Последният бастион

ПОСЛЕДНИЯТ БАСТИОН

Пол Андерсън

ЕПИЛОГ

ДО СНОЩИ смъртта не беше нищо повече от най-ярката от звездите. Слънцата са се скупчили едно до друго на небето, сякаш за да се скрият от настъпващото, а Фаетон беше повелител на мрака. Грейналото Слънце блещукаше с почти непоносима красота като запалена за упокойна молитва светлинка, която се усилваше с всеки изминал час, видима с невъоръжено око до залязването му в късната утрин.

Няма да подслоним онова, което знаем, върху дневната страна. Няма никакво убежище. Ще бъдем тук и ще съзрем всичко. Ще направя всичко по силите си, за да успокоя нещастните си и ужасени зверове, които са принудени да гледат, без да разбират.

Времето е спокойно. Снегът е украсил хълмовете, долинките тънат в синкави сенки, а ледените висулки по безлистните дървета потрепват в хиляди многоцветни проблясъци. Облаци забулват хоризонта на запад и последният ни залез припламва. Надига се пронизващ вятър. По земята се носят вихрушки от ледени зърна. През корени и скали долавям яростното бушуване на далечни океани.

Бледото сияние на Фаетон се издига от югоизток и достига зенит. Странният изгрев плаши птиците и аз чувам изумените им крясъци. Изревава елен, завива вълк.

Трябва да помогна на своите твари. Изчакайте ме. Обичам ви.

- И аз ви обичам. Ще изчакам.

Планетата започва да се издига. Станала е толкова огромна, че изминава повече от час, преди да набере височина. А през това време продължава да набъбва. Почти напълнена, нощната й страна бледо мъждука от звездното сияние, но за очите, които са останали сред нас, тя сподавя всяка звезда. Дневната страна заслепява - вихрушки от бури, сред които съзирам планински вериги, глетчери и топящи се вледенени океани. Нашият сняг блещука като скъпоценен камък. Откъм изток тътнат мълнии. Фаетон придава призрачност на техните полесражения. В дълбините им проблясват светкавици. Неестествено за разгара на зимата - не, това също е природата, реалността, на която принадлежим.

Земята се разтърсва. Вятърът свисти. Нося цялото спокойствие, на което съм способен, на ястреби и зайци, лисици и врани, плъхове и врабчета. Ужасът няма да е продължителен, но ще им го спестя, доколкото мога.

Върху Фаетон се появяват черни петна: пушек, пепел. Ордите на вулканите са се събудили. Назъбената им редица прорязва лицето на диска - зейнала към разтопените дълбини цепнатина. Под нас ревва трус. Хълмове се сгромолясват по-оглушително от стоварващия се ураган.

Аз се връщам. Нашите духове се обгръщат.

Фаетон започва да се разцепва. Ще се стовари още преди да се раздели напълно, но насам се понася ослепителна до бяло вълна. Този свят се разтърсва и бучи.

Сбогом, любими.

Блясват първите метеори.

... Благодаря ви за всичко, което дадохте, и всичко, което бяхте. Обичам ви.

ПЪРВА ЧАСТ

КИРА

1

ШАНСЪТ Й беше едно на седем, ако призракът се спотайваше в някое от старите си леговища. В противен случай би бил нулев, а откриването му би се превърнало в надпревара с враговете му. Кира почти се надяваше да не успее. Далеч от Земята й се налагаше да се справя с безкрайния вакуум, а понякога и с насилие, но никога не беше допускала да се превърне в жертва. Por favor*, защо да не докладва простичко и честно, че Гутри не е там, и да се върне обратно в космоса?

* Моля (исп.). - Б. пр.

Усети, че се напряга. Беше дала дума.

А и с малко късмет нейната задача не би трябвало да е опасна. Просто щеше да е пътник в претъпкани обществени превозни средства. Никой не би трябвало да заподозре, че пренася собственика на "Метеор". Ако преследвачите узнаеха по някакъв начин, че е посетила интеграт Ери-Онтарио, тя имаше готови отговори за всякакви евентуални въпроси. Първите няколко години от живота й бяха преминали в Торонто. Нямаше нищо неестествено в това да посети любимите от детството си места на Земята. А и не би се наложило да отговаря лично. Дотогава, ако изобщо възникнеше подобна ситуация, двамата с Гутри щяха да са на другия край на небето.

Побиха я тръпки. Тя бе негов спасител!

Може би. Каквото и да се случи, по-добре да запази хладнокръвие и да се държи нехайно. Най-напред да се съсредоточи върху трафика. Десетки малки триколки като нейната лъкатушеха и се промъкваха сред стотиците пешеходци. Навесите на повечето бяха спуснати - почти невидими прегради срещу лошото време. Нейният беше надиплен заради безразсъдното й желание да се чувства свободна и от най-незначителните ограничения. По тази уличка не беше позволено да се придвижват по-големи превозни средства, но от еднорелсовата железница над главата й фургоните мятаха сенки и ревяха оглушително. От време на време прелитаха и свистящи флитери. Въпреки трудните времена мегалополисът кипеше от оживление.

Неизброимите бързащи, лъкатушещи, блъскащи се, жестикулиращи, пъплещи тела се блъскаха в неспирно стълпотворение. Отделните цветове и лица се сливаха в обща безлична маса. Въздухът беше натежал от диханията им и изпълнен с шума от стъпките и гласовете им. Вятърът гонеше облаците като препускащи напреко пушеци по тесните ивици небе между стените. Кира усещаше пронизващите студени пориви през палтото си, а кръвта й ги приветстваше, тъй като прогонваха част от смрадта и усещането за клаустрофобия.

Дали през последните двайсетина години районът беше заприличал на ад или само в спомените й имаше романтична окраска? Не беше сигурна. Родителите й рядко я водеха на изток от езерата. Каквато и да беше истината, нямаше от какво да се страхува. Това бяха човешки същества, при това по-свестни от много други. Тъмна жена в сари, caballero* със звънчета върху широката периферия на шапката, мъж, чийто занаятчийски герб и покритите му с белези огромни ръце подсказваха, че упражнява физически труд, двойка в предизвикателно зелени дрехи, които открито демонстрираха вярата им в Обновлението, в което са вярвали техните дядовци и баби. Каква злина биха могли да й сторят те? Заплахата идваше от Висшия свят, владетелите на свръхразвити технологии, пари, влияние, или по-точно от онези от Висшия свят, които властваха там. Власт, произлязла от една математическа теория.

* Благородник, джентълмен, рицар (исп.) - Б. пр.

И все пак мръсните високи стени, мрачните входове, пазачите в магазините, в чиито витрини по-рано имаше повече и по-добри стоки, цялата тази тълпа наподобяваха някакъв кошмар. Дали не се движеше по асимптота все по-близо Синята тета, без никога да я достигне?

Внезапно я достигна.

Независимо от колосалните размери на комплекса тълпите наоколо го скриваха от погледа й. А и вече не можеше да го види изцяло. От километър разстояние и голяма височина погледът й би могъл да обхване стени, контрафорси, сводове, покриви, кули, извисили се в лазурно и бяло до гръцката буква, увенчала централния шпиц. Успя да забележи само височината и една широко отворена врата.

Това беше достатъчно. Усети въодушевление.

Кира се намръщи за момент. Защо са тези резки промени в настроението? И друг път се беше сблъсквала с опасности, но винаги запазваше самообладание. Изтощение? Разстоянието от наемната за триколки дотук не беше голямо. Разбира се, преди това беше пропътувала от Камехамеха до Хонолулу, след това се прехвърли с подорбиталната до Централната северозападна гара, после смени два влака до гара Бъфало, но това не беше кой знае какво изпитание.

Bueno,* несъмнено съзнанието за онова, което е изложено на риск, я терзаеше по-силно, отколкото си даваше сметка. Произнасяйки тиха успокоителна мантра, тя потърси място за паркиране.

* Добре; и така (исп.) - Б. пр.

Ето там. Изключи двигателя, слезе, избута триколката до стойката, пъхна монета и включи блокиращия механизъм с отпечатъка от палеца си. Петдесет цента за един час би трябвало да са предостатъчно. Ако не - имаше пари да я освободи. Тъй като не беше изключено да завали, отвори защитния навес. Нямаше смисъл да рискува да се навлажнят седалките, контролното табло и багажникът при вероятността да тръгне обратно с такъв багаж, а може би и пътник. Неудобствата биха могли да отвлекат вниманието й от грозящите я опасности.

Нямаше време, но не биваше да привлича вниманието с прекалена припряност. Промъкна се през тълпата и влезе през вратата в двора.

Глъчката стихна. Изпита усещането, че е гола. Дворът не беше пуст. Насам-натам се движеха обитатели, служители, купувачи, посетители и всевъзможни други хора, но пък трафикът беше незначителен. Ето, помисли си Кира, абсолютната противоположност на противната гледка отвън - беден, примитивен, безпомощен, Низшият свят навсякъде по Земята полагаше основата на високите технологии, без да има каквото и да е реално участие в тях.

Или пък просто хората тук бяха обладани от чувство за величие. Около фонтаните се простираха мозаечни паважи. В градините растяха отглеждани от генни художници цветя и храсти. Огромна холограма представяше балет, записан на нискогравитационно ниво на Л-5. Срещу стенната завеса се издигаха десет етажа галерии със сводове чак до прозрачния покрив. Слънчеви лъчи пронизваха облаците. Над тях надвисваше бледата дневна луна като мярнала се насън родина. Помисли си, че точно в този момент лунарианците й се струват по-близки от собствените й сънародници.

Прехапа устни и закрачи към кулата. Фоайето на този вход беше почти пусто. Металният зодиак на тавана беше потъмнял. Двама мъже седяха в шезлонги. Единият беше с тъмнокафява кожа, беше облечен в сив комбинезон и пушеше цигара. Кира долови миризмата на смесен с марихуана евтин тютюн и с раздразнение си помисли, че колкото и добър или лош контрол да бяха успели да наложат авантистите над идеите на североамериканците, пороците упорито им се изплъзваха. Другият носеше мантия, нямаше никакво окосмяване, кожата му беше тъмнозлатиста, а чертите му бяха... особени? Метаморф с наследственост от времената, когато според някои законодателства на Земята експериментите с ДНК бяха почти напълно разрешени? Не разговаряха и вероятно бяха непознати. Нито пък гледаха мултивизора. От екрана някаква жена убеждаваше група младежи да изучат и да спазват правилните принципи и да съобщават на властите за всеки отклонил се по лошия път, за да бъде просветен.

Кира потръпна. Почти не се беше сблъсквала с подобни случаи. Беше дочувала отделни неща по медийните информационни бюлетини, беше чела писмени описания и бе слушала разкази на свидетели, които понякога я поразяваха. (Например как отнели от родители дете с обвинение, че непрекъснато му повтаряли да не вярва на казаното в училище за великите прозрения на Ксуан. Как вносителка си позволила да протестира срещу различни разпореждания, поради което била подложена на тормоз и доведена до банкрут от данъчните ревизори, а впоследствие и осъдена за неплащане на данъци. Беше гледала документален филм за някакъв рехабилитационен център, чиито обитатели послушно отричаха със смутени усмивки, че са там по политически причини. "Нашата нация е в процес на цялостно отхвърляне на политиката.") Винаги си казваше, че всичко това е ужасно, но не може да се разпространява повече, нито да продължи много дълго. Днес беше успяла да зърне, да усети, да помирише частица от тази реалност.

Вместо да произнесе името, набра на клавиатурата на контролния пулт "Робърт Е. Лий". Стана й смешно. Сякаш хората наоколо са тайни агенти, които я подслушват! Е, не беше свикнала с такива игрички. На екрана се изписа Д-1567, което вече й беше известно, и указания как да стигне дотам. Тъй като имаше отлична памет, не плати за разпечатка, а отиде право при транспортьора и сигнализира. Вратата се плъзна и тя влезе. Тъй като нямаше нужда от подпора, за да привикне с лекия шок от ускорението, запристъпва от една върху друга лента, докато стигна до най-бързата.

Пътуването й отне цели десет минути с три прехвърляния, включително вертикалните. За да преодолее прилошаването, наблюдаваше хората около себе си, които се качваха, слизаха или продължаваха нататък. Не бяха толкова различни като жителите на други градове на Земята и по улиците отвън. Дрехите им се състояха от приблизително еднакви сака и панталони, куртки и клинове или униформи в убити цветове. Дори дрехите фантазе като набрани мъжки ризи и дамски иридонови рокли бяха лишени от каквато и да било яркост. Мъжете нямаха бради, а прическите и при двата пола не бяха по-дълги от долната част на ушите. През последните двайсет и три години еднаквостта се беше превърнала в условие за успех както за представителите на Висшия свят, така и за много от представителите на Низшия свят в Североамериканския съюз. А с всеки изминал ден се превръщаше и в условие за оцеляване.

Забеляза и няколко изключения. Три момчета развяваха дълги кичури коса върху бръснатите си по индиански глави, а дрехите им с ресни бяха целите окичени с пера. Неколцина брадати мъже с кърпи върху главите придружаваха жени с воалетки и дълги до глезените кожени рокли. С бради бяха и двама биещи на очи хасидими, както и някакъв мъж с провесен върху гърдите кръст, очевидно православен свещеник. Той разговаряше с плещест мъжага в сини дрехи, който беше нахлупил шапка със значка на сребърен двуглав орел, а на колана му висеше палка. по всяка вероятност беше полицай от някакво сдружение. В комплекс с подобни размери цели блокове бяха зони на специални вътрешноавтономни общности. Нещо като "Метеор", помисли си Кира, само дето настоящото правителство на Северна Америка ги търпеше с неохота, но не можеше да ги забрани и затова се опитваше да следи отблизо дейността им.

Така или иначе появяването на един широкоплещест мъж предизвика истински шок. Стегнатата му униформа беше светлокафява, а на бедрото му беше прикрепен пистолет. На ръката му имаше лента с авантисткия знак на вечността. Около него се разпростря тишина като вълни около паднал в езеро камък. Офицерите от Сепо рядко се появяваха тук в униформа.

На нея ли попадна намръщеният му поглед? Пулсът й се ускори. Езикът й пресъхна. Какъв глупав пропуск да се изтърси на континента в яркото си тропическо яке, по къси панталонки и сандали! Сега дори на Хаваите оглеждаха с раздразнение облечените по този начин. Не беше обърнала особено внимание, защото свързваше Земята преди всичко с хората от компанията върху територията на компанията.

Тя се овладя. Не вършеше нищо незаконно. Засега. Според картата й за самоличност беше изряден поданик.

Нищожна утеха! Арестуван чужденец би разполагал с повече права и повече възможности от нея да потърси подкрепа.

Полицаят слезе. Кира въздъхна с облекчение. За момент се подпря на рамката отстрани. Околните се спогледаха и постепенно подновиха разговорите си.

Предупредителният сигнал проблесна - приближаваше местоназначението си. Прекоси лентите, подаде рязък сигнал, мина през вратата, докато все още се отваряше, и сграбчи предпазния парапет, за да не залитне.

Ядоса се на себе си. Ама че глупости! Беше космически пилот, способна да издържа всякаква гравитация от нулева до десета степен. Не беше нито стара, нито болна. Беше на двайсет и осем години и геномът й гарантираше най-малко още едно столетие крепко здраве, ако спазваше медицинската си програма. Вярно, че в момента вършеше необичайна и по всяка вероятност рискована работа, но това не беше никакво оправдание за паника. Стегни се, момиче!

В коридора нямаше никой. Бавно се приближи до стая 1567, изпитвайки все по-силна възбуда. Съществуваше възможност да не я чака никой и да се върне обратно на космодрума. Усмихна се. След толкова усилия би било пълен провал. Докосна плочката на звънеца.

От гарата беше направила кратко анонимно обаждане, за да се увери, че Лий си е у дома. Би трябвало да е така, защото това беше за него едновременно основно работно място и жилище. След като отново не получи никакъв отговор, я връхлетяха лоши предчувствия. Дали не беше излязъл? Опита да се овладее. Или първо иска да я огледа? При дадените обстоятелства беше естествена предпазна мярка. Поизправи се усмихната с надеждата гледката да му допадне.

Мъжете й казваха, че е красива. Приемаше го, без да се впечатлява особено. Беше висока, доста широкоплещеста за жена, но общо взето стройна и добре оформена отпред и отзад. Късо подстриганата й пясъчноруса коса рамкираше лицето й със светлокафяви очи, издадени скули, прав нос и месести устни. Гласът й беше леко дрезгав.

- Saludos,* колега. И аз съм от "Метеор". Казвам се Кира Дейвис и пристигам по спешен делови въпрос.

* Здравей (исп.). - Б. пр.

Вратата се плъзна встрани.

- Влез - каза Лий.

Той долови откровената й изненада и се изкикоти.

- Предполагам, че не си виждала моя снимка. С име като моето... всъщност роднините ми живеят в Роаноук, където съм роден. Но Лий е хубаво старо китайско име.

Беше нисък, слаб, облечен с небрежността на ерген, комуто не се налага да полага специални грижи за външния си вид на работното място. Изражението му беше момчешко, но Кира не вярваше един професионален интуиционист да е много по-млад от нея. След като тя влезе, той продължи да бърбори притеснено:

- Родът ми живее тук от две-три столетия и гените започнали да се разреждат, но сред пристигналите по време на джихада бежанци имало етнически китайци от югоизточна Азия, трима-четирима от които са от моето родословие. А нали знаеш, че хората предпочитат да се свързват с такива, които познават добре и могат да им се доверят - типичната ендогамия...

Той млъкна и преглътна. Кира го разбираше.

- Опасяваш се да не си казал прекалено много? - каза тя. - Не се притеснявай, не съм нито психонаблюдател, нито някакъв полицай. Аз съм от "Метеор", както вече ти казах. Ето, ще ти докажа.

И тя извади от джоба на сакото си членска карта за самоличност, която означаваше много повече от всякакви правителствени документи.

- Да, gracias* - измърмори той. - Извини ме. Налага се да... Извини ме. Не се засягай, но... би ли ме последвала, por favor?

* Благодаря (исп.). - Б. пр.

Той я поведе към една врата.

Докато вървеше след него, тя огледа обстановката. Всекидневната беше обзаведена скромно и претрупана със сувенири, дреболии, една шахматна дъска и библиотека със старинни ръкописи. Паната по стените, които в момента не бяха активирани, вероятно бяха изображения на роднините му и пейзажи с хълмовете в родината му. От огромния екран се разкриваше изглед от най-високата кула точно под тетата. Гледката беше впечатляваща. Оттук комплексът представляваше геометрична пустош с островърхи кулички и зелени биопространства, които се простираха във всички посоки чак до мъгливия хоризонт. Гледката беше не по-малко фантастична от онова, което можеше да се види на Луната или на Л-5. На запад зърна гигантския Ниагарски водопад, а отвъд него кулите, които беше запомнила. Различи езерата на север и на юг със смътно блещукащите им под мъглите сребристи водни огледала. Вкусът на Робърт Е. Лий й допадна.

Съседната стая беше натъпкана с апаратура. Три големи мултивизора, още толкова различни компютърни приемници и приспособление за въвеждане на данни, но не за развлекателни програми. Молекулярният скенер моментално потвърди, че картата й за самоличност е истинска. Датчикът на китката му беше съвсем нов модел и вероятно му го беше предоставила корпорацията, ако се съдеше по стойността му. С него провери не само отпечатъците на палците й, но и ретините - дали съвпадат с тези върху картата.

Лий се усмихна смутено.

- Налага се, нали разбираш - каза той. - Едва ли трябва да вземам проба от ДНК! И така, колега Дейвис, с какво мога да бъда полезен?

Сърцето й подскочи. Наложи се да преглътне, преди да зададе въпроса си.

- Гутри тук ли е?

Той се опули.

- Ъ?

- Енсън Гутри. El jefe.* Скрил ли си го?

* Шефа (исп.). - Б. пр.

- Защо... ъъ...

- Чуй ме. Вече се увери в самоличността ми, но трябва да стигна по-нататък, muy bien.** - Думите сами потекоха от устата й. - Изпраща ме Уошингтън Пекър. Познаваш ли го? Директорът на космодрума "Камехамеха". Извика няколко от нас тази сутрин в кабинета си. Каза ни, че от известно време Гутри е в Съюза, след като правителството е окупирало Североамериканската дирекция на "Метеор". Бил е въдворен тайно, за да бъде в непосредствено разположение при определянето на стратегията. Според Пекър акцията не е особено мъдра. Наложи се да действаме светкавично и решително. Международните комуникации по всяка вероятност се подслушват, но ние разполагаме със сигурни канали в страната. Пекър тъкмо беше получил съобщение. Не каза откъде, но вероятно от информатор от Сепо. Не знам дали от хаотик или от наш агент. Правителството планира втори съкрушителен удар срещу нас. През следващите два-три дни ще завладеят всичко. Изглежда са разбрали, че шефът е наоколо. Разполагат със списък от половин дузина места, където би могъл да се намира. Пекър успя да изтегли списъка от шифрования файл. Естествено, самият той не знае къде се крие Гутри. Информацията му не съдържа сведения за безопасни канали до тези места, затова не посмя да се обади по телефона. Единственото, което можеше да направи, беше да изпрати до всяко от местата по един от хората, които се оказаха на разположение в този момент. Самата аз съм пилот. Хора, на които прецени, че би могъл да разчита и които биха могли да напуснат космодрума, без да предизвикат подозрението на наблюдателите, и да се върнат възможно по-бързо. Който намери Гутри, трябва да го върне обратно, за да бъде качен на космически кораб и изпратен на безопасно място, преди авантистите да са успели да го спрат. Е, той тук ли е?

* Много добре (исп.). - Б. пр.

Кира млъкна, останала без дъх и леко замаяна. Беше ли необходимо да се впуска в такива подробности?

Лий я гледаше изпитателно.

- По дяволите - измърмори той, - ти си истинска. - И добави: - Ела.

Думите му изтрещяха като гръм. Изведнъж застана нащрек и превъзмогна вълнението си. Сякаш я прониза електрически ток, но запази абсолютно самообладание и цялата вселена стана неестествено ярка, а съзнанието й се разшири. Беше изпитвала същото и преди, когато животът й зависеше единствено от нея - веднъж при корабокрушение в скален риф в Тихия океан и няколко пъти в открития космос.

Лий я въведе в друга стая, където беше леглото му, един шкаф, тоалетна масичка и някакви материали за моделиране на самолети, очевидно негово хоби. Забеляза недовършена конструкция на биплан - носталгичен спомен от времената, когато хората летели в машини, които конструирали със собствените си ръце. Долови остра миризма на лепило. Един екран разкриваше гледка към естествен резерват - Северните гори, предположи мимоходом Кира, тъй като отлично разсадените и поддържани дървета бяха иглолистни, а по водната повърхност зад тях се носеха канута. Виждаха се малко хора, но шумът подсказваше, че наблизо има площ за лагеруване. Което беше напълно естествено за такова място.

Неудобството се изпари. Лий заговори:

- Стои извън веригата, освен когато е свързан със служителите си. Надяваме се, че линиите не се подслушват, но защо да рискуваме излишно? Иначе е в таен защитен сейф. Инсталирал го е първият от агентите му, наел този апартамент, което, предполагам, е било преди десетилетия. Може да наблюдава, да слуша, да ме вика с глас и разбира се, да получава от мен материалите, от които се нуждае за информация и pasatiempo*.

* Развлечение, забавление (исп.). - Б. пр.

Кира изпита любопитство. Какво ли доставяше удоволствие на Гутри да чува, да чете, да наблюдава, да преживява, след като беше прекарал повече от сто години като дух в кутия? В поведението му беше съхранена безцеремонността от времето на тленното му съществувание, но може би това беше фалшификация, измамен трик.

Лий спря пред един плосък екран. Както изображенията в дневната стая, образът върху него също беше неподвижен. Пълно лице, мъжка глава и рамене... тази прическа и туника с висока яка бяха отпреди няколко поколения. Сигурно бяха на човек, когото Гутри беше харесвал или на когото се беше възхищавал, или... Чакай! Не го ли беше виждала в някакво историческо предаване? Мамору Тамура, управлявал Л-5 по време на първата й голяма криза...

Лий поздрави.

- Извънредна ситуация, сър. - След като сам беше започнал да действа, беше загърбил всякаква нерешителност. - Пилот Кира Дейвис носи новини от директор Пекър. Правителството подготвя нападение. По-добре да ви измъкнем оттук.

- По дяволите! - изрева груб бас. - Действай!

Лий докосна орнаментираната рамка на няколко места. Цялата секция се отмести встрани. Манекен ли беше? Да не би Гутри да беше наблюдавал с очите на портрета и да е слушал с ушите му, както изглежда разговаряше с устните му? В разкрилото се отзад пространство имаше предмет. Лий се пресегна, отдели го от портативния терминал и й го подаде.

- Вземи го, колега - каза й той. - Обясни ситуацията, докато намеря чанта или нещо, в което да го пренесем.

Кира протегна ръце. Беше странно лек - не повече от два-три килограма. Не би ли трябвало основателят и ръководителят на "Метеор" да тежи повече? Начинанията му се разпростираха из цялата Слънчева система и нагоре към звездите. Личността, съзнанието, което беше възпроизведено в тази програма, беше... не, самият той беше пропътувал цялото разстояние до Алфа в Сентаури и обратно. С положителност би трябвало да е повече от това.

Но не. Човешкият мозък се състоеше от малко материал.

А и призракът Гутри не се нуждаеше от цялостен мозък. Само невронна мрежа вместо мозъчна кора, сензорни центрове за управление на електронни, магнитни и фотонни програми, двигателни центрове за боравене с контролните уреди, устройство за памет, софтуерен запис на онова, което е бил. Може би това беше почти всичко. Не беше съвсем сигурна. Психонетиката не беше нейна специалност. Но със сигурност нямаше много друго. Останалото беше оборудване, подпомагаща апаратура, батерия и калъф.

И всичко това, което държеше в ръцете си, беше нейният сеньор. До този момент не се бяха срещали, но тъкмо на него се беше обрекла всецяло и тъкмо той я беше направил част от "Метеор".

- Сър - прошепна тя. - Сър...

Беше виждала изображения и беше слушала описания на това и на други подобни устройства. (Твърде малко приличаха на него.) И все пак непосредствената близост и усещане за присъствие бяха толкова поразяващи, колкото срещите й със смъртта и любовта.

Самата простота беше непонятна. Кутия от тъмносин органометал, твърд, гладък като стъкло, със заоблени ръбове и почти невидими шевове. Дъното беше приблизително двайсет на трийсет сантиметра с петмилиметрови дискове за защита на свръзките. Заоблената горна част беше висока двайсетина сантиметра. Други два диска от двете страни осигуряваха допълнителните връзки. По-голяма окръжност с диаметър четири сантиметра между всеки чифт покриваше диафрагмата, която служеше за ухо. Подобна окръжност върху предната повърхност беше говорителят. Върху същото това лице - така би трябвало да го възприема - имаше две полукълба с диаметър на слухови капсули.

Обемът беше приблизително като на едра човешка глава. На Енсън Гутри? Той беше едър мъж.

Полусферичните кълба се открехнаха като клепачи. Изскочиха две подвижни дебели пет-шест милиметра лостчета, чиито окончания бяха валчести с диаметър около три сантиметра. Те се изпънаха и извиха към нея в цялата си петнайсет сантиметрова дължина със светкавичната скорост на змийчета и я огледаха с проблясващите си лещи.

- Да не ме изпуснеш, момиче - избръмча гласът. - Остави ме внимателно и си вдигни челюстта от пода.

Възможно ли беше мъртвец да се шегува? Е, Гутри го правеше често, освен ако не беше умишлена неискреност. Но в момент, когато бяха по петите му? Кира го постави с огромно внимание върху бюрото до модела на самолетчето.

- Добре, давай сведенията - разпореди Гутри.

Синтезираните звуци, които звучаха като от гърло на жив човек, издаваха акцент. Беше чувала, че това е американският английски, на който се говорело в младите му години, и знаеше, че е склонен да използва изрази от онова време.

Тя се съсредоточи и повтори онова, което разказа на Лий.

Гутри възпроизведе изсвирване.

- Кучи синове! Как, по дяволите... Да, по-добре веднага да вдигнем котва. Този Уош е свестен тип. И ти си свястно момиче. Няма да го забравя.

Лий внесе някаква раница.

- Това ще свърши ли работа? - попита той.

Кира се намръщи, без да знае какво да отговори.

- Няма да привлече внимание - добави той. - Напоследък дебнат на всяка крачка. Така двете ръце остават свободни.

Тя кимна.

- Става.

- Искаш да кажеш, че не носиш нищо със себе си, Дейвис? - изръмжа Гутри. - Никаква предвидливост?

- Съжалявам, сър - отговори тя, притеснена от уместната критика. - Бързахме страшно много.

- И ти, и Уош, и останалите не ставате за мошеничества. Разбирам, естествено. Вземи ме и ме натъпчи. - Това май беше поредната му шега. - И да изчезваме. - Лещите се извъртяха към Лий. - А ти се стегни. Като нахлуят ченгетата, направи се на изненадан. Не знаеш нищо. Никой не е идвал тук. Ще се справиш ли? Ще те разпитват, което няма да е шега работа, но не очаквам да се задълбочат, ако не им дадеш повод да се усъмнят. Готов ли си?

Лий се изпъна.

- Да, сър.

- Ако предпочиташ, можеш да избягаш и да се опиташ да се скриеш. Но не мисля, че идеята е добра. Това ще им подскаже, че вероятно си замесен, и ще се опитат да те открият с всевъзможни високотехнологични средства. Има вероятност да те спипат много бързо. Ти си белязан, известен, регистриран, идентифициран по всички възможни начини като поданик на тази велика свободна република. А и като член на "Метеор" със сигурност в досието ти има много допълнителни сведения. Докопат ли те, ще изстискат цялата информация от теб и едва след това ще насочат гнева си срещу "Метеор". Това никак няма да е на добро.

Наистина няма да е на добро, помисли си Кира. Не изтезания. Това би могло да създаде проблеми със Световната федерация, а и не гарантираше сигурен успех. Рехабилитационни медицински грижи. Химикалите и пулсационните електрошокове разкриваха съзнанието така, както се обелва портокал. А и много често го оставяха в подобно състояние.

- Наистина съм убеден, че най-добрият ти избор е да кротуваш тук и да се правиш на ням - заключи Гутри.

Лий кимна отсечено.

- Да, сър.

Гутри продължи с по-деликатен тон:

- Съжалявам, Боб. Повече, отколкото бих могъл да изразя. Единственото ми оправдание, за дето се измъквам и те оставям, е, че твърде много хора са изложени на опасност.

А също и много надежди, помисли си Кира.

- Разбирам - отвърна глухо, но решително Лий. - Ако някой би могъл да прецени ситуацията, това сте вие. Вървете.

Телефонът иззвъня. Лий се обърна към изхода на стаята.

- Чакай - отсече Гутри.

- Какво? - попита Лий.

Телефонът отново иззвъня.

- Не отговаряй. - Едната леща подскочи към Кира. - Дейвис, как разбра, че Боб си е вкъщи? Нали не искаше да се мотаеш наоколо, докато го чакаш, и да привличаш внимание.

- А, аз се обадих - отговори тя. - От обществена кабина. Щом отговори, прекъснах.

- Помислих, че е грешка - добави Лий. Телефонът иззвъня. - Случва се. Повече не се сетих за това.

Телефонът пак иззвъня.

- Може да е полицейски агент - обяви Гутри. - Действат светкавично, когато решат да го направят.

- Пекър каза... информаторът каза... до два-три дни - добави смутено Кира.

- Така е казал информаторът, който и да е той. Колко време му е отнело да се докопа до сравнително безопасно място, откъдето да предаде наученото? Колко прецизна е информацията? Дали междувременно централното управление не е решило да ускори програмата?

Кира си спомни за офицера, който се появи на транспортьора. Доколкото й беше известно, дори в днешно време униформените служители от Сепо не бяха честа гледка. Виж, цивилните агенти бяха друга работа. Дали беше тръгнал по друга задача, или беше предвестник?

- Имат навика да ограничават и заграждат района, преди да предприемат акция - продължи Гутри. - Да направим светкавично собствено разузнаване. Боб, големият ти екран може да огледа околността.

Телефонът престана да звъни. Лий се приближи, за да пусне евентуално оставения запис.

- Стой! - изкомандва Гутри. - Имат устройства да те засекат, ако са те.

Лий рязко дръпна ръката си.

- Правилно - прошепна той. - Забравих. Да, вие сте шефът.

Той взе кутията и я отнесе във всекидневната. Кира го последва.

Огледаха небесния изглед от кулата. Високо над тях нещо блещукаше. Лий постави Гутри върху една маса и включи уредбата. Гледката се увеличи и се приближи. Нищожната черно-бяла точица увисна във въздуха пред изхвърляните реактивни струи. Кира изчисли разстоянието на около три километра и дори оптически уреди, които не притежаваха точността на онези в нейния космически кораб, можеха да се преброят мравките върху паважа под тях. Усети да я облива хладна пот.

- Да, полицай - каза Гутри. - Не си пристигнала достатъчно бързо, Дейвис.

- Какво ще правим? - чу неволния си въпрос тя.

- Нека да помисля. Изучавал съм тези cochinos* години наред, а помня и други като тях в миналото по целия глобус. Може би все още би могла да излезеш с мен и да отлетиш без проблеми. Но не бих се обзаложил, че ще успееш. По всяка вероятност държат изходите под постоянно наблюдение. Цивилни, естествено.

* Cochino (исп.) - прасе. - Б. пр.

Кира се запита дали е било така и при пристигането й. Може би не. Това не беше от особено значение. Не могат да спират всеки, който влиза или излиза. Би било прекалено изтощително. Пък и ще обезпокоят жертвата, която би изтрила уличаващите сведения или би предприела други предпазни мерки. Но всеки, който буди и най-дребно подозрение - например с метната върху раменете обемиста раница, - биха подложили на щателна проверка. И ако регистрират дори нещо съвсем незначително - каквото би била една невронна мрежа, - всичко щеше да приключи.

Усети, че я присвива стомахът.

- Тъй като не докосна телефона, Боб, ще предположат, че си навън - продължи Гутри. - След малко ще опитат отново и в зависимост от това дали отговориш ли не, ще нахлуят. Вероятно след около два-три часа. Да видим какво ще направят за нас твоите приятелчета от Б-24.

- Нали разбирате, че не е изключено да е и нищо - отговори с дрезгав глас Лий. - В най-добрия случай не кой знае какво.

- Тъпо е да чакаме така, нали? Хайде. Сложете ме в раницата и да хващаме пътя. Колкото по-рано тръгнем, толкова по-малко вероятно е да налетим на ченге.

- Накъде? - попита Кира.

Нищожната надежда успокои стомаха й и ускори пулса й.

Лий се приближи да затвори устройството и да вземе раницата.

- Водил съм си сметка за обитателите на моите скривалища - продължи междувременно Гутри. - Не да се бъркам в личния им живот. Бог ми е свидетел, че имам куп други занимания. Но бях натрупал достатъчно впечатления и когато хората на Уош Пекър ме оставиха във временната ми квартира, с помощта на невинно на пръв поглед компютърно съобщение подадох сигнал именно на Боб Лий да дойде да ме вземе. Поддържаше познанства с няколко души в този комплекс, които също не харесват авантистите. Беше много мило от негова страна, макар да подозирам, че го направи най-вече защото е добронамерен и любопитен. Така или иначе, именно затова се озовах в Синята тета. Всяка лисица предпочита да има два изхода от леговището си.

2.

ВЪРХУ ЛЕНТАТА не посмяха да разговарят. Щом слязоха, Лий избърза край Кира, която носеше Гутри, и промърмори:

- Остави ме навсякъде да вървя отпред. Не разговаряй, освен ако те заговорят.

Стените на коридора бяха покрити с арабески, а над вратите имаше арабски знаци. Много от входовете бяха отворени и през тях се виждаха рафтове с подредени стоки за продан - храни, дрехи, прибори, цветя, дребни украшения. Пред всеки рафт бяха насядали върху възглавници мъже с кръстосани крака, които пушеха и подвикваха съблазнителни подкани или бяха изпаднали в медитация. В отделни помещения сервираха кафе и екзотични за вкуса й ястия. Въздухът беше наситен с аромати от готвено, пушек, парфюми и странни миризми. Пространството беше изпълнено с шумове от бърборещи гласове и приглушени стъпки, а от време на време проплакваше флейта или отекваше барабан. Рядко се срещаха обичайните за североамериканците дрехи. Повечето хора бяха облечени в широки надиплени одежди - роби, рокли, блузи или панталони, - предимно бели на цвят. Срещаха се най-вече мургави представители от бялата раса, много от мъжете носеха бради и бяха със спортни кърпи върху главите, а жените с воалетки. Беше забелязала някои от тях и преди това. Тук те се чувстваха на собствена територия.

Арабски нощи! Беше виждала Близкия изток по новините, по документални и игрални филми. Пясък, прах, пресъхнали кладенци, соленоводни реки, разруха. Машини и нанотехнически съоръжения възстановяваха земята хектар по хектар. По стъпките им се разпростираха зелени площи, извисяваха се блестящи сгради, възникваха модерни предприятия, заселваха се нови общности. Резервати за гладуващите след рухването на икономиката, изобилно снабдяване, отлични медицински грижи, рехабилитационно образование за децата им. Да, Световната федерация имаше право да се гордее с всичко, което беше направила тук. Защо някой би предпочел да обитава една фантазия, едно минало, което никога не е било?

Лий се промъкваше през тълпата. Кира го следваше по петите и се оглеждаше внимателно. Не, заключи тя, каквото и да беше това, не беше инсценирано, не беше някаква псевдокултура, която да запълни празнотата в тези хора. Те не принадлежаха на нищо реално, както надейнците или амазонките, или манорите. Забеляза един бакърджия в работилницата му, но той използваше машинно устройство, а съседът му ремонтираше някакъв електрически уред. Технологията беше достатъчно добра за възможностите на хората от Низшия свят. Широкият ръкав на единия се дръпна нагоре и тя зърна датчика на китката му, който беше точно като нейния. Очевидно собственикът изпитваше необходимост не само да знае точното време, а и от бързи изчисления, база данни и комуникации. Емблемата на друг занаятчия показваше, че работи за "Глобална химия", което означаваше, че умее да създава структури атом по атом. Минаха две момчета, облечени в дълги арабски роби и с остригани глави с характерната украса от пера, но и двете носеха учебници.

И все пак, помисли си Кира, всичко наоколо беше до такава степен антипод на авантизма, колкото не би могла да допусне. Тук със сигурност никой не вярваше сериозно, че Ксуан е успял да изчисли движещите сили в историята до степен да бъде направлявана, нито пък споделяха идеала за един свят, подчинен на тотална рационалност. Управлението - от Синода на съветниците до обикновените местни администратори - по всяка вероятност гореше от непреодолимо желание да разтури всяка подобна независима общност, да разгони възрастните и да постави обучението на децата под собствената си опека. На теория това беше напълно възможно, разбира се, тъй като беше вътрешен проблем, над който Федерацията нямаше никакъв контрол. На практика обаче транспортните и съобщителните комуникации опасваха цялата планета, твърде малко неща можеха да останат скрити, твърде голям брой представители на Висшия свят от всички националности поддържаха постоянен контакт и споделяха общи разбирания. Те самите, както и широкото обществено мнение можеха да оказват влияние върху правителствата, поне на тези, които съблюдаваха демократичните принципи; можеха да упражняват натиск, по-силен дори от този, който напоследък си позволяваше "Метеор". Беше се унесла в мислите си. Наложи си да се върне в реалността.

Лий спря на два пъти, за да размени по няколко думи с някакви мъже, и Кира забеляза неодобрителните им погледи. Външният й вид положително беше твърде предизвикателен. Успокои се, че това не е някакъв херметически затворен енклав. Сигурно пристигаха много чужденци - заради бизнес или просто от любопитство. Част от икономиката по всяка вероятност разчиташе на тях. И все пак изпита огромно облекчение, когато Лий спря пред една врата и тя се плъзна пред тях.

Влязоха в помещение с красиви килими, ниска мебел и украсена със злато и сребро ажурна украса. Младият мъж, който ги посрещна, затвори вратата зад тях и се поклони дълбоко, когато през сводестия вход в дъното влезе друг мъж с посивяла брада и рязко изсечени черти на лицето. Беше облечен в кафтан и носеше кефия на главата. Лий го поздрави с подчертано уважение, изричайки:

- Salaam aleyk.

Кира изпита огромно смущение.

- Aleykom es-salaam - отвърна на поздрава възрастният мъж, а по строгото му лице се появи усмивка. - На какво дължим това удоволствие? - попита той на английски с едва доловим акцент. Но като се вгледа по-внимателно, усмивката му се стопи. - Тревоги ли имаш, приятелю?

- Ana nuzilak - отговори неловко Лий.

- Аха. Ела тогава.

Мъжът се разпореди властно и прислугата се разбърза. Домакинът поведе гостите си навътре. Влязоха в помещение с провесен бял навес, което му придаваше вид на павилион. Посочи им да седнат на пода до маса от естествено дърво. След като се настани до тях, кимна на Кира.

- Свалете багажа си, ако желаете, синьорита.

- Gracias, сър, но... - Забеляза, че Лий я стрелна с поглед и побърза да добави: - Gracias.

И свали раницата.

Лий заговори с официален тон:

- Шейх Тахир, разрешете ми да ви представя Кира Дейвис, моя сътрудничка от стопанска корпорация "Метеор". Пилот Дейвис, por favor, запознайте се със Зейд Абдула Азиз Тахир, шейх на Бени Муклиб. Той е един от водачите на... своята нация.

Тахир я огледа подробно, но някак учтиво.

- Bienvenida,* пилот Дейвис - поздрави той. - Космически пилот, предполагам?

* Добре дошла (исп.). - Б. пр.

- Д-да, сър - отговори тя. - Хм... моля за извинение, че съм облечена така. Нямах време и не знаех...

Той кимна.

- Разбира се. Робърт Лий не би изникнал така неочаквано, ако ситуацията не беше извънредна. Нито пък вие, сигурен съм.

- Аз изобщо не познавам... вашите порядки, сър.

Тахир отново се усмихна и изсеченото му като скала лице се набръчка.

- Wellah, но ще ви бъде простено. Надявам се, че ще отделите време да ми разкажете нещо за работата си и за вас самата. Щом летите сред божиите звезди, вие сте късметлийка.

Лий се размърда на мястото си.

- Боя се, че точно в този момент никой от нас не е голям късметлия - осмели се да се намеси той. - Всъщност сме в голяма беда.

- Това се вижда от пръв поглед.

На вратата се почука. Тахир подвикна и едно момче внесе поднос с кафеен сервиз и купа със сладкиши с фурми. Остави всичко на масата, поклони се и излезе. След като момчето затвори вратата зад себе си, Тахир ги покани:

- Заповядайте. Kheyr Ullah.

Лий примигна.

- Моля?

- Нима не знаеш? След като обяви, че си пристигнал в моята шатра, за да потърсиш закрила от мен, мислех, че знаеш какво следва. Bueno, това е божията щедрост. Яжте, пийте и бъдете мои гости.

- Прекалено любезно от твоя страна. - Лий се изкашля. - Ще бъдем честни с теб. Аз не съм нито от твоя народ, нито от твоята вяра. Всъщност сме само познати и съм получавал сведения за твоя народ. Нямам право да искам нищо от теб.

- Ти се показа като добър приятел и дори повече от приятел. Ще се радвам, ако можем да помогнем.

- Сепо е по петите ни.

Тахир отметна глава и се разсмя гръмогласно.

- Bismillah! Ами още по-добре! - Изведнъж тонът му стана по-рязък. - Наблизо ли са?

- Не, надявам се. Предполагам, че ще минат няколко часа, преди да разберат, че съм излетял от клетката. И тогава ще обискират Тета.

- Ще им трябва доста време и много хора, докато я претърсят цялата. Имат ли основания да предположат, че си тук?

- Не... не вярвам. Искам да кажа, че ме държат под известно наблюдение, защото съм от "Метеор", но не съм чак толкова важен и има стотици като мен. Много от тях също са под заплаха. Било е разпоредено преди два-три дни.

Защо беше всичко това? Кира се опитваше да се успокои с горещото, гъсто и прекалено сладко кафе в мъничката чаша.

Тахир поглади брадата си.

- Добре. Значи няма да претърсят скоро този квартал, освен ако не знаят, че имаш обичай да ни посещаваш.

- Посещавал съм и много други места в този квартал и другаде. Не помня да съм споменавал на... съседите си и на случайни познати, че съм се отбивал тук за друго, освен за кафе, добра храна и развлечения.

Но Гутри явно се обезпокои, че ако полицаите направят подробно разследване, ще да открият доста неща, помисли си Кира. Старата лисица имаше богат опит. Устройството я сръга силно по бедрото през платнището на раницата.

- Видели са ви по коридорите днес - напомни Тахир.

- Извинете ме - намеси се Кира, - питам се дали не съм направила по-силно впечатление от него.

Шейхът се изкикоти.

- В това съм сигурен. Може да е от полза.

- Срещнах двама познати - призна Лий.

- После ми дай имената им. Ще говоря с тях и може да им намеря работа далеч оттук. Колкото до останалите, знаете, че не сме приятели на авантистите. Ако полицаите разпитват между нас, вероятно ще го направят напосоки и едва ли ще получат откровени отговори.

Тахир си взе сладкиш и замляска спокойно като при приятелска визита.

- Не можеш да ни оставиш дълго тук - каза Лий.

- Така е. Приказките ще плъзнат като... като квантови електрони през всяка преграда, която издигна. Но мога да ви укрия до утре, а след това да ви помогна да продължите. Искате да тръгнете колкото е възможно по-скоро, така ли?

- Определено! Ние... искам да кажа... - Лий сведе поглед към скута си.

Тахир огледа съсредоточено гостите си.

- Какво бихте могли да ми кажете? Онова, което не знам, няма да издам, ако се случи най-лошото и ме подложат на дълбок разпит.

Кира потръпна и Тахир забеляза.

- Това едва ли ще се случи, синьорита - увери я той. - По-вероятно е преди това да предпочета да умра, за да не ме арестуват. И то по такъв начин, че да не им стигне мозък да изкопчат нищо от мен. Но е по-добре да бъдем предпазливи.

Тя облиза пресъхналите си устни.

- Имате право да... да узнаете нещо - промълви тя. - Ние... двамата с Лий... не бягаме, за да спасим само себе си. Ако можехме да обясним...

Ако Гутри можеше да проговори...

Лий вдигна ръка.

- Не бива да се впускаме в подробности - прекъсна я той. - Това наистина е опасно. Но, bueno, сам знаеш, че отношенията между "Метеор" и правителството се изостриха, когато то неочаквано съобщи за открити доказателства, че наши агенти са замесени в предполагаемия инцидент с изчезването на база данни от Среднозападния център по сигурността. Може би помниш, че компанията предложи сътрудничеството си при разследването, а със сигурност знаеш, че вместо да приеме, правителството най-безцеремонно окупира нашите североамерикански централи, за да... разследва подробно този и други свързани случаи - поте такова беше официалното обяснение. Оттогава полицаите непрекъснато ровят и слухтят. Освен това мога да ти кажа, тъй като ще го съобщят и по новините, че сега ще превземат всичко, което притежаваме в тази страна.

Тахир подсвирна тихичко.

- Hayatak! В такъв случай няма ли да закриете съвместните си дейности със Съюза? Това за тях ще бъде истинска катастрофа. Икономиката им и без това е в окаяно състояние.

Лий въздъхна.

- И аз не схващам логиката им. Но го правят, така или иначе. По-добре да не казвам как го разбрах, но не е от голямо значение, тъй като скоро ще го научи цялата Слънчева система. Дейвис и аз разполагаме с изключително важна информация, която трябва да предадем. Нали разбираш, че вече не можем да разчитаме на никакви комуникационни канали. Налага се да отидем лично.

Тахир огледа масата и сведе поглед. Кира се почувства неловко, че не одобрява гледката на голите й крака. Той отново погледна Лий.

- Радвам се, че имам възможност да върна част от дълга си към теб - каза той, - и с доверието си ти оказваш чест на моя народ и лично на мен. Gracias. Ще се постараем да я заслужим.

В съзнанието на Кира възникна спомен за някаква историческа личност, за която беше чела някога. Да, Саладин.

- Направил си на сеньор... на шейх Тахир някаква услуга, така ли, колега? - попита тя.

Твърде късно си спомни за предупреждението на Лий да не задава въпроси.

Домакинът им не се засегна. Изглежда беше свикнал с чужденци.

- Точно така - отвърна той. - Преди две години един мой племенник изпадна в беда. Той е достоен момък, изтъкан от огнена енергия. Всички ние знаем, че авантизмът ще унищожи нашия начин на живот, ако продължава така. Повечето от нас търпят с надеждата, че Бог няма да позволи това да се случи. Хамид следваше биотично инженерство. Беше принуден да изучава и ксуанистката доктрина, с която се съобразяват и научните дисциплини. Това стопи търпението му. Той започна да негодува открито на публични места, докато накрая го арестуваха. Когато Робърт Лий научи за това, успя да освободи Хамид и го записа в едно учебно заведение на компанията на безопасно място в Еквадор.

- О, не беше кой знае какво - измърмори Лий. - Обвинението беше сравнително леко като при първо нарушение. Беше класифициран като "умствено недоразвит", което означаваше, че не съзнава какво върши. Само проведох разговор с моя координатор, който успя да убеди точния човек в правителството. Вярно, че "Метеор" и Синодът отдавна бяха в обтегнати отношения, но още не беше настъпил откритият сблъсък и много хора от двете страни се опитваха да не го допуснат. Разбира се, ако присъдата беше произнесена, Хамид щеше да остане белязан завинаги и вероятно много скоро щеше да има много сериозни неприятности. Но той е много умен, а компанията обича преливането на свежа кръв, когато това е възможно. Всъщност и аз имах известна полза от цялата история.

Кира се разтревожи.

- Но това означава, че имаш стабилни връзки тук! - възкликна Кира.

- Не, не. Казах ти, че действах чрез моя старши началник Фернандо Пардо. Той се свърза с човек, който "прояви интерес към случая". Няма никакви документи, които да бъдат издирени. "Метеор" е изключително внимателен с такива неща в Северна Америка още преди да започна работа за компанията.

Гутри се е погрижил за това, помисли си Кира.

- Надявам се, че племенникът ви е щастлив сега - обърна се тя към Тахир.

Някаква тревога ли прекоси лицето му?

- Да - отговори глухо той. - Чуваме го от време на време. Разбира се, постепенно се превръща... в абсолютен представител на Висшия свят... мирския свят. Но това беше... неизбежно. И е свободен. Никога няма да го заловят и да обработят съзнанието му.

Най-добре беше да сменят темата.

- Значи си бил доста известен тук - обърна се Кира към Лий.

- Не особено - отговори той. - Една вечер случайно се заговорихме с шейх Тахир в една кафетерия. След няколко разговора той ме покани на вечеря в дома си, а аз го представих в няколко офиса на компанията. Не се притеснявай, това стана по мултивизора, а не лично. Там никой не подозира, че сме приятели. Причина за всичко е взаимното любопитство и добронамереност, нищо повече. Дори се изненадах, когато ми разказа за племенника си.

- Бях разтърсен от гняв и мъка - добави Тахир. - Господин Лий ми се стори отзивчив човек, а предполагах, че може да има и влияние. Какво губех? Господ си знае работата.

- Gracias - поблагодари унило Лий. - Ласкаеш ме. Честно казано, аз така и не успях да те опозная. Вашата култура ми е прекалено чужда. Не се обиждай. Не съм имал възможност да общувам с много различни хора като теб. Но днес на мен се случи да изпадна в беда и предположих, че би се съгласил да ни помогнеш.

Не беше само предположение, помисли си Кира, а вероятно идея на Гутри. Беше разбрал за връзките на Лий с местните жители... Как? От случая с Хамид? Дали новината беше обиколила компанията и накрая беше стигнала чак до нейния ръководител?

Не пряко, предположи тя. И все пак всичко случващо се можеше да бъде запаметено с хипертекст в секретна база данни, вероятно разположена далеч от Земята. Гутри можеше да се включва в централния компютър. Междувременно би могъл да се слее с компютъра с безграничните си възможности да съхранява, да издирва и да съпоставя. Когато нещо му се стори особено интересно, можеше да го прехвърли в личната си памет и да продължи да го разследва.

След като е получил сведения за връзките на Лий с тези хора, Гутри вероятно е пуснал един-двама агенти сред тях да му докладват. Когато се наложило да се установи в Северна Америка, осигуряването на възможен начин да се измъкне го е насочило към жилището на Лий.

Да, един квазибезсмъртен би могъл да обмисли толкова подробно и в такава далечна перспектива нещата.

И все пак още не беше успял да се измъкне, а преследвачите му като нищо можеха да го открият.

Кира долови, че се е възцарила тишина, докато беше потънала в размисъл. Тахир се размърда.

- Да се хващаме за работа - каза той. - Не виждам как полицията би могла да блокира Синята тета, ако въобще е възможно. Твърде много хора влизат и излизат, при това с важни задачи. Например тукашната общност получава по-голяма част от хранителните доставки от една нанофабрика в област Сиракуза. Същото се отнася и за хората от Крусо. Разбира се, известно време входовете ще бъдат подложени на непрекъснато наблюдение. Ще се маскирате... но ще носите ли нещо, което биха могли да забележат с очи или с уреди?

- Боя се, че да - призна Лий. - Един специален компютър.

Тахир кимна.

- Знаех си. - Той смени темата. - Bueno, вероятно ще мога да организирам нещо правдоподобно за прикритие. Междувременно вие двамата трябва да направите план. Ние от братството можем само да ви придвижим до някое място в близост. Обмислете какво да предприемете след това.

- Ще го направим. - Кира въздъхна. - О, да!

- Разумно е да останете в изолация - посъветва ги Тахир. - Съжалявам, че в моя дом има само една гостна само с едно легло. Ако желаете, пилот Дейвис, можем да ви настаним в харема.

Кира се сепна. Той се усмихна.

- Това означава в покоите на съпругата ми - добави той. - Единствената ми съпруга.

- Но как ще разговаряме? - Тя погледна Лий, който присви рамене. - Не, gracias, сър, по-добре да споделим тази стая. - Тя си спомни нещо. - Ако не възразявате категорично.

Тахир се забавляваше.

- Ние не сме цахабити*. Логично е двама млади, които са били разделени, да искат да се усамотят през нощта.

* Мюсюлмани, които агресивно налагат своето тълкуване на корана. - Б. пр.

По-добре да измисли някаква история за пред домашните си, помисли Кира. Или просто да им каже, че това не е тяхна работа и трябва да си държат устите затворени.

Лицето на Лий пламна.

- Мога да се държа прилично, съпруго - обеща той.

Всички се развеселиха. Кира избухна в смях.

- И аз ще опитам! - отговори тя.

Дали Гутри не се изкикоти на себе си?

Тахир се надигна. Бегълците го последваха и Кира взе раницата.

- Едно момче след малко ще ви донесе храна - каза шейхът. - Ще почука и ще изчака да му отворите. Ако искате нещо друго, натиснете нула-три на телефона. Това ще активира датчика ми. Във всяко друго отношение сте абсолютно изолирани. Дано някой ден имам възможност да ви предложа по-добро гостоприемство.

- Достатъчно гостоприемен сте, сър - благодари му Кира.

До стаята се стигаше през тясно антре. Тахир се дръпна встрани и направи знак на гостите да влязат.

- Yerhamak Allah - каза тихо след тях и затвори вратата отвън.

Кира предположи, че това е благословия.

Огледа се наоколо. Помещението беше малко, но добре обзаведено. Зад стъклена преграда имаше малка вана и шкаф с чекмеджета. До масата с базисен компютър стърчеше мулти. Двата стола в западен стил подсказваха, че помещението от време на време подслонява такива като нея. Подът беше застлан с килими. Стените бяха чисто бели, а екранът под вентилатора показваше заобиколен от палми и жасмин басейн. Не беше сигурна дали картината е реална или синтетична. Струваше й се прекалено красива, за да е истинска, но действително съществуваха херметизирани, добре поддържани природни кътчета. Леглото... леглото беше достатъчно широко, за да могат двама души да лежат на значително разстояние един от друг.

Не че предугаждаше нещо плътско при дадените обстоятелства. Поне тя със сигурност не изпитваше подобно желание. С оттеглянето на напрежението изтощението пролази нагоре по гръбнака й.

Лий усети.

- Аз също - обади се той, - макар да не съм прекосил шест часови пояса, преди да започне гонитбата.

- Трябва ли да извадим сеньор Гутри?

- Колкото може по-бързо, по дяволите! - се чу ръмжене от раницата.

Лий измъкна кутията и я постави на масата. Очните стълбчета изникнаха и се завъртяха. На Кира й заприличаха на насочени дула на пистолети. Обля я изненадваща топлина.

- Вие двамата се справихте чудесно. Сега си отдъхнете, а? Предполагам, че наоколо няма нито глътка алкохол, но една гореща вана може да свърши чудеса.

Усети да я полазват мравки по гърба. Опита се да отвърне с някаква баналност:

- Не сте ли превъзбуден, сър?

След като беше лежал безпомощно в мрака на някаква раница, докато се решаваше съдбата му.

Сякаш се изкикоти вълк.

- С какво можеш да уплашиш един призрак? Нямам никакви жлези, забрави ли? - И добави тихо: - Отпусни се, момичето ми. Тук сте скрити на сигурно място. Ще говорим по-късно.

- Аз... - Обзелата я жажда измести всичко останало. - Bueno, gracias, сър.

В душ-кабинката тя изгълта три чаши чудесна студена вода и наплиска лицето си. Освен хавлиените кърпи забеляза четки за зъби - ръчни, но нови в пластмасовите си калъфчета. Да, и един гребен, бръсначка, вода за уста, слаби възбудителни средства и болкоуспокояващи. Беше намерила добър пристан. Успокоена от този факт, тя отложи къпането, върна се и се настани на един стол. Лий последва примера й.

- Извадихме късмет, нали? - каза Кира. - Поне засега.

- Късметът не е функция единствено на случая - обади се Гутри.

- Съжалявам. Не исках да кажа, че липсва информираност.

Кира се поизправи на стола. Според всеобщото мнение el jefe maximo* презираше подлизурките.

* Върховният шеф (исп.). - Б. пр.

- Но имаме късмет, че Тахир е на наша страна. Много свестен мъж, нали?

- Истински leo** - съгласи се Гутри. - Смятах исляма за една от най-големите грешки на човешката раса, но той май ще промени мнението ми.

** Лъв (исп.). - Б. пр.

- Той не прилича на... на лидер от Низшия свят.

- И всъщност не е - каза Лий. - Освен съветник и съдия в тази общност той е търговски агент за всякакви доставки от външни вносители, необходими за различните клонове на промишлеността й. Това го ангажира едновременно с високи и ниски технологии и всичко останало, което това би могло да означава.

Кира се поколеба.

- Не ми е особено ясно - призна тя. - Малко разбирам от икономика. Хората, мнозинството на Земята, не притежават уменията или възможностите, които водещите изискват... разбира се, повечето от тях не се задоволяват с някаква примитивна независимост. Не е толкова просто. Но не съм наясно как става всичко.

- Няма причина да си наясно - отговори Гутри. - Щом си космически пилот, имаш куп други ангажименти. А и прекарваш времето си на Земята в енклави на Висшия свят, нали?

- Bueno, аз...

- По дяволите, жено, не се чувствай виновна, че вършиш нещо, което е смислено!

Лий се върна на въпроса на Кира.

- Не става по един-единствен начин - каза той. - Точно толкова разнообразно и променливо е като обществата, които са ангажирани. Всъщност "Висш свят" и "Низш свят" са неточна дихотомия. Те не само взаимодействат по безброй начини, но и се преливат един в друг.

Тя се намръщи.

- Все пак можеш ли да посочиш конкретни данни? Да вземем обществото на Тахир. Ако то се нуждае от нещо повече от основни граждански права, трябва да си плати. Това означава, че трябва да произвежда и продава нещо, което се търси. Какво е то?

- Не само един специален продукт. Разнообразни стоки и услуги. Малко туризъм и развлечения, макар че в по-голямата си част тези хора са прекалено горди и привързани към родното. Ръчно изработени артикули - предимно антикварни ценности, тъй като Северна Африка залива пазара със същите художествени предмети.

Да, помисли си Кира, всеки от тях е уникално машинно произведение, изработено със саморазнообразяваща се програма.

- Но повечето мъже тук - продължи Лий - имат странични дейности, някои сравнително високотехнологични, други не. Например бойци. Тази култура има военна традиция.

- С какъв произход?

- Отчасти староамерикански. Имало е вълна на преминаване към исляма през... ъъ... двайсети век. Особено сред американските негри, предполагам. Но предшествениците им били предимно от Близкия изток, бежанци от Свещената лига, след като der Befehl* рухнал и европейците се оттеглили. Мюсюлманите вече били непопулярни и често дискриминирани на Запад. Тази имиграция влошила нещата. По време на Великия джихад нещата станали ужасяващи - сегрегация, ограничения, открито преследване. Били оставени на собствени ресурси. Естествената им реакция била изтъкването на културната идентичност. Човек може да си помисли, че са я преувеличавали. Когато вече можели да се смесват свободно, мнозина от тях не го искали. А и технологиите се развили прекалено бързо и повечето не били в състояние да ги настигнат. Окончателният резултат бил общества като това.

* Заповед, указ, закон (нем.). - Б. пр.

- Обичаш да се слушаш как говориш, нали? - вметна Гутри.

- Съжалявам, сър.

Кира долови, че Лий се засегна, и изпита известно раздразнение заради него.

- Опаа - отговори Гутри. - Аз съжалявам. Не исках да те засегна. Тъй като съм лишен от други сетива, освен тази проклета кутия, трудно ми е да покажа, че се закачам. Ти си учен и искаш да обясниш нещата изцяло, убедително, подробно. Аз самият съм изключителен бърборко, както ми казват.

Кира се изправи върху стола си.

- Може би не трябва да обръщаме толкова внимание на миналото и да се съсредоточим върху бъдещето - каза натъртено тя. - Нашето бъдеще.

- Ако не сме прекалено раздразнителни, за да проявим разум - обади се неуверено Лий.

- Не сте - каза Гутри. - И двамата имате повече способности, отколкото предполагате. Така или иначе, размишлявайки за разни неща, преди да заспите, има вероятност да се събудите с няколко решения на вашите проблеми.

Дори той, помисли си Кира, се нуждае от странен вид дрямка. В паметта й изникнаха познати стихове и я полази студ.

"... какви ли сънища ще ни споходят

в съня без край, когато се измъкнем

от бренната черупка..."*

* Монолог на Хамлет от едноименната пиеса. Превод В. Петров.

Прозаичният глас я върна обратно:

- Да допуснем, че Тахир успее да ни измъкне. Предупреди ни, че това е почти всичко, което би могъл да направи. Трябва да помислим за по-нататък. Първо, нека обмислим ситуацията. За какво би трябвало да предупредим Тахир? Каква следа оставяме за ченгетата и как бихме могли да я заличим? - Очичките се завъртяха към Лий. - Боб, много скоро те ще изтеглят секретния ти шифър от файла и ще проникнат в твоето местенце. Сигурен съм, че не си проявил глупостта да поддържаш нерегистриран код.

- Н-не, сър, не, разбира се - отвърна Лий. - Щях да имам неприятности в случай на внезапна проверка или извънредна ситуация.

- Имало едно време в тази страна няколко мъже, които съчинили една приказка и я нарекли Декларация за правата на гражданите. В нея се разказвали разни чудатости за правото на хората да са защитени от подобни неща.

- Знам. Учил съм в курсовете на компанията.

- Аз също - измърмори Кира.

- Да - обади се Гутри, - едно от противоречията между "Метеор" и правителството. Противопоставяхме се децата ни да учат принудително в системата на обществените училища. Това сега няма значение. Просто се дразня, това е всичко. Въпросът е, че Сепо ще претърси подробно квартирата ти. Оставил ли си нещо, което да подсказва, че съм бил там? Бъди откровен и не се срамувай. Няма да си разваля мнението за теб, защото не си професионален шпионин.

Лий се намръщи, загледан в пространството пред себе си, и след няколко секунди тръсна глава.

- Не съм оставил. Може да намерят сейфа, макар да е скрит доста добре, но в такъв случай ще разберат, че е бил инсталиран дълго време преди мен. Не съм записал нищо, свързано с вас. Комуникационните линии, които използвахте, също бяха инсталирани дълго преди да се нанеса. По-добре от мен знаете колко са сигурни.

- Напълно сигурни по отношение на детекторите и сигнализацията. Когато не се използват, се самоизключват без следа. Добре. Ще трябва да обясниш отсъствието си така, че да не се налага подробно разследване. Това изисква потвърждение. Мисли. Какво би могъл да правиш? Да си се отдал на разврат в някое свърталище в Низшия свят? Разполагам с връзки, за да осигуря свидетели за сравнително кратко време, ако избереш това.

Лий се навъси.

- Не знам, сър. Искам да кажа, че не ме е грижа дали ще започнат да ми се подиграват. Но ако поразпитат, ще разберат, че не ми е присъщо. Би могло да създаде проблеми на... дори и на вашите приятели.

- Сещаш ли се нещо по-добро?

- Не, боя се, че не. Най-напред казахте, че просто ще се правя на неосведомен. Сега не ми се струва толкова елементарно. Нека да помисля още малко.

- Давай. - Лещите се насочиха към Кира. - Ти си наред, пилот Дейвис. Някаква причина да заподозрат, че си замесена във всичко това?

- Не - отговори тя. - Аз съм само един космически пилот, който случайно се е оказал в Камехамеха, когато на доктор Пекър са му трябвали куриери.

- Нещо в биографията ти, което би могло да те разобличи?

- Bueno... аз съм трето поколение служител на "Метеор", но това е напълно обичайно, нали? - Кира направи пауза. Трябваше да се напрегне малко. - Родителите ми са североамериканци, но живеят в Русия през последните... ммм... четиринайсет години. Не искаха да се местят, но компанията ги прехвърли всъщност на по-добри позиции - заради сигурността им, предполагам. Разбирате ли, баща ми е ревностен антиавантист. Говореше открито срещу всеки нов приет от Синода закон и разпореждане. - Устните й потрепнаха в усмивка. - Мама е по-уравновесена.

- Разбирам. Твоето семейство не е единственото, което се наложи да преместим. С какво се занимават?

- Татко е аналитичен физик. - Усети надигаща се гордост. - Напоследък работи върху антиматерията, по проекти за усъвършенстване на масово производство на тежки ядра. Мама е биотик програмист. Имам по-малък брат в Академията.

- Я чакай! Онези Дейвис ли? - Гутри помълча известно време. - По дяволите, знам, че съм срещал имената им, но по-голяма част от паметта ми се съхранява другаде. Съжалявам.

Кира си помисли, че е благородно от негова страна да се извини.

- Вината не е ваша, шефе. Не можете да струпате всичко в... личната си база данни.

Ако беше включен в основния хиперкомпютър, мина й през ума, би могъл да изтегли всичко от файловете на "Метеор", включително подробни спомени от преките си преживявания. Щеше да му е необходима по-слаба компютърна мощност, отколкото да проектира собствено лице в мулти - серия човешки изражения, - вместо да говори от някаква кутия.

- Благодаря - отвърна той. И добави след нова пауза: - Сплотено семейство, а? Предполагам, че си прекарала голяма част от времето си на Земята в Русия заедно с тях.

- Да. Както и другояче - разглеждане на забележителности, обиколки на глобуса. Почти никога в Съюза, освен в Хаваите.

Планина, гора, бряг, прибой, риф, океан - останки от едно минало, което беше удивително живо; полинезийски танци и хавайски обредни ритуали, специално за туристите - останки от едно минало, което беше удивително човешко; Кейки Моана - грациозни, замислени останки от едно рухнало бъдеще.

- Иначе тази страна е мрачна. - Колко тягостна беше тази дума! - Не че съм прекарала дълго време на Земята, след като получих капитанския си чин. Имах няколко продължителни пътувания.

- Наистина? Къде?

- Изследователски експедиции до астероиди и комети в Куипъровия пояс. Отдалечени планети, пренасяни към научните станции. Веднъж на Тауридския комплекс по спешно повикване.

Тя се хвалеше и усещаше облещения от изумление поглед на Лий. Но намерението й беше не да впечатли Гутри, а да му позволи да прецени възможностите й.

- Охо! - възкликна изкуственият глас. - Ти със сигурност се напъха в паметта ми, пилот Дейвис, а когато надникна във файла ти, и той ще се настани трайно в тази консервна кутия. По дяволите, в онези времена щях да се срещна лично с теб, за да те поздравя. В плътските си дни щях да ти дам и една голяма влажна целувка. "Метеор" ужасно са се разраснали.

Всъщност почти колкото цяла нация, подхвърли веднъж майката на Кира. Действително е нация, отговори баща й, при това с по-голямо основание от онези, които носят това име в наше време.

О, да, добави той заради детето, което го слушаше (както самата Кира по-късно си даде сметка), легално "Метеор" е просто една частна корпорация, учредена в Еквадор и осъществяваща разнообразни дейности на Земята и из Слънчевата система. Тяхната значимост не й гарантира нищо, освен огромно благосъстояние и влияние - легално. Фактически осигурява на мнозина от своите хора онова, от което се нуждаят - от домове до училища и медицинско обслужване, - за да ги подпомага срещу правителствата, които ги преследват. Ако решим да й се закълнем в пълна вярност, в залог "Метеор" ще ни гарантира същото. И тогава вече не сме само служители, а съдружници. Това не е обикновен договор, това вече е конституция. И като си помислиш за нашите обичаи, съхранените от поколения традиции, всичко, което ни обединява, далеч повече и отвъд каквито и да било материални ценности - казвам ти, това си е нация.

Не е точно така, татко, помисли си сега Кира. Нацията, това сме ние, а наша суверенна територия е цялата вселена.

И все пак чрез своите компютри и комуникационни линии един-единствен призрак все още беше в състояние да я управлява, да я поддържа цялостна, да отблъсква враговете й, да я насочва към звездите. Колко още би могъл да го прави? Властта му вече отслабваше... Не, не е така. Винаги беше предоставял възможно по-голяма независимост на членовете й. Това беше реалният източник на мощта на "Метеор".

Гутри насочи вниманието й към нея.

- Добре - обади се той, - какво те доведе на Земята този път? Отпуск?

- Не съвсем - отговори Кира. - Намирах се на Л-5, където корабът ми беше подложен на рутинен преглед. Специален товар трябваше да бъде транспортиран до Северна Америка - органични клетки, които понасят ниски температури. Това означаваше разпореждане за човешки пилот. Редовният колега беше получил случайна радиационна доза и беше на ДНК терапия. Предложих да го заместя и се съгласиха. - И защо не при нейната квалификация, независимо от монотонното еднообразие на полета? - С отиването и връщането щеше да отнеме около три дни - продължи тя, - защото разтоварването на този товар е пипкава работа. Това щеше да ми даде възможност да посетя родителите си, а може би и да посърфирам.

- С една дума, пристигнала си поради чиста случайност и ако ченгетата преровят данните, това и ще установят. Семейното ти досие може да ги усъмни, но не вярвам да го проверят. След като не докладваш за излитането си, може да се запитат, но пък ще имат доста други грижи. А и след като обвяват ограничителните мерки спрямо компанията, ще изглежда абсолютно нормално да останеш там, където си.

- Достатъчно ли съм анонимна? - Усети вълнение. - Мога ли да се измъкна от това място?

- Хммм, може би не чак толкова лесно. Нека проверим отново. Как стигна дотук?

Насочвана от резки въпроси, Кира описа маршрута си. Изтръпна от ужас, щом си спомни за заключената на стойката триколка с изтекъл срок за паркиране и отпечатък от палеца й.

- За колко време я нае? - попита Гутри.

- Регистрирах, че ще я върна днес или утре. Не бях сигурна.

- Умно момиче. Ако не успееш да я освободиш до утре, не вярвам някой веднага да забележи неплатения датчик, пък и това е в компетенциите на градската управа, а не на ченгетата - поне в началото.

- Можеш да постъпиш и по-добре - предложи Лий. - Щом излетиш, да се обадиш от обществена линия и да съобщиш на агенцията, че по спешност ти се е наложило да отидеш другаде и да пратят някого да вдигне триколката. Допълнителните разноски да таксуват на твоята сметка. Такива неща се случват, така че не биха се усъмнили в нищо.

- Е, Боб, от теб ще стане изпечен мошеник - обади се Гутри.

- Bueno, а след това - каза със задоволство Кира - мога да ви оставя на сигурно място, сър, и да предам лично на доктор Пекър всичко, което искате да му съобщите. Или на друг?

Тя долови възвръщането на ужаса. Не, даде си сметка Кира, през цялото време е бил там, под повърхността.

- За съжаление не можем да се заемем незабавно с това. Съмнявам се, че в тази страна е останало безопасно кътче за мен. Колкото повече се замислям за всичко това, толкова по-ясно ми става кой стои зад цялата тази ловна акция. Възможно най-опасният ми враг.

Лий издиша със свистене между зъбите. Беше ли се досетил? Изтръпнала, Кира прошепна едва-едва:

- Кой?

- Самият аз.

- Какво?

- Моят двойник. Моят Doppelganger*. Киберкопието ми, което замина за Алфа Сентаури.

* Двойник (нем.). - Б. пр.

Спомените се втурнаха назад. На колко години беше Кира, когато Джулиана Гутри се върна у дома? На седем, на осем? Да, на седем. Събитието не беше обявено триумфално. В края на краищата сведенията бяха получени доста по-рано. Докарваните мостри бяха неизменно малобройни и миниатюрни, молекулярните им структури вече бяха анализирани - обикновени трофеи. Въпреки това пристигането беше странно премълчано, а всички факти бяха бегло споменати в новините и моментално завоалирани за общественото мнение, което и сега изглеждаше не по-малко странно. Почти беше забравила.

Гутри продължаваше. Неговата прозаичност беше по-стряскаща от всякакъв излишен драматизъм.

- Двамата с него си прехвърлихме базата данни. Разбира се, моят опит и знания бяха по-големи. Той остана бездеен в празното пространство в продължение на години, отправяше се на далечни пътувания и се завръщаше. В противен случай от скука трябваше да отглежда банани. Но идеята беше аз да пътешествам, без да пропускам нищо от случващото се с мен у дома. Докато той отсъстваше, нещата в Слънчевата система се промениха. Не исках да оставам отговорен завинаги, но реших, че при тези обстоятелства е по-добре "Метеор" да има подкрепа. Затова взех мерки да направя завръщането му възможно по-незабележимо. По уговорка, след като актуализирахме информацията, го деактивирахме и го скрих, докато стане необходим.

И когато този втори Гутри отново бъде събуден, помисли си Кира, за него времето няма да е изминало.

За миг се запита срещу кого от двамата седеше - оригинала или двойника. Но си даде сметка, че няма никакво значение.

- В Северна Америка - отгатна тя.

- Да. Глупав избор, при положение че авантистите са на власт. Дали не трябваше да го укрием на действително безопасно място? Когато "Метеор" построи нова дирекция в тази страна, изградих тайни подземия и укрития. Бях свидетел на Обновлението и джихада, на обратите при по-незначителни бедствия, а по това време на хоризонта се задаваше авантизмът. Трябваше да сме в готовност. Струваше ми се, че там е укрит толкова безопасно, колкото и на всяко друго място на Земята, дори доста по-сигурно. Далеч от Земята този мой двойник трябваше да разполага с достатъчна защита. С всеки изминал ден Синодът правеше правителството на Съюза все по-тиранично и конфликтите ни с него ставаха все по-остри, но не очаквах, че ще посмеят да нарушат договорните ни права по този начин. Долавях твърде много слабости зад поученията и хвалебствията. Познавах хаотиците от самото им начало като организирана съпротива. Нищо от случилото се оттогава не е променило мнението ми. Някой ден в не съвсем далечното бъдеще в Северна Америка щяха да настъпят колосални катаклизми. В този момент може би щеше да е твърде важно да имам друг "аз" на самото място, който да поеме грижата. Това би могло да спаси много хора и имущество.

За момент Кира се запита дали самомнението му не граничи с мегаломания. Не, реши тя. Гутри се беше доказвал твърде често и беше отявлен реалист, за да е скромен. Очевидната истина беше, че чрез включване в мрежата той можеше да управлява "Метеор" или нейно подразделение по време на криза по-добре от всеки колектив от хора, както и от всеки изкуствен интелект. Могъществото му произтичаше не само от опита, знанията, вроденото умение да ръководи. Първопричина беше авторитетът. Почти свещеното право, което караше хората да умират и да се подчиняват, придавайки смисъл на живота им. Той беше основателят, господарят, присъствието. Той беше самият "Метеор".

Но лидерите може да се провалят и каузите им да пропаднат.

Кира дочу въздишка. Звукът беше странен при липса на дробове, както и всяка произнесена от него дума.

- Когато войската завзе сградата, ме арестуваха - продължи той. - Изведнъж се оказах лишен от възможността да се свържа с моя двойник, камо ли го да го инструктирам. Най-доброто, което можах да измисля, беше да се промъкна до Земята и в Съюза.

Самонадеяна постъпка, помисли си Кира, но до този момент беше свършила работа. Вместо да бъдат парализирани, зависими от комуникации с един център, който Сепо сега наблюдаваше, североамериканските подразделения на компанията функционираха ловко на собствена отговорност в съответствие с традициите на "Метеор". Техните директори се съпротивляваха и преодоляваха препятствията. Междувременно една пратка от изотопно чист титан, поръчана от правителствен завод в Съюза, пристигна по някакъв начин в Квебек, който успя да запази за себе си това съкровище въпреки негодуванието на всемогъщия си съсед. Междувременно югозападната енергийна централа на компанията изрази съжаление, че по технически причини не е в състояние да снабдява с допълнителни мегавати националната мрежа. Патрулни сателити съобщиха за прелитането на мистериозни миниатюрни обекти над океана между Калифорния и Хаваите, а един представител на Гватемала в Световната федеративна асамблея призова Комисията за мира да направи проучване във връзка с възможни нападения над Северна Америка...

- Надявах се да наложим споразумение, което да възстанови статута ни и да отслаби Синода - продължи Гутри. - Отново бях изненадан. Пристъпили са към наказателни мерки и ние тримата се опитваме да се измъкнем.

Според Кира това означаваше, че по необходимост предприемат извънредни мерки.

- Защо? Толкова ли са непреклонни, че да предприемат репресивни мерки, които биха може да ги погубят? Нищо от събраните от мен сведения не го подсказва. В достатъчно тежко положение са, за да имат желание да рискуват, но все още не са станали камикадзета. По всяка вероятност си мислят, че разполагат със значителни шансове да излязат победители от играта. Как? Всяка минута през последните няколко часа все повече се убеждавам, че държат в ръцете си другото ми "аз".

Съсредоточавайки се върху последните събития, Кира не беше разбрала какво означава това. Осъзнаването му й се стовари като юмручен удар в корема.

- Но те не знаеха къде се намира! - възрази Лий, сякаш се опитваше да отрече факта.

- Сепо е разбрала по някакъв начин - отговори Гутри. - Какво мога да предположа? Знаеха трима души, освен мен. Няма да изрека имената им дори пред вас, но бяха мои близки сътрудници. Двама все още са - не на Земята. Единият, североамериканец, беше тук на посещение и загина при нещастен случай. Или поне така беше оповестено по обичайната процедура и с обичайните доказателства - включително трупа. Изпитах съжаление, но съм се сбогувал с много приятели... Сега се сещам, че тези неща може да се фалшифицират, ако разполагаш с отлични изпълнители и отлично организирана операция. Включително синтетичен труп. Не е наложително да се прави подробна проверка - достатъчно е да бъдат заблудени роднините. Беше кремиран в съответствие с желанието му... Подозирам, че е бил отвлечен и подложен на кошмарен разпит. Вероятно без да имат нищо конкретно предвид, а само за да се сдобият с някакви улики срещу нас. Саир е способен на всякакви безчинства. Той е умно копеле и със сигурност знае, че ако правителството много скоро не направи нещо решително, е обречено. Ако не греша, той е разбрал за моя двойник.

- Какво точно се случи с вашия приятел? - тихо попита Лий.

- Умъртвен е, след като са приключили с него - отговори уверено Гутри. - Надявам се. За негово добро.

Кира потръпна.

- Ако Синодът е разбрал, че двойникът ми е скрит в нашия център, е търсил повод да завземе сградата - продължи Гутри. - След което правителството е започнало да шикалкави, да вдига шум, да твърди, че се опитва да постигне компромис и по този начин да печели време, докато... - машинният глас засече за момент - ... препрограмира своя трофей. Сега разполага с мен на своя страна и знае повечето от това, което аз знам.

- Не е възможно! - извика Кира.

- Не всичко, но достатъчно - прозвуча безпощадно отговорът. - Всичко, което беше в персоналната му памет, което означава почти всичко, което би запомнил човек, включително местоположенията на старите ми скривалища. Новините от последните две десетилетия, подробна информация за компанията от дисковете, които са присвоили - нищо свръхсекретно, разбира се, но "Метеор" няма много свръхсекретни документи. Най-важното е, че той знае как разсъждавам. Знае, че съм проникнал в страната, тъй като би постъпил по същия начин, защото той съм аз. И ще направи някои ужасяващо проницателни заключения как ще постъпя по-нататък.

Кира се опитваше да прогони кошмара, както и Лий.

- Сигурен ли сте? Звучи ужасно преувеличено.

- Ако можеш да предложиш хипотеза, която по-точно отговаря на фактите, с удоволствие ще я чуя.

- Но нима действително биха могли... да го променят... и без да го разрушат, да го направят полезен? Как?

- Биха могли - отговори Лий. - Теорията има допирни точки с моята сфера, така че мога да си представя методите. - Той докосна за миг ръката й. - По-добре да не ги описвам.