Към Bard.bg
Възкресяване (Стив Олтън)

Възкресяване

Стив Олтън
Откъс

Resurrection

Steve Alten

Copyright c. 2004 by Steve Alten

Възкресяване

Стив Олтън

На Ким...

...и храбрите мъже и жени от 363 въздушнодесантна бригада, както и на Тихоокеанските ВВС

"И стана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях,

но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето.

"И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му.

Откровение 17:7-9

 

Шепот на мисли в океана на съществуванието

Аз съм гняв.

Черна дупка от ярост.

Изгубен в безкрайността.

Изоставеното дете Господне.

Затворено в невидимите стени на кипящото си недоволство.

Където душата ми се къпе в изблици от горчивина.

Аз към продукт на една огромна несправедливост, егоизъм и алчност.

Аз съм този, който вкуси любовта и я изгуби завинаги.

Прокълнато съществуване.

Заобиколено от океан от омраза.

Аз съм краят на човечеството и неговото начало.

Аз съм Хунафу и вселената ми се надсмива.

Аз съм... Майкъл Гейбриъл.

Пролог

Дневникът на Джулиъс Гейбриъл

Откъс от видеозапис на Харвардския симпозиум

24 август 2001 г.

Краят на човечеството. Кой има време да се занимава с подобна глупост? Безработицата, постоянно падащият индекс ДАУ, неплатени сметки, топящи се пенсионни фондове - това са ежедневните тегоби, които обременяват съзнанията ни, а не съществуванието на човечеството.

Казвам се Джулиъс Гейбриъл. Аз съм археолог, учен, който се рови в човешкото минало, в търсене на истината. През последните 32 години заедно със семейството си търсих тази истина в календара на майте - инструмент за боравене с времето с двехилядигодишна история, по-точен от най-съвременните европейски изобретения. Създаден, според някои предположения, от един мистериозен маянски мъдрец - Кукулкан, - календарът свършва внезапно, с унищожение на цялото човечество на дата, съответстваща, според изчисленията ни, на 21 декември 2012 г. Сякаш за да ни напомни за предстоящото събитие, сянката на гигантска змия ще се появи само след 29 дни над пирамидата на Кукулкан в Чичен Ица, също както го е правила всяко пролетно и есенно равноденствие в продължение на 1000 години. Повярвайте ми, това изумително видение не е някакъв специален ефект или туристическа атракция.

Кой е великият Кукулкан? Маите го описват като висок мъж с дълга бяла коса и искрящи сини очи. Доста загадъчен вид, като се има пред вид, че първите бели мъже са се появили в Централна Америка едва в началото на 16 век, тоест 500 години след Кукулкан! Още по-странно е, че във всяка добре развита древна цивилизация има по-един велик учител, чието описание съвпада с това на Кукулкан. На платото Гиза египтяните са се прекланяли пред мъдреца Озирис, в Стоунхендж го наричали Мерлин. В Наска и Саксаяхуман инките са го кръстили Виракоча, а сред ацтеките е известен като Кецалкоатъл.

Тайнствени мъдреци... всеки от които помага на своите питомци да усвояват науката и да развиват своята цивилизация. Библията ги нарича гиганти, хора на познанието. Аз смятам, че са пришълци, човеци от друго време и друго място. Дошли да ни спасят от катастрофата, на която сме обречени през зимата на 2012 г.

Не съм дошъл тук да обсъждам с господин Борджия съществуването на извънземни и НЛО. Като археолог, аз си давам сметка, че цялата човешка история лежи под сянката на деня на Страшния съд. Като учен, никога не забравям, че в космически план Земята не е нищо повече от мишена на пътя на огромни и разрушителни сили, комети и астероиди. Знаем, че преди 65 милиона години астероид с приблизителен диаметър четиринайсет километра се е сблъскал със Земята, на мястото, което по-късно ще се превърне в родина на цивилизацията на маите, като е сложил край на продължилото 200 милиона години царство на динозаврите. Дали това събитие е случайно, или предопределено? Възможно ли е да се повтори? Установено е, че поне 2000 подобни убийци на цивилизации продължават да пресичат земната орбита, макар че до този момент сме се приближавали само до десетина.

Календарът на маите ни е бил оставен преди 2000 години като предупреждение. Ако му обърнем подобаващо внимание, бихме могли да се спасим от надвисналата катастрофа.

Но по ни е присъщо да го игнорираме, докато не се случи непоправимото...

Забележка: Професор Гейбриъл получи сърдечен пристъп минути след края на тази реч. Всички средства, насочени за археологични изследвания върху календара на маите бяха спрени три седмици след терористичните атаки от 11 септември 2001г.

 

Първа част

Концепция

Времето не е такова, каквото ни изглежда,

бъдещето съществува едновременно с миналото.

Алберт Айнщайн

Не можем да променим нищо, докато не го приемем.

Карл Юнг

1

 

21 януари 2013 г.

30 дни след ПСА (Почти сбъдналия се Армагедон)

Уелингтън, Флорида

 

"Додзо" е с дължина трийсет метра и ширина десет, стените му са облицовани с огледала, а подът е от гладко полирано дърво. Учителят Густафу Поуп - черен колан, пети дан, бивш шампион по карате на Аржентина - се обърна към насядалите в поза "лотос" покрай една от стените "буши".

- Ричард Рапапорт. Андреа Смит.

Чула псевдонима си, трийсет и еднагодишната Доминик Васкес скочи на крака. Също като останалите ученици на Поуп, хубавата чернокоса млада жена бе облечена в богу - броня, защитаваща цялото й тяло. Гърдите и коремът й бяха прикрити с до, поясът й бе обхванат от таре, а ръцете и китките й - скрити с ръкавици коте. Тя нахлузи шлема, известен като мен, и дръпна вързаната си на опашка коса. Плътният шлем защитаваше лицето, гърлото и слепоочията й от удари.

В ръката си стискаше шинай - меч, изплетен от четири бамбукови ленти, пристегнати с кожени връзки на дръжката и върха. Направи така, че да се огъва при удар в твърдо тяло, шинай, макар и на пръв поглед далеч по-безвреден от своите предшественици фукуроджинай и бокуто, все пак се смяташе за смъртоносно оръжие.

Тя прекоси половината от разстоянието, делящо я от нейния противник. Рич Рапопорт бе по-едър и по-силен от нея, но не можеше да се похвали с нейния опит, нито с пъргавината й.

- Рей! - извика Поуп.

Двамата ученици се изправиха един срещу друг и се поклониха.

- Готови!

Те вдигнаха бамбуковите мечове и заеха позиции.

- Започни!

Доминик се хвърли първа в атака, замахна отгоре и огласи залата с бойния си вик: "Мен". Рапопорт блокира удара, но яростната атака продължи. Острието на меча се стрелна към челото и гърдите на едрия мъж. Доминик произнасяше на висок глас всяка от точките, които атакуваше, втренчила поглед през решетките на шлема в лицето на противника си.

- Уш! - извика учителят Поуп: Доминик бе спечелила точка от успешен удар по слепоочието на Рапопорт.

Двамата ученици се върнаха на местата си.

- Едно на нула. Готови... започни!

- Коте! - отекна гласът на Доминик и мечът й се извъртя към рамото на Рапопорт.

- Мен! - чу се, когато той успя да я удари по шията.

- Уш!

Доминик се подпря задъхано на коляно, мъчеше се да надмогне болката.

Учителят Поуп се наведе над нея.

- Госпожице Смит, можете ли да продължите?

Тя кимна.

- Едно на едно. По места.

Тя се върна на обозначеното място; усещаше как кръвта й пулсира в слепоочията.

- И... започни!

Доминик изригна като вулкан, подклаждан от кипящия й гняв, мускулите на ръцете й се издуваха при всяко рязко завъртане на меча. Рапопорт отби хладнокръвно всичките й атаки... и я посече през гърдите.

- Ууш! - Учителят Поуп даде знак на Рапопорт. - Две на едно, победна точка и край на мача. Стиснете си ръцете.

Рапопорт протегна ръка; сияеше от радост.

Доминик я стисна, но не го погледна в очите.

- Госпожице Смит, ще ми отделите ли малко време?

Доминик напъха шлема в сака си и последва учителя Поуп към кабинета му.

- Да, какво има?

- Как е шията ви?

- Добре.

Учителят Поуп се засмя.

- Добре, че носехте богу, инак сега щяхте да говорите през втора уста.

Тя кимна вежливо и се изчерви едва забележимо под мургавата си кожа.

- Андреа, вие сте прилежна ученичка. Честно казано, не съм срещал някой, който да се труди така упорито като вас. Но по време на бой техниката не е всичко. Кендо ни учи да наблюдаваме внимателно противника си и да изберем най-подходящата тактика, която да ни донесе победа. Вие се биете яростно, биете се, за да убивате, и по такъв начин разкривате пред противника си слабите си места.

- Така е, учителю.

- Пътят на меча е моралният код на всеки истински самурай. Изкуството на дзен трябва да върви ръка за ръка с изкуството на войната. Просветлението е осъзнаване на същността на обикновения живот.

"Обикновеният живот. Какво ли не бих дала да имам обикновен живот".

- Учението Ай Уши повелява да се отнасяме към противника си така, както той се отнася към нас, да се обучаваме, без да влагаме чувства, да посветим живота си изцяло и да забравим страха.

- Изглеждам ли ви уплашена?

- Няма значение как ми изглеждате. Андреа, всеки от нас има свои демони. Надявам се, че кендо някой ден ще ви помогне да се изправите срещу вашите.

Доминик се преоблече във фланелка, къси панталонки и маратонки, прибра екипировката си в сака и тръгна към фитнес залата. Там вече я очакваше Крис Адеър, личният й треньор.

- Как е кендото?

- Добре - излъга тя.

- Време е за малко болка - рече той, отведе я до пейките в ъгъла и й подаде две петкилограмови гири. - Искам по двайсет изтласквания, после ще отидем на четирийсет и пет.

След два часа Доминик излезе от залата. Масажираното й тяло трепереше от изтощение. Натъпканият с мокри дрехи сак й тежеше и тя се подпираше на един бамбуков бастун.

До джипа я очакваше възрастна жена с яркооранжева, пристегната назад коса и широка усмивка. Очите й бяха скрити от слънчеви очила.

Доминик се приближи към нея предпазливо, стиснала бастуна в дясната си ръка. Под фалшивата му облицовка бе скрит катана, двуостър японски меч, наточен като бръснач.

- Здравей, Доминик.

- Съжалявам, но сигурно ме бъркате с някоя друга.

- Успокой се, скъпа, няма да ти направя нищо лошо.

Доминик спря на разстояние един удар с меч от жената.

- Какво искате?

- Първо, да сме колкото се може по-далеч оттук. Защо не дойдеш с мен у дома, в Сейнт Огъстин?

- Сейнт Огъстин? Госпожо, аз изобщо не ви познавам. Ако обичате...

- Не съм репортерка, Доминик. Нося ти вест.

- Добре де, от кого?

- От Мария Гейбриъл. Майката на Майкъл.

Доминик забеляза с периферното си зрение двама охранители, които се приближаваха от другия край на паркинга.

- Съжалявам, но не познавам никакъв Майкъл. - Тя се обърна.

- Мария знае, че носиш в утробата си нейните неродени внуци. Опасява се, че те дебне огромна опасност.

Доминик замръзна, лицето й пребледня.

- Коя сте вие? - прошепна тя. - Защо трябва да ви вярвам?

- Казвам се Ивлин Стронджин. - Жената си свали очилата и я погледна с искрящо сините си очи. - Мария Розън-Гейбриъл ми е сестра.

Далас, Тексас

Залата за три хиляди посетители пращеше по шевовете, както беше всяка вечер през последния месец. Камерите бяха готови.

Блеснаха ослепително ярки светлини. Завесата се вдигна и се видя овална, боядисана в червено арена, над която се издигаше триметров кръст.

Пред разпятието, разперил ръце, стоеше телевангелистът.

Питър Мейбас бе едър, петдесетгодишен мъж, с правилни черти. Говореше с плътен алабамски акцент, и току отмяташе назад лъскавия си перчем.

- Дами и господа - поде той, - ще ви разкажа историята на един човек, чието съществувание бе белязано със знака на една болест, която засяга не само тялото, но и духа. Болест, която заразява душата. Болест, която разрушава нашето общество. Да, приятели мои, говоря за болестта на име Алчност. Този човек имаше всички нейни симптоми. Егоизъм. Безчестие. Злонамереност. Завист. Той беше лъжец и измамник, корумпиран до мозъка на костите. Беше директор на една от най-големите ни отбранителни корпорации, с инвестиции в нефтената промишленост. Беше човек, който се отнасяше към жените като към вещи и се къпеше в нектара на насладата, с която го даряваха, докато цветът им не повехне и не умре. И после, един ден, дами и господа, докато това жалко подобие на човешко същество се изтягаше в махагоновото легло на своята огромна и луксозна къща, пред него се появи ангел. И ангелът го дари с видение. Това видение, дами и господа, бе на Разрухата, на бедствия и разрушения, на мъчения и неволи. На края на човечеството сред димящи руини. А после той видя и Господ Бог.

Питър Мейбас извърна лице към заслепяващата светлина на прожекторите.

- И Господ Бог му каза: "Синко, виждаш ли докъде води греховният ти път? Моите чада ме забравиха и позволиха на змията да се засели в градината". И мъжът се изплаши, падна на колене и се покая. А Господ му рече: "И задето поиска прошка, ще пощадя човечеството, но само ако станеш и поведеш стадото". А мъжът склони глава и Господ Бог го докосна по сърцето. Изчезнаха мигом алчността и омразата, лъжите и измамите бяха забравени. Мъжът се изправи, окъпан в божията светлина, и даде клетва.

Мейбъс се отдалечи от разпятието.

- Аз бях този човек, дами и господа, и видението ме споходи преди четири месеца, деветдесет дни преди зимното равноденствие на 2012-а. От този миг съм верен слуга на нашия Господ и разнасям словото му по света. И когато удари съдбовният час и бомбите паднаха, нашият милосърден Господ Бог спази словото си и ни пощади.

Хорът запя "Амин".

- А когато змията показа лицето си, лицето на Дявола, Господ Бог я заслепи със светлината си и отново ни спаси.

- Амин, амин.

- Божествената намеса, чада мои, това бе божествената намеса. Ето ме, стоя сега пред вас, променен човек, и ви моля за подкрепа. Тъкмо нашите ръководители във Вашингтон предизвикаха Разрухата, политици като Клинтън, Буш, Малър и Чейни едва не ни унищожиха. Господ Бог ме дари с това видение, приятели мои, и поиска от мен да отнеса думите му първо във Вашингтон, а сетне и по целия свят. Той избра Америка, като най-велика сила на света, и ни даде втори шанс, който не бива да пропиляваме. Възправете се, чада мои, и ме последвайте...

Част от зрителите се надигнаха, останалите последваха примера им.

-...нека сега всеки от вас улови съседа си за ръка. Хайде. Вдигнете ръце високо във възхвала на Господа Бога. Ще го възхвалявате ли с мен?

- Да!

- Ще забравите ли греховния си живот, както го сторих аз?

- Да!

- Ще подкрепите ли кампанията ми за възстановяване на добропорядъчността на нашата нация, та никога вече човечеството да не се изправи пред опасността от унищожение?

- Да! Хвала на Бога!

- Защото ни чака много работа, приятели мои, толкова много, докато прогоним болестите, плъзнали по човечеството.

На арената се появи малък хор - мъже и жени, облечени в бели дрехи, подхванаха следващия псалм.

Мейбас погледна право в обектива на камерата.

- Време е да тръгнем и да разнесем словото Господне, дами и господа. Съберете се тази вечер и ни подкрепете с каквото можете. Елате на празненството Господне, за да можем всички заедно да поемем на дългия поход към Белия дом. Това е видението, с което ме дари Господ Бог, нашият Спасител. Прати ми го, когато ни спаси от сигурна смърт. Спомнете си онзи ден, после бръкнете надълбоко в портфейлите си и покажете на Господ, че заслужавате втория шанс, който ви дава. Изправете се до мен, чада мои, подкрепете ме, за да подкрепите и Него, додето на Земята се възцари Небесното царство.

- Амин.

Гримьорката попи лъщящия крем по брадичката на Ричард К. Филипс и той се отправи към мястото си на политическия форум. Срещу него седеше Питър Мейбас.

- И така, господа - поде операторът, - включване в ефир след девет... осем... седем...

Ричард Филипс погледна към камерата, изчака отброяването да приключи и заговори:

- Добър вечер, драги зрители. Тази вечер в "Световни новини" ще разговаряме с Питър Мейбас, бивш директор на компания "Мейбас" и кандидат за президентските избори през 2016-а.

- Добър вечер, Ричард, и добър вечер на всички наши поддръжници. Бог е с вас.

- Господин Мейбас, да преминем направо към въпроса. Следващите президентски избори са чак след три години. Защо започнахте кампанията си толкова рано?

- Ричард, посланието, което нося, не е политическо. Дошло е време за промени и въпреки че все още не сме на власт, ние вярваме, че настоящата администрация трябва да изпълни волята на американския народ. Енис Чейни не успя да възстанови вярата в американското правителство, а без тази вяра администрацията ще рухне, и заедно с нея и Америка. Просто не можем да си позволим да чакаме още четири години.

- Държа да уточня, че президент Чейни встъпи в длъжност едва преди месец.

- Един политик или печели веднага вярата на хората, или не. Какъвто е случаят с Чейни.

- Господин Мейбас, вие открито обвинявате предишната администрация за изолацията, в която се озова тогавашното правителство. А същевременно вашата компания спечели от новоиздигнатите режими в Близкия изток и Азия.

- Ричард, кой по-добре познава тъмните пътеки на греха от самия грешник? След като съм се занимавал с тези неща, естествено е да зная кои корени на злото трябва да бъдат изтръгнати. Повече от всеки друг аз вярвам, че Бог е избрал тъкмо мен да поведа следапокалиптична Америка.

- Интересно. Вярно ли е обаче това, което посочват вашите противници - че внезапното ви навлизане в политиката се дължи на намеренията на Чейни да преустанови подкрепата на Инициативата за стратегическа отбрана, чийто главен доставчик е вашата компания?

- Искате да кажете "бивша" компания. Аз напуснах преди две седмици.

- И отнесохте със себе си двеста милиона долара.

- Дял, който ми се полагаше. Като вицепрезидент, Джордж Буш взе от "Халибъртън" двайсет милиона, а под негово ръководство компанията понесе тежки загуби. Парите, които получих аз, са спечелени честно и сега ги инвестирам в тази кампания.

- Да поговорим за вашата нова политическа партия "Първо народът".

- Струва ми се, че името казва всичко.

- Някои я определят като екстремистка.

- Екстремистка? Ричард, ако преобладаващата част от американското население споделя възгледите ни, как можете да ги обвините в екстремизъм? Ние вярваме в силата на семейството. И същевременно се опасяваме, че добрите стари християнски традиции са изместени от стремежа към безпорядъчни сексуални връзки и създаването на поколение, което няма да може да се превърне в гръбнак на обществото.

- Давате ли си сметка, когато говорите за християнски ценности, че внушавате страх на другите религиозни общности?

- Това е нелепо, Ричард. Аз обичам всички американци, независимо дали са евреи, индуисти, или каквито и да са там, стига да уважават християнското общество, както проповядват техните водачи.

- Осъзнавате ли, че думите ви са оскърбление за нашата конституция?

- Аз вярвам в конституцията, но нека приемем фактите. Изминаха едва четирийсет и пет дни, откакто нашите политически водачи едва не ни доведоха до унищожението на цялата страна. Ако това защитава конституцията, следователно там нещо не е наред. Нашият Бог и Спасител не ни измъкна от тресавището само за да присъства на още един подобен акт. Трябва да си вземем урок от събитията през две хиляди и дванайсета, преди да продължим нататък.

- И този път, с твърденията си, че сме спасени от Всевишния, вие противоречите на администрацията, според която истинският ни спасител е Майкъл Гейбриъл.

- Да не говорите за онези глупости за свръхчовеци и пирамиди? О, моля ви. - Мейбас се наведе напред и сключи вежди. - Позволете да ви кажа нещо за Майкъл Гейбриъл. Разговарях с много свещеници, които са абсолютно убедени, че той е Антихристът.

- Но, господин Мейбас, според всички наблюдатели Майкъл Гейбриъл е загинал като герой.

- И кои са тези наблюдатели? Хора на същото това правителство, което ни доведе до ядрена война! Добре известен факт е, че бащата на Гейбриъл, Джулиъс, е бил душевноболен, и същото се отнася за сина. Прекарал е единадесет години в психиатрията, заради нападение срещу бившия държавен секретар Питър Борджия. Този човек герой ли е според вас? Нищо чудно тъкмо Майкъл Гейбриъл да е причината за пробуждането на извънземния. Той твърди, че е проникнал в кораба му в Мексиканския залив, нали така? Заявява даже, че е установил контакт с демона.

- Да, но...

- Няма но. Всички сме гледали филма. Гейбриъл проникна в устата на змията и после и двамата изчезнаха. Толкова!

- За какво всъщност намеквате?

- Нищо не намеквам, казвам ви право в очите, че нашият Господар и Спасител се намеси в критичния миг и прати този Гейбриъл и змията там, откъдето са се взели - в Пъкъла. Божествена намеса, Ричард, не някакви си индиански бръщолевеници. Но сега човечеството е на кръстопът. Или ще си вземем поука от унищожението, пред което бяхме изправени, и ще издигнем водачи, които да ни поведат по Божия път, или ще си пъхнем главите под гилотината, до идването на следващия Ден на Страшния съд.

Питър Мейбас даде още три автографа, после се качи на частния си самолет.

На стълбичката го очакваше организаторът на кампанията.

- Чудесна работа, Питър. Последните проучвания сочат, че сме достигнали двайсет и два процента. Нови два милиона в Далас. От Солт Лейк Сити са поискали още три турнета.

Мейбас го потупа по рамото и тръгна към вътрешността на самолета. Там вече го очакваше възрастен побелял мъж. Това бе мениджърът на кампанията, тексаският милиардер Джоузеф Х. Рандолф. Той отмести поглед от екрана.

- Добре беше, когато спомена за семейните ценности, но не биваше да се нахвърляш срещу Гейбриъл и да го наричаш Антихрист. Хората все още го смятат за герой, а той се слави с близки връзки с Чейни.

- Когато дойде време за избори през две хиляди и петнайсета, Майкъл Гейбриъл ще е отдавна забравен.

- Може, но не и детето му.

- Детето му?

Рандолф кимна и му подаде една папка. Мейбас я прелисти и усети как сърцето му учестява ударите си.

- Васкес е бременна?

- Да. И когато обществеността узнае, ще го сметнат за Второ пришествие, за непорочно зачатие, а детето ще се радва на обичта на Христос. Чейни дори няма да се нуждае от предизборна кампания - вторият мандат ще му бъде поднесен на тепсия.

- Господи! - Мейбас замахна и блъсна стената с юмрук. - Какво ще правим сега?

- Само едно. Ще се отървем от Васкес, преди обществото да узнае, че е бременна. Вече заръчах на хората си да я издирят. За щастие Службата за обществена безопасност все още е заинтересувана от нея и ще ни помогне.

- Направи го. Колкото и да струва. Искам тази кучка и малкото й демонче да са мъртви до края на седмицата.

 

25 януари 2013 г.

Сейнт Огъстин, Флорида

"Внимание. Колата-водач наближава крайната цел на пътуването. Приятен ден".

Гласът на автопилота на джипа събуди Доминик. Тя се протегна, изправи седалката и погледна часовника.

"Седем и тридесет. Спала съм два часа".

Черната тойота на Ивлин Стронджин бе на около шест метра пред нея. Двете коли напуснаха едновременно магистрала 95 и продължиха по отклонението за Сейнт Огъстин, най-стария град на САЩ.

Всичко започнало през 1513 г, когато прочутият изследовател и търсач на съкровища дон Хуан Понсе де Леон пристигнал във Флорида и обявил тази "Страна на цветята" за испанска територия. Петдесет и две години по-късно крал Филип Втори назначил адмирал дон Петро Менендес де Авилес за губернатор на Флорида, за да я защитава от посегателствата на французите. Менендес пристигнал на 28 август 1565 г, на празника на свети Августин, укрепил крайбрежното селище и го нарекъл на светеца.

Историята на Сейнт Огъстин е доста кървава. През 1586-а сър Франсис Дрейк нападнал и опожарил града, през 1668 той бил плячкосан от пирата Джон Дейвис, а населението му било изтребено почти до крак. След като британците основали свои колонии в Каролина и Джорджия Испания наредила построяването на Кастило де Сан Маркос, каменна крепост, която предпазвала града от атака по море и суша.

През 1763 г. Флорида била предадена на Англия в замяна на Куба, но двайсет и три години по-късно отново била върната на Испания. Американската революция накарала Испания да преотстъпи Флорида на Щатите и не след дълго тя станала двайсет и седмият щат. Най-старият град в Америка пострадал отново при епидемия от жълта треска, а сетне, по време на Гражданската война, бил окупиран от юнионистите.

Но лошият късмет на Сейнт Огъстин се променил през 1885-а, с пристигането на Хенри Флаглер.

Съоснователят на "Стандарт Ойл" открил потенциала на градчето за зимен курорт и започнал да инвестира в строежа на хотели и железопътна линия, която да го свърже с Ню Йорк. Построени били нова сграда на градския съвет, болница и няколко църкви. И за повече от век Сейнт Огъстин си остава популярна туристическа атракция, запазила спомените от времето на испанското владичество. Запазени са участъци от каменната крепост, както и много от по-старите сгради. Една от къщите е на близо четиристотин години, а местните жители разправят, че старите квартали са заселени с душите на мъртвите. Има и нощни туристически обиколки - наричат ги "призрачни"; и те включват някои от тези улички, както и посещение на старото гробище.

Доминик изключи автопилота и подкара джипа по улица "Ориндж", покрай двете масивни каменни колони, някога обозначавали градските порти. След няколко преки тойотата пред нея отби и спря пред един стар тухлен магазин.

Доминик паркира непосредствено зад тойотата.

Възрастната жена се измъкна от колата и се протегна.

- Уф, отвикнала съм да пътувам толкова дълго. Хайде, скъпа, ще се отбием до едно местенце за миг, а после те каня на вечеря.

Доминик я последва към магазина.

- Тази постройка и паркингът пред нея са вдигнати върху свещено индианско гробище - обясни жената. - Душите на осквернените още се скитат. - Тя посочи фасадата на магазина, на която се виждаше барелеф на вожда на семинолите Толомато. До него имаше дървен пилон с табелка, на която пишеше:

Тоз пилон е вдигнат в памет на Толомато, семинолски вожд, чийто вигуам бил стойел на туй място. Ний много почита паметта му, защото той бил добро сърдечен вожд. Той не взима ваш скалп дори да моли го, или да плати му голям много пари. Той винаги държел се повечето кат християнско чадо и благо роден, отколкот кат дивак индиан. Нека сега почива в мир.

- Много сладко.

Ивлин стоеше до пилона, затворила очи, устните й лекичко помръдваха. След секунда отвори очи, огледа се и кимна да продължат.

- Вижте, не знам дали... - почна Доминик.

- Просто проява на почитание, дете. Домът ми е наблизо.

Свиха зад ъгъла и излязоха на улица "Кордова", скрита в сенките на стари дъбове. След няколко минути стигнаха желязната врата на старото гробище.

- Гробището на Толомато, едно от най-старите гробища в Северна Америка - каза Ивлин. - Преди хиляда седемстотин шейсет и трета на това място се е намирало индианско селище. В отсрещния край на гробището е погребан първият епископ на Сейнт Огъстин.

Подминаха гробището и продължиха. "Какво търся тук? - питаше се Доминик. - Защо не се върна в колата и не подкарам към Палм Бийч, докато още не съм загазила?"

Ивлин примижа и се засмя, сякаш се бе сетила за някоя забавна случка.

"Божичко мили, тя е абсолютно побъркана. Хубава работа, няма що. Изгубих цял следобед с тая луда старица!"

- Ивлин? Ей, Ивлин!

Старицата се обърна и я погледна с лазурните си очи.

- Скоро ще се стъмни, а аз имам урок по самозащита. Какво ще кажете да продължим обиколката някой друг път?

- Баба ти сподели с мен, че й липсвало времето, когато двете сте ходели да садите лук в Гватемала. Но коленете и гърбът й са много по-добре след онова къпане в езеро Атитлан.

Доминик се облещи.

- Тогава бях на шест. Откъде можете да зна...

- Ето я и моята къщичка. - Ивлин посочи една двуетажна къща от червени тухли. Приближиха се и тя бутна входната врата. Доминик я последва в тесния сумрачен коридор, който ги изведе в библиотека с дюшеме от тъмно полирано дърво и напълно съвременна мебелировка. С влизането видеостената отсреща се включи на последните новини на Си Ен Ен:

"...а в Антарктида още един ледник, с размери колкото Ирландия, се е отцепил от ледения шелф Рос. Учените продължават да настояват, че процесът на глобално затопляне не показва белези на ускоряване и че се развива напълно според техните очаквания въпреки ядрените взривове, които само преди три месеца унищожиха обширни райони на Австралия и Азия..."

- Изключете го, моля ви.

Екранът потъмня.

- Така е по-добре.

Ивлин се обърна към нея.

- Сигурно си гладна. Позволих си да поръчам някои неща от ресторанта наблизо.

Доминик се поколеба, но мирисът на готвено с чесън й се видя особено примамлив

- Мм, какво ухае така приятно?

- Макарони със сос маринара. - Ивлин отиде до масата, вдигна капака на голямата картонена кутия, след това подреди чинии и прибори.

- Заповядай. Ще поговорим, докато се храним.

Доминик се разположи срещу нея. Ароматът на италианската храна изпълваше стаята.

- Тъгуваш по него, нали?

Доминик си отчупи парченце хляб.

- По кого?

Ивлин се усмихна и сложи ръка върху нейната.

- Мила моя, безсмислено е да увърташ. Знаеш ли какво е некромантия?

- Не.

- Некромантията е изкуство да се общува с душите на мъртвите. Някои го наричат черна магия, но всичко зависи от това с кого общуваш. Съществувала е още в Древен Египет, когато Озирис е призовавал мъртвите, за да получава от тях напътствия.

- Тоест... искате да кажете, че общувате с мъртвите?

- С техните души.

Доминик втренчи поглед във вилицата си.

- Не бих искала да ме смятате за скептичка, но...

- Тялото е само физична величина. При раждането ни всеки от нас се свързва с душата, нашата живителна сила, духа, или енергийното поле, което укрепва връзката тяло - душа.

- Добре, но позволете да ви прекъсна. Аз не съм религиозна и ми е трудно да повярвам в тези неща.

- Но напоследък проявяваш интерес към тях, нали? - Доминик преглътна мъчително. - Защото търсиш отговора на нещо.

- Така е.

- Искаш да разбереш дали Майкъл е жив.

Доминик едва сдържа сълзите си.

- По-скоро се нуждаех от увереност, че всичко там е приключило. Нали ме разбирате, за да продължа напред.

- И какво ти казва сърцето?

- Сърцето ли? - Тя се облегна назад. - Казва ми, че е жив. Но умът ми смята друго.

Жената я изгледа замислено.

- Доминик, мога да те водя поне известно време по този път, но и аз не знам отговорите на всички въпроси. Ако ги знаех, щях да променя бъдещето.

- Какъв път? Какво бъдеще? За какво говорите, по дяволите?

Ивлин мълчеше.

- Попитах ви - какъв път?

- Твоят път, Доминик. Твоята съдба, съдбата на твоите деца.

- Вижте какво... направих грешка. Време е да тръгвам. - Тя се надигна.

- Върви си, щом искаш, но това няма да промени нищо, само ще влоши нещата. Не зная по каква точно причина, но по-висши сили са те избрали да бъдеш част от техни добронамерени планове, а мен - да бъда твоя водачка. Аз не съм твой враг, Доминик - враг ти е страхът, най-вече от непознатото.

- Казвайте каквото имате да казвате - рече Доминик и седна.

- Първото, което трябва да направим, е да преодолеем недоверието ти. Аз не съм психиатър, нито психоаналитик, който да разчита на научни методи, за да те води напред. От друга страна, произхождам от семейство със стари традиции в комуникациите между различни измерения. - Ивлин вдигна ръка, сякаш да спре протестите на Доминик. - За да разбереш за какво говоря, трябва първо да приемеш, че всички ние сме заобиколени от енергия, че енергията е всичко и че това, което се променя, е само начинът, по който я възприемаме. Тази маса например изглежда солидна, ала е изградена от атоми, които се намират в постоянно движение. Ако разгледаме един от атомите с помощта на мощен микроскоп, ще видим, че се състои предимно от празно пространство. Частици, движещи се с огромна скорост, говоря за електроните, ще се носят из това пространство подобно на астероиди, а ако се заровим още по-надълбоко, ще забележим други, по-малки частици, наречени кварки, които трептят, разширявайки се към други измерения. Всичко е енергия и енергията е в постоянно движение. Скоростта, с която човешкото същество възприема енергията, го поставя в света на материалното, който е светът на третото измерение. За повечето от нас възприемането на този материален свят е ограничено до нашите пет сетива. Но съществуват и други измерения, които все още нямаме възможност да открием и наблюдаваме. Математически са предсказани общо единадесет измерения, отвеждащи ни в светове, които поне за момента наричаме "духовни". И при тях общата връзка е енергията.

- Както вече казах, енергията е навсякъде около нас - продължи тя. - Сетивата ни не го долавят, но тази стая е изпълнена с енергия. Тя се излъчва от телата ни като топлинни, или мозъчни вълни. Тя трепти из стаята с различни честоти. Ако имахме възможност, бихме могли да черпим от тази енергия, както построените от нас уреди черпят от ефира, в който предаваме звуци и изображения. Защото мозъкът е също един такъв уред, който би могъл да ни помогне да се свързваме с онези, които са преминали в други измерения. Смъртта, Доминик, не е край, а духовете са прояви на Божественото, които създават души. След като умрем, възприятията ни се променят, разширяват се към по-висши измерения.

- Откъде знаете всичко това?

- Защото, мила моя - усмихна се Ивлин, - съм била там. Минавала съм от другата страна.

Доминик почувства, че по гърба й полазват тръпки.

- Случи ми се преди много години, когато живеех в Маями, точно след преминаването на урагана Ендрю. Малко след бурята излязох да разходя кучето си - имах басет, Оскар. Стъпих в една локва и - прас! Така и не бях забелязала, че в нея лежи оголена електрическа жица. Удари ме като камион с тухли.

- И какво стана? - попита заинтригувано Доминик.

- Първото, което си спомням, бе, че изведнъж се бях освободила от бремето на материалната си обвивка. Съзнанието ми се рееше над тялото, гледах го отгоре, проснато като кукла, на която някой е престанал да дърпа конците. Бедният Оскар лаеше като побъркан.

- Бяхте ли изплашена?

- Не. И нищо не може да ме изплаши оттогава.

- Какво стана после?

- Съзнанието ми пое през един тъмен тунел, в дъното на който виждах светлина. Божествена светлина, която ме окъпа с обич, каквато не бях изпитвала никога. - Тя втренчи поглед в Доминик. - Притеснявам ли те с този разказ?

- Малко. Ако е някакъв трик да ме приобщите към вярата...

- Повярвай ми, това е последното нещо, което би ми хрумнало. Истината е, че умрях като атеистка, и то не особено щастлива. Разбира се, всичко това ми мина през главата едва след като преживях "прегледа на живота".

- Прегледа на живота?

- Съществуването ни всеки миг, всяка извършена от теб постъпка, всяка мисъл или чувство, което си изпитвала, всеки, с когото си се срещала, дори съвсем мимолетно, при това не само от твоята, но и от тяхната гледна точка - хора, на които си причинила добро или зло. Изумително и невероятно наситено преживяване, в известен смисъл доста тъжно, в други моменти радостно, дори щастливо, като да се потопиш в море от непредубедена любов. По някое време осъзнах, че не съм сама и че до мен са духовете на родителите ми. Не исках да си тръгвам, но те ми казаха, че още не е ударил моят час, че има неща, които трябва да свърша, някаква особено важна задача. И изведнъж, съвсем неочаквано, се озовах в тялото си. Стори ми се ужасно натежало, като оловен костюм. Изпитвах страшни болки. Чувах гласовете на лекарите, които се бореха за живота ми, но ми беше тъжно, че трябва да се разделя с родителите си.

- Значи се върнахте, за да изпълните задачата?

Ивлин отметна косата си назад.

- През първите няколко години смятах, че задачата ми е да помагам на хората по-добре да разберат смъртта. Когато се възстанових от преживяното, започнах работа над своята първа книга. Досега съм интервюирала осемдесет и седем души, повечето от които са преживели подобни на моята случки. Събрах достатъчно материал, който ми позволи да публикувам две книги, които станаха бестселъри. Въпреки този неочакван успех имах усещането, че нещо не ми достига. А после умря сестра ми.

Ивлин се изправи, дръпна едно чекмедже и се върна с една цветна снимка.

- Двете с Мария бяхме неразделни от съвсем малки. Разликата ни беше само година и един месец. И двете завършихме Кеймбридж. Никога няма да забравя вечерта, когато ми каза, че заминава на експедиция с Джулиъс и онзи негодник Борджия. Това направо ме съсипа.

Доминик се загледа в снимката на двете сестри, направена в Англия.

- Чакай малко! Очите ти... Тук са черни.

- Така е. Промениха се след инцидента. Всъщност станах некромантка тъкмо след случая с електрическия удар.

- Каза, че поддържаш контакт със сестра си.

- Тя е моята духовна спътница, водач из по-висшите измерения, из висшите състояние на съзнанието. Тези висши състояния са сили на Божествената светлина, сили на доброто.

- А има ли сили на злото?

Ивлин въздъхна и продължи: подбираше внимателно думите си.

- Кой е създал света на свободната воля, Господ Бог е позволил да съществуват както сили на доброто и светлината, така и такива на злото и мрака. Тези "по-бледи светлини", както ги наричам аз, се разделят на няколко категории. Призраците са умрелите, които са твърде объркани душевно, за да се издигнат до светлината. Понякога нашите отрицателни мисли и чувства ги привличат в живота ни. По-опасни са обаче таласъмите. Те са създания на мрака, зли са, освен това смятат, че познават законите на вселената и умеят да ги използват. Таласъмите са лъжепророците, за които ни предупреждава Библията. Те ни примамват с познанията си, но не бива да им се доверяваме. Те могат да причинят големи злини. По-чистите източници на светлина ни откарват по-близо до Бог. Това са духовете, които са наши приятели. Никога не ни съдят, нито се опитват да ни направляват, те са тук само и единствено за да ни помогнат да прозрем истината. Ангелите са най-чистата светлина в духовния свят, пратеници на Божествената същност. Те винаги са готови да се притекат на помощ, но от нас се иска да ги помолим. Ангелите се делят на херувими, серафими, ангели-пазители и архангели.

- А ти можеш ли да ги виждаш? Можеш ли да видиш сестра си?

- Не, но усещам присъствието й, когато общуваме.

- И тя ти каза за Мик?

Ивлин кимна.

- Хвани ръката ми и затвори очи. Успокой ума си. Вдишвай дълбоко през носа и издишвай бавно през устата. Съсредоточи мислите си върху Майкъл. Прогони тъгата си и го пусни навътре в сърцето си. Съсредоточи се върху обичта си към него.

Доминик последва указанията й. Замисли се за Мик и за това колко й липсва.

Ивлин почти веднага долови нарасналата енергия около нея и заговори бавно:

- Господи, озари ни с Твоята светлина. Позволи на ангелите Ти да ни водят, насочи мислите ни към доброто. Благодарим Ти за всичко, което Си сторил за нас и нека сега пред нас се открие Мария Розън-Гейбриъл.

Последва продължителна пауза и когато Ивлин заговори отново, гласът й бе променен - нисък и дрезгав.

- Моят син все още не е преминал в царството на духа. Майкъл се е затворил в чистилището.

Клепачите на Доминик трепнаха.

- Божичко... Мик е в ада?

- Няма ад. Душата на Майкъл е окована в гняв, и това е защото е лишен от възможността да обича. От него бе поискано да извърши огромна жертва. Сега обаче той проклина решението си и съществуванието, което е принуден да води, захвърлен на един остров от пространство-време и заобиколен с океан от зло.

- Той... в безопасност ли е там?

- Напротив, намира се в огромна опасност. Измъчван е от особено могъщ таласъм - и той, и населението на острова, нефилимите, или изгубените души. Заслепението на Майкъл му пречи да се защитава от таласъма, но въпреки това той смята, че е длъжен да остане там, тъй като светлината, с която е изпълнен, носи успокоение на Низвергнатите. Те всички са впримчени в едно относително уравновесено съществувание на по-висша темпорална равнина, същата, която ти смяташ за ад. Тъкмо присъствието на Майкъл там създава триизмерна примка от пространство-време. За да бъде спасен Майкъл, човечеството, както и душите на Низвергнатите, примката трябва да бъде скъсана.

- Мария... - прошепна едва чуто Доминик, без да изпуска ръката на Ивлин. - Ще го видя ли някога пак?

- Историята за създаването на света, такава, каквато е предсказана в "Попол Вух", се повтаря. Предстои отново да бъде проиграна последната битка. С раждането на вашите синове доброто и лошото отново поемат по своя път. Твоята роля е да ги подготвиш за битката, която вече се е състояла и е била изгубена преди цяла вечност. Ако този път успеят, Майкъл ще бъде възкресен. В противен случай ще загине човечеството.

- Но трябва да внимавате, защото в деня на раждането на твоите близнаци ще се роди и едно друго дете - продължи тя. - То ще поеме в себе си цялата отрицателна енергия, която ще поквари душата му и същевременно ще подсили тялото му. Това е превъплъщение на изчадието, което държи в плен сина ми и руши пространствено-временния континуум. Най-нечестивото от всички творения, което подлага на мъчения нефилимите, за да се храни от живителната им сила. Пази се от Изчадието, Доминик. Не позволявай да се размножава.