Как да мислим като Леонардо да Винчи

МАЙКЪЛ ГЕЛБ

КАК ДА МИСЛИМ КАТО ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ:

"ДОКОСВАНЕ ДО ВЕЧНАТА КРАСОТА"

Една от любимите гледки на Леонардо да Винчи са равномерните кръгове, които се образуват във водата около мястото, където хвърленият камък е нарушил повърхността на езерото. Лично аз виждам живота на самия Леонардо като скъпоценен камък, хвърлен в това езеро от време, което днес наричаме Ренесанс - предизвиканите от неговия гений вълнички продължават да се разпространяват във вечността. Този образ ме осени една лятна вечер през 2003 г., докато седях в залата на нюйоркския театър "Секънд Стейдж" и гледах блестящата пиеса на Мери Цимерман "Дневниците на Леонардо да Винчи". Нейната творба ми напомни още веднъж за това как геният на маестрото продължава да живее сред нас. Там, на сцената - върнати към живот от прекрасните декори, великолепната актьорска трупа и личния творчески поглед на Мери към света на Леонардо - се явяваха случайните му бележки върху всички неща от ежедневието, както и наръчници с наблюдения относно най-фундаменталните въпроси на изкуството, архитектурата, пространството, историята и философията. Повече от пет столетия след като Леонардо беше нахвърлил тези думи в своите дневници, те се бяха превърнали в основа за чудесна пиеса, посрещната с препълнени салони и звездни рецензии.

Художественият директор на театъра ме покани да говоря пред публиката след представлението. Бях особено поразен от въпроса на една млада жена. Може би той отразява нещо, което в някакъв момент е занимавало и вашето съзнание: "Как е възможно да разберем обхвата и дълбочината на гения на Леонардо и защо неговото влияние, изглежда, се засилва?"

Нямам отговор за първата част от въпроса. Колкото повече изучавам биографията и произведенията на Леонардо, толкова загадката на неговия безпрецедентен гений става по-непроницаема. Но причините за влиянието, което той има върху нас, са по-лесни за разбиране и може би най-доброто обобщение по този въпрос принадлежи на художествения критик Бърнард Беренсън. Ето какво казва той за Леонардо: "Всичко, до което се е докоснал, се е превърнало във вечна красота". Освен това в неговите дневници и другите му писания усещаме потенциала да превърнем собствения си живот в творческо начинание, да насочим усилията си към създаването на нещо красиво.

Започнах книгата, която сега държите в ръцете си, именно с идеята да открия принципите, стоящи зад безграничната креативност на Леонардо. Тези седем принципа, които в крайна сметка формулирах, са просто моят опит да съставя практическото ръководство, което самият Леонардо никога не е написал на хартия. Исках да кодифицирам принципите, които присъстват в неговите произведения, така че и други да могат да ги използват. Убеден съм, че геният на Леонардо живее не само в това, което той е създал, но и в това, което може да ни вдъхнови да създадем ние. Отвъд всичките си звездни постижения, Леонардо да Винчи може да послужи като глобален архетип на човешкия потенциал и да ни покаже на какво сме способни самите ние. Мисля, че моята книга е уловила точно тази жилка и това е причината толкова много хора от различни възрасти, среди, националности и професии да й отговорят с такава страст.

Откакто се появи за първи път през 1998 г., "Как да мислим като Леонардо да Винчи" беше преведена на осемнадесет езика. Получих отзиви от поддръжници от целия свят. Един начален учител от Полша използва седемте принципа, за да организира учебната си програма. Директорът по стратегиите в една голяма лондонска консултантска фирма открил, че Леонардо е безценен съюзник, който може да помогне на мултинационалните му клиенти да решат някои от най-важните си бизнес проблеми. А един 32-годишен баща от Тенеси ми написа следното: "Тази книга ми даде всичко, на което някога съм искал да науча детето си, но не съм намирал правилните думи". Един от любимите ми отзиви дойде от видната антроположка, мечтателка, писателка и шаманка Джийн Хюстън. Съвременна ренесансова жена, Джийн изпълнява ролята на съветник на световните лидери по въпросите на изконната мъдрост на универсалните архетипове, които присъстват в различни култури и традиции. Около година след публикуването на "Как да мислим като Леонардо да Винчи" бях поканен да говоря пред група от петстотин психотерапевти във Вашингтон. Темата беше прилагането на давинчианското мислене при семейната терапия. След като привърших лекцията си, Джийн, която също трябваше да говори пред конференцията, се появи отнякъде и ми прошепна: "На Леонардо много му хареса".

Ако това наистина е така, то публикуването на тази книга е само едно от събитията, които трябва да са му донесли удовлетворение, при това само през последното десетилетие. Тъй като легионите негови последователи продължават да го честват, да възраждат неговия дух в своето собствено творчество, да пресъздават и - поне в един случай - да разбират за първи път произведенията и плановете, които Леонардо е оставил след себе си. Например бих искал да си представя радостта, която Леонардо е изпитал по време на честването, състояло се през септември 1999 г. в миланската опера "Ла Скала". В този знаменателен ден Рикардо Мути дирижира Петата симфония на Бетовен в негова чест. Поводът беше възкресяването на "Изгубения кон" на Леонардо - величествена седемметрова статуя на кон, която беше изработена според модела, унищожен точно пет века по-рано от нахлуващите френски войски. След края на концерта човек сякаш можеше да види усмивката в очите на статуята на Леонардо, която украсява площад "Ла Скала".

Възкресяването на коня на Леонардо започна във въображението на Чарлз Дент - бивш граждански пилот и колекционер на произведения на изкуството. На него е посветена тази книга. Въпреки че беше твърдо решен да върне към живот този загубен шедьовър, Дент почина през 1994 г., преди да може да види своята мечта осъществена. Но делото му продължи благодарение на основаната от него благотворителна организация. Директорският съвет на "Конят на Леонардо да Винчи" ООД спази обещанието, направено пред смъртното легло на Дент, и събра дарители, художници, металурзи, доброволци и учени, които в крайна сметка успяха да направят коня реалност. Дело на скулпторката Нина Акаму, величественият кон днес гордо се издига в Милано. Още една идентична отливка се намира във Фредерик Мейер Гардънс в Гранд Рапидс, щата Мичиган, а умалени копия украсяват Винчи, родния град на Леонардо, и Алънтаун, родния град на семейство Дент в Пенсилвания.

Духът на Леонардо трябва да се е възрадвал също така и през октомври 2001 г., когато норвежката кралица Соня откри един мост, свързващ нейната страна с Швеция. Построен по оригиналния проект, направен от Леонардо да Винчи през 1502 г., първоначално мостът е бил предназначен за турския султан Баязид II. Но султанът се отказал да продължи с изпълнението на строежа, тъй като революционната инженерна конструкция на моста, основаваща се на напрегната арка, както и дължината му от 220 м., изглеждали твърде фантастични. През 1996 г. норвежкият художник Фебьорн Санд видял скицата на Леонардо и - вдъхновен от изящната красота и могъщия символизъм на моста - решил да го претвори на дело. След шест години събиране на средства и изпитания в съдружие с норвежкото Министерство на транспорта, проектираният от Санд "Мост на Леонардо" беше открит малко извън Осло. Той е част от магистралата, която свързва Норвегия със съседна Швеция, и е първото гражданско съоръжение в историята, което реализира идея на Леонардо да Винчи. Сега вече Санд мечтае за такъв мост на всеки континент - един глобален знак на почит към забележителния живот и гения на Леонардо да Винчи, доказателство за силата му да вдъхновява всеки един от нас да изрази своя собствен творчески потенциал.

През пролетта на 2003 г. още едно събитие, свързано с Леонардо, доведе Питър Дент и Фебьорн Санд в Ню Йорк. Двамата присъстваха на откриването на забележителната изложба на рисунки на Да Винчи в Метрополитън Мюзиъм в Ню Йорк. Аз също имах щастието да се присъединя към тях. На чаша вино от Просеко всеки сподели своите разсъждения върху рисунките на маестрото и неговото живително присъствие. Съгласихме се, че ако Бог би рисувал, резултатът би изглеждал точно така. След това Санд се разсмя и ни разказа историята за назначената от някакъв общински съвет комисия, която отказала да се заеме с построяването на моста на Леонардо, тъй като проектът им се сторил "твърде футуристичен".

Но геният на Леонардо винаги е надделявал - над ограниченото въображение на турския султан, над мародерстващите френски войници, нахлули в Милано през 1499 г., и над посредствеността на общинските съвети. Да, след всичките тези години Леонардо продължава да се "случва" - това личи от въвеждащата сцена на "Италианска афера", един от хитовите филми на 2003 г. В нея бившият рапър Мос Деф се разхожда покрай един канал във Венеция, чете не друго, ами точно тази книга, и обяснява на своя съучастник Джейсън Стейтъм по какви точно причини Леонардо е толкова "готин". Маестрото участва и в бестселъра на Дан Браун "Шифърът на Леонардо" и се явява в различни епизоди на "Стар Трек" като холографски съветник на капитана на "Ентърпрайз".

И маестрото ще продължава да вдъхновява хора и през бъдещите столетия, отчасти благодарение на тези, които са били докоснати от неговия творчески огън, които полагат усилия той да не угасне и търсят нови начини да продължат идеалите му сред бъдещите поколения. Както ми обясни Питър Дент онази вечер в Метрополитън Мюзиъм, сега - след като вече беше изпълнила обещанието си да възкреси коня на Леонардо - неговата организация трябвало да се слее с Центъра за наука и технология "Дискавъри", детски музей от Източна Пенсилвания. Мисията им е да внесат вдъхновението на Леонардо в обучението на децата по целия свят.

Образователната мисия на центъра е изразена в седемте принципа на това да "мислиш като Леонардо", които ще можете да откриете за себе си на следващите страници. Това, което искам да ви пожелая, е да позволите на тези принципи да преминат през умовете и сърцата ви и да предизвикат вълни на вдъхновение, които да са толкова безкрайни, колкото са и тези, които тръгват от хвърления в езерото камък. Иска ми се да намерите в седемте принципа ръководство за това как да изразите красотата, която съществува и вътре във вас самите.

Майкъл Дж. Гелб

Декември 2003 г.

ПРЕДГОВОР: "РОДЕНИ ОТ СЛЪНЦЕТО"

Замислете се за вашите най-големи герои и героини и за тези модели за подражание, които са ви вдъхновили най-силно. Ако сте имали голям късмет, може би списъкът ще включва и вашите родители. Вероятно се вдъхновявате от големите исторически фигури. Ако се потопите в живота и делото на великите творци, политически лидери, учени и духовни водачи, ще откриете богат извор на храна за разума и сърцето. Възможно е да сте избрали тази книга, тъй като възприемате Леонардо като архетип на човешкия потенциал и сте заинтригувани от възможността да постигнете по-близка връзка с него.

Когато бях дете, моите герои бяха Супермен и Леонардо да Винчи. Но докато "Стоманеният човек" се загуби някъде по пътя, възхищението ми от Леонардо продължаваше да расте. И тогава - през 1994 г. - получих покана да посетя Флоренция и да говоря пред една престижна и пословична със своята взискателност асоциация на директори на различни компании. Председателят на групата ме попита: "Бихте ли могли да приготвите нещо за нашите членове, което да е посветено на това как да бъдат по-креативни и уравновесени в личен и професионален план? Нещо, което ще ги насочи по пътя към това да станат ренесансови личности?" Без да се замисля, отговорих с моята мечта: "Какво ще кажете за нещо за това как да мислим като Леонардо да Винчи?"

Това не беше поръчение, към което можех да се отнеса несериозно. Слушателите ми вече бяха платили значителна такса, за да участват в шестдневния "университет" - една от няколкото възможности, които асоциацията предлагаше на своите членове всяка година. Идеята беше да се събират в известни градове и да изучават историята, културата и бизнеса, като в същото време продължават своето лично и професионално развитие. Тъй като имаха възможността да избират между няколко едновременни лекции - моята съвпадаше с още пет, една от които беше на бившия президент на "Фиат" Джовани Анели - членовете бяха подканени да дадат на всеки лектор оценка между 1 и 10 и можеха да си излязат от всяко представяне, което не им допада. С други думи, ако не ви харесат, просто ви сдъвкват и след това ви изплюват!

Въпреки че зададената тема ме беше вълнувала цял живот, все пак знаех, че ме чака много работа. Освен интензивното четене, приготовленията ми включваха и поклонение, свързано с Леонардо да Винчи. Като за начало посетих неговия "Портрет на Джиневра де Бенчи" в Националната галерия във Вашингтон. В Ню Йорк засякох пътуващата изложба на "Кодекса Лайцестер", спонсорирана от Бил Гейтс и "Майкрософт". След това се насочих към Лондон, за да видя ръкописите в Британския музей и "Мадоната с Младенеца и св. Ана" в Националната галерия, а след това към Лувъра в Париж, където прекарах няколко дни с "Мона Лиза" и "Св. Йоан Кръстител". Връхната точка на това поклонение обаче беше посещението на замъка Клу край Амбоаз, където Да Винчи прекарва последните няколко години от живота си. Днес замъкът представлява посветен на Леонардо музей, в който има невероятни копия на някои от неговите изобретения, изработени от инженерите на Ай Би Ем. Вървях по същите пътеки, по които е стъпвал, седях в неговия кабинет, стоях в спалнята му, гледах през прозореца и виждах същата гледка, в която той се е взирал всеки ден. Постепенно сърцето ми се изпълни с благоговение, почит, удивление, тъга и благодарност.

Разбира се, отидох и във Флоренция, където в крайна сметка изнесох лекцията си пред президентите. Забавата започна, когато дамата, която трябваше да ме представи, обърка бележките си върху моята биография с доклада ми върху Леонардо да Винчи. Тя каза - и да знаете (нека цитирам Дейв Бери), че не си измислям - следното: "Дами и господа, днес имам изключителната привилегия да ви представя един човек, чиято биография надминава всичко, което съм виждала: анатом, архитект, ботаник, градостроител, театрален художник, кулинар, хуморист, инженер, ездач, изобретател, географ, геолог, математик, специалист по военни науки, музикант, художник, философ, физик и разказвач... Дами и господа, позволете ми да ви представя... господин Майкъл Гелб!"

Ех, ако само...

Както и да е, лекцията беше успешна (никой не си излезе) и освен това роди книгата, която държите в ръцете си.

Още преди това незабравимо представяне един от членовете се приближи и ми каза следното: "Не вярвам, че някой може да се научи, как да мисли като Леонардо да Винчи, но все пак ще дойда на вашата лекция". Вероятно и вие си мислите нещо подобно: дали предвзетата идея на книгата не е, че всяко дете е родено със способностите и дарбите на Леонардо да Винчи? Дали авторът наистина смята, че всички ние можем да бъдем гении от величината на Леонардо да Винчи? Всъщност не. Въпреки десетилетните усилия, посветени на откриването на пълния размах на човешкия потенциал и на методите за неговото пробуждане, аз все пак се присъединявам към Франческо Мелци - един от учениците на Леонардо да Винчи, - който по случай смъртта на маестрото е написал следните думи: "Всички оплакват загубата на такъв човек, тъй като не е по силите на Природата да създаде друг като него". Колкото повече научавам за Да Винчи, толкова повече се засилва усещането ми за благоговение и мистичност. Всички велики гении са уникални, а може би Леонардо е бил най-великият сред тях.

Но ключовият въпрос си остава същият: възможно ли е да извлечем основите на подхода, който Леонардо е имал към ученето и култивирането на своя интелект. И можем ли да ги използваме като вдъхновение и ръководство, което да ни тласне към това да реализираме собствения си потенциал?

Разбира се, отговорът ми на този въпрос е: Да! Съществените елементи на подхода на Леонардо да Винчи към ученето и култивирането на човешкия интелект са съвсем ясни и могат да бъдат изучавани, подражавани и прилагани.

Дали е твърде дръзко да си въобразяваме, че можем да се научим да бъдем като най-великия от всички гении? Може би. По-добре е да си представяме как неговият пример ни води към това да бъдем нещо повече, отколкото сме всъщност.

Прекрасните думи на поета сър Стивън Спендър ни дават съвършения предговор, с който да се впуснем в своя полет през най-величествения разум в историята:

МИСЛЯ НЕПРЕСТАННО ЗА ОНЕЗ, ЩО НАИСТИНА ВЕЛИКИ СА БИЛИ

Мисля непрестанно за онез, що наистина велики са били.

Които още от утробата душата на историята помнят,

през проходи от светлина, със часове като слънца,

безкрайни и звънливи. желанието съкровено тяхно е било

устните им, още с огъня докоснати, думите да изрекат

за онзи дух, обгърнат от главата до петите в песен.

които се тълпят от пролетните клони,

телата им посипани с желания като със цветове.

Безценно е да не забравиш

щастието на тази кръв, извираща от кладенците вечни,

избликнали от камъка на светове, отминали отдавна;

да не отричаш нивгаш сладостта на светлината сутрин,

ни тежкия любовен порив вечерта;

да не оставиш улицата да затисне

със шум и пушек на духа цъфтежа.

На най-високото поле, в снега под слънцето наблизо,

виж имената им, от тучната трева почетени,

от серпентините на облаците бели

и шепота на вятъра в небето слушащо;

имената техни, що в живота за живот се бориха,

що огън неугасващ носеха в сърцата си.

От слънцето родени, към него скоро се завърнали,

с честта си запечатали живителния въздух.

Живеем в свят, изпълнен с невиждани до този момент шум, пушеци и трафик. Но вие също сте родени от Слънцето и пътувате към него. Държите в ръцете си пътеводител за това пътуване, вдъхновен от една от най-великите души в историята. Покана да подишате животворния въздух, да почувствате огъня в сърцата си и пълното разцъфтяване на вашите духове.

Майкъл Дж. Гелб

Януари 1998 г.

ЧАСТ I

ВЪВЕДЕНИЕ

ВАШИЯТ МОЗЪК Е МНОГО ПО-ДОБЪР, ОТКОЛКОТО СИ МИСЛИТЕ

Макар да е трудно да надценим блестящия интелект на Леонардо да Винчи, последните научни изследвания показват, че вие най-вероятно подценявате собствените си способности. Надарени сте с на практика неограничен потенциал да се учите и творите. Деветдесет и пет процента от това, което знаем за възможностите на човешкия мозък, са били открити през последните двадесет години. Нашите училища, университети и компании едва сега започват да прилагат това зараждащо се разбиране за човешкия потенциал. Нека подготвим сцената за това да се научим как да мислим като Леонардо, като разгледаме съвременните представи за интелигентността, както и някои резултати от проучванията на естеството и границите на възможностите на вашия мозък.

Повечето от нас са израснали с една определена концепция за интелигентността, която се основава на традиционния АйКю тест. Негов създател е Алфред Бине (1857-1911 г.), като идеята е да бъдат измерени обективно способностите на човек да възприема, да разсъждава и да преценява. Бине е мотивиран от огромния ентусиазъм, който съпровожда раждането на една нова дисциплина - психологията, - както и от желанието да надмогне характерните за Франция от края на ХIХ в. културни и класови предразсъдъци при оценяването на академичния потенциал на децата. Въпреки че за времето на своята поява тази традиционна концепция за теста за интелигентност е огромен скок напред, съвременните проучвания показват, че тя страда от два сериозни недостатъка.

Първият от тях е идеята, че интелигентността е нещо, което е фиксирано още от раждането и не подлежи на промяна. Макар хората да са генетично надарени с по-голям или по-малък талант в определена област, редица изследователи - например Бузън, Мачадо, Венгер и много други - са показали, че определени упражнения могат да доведат до значително повишаване на резултатите на теста за интелигентност. В един статистически преглед на повече от двеста АйКю теста, който беше публикуван наскоро в списание "Нейчър", Бърнард Девлин стига до заключението, че гените предопределят не повече от 48% от интелигентността. Останалите 52% зависят от родителските грижи, околната среда и образованието.

Втората слабост на тестовете се състои в това, че общоприетата концепция за интелигентността почива на идеята, че уменията за езиков и математически анализ, които се измерват от АйКю тестовете (и тестовете от типа САТ), са задължителни характеристики на интелекта. През последните години психологическите изследвания опровергаха това твърде тясно разбиране за интелигентността. В превърналата се в съвременна класика книга "Рамки на ума" (1983 г.) психологът Хауард Гарднър въвежда теорията за множествените интелигентности. Тя постулира, че всеки един от нас притежава най-малко седем вида подлежаща на измерване интелигентност (в по-късни изследвания Гарднър и неговите колеги изброяват двадесет и пет различни под-интелигентности). По-долу са изброени седемте основни вида, заедно с някои гениални представители във всеки един от тях (като изключим Леонардо да Винчи, което е бил гений във всичките):

* логико-математична - Стивън Хокинг, Исак Нютон, Мария Кюри;

* вербално-лингвистична - Уилиям Шекспир, Емили Дикинсън, Хорхе Луис Борхес;

* пространствено-механична - Микеланджело, Джорджия O'Кийфи, Букминстър Фулър;

* музикална - Моцарт, Джордж Гершуин, Ела Фицджералд;

* телесно-кинетична - Морихей Уешиба, Мохамед Али, Ф. М. Александър;

* междуличностно-социална - Нелсън Мандела, Махатма Ганди, кралица Елизабет I;

* вътрешноличностна (самопознание) - Виктор Франкл, Тич Нхат Хан, Майка Тереза.

Сега вече теорията за множествените интелигентности намира широк прием и - когато бъде комбинирана с разбирането, че интелигентността може да бъде развивана с течение на времето - предлага силно вдъхновение да следваме примера на ренесансовите мъже и жени.

Освен че разширяват нашето разбиране за природата и границите на интелигентността, съвременните психологически проучвания ни разкриват удивителни истини относно обхвата на собствените ни възможности. Можем да обобщим резултатите в едно-единствено изречение: Вашият мозък е много по-добър, отколкото си мислите. Да оцените феноменалната надареност, която има мозъчната ви кора, е прекрасна отправна точка за едно практическо изследване на начина на мислене на Леонардо. Замислете се над следното. Вашият мозък:

* е по-гъвкав и многоизмерен от който и да било суперкомпютър;

* може да усвоява по седем факта в секунда - всяка една секунда до края на живота ви - и пак ще ви остане премного място да продължавате да се учите;

* ще става по-добър с течение на времето, стига да го използвате правилно.

* не се намира само в главата ви. Според видната невроложка д-р Кандис Пърт "...интелектът не се локализира само в мозъка, но освен това и в клетки, които са пръснати из цялото тяло... Традиционното разделяне на мисловните процеси - включително емоциите - от тялото вече не може да се разглежда като валидно".

* е уникален. Сред шестте милиарда души, които понастоящем живеят на Земята - както и сред деветдесетте милиарда, които са живели на нея - няма нито един, който да е подобен на вас (освен ако нямате еднояйчен близнак). Вашите творчески дарби, пръстови отпечатъци, изрази, ДНК, сънища - всичко това е единствено по рода си.

* е в състояние да създаде на практика неограничен брой синапсни връзки, т.е. мисловни структури.

Последният факт е установен за първи път от Пьотър Анохин от Московския университет, ученик на легендарния пионер в областта на психологията Иван Павлов. Когато през 1968 г. Анохин публикува своето изследване, цялата научна общност е поразена - оказва се, че минималният брой потенциални мисловни структури, които един средностатистически мозък може да създаде, трябва да се изрази с число, състоящо се от единица с 10,5 милиона километра написани на машина нули след него.

Какво се случва с мозъка ви, когато остарявате? Повечето хора приемат, че с напредването на възрастта нашите физически и мисловни способности задължително намаляват; че след като навършим 25 години, с всеки ден умственият ни капацитет непрекъснато пада. Всъщност с течение на времето средностатистическият мозък може да става по-добър. В хода на нашия живот невроните се научават да правят все по-сложни нови връзки помежду си. Освен това нашият невронен фонд е толкова голям, че дори и да губим по хиляда мозъчни клетки всеки ден до края на живота ни, това пак ще е по-малко от 1% от общия им брой (разбира се, много е важно да не изгубим точно този 1%, който всъщност използваме!).

Анохин сравнява човешкия мозък с "многоизмерен музикален инструмент, който може да изпълнява безброй много мелодии едновременно". Той набляга на факта, че всеки един от нас по рождение е надарен с наследство, което има на практика неограничен потенциал. Освен това Анохин заявява, че до този момент никой - мъж или жена от която и да било епоха - не е успял да изследва докрай възможностите на мозъка. И все пак той вероятно ще се съгласи, че Леонардо да Винчи може да послужи като най-вдъхновяващ пример за тези от нас, които искат да открият своя истински капацитет.

ДА СЕ УЧИМ ОТ ЛЕОНАРДО

Малките патета усвояват изкуството на оцеляването от своите майки. Ученето чрез подражание е основно за много видове, включително човешкия. Когато съзреем обаче, ние имаме едно уникално предимство: възможността да избираме на кого и на какво да подражаваме. Освен това съзнателно можем да търсим нови модели и да заменим старите, които вече сме надраснали. Следователно има смисъл да изберем най-добрата "пътеводна светлина", която да ни вдъхновява по пътя към реализирането на пълния ни потенциал.

И така, ако искате да станете по-добър играч на голф, изучавате живота на Бен Хоган, Джак Никлаус или Тайгър Удс. Ако искате да станете лидер, трябва да изберете Уинстън Чърчил, Ейбрахам Линкълн или кралица Елизабет I. А ако сте решили да бъдете ренесансова личност, трябва да се посветите на Леон Батиста Алберти, Томас Джеферсън, Хилдегард фон Бинген или - най-добрият възможен избор - Леонардо да Винчи.

В "Книга на гения" Тони Бузън и Ремънд Кийн са направили първия в света обективен опит да съставят класация на най-големите гении в историята. Като подреждат кандидатурите в различни категории, като например "Оригиналност", "Многостранност", "Постижения в своята област", "Универсалност на възприятията" и "Сила и енергия", двамата автори предлагат своя "топ десет":

10. Алберт Айнщайн

9. Фидий

8. Александър Велики

7. Томас Джеферсън

6. Сър Исак Нютон

5. Микеланджело

4. Йохан Ворфганг фон Гьоте

3. строителите на Хеопсовата пирамида

2. Уилям Шекспир

И кой, според подробното изследване на Бузън и Кийн, е най-великият гений на всички времена? Леонардо да Винчи.

Ето какво пише за Леонардо Джорджо Вазари в оригиналния вариант на своята книга "Животописи на най-знаменити живописци, скулптори и архитекти": "Небето понякога ни изпраща същества, които въплъщават не само човечността, но и самата божественост. Затова, когато ги изберем за свои модели и се опитваме да им подражаваме, нашият разум и най-доброто от интелекта ни могат да се докоснат до най-висшите небесни сфери. Опитът е показал, че хората, които са избрали да изучават и да вървят по стъпките на тези изключителни гении - въпреки че природата не им е предложила много, или дори никаква помощ - все пак могат най-малкото да се доближат до свръхестествените дела, които са част от божественото".

Нашето еволюиращо разбиране за множествената интелигентност и възможностите на мозъка предполага, че природата ни е предоставила повече помощ, отколкото можем да си представим. В "Как да мислим като Леонардо да Винчи" ще се научите да "изучавате и да следвате стъпките" на този най-невероятен от всички гении, който ще внесе своята мъдрост и вдъхновение във вашия живот, във всеки един ден от него.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОДХОД КЪМ ГЕНИЯ

На следващите страници е представен един проверен в действие практически подход към това как да приложите съществените елементи от гения на Леонардо, за да обогатите живота си. Докато развивате действени стратегии за творческо мислене и нови подходи за себеизява, пред вас постепенно ще се открие един жизнерадостен и оригинален начин за възприемане на света около вас и за извличане на удоволствие от него. Ще усвоите доказани техники за изостряне на сетивата, ще освободите уникалната си интелигентност и ще постигнете хармония между тяло и разум. Ако оставите Леонардо да ви вдъхновява, ще превърнете живота си в произведение на изкуството.

Въпреки че вече може би познавате живота и творчеството на Леонардо да Винчи, в края на тази книга ще получите нови перспективи и едно по-дълбоко разбиране на тази твърде загадъчна фигура. Ако видите света от неговата гледна точка, може би дори ще успеете да се докоснете до самотата, която съпровожда гения. Но ви гарантирам, че ще бъдете извисени от неговия дух и вдъхновени от търсенията му, както и че ще получите върховно удоволствие от връзката си с него.

Книгата започва със сбит обзор на Ренесанса и паралелите, които той има с настоящата епоха. Следва кратка биография на Леонардо и представяне на най-големите му постижения. Сърцето на книгата е изложението на седемте давинчиански принципа. Те са извлечени от задълбоченото изучаване на личността и методите на Леонардо. Имената им са на италиански, неговия роден език. Добрата новина е, че е твърде вероятно вашата интуиция вече да ви е отвела към тези принципи. Няма да ви се наложи да се опитвате да ги изобретявате наново и да търсите мястото им във вашия живот. Напротив - както е във всичко, което се отнася до здравия разум - трябва просто да ги помните, развивате и прилагате.

Джорджо Вазари (1511-1547 г.), архитект на двореца Уфици във Флоренция и ученик на Микеланджело, публикува своя труд "Животописи на най-знаменити живописци, скулптори и архитекти" през 1549 г. Според съвременните изследователи с тази книга той на практика изобретява цяла нова научна дисциплина - историята на изкуството. "Животописи на най-знаменити живописци, скулптори и архитекти" си остава най-важният извор за италианското ренесансово изкуство. С невероятна дарба Вазари описва живота и творчеството на почти двеста художници, скулптори и архитекти, сред които са Джото, Мазачо, Брунелески, Донатело, Ботичели, Верокио, Рафаело, Микеланджело, Тициан и - разбира се - Леонардо.

Седемте давинчиански принципа са следните:

Curiosita - Неутолимо любопитство към живота и неуморен стремеж към все нови и нови знания.

Dimostrazione - Готовност да се изпита знанието чрез опит, упоритост и желание да се учим от грешките си.

Sensazione - Непрекъснато усъвършенстване на сетивата, особено на зрението, с цел да оживим опита си.

Sfumato (буквално "издигащ се сред дим") - Желание да бъдат възприети и обхванати раздвоението, парадоксът и несигурността.

Arte/Scienza - Развиването на равновесие между наука и изкуство, логика и въображение. "Мислене с целия мозък".

Corporalita - Култивиране на изящество, еднаква сръчност и с двете ръце, добра физическа форма и уравновесеност.

Connessione - Разпознаване и оценяване на връзките, които съществуват между всички предмети и явления. Системно мислене.

Ако сте стигнали дотук, значи вече прилагате първия давинчиански принцип. Curiosita - непрекъснатият стремеж към нови знания - се поражда от желанието да знаем, да се учим и да израстваме. Той е движещата сила на познанието, мъдростта и откривателството.

Ако проявявате интерес към това да мислите за себе си и да освобождавате разума си от ограничаващите го навици и предразсъдъци, то тогава значи сте се насочили към втория принцип - Dimostrazione. В своето търсене на истината Да Винчи настоява винаги да се поставя под въпрос конвенционалната мъдрост. Той използва думата dimostrazione, за да изрази важността на това всеки да се учи сам за себе си, чрез практически опити.

Спрете за момент и се опитайте да си припомните онези случаи през последната година, когато сте се чувствали най-жив. По всяка вероятност става дума за моменти, в които активността на сетивата ви е била по-голяма. Третият ни принцип - Sensazione - има за цел съзнателното изостряне на нашата сетивност. Леонардо вярва, че усъвършенстването на сетивните възприятия е ключът към обогатяване на преживяването.

И докато изостряте сетивата си, сондирате дълбочината на опита и събуждате в себе си силата на детското любопитство, ще се сблъскате с все повече несигурност и двусмислие. "Издръжливостта на объркване" е най-характерната черта на големите творци, а Леонардо може би е притежавал повече от нея в сравнение с който и да било човек, живял някога на този свят. Принцип номер четири - Sfumato - ви води към това да се чувствате по-уютно с непознатото и да се сприятелявате с парадоксите.

За да може от несигурността да се роди равновесие и творчество, е необходим петият принцип - Arte/Scienza - или това, което днес наричаме "мислене с целия мозък". Но Да Винчи е бил убеден, че равновесието не е само мисловно. Самият той илюстрира и утвърждава голямото значение на шестия принцип - Corporalita - баланса между разум и тяло. Ако оценявате схемите, връзките, препратките и системите - ако искате да разберете как сънищата, целите, ценностите и най-висшите ви желания могат да се впишат в ежедневния ви живот - тогава вече прилагате принцип номер седем: Connessione. Connessione свързва всичко в едно цяло.

"Уважаваме го, като се учим от него". - Фройд за Да Винчи

Всеки принцип е подкрепен с извадки от дневниците на маестрото и е илюстриран с негови картини или рисунки. Обяснението е следвано от въпроси, върху които трябва да помислите и да си направите самооценка. Те имат за цел да стимулират вашето мислене и да ви вдъхновят да приложите на дело принципите. След въпросите има програма от практически упражнения, чрез които да култивирате един свой личен и професионален Ренесанс. За да извлечете максимална полза от "Как да мислим като Леонардо да Винчи", първо прочетете цялата книга, без да правите упражненията. Просто помислете върху зададените въпроси и своята самооценка. След този предварителен прочит погледнете отново обяснението на всеки принцип и едва след това направете упражненията. Някои от тях са лесни и забавни, докато други изискват да се изправите срещу своя вътрешен свят. Всички имат за цел да внесат духа на маестрото във вашето ежедневие. В допълнение към упражненията ще откриете и анотации и списък на източници, които да ви водят в изследването и прилагането на всеки принцип. Списъкът от заглавия включва препратки към Ренесанса, историята на идеите, природата на гения и - разбира се - към живота и творчеството на Леонардо.

В последната част на книгата ще откриете "Курс по рисуване за начинаещи "Да Винчи", като освен това ще разберете как можете да се включите в един исторически проект, който въплъщава същината на давинчианския дух.

РЕНЕСАНСЪТ - ПРЕДИ И СЕГА

На другия бряг на река Арно, малко встрани от отъпкания туристически маршрут през Флоренция, ще откриете църквата "Санта Мария дел Кармине". Влезте, завийте наляво и веднага след това още веднъж наляво и вече сте в параклиса Бранкачи, обградени от фреските на Мазолино и Мазачо. На първото пано отляво Мазачо е пресъздал изгонването на Адам и Ева от Райската градина. Именно тук започва Ренесансът: Адам и Ева нямат двуизмерната отвъдност на средновековните изображения - те приличат на реални човешки същества. Прегърбените им пози и наведените към земята лица изразяват истински емоции. Изобразени в три измерения, здраво стъпили на земята, фигурите на Мазачо възвестяват нова ера за човешките надежди и възможности.

За да оценим тази нова епоха и за да извлечем максималното от нашето запознаване с Леонардо да Винчи, първо трябва да добием някаква представа за предходния период. В своята книга "Светът в светлината на огъня: Средновековният разум и Ренесансът", Уилям Манчестър твърди, че предренесансова Европа се характеризира със "смесица от непрекъснати войни, корупция, беззаконие, обсебеност от странни митове и почти непроницаемо невежество". Като описва периода от падането на Западната римска империя до зората на Ренесанса, Манчестър пише следното: "През цялото това време нито се развива, нито изчезва нещо, което наистина да има последствия за следващите епохи. Няма никакви значителни изобретения, като изключим въвеждането на водното колело през IХ в. и на вятърните мелници през ХII в. Не се появяват никакви изключителни нови идеи, нито пък са изследвани нови територии извън Европа. Всичко си оставало едно и също - каквото е било в спомените дори на най-стария тогавашен европеец. Център на Птолемеевата вселена били познатите земи - Европа и Светите земи и Северна Африка в нейната периферия. Всеки ден Слънцето описвало пълен кръг около този свят. Райските селения били някъде високо над неподвижната земя, в покриващия я небесен свод; Адът тлеел дълбоко под хорските крака. Кралят управлявал по милостта на Всемогъщия; всички останали правели това, което им заповядат... Църквата била неделима, отвъдният живот - гарантиран. Всяко познание вече било известно. И никога нищо нямало да се промени".

Думата Ренесанс идва от комбинация от френския глагол rena(tre, който означава "възраждам", и съществителното naissance - "раждане". Италианците го наричат Rinascimento. След столетия на крепостничество и суеверия идеалът за човешката мощ и възможности бил възроден. Възкресяването на класическия идеал е предизвестено от Джото, заченато от Брунелески, Алберти и Мазачо и достига пълния си размах в творчеството на Леонардо, Микеланджело и Рафаело. Тази драматична трансформация на светогледа от Средновековната ера върви ръка за ръка с множество открития, нововъведения и изобретения, сред които са и следните:

* Печатарската преса. Тя прави познанието достъпно за широк кръг хора извън духовенството и управляващия елит. През 1456 г. е имало по-малко от 60 копия на Гутенберговата Библия - първата отпечатана в Европа книга. В края на столетието в обръщение вече са 15 милиона печатни книги.

* Моливът и евтината хартия. Те правят достъпни за обикновения гражданин писмото, воденето на записки и следователно регистрирането на знанието.

* Астролабията, магнитният компас и големите ветроходни кораби. Резултатът е стремително развитие на океанския трафик, международната търговия и обменът на информация. Когато Колумб и Магелан доказват, че светът не е плосък, голяма част от традиционната мъдрост се оказва безвъзвратно остаряла.

* Далекобойното оръдие. Макар катапултите, балистите и малките оръдия да се използват вече от много време, те не са в състояние да пробиват крепостните стени. Мощното далекобойно оръдие е въведено за първи път в средата на ХV в. от унгарския инженер Урбан. С разпространяването на новото оръжие феодалният замък - а заедно с него и феодализмът - губи своята неуязвимост. Това подготвя сцената за раждането на съвременните национални държави.

* Механичният часовник. Стимулира търговията, като позволява на хората да възприемат времето като подлежаща на контрол стока. През Средните векове хората не са имали тази концепция за време, която познаваме днес. Основната маса хора не са знаели нито в коя година, нито дори в кой век живеят.

Това необикновено и тепърва напъпващо разбиране на човешките възможности намира прекрасно отражение в промените в правилата на шахматната игра. Преди времето на Ренесанса царицата е можела да се мести само с по едно поле на ход, но - с разширяването на представата за човешките хоризонти и потенциал - тя получава огромните възможности, които има и до ден днешен.

Много от тези нововъведения и повечето от големите произведения на изкуството от този период са подхранени от предприемчивия дух, от разрастващото се търсене на потребителски стоки и желанието за натрупване на капитал. В книгата си "Светските блага: Нова история на Ренесанса", Лиза Жардин показва - с великолепни илюстрации и проницателен и детайлен текст - как културните и интелектуални промени през Ренесанса се задвижват от разрастващия се капитализъм. Според нея "същите тези импулси, които ние днес заклеймяваме като "консуматорски", са съществували и в ренесансовия мироглед, дал ни творбите и нововъведенията, които толкова ценим. Дори и комерческият дух е изиграл своята роля: "Репутацията на един художник се е градяла на неговата способност да събуди търговски интерес към своите произведения, а не на някакви изконно съществуващи интелектуални критерии".

И все пак остава въпросът защо Ренесансът се случва точно в този момент. В продължение на едно хилядолетие преди това европейските постижения в областта на науката и новаторството са пренебрежимо малки. През Средновековието огромният дял от човешката интелектуална енергия е насочен към доктринални дреболии и "свещени войни". Вместо да изследват нови земи, открития или идеи, най-добрите мозъци на епохата се впускат в дебати за това колко ангела могат да се съберат на върха на една игла, а Църквата рядко се поколебава да измъчва тези, които не са съгласни с нейните догми. Това, разбира се, донякъде обезкуражава независимото мислене.

Повратното събитие, което поставя началото на Ренесанса - поне двамата с моя приятел Реймънд Кийн смятаме така - настъпва през ХIV в., когато из Европа вилнее Черната чума. Около половината население е покосено от бърза и зловеща смърт. Епидемията отнася не само селяни, крепостни, проститутки и улични търговци, но също така и свещеници, епископи и рицари. Религиозността, благочестието и осланянето на църквата не осигуряват никаква защита, което разтърсва вярата на хората от всички прослойки. Освен това заможните родове едва ли не за една нощ губят голяма част от членовете си, което съсредоточава богатството в ръцете на малцината оцелели късметлии. И докато по-рано те биха похарчили парите си за църквата, сега вече са склонни по-скоро да не изпълнят дадените по време на чумата обети и да инвестират в независими изследвания. В рамките на един процес, който в началото изглежда като почти незабележимо изменение в съзнанието, хората започват да търсят отговорите извън молитвата и догмата. Извиращата интелектуална енергия, която в продължение на цяло хилядолетие се е стичала в църковните бентове, започва да изтича през напуканите от чумата стени.

Петстотин години след Ренесанса - в една епоха, когато нациите и корпорациите съперничат на църквата в своите претенции към лоялността на хората - светът преминава през още по-драматичен възход на познанието, капитализма и установяването на връзки. Въздушното пътуване - едно от сбъдналите се предсказания и мечти на Да Винчи, - телефоните, радиото, телевизията, игралните филми, факс машините, персоналните компютри, а вече и интернет, заедно плетат една все по-сложна мрежа за глобален обмен на информация. Революционните постижения на селското стопанство, автоматиката и медицината се възприемат като даденост. Пратихме хора на Луната и машини на Марс, отприщихме силата на атома, разчетохме генетичния код и отключихме много от тайните на човешкия мозък. Това драматично развитие в сферите на комуникациите и технологиите стимулира енергията на капитализма и свободното общество и подкопава основите на тоталитаризма.

Няма как да не забележите, че промените се ускоряват. Как те ще се отразят на личния и професионалния ви живот, това никой не знае. Но, подобно на мислителите в края на предизвиканите от Черната чума катастрофални изменения, ние сме длъжни да се запитаме дали можем да си позволим съвременните институции - било то църквата, държавата или някоя компания - да мислят вместо нас.

Със сигурност можем да кажем обаче, че ускорените промени и увеличаващата се сложност само повишават стойността на интелектуалния капитал. Способностите на всеки един човек да се учи, да се приспособява и да мисли - независимо и творчески - могат да бъдат само преимущество. През Ренесанса хората със средновековно мислене изостават. Днес, в Информационната епоха, мислителите от Средновековието и индустриалната ера са заплашени от изчезване.

Ренесансът е вдъхновен от идеалите на класическата древност - съзнаване на човешката сила и потенциал и стремеж към нови открития - но освен това ги променя така, че да посрещнат предизвикателствата на новата епоха. Сега ние можем да черпим вдъхновение от ренесансовите идеали, като ги трансформираме с оглед на нашите собствени предизвикателства.

Може би, подобно на мнозина мои приятели, и вие чувствате, че най-голямото предизвикателство е да живеете уравновесен и пълноценен живот пред лицето на засилващия се стрес, който ни залива от всички страни. Както вече отбелязах, средновековните ни прадеди не са имали концепция за време; ние, от друга страна, сме изправени пред опасността да бъдем контролирани изцяло от часовника. През Средните векове средностатистическият човек не е имал достъп до информацията, а малкото съществуващи книги са били на латински - език, който се е преподавал единствено на елита. Сега ние буквално се давим в безпрецедентна и неумолима вълна от данни. За петстотин години сме се преместили от един свят, в който всичко е било сигурно, в друг, където нищо не изглежда сигурно и всичко се променя.

Все по-бързите промени са вдъхновили невиждан до този момент интерес към лично извисяване, духовно пробуждане и мистични преживявания. Огромното количество достъпна информация относно езотерични традиции от целия свят предизвиква вълна от търсене. (Преди сто години - ако бихте искали да усвоите изкуството на медитацията - е трябвало да се изкачите на някоя планина в Индия; днес просто можете да отидете на някои организиран курс, да си свалите информация от интернет или да си изберете сред стотиците книги в кварталната книжарница.) В същото време информационното пресищане допринася за ширещите се цинизъм, разделение и усещане за безсилие. Имаме повече възможности, повече свобода и повече алтернативи от всички хора, които са живели някога на света. Само че и боклукът и посредствеността, сред които трябва да си проправяме път, също са много повече.

Настоящата книга е за онези търсещи души, които искат да намерят път през сметището и да достигнат до по-дълбоки нива на знание, красота и пълноценен живот. Леонардо да Винчи - светецът покровител на независимите мислители - ви призовава да вървите напред.

СЪВРЕМЕННАТА РЕНЕСАНСОВА ЛИЧНОСТ

Идеалът за ренесансовата личност, или uomo universale, винаги е предполагал някой, който е изискан, уравновесен и се чувства уютно както в сферата на науката, така и в тази на изкуството. Учебната програма по свободни изкуства, която се предлага в много университети по света, е отражение на този идеал. В една епоха на засилваща се специализация постигането на равновесие означава да вървиш срещу вълната. Освен че трябва да има добри познания в областта на класическите свободни изкуства, съвременният uomo universale трябва освен това да бъде:

* компютърно грамотен. Вероятно и Леонардо ще се затрудни да програмира домашното видео, но въпреки това съвременната ренесансова личност трябва да следва напредъка в информационните технологии и да се чувства все по-уютно в Световната мрежа.

* мисловно грамотен. Както вече стана дума, 95% от това, което знаем за човешкия мозък, е плод на последните двадесет години. Мисловна грамотност е термин, създаден от Тони Бузън, и изразява практическото познание на развиващото се разбиране на механизмите на човешкия мозък. То започва с осъзнаването на огромния потенциал на мозъка и многообразието на интелигентността, като освен това включва развиване на способностите за ускорено усвояване и творческо мислене, които ще бъдат представени на следващите страници.

* глобално осъзнат. Освен да разбира и цени глобалните връзки в комуникациите, икономиката и екосистемите, съвременният uomo universale трябва да се чувства удобно в различни културни среди. Расизмът, сексизмът, религиозните преследвания, хомофобията и национализмът се разглеждат като останки от един по-примитивен етап от еволюцията. Съвременните ренесансови личности от Западния свят развиват особен вкус към източната култура и обратното.

ЖИВОТЪТ НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

Ако някога сте попълвали формуляр за кандидатстване за работа или сте писали автобиография, вероятно ще можете да оцените писмото, което Леонардо изпраща е през 1482 г. до Лудовико Сфорца, регент на Милано. Да Винчи е написал може би най-забележителната молба за работа за всички времена:

Най-бляскави Господарю, след като вече видях достатъчно и се запознах с доказателствата на тези, които се считат за майстори и изобретатели на военни машини, и след като се уверих, че техните изобретения и употребите на гореказаните инструменти не се различават по нищо от тези, които се използват от всички, дръзнах - без да искам това да навреди на някой друг - да се свържа с Ваше превъзходителство, за да ви запозная с моите тайни, като след това се предоставям на Вашето благоволение, за да Ви покажа на дело - във всяко удобно време - всичко, което накратко съм описал по-долу.

1. Имам планове за мостове, много леки и здрави и подходящи за лесно пренасяне...

2. Когато някой град е обсаден, аз зная как да източа водата от рововете и как да построя безкрайно голям брой... обсадни стълби и други инструменти...

3. Ако поради височината на насипа, поради силата на мястото или неговото разположение се окаже невъзможно то да бъде подчинено с бомбардиране, аз знам методи за разрушаване на всяка цитадела или крепост, дори и да е построена на скала.

4. Имам планове за изработването на оръдие, много удобно и лесно за транспортиране; с него могат да се изстрелват малки камъни, които да се сипят почти като градушка...

5. А ако се случи така, че битката е по море, имам планове за конструиране на много машини, изключително подходящи за нападение и защита, и на кораби, които да издържат огъня и на най-тежкото оръдие, както и на барут и дим.

6. Освен това зная начини за достигане до някое определено място през тунели и тайни виещи се проходи, които да са направени без никакъв шум, дори и ако трябва да се мине под... река.

7. Също така мога да построя и покрити коли, сигурни и непревзимаеми, които да проникнат сред стегнатите редици на враговете с артилерия, като няма такъв отред войници, който да е толкова голям, че да не бъде сломен. А зад тях пехотата ще може да се придвижва без никакви загуби и без да среща съпротива.

8. Освен това, ако изникне нужда, мога да построя оръдия, мортири и леки оръжия, които са с много красиви и удобни форми, твърде различни от разпространените сега.

9. Където не може да се използва оръдие, мога да предоставя катапулти, балисти и други метателни машини, които са ефикасни много повече от обичайното. Накратко, в зависимост от нуждите на различните обстоятелства, мога да предоставя безброй много различни машини за нападение и защита.

10. Вярвам, че в мирно време мога да Ви задоволя повече от всеки друг в областта на архитектурата, издигането на обществени или частни сгради и прекарването на вода от едно място на друго.

11. Също така мога да изработвам скулптури от мрамор, бронз и глина, а също и живопис, в която работата ми може да се сравнява с тази на който и да било друг.

12. Освен това мога да се заема с изработването на бронзов кон, който ще осигури безсмъртна слава и вечна почит на светлата памет на Вашия баща Принца и на прославения дом Сфорца.

И ако някое от изброените неща би се сторило на някого невъзможно или неосъществимо, аз се предлагам с готовност да направя демонстрация във Вашия парк или на което и да било друго място, ако такова е желанието на Ваше превъзходителство, на когото аз се препоръчвам с цялата възможна скромност.

Леонардо получава работата. Въпреки че - както смята Джорджо Вазари - е твърде вероятно за положителния прием да са допринесли по-скоро неговият светски чар и талантите му на музикант и организатор на празненства. Невероятно е да си представим гений с размаха на Да Винчи да запълва времето си с организирането на процесии и балове и създаването на костюми и други дреболии, но - както изтъква Кенет Кларк - "това е едно от нещата, които са се очаквали от ренесансовите художници между рисуването на мадони".

Според един документ, съставен от неговия дядо, Леонардо се ражда тридесет години по-рано - в 22.30 на 15 април 1452 г. Майка му Катерина е селянка от Анкиано, малко село край градчето Винчи, на около 40 километра от Флоренция. Бащата на Леонардо, сер Пиеро да Винчи (който не е женен за майка му), е преуспяващ счетоводител и нотариус във Флоренция. Младият Леонардо е отнет от Катерина на петгодишна възраст и е отгледан в дома на дядо си, също нотариус. Тъй като извънбрачните деца не са допускани до членство в гилдията на нотариусите, той не може да тръгне по стъпките на баща си и дядо си. Ако не беше този каприз на съдбата, Леонардо можеше да стане най-великият счетоводител на всички времена!

За щастие, вместо това е изпратен да чиракува в ателието на големия скулптор и художник Андреа дел Верокио (1435-1488 г.). Името на Верокио се превежда от италиански като "вярно око" - прозвище, което получава като признание за проникновената всеобхватност на творбите си. То чудесно отговаря на работата на учителя на Леонардо (шедьовърът на Верокио е конният паметник на генерал Колеони във Венеция, но той е по-известен с две други творби - "Дете с делфин" в двора на Палацо Векио във Флоренция и статуята на Давид в Баргело). Първата картина, за която се знае, че е излязла изпод ръката на Да Винчи, е ангелът и част от пейзажа в долния ляв ъгъл на "Кръщението Христово" на Верокио.

Във Флоренция през "куатроченто" е често срещана практика майсторът художник да позволи на един или повече от по-талантливите си ученици да изпълнят малки детайли от някоя картина. Сред другарите на Леонардо в ателието на Верокио са и Доменико Гирландайо, Пиетро Перуджино и Лоренцо ди Креди.

В "Животописи на най-знаменити живописци, скулптори и архитекти" Джорджо Вазари разказва, че когато видял деликатното, изящно и изключително качество на работата на своя ученик, Верокио се зарекъл "никога повече да не се докосва до боите". Макар че това може да звучи като почтително смирение или отчаяние пред собствените му ограничения, всъщност е по-вероятно Верокио да е стигнал до бизнес решението да прехвърля повече поръчки за картини на своя даровит ученик и да съсредоточи собствените си таланти към доходоносните занимания със скулптура.

Преждевременно развитите дарби на Леонардо привличат вниманието на основния покровител на Верокио Лоренцо ди Медичи - Великолепния. Леонардо е въведен в необикновената среда на философи, математици и хора на изкуството, които се намират под закрилата на Лоренцо. Има данни, че в периода на обучението си младият Леонардо е живял в дома на Медичи.

След като прекарва шест години при Верокио, през 1472 г. Леонардо е допуснат в "Компанията на Св. Лука" - гилдия на аптекари, лекари и хора на изкуството, чието седалище е болницата "Санта Мария Нуова". Като се има предвид мястото, където се помещава гилдията, изглежда вероятно Леонардо да се е възползвал от възможността да задълбочи познанията си по анатомия. Най-ерудираните познавачи отнасят към този период забележителното от анатомична гледна точка предаване на Св. Йероним, което е във Ватиканската галерия, а също и намиращото се в Уфици "Благовещение".

Можем да си представим как двадесетгодишният Леонардо се разхожда по улиците на Флоренция в тесните си копринени панталони и дългите му тъмноруси къдрици се спускат по раменете му върху розовата му кадифена туника. Вазари възхвалява "бляскавия му външен вид, който бил изключително красив и можел да внесе ведрина във всяка завладяна от тъгата душа". Прочут с физическото си изящество и красота, както и с талантите си на разказвач, хуморист, фокусник и музикант, Леонардо вероятно е посветил значителна част от младостта си на радостта от живота. Само че този безгрижен период свършва много внезапно, когато е арестуван и изправен пред комисия на флорентинското правителство по обвинения в содомия. Човек може да си представи колко травмиращ ефект върху една толкова чувствителна душа може да има обвинението в углавно според тогавашните закони престъпление, към което трябва да се прибави и престоят в затвора. Както отбелязва самият той, "колкото повече чувствителност има, толкова повече е страданието... много страдание".

Макар че в крайна сметка обвиненията отпадат поради липса на доказателства, семето на раздялата на Леонардо с Флоренция вече е посято. Въпреки това през следващите години той получава множество поръчки, включително и няколко от правителството на града. Най-значителното произведение от този първи флорентински период е "Поклонението на влъхвите", изпълнено за монасите от "Сан Донато а Скопето".

През 1482 г. Леонардо се мести в Милано, работи под покровителството на Лудовико Сфорца - Мавъра и създава своя шедьовър - "Тайната вечеря". Нарисувана на стената на трапезарията на "Санта Мария деле Грацие" между 1495 и 1498 г., "Тайната вечеря" на Леонардо е уловила - с невероятна физическа сила - точно този момент, в който Христос казва: "който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде". Исус седи в центъра на масата сам, смирен и спокоен, докато в същото време около него апостолите са обхванати от смут. И все пак в тази съвършена от геометрична гледна точка композиция, в която учениците се уравновесяват - ляво и дясно, горе и долу - в четири групи от по трима души, Леонардо е успял да придаде уникалност на всяка една душа. Спокойствието на Христос, предадено чрез безупречния усет на маестрото за ред и перспектива, контрастира с околните човешки емоции и хаос и създава един момент на непреходност, който няма аналогия в цялата история на изкуството. Както пише критикът Е. Х. Гомбрих, "Тайната вечеря" на Леонардо е "едно от големите чудеса на човешкия гений".

Когато не омайва двора на Лудовико и не рисува непреходни картини, Леонардо се занимава с проучвания в областта на анатомията, ботаниката, геологията, летенето, географията, както и с изготвяне на планове за военни изобретения. Освен това получава от Мавъра важната поръчка да изработи статуя на кон в памет на баща му Франческо Сфорца, предишния велик херцог на Милано. След детайлни изследвания на анатомията и движението на конете Да Винчи изработва проект за създаването на нещо, което според критиците е щяло да бъде най-великата статуя на кон, правена въобще някога. След повече от десет години работа Леонардо създава модел с височина повече от седем метра. Вазари пише, че "никога не е имало нещо по-красиво и по-величествено". Леонардо изчислява, че за отливането на този шедьовър ще са необходими повече от 80 тона бронз. За съжаление се оказва невъзможно да се достави метал, тъй като Лудовико има нужда от него за изработването на оръдия, с които да спре надвисналото нашествие. Сфорца губи войната и през 1499 г. французите завладяват Милано и го прогонват в изгнание. Френските стрелци унищожават модела, като го използват като мишена за упражнения - исторически акт на лош вкус и варварство, който може да се сравнява с този на османците, взривили носа на Сфинкса, или на венецианците, изстреляли артилерийски снаряд срещу Партенона.

Поражението на Лудовико означава, че Леонардо остава без покровител и без дом. През 1500 г. той се връща във Флоренция, а на следващата година показва подготвителните рисунки за "Мадоната с Младенеца и Св. Ана с малкия Св. Йоан", поръчана от монасите сервити. Като описва обществената реакция, Вазари пише, че картината "не само изпълвала всеки художник с почуда, но когато била изложена... мъже и жени, стари и млади се стичали в продължение на два дни, за да я видят - все едно било празник - и се дивели безкрайно". Въпреки че така и не довършва поръчаната от монасите творба, Леонардо използва рисунките като основа за една по-късна картина - изключително изящната "Мадоната с Младенеца и Св. Ана", която сега се намира в Лувъра.

През 1502 г. Леонардо откъсва вниманието си от възвишеното пресъздаване на божествената женственост, за да приеме поста главен инженер на служба при скандалния командир на папските армии Чезаре Борджия. През следващата година той пътува много и изработва за новия си покровител шест забележително точни карти на Централна Италия. Въпреки че разполага с картите и военните изобретения на Леонардо, Чезаре няма късмет на бойното поле. Синьорията на Флоренция изпраща Николо Макиавели да помогне на Борджия във войната, но големият стратег се оказва безсилен да предотврати поражението. През това време обаче Макиавели се сприятелява с Леонардо, което приятелство подготвя условията за това маестрото да получи една важна поръчка от синьорията на Флоренция след завръщането си през април 1503 г.

Дами и господа, готови ли сте за зрелището! Добре дошли в Сала дел Гран Консилио на Палацо Векио, където ще гледате Световния шампионат за всички времена по рисуване тежка категория. До стената вдясно - с прашната роба и счупения нос - е претендентът Микеланджело Буонароти, който ще рисува "Битката при Касина". До другата стена - облечен във вечната си розова туника и с внимателно фризирана руса къдрава брада - е шампионът Леонардо да Винчи, който ще рисува "Битката при Ангиари".

Наистина се е случило, главно благодарение на влиянието на Макиавели. "Битката на битките" е едно типично флорентинско събитие, което отразява конкуренцията и съперничеството между градските старейшини, чието внимание очевидно е съсредоточено върху наследството, което ще оставят след себе си. За съжаление, познаваме и двете творби единствено по рисунки, копия и описания. Леонардо се опитва да приложи експериментален нов подход за фиксиране на боите към стената, който се оказва неуспешен; когато се мести в Милано през 1506 г., той изоставя недовършеното си произведение и то започва да се разпада. Микеланджело е извикан в Рим от папа Юлий II, като оставя след себе си само скици. Въпреки това тези две недовършени творби оказват голямо влияние върху бъдещето на изкуството. Според Кенет Кларк "бойните скици на Леонардо и Микеланджело са повратна точка в Ренесанса... те поставят началото на двата стила, които ще развие живописта на ХVI в. - барока и класиката".

И все пак кой печели битката на битките? Кларк се възхищава на бароковата визия на Леонардо и възхвалява ненадминатите изображения на коне и индивидуални човешки лица. В същото време обаче подчертава, че съвременниците вероятно са предпочели работата на Микеланджело поради несравнимата красота на неговите класически голи тела. Знаем, че Микеланджело копира в своя дневник части от картината на Леонардо, както и че Леонардо се повлиява от своя по-млад съперник и придава на своите голи тела по-героични пози. Можем да сметнем резултата за равен.

В периода, в който се бори с "Битката при Ангиари", Леонардо рисува и един портрет. Според Вазари на него е изобразена третата съпруга на флорентинския благородник Франческо дел Джокондо. "Мадона Елизабета", известна още като "Мона Лиза", ще остане в историята като най-прочутата и загадъчна картина. Леонардо взима със себе си картината, когато се връща в Милано, този път на служба при Шарл д'Амбоаз, вицекрал на Луи ХII. По време на втория си престой в града той се съсредоточава върху изследванията си по анатомия, геометрия, хидравлика и летене, като в същото време проектира и декорира дворци, създава паметници и прокарва канали за своя покровител. В допълнение Леонардо съумява да нарисува своя "Св. Йоан", както и "Леда и лебеда".

През 1512 г. Максимилиан, синът на Лудовико, прогонва французите от Милано и установява за кратко своето управление, след което на свой ред е свален. Леонардо бяга в Рим, където търси покровителството на Лъв Х, новия папа на Медичите, чийто брат му урежда да получи стипендия и подслон във Ватикана. Въпреки че папата е любител на изкуството, той е твърде зает с поръчките, които вече е дал на Микеланджело и Рафаело, и няма време да обърне внимание на 60-годишния Да Винчи. През този период Леонардо рядко хваща четката и се съсредоточава върху изследванията си по анатомия, оптика и геометрия. Все пак се запознава с младия Рафаело и му оказва голямо влияние.

Безразличната подкрепа, която Леонардо получава от Ватикана, секва със смъртта на неговия спонсор през 1516 г. Както отбелязва самият той, преди разочарован да напусне Рим: "Медичите ме създадоха и пак те ме погубиха".

Ето какво казва Уилям Манчестър за липсата на подкрепа от страна на папството: "... от всички големи ренесансови творци единствено Да Винчи е осъден да не се радва на папското благоволение... В по-широк смисъл той е по-голяма заплаха за средновековното общество от който и да било представител на Борджиите. Чезаре просто убива хора. Да Винчи - подобно на Коперник - заплашва убеждението, че знанието е установено от Бог веднъж завинаги, скования манталитет, в който няма място за любопитство или нововъведения. Космологията на Леонардо... е всъщност е тъпо оръдие, насочено срещу слабоумието, което - освен всичко друго - позволява на една мафия от нечестиви папи да осквернят християнството".

Придружаван от малка свита ученици и помощници, Леонардо се отправя на път през Милано към Амбоаз в долината на Лоара. Той ясно съзнава, че вече няма да се върне в родната си земя. Последните няколко години от живота си прекарва под покровителството на френския крал Франсоа I. Макар Да Винчи да е имал много почитатели и покровители, френският крал може би единствен се приближава до това да прозре и оцени уникалната природа на неговия гений. Франсоа предоставя на Леонардо красив замък и щедра заплата, като оставя големия майстор да мисли и работи на спокойствие. Въпреки че официалната му титла е "кралски художник, инженер и архитект", основното задължение на Да Винчи е да развлича и забавлява Негово величество, както и да води философски дискусии с него. Според Бенвенуто Челини Франсоа "твърдеше, че на този свят никога не е имало човек, който да знае колкото Леонардо - при това не само в областта на скулптурата, живописта и архитектурата, тъй като той освен това беше и голям философ".

Под покровителството на крал Франсоа Леонардо продължава със своите занимания, но времето му вече изтича. Годините на изгнаничество са изсмукали жизнените му сокове. Тежък инсулт го лишава от контрола над дясната му ръка. Леонардо разбира, че ще умре без да е изпълнил мечтата си да събере на едно място цялото познание.

Подобно на по-голямата част от живота му, последните му дни също са обвити в загадъчност. На едно място Леонардо пише: "Както добре използван ден води след себе си благословен сън, така и добре изживян живот носи благословена смърт". На друго отбелязва: "Душата се разделя с тялото с голямо нежелание и нейната мъка и страдания не са без причина". Вазари разказва, че с приближаването на смъртта Леонардо - който никога не е бил религиозен, но през целия си живот запазва дълбоката си духовност - "пожелал добросъвестно да бъде информиран относно католическите практики и добрата света християнска религия".

Леонардо да Винчи умира на 67-годишна възраст на 2 май 1519 г. Вазари твърди, че през последните си дни той бил изпълнен с разкаяние и се извинявал на "Бог и хората за това, че е оставил толкова много неща несвършени". И все пак малко преди края Леонардо пише и друго: "Аз ще продължа" и "Никога не се уморявам да бъда полезен". Вазари описва, как Леонардо - докато умира в ръцете на френския крал - наблюдавал и описвал с научна педантичност естеството на своята болест и нейните симптоми. Макар че някои изследователи твърдят, че има документи, които показват, че Франсоа е бил на друго място по времето, когато умира Леонардо, сведенията са непълни и не е изключено Вазари да е прав. И все пак не е трудно да повярваме, че дори в момента на своята смърт маестрото е продължавал процеса на изучаване и изследване.

Животът на Леонардо да Винчи е като загадъчен гоблен, изтъкан от парадокси и оцветен с ирония. Никой никога не се е опитвал да направи толкова много в толкова много области и все пак много от делата му остават недовършени. Той така и не завършва "Тайната вечеря", "Битката при Ангиари" и коня на Сфорца. Днес са запазени само седемнадесет от картините му, като много от тях са непълни. Макар че дневниците му съдържат невероятни наблюдения, той така и не ги организира и публикува, каквото е първоначалното му намерение.

Изследователите са предложили най-различни обществени, политически, икономически и психосексуални обяснения за това, че Да Винчи оставя толкова много от своите произведения недовършени. Професор Морис Филипсън обаче съвсем уместно коментира, че това е все едно да критикуваме Колумб, че не е открил Индия.

Филипсън и много като него, изглежда, са съгласни в едно - че по-важен от всичките му конкретни постижения е примерът, който ни оставя. Леонардо предлага върховното вдъхновение за това да се опитаме да разширим хоризонтите си.