива да се забравя, че първоначално Париж е бил разположен на острова [Ил дьо ла Сите] и така още от основаването си е бил град на моряци... Тъй като се намирал на плавателна река, той приел за свой символ кораба, а за своя покровителка - Изида, богинята на корабоплаването. И този кораб е всъщност корабът на Изида, който е символ на богинята."

Курт дьо Шеблен, "Примитичният свят, анализиран и съизмерен с модерния свят", Парих, 1773

На 14 юли 1789 година разярената тълпа изпълнила улиците на Париж и се втурнала към големия затвор, известен като Бастилията. Час по-късно съдбата на Франция висяла на косъм, а европейската история поела по нов и обезпокоително непредсказуем курс.

На изображенията на Бастилията от онова време виждаме внушаваща страх правоъгълна структура, охранявана от осем високи кули. Крепостта далеч не изглежда лесна за превземане. Построена в края на ХIV век да защитава източната част на града, през ХVII век. Бастилията била превърната в печално известния страховит затвор за инакомислещи. По времето на Революцията крепостта вече бела успяла да се вкорени в общественото съзнание като инструмент на тиранията и могъщ символ на деспотизма на френската корона.

На следващия ден след падането на Бастилията един местен предприемач - някой си мосю Пиер-Франсоа Палой1 - се нагърбил със задачата да събере бригада от 800 граждани, които да разрушат омразния затвор камък по камък.2 Работата била свършена толкова старателно, че месец по-късно по-голямата част от крепостта била превърната в купчини камъни; само основите и малка част от стената били все още непокътнати.

Тогава станало нещо любопитно. Било направено предложение (разглеждано доста сериозно за известно време) камъните да се запазят и от тях да се издигне копие на египетска пирамида на мястото на Бастилията.3 И макар че по-късно начинанието било изоставено поради липса на средства, идеята за създаване на символична връзка с Древния Египет се запазила. Щом пирамидата се оказвала непосилна задача, трябвало да се задоволят с нещо по-малко. Така на 10 август 1793 година група революционери тържествено издигнали на мястото на някогашната Бастилия голяма статуя на Изида. Древноегипетската богиня била изобразена на трон, охраняван от два лъва; идейният проект на статуята бил дело на прочутия художник и пропагандатор на Революцията Жак-Луи Давид. Статуята била част от реквизита на ужасния републикански празник, набързо организиран по повод обезглавяването на Луи ХVI шест месеца по-рано и гилотинирането на кралица Мария-Антоанета, което щяло да стане два месеца по-късно.

Скулпторите Сюзан и Картелие нямали достатъчно време да изработят статуята от предпочитания материал - бронз - и затова се задоволили с гипс, боядисан с бронзова боя.4 От зърната на "богиня Изида" бликали две струи вода и падали в открит басейн в краката на статуята. Композицията била известна като "Фонтанът на прераждането" и общата идея била участниците в процесията да минават пред "Изида" и да пият "чистия и лечебен нектар на прераждането от плодородните й гърди".5

Дехристиянизацията

Всеки знае, че философските идеи на мислители като Русо и Волтер са част от фермента, довел до избухването на Френската революция. Въпреки това е трудно да се обясни защо един такъв явен религиозен ритуал като описаната по-горе церемония в чест на Изида трябва да се ползва с официалната финансова подкрепа на революционното правителство най-малко от началото на 1793 година. Нещо повече - фактът, че това става на изпълнено с толкова много символика място като Площада на Бастилията, поражда един интересен въпрос. Възможно ли е духовните и дори "религиозните" вярвания всъщност да са играли далеч по-голяма от предполагаемата роля в стремглавите и съдбовни промени във Франция от 1789 година насетне?

Например - въпреки че темата не е изследвана задълбочено - е съвсем очевидно, че в първите дни на Революцията една от основните й цели е била не само премахването на монархията и радикални промени в обществения и икономическия ред (както би могло да се очаква). Революцията имала и друга, далеч по-амбициозна цел - унищожаването - или направо изкореняването - на християнството от френска земя. Тази задача била приета като официална политика през зимата на 1793 година - няколко месеца след ритуалите в чест на Изида на мястото на Бастилията - и положила началото на енергична и систематична национална кампания за "дехристиянизация".6 Както отбелязва френският историк Мишел Вовел, този днес почти забравен аспект на Революцията не бил някакъв пасивен и прогресивен опит за налагане на друга вяра, а методично и принудително начинание, съпътствано с насилие и заплахи.7

Защо е този внезапен порив да се ликвидира християнството?

Дали само защото революционерите виждали в него съперник в борбата за лоялността на масите, омразен и противен поради вековните връзки между монархията и църквата?

Или зад всичко това се крие някакъв друг, далеч по-потаен план?

Култът към Върховното същество обезглавява истинския християнски крал

Френските крале проследявали произхода си до франкската династия на Меровингите, управлявала между V и VIII в. сл. Хр. Нищо не се знае за полулегендарния основател Меровей, но синът му Хилдерик I е историческа фигура и ок. 470 година е управлявал салинските франки от столицата си Турне. През 481 или 482 година Хилдерик бил наследен от сина си Кловис (Хлодвиг) I, който обединил почти цяла Галия и ок. 496 година приел християнството.

Кловис умрял ок. 511 година, но Меровингите продължили да управляват голяма част от съвременна Франция до 750 година. На тяхно място дошла династията на Каролингите, които станали прочути ок. 800 година, когато папа Лъв III коронясал Карл (Шарл) Велики за първи император на Свещената римска империя. Оттогава всички френски крале се смятали за защитници на Католическата църква и в качеството си на такива носели титлата Roi Tres Chretien - "истински християнски крал". Средновековните крале на Франция били толкова благочестиви, че един от тях дори бил канонизиран за светец - героя от Кръстоносните походи Луи IХ - Свети, с когото ще се запознаем в първа част.8

Но да се върнем към онези ужасни месеци на 1793-1794 година - времето на революционния "терор" с неговата необуздана оргия с обезглавявания, - когато изведнъж във Франция се разпространил друг религиозен феномен - католическите свещеници започнали масово да "абдикират" от позициите си9 и Конвентът (революционното правителство) започнал разпространението на нов официално подкрепян култ, изповядван в наскоро "дехристиянизираните" църкви и катедрали в цялата страна. Наричана понякога "култ към Разума", но известна повече като "култ към Върховното същество", тази нова религия вероятно била измислена от революционния водач Максимилиан Робеспиер, а утвърждаването й е дело на същия онзи Жак-Луи Давид, който бе въвлечен в историята с Изида и Бастилията.

Трикольорната богиня с фригийска шапка

Обикновено на уличните фестивали по време на Френската революция "богинята Разум" била представяна от актриса с трицветен воал в червено, бяло и синьо и с т.нар. червена фригийска шапка на главата. Въпросната шапка била на особена мода в началния етап на Революцията и най-вече сред санкюлотите - най-фанатичната фракция, участвала в хилядите екзекуции в Париж и в цялата страна.

Фригийската шапка е типичен атрибут на две добре известни езически божества - Кибела и Митра.

Кибела е една от великите богини майки в древността и била на особена почит в Рим, чиято "република" се опитвали да пресъздадат френските революционери. Както подсказва името на шапката, култът към Кибела е възникнал в Древна Фригия (на територията на съвременна Турция). Често се изобразява с два лъва, които или са впрегнати в колесницата й, или охраняват церемониалния й трон, използван от първожреците на култа. Средновековните и ренесансовите учени често свързват фригийската богиня с древноегипетската Изида. Затова едва ли е съвпадение, че в иконографията на Френската революция срещаме на такова централно място приличаща на Кибела богиня - например, в т.нар. Genie de la Republique - мраморна скулптура на Жозеф Шинар, изработена по случай падането на Бастилията, която изобразява "Републиката" като млада жена в гръко-римско облекло и с фригийска шапка на главата.10

През странните и ужасяващи 1793-1794 година т.нар. култ към Разума започнал да се разпространява като същински пожар из френските провинции редом с процеса на дехристиянизация. Обичайна гледка станали големите процесии или улични представления, в които богинята "Разум" с фригийска шапка бивала возена на каруца към близката църква или катедрала. И макар подобни събития да изглеждат просто повод мъже и жени да се напиват заедно, зад тях винаги имало по-сериозни отсенки. Например на 7 ноември 1793 година самият епископ на Париж бил принуден от Конвента да се отрече от вярата си. Три дни по-късно, на 10 ноември, в главната катедрала били организирани пищни тържества в чест на алтернативния култ към "Разума".

В кулминацията на празненството прекрасната и популярна за времето си актриса мадмоазел Обри се появила облечена в бял воал, синя туника и червена фригийска шапка от посветения на "философията" "храм" и била настанена на трон, а тълпата се събрала да й отдаде почит. След това процесията продължила към Конвента, където фанатичният революционер и един от съавторите на новия култ - гражданинът Шабо - обявил, че оттук насетне най-старият и почитан християнски храм в страната - катедралата "Нотър-Дам дьо Пари" - ще бъде "Храм на Разума". След това последвали няколко церемонии, в които ролята на "богинята" се играела от различни парижки красавици, сред които мадмоазел Мелар, мадмоазел Лакомб и мадам Моморо.11

Обелискът и стенописът

През 1813 година, двадесет и шест години след падането на Бастилията, великият ход на Френската революция като че ли секнал с разбиването на Наполеон. Намиращият се в изгнание граф на Прованс и по-малък брат на Луи ХVI Луи-Станислас-Ксавие се възползвал от момента и обещал на френския народ, че ще подкрепи някои от принципите на революцията в нова форма на монархията. През май 1814 година по съвета на блестящия държавник Талейран той влязъл в Париж, където бил посрещнат с отворени обятия от изтощените от войните французи и за всеобщо ликуване се възкачил на трона под името Луи ХVIII.12

Новият крал управлявал десет години. Луи ХVIII бил масон. След смъртта му през 1824 година бил наследен от брат си граф Д'Артоа (също масон), който приел името Шарл Х. Двамата крале проявявали открити предпочитания към древноегипетския символизъм в обществените си начинания; като особено интересни в този смисъл са два проекта на Шарл Х. Първият е пренасянето на напълно запазен египетски обелиск в Париж, а вторият е свързан с поръчката на гигантски стенопис в Лувъра.

Обелискът

През 1827 година Жан-Франсоа Шамполион (обявен за "баща на египтологията" заради разчитането на древноегипетските йероглифи) бил натоварен от Шарл Х да уреди пренасянето до Париж на един от двата обелиска на възраст 3500 години, които се намирали в Александрия Египет.13

Обелискът трябвало да бъде поставен на площад "Конкорд" - място от особено лично значение за Шарл Х. Първоначално той носел името на баща му Луи ХV и в центъра му била издигната конна статуя на краля. Тя обаче била съборена и унищожена по време на революцията от 1789 година и Конвентът преименувал мястото на площад "Конкорд". Тук била издигната и гилотината, обезглавила Луи ХVI през януари и Мария-Антоанета през октомври на кървавата 1793 година. Можем би издигането на обелиска с древния соларен символ на божествените египетски владетели в сърцето на Париж имало за цел да отбележи идеята за възродената и възстановена като "феникс" монархия?

Стенописът

Вторият заслужаващ внимание проект на Шарл Х била поръчката му художникът Франсоа-Едуар Пико да украси тавана на личния му музей в Лувъра със специфична "египетска" тема.

Подобно на много обещаващи художници от своето време, Пико бил ученик на Жак-Луи Давид - човекът, по чиято инициатива била издигната статуята на Изида на Площада на Бастилията. Ето защо не бива да се учудваме, че същата тази "Изида" се появява в поръчания от Шарл Х стенопис на Пико.

Картината, която продължава да украсява тавана на Лувъра и до днес, е завършена през 1827 година и размерите й са приблизително 5 х 4 м. Нарича се L'Etude et la Genie devoilent a Athenes l'Antique Egypte (Познанието и Геният разкриват Древен Египет на Атина). Сцената се доминира от Изида, седнала на трон с два лъва - също както Изида на Давид от Площада на Бастилията. Вниманието на зрителя обаче незабавно се насочва към небето над богинята, където могат да се видят два летящи ангела, "разбулващи" тайните на Изида.

В далечината се разкрива завладяващ пейзаж с обелиск и група пирамиди, към които Изида е вперила непроницаемия си поглед. От облаците до ангелите се появява гръцката богиня Атина със сова в краката й, символизираща инициацията и мъдростта. Отляво на Атина виждаме крилата богиня с лавров венец, символизираща "Познанието" (l'Etude). От дясната страна на Атина е т.нар. Genie de Paris (Геният на Париж) - гол крилат младеж, държащ високо вдигнал факел, с който осветява и разкрива за Атина египетския пейзаж отдолу.

След абдикацията на Шарл Х през 1830 година на трона се възкачил Луи Филип I. Известен като кралят гражданин, новият владетел заръчал изграждането на паметник в чест на Trois Glorieuses - 26, 27 и 28 юли 1830 година, ознаменували Втората френска революция. Паметникът е завършен през 1836 година и представлява висок стълб на Площада на Бастилията, издигнат на същото място, където през 1793 година Давид разположил своята статуя на Изида. На върха му има копие на крилатия младеж с факела, който виждаме в стенописа на Пико в Лувъра.

Дали Пико не ни напомня, че тук, под крилатия Genie de Paris, някога е имало статуя на Изида като онази от картината?

Съвпадение или градоустройствен проект?

Да си представим, че кръжим с хеликоптер над стълба на мястото на Бастилията и гледаме на запад, накъдето гледа и Genie de Paris. Намираме се над най-старите и най-свещени квартали на Париж. Под нас се разгръщат някои от най-впечатляващите сгради и паметници, с които би могъл да се похвали градът. Отляво е булевард "Анри IV", който ще ни отведе до Сена. Самата река тече приблизително в посока изток-запад (успоредно на линията, по която гледаме), а отвъд булеварда виждаме стария мост Сюли, надвиснал над източния край на Ил Сен Луи с прочутото абатство със същото име. Западният край на острова е свързан посредством пешеходен мост с много по-големия Ил дьо ла Сите - мястото на прочутата катедрала "Нотър Дам дьо Пари" и величествената Съдебна палата.

От другата страна на Сена се издига високата кула на абатство "Сен Жермен", което, както ще видим по-нататък, било посветено на богинята Изида. Но всички тези чудеса избледняват пред очите ни, тъй като по линията на погледа на Genie de Paris се разкрива най-омагьосващия градски пейзаж в цяла Европа. Успоредно на Сена на запад върви улица "Риволи", водеща към църквата "Сен Жермен Л'Оксероа" - най-старият християнски храм в Париж, в който по традиция бивали кръщавани френските крале. Непосредствено зад църквата се намира приличащият на рак Лувър - може би най-прекрасният музей в Европа и главен кралски дворец във Франция до 1663 година.

Но с това насладата за очите не свършва. Днес в двора "Наполеон" на Лувъра подобно на огромен диамант се издига внушителна стъклена пирамида, издигната по поръчка на президента Митеран през 1989 година по случай двестагодишнината от Френската революция. Тази изглеждаща съвсем не на мястото си постройка насочва погледа ни на запад към Триумфалната арка с колесницата на Наполеон през безупречно поддържаните градини "Тюйлери". Погледът ни продължава нататък по широкия и прав като стрела булевард "Шан-з-Елизе" - главната артерия на града, известна в миналото като Axe historique - Историческата ос. Невъзможно е да пропуснем високия египетски обелиск, издигащ се към небето на "Плас дьо ла Конкорд" в началото на "Шан-з-Елизе". Не бихме могли да не забележим и факта, че целият пейзаж от позицията ни над Genie de Paris има странно и поразително сходство с общото разположение и план от картината на Пико. Ако разгледаме по-внимателно стенописа и се опитаме да си представим, че се намираме до другия Genie de Paris от египетския пейзаж на Пико, веднага ще забележим приликата. Обелискът и различните пирамиди не само сякаш определят централната ос на стенописа, но и ако ги прехвърлим върху плана на Париж, ще съответстват на обелиска на "Плас дьо ла Конкорд" и пирамидата на Лувъра, определящи централната, или "историческата" ос на града!

Решението на Шарл Х да изпрати Шамполион в Египет за обелиска било взето през 1826-1827 година, докато Пико е рисувал шедьовъра си в Лувъра. Знаем също, че Пико е играел важна роля при събирането на сбирката на Египетския музей на краля в Лувъра и почти със сигурност е бил добре запознат с дискусиите около докарването и монтирането на обелиска. И макар че древноегипетският паметник е бил издигнат на мястото си на плодащ "Конкорд" едва през 1836 година, лесно може да се разбере защо художникът е бил толкова вдъхновен да го изобрази в картината си от 1827 година, и то на точното място.

Много по-трудно за обяснение е връзката между пирамидите на Пико и стъклената пирамида, която виждаме от въздуха - тя е съвременно творение на архитекта И. М. Пей, издигнато преди по-малко от двадесет години от времето на писането на тези редове и завършена през 1984 година.

И така, въпросът е как Пико е успял да предвиди издигането на пирамидата на И. М. Пей? Или - за да прозвучи още по-конспиративно - дали стенописът от 1827 година не загатва за някакъв окултен план или градоустройствен проект на Париж, който продължава да се изпълнява в продължение на повече от век и половина? Или просто имаме някакво невероятно съвпадение, при което египетският пейзаж се репродуцира в архитектурата на Париж?

Стояли ли са масоните в основата на Френската революция?

Вече видяхме как по времето на Революцията от 1789 година било предложено на мястото на Бастилията да се издигне пирамида - нещо, за което Пико несъмнено е знаел. Вероятно художникът е бил в течение и с редица други грандиозни "пирамидални" проекти, планирани преди и след Революцията, но така и неосъществени поради липса на средства.

Така например в Париж се планирало издигането на масивна "пирамидална гробница" в чест на учения сър Исак Нютон, който бил герой на "Просвещението" и следователно - на революционните идеи. "Пирамидата" била проектирана от френския архитект Жозеф-Жан-Паскал Ги през 1800 година и трябвало да бъде заобиколена от голяма стена с четири порти, подобни на портите на храма в Карнак, Горен Египет, както и с алея от осемнадесет сфинкса, водещи към централната постройка.14

Архитектът Етиен-Луи Буле също предложил различни проекти за пирамиди. На една от запазените му скици виждаме група пирамиди, които много наподобяват пирамидите от картината на Пико - забулени в облаци и мъгла и с липсващи върхове.15 В изследването си върху емблемите и символите на Революцията от 1789 година историкът Жан Старобински обяснява, че "езикът на Революцията" бил изключително "символичен". Той говори и за настроението, което като че ли завладяло напълно архитектите - новопоявилата се необходимост да се използват основни геометрични фигури като кубове, сфери и пирамиди с монументални мащаби, които да превърнат Париж в своеобразен "утопичен град":

"[имало] нужда към идеите да се добавят образи и да се създадат плановете на идеалния град. Подобно на другите утопични градове, този също щял да се подчинява на законите на простата и стриктна геометрия... Всички тези грандиозни архитектурни стилове в съответствие с простите принципи на геометрията си останали нереализирани проекти. [И макар че] хармоничният град, градът на новата епоха... съществувал в плановете на някои архитекти далеч преди падането на Бастилията..., Революцията не разполагала нито с времето, нито с ресурсите, нито може би с куража да ги приложи на практика..."16

Но защо именно египетски утопични представи за Париж? Защо тъкмо пирамиди и псевдоегипетски пейзажи? Откъде са се появили подобни странни идеи? И кой ги е лансирал?

Подобно обсебване от египетския символизъм, архитектура и особено от геометрията за пореден път намекват за влияние на масонството. Въпреки това обаче големите авторитети са разделени по този въпрос. Мнозина историци твърдят, че масоните наистина са изиграли важна роля във Френската революция, докато останалите - които далеч не са по-малко - смятат, че масоните едва ли са имали нещо общо с нея. Състоянието на проучванията е обобщено най-адекватно от експерта по този въпрос Ж. Годешо:

"Съществува цял род литература, продължаваща да е обръщение и до днес, според която отговорността за Революцията и особено за дните на 1789 година пада върху Орлеанския херцог [първият Велик майстор на Великия Ориент - най-важната масонска ложа във Франция]. Според тези писания именно Орлеанският херцог е предизвикал бунтовете на Reveillon от 14 юли, през нощта на 4 август и през октомврийските дни. Херцогът несъмнено се е опитал да се възползва от събитията, но все още си остава доста съмнително дали именно той ги е предизвикал. Във всеки случай, ако всичко това е било планирано от него, усилията му изглеждат незначителни в сравнението с далеч по-могъщите сили, подтикнали народа, Франция и целия западен свят към революцията..."17

Истината е, че нито един историк, независимо колко дълбоко е навлязъл в проблематиката, не може наистина да каже какви "сили" - явни или тайни - са подтикнали през 1789 година френския народ към тотална революция срещу монархията и църквата. По дефиниция подобни "сили" не се поддават на оценка и понякога изобщо не могат да се "видят" или "документират". Изследователите се сблъскват с подобен проблем при търсенето на силите, стоящи зад Кръстоносните походи през Средновековието, на онези зад Холокоста в нацистка Германия и дори на "силите", подтикнали Съединените щати да започнат войната си срещу "тероризма" в началото на настоящия век. Няма една-единствена сила, била тя окултна или някаква друга, която да може да бъде посочена като единствен виновник за което и да било от тези събития. По-скоро в подобни случаи може да се каже, че става въпрос за комбинираното действие на няколко сили.

Ясно е, че в случая с Френската революция една от основните сили е била породена от ужасното потисничество на народа и злоупотребата с власт от страна на монархията. Но въпреки това нито един историк не би отрекъл, че наред с това е имало и силно философско и/или интелектуално течение, което е упражнило силно влияние върху поведението на ключови фигури в Революцията като Робеспиер, Дантон и Марат, както и над хора на изкуството като Жак-Луи Давид и скулптора Жан-Антоан Худон. На този етап от нашето разследване масонството се явява не по-добър или по-лош кандидат, от който и да било друг в качеството си на подбудител на Революцията.

Междувременно от другата страна на Атлантика - в Америка - десетилетие по-рано имало друга революция близначка. При нея също лесно може да се открие силно философско/интелектуално течение, оказало влияние върху основните действащи лица като Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън, Томас Пейн и Джордж Вашингтон. И там също в буквалния смисъл се изграждал утопичен град по езотеричен план, не по-малко забулен от плана на Париж.

Франклин, масонството и Революцията

Фактът, че Американската революция или Войната за независимост е била силно повлияна от масонството и масонските идеологии и принципи, е общоприета теза. По въпроса има няколко добри труда18, които почти не оставят място за съмнение, че масонството е било една от движещите сили зад идеалите и убежденията и е била неразривна част от републиканския дух на Американската революция. По-малко известен е фактът, че по онова време между френските и американските масонски ложи е имало тясна връзка.

Не е ясно дали масоните са се установили в Северна Америка преди учредяването на Обединената велика ложа през 1717 година, но най-ранните запазени данни за формални масонски ложи са от Бостън и Филаделфия и се отнасят към началото на 30-те години на ХVIII век 19 Разпространението на масонството в Америка станало чрез т.нар. "военни ложи" и в навечерието на Войната за независимост през 1775 година то станало изключително популярно сред офицерите и дребните благородници.

Един от първите американски масони бил Бенджамин Франклин, който бил посветен през февруари 1731 години и станал майстор на ложата "Сейнт Джон" във Филаделфия, където "създал най-старата американска ложа, която продължава да съществува и до днес".20 Франклин, който през 1729 година започнал да издава вестник "Пенсилвания", е известен и като първият представител на масонските кръгове, отпечатал (през декември 1730 година) първата в Америка статия за масонството.21

По онова време масонството в Америка се намирало под опеката на Обединената велика ложа на Англия, която назначавала "Провинциални Велики майстори" в различните региони на Северна Америка. През 1749 година Франклин бил назначен за Провинциален Велик майстор на Пенсилвания. Интелектуалец, блестящ политик и най-вече коварен агент провокатор, той щял да стане ключова фигура в американското надигане срещу Британия и, разбира се, най-прочутият "отец основател" на Съединените щати.

Като младеж и по-късно като зрял мъж Франклин направил три пътувания до Англия с обща продължителност петнадесет години - през 1724-1726, 1757-1762 и 1765-1775 година. Никой не отрича, че по време на тези свои продължителни престои Франклин се е движел предимно в кръга на близките си приятели сред масоните и радикалните интелектуалци. При завръщанията си в Америка той станал известен с подклаждането на недоволството срещу британското колониално управление - до такава степен, че Тайният съвет в Лондон намерил за нужно да го призове и сурово да го предупреди да прекрати антибританската агитация в колониите.

Именно Франклин по време на престоя си в Англия окуражил отхвърлянето на т.нар. марков данък, наложен върху американските колонии (трябвало да се плаща от колонистите за сертифициране на всички официални документи и транзакции). Франклин успял да се добере до серия писма на британския губернатор на Масачусетс Томас Хътчинсън, в които се споменавали крайно враждебно неколцина видни американски политици. Франклин разпратил копия на писмата до свои приятели в Америка, които ги публикували и предизвикали такъв скандал, че британците се принудили да успокоят страстите, като отменили марковия данък.

Към пролетта на 1775 година натискът срещу Франклин станал толкова силен, че той решил, че е време да се завърне в Америка. Пристигнал там на 5 май. Докато плавал, на 19 април 1775 година между англичаните и американските революционни сили започнали сражения при Лексингтън и Конкорд.

Още при пристигането си в Пенсилвания Франклин бил назначен моментално за делегат на Втория Континентален конгрес - органът, който не след дълго щял да стане Конгрес на Съединените американски щати. Други новоназначени членове били Томас Джеферсън и Джордж Вашингтон. Сред първите взети от Конгреса решения (от 15 юни 1775 година) било назначаването на Вашингтон за главнокомандващ на революционните въоръжени сили.

През 1775 година Вашингтон бил четиридесет и пет годишен, а Франклин - на шестдесет и девет. Подобно на Франклин, Вашингтон също е масон - бил е посветен в братството през 1752 година във Фредериксбърг във Вирджиния, а на следващата година станал майстор.22 Председател на Конгреса по онова време бил Джон Ханкок, богат господин от Харвард. Той също бил виден масон и по-късно станал известен като първият, положил подписа си под Декларацията за независимост от 4 юли 1776 година.

През септември 1776 година Конгресът решил да изпрати делегация във Франция, която да потърси военна и финансова подкрепа за войната срещу Британия. Делегацията се състояла от трима пратеници, един от които бил Франклин. Той пристигнал в Париж непосредствено преди Коледа. Макар че по онова време Франция не била във война с Англия, двете страни се смятали за естествени врагове и затова французите се отнесли със симпатия към американската кауза.

Франклин незабавно завързал близки приятелства с важни особи от френското общество и особено с представителите на елита и масонството. За французите той бил олицотворение на простодушната аристокрация на Новия свят и бързо станал всеобщ любимец и герой на интелектуалците и военните. Възникнал нещо като "култ към Франклин" - портретите му били навсякъде, дори табакерите и нощните гърнета. Компанията му била горещо търсена от хора на изкуството, интелектуалци и дами от висшето общество. Домът му гъмжал от шпиони и доносници.

Франклин започнал тайни преговори с външния министър на Луи ХVI граф Дьо Вержен, които продължили няколко години и накрая през 1778 година завършили с подписването на договори, според които Франция поела ангажимента да подпомага военно и икономически революционната кауза в Америка.

Междувременно Франклин преследвал с удоволствие и обществените си и интелектуални интереси и влязъл в елитната масонска ложа "Деветте сестри".23 Тази прочута ложа била основана през 1776 година от Жозеф Лаланд и абат Кордие дьо Сен-Фермен (кръстникът на Волтер). През същата година в Америка била подписана Декларацията за независимост и Франклин бил най-възрастният от положилите подписа си под нея. Лаланд пък бил най-уважаваният астроном във Франция и имал много силно влияние върху парижките интелектуалци.

Ложата "Деветте сестри"

Ложата "Деветте сестри" (кръстена на деветте музи от древногръцката митология) била всъщност наследница на по-старата "Ложа на науките", основана от Лаланд през 1766 година заедно с философа и математик Клод Хелвеций. Хелвеций бил непоколебим привърженик на абсолютния атеизъм и неговите политически и философски възгледи щели да окажат голямо влияние върху революцията от 1789 година. След смъртта му през 1771 година неговата съпруга Ан Катерин Хелвеций участвала в създаването на ложата "Деветте сестри" наред с Лаланд и Сен-Фермен. Елитният й салон на улица "Сен Ан" в Париж бил прочут в цяла Европа и си спечелил славата на "главен щаб на европейската философия".24 Друг от салоните й в Отьой, недалеч от Париж, поддържал много тесни връзки с ложата "Деветте сестри".25

Нищо чудно, че Франклин бил редовен гост в салона на мадам Хелвеций. Чест посетител бил и маркиз Дьо Лафайет, по онова време млад офицер от френската армия. Лафайет членувал в масонската ложа "Обществения договор", която имала връзки с други важни ложи в цяла Франция. Особено важна между тях била ложата "Олимпийско общество", в която членували млади офицери като граф Дьо Шамбрюн, граф адмирал Дьо Грас, контраадмирал Д'Естен и пиратът Джон Пол Джоунс. Всички те няколко години по-късно щели да се сражават за американската кауза.26

През 1779 година Франклин станал Почетен майстор на ложата "Деветте сестри". Година по-рано му била оказана върховната чест да асистира при посвещаването на 84-годишния Волтер. Казват, че възрастният Волтер бил подкрепян от Франклин и Кур дьо Жеблен, френско-швейцарският създател на модерното езотерично "Таро".27

През април 1777 година агентът на Франклин в Париж - дипломатът Силез Диан - успял да привлече за каузата младия маркиз Дьо Лафайет - тогава едва деветнадесетгодишен - и го изпратил в Америка да служи под командването на Вашингтон.28

С други думи, можем да кажем, че разполагаме с достатъчно данни за масонска дейност във Франция, насочена към подпомагането и развитието на Американската революция и съсредоточена около Франклин и ложата "Деветте сестри". Тези данни предполагат, но не позволяват да се направи твърдото заключение, че ложата "Деветте сестри" и/или масонството като цяло са отговорни за отприщеното насилие в Париж на 14 юли 1789 година с падането на Бастилията и последвалата я тотална революция.

Въпреки това подозренията си остават или както обяснява френския историк Бернар Фи:

"Революционният импулс, средствата и лидерите през първите две години на Революцията идват от висшата класа. Ако Орлеанският херцог, Мирабо, Лафайет, фамилията Ноел, Ла Рошфуко, Буийон, Ламет и други либерални благородници не бяха отстъпили от знатното си положение, за да се присъединят към каузата на народа и Революцията, бунтовниците нямаше да могат да се възползват от преимуществото, което в крайна сметка им донесе триумф. Всички тези обединили се около новите идеи благородници, макар че накрая загубили своите състояния, положение и дори живота си, били масони. Не можем да припишем това на чистата случайност, освен ако загърбим наличните данни."29

Нищо чудно, че Бернар Фи вижда в ложата "Деветте сестри" центъра на действията, ознаменували първите години на Френската революция. Както знаем, в ложата членували не само няколко ключови фигури във Френската и в Американската революция, но също така и писатели, политици и хора на изкуството, използвали таланта си да възхваляват достойнствата на Републиката в публикациите и произведенията си. "Сигурно е - пише историкът на масонството Жан-Андре Фоше, - че масоните [от "Деветте сестри" и от други ложи], допринесли за падането на монархията и за успеха на революцията, са били многобройни."30

Смята се, че в "Деветте сестри" е членувал и един друг блестящ оратор, юрист и самоук политик - Жорж Жак Дантон. Редица учени му приписват водеща роля в събарянето на френската монархия и създаването на Първата република през септември 1792 година. Той е основател и на прочутия клуб на корделиерите - прочутото революционно общество, известно като "Общество на приятелите на човешките права и гражданите".

Робеспиер и култът към Върховното същество

Заедно с Робеспиер и Марат (който също е масон), Дантон бил един от т.нар. триумвири, борещи се помежду си за контрола над Републиката. Не е установено категорично дали Робеспиер също е бил масон. Въпреки това от идеалите му и неговата обсебеност от "добродетелите", както и от провъзгласяването на култа към Върховното същество, силно лъха на масонско влияние.

В масонството Бог често се споменава като "Великия архитект на вселената". Неговият символ е или петолъчната звезда - Пламтящата звезда, в която е вписана буквата G, - или блестяща пирамида или триъгълник с всевиждащото око (окото на бдителността) в него. Символът може да се види още върху Декларацията за правата на човека от 1789 година и очевидно е изработен според представата за "Върховното същество" на масоните - символизирано също така и от всевиждащото око в блестящата пирамида.

При английското масонство нещата стигнали дотам, че вярата във Върховното същество е задължително условие за желаещите да станат членове на тайното общество.31 В официалното заявление на "Комитета по общи въпроси", ратифицирано от Обединената велика ложа в Лондон, се потвърждава, че:

"Комитетът обсъди задълбочено въпроса, убеден, че е особено важно за репутацията и добруването на английското масонство да няма неразбирателства. Не може категорично да се твърди, че масонството не е нито религия, нито неин заместител... От друга страна, негово основно изискване е всеки член на ордена да вярва във Върховното същество и значимостта на дълга му към Него би трябвало да е достатъчно основание да се заключи, че масонството е поддръжник на религия, тъй като изисква от човека да има някакъв вид вяра, преди да бъде посветен в масон..."32

На практика, горното твърдение е префасонирано от съставената през 1723 година конституция на масонството, където в т.нар. Първо нареждане, озаглавено "Относно Бог и религията" откриваме следното постановление: "Религията или начина на почитане на Бог нямат значение. Никой няма да бъде отстранен от ордена, стига да вярва във Великия архитект на небето и земята..."33

Терминът "Върховно същество" се използва широко в информационната литература на Великата Обединена ложа - например в една официална дипляна четем, че "членовете трябва да вярват във Върховното същество, макар че няма отделен масонски Бог".34 В други масонски материали широко се среща терминът "Великият архитект на вселената". Очевидно е, че не се прави разлика между термини като "Великия архитект на небето и земята", "Великия архитект на вселената" и "Върховното същество" - всички те били смятани за подходящи и взаимозаменяеми епитети на масонската идея за "Бог".

Като се има предвид, че повечето от основните фигури във Френската революция са били масони (в това число Дантон и Марат от триумвирата) и като си припомним терминологията на Робеспиер и неговия републикански култ, трудно бихме избегнали заключението, че неговото Върховно същество е идентично с масонския "Велик архитект на вселената". Историкът Мишел Вовел, експерт по култовете на Френската революция, с готовност слага знак за равенство между "Върховното същество" на Робеспиер и "Великия архитект" на масоните.35