По стъпките на "Шестото клеймо"

ПО СТЪПКИТЕ НА "ШЕСТОТО КЛЕЙМО"

Саймън Кокс

Въведение

За мнозина "Шестото клеймо" ще е вторият приключенски роман за Робърт Лангдън, който са чели, след световния бестселър "Шифърът на Леонардо". Всъщност обаче те може би не знаят, че "Шестото клеймо" е първата книга на Дан Браун, чийто главен герой е Лангдън. Професорът отчасти Шерлок Холмс, отчасти Индиана Джоунс и внушителната му ерудиция и хладнокръвната му смелост несъмнено много допринасят за популярността на двата романа. Естествено за успеха на "Шестото клеймо" изиграха роля и редица други елементи, например използването на символика, тайни общества, мрачна църковна история, тайни и загадки, които се разгадават от героите, римска история и така нататък. Браун още повече използва тази комбинация в следващия си роман, "Шифърът на Леонардо", като замества Рим с Париж, Лондон и Рослин. Тя несъмнено ще се окаже също толкова успешна и в бъдещите приключения на Робърт Лангдън.

"Шестото клеймо" е книга, която ни кара да се замисляме, не на последно място заради темата за противопоставянето между Църквата и науката. Дан Браун използва теорията за големия взрив, наред със съпътстващата я концепция за антиматерията, като главно сюжетно средство и го сравнява с традиционните църковни ценности и вярвания. Този многовековен сблъсък между хората на науката и хората на вярата днес е не по-малко жив и авторът го използва като трамплин, за да разгледа някои взаимосвързани теми в книгата.

Така той се възползва от все по-задълбочаващия се интерес към проучванията върху нашия космически произход. До скоро те бяха запазени изключително за специалисти, но през последните двадесетина години учени като Карл Сейгън и Стивън Хокинг разрушиха стените на тази свещена територия и позволиха на всички ни да надзърнем вътре. Днес обикновената публика има представа за някои от тези извънредно дълбоки и сложни проблеми, част от които се обсъждат на страниците на "Шестото клеймо". Дан Браун помага за тяхното популяризиране, като обобщава и опростява научните теории по такъв начин, че ги прави разбираеми за обикновения читател. След като прочетат книгата, много хора ще започнат да обсъждат проблеми и въпроси, които иначе навярно никога не биха станали тема на разговорите им.

Също като в "Шифърът на Леонардо", Дан Браун използва традициите и машинациите на Католическата църква като фон на повествованието си. Неотдавна, в резултат на издаването на тези два романа, очевидната антиклерикална позиция на Браун попадна под ударите и на представители на Църквата, и на миряни. И все пак няма да е справедливо, ако кажем, че е написал тези книги само за да размаха литературната си брадва срещу католицизма или религията изобщо. По-скоро той просто използва тази двехилядолетна кървава, ала невероятно интересна история като идеалното платно, на което рисува своите фантастични истории. Всъщност дори може да се твърди, че Църквата е пропуснала да се възползва от блестящата възможност, възникнала с публикуването на тези романи. В края на краищата, независимо от това колко милиона книги продаде Браун, неговото литературно дълголетие ще е капка в морето в сравнение с това на Библията. С отварянето на местата, споменати в романите на Браун, и ако посрещаше гостите с разтворени обятия, Църквата можеше не само да си осигури извънредни доходи, но и да получи шанс да опровергае и да поправи някои грешки, които сега критикува в неговите творби. За съжаление, моите наблюдения, свързани с проучванията около написването на тази книга, показват, че Църквата активно е възприела обратния подход. Пример за това е решението да се затвори капела Чиги в черквата Санта Мария дел Пополо, важно място в "Шестото клеймо", без друга очевидна причина, освен за да попречи на "Дан-Брауновите туристи" да разглеждат това очарователно кътче в Рим.

Включването на така наречения "баща на барока" Джанлоренцо Бернини в "Шестото клеймо" е блестяща идея на автора. Този забележителен скулптор, художник и архитект е оставил заличим белег върху лицето на съвременния Рим. Бернини е навсякъде: неговият дух е вездесъщ и наследството му в тъканта на римското общество си остава всепроникващо. Съвсем друг въпрос е дали Бернини изобщо е членувал в тайно антиклерикално общество, целящо да установи световно господство и да сложи край на всички държави и религии - и както се посочва в статията за него в тази книга, доказателствата за това са съвсем оскъдни и всъщност навеждат на обратното заключение. Въпреки това Брауновият избор на Бернини за ролята на илюминатски майстор заслужава възхищение, тъй като насочва десетки хиляди души към творбите на този виртуоз.

Мрачното присъствие на тайното общество Ордена на Сион се усеща на всички страници на "Шифърът на Леонардо". В "Шестото клеймо" същата роля играят илюминатите. Само след петминутна проверка с търсачка в интернет човек открива буквално хиляди сайтове, посветени на илюминатите. Деветдесет и девет процента от тези сайтове просто предъвкват материали от втора ръка и фантастични истории, които нямат абсолютно никаква реална основа. В резултат от развихрилите се в мрежата любители на теориите за заговори и параноици сериозните проучвания и действителните факти са заровени сред купища безумни и безпочвени предположения. Това не означава, че не съществуват такива тайни общества, нито че целта им не е установяване на някаква форма на световна власт или господство, но тези аргументи може би са за съвсем друга книга. Идеята, че Големият брат ви дебне и че тайно общество от представители на елита и образованите заговорничи срещу всички нас, не е нова. Още от памтивека едни хора са заговорничили и други са подозирали. Групи от единомишленици винаги ще се обединяват, ще образуват общества, клубове и банди с цели, които рядко излизат от стените на залите, където се провеждат техните срещи. Този факт е част от човешкото естество.

И все пак според мен Дан Браун ни прави голяма услуга. Като използва определени теми, той насърчава мнозина да потърсят повече за изобразителното изкуство, историята, Църквата и християнството, тайните общества и братства. Неговите книги ни служат като прозорец към множество интересни и поучителни проблеми и разтварят портите към области на знанието, които иначе биха останали затворени за хората.

Робърт Лангдън е любознателната натура, каквато всички искаме да бъдем, неговите открития ни помагат да оспорим установените мъдрости. И по този начин всички можем да станем "илюминати" - в оригиналния смисъл на думата, "просветени".

Саймън Кокс

Лондон, октомври 2004 г.

"Авакум и ангелът"

Въоръжени с указание, което ги насочва към "гроба земен... на Санти... дупка дяволска", Робърт Лангдън и Витория Ветра стигат при капела Чиги в черквата "Санта Мария дел Пополо". В капелата се намира гробницата, проектирана от художника Рафаело Санти - днес по-известен просто като Рафаело - за богатия местен банкер Агостино Чиги.

Родът Чиги бил много заможен и капелата била украсена от Бернини, който поставил статуи в нишите. Тази поръчка му била възложена от папа Александър VII, който бил внук по бащина линия на Агостино и чието рождено име било Фабио Чиги. Въпреки че скулптурата "Авакум и ангелът" само се споменава в романа, всъщност в капелата има четири скулптури на Бернини, сред които статуя на Мария Магдалина - фигура, която играе важна роля в следващия роман на Дан Браун с героя Робърт Лангдън, "Шифърът на Леонардо". От стиха "и ангели над елементи бдят" в "Шестото клеймо" обаче става ясно - подобно на предишния цитат, също взет от загадъчното стихотворение в измислената Галилеева "Diagramma" - че именно скулптурата "Авакум и ангелът" крие важните указания и в частност посоката, в която сочи ангелът.

Авакум е старозаветен пророк и неговата история е описана в Книга на Авакум. Бог го предупредил за бедствието, което щяло да сполети юдеите. Във "Ваал и змеят", разказ, съдържащ се в една апокрифна книга (т.е. текст, който не е включен в Библията), Авакум готви храна, когато му се явява ангел и му нарежда да занесе храната на пророк Даниил, който е в лъвовата яма във Вавилон. Авакум възразява, че никога не е ходил във Вавилон и не знае къде е ямата, но тогава ангелът го хваща за косата, пренася го заедно с храната и после го връща в дома му. Даниил, който е тълкувател на сънища, бил хвърлен в лъвовата яма, понеже продължавал да се моли на Господ, след като вавилонският цар Дарий забранил този култ. Лъвовете оставили пророка невредим и след като го освободил, вавилонският цар издал указ в чест на "Бога на Даниил".

Бернини е изобразил двамата в момента, в който ангелът хваща Авакум за косата, за да го понесе към Вавилон.

Вж. също: Апокрифи; Бернини, Джанлоренцо; Рафаело; Чиги, капела.

Айнщайн, Алберт

Ако не си спомняме нищо друго от уроците по физика, повечето от нас поне познаваме формулата Е = МС2 и я свързваме с Алберт Айнщайн. В "Шестото клеймо" Витория Ветра с нежност си спомня, че баща й, покойният Леонардо Ветра, се опитал да й обясни откритията на Айнщайн в детството й, макар директорът на ЦЕРН Максимилиан Кьолер да прави доста амбициозното твърдение, че тя "опроверга една от фундаменталните теории на Айнщайн" с наблюденията си в морето.

Ранните години на Айнщайн не са свързани с особени научни успехи. Той е роден в Германия през 1879 г. и интересът му към науката бил насърчаван от двамата му чичовци, единият от които му показал компас. Айнщайн разбрал, че нещо в "празното" пространство въздейства на стрелката и я кара да се движи, и по-късно си спомнял за този случай като за важен момент в живота си. Завършил образованието си в Швейцария и постъпил в Швейцарската патентна служба, като в свободното си време продължил проучванията си в областта на теоретичната физика.

През 1905 г. Айнщайн пише четири статии, една от които - върху фотоелектрическия ефект - през 1921 г. щяла да му донесе Нобелова награда. Друго от четирите съчинения, "За електродинамиката на движещите се тела", въвежда Специалната теория на относителността. Това е теорията, свързваща време, разстояние, енергия и маса - тя се основава на идеята на Галилей, че природните закони би трябвало да са еднакви за всички наблюдатели, които се движат с еднаква скорост по отношение един към друг.

В статията си "Зависи ли инерцията на тялото от неговото енергийно съдържание?" Айнщайн стига до заключението, което води до формулата Е = МС2. Тази важна формула, която позволява изчисляването на количеството енергия, освобождаваща се при ядрена реакция ще изиграе изключително голяма роля за създаването на ядреното оръжие. В по-късните си години Айнщайн става пацифист и се обявява против бъдещата употреба на атомно оръжие - по същия начин, по който в "Шестото клеймо" Витория и баща й се боят от ужасните възможности на собственото си откритие.

От 1914 до 1933 г. Айнщайн живее в Берлин и работи в института "Кайзер Вилхелм", въпреки че пътува по целия свят и подкрепя ционистката кауза, като събира пари за Фонда за създаване на Палестина. По време на едно посещение в калифорнийската обсерватория "Маунт Уилсън" в планината Сан Гейбриъл той чува Жорж Льометр да описва своята теория за произхода на вселената, която Айнщайн ентусиазирано нарича "най-прекрасното и задоволително обяснение на Сътворението, което съм чувал".

След идването на Хитлер на власт Айнщайн се изселва в Съединените щати, където постъпва в принстънския Институт за висши науки в Ню Джързи. Там той развива общата теория на относителността, която се опитва да свърже фундаменталните природни сили (гравитационни полета, електромагнитни полета, силни и слаби ядрени взаимодействия).

През 1952 г. държавата Израел предлага на Айнщайн възможност да стане неин втори президент, предложение, което той отклонява. Веднъж той отбелязва, че "политиката е за мига, формулата е за вечността", и след смъртта му през 1955 г. неговата прочута формула определено му осигурява вечно признание.

Вж. също: Антиматерия; Галилео Галилей; Теория за големия взрив.

Амбиграми

Въпреки че няма да откриете тази дума в никой съвременен речник, според уебсайта www.ambigram.com тя има следната дефиниция: "Абмиграма, същ. - дума или думи, които могат да се четат по повече от един начин или в повече от един ред, например наопаки (от латински, "ambi" - "дву-" и гръцки, грама - "буква").

Един от най-големите съвременни майстори на това изкуство е някой си Джон Лангдън. Именно той е автор на красивите амбиграми на страниците на "Шестото клеймо" и можем да предположим, че пак той е дал името си на главния герой на книгата. Четирите отделни проекта за думата "илюминати" - земя, въздух, огън и вода - са сами по себе си внушителни и с "илюминатския диамант" или комбинацията от последните четири думи Лангдън е направил истински шедьовър.

Амбиграмите биват три главни вида. Ротационният вид навярно се среща най-често. Тези амбиграми се завъртат на сто и осемдесет градуса и могат да се четат наопаки. Класически пример е английската дума MOW, "купа сено". При огледалния вид амбиграма се прилага форма на огледална симетрия: тези думи обикновено могат да се четат отразени в огледало - пример за този вид е TOOT, "зъб". Когато се завъртят на сто и осемдесет градуса обаче, някои отражения могат да се четат като други думи - например MOM, "мама", която става WOW, "леле". Веригите са стилове амбиграми, които зависят от връзката с думите наоколо, които понякога образуват взаимосвързана система. Тези вериги могат да бъдат съставени както от ротационни, така и от огледални амбиграми.

Изглежда, че амбиграмите съществуват много отдавна и хората познават множество широко разпространени амбиграмни символи и форми. Самият Дан Браун споменава някои от тях в романа си - еврейския символ на Давидовата звезда, ин и ян, свастиката.

Вж. също: Илюминати; Лангдън, Робърт.

Антиматерия

Трудна за разбиране концепция. "Антиматерията" е термин, характеризиращ някои видове елементарни частици, проучвани от квантовата физика. Цялата материя е изградена от атоми, които на свой ред са изградени от електрони, протони, неутрони и множество още по-малки частици, наричани елементарни. През 50-те и 60-те години на ХХ в. беше доказано, че всяка елементарна частица има съответната "античастица", която притежава същата маса като частицата, но има противоположни електрически или магнитни свойства. Тези античастици са известни като "антиматерия".

През 1930 г. ученият Пол Дирак предлага радикално нов подход към въпроса за движението на електроните в магнитните полета. В неговата теория за пръв път е приложена вярно теорията на Айнщайн за специалната относителност в този контекст. Дирак развива идеята, че квантовата теория, описваща поведението на електроните, всъщност предполага съществуването на друг вид елементарна частица със същата маса като електрона, но с положителен, а не с отрицателен заряд. Тези частици били кръстени "позитрони" и така се родила теорията за антиматерията.

Според предвижданията на Дирак всички елементарни частици трябва да имат антиматериална равностойност с маса като на съответната частица. Тези античастици също проявяват признаци за противоположни електрически заряди - например положително натовареният протон има негативно натоварен антиматериален протон. Впоследствие съществуването на антиматерията се превръща в основа на квантовата теория.

Съвременните теории на ядрената физика и квантовата теория предполагат, че в първите фази от възникването на вселената след "Големия взрив" е имало равни количества материя и антиматерия. Това обаче поставя сериозен проблем, тъй като антиматерията е изключително нестабилна и не се среща естествено на земята. Всяка антиматерия, създадена в лаборатория, моментално се унищожава при среща със съответните материални частици. В резултат се образува чиста енергия. Тази енергия се пренася от други частици, които на свой ред могат да се разпаднат на още частици. Тогава къде са равните количества антиматерия, които би трябвало да съществуват наред с цялата материя във вселената? Данните, с които днес разполага НАСА, предполагат, че облаци антиматерия могат да се наблюдават в центъра на галактиката, но че материята доминира във вселената като цяло. Теорията за антиматерията ни дава повече въпроси, отколкото отговори, но може би крие ключа за окончателното доказателство за възникването на вселената.

Използването на антиматерията като потенциално страшно взривно устройство е една от главните теми в "Шестото клеймо". Възможно ли е да се овладее енергията в антиматерията? Отговорът е "да"... или "може би"... но не в момента. Сблъсъкът и унищожаването на антиматерията в резултат от срещата й с материята наистина съдържат потенциал за освобождаване на огромна енергия, но нейното овладяване и изолиране от материята ще е невероятно трудно. Учените от НАСА твърдят, че в бъдеще освобождаването на такава енергия може да се използва за двигателна система на междузвездни кораби. С помощта на ядрени ускорители специалисти от институти като ЦЕРН (Европейски съвет за ядрени проучвания) в Швейцария се опитват да създадат антиматерия, която да може да се овладее и контролира. През 2002 г. те постигнаха поразителен успех - създадоха "антиатом", ядро с антипротон и антиелектрон. Изглежда, че трудностите при създаването на антиматерия не са свързани толкова със сложната техника, колкото с финансовите разходи.

Потенциалните последици от създаването на антиматерия оказват своето въздействие върху съвременната култура и медии. През 1950 г. в "Аз, роботът" - по-късно филмиран с участието на Уил Смит - Айзък Азимов твърди, че роботът може да получи равностойност на мозък чрез антиматериален елемент, аналогичен на човешките неврони. Още много книги и научнофантастични филми също използват антиматерията или като средство за унищожение, или като двигателна система (например в "Стартрек").

Вж. също: Айнщайн, Алберт; ЦЕРН; Теория за големия взрив.

Апокрифи

По някое време в романа шамбеланът Вентреска влиза в папския трезор, където се пазят предметите и информацията, смятани от Църквата за прекалено "опасни", за да бъдат показани на обществеността. В този списък са четиринадесетте апокрифни книги. Всъщност апокрифите са много повече от четиринадесет, ако вземем предвид и старозаветните и новозаветните книги.

Терминът "апокрифи" идва от гръцки, означава "скрити" и се отнася за определени книги и текстове, които не са включени в одобрения библейски канон. Апокрифите се делят на две групи: второзаконни (текстове, които са или някога са били включени в някои версии на Библията, но днес обикновено се пропускат поради текстуални или доктринални причини) и други (текстове, които никога не са били включвани в канона, но въпреки това са полезни за разбиране на историческите, легендарни и митологични аспекти на Библията). Освен много други съчинения, втората категория включва така наречените "Забравени райски книги", състоящи се от Първа книга на Адам и Ева, Втора книга на Адам и Ева, Книга на тайните Енохови, Псалми Соломонови, Оди Соломонови, Послание на Аристей, Четвърта книга макавейска, Завети на дванадесетте патриарси, Завет на Рувим, Завет на Симеон, Завет на Леви, Завет на Юда, Завет на Исахар, Завет на Завулон, Завет на Дан, Завет на Нефталим, Завет на Гад, Завет на Асир, Завет на Йосиф, Завет на Вениамин.

Новозаветните апокрифи се състоят от Евангелие за детството Иисусово от Яков (твърди се, че е написано от Иисусовия брат Яков Праведника), Арабско евангелие за детството Иисусово, Евангелие според евреите, Евангелие според египтяните, Евангелие от свети Петър, Евангелие от свети Филип, Евангелие от свети Тома, Евангелие от свети Вартоломей, Евангелие от дванадестте апостоли, Доклад на Пилат до императора, Евангелие от Никодим и Разказ на Йосиф Ариматейски, а също Деяния на свети Петър, Деяния на свети Йоан, Деяния на свети Андрей, Деяния и мъченичество на свети Матей, Деяния на свети Тома, Деяния на свети Вартоломей, Деяния на свети свети Петър и Павел, Деяния на свети Павел, Деяния на свети Матей, Деяния на Симон и Юда, Деяния на свети Варнава. Този списък в никакъв случай не е пълен, тъй като има още много апокрифни текстове, сред които послания, учения и апокалиптични съчинения.

Дан Браун се връща към апокрифите в следващия си бестселър "Шифърът на Леонардо". Сюжетът на тази книга изхожда от предпоставката, че Църквата крие съдържащата се в апокрифите информация за историческата роля на Мария Магдалина в живота на Иисус. Евангелието от Тома и Евангелието от Мария Магдалина са главните апокрифни извори, на които авторът основава тази теория.

Апокрифите отдавна привличат изследователите на алтернативната история, които се стремят да разбулят загадките на библейската епоха и произхода на християнството. Въпреки че тези паметници днес са достъпни за всички интересуващи се, Тайният архив на Ватикана все още пази материали от деликатен и противоречив характер и така подхранва интереса на алтернативните историци.

Вж. също: Ватикан.

Армагедон

Робърт Лангдън и шамбеланът са високо над Ватикана, когато се освобождава антиматерията. Тълпите долу виждат ослепителен блясък и гръмовен взрив - ударната вълна поваля зрителите на земята. Дан Браун оприличава този епизод на Армагедон.

Понятието "Армагедон" е станало синоним на апокалиптично събитие, водещо до края на света, както се посочва в Откровение 16, 16: "И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон"*. Армагедон е мястото, където ще се съберат големи сили за великата битка между Бог и земните царе, битка между силите на доброто и злото. Тя ще се придружава от мълнии и силно земетресение, което ще разруши всички градове. Ще изчезнат острови и планини, на земята ще пада едра градушка. Ще последва Страшният съд и спасението на праведниците.

* Тук и нататък Библията е цитирана по изданието на Св. Синод от 1992 г. - Б. пр.

Откровението неустоимо привлича хората, които вярват, че съдържанието на пророчеството ще се прояви в истински събития и че в момента живеем в тези така наречени "сетни времена". Множество тайни общества и псевдорелигиозни групировки откриват огромен символичен смисъл в страниците на Откровението.

Смята се, че думата "Армагедон" произлиза от еврейското понятие "хар-Мегидон" или "планината Мегидон", което навярно е свързано с факта, че градът Мегидон се е намирал върху голям хълм в днешен Северен Израел. Мегидон заема стратегическа позиция на прохода през планинската верига Кармел и контролира важния търговски път между Месопотамия, Леванта и Египет. Ето защо той е обект на множество важни сблъсъци и главно битката на египетския фараон Тутмос III през 1468 г. пр. Хр. Тутмос успял да възстанови египетската власт в района едва след седеммесечна обсада на града. През Първата световна война британските сили разгромяват турската армия при Мегидон и окончателно установяват властта си над Палестина.

Вж. също: Ватикан.

Беда, Св.

На път за Пантеона, за да предотвратят убийството на първия кардинал, Робърт Лангдън и Витория Ветра обсъждат значението на израза "дяволска дупка" и въпроса защо е използван за кръглия отвор на покрива на Пантеона. Лангдън отбелязва, че според английския монах Беда Преподобни, в опит да избягат от новоосветената черква, дяволите пробили дупка в покрива на сградата.

Макар Лангдън да твърди, че Беда е писал през VI в., монахът всъщност е живял през VII-VIII в. - роден е през 672 г. Той е известен като изтъкнат писател и учен, работил по всевъзможни теми, главно теология и история. Един от най-известните му трудове е петтомната "Historia ecclesiastica gentis Anglorum" ("Църковна история на английския народ"), която подробно разказва английската история от римското завоевание до 731 г. В петия том Беда прибавя някои автобиографични детайли за живота си и ни съобщава, че на седемгодишна възраст постъпил в бенедиктинския манастир "Св. Петър" в Уеърмут, Северна Англия. Няколко години по-късно се преместил в друг бенедиктински манастир, "Св. Павел" в Джароу, където останал до смъртта си на 25 май 735 г.

Изглежда, че Беда Преподобни е бил много начетен и отлично е познавал класически автори като Плиний Млади и Овидий. Освен че знаел латински, както може да се очаква от монах, той също владеел гръцки и малко иврит. Сред многобройните му трудове са "Житие и чудеса на св. Кътбърт, епископ Линдисфарнски", две хронологически съчинения, различни научни книги (Беда пише, че светът е кръгъл като топка, а не "кръгъл като щит"), граматически съчинения, коментари върху Стария и Новия завет, англосаксонски превод на Евангелието от Йоан, който завършил на смъртния си одър. Неговите съчинения ни дават представа за характера му - мил, състрадателен и любящ човек, чиято набожност е несъмнена. След смъртта му вещите му били раздадени на другите монаси - тамян, пипер и носни кърпички. През 836 г. Католическата църква го обявила за преподобен, а през 1899 г. бил канонизиран и станал св. Беда Преподобни.

Споменаването на Беда Преподобни и "дяволската дупка" в "Шестото клеймо" може би е грешно тълкуване на откъс от "Църковна история на английския народ", Книга II, глава IV. Там Беда разказва за лондонския епископ Мелит, който отишъл в Рим да се посъветва с папа Бонифаций за делата на Английската църква. Авторът съобщава, че папата "получи за Христовата Църква от император Фока дара на римския храм, наричан от древните Пантеон, тъй като представляваше всички богове; след което той, когато го пречисти от всякаква скверност, той посвети черквата на светата майка Божия и на всички мъченици во Христе, за да прогони дяволите и блажените светии да имат вечен паметник".

С други думи, Беда Преподобни само разказва как Пантеонът се превърнал в християнски храм, без да споменава, че дяволите напуснали новоосветената черква през дупката в покрива.

Виж. също: Пантеон.

Бернини, Джанлоренцо

Като скулптор, художник и архитект, създател на много от най-прекрасните произведения на изкуството в Рим, Бернини осигурява местата, които водят Робърт Лангдън и Витория Ветра из града в търсене на изчезналите кардинали.

Джанлоренцо Бернини е роден в Неапол през 1598 г. и е син на прочутия скулптор Пиетро Бернини, който през 1606 г. се преселил в Рим и взел даровития си син със себе си. Двамата работили заедно в Павловата капела в черквата "Санта Мария Маджоре" и Вила Боргезе. Кардинал Сципионе Боргезе, меценат на художника Питер Паул Рубенс, станал покровител и на младия Бернини и като племенник на папа Павел V го въвел в света на папското покровителство. През това време Бернини работи върху скулптури в естествен ръст на класически фигури като Еней, Анхиз, Плутон и Персефона и творбите му се отличават с техническото майсторство и разбиране на античното изкуство. Той реставрира антични скулптури за рода Боргезе и по-късно твърди, че като младеж скицирал античните шедьоври "сякаш са откровение". Когато папа Павел V починал, Бернини проектирал катафалката (временна платформа, върху която излагат покойника) - една от първите прояви на неговото съчетание от скулптурен и архитектурен талант.

По време на краткия понтификат на Григорий ХV Бернини бил обявен за cavaliere (рицар) и член на Academia di San Luca - почести, оказани му за неговите заслуги. Той е изобразяван на портретите си с почетен кръст (знак за длъжност) и рицарски меч. Бъдещето му обаче било осигурено с избора на Матео Барберини за папа под името Урбан VIII. Барберини бил известен с подкрепата си за различни поети и самият той пишел стихове на гръцки и латински - Рубенс и Бернини илюстрирали някои издания на негови творби. Новоизбраният папа дал аудиенция на Бернини и се твърди, че казал: "Голямо е щастието ви да видите Матео Барберини като папа, но много по-голямо е нашето, че cavaliere Бернини живее по време на нашия понтификат". С такова покровителство навярно не е чудно, че майката на Бернини твърдяла, че синът й се държал "все едно е господар на света".

Заприиждали поръчки и Бернини разширил дейността си, като включил в нея рисуване, архитектура, сценични проекти и драматургия. Той преустроил черквата "Санта Бибиана" в Рим и архитектурните му задължения обхванали Палацо Барберини, сграда, построена в нов архитектурен стил - барок. Една от най-важните творби на Бернини е балдахинът, символична структура, издигната над предполагаемата гробница на свети Петър в базиликата във Ватикана, която по онова време преустройвали. Този монументален шедьовър е построен между 1624 и 1633 г., висок е двадесет и шест метра и е излят от деветстотин двадесет и седем тона метал, взет от покрива на Пантеона в другия край на града. Бернини проектирал и четирите стълба, които носят купола на базиликата, катедрата с папския престол и по-късно гробницата на Урбан VIII и на следващия си покровител, Александър VII. Влиянието му надхвърля площад "Св. Петър", където проектирал колонадата с нейните двеста осемдесет и четири колони и статуи на сто и четиридесет светци. Около обелиска на площада има елипсовидна група знаци в посоките на света. Именно една от тях, "West ponente", представлява въздушната стихия в "Шестото клеймо", както предполага другото му име, Respiro di Dio, "Дух Божи".

Работата на Бернини на площад "Св. Петър" обаче има един не толкова успешен аспект. Той започнал да издига камбанарии върху фасадата, но тежестта им напукала сградата и през 1646 г. се наложило да ги съборят, което временно навредило на репутацията му. Прекъсването на папските поръчки му позволило да създаде капелата Коронаро в черквата "Санта Мария дела Витория", където се намира скулптурата "Видението на св. Тереза". Ангелът държи огнено копие, в което Робърт Лангдън открива важен знак за мястото на следващото убийство. В "Шестото клеймо" "Фонтанът на четирите реки" на пиаца Навона представлява водната стихия в последното търсено от героя място - тази творба до такава степен впечатлила папа Инокентий Х, че той се погрижил студиото на Бернини да не остава без поръчки.

Папите идвали и си отивали, ала Бернини продължавал да играе своята роля на основател на ерата на барока и главен архитект на "Св. Петър". В деня, в който на папския престол се възкачил Александър VII, Бернини бил повикан при новия свети отец, за да обсъдят завършването на базиликата. Александър VII (Фабио Чиги) се обърнал към него и за семейния си параклис. В капела Чиги в черквата "Санта Мария дел Пополо" вече имало творби на Рафаело. Към тях се прибавили скулптурите на Бернини, сред които статуите на старозаветния пророк Авакум, предсказал гибелта на юдеите, и един ангел. В капелата също се намира костницата, която в "Шестото клеймо" е наречена "дяволската дупка". Според романа това е мястото на първата стихия, земята, и на убийството на първия кардинал.

През 1665 г. Бернини отишъл в Париж след многократните покани на Луи ХIV, на когото изваял бюст, наложил образец за героични владетелски портрети. Като прочут художник, Бернини получил разкошен прием във Франция и писателят Пол дьо Шантело водил дневник за неговата визита. Според него Бернини признал, че "се отнася с огромно внимание към работата си, ала трябва да има още нещо, което предполага, че той отдава всичко на Божията милост". Този разказ на съвременник противоречи на каквато и да било вероятност Бернини да е бил противник на Църквата или член на дисидентска организация като илюминатите. Той също проектирал планове за Лувъра, но те били изоставени, след като напуснал Франция, може би заради завистта на френските архитекти. След шестмесечно откъсване от проектите, които наричал свои "рожби", Бернини се завърнал в Рим. Сред по-късните му творби са ангелите, наречени "брулените от вятъра маниаци на Бернини" на Понте Сант' Анджело (които помагат на Лангдън в търсенето на хашишина) и капелата Алтиери в "Сан Франческо а Рипа" в Рим.

Финансови трудности принудили папа Климент Х да прибегне към икономии и в началото на 70-те години на ХVII в. властите на Рим публикували решение срещу "cavaliere Бернини, подбудител на папите към излишни разходи в такива бедствени времена". Те го посъветвали да "изкарва прехраната си със статуи" и оттогава той престанал да получава архитектурни поръчки.

До смъртта си на осемдесет и една годишна възраст през 1680 г. Бернини служил на осем папи и проектирал едни от най-разкошните гробници и паметници в Рим. Погребението му било скромно: той бил погребан в обща семейна гробница в черквата "Санта Мария Маджоре", където се намират някои от ранните му творби.

Ширят се предположения, особено в интернет, за връзката на Бернини с някои тайни общества, сред които илюминатите. Не са открити никакви съвременни или исторически доказателства в подкрепа на тези твърдения. Трябва да отбележим обаче, че Бернини явно е проектирал елипсата на площад "Св. Петър" в знак на съгласие с Коперниковия хелиоцентричен (ориентиран към слънцето) възглед за слънчевата система, теория, противоречаща на тогавашната църковна доктрина. Макар да изглежда ясно, че като човек колкото на изкуството, толкова и на науката, Бернини наистина е бил "илюминат", т.е. просветен, неговият интерес към такива неща определено не е довел до създаване на "Път на просвещението" за посветените илюминати.

Той проявявал огромен интерес към символиката на египетските обелиски и издигнал обелиск на площад "Св. Петър". Оста на площада започва от базиликата и сочи на изток към изгряващото слънце, което символизира Христовото възкресение.

Вж. също: "Авакум и ангелът"; Базиликата "Св. Петър"; "Видението на св. Тереза"; Сант' Анджело, замък; Западният вятър ("West ponente"); Илюминати; Чиги, капела; Обелиск; "Санта Мария дела Витория"; "Санта Мария дел Пополо"; "Фонтанът на Четирите реки".

Билдерберг, групировка

През 2004-та се навърши петдесетата годишнина на тази потайна и някои биха прибавили, зловеща организация. Робърт Лангдън я посочва като евентуален източник на средства за илюминатите. Тя вече от дълги години е във фокуса на внимание на любителите на теориите за заговори в целия свят. Но какво точно представляват билдербергерите? Какви хора членуват в тази организация? И защо изобщо са се организирали?

Произходът на групировката лежи в руините на следвоенна Европа. Привидно обяснявана като начин за събиране на водещи политически и делови фигури от САЩ и Европа, първата Билдербергска среща се провежда през 1954 г. в хотел "Билдерберг" в Оостербеек, Холандия - откъдето идва и името на организацията.

Най-влиятелната личност през ранните фази от съществуване на групировката е холандският принц Бернхард, който организира и председателства тази първа тридневна среща. Изглежда обаче, че групировката Билдерберг е плод на някой си Йозеф Ретингер, който започва живота си като полски емигрант. Заедно с французина Жан Моне Ретингер остава един от главните инициатори за основаването на Европейското движение (днес Европейски съюз) след произнесената от него реч през 1946 г. За любителите на теориите за заговори и евроскептиците Йозеф Ретингер е съвременен сив кардинал и глобалист, решен да съдейства за изграждането на нов световен ред след Втората световна война.

Йозеф Ретингер е една от най-загадъчните фигури в историята, тъй като, изглежда, е разполагал с влияние и власт, непропорционална на положението си. Сред неговите приятели и близки довереници били хора като Уинстън Чърчил, Дейвид Астор (британският вестникарски магнат), Ейвърел Хариман (американски магнат и политик), генерал Сикорски (глава на полското правителство в изгнание след Втората световна война) и гореспоменатият принц Бернхард. Именно холандският принц признал в предговора на биографията на Ретингер, че той бил "всъщност главен инициатор" на групировката Билдерберг.

Самият принц Бернхард е колоритна личност. Привидно основател и титуляр на групировката Билдерберг, през 1961 г. той основава Световния екологичен фонд и има огромно политическо влияние в Европа и Обединените нации. Бернхард е немец по произход, син на принц Бернхард фон Липе, и получава титлата принц на Холандия от брака си с холандската принцеса Юлиана. Някога офицер от германските ВВС или Луфтвафе - и смятан за офицер от корпуса на СС - той избягва в Англия с цялото си семейство, когато в началото на Втората световна война немците нападат Холандия. Съюзническото командване го гледа с голямо подозрение. След войната обаче Бернхард е реабилитиран в политическите и делови сфери на нова Европа от американски и британски политици и влиза в директорските бордове на множество големи корпорации, фирми и фондации.

Изглежда, че през 1952 г. Йозеф Ретингер се обръща към принц Бернхард с идеята за образуване на група влиятелни политически и делови фигури от Европа и САЩ, които да се срещат тайно и да обсъждат бъдещето на трансатлантическите отношения. Групировката Билдерберг бързо се налага като една от най-влиятелните и потайни организации в света, наред със Съвета за международни отношения и Тристранната комисия - две неправителствени организации (НПО), смятани за мозъчни тръстове, чието влияние върху вътрешната и външната политика на Запада изглежда непропорционално на положението им.

Сред участниците в първата среща на групировката Билдерберг през 1954 г. са Дейвид Рокфелер, глава на глобалната банкова групоривка (и по-късно председател на Съвета за международни отношения), Дийн Ръск, който по-късно става държавен секретар на САЩ, Ч. Д. Джексън, шеф на "Тайм Инк.", Денис Хийли от Британската лейбъристка партия и генерал Уолсър Бедъл Смит, бивш шеф на Щаба на стратегическите служби, предшественик на ЦРУ.

Днес срещите на групировката Билдерберг продължават да са забулени в същата тайнственост. Никога не се издават комюникета, организацията няма официален уебсайт и изобщо каквото и да било съществено публично присъствие. Обвиняват я във всичко - от войната на Балканите до събитията в Ирак, обвинения, които тя естествено отхвърля. Британският икономист Уил Хътън, който е поканен на една от срещите на групировката Билдерберг, пише, че "Установеното единодушие е основа за формиране на световната политика", което дава още повече хляб на любителите на теориите за заговори. Денис - вече лорд - Хийли обаче оспорва такива твърдения: "В това няма абсолютно нищо вярно. Ние от Билдерберг никога не сме се стремили да постигнем единодушие по големите въпроси. Това просто е място за дискусии".

Сред съвременните билдербергски делегати са американският сенатор Джон Едуардс, държавникът Хенри Кисинджър, президентът на Световната банка Джеймс Улфънсон, Джон Браун (изпълнителен директор на петролната компания БП) и бившият американски президент Бил Клинтън.

На срещите не се предлагат резолюции, не се гласува и не се издават политически изявления. Накратко, Билдерберг е гъвкав и неофициален международен лидерски форум, на който могат да се изразяват различни гледни точки и да се постига взаимно разбирателство. Две трети от делегатите са европейци, останалите са от САЩ и Канада. Участниците се канят единствено заради техните знания, опит, положение и значение за темите в дневния ред. Всички присъстват като частни, напълно неофициални лица.

Всички членове се съгласяват да не дават интервюта за пресата по време на срещата. Установен принцип е участниците да не говорят за обсъжданията на срещата в контактите си с медиите. Не се дават пресконференции.

Групировката Билдерберг е обект на критики и обвинения в заговорнически машинации от страна на крайнодесни и крайнолеви организации. Крайнодесните я обвиняват в ционизъм, а левите са убедени, че тя планира глобалната бизнес и политическа стратегия.

Трудно е да се установи истината за групировката Билдерберг. Потайният характер на организацията определено привлича нездравия интерес на любителите на теориите за заговори. Възможно е тя наистина да е само делови и политически мозъчен тръст, целящ да съдейства за отношенията между Европа и САЩ. Истината навярно е някъде по средата, но едно е сигурно: билдербергерите не издават нищо.

Вж. също: Илюминати; Лангдън, Робърт; Рицари тамплиери; Франкмасонство.