Един мъж не е достатъчен (Уроците на Ксавиера)

ЕДИН МЪЖ НЕ Е ДОСТАТЪЧЕН

Ксавиера Холандер

I. Въведение:

По-голям от живота

и много по-фантастичен

Разказвах на един стар мой приятел за оргазма, който получих с един банкер под палтото ми от норка на ескалатора в „Блумингдейл"*, когато забелязах как пребледня силно. Ама какво му стана на този човек? - зачудих се аз. Нима казах нещо, което го разстрои?

- Как можеш изобщо да си мислиш такива неща? - изрече с въздишка той и дори отстъпи крачка назад.

- Но това е само фантазия - казах, опитвайки се да обясня.

Той обаче беше силно шокиран.

- Ксавиера, престани! Не ме интересува! - извика. - Не ми звучи никак красиво.

- Красиво ли? - попитах на свой ред аз, не вярвайки на ушите си. - Че кой иска сексът да бъде красив? Той трябва да бъде фантастичен!

Последната ми книга „Суперсекс" беше предназначена за вашето тяло. Показах ви много начини, чрез които да разнообразите репертоара си от сексуални техники, за да постигнете моята специална запазена марка „суперсекс". Сега ще ви предложа други техники, които ще разширят вашето еротично въображение в царството на моята „Фантастична страна, наречена сексуална фантазия".

Джордж Бърнард Шоу е написал: „От колкото повече неща се срамува човек, толкова по-почтен е той." Ако има нещо,

* Голям универсален магазин в Ню Йорк. - Б. пр.

от което почтеният човек се срамува, то това е собствената му сексуална фантазия.

Случвало ли ви се е на някой прием да искате да се отървете от тълпата около себе си? Много е лесно - просто започнете да говорите за вашите мечти да бъдете вързан или споделете фантазиите си за кръвосмешение. Всички присъстващи ще млъкнат, всички разговори ще секнат, както и поканите на домакините към вас. Знам го от собствен опит.

Бях на коктейл в Монреал по времето, когато на екраните излезе филмът на Уорън Бийти „Шампоан"*.

Гледах го и много ми хареса, но една изключително прилична жена на партито се изказа негативно и го порица.

- А онази сцена, в която Джули Кристи иска да пълзи под масата - изписка тя. - Ау, какъв лош вкус!

Бях любопитна да узная защо този епизод така силно я бе разстроил, така че се намесих.

- Мисля, че беше много забавно.

- Забавно ли! - изсумтя тя. - Не виждам нищо забавно в това Джули Кристи да иска да... да... Да направи онова нещо на Уорън Бийти под масата!

- Кое нещо? Искате да кажете да му духа? - В стаята моментално се възцари пълна тишина. Чуха се само няколко въздишки. - Че защо не? Една от моите най-големи фантазии е да смуча членовете на момчетата под масата в най-модните ресторанти в града. Всъщност правила съм го много пъти - при това съвсем безплатно.

Бях обещала на домакинята да не говоря за сексуалния си живот, но как можех да се сдържа? Аз например не вярвам, че сексуалните фантазии на хората трябва да остават скрити в ума или между кориците на книгите. Те трябва да бъдат споделени с останалите и заклевам се, че в настоящата книга ще споделя моите с вас. Изненадващо е, че много освободени от лицемерен морал автори са написали сексуални наръчници, в които разглеждат фантазиите като защита срещу сексуални престъпления. Психиатърът д-р Питър Дели

* Американски филм от 1974 г., с Уорън Бийти, Джули Кристи и Голди Хоун. - Б. пр.

в своята книга „Игра на фантазията" пише, че сексуалните фантазии са „важна защитна клапа, позволяваща да си представим, че правим или казваме неща, които в реалния свят са забранени и/или е невъзможно да извършим". Нанси Фрайдей в своите книги изразява същата философия. И дори моите скъпи приятели сексолозите д-р Филис и Ебърхард Кронхаузен твърдят: „Съществува широко разпространеното убеждение, че сексуалните фантазии рано или късно се превръщат в реалност в живота. Но за средностатистическия индивид дори най-дивите и антисоциални сексуални фантазии служат само... за да помогнат за запазване на поведението в границите на социално допустимите норми."

Посланието всъщност гласи: „Можете да си мислите за тези неща колкото искате. Нека въображението ви да препуска диво! Но, за Бога! Никога не го правете!"

От всички професионални сексолози само Уилям Мастърс („Човешката сексуална реакция") предлага малко по-прогресивна гледна точка: „Всички ние си фантазираме, в по-голяма или в по-малка степен. Това е форма на автостимулиране. То ни помага да се придвижим от там, където сме, до там, където искаме да бъдем, когато обстоятелствата позволяват. В този смисъл фантазиите са мост и той може да бъде много полезен."

Но как да построим тези мостове от фантазията към реалността? Първо, гледайте на фантазиите като на част от вашия всекидневен опит - те са сянката на неговата същност. Те не са заместител на реалните неща; напротив, те са съществена част от реалния живот. И моля ви, не се обвинявайте в чудатост или извратеност заради това, че се отдавате на мечти в най-диви сексуални сценарии. Фантазирането е творчески процес и трябва да бъде приеман като такъв.

Фантазиите като сценарии - че нали сексът е точно това! За да ви илюстрирам какво имам предвид, ще започна с онези фантазии, които можете да изпълните, да превъплътите в реалност, или както аз предпочитам да ги наричам - в сбъднати мечти. Сексуалният живот на всеки човек започва с подобен род фантазии. Като девойка обикновено си представях как целувам приятелката си по устните. Представях си също как дразня и подигравам момчетата, че чаталите им набъбват и изпъкват през панталоните. Ако не бях си измисляла тези първи фантазии, щях ли някога да си имам работа и с двата пола?

Не си мислете, че сексуалните ви фантазии ще секнат, когато загубите девствеността си! Получавам дузини писма всеки месец от неопитни жени, които продължават да си представят как правят орален секс. Говорила съм с мъже, които, мечтаейки за дните, когато са били момчета, искат приятелките им да се включат в изпълнението на „бързи прашки" или сценарии с напляскване. Никога няма да бъдете отново дете, но това не е причина поне за малко да си представите, че сте - и при това гадно хлапе! Ако сте младоженци, може да си мечтаете за групов секс и оргии, както и за смяна на партньорите. Ще дойде време, когато фантазиите ви може да ви доведат до експериментиране.

Ако вече сте осъзнали, че фантазията може да бъде здравословна и полезна част от вашия сексуален живот, опитайте се да изиграете някоя по-сложна роля в леглото. Веднъж една влиятелна дама ми каза: „Скъпа, човекът се преценява по дрехите", на което аз добавих: „И по онова, което има куража да направи."

Например, вашето гадже може да е могъщ, преуспял бизнесмен или политик, който иска да командва. В интимната атмосфера на вашата спалня можете да му помогнете да реализира своите импулси чрез садомазохистични техники, връзване или дори травестизъм. (Защо не опитате, като облечете неговия официален строг костюм, и да изиграете ролята на насилник, началник, агресор?)

Фантазията за изнасилване може да бъде осъществена между вас и съпругата ви, но не се страхувайте да си сменяте ролите. Във фантазиите не е задължително винаги мъжът да бъде „изнасилвачът".

Фантазирането не само подобри, но дори спаси една моя връзка. Една от моите любовници в Щатите беше млада колежанка. Ние бяхме много различни. Аз бях повече ексхибиционистка, докато тя беше срамежлива и стеснителна, но благодарение на нашите фантазии и сценарии бяхме в състояние да постигнем сексуален компромис. Разигравахме помежду си сцена, в която и двете бяхме мажоретки, стимулиращи зрителите и отбора на старата си Алма Матер. Никоя не носеше гащи под късата си поличка, така че когато скачахме, ние вдигахме и разтваряхме краката си широко и нищо не оставаше скрито-покрито. Ободрявахме феновете и на двата отбора. Мачът се играеше, разбира се, в нашата собствена спалня. Наричахме го „Веселият тъчдаун". В тази наша фантазия зрителите студенти бяха по скамейките, наблюдавайки и насърчавайки нашето бляскаво изпълнение. След това падахме на футболното поле и се галехме неистово и възторжено. Шокиращият контраст между лесбийството и недостъпната и неприкосновена мъжка територия - футболното поле на старото ми училище, дори само това можеше да ме накара да се изпразня. Това довеждаше до оргазъм и моята стеснителна и срамежлива приятелка. Можете да опитате тази игра, докато мъжете гледат телевизия в събота следобед. Ако успеете да ги примамите и откъснете от екрана, ще изиграете една нова игра с топки - но вашият отбор ще брои точките по друг начин.

Казвате, че сте една от онези, които наистина са готови да преминат голи през футболното игрище? Тогава опитайте да се поровите по-дълбоко в тези фантазии, които аз наричам само за собствена употреба „черешката върху невъзможната торта". Тъй като моят собствен репертоар от реален сексуален опит „от кръв и плът" се приема от повечето хора като сензационна фантастика, можете ли да си представите, че любимите ми фантазии са напълно откачени? От онези, които са абсолютно невъзможни за реализация! Но защо, ще попитате вие? Защо трябва да се безпокоя и вълнувам от чисти сексуални мечти, когато мога да имам толкова много реални неща? Защо наистина? Защото мечтите винаги са по-добри от реалността. И със сигурност много по-богати. А фантастичните мечти могат да направят секса още по-секси. Когато съм сама, понякога мастурбирам, като си представям, че между краката имам един гигантски пенис - това е невъзможна мечта, дори ако там изобщо имаше пенис. Но как може да вървите напред и да се развивате, ако не мечтаете поне малко?

Дори „невъзможните" фантазии може да бъдат споделяни с другите. На времето един английски филмов актьор и аз открихме, че и двамата си падаме по „похотливата храна". Представяхме си, че половите ни органи са части от вкусен плод. Когато актьорът разтвори вагината ми и започна да смуче устните є, въздъхна и каза:

- Това бяха най-вкусните портокалови резенчета, които бях опитвал.

До този момент си бях представяла пенисите като банани или моркови, но вагината като портокал? Авокадо може би да, или смокиня. Но портокал? Колко вкусно! Колко необикновено! Колко фантастична фантазия! И тази неговата фантазия провокира моето въображение.

На следващата вечер, която прекарахме заедно, аз капнах няколко капки портокал във вагината си, преди да правим любов. Когато той започна да ми прави кунилингус, сокът беше напълно попил в мен, но ароматът на портокал бе останал. Моят малък трик обаче накара актьора така да развинти фантазията си, че той буквално полудя и изсмука всички тези великолепни на вкус любовни сокове! После слезе надолу, за да ми поднесе своя плодов инструмент за дупчене. Ефектът от фантазията ми не беше отминал и оттогава много обичам бананово дайкири. Освен това чувствам този човек много по-близък заради това, че ми имаше доверие и бе достатъчно открит да сподели с мен своите тайни фантазии. Понякога трябва да бъдеш малко ненормален или пък пикантен (с вкус на плод), за да получиш удоволствие.

Както показва този епизод, сексуалните фантазии могат да помогнат за подобряване на секса, дори ако той по принцип е добър. Има обаче и такива времена, когато просто не можете да го вдигнете с постоянния си партньор, и тогава последният ви шанс е плодотворната фантазия. Преди няколко месеца имах точно такъв случай. Спях с един лондонски брокер, когото познавах от времето преди да стана Щастливата проститутка. Когато идваше в града по работа, винаги си лягахме за една продължителна сесия в кревата. Сексът ни в миналото винаги бе прекрасен, но този път не беше същото. Нещо не вървеше. Накрая аз го погледнах и му казах:

- Какво ти става? Не можеш ли да мислиш за някой друг поне?

При тези думи и двамата избухнахме в смях. Ледът беше стопен и ние се хванахме за истинската работа. При това изобщо не се допитвам до „Дън и Брадстрийт"*.

Може би нашият полов акт нямаше да започне толкова зле, ако от самото начало бях по-честна с него. Онази вечер лично аз си мечтаех да участвам в оргия - един мъж просто не ми беше достатъчен. Ако му бях казала това направо, може би щяхме да си фантазираме някоя луда вакханалия заедно и да споделим много безумни тласъци и въртения. Всеки си има фантазии, така че споделянето им с другите е синоним на открита и честна връзка. А какъв по-добър начин да разшириш собствения си репертоар от обмен на фантазии с другите?

Хората ми казват:

- Ксавиера, аз нямам твоето развинтено въображение. Въобще не мога да си измислям разни диви и смахнати неща.

Проблемът тук може би е, че се опитвате да направите това прекалено усърдно и гледате в погрешната посока. Забравете за астронавтите, които чукат зелени марсианки, или за стотици пениси, скачащи като зайци по моравата пред къщата ви. Това са прекалено абстрактни фантазии. Открих, че най-еротични са онези, които са най-близки до собствената ви среда и придобит опит.

Ако сте заинтересовани от създаването на по-добри сценарии, започнете със съживяването на някои от собствените си детски „мокри" мечти. Зигмунд Фройд е написал, че нашият сексуален „макиаж" се определя и оформя до петгодишна

* Водеща в световен мащаб фирма на 160 години, която предлага бизнес информация за над 81 милиона фирми в над 200 страни. - Б. пр.

възраст, а и както всеки детски психолог знае, децата имат безкрайно по-голямо и активно сексуално въображение, отколкото ние, възрастните, можем да си представим.

Като ученичка си спомням чувството на гореща болка, която вибрираше в слабините ми всеки път, когато татко ме преметнеше през коляното си и ме нашляпаше за някое провинение. Сега, като се сетя за това, се чудя дали съм чувствала ерекцията му по време на тези плесници, или това са били само ключовете му. Дали моят фетишизъм към коса не е започнал, когато скъпата ми и богобоязлива майка ми четеше приказките за Самсон и Далила от Библията? Познавам много американци, които казват, че анимационните серии „Попай и Олив Ойл" са били любимите им фантазии за мъжественост в годините, когато са ходели на детска градина. Лично аз, когато става дума за садомазохизъм, предпочитах опаковките на дъвки с нарисуван едър бабанко, хвърлящ пясък в лицето на слабак, който няма и четиридесет кила. Винаги бях момичето, което във въображението си зарязваше слабака заради здравеняка с мускулите.

Често ми казват:

- Ксавиера, след като си представям такива неща като чукане със сестра ми или че ме бият с камшик по голия задник, как мога да ги споделя с друг човек? Ще ме помислят за смахнат и ще ме отхвърлят.

Много е лесно. Просто поведете разговора в такава насока, че другите да започнат първи да разказват своите фантазии. Скоро ще ви върнат комплимента - и следващото нещо може би ще бъде да си направите дует от вашите мечти, или поне в модифицираната им форма.

Ако няма с кого да споделите своите фантазии, аз съм насреща. Заповядайте, моля. Тази книга е посветена на вас и в нея смятам да споделя своите най-диви фантазии и мечти, както и тези на моите приятели.

II. Лудории само за веднъж

и за повече пъти

Да разкажете за своите сексуални фантазии на някой друг, е най-трудното нещо на света, ако сте начинаещ фантазьор. Въпреки че вярвам в споделените фантазии, понякога не е необходимо, нито пък мъдро, да разкриеш своя таен сексуален живот. Просто си фантазирайте и си дръжте устата затворена. Ако сте били на първата си оргия или сте прелъстили своята първа лесбийка, не е необходимо някой да знае, че не сте ветеран в играта. Жената, която си мечтае за секс с шофьор на такси например, не трябва да казва на шофьора: „Знаете ли, винаги съм си мечтала да го направя с някой в такси. Ще ми услужите ли?" Не, не е необходимо шофьорът на таксито да знае, че имате влечение към мъжете в жълтите коли. Просто го прелъстете, както бихте го направили с някой друг - при изключен апарат, разбира се.

Има начин сексуалните фантазии да се превърнат в реалност и ако вие сте мечтали прекалено дълго за тях, възможностите да се превърнат в истина вероятно ще нараснат. Така че пригответе се само за веднъж, а след това и за още много пъти!

Да харесваш бащата, да обичаш сина

Семейство, което спи заедно, остава заедно? Е, може би не буквално, но има ситуации, които може да свържат членовете на семейството (и други видове членове), в по-тесни връзки, както ще разберете след малко.

Една от най-любимите ми фантазии винаги е била полов акт с баща и син едновременно - анално и вагинално. Това е фантазия, която може да се изпълни, ако се появи подходящ случай - което е ставало с мен няколко пъти. Всъщност моят първи сексуален акт, когато се върнах в Холандия, беше с едно приятно семейство в уютна тройка.

През лятото на 1976 година напуснах Торонто и отлетях за Амстердам, за да поживея малко с майка си. Бях депортирана от Канада и не търсех възможност да се върна и установя в Европа, но бързо се приспособих към старите си европейски корени. Холандската преса съобщи за завръщането ми и скоро след като името и снимката ми се появиха във вестниците, моите стари любовници и училищни приятели започнаха да звънят и да ми определят срещи. Скоро се почувствах така, сякаш никога не бях напускала страната.

Не бях виждала повечето от тези хора от 1967, когато излязох от Холандия, и един от тях беше моят шеф в агенцията за секретарки. Въпреки че никога не сме споделяли едно и също легло, Джон и аз бяхме стари дружки през двете години, когато работехме заедно. Много мъже се отнасят снизходително към своите секретарки, смятайки ги за прислуга или обслужващ персонал, но Джон не беше такъв. Той бе любезен, разумен и никак не изглеждаше зле. Понякога дори споделяше с мен разни неща за семейството и личния си живот. Когато напуснах Холандия, беше в процес на доста гаден развод и макар че желаех да спя с него, не му дадох да го разбере, защото смятах, че не се интересува от мен. Или поне така си мислех тогава.

След като се преместих да живея в Щатите, загубихме връзка, така че можете да си представите огромната ми изненада, когато само два дни след завръщането ми в Амстердам той се обади по телефона. Джон Милтън? Първоначално дори не успях да включа кой е този. Е, бяха минали повече от десет години все пак. После се сетих. Какво ли правеше сега?

- Разведен съм. С една дума, свободен. Вече не работя за агенцията. Започнах собствен бизнес. Какво ще кажеш да се видим? Довечера в осем в „Тауни Пъб"? Устройва ли те? Чудесно.

Имах среща с Джон Милтън! Не можех да повярвам.

Джон Милтън. Мили Боже! Сигурно беше остарял, но аз също. Никога не бяхме се докосвали дори, но през главата ми веднага преминаха най-диви сексуални фантазии. Джон Милтън - голямата, неосъществена свалка в моя живот! Само мисълта да спя с него след толкова много години ме възбуди дотолкова, че трябваше да мастурбирам с електрическата си четка за зъби, преди изобщо да реша какво да облека за вечерята. Гласът му звучеше толкова секси по телефона... Но той може би искаше просто да си припомним доброто старо време. Ако беше така, щеше да се наложи да го прелъстя. Стига, разбира се, да ми хареса и да е готин!

Не си спомням някога да съм губила толкова време в приготовления за среща, в гримиране и кипрене пред огледалото както тази вечер. Когато напуснах Торонто, бях силно депресирана, а сега настроението и духът ми бяха високи. Само като си помислех за тази неконсумирана любов... не, като си помислех, че мога да осъществя тази страст!

Пристигнах в „Тауни Пъб" десет минути по-рано, макар че обикновено закъснявам петнайсетина. Когато Джон влезе - той също дойде пет минути по-рано, ние веднага се познахме. Не беше се променил много, дори изглеждаше по-изискан с посивялата си коса. Не бих го нарекла здравеняк, но си беше едър мъж и годините не бяха се отразили пагубно върху тялото му.

Започнахме да говорим и имахме толкова много неща да си кажем, че думите направо се изливаха от устата ни. Джон беше по-внимателен, отколкото си спомнях. Аз винаги уважавах много това негово качество, неговата учтивост и внимание, но сега открих, че изглежда и много секси. След пет минути разговор вече знаех със сигурност, че искам да правя любов с него още тази вечер. Молех се това мое желание да бъде взаимно, така че когато малко по-късно той ме покани да се кача в апартамента му, който бил съвсем наблизо, веднага се съгласих.

- Но, разбира се - казах, - умирам от нетърпение да видя твоите репродукции на Хундертвасер*. - Какви глупости говоря, помислих си наум. Но много важно. На кого му пука!

Не мога да опиша колко бях възбудена от този мъж. Очевидно мечтите ми да нахлуя и превзема старата забранена територия бяха причина сексуалното ми желание да нарасне и да запрепуска ускорено. И още по-очевидно - привличането ни не можеше да бъде по-взаимно, защото ние едва не разкъсахме дрехите си в минутата, в която влязохме в спалнята му. Целувките ни не бяха просто целувки - приличаха повече на хапане. Любовната ни игра не продължи повече от пет минути, при това беше доста бурна и яростна, преди Джон да ме обладае. Няколко тласъка и аз се изпразних. След две минути той ме последва. Не бихте могли да го наречете прибързана еякулация, напротив, тя бе задържана почти десет години. И това ако не бе задържане! Двамата бяхме толкова възбудени, че не можехме да се удържим и насладим на дълъг и страстен секс. Впрочем няма нищо лошо в бързия оргазъм, ако мъжът, с когото сте, го вдигне скоро за втори рунд.

Джон ме помоли да му дам петнайсетина минути почивка.

- След това ще се оправя.

- Защо не трийсет? - въздъхнах. - Не мисля, че бих могла да се справя с нещо подобно само след петнайсет минути!

Той се разсмя. Макар че любовният ни акт беше по-бърз и от заешки, това бе най-жестокото любене, на каквото не бях се радвала отдавна. Е, поне откакто напуснах Канада.

Двамата лежахме голи, опитвайки се да съберем силите си и да се възстановим, когато чух, че някой пъха ключове във външната врата. О, Господи, ами сега? Дали Джон не беше се оженил повторно? Да не би жена му да се връщаше неочаквано в къщата? Той не ми бе казал нищо. Мамка му! По дяволите! Защо прекрасната мечта, която се бе осъществила, трябваше да завършва по този начин - с една ревнива съпруга, която да ме изхвърли от леглото?

* Австрийски художник (1928-2000). Създател на трансавтоматизма като теория в изкуството. Много известна е къщата на Хундертвасер във Виена. - Б. пр.

- Господи! - процеди през зъби Джон. - Мартин се прибира по-рано.

- Кой е Мартин? - попитах, грабвайки разхвърляните си дрехи.

- Не се вълнувай - засмя се Джон. - Не ми е гадже, нито любовник. Това е синът ми. Не помниш ли Мартин, моето момченце?

Бях напълно забравила, че има син. Разбира се, последния път, когато видях въпросния Мартин, той бе на седем години. Успокоих се малко, но все пак не бях особено щастлива от положението. Обикновено семейните сбирки не са подходящи за правене на секс и ако Мартин имаше намерение да отклони баща си от следващата му ерекция, несъмнено бе избрал неподходящото време.

Чух как баща и син си говорят във всекидневната, ала не успях да доловя какво. Гласовете им бяха приглушени, но ми се стори, че Джон се опитва да придума момчето да направи нещо. Нямах представа какво. Накрая Джон се върна при мен в леглото. Пенисът му все още не бе достатъчно твърд, така че започнах да дразня със зъби ухото му. Той ме отстрани леко и каза:

- Виж, Ксавиера, беше страхотно, но искам да ми направиш една услуга. Чукането ни бе толкова хубаво, че бих искал да го споделя и със сина си.

Очите ми направо щяха да паднат от изненада.

- Със сина ти ли? - попитах, останала без дъх.

- Да. Разбираш ли, той вече е на седемнадесет и все още е девствен. - Джон изглеждаше объркан. - Ти ще му направиш истинска услуга, ако спиш с него.

- Но, Джон, бих предпочела да го направя още веднъж с теб - отговорих. - Не искам да обидя сина ти, но не го познавам.

(Сякаш това ме беше спирало преди!)

- Не се притеснявай - успокои ме той. Можех да видя, че умира от нетърпение. - Аз ще остана и ще го правя заедно с него. Мартин ще бъде отпред, а аз отзад.

- О, нещо като на тренажор за пилотиране - казах.

- Да, като на тре...- Той спря насред думата. - Знаеш какво имам предвид. Хайде, моля те, заради мен и момчето!

Помислих за миг. Бях го правила с баща и син само шест пъти. Последният път бе преди повече от година и всяка една от тези кръвосмесителни сесии беше фантастично чукане. След това се възбуждах много пъти само като се сетех, така че защо да не го направя отново? И ако имаше нещо, което харесвах повече от опитен жребец, това беше девственик. Със силно възбудения баща отзад и невинния Мартин отпред щях да имам най-доброто и от двата сорта. Фантазиите понякога се сбъдват, стига да си търпелив и да можеш да чакаш достатъчно дълго.

Джон вече бе сипал малко уиски на момчето и когато ме представи, то го изпи сякаш беше „Кул ейд"*. Беше толкова нервен, че би изпил всичко на света, без да разбере какво е. Попитах го дали иска да седне до мен, което той стори като сомнамбул. Аз започнах бавно да го събличам, като същевременно коментирах колко хубаво тяло има. Хлапето всъщност беше малко слабо за моя вкус, но никак не бе лошо - имаше обилно черно окосмяване по гърдите и добре развити ръце и крака - за момче на неговите години. Но голямата изненада дойде, когато свалих тъмносините боксерки и видях огромния му член във възхитителна ерекция, който почти подскочи и щеше да ме цапне в лицето. Човек трябва да има права, за да кара подобна машина, а това хлапе нямаше дори разрешително за чирак!

Погледнах към Джон. Той също бе изненадан. Очите му не се откъсваха от члена на сина в прекрасна ерекция. Пенисът на Мартин бе поне с пет сантиметра по-дълъг от този на бащата и много, много по-дебел.

Вените му бяха изпъкнали и пулсираха. Джон по никакъв показател не можеше да се сравнява с него. И си даваше сметка за това, горкичкият! Откъде ли, помислих си с почуда, момчето бе наследило този първокласен кур? Със сигурност не от бащата и неговото семейство. Двамата мъже продължиха да наблюдават членовете си и аз почувствах как

* Безалкохолна напитка в САЩ с различен плодов вкус. - Б. пр.

между тях се заражда завист и съперничество. Да, наистина ми предстоеше необикновено ебане.

Започнах да смуча големия член на Мартин. Задникът ми щръкна във въздуха и почувствах как Джон го намаза с вазелин. Втвърденият му член се плъзна в мен и аз извих бедрата си така, че да му позволя да влезе целия. Сетне двамата седнахме назад, аз в скута върху члена му, за да може синът да влезе във вагината ми отпред.

Хлапето беше нервно и не можеше дори да насочи големия си булдозер в правилната посока. Джон се опита да го успокои, като му говореше колко хубаво ще се почувства в моята гореща вагина, когато вкара девствения си, но готов за подвиг „малък голям войник" там. Аз не можех да кажа нищо; само гледах това голямо нещо между тънките крака на момчето. Истински Гъливер! Буквално се изпразних при мисълта, че този прекрасен екземпляр ще влезе в мен. Това, че пенисът на баща му беше в задника ми, ме стимулираше допълнително, разбира се. Джон вече ме бе превзел отзад и тласъците му в съчетание с вида на героичната ерекция на Мартин така ме подлудиха, че трябваше да започна да стимулирам клитора си. Накрая грабнах с ръце кура на Мартин и го напъхах в моята изгаряща от нетърпение кутийка.

О, колко добре се почувствах! Беше прекрасно! Точно както знаех, че ще бъде! Макар че само преди половин час бях правила прекрасен и бурен секс с бащата, ерекцията на момчето ме изпълни докрай. Не очаквах от него умения на любовник. Беше му за пръв път и аз бях снизходителна, но тъй като бащата ме помпаше ритмично отзад, Мартин постепенно започна да хваща ритъма. Скоро те уеднаквиха тласъците си и пенисите им започнаха да се движат напред-назад в мен в удивителен синхрон.

- Можеш ли да почувстваш члена на баща си, Мартин? - попитах. Той само успя да кимне с глава и продължи да ме чука, плъзгайки кура си в мен едновременно с този на баща си.

- А ти, Джон? - попитах отново. - Усещаш ли члена на сина си?

- Прекрасно - изръмжа той. Пенисът му не пропускаше движенията на момчето.

Двамата продължиха да ме чукат сякаш бяха на състезание за най-добър любовник. Моето тяло беше арената, а аз бях съдията.

Кой победи ли? О, това вероятно бе първото състезание в историята, при което безспорният победител беше съдията.

Професионалистите

Моите любими клиенти като мадам и момиче на повикване винаги са били състезателите на спортни автомобили. От всички спортисти, които познавам, тези момчета са най-интелигентните, най-изкусните и най-умелите любовници и притежават най-мъжествения сексуален финес на света. Много жени обаче предпочитат любимите им спортисти да имат някакъв вид физически контакт със своите противници. Сара беше момиче на повикване и ми се присмиваше заради фантазиите ми по отношение на състезателите на спортни коли.

- Че кой може да пожелае мъж, който просто си седи в колата? - казваше обикновено тя. - Със същия успех може да го направиш и с шофьор на такси.

На което аз отговарях:

- Че какво им е лошо на таксиджиите?

(Прочетете следващата ми фантазия, озаглавена „Моята прекрасна лейди". На таксиджиите определено всичко им е наред.)

Идеалът на Сара за спортист беше хокеистът.

- Това се казва мъжки двубой! - хвалеше ги тя.

Никога преди не бях ходила на хокеен мач и понеже Сара винаги говореше колко страхотни играчи били хокеистите - и в леглото, и на леда, веднъж я помолих да ме вземе със себе си на един от тези мачове.

- О, Ксавиера - рече с въздишка тя, - ти просто ще се влюбиш. Няма да повярваш какви мъже! Те са буквално богове на леда!

Когато влязохме в „Медисън Скуеър Гардън" за мача, тя бе толкова екзалтирана, че аз единствено се надявах да не бъда разочарована от този „истински спектакъл на мъжка битка", както го нарече.

Когато играчите започнаха да се пързалят в кръг, трябва да призная, че на външен вид наистина изглеждаха много мъжествени, макар че под всички тези брони и доспехи трудно можеше да се каже нещо повече за телосложението им. Но самият мач? Е, аз лично очаквах повече атлетика и по-малко сблъсъци лице в лице или стик в стик! Това не беше игра, а война! Мъжете се бутаха, удряха се с шайбата, чупеха стикове и сплитаха телата си в схватки! Беше толкова зловещо и изпълнено с насилие, че не изгледах и три четвърти от мача, докато Сара... О, тя изпадна в екстаз! Някои от по-тежките случаи, които искаха да бъдат връзвани, и откачалките на тема садо-мазо сред моята клиентела обикновено искаха да ги обслужва Сара и едва сега разбрах защо тя беше тяхната любимка. Това момиче поглъщаше всеки миг от хокейния мач, особено сбиванията и единоборството между играчите, като топъл хляб. Когато един защитник се хвърли срещу противника си, реших, че Сара ще получи оргазъм, а когато започна битка между двата тима, които се хванаха гуша за гуша, тя полудя напълно заедно с тълпата. „Медисън Скуеър Гардън" се превърна в една огромна емоционална оргия, където всеки достигаше своя връх благодарение на насилието. Лично аз предпочитах да правя любов с хокеистите между чаршафите, вместо тази война на леда.

Можете да си представите каква беше изненадата ми, когато две седмици по-късно ми се обади един от членовете на същия хокеен отбор и попита дали мога да организирам обслужване на отбора в моя публичен дом.

- Ще бъдем осем души, всички сме съотборници, и искаме осем момичета. В една стая, ако имате по-голяма. Нали разбирате - ще си направим нещо като оргия.

Щяха да дойдат на следващата вечер. В петък Сара обикновено не работеше. Това беше вечерта, определена за годеника є, но аз все пак є се обадих. Знаех, че няма да иска да пропусне подобен случай.

- Петък вечер? По дяволите! За нищо на света няма да изтърва такъв шанс. Ще се срещна с родителите на Гари и семейството му някой друг път. Те няма да избягат! Не се безпокой. Ще дойда. Познаваш ме.

Сара беше истинска групарка и си падаше по атлети. Беше се чукала с всякакъв вид „шотландски бойци" - професионалисти.

- Но никога, никога - пищеше възторжено тя по телефона - не съм била канена на оргия с цял отбор по хокей!

Не само това, напомних є аз, ами щеше да получи и 100 долара отгоре.

- Ще получа и сто долара за това? - продължи да се възторгва тя. Почти се уплаших, че задава въпроса сериозно.

- Разбира се, ще ти бъде заплатено - извиках в отговор. - Това е бизнес. - След което се разсмях. Не съм от шефовете, които делят работата от удоволствието.

В нощта на голямата оргия Сара отказваше на всички останали клиенти.

- Трябва да запазя силите си за момчетата - повтаряше и на всеки десет минути ме питаше кога ще дойдат. - Ще дойдат, нали? Сигурна ли си?

Когато отборът хокеисти най-накрая пристигна, Сара направо щеше да припадне на дивана. Скоро всяко момиче в апартамента бе помолено да вземе участие в оргията и аз почти се уплаших, че между тях ще избухне бой. Не можех да ги обвинявам, защото дори моите тренирани и опитни очи бяха впечатлени от тези атлети. Макар и без своите хокейни одежди и подплънки те бяха внушителни. Стаята изглеждаше малка за тези високи, яки, здрави мъже с много мускули и огромни рамене, каквито можете само да сънувате. Първоначално нямах намерение да участвам в оргията на хокеистите, но после реших - защо пък не? Може би Сара знаеше нещо, което аз не бях опитвала.

Осемте момчета бяха членове на отбор номер едно в тяхната дивизия. Не е необходимо да казвам, че бяха дяволски добри играчи и имаха успехи. Тази вечер бяха спечелили голям мач и искаха да празнуват. Най-добрата пиячка, всичката трева и хашиш, които можех да осигуря - изобщо не се интересуваха колко ще струва. Младите мъже искаха да се надрусат, да се възбудят и да си направят най-дивата оргия, в която ние, момичетата, някога бяхме участвали.

След като пиха и пушиха колкото за цяла армия, аз ги заведох в най-голямата стая, в която имаше няколко легла с кралски размери, и пуснах хардрок. Попитах ги дали не биха предпочели малко повече интимност, може би паравани, с които да разделим леглата, но капитанът ми отговори: „Не, искаме оргия!" между две смуквания от наргилето. Това се казва колективен дух! „Искаме да бъдем в една и съща стая, в едни и същи легла, с едни и същи момичета. Дай ни осем пиленца и всеки от нас ще бъде с всяка от тях".

И така осем от нас се присъединиха към осмината големи и снажни воини, за да се завъртим на въртележка върху моите кралски кревати за оргията на нашия живот. Сара бе толкова възбудена, че вече получаваше оргазъм, като търкаше краката си един в друг. Когато една мускулеста горила, май беше вратарят, я сграбчи, яхна и влезе в нея без каквато и да е любовна игра, можах да видя как мечтата на живота є припламва като светкавица в очите є с живите, ярки цветове на „Техниколор".

- О, давай, мъжки, еби ме! - викаше и стенеше тя. - Хайде! Начукай ми го здраво!

А той направи ли го? Сега ще ви кажа какво направи - този вратар изстреля семето си в нея за рекордните тридесет секунди.

- Хей, момчета! - изкрещя гордо той. - Свърших пръв. Аз съм първи, аз съм победителят!

Всички останали бойци го погледнаха и по лицата им се изписа разочарование. Изглежда всеки от тях искаше пръв да получи оргазъм. Колко често, мислех си, бях работила с неопитни мъже, опитвайки се да забавя еякулацията им и да ги предпазя от свършването прекалено рано. А ето че тези грамади от мускули правеха секс сякаш играеха хокей. Единственото, което знаеха, бе как да запратят шайбата в мрежата и да отбележат гол, а съпротивата беше безсмислена. Да свършиш пръв, беше просто още един, друг начин да победиш, да спечелиш. Не съм си и представяла, че бързата еякулация може да бъде мечта на някого, но ето че този отбор хокеисти искаха точно това, на всичкото отгоре по време на оргия.

Всички останали играчи веднага започнаха да бутат и вкарват членовете си в нас така, сякаш им беше за последно и утре никога нямаше да настъпи. Дали се опитваха да наваксат загубеното време?

- Щом не мога да бъда пръв - изръмжа единият от тях, - тогава ще бъда втори.

И пенисът му прекара не повече от двадесет секунди в мен. Толкоз по въпроса за женския оргазъм!

Въпреки всичко, което казват сексолозите, повечето мъже действително желаят проститутката, с която са, да изпита оргазъм. Но не и тези хокеисти! Когато някой от тях стигнеше до кулминацията, той гръмогласно обявяваше подвига си на останалите. След като и последният играч свърши - при това за цели десет минути! - те обявиха таймаут.

- А сега да видим кой ще го вдигне пръв - извика един от тях. Първият щеше да получи пет точки. Когато всички отново се надървиха, старата игра започна. Който свърши пръв, получава десет точки.

Не е необходимо да казвам, че мечтата на Сара и представата є за суперсекс с хокеист беше срината из основи.

- Правила съм го с всяко едно от тези момчета и беше страхотно - призна ми след това тя. - Но заедно! Те сякаш си представяха, че са банда хлапета, вече съзрели полово, които трябва да ни издрусат.

Самите спортисти искрено се забавляваха. И през следващите месеци си направиха няколко оргии в моя бардак и в различни хотелски стаи в Ню Йорк. По принцип тяхната игра на „кой ще свърши пръв" беше ужасно досадна за всяка печена проститутка и след няколко сеанса повечето от моите момичета я приемаха просто като друг вид работа.

А аз ли? Повече не се присъединих към тях. Предпочитам някой шофьор на такси през която и да е вечер от седмицата.

Моята прекрасна лейди

Ерика Джонг обезсмърти секса между напълно непознати чрез сцената „чукане без сваляне на панталона" в книгата си „Страх от летене". Докато госпожа Джонг обаче е измисляла привлекателни фрази на пишещата си машина, много от нас са го направили в действителност и със сигурност нямат страх от летене с непознатите, които са избрали.

Сексът с непознат вероятно е първичното, основното пътуване в света на фантазиите. Може да превърнеш този непознат и безименен човек в когото си искаш. Той просто е едно лице без име и личност, едно празно платно, очакващо да бъде изрисувано с цветове. Мисля, че това е причината толкова много жадни за секс жени да бъдат привлечени от проституцията. Тя дава възможности да правиш секс с абсолютно непознати мъже. А ако имаш богато и живо въображение, то сексът ти може да бъде фантастичен.

Тъй като никога не съм имала угризения на съвестта относно смесването на работата с удоволствието, когато става дума за фантазии с непознати, предпочитам да си подбирам мъжете. А животът в Ню Йорк определено дава тази възможност. Няма друго място на света, в което човек да зависи до такава степен от любезността на непознати мъже, обикалящи улиците с таксита в търсене на следващия си пътник! Докато живеех в Ню Йорк, трябва да съм наела поне хиляда таксита и макар че някои от таксиджиите имаха лоша репутация - пушачи, раздразнителни, настроени за кавга грубияни, повечето от тези мъже на колела са сред най-фините граждани.

Секс с шофьор на такси? Трябва да съм си представяла тази фантазия на задната седалка поне дузина пъти. Разбира се, не всеки таксиметров шофьор става за подобен опит. Това е проблемът с превръщането на мечтите в реалност - поемаш си рисковете. Понякога този мил и сладък непознат зад волана на предната седалка изглежда безкрайно благоразположен и приканващ в огледалото за обратно виждане, но когато се присъедини към вас на задната, се оказва просто ужасен. Добрият, лошият и грозният.*

Осъществяването на тази фантазия не е за хора със слабо сърце, но ако имате достатъчно смелост и ви стиска, уверявам ви - заслужава си риска.

Един от моите най-незабравими „неприлични непознати" беше шофьор на такси, когото срещнах на път към къщи от офиса на адвоката ми на Пето авеню. По онова време бях въвлечена в твърде грозен съдебен процес с един от моите издатели. Книгата ми се продаваше като топъл хляб - невероятно добре, а хонорарите ми бяха жалки. Моят адвокат и аз решихме да съдим издателите и макар че сигурно щяхме да спечелим делото, щеше да мине доста време във влачене по съдилища, докато си получа парите. Беше около девет вечерта, когато напуснах офиса му в лятната вечер. Въпреки че апартаментът ми не бе много далеч, бях толкова изтощена, че не ми се вървеше, и се опитах да хвана такси.

Тази августовска нощ Пето авеню бе необикновено спокойно. Защо, зачудих се, не съм като всички останали край морето на Файър Айлънд? Трябваха ми само няколко минути, за да махна с ръка на едно празно такси. Сексът беше последното нещо, което ме занимаваше в момента, и аз дори не погледнах шофьора, когато влязох в колата.

- Петдесет и пета улица между „Легсингтън" и...- Спрях на средата на думата. Образът на шофьора в огледалото - ето кое привлече вниманието ми. Не можех да повярвам на очите си! Той беше необикновено красив!

- Да, госпожо - рече мъжът с приятен, дълбок глас. - Къде искате да ви откарам тази нощ? - Действително звучеше културно.

- О, на Петдесет и пета улица между... - Отново спрях. Бях напрегната и уморена до смърт от пазарлъците с моя адвокат над стари договори и хартии! Нуждаех се от почивка, от отпускане, от сексуално разпускане, а този шофьор

* Авторката прави аналогия с италианския спагети-уестърн на Серджо Леоне „Добрият, лошият и грозният" (1966 г.), в главната роля е Клинт Истууд. - Б. пр.

беше толкова красив, млад и образован. Имаше тъмно, сурово лице с лек намек за жестокост. Не злобно и недоброжелателно, а само едва загатната свирепост, подсказваща, че е добър в леглото. И може би още по-добър на задната седалка.

- Да, госпожо? Къде по-точно?

- О, извинете - казах с най-подчертания си холандски акцент. - Моля, може ли да ме повозите из Сентръл Парк? Аз съм туристка и утре напускам града. Много съм слушала за парка, но така и нямах време да го разгледам.

- Разбира се, госпожо - отговори шофьорът. Таксиджиите най-много обичат пътници, които желаят дълги, мързеливи разходки из парка. - Макар че е нощ, все пак има много за гледане в Сентръл Парк - добави той.

- Сигурно е така - казах и нямах предвид катериците и дърветата. О, тази фантазия винаги ме е възбуждала страхотно. Дали щеше да приеме? Как можех да му задам въпроса? Дали щеше да се чука хубаво? И какъв секс да правим? Въпроси, въпроси...

- Имало някаква статуя на ангел някъде тук - започнах.

- Да. Фонтанът „Бетезда". Искате ли да отидем там? - попита шофьорът.

- Фонтанът „Бетезда"? Да! Слушала съм много за този фонтан. Закарайте ме там. - Сетих се, че близо до фонтана имаше малък паркинг. Бях правила секс с не един шофьор на такси там и то изглежда беше любимо място и на други почитатели на „авто" еротиката. Паркингът не беше голям, имаше само няколко коли, които да защитават „паркиралите" от нахални зяпачи.

- Ето го и вашия фонтан. - Шофьорът посочи през прозореца, след което намали скоростта и почти спря. Пет пари не давах за глупавия тенекиен ангел, върху който се изсипваше водата. На няколко метра встрани беше малкият паркинг. Не можеше ли да подкара тази щайга?

- Продължавайте - казах, опитвайки да се успокоя колкото е възможно. - Просто исках да видя ангела.

А, ето го най-сетне и паркингът!

- Я почакайте! - извиках. - Моля ви, намалете. Не съм предполагала, че в Сентръл Парк може да има паркинг. Спрете там, моля. Това е най-малкият и най-сладкият паркинг, който някога съм виждала.

Шофьорът се обърна и ме погледна озадачено, но намали и спря. Беше много послушен. Дали щеше да ме слуша така за всичко?

- Никога не съм го забелязвал дори - отвърна безразлично той.

- Я, вижте, тук има и други коли - възкликнах. Правех се на толкова наивна, че едва сдържах смеха си. - Но къде са хората? Не виждам хора в тях. О, това ме плаши! Толкова е страшно! - Посегнах и го хванах за рамото.

- Няма от какво да се страхувате, госпожо - каза той и отново ме погледна. - Хората не се виждат - очите ни се срещнаха, - ...защото те са под - устата ми леко се отвори, -...под прозорците - стиснах рамото му още по-силно, - ...и на седалките - двамата въздъхнахме тежко, - ...където са легнали - той излезе от колата и дойде при мен отзад, - ...за да се забавляват....

Толкова много американци си мечтаят за секс на задната седалка. Предполагам това само доказва колко мобилни са хората в Америка. Секс в колата на кино на открито, чукане в колата на поляната пред къщата на гаджето, прощаване с девствеността на задната седалка на татковия форд, Ксавиера Холандер в такси в Сентръл Парк с шофьор на такси от Ню Йорк... Предполагам, че сексът на колела е типичната за всеки американец фантазия и мечта. За мен, разбира се, като европейка и холандка, това беше придобит вкус, но с този таксиджия продължих да си представям, че съм американска тийнейджърка. Представях си, че гаджето ми и аз току-що сме излезли от забавата в гимназията. Фонтанът наблизо не е в Сентръл Парк, а някакво езерце край пътя, където девствените момичета биваха дефлорирани от също толкова зелени и неопитни пъпчиви момчета.

Колата не беше жълто такси. Всъщност моето гадже я бе взело от баща си за тази вечер. И ние бяхме на задната седалка. Същата, на която той бе седял миналата неделя, когато бе ходил на църква с родителите и малката си сестричка. Но сега ние бяхме тук и правехме любов несръчно, жадно, страстно. Той дори не бе свалил дрехите си. Таксиджията остана с риза, в случай че трябваше да се измъкне бързо - не от мен, а от паркинга.

Моята зелена памучна рокля всъщност беше бяла копринена и аз не се интересувах дали той ще я изцапа или не. Това беше секс на задната седалка на татковата му кола и аз никога повече нямаше да бъда девствена!!!

- Петдесет и пета улица между „Лексингтън" и Трето авеню, моля.

Вече бях на път към къщи. Все още не знаех името му. Ние правихме любов, притежавахме телата си, но сега той беше просто моят шофьор. Нищо не може да се сравни с пътуване, при което да извадиш дремещото мъжкарство у една жена и да свалиш шофьора на таксито. Затова му дадох голям бакшиш.

Когато излизах от колата, го чух да си подсвирква няколко ноти от „Моята прекрасна лейди".

Без крак, на който да се подпра

„Бях толкова разстроен, когато си счупих крака на ски - пишеше ми Джим. - Докторът каза, че ще минат поне шест седмици, преди да ми свалят гипса. Работата не е проблем, тъй като просто си седя на бюрото по цял ден. Но този гипс тръгва от средата на бедрото и стига до глезена ми! Как ще правя секс?"

Какво щял да прави със секса? Ами сега? Нямаше много неща, с които да започне. Джим беше мой приятел от Торонто и след като се върнах в Европа, си пишехме писма. Работата му в голяма застрахователна компания едва ли бе най-вълнуващата на света, така че понякога се чудех дали летаргията му в леглото не произтичаше от нея, или обратно. Той беше много срамежлив и човек не можеше да не го съжали заради допълнителните физически проблеми, които имаше сега заради счупения крак. Джим по природа не беше достатъчно агресивен, че да тича след фусти и да сваля жени дори при нормални обстоятелства, затова бях абсолютно сигурна, че в сегашното му положение ще му бъде два пъти по-трудно да се справи с нещата.

От друга страна обаче се сетих, че тази временна злополука можеше да се използва и да се превърне в сексуално предимство. Бях готова да му изкажа писмено моите съболезнования, когато започнах да мисля за големия, дебел гипс на крака му. Гипс? О! Сега вече се сетих! Спомних си как на моите лекции в колежите често виждах високи, едри момчета, приличащи на футболисти, да подскачат с патерици и кракът им да е в гипс.

- Ранен в мача - питах ги невинно аз - или паднал от нечие легло?

Беше ми мъчно за раните им, разбира се, но видът на гипса върху крайниците на тези герои винаги ми е действал възбуждащо. В края на краищата човек трябва да извлече най-доброто от всяка лоша ситуация.

В моята представа гипсът трябваше да свършва някъде над коляното на Джим. Сетне оставаха пет-шест сантиметра от стегнатото мускулесто бедро и после идваше пенисът, който изглеждаше почти като продължение на твърдия като скала гипс. Представата да се търкаляш в леглото с мъж и неговия гипс бе толкова еротична! Всъщност тя прилича малко на фантазията да притежаваш гигантски пенис.

Но един мъж с гипсиран крак действително е доста безпомощен и за мен, жената, е лесно да бъда доминиращата страна - като контролирам него и неговия оргазъм. Той повече не може да бъде агресорът, нито да блъска и тласка в моята вагина. Аз ще създавам и диктувам ритъма на нашето чукане. Ще си сменим местата. Аз ще съм тази, която ще го възседне с колене от двете страни на бедрата му, и моята вагина ще го поеме и погълне навътре в себе си. Моите бедра ще се търкат в гипса. Сега бедрата му ще са твърди там, където преди бяха меки и космати, и от това ще ми се струва, че членът му е по-твърд и по-голям. Може би ще възседна крака му и ще се търкам в гипса; ще си представям, че това е пенисът на някоя древна каменна статуя на митичен гръцки бог. Статуята е голяма и студена, издялана от мрамор, а аз съм неговата богиня.

Това е проста фантазия, но никога не съм я опитвала.

Защо Джим не беше тук, когато имах нужда от него? Или по-правилно, защо аз не бях с него, когато той имаше нужда от мен? Тогава си помислих - какво от това, че той е в Торонто, а аз в Амстердам? Един телефонен разговор беше най-малкото, което можех да направя за приятеля си, макар че не можех да му предложа скромните си услуги лично.

Веднага след като чух гласа му, го поздравих и дадох съвета си.

- Гипсът е една от моите най-големи неизпълнени фантазии - рекох. - Не се предавай. Това си е истински късмет!

Джим избухна в смях.

- Знам, Ксавиера, знам. Това е най-прекрасното счупване, което съм имал. Първоначално мислех, че този гипс ще ме превърне в монах поне за два месеца. Нищо подобно. Никога не съм чукал - или би трябвало да кажа, че не съм бил чукан толкова много в живота си досега. Спомняш ли си какво срамежливо градинско цвете бях на всички купони? Е, аз съм си все същият, но понеже не мога да отида при момичетата, те идват при мен. И като казвам идват, имам предвид в буквалния смисъл! Повярвай ми, Ксавиера, ти не си единствената, която си има едно наум за гипса! На купоните и приемите всички мацки ме наобикалят - някои от съчувствие, а други, защото искат да видят какви подписи има върху гипса ми. Нося със себе си молив и когато им поднеса крака си да се разпишат, те трябва да ме докоснат. Обикновено ме прегръщат през врата или кръста или дори пъхат ръката си под бедрото. Знаеш ли колко трудно ми бе преди да намеря момиче, което да ме докосва на парти? Сега се надпреварват една през друга да ме глезят, гукат колко им било мъчно и как съжалявали за инцидента. Когато им кажа, че съм си счупил крака на ски, виждам как очите им започват да светят. Скиор! Ау, колко романтично! Аз, разбира се, не им признавам, че това беше първото ми спускане. Има едно момиче - едно червенокосо пиленце на име Сали. Кълна се, че нямаше мъж на партито, който да не иска да я чука, но тя дойде право при мен и ме попита как съм счупил крака си, като започна да се подписва на гипса. За нула време се възбудих. Сега не нося бельо, защото не мога да се обувам заради гипса. Онази ми работа се плъзна надолу и стигна до горния край на гипса. Не мисля, че някога е бил толкова голям. Изглеждаше направо огромен под панталоните. А тази разкошна червенокоса мацка ме галеше с ръка по гипса само на сантиметри от члена ми. Ако отидеше малко по-нагоре, щеше да го докосне. Какво можех да направя? Щях да умра от объркване. От което се възбудих още повече и членът ми започна да пулсира. Можех да го видя как подскача. Тогава си помислих, какво, по дяволите? Какво имам да губя? Така че я попитах направо дали иска да отидем у нас. Тя прие, което силно ме изненада, а докато ми помагаше да стана от дивана и да облека палтото си, мисля, че забеляза ерекцията ми. Леко се подсмихна. Може би не беше заради издутината в панталоните ми. Може би се засмя на моето нетърпение. Както казват хората - жените винаги харесват момчето у мъжа, а аз с този гипс изглеждах доста безпомощен, като ученик. Когато отидохме у нас, тя ме съблече и свърши цялата работа. Трябва да ти призная, че не съм чак толкова безпомощен, но много ми хареса това отношение тип „гейша". Обикновено държа и двата си крака върху леглото, но в този случай поставих десния, гипсирания, върху един стол, така че да не поемам голяма тежест върху него. В други случаи аз съм отгоре, но този път Сали каза: „Просто отпусни краката си и аз ще седна върху теб. Не се притеснявай за нищо. Не мести крака си, аз ще го направя вместо теб". И тя наистина седна върху мен, като пое тежестта си върху коленете си. Дори се търкаше в гипса ми, като ездачка върху седлото, сякаш му правеше чекия. Това не беше най-активният секс, който един мъж може да направи, но със сигурност получих много.

Мисълта за това момиче, което бе действало така агресивно, и за Джим, който е бил толкова пасивен в своя гипс и толкова твърд, ме накара да се възбудя. Каква велика сексуална фантазия! Бих дала всичко да скоча в самолета и да се озова в кревата на Джим до неговия гипс.

Когато следващия месец получих сметката за телефона, разбрах, че е можело наистина да взема самолета. Щеше да ми излезе по-евтино. Защо телефонните компании не измислят нещо по-мъдро и не предлагат услуга „секс фантазия по жицата"?