Седем дни и седем нощи

РАДИОБИТИЕ

Мат вдигна очи от пулта и застина от изненада.

- Здравей, Ливи.

Гальовното име, с което я нарече както някога, я накара да се вкамени.

- Искам да поговорим за това, което става помежду ни.

- Помежду ни? Да не съм пропуснал нещо? - усмихна се той и кафявите му очи грейнаха. - Не, определено щях да знам, ако има нещо между нас.

Тя изопна тяло.

- Очаквам да престанеш да ми се подиграваш в ефир. Освен това очаквам, че владееш аудиторията си. Не ми е приятно да ставам за посмешище дори в радиошоу с безплатен телефон за връзка.

- Щеше да си далеч по-непривлекателна мишена, ако не се приемаше толкова на сериозно. Това е само радио, Оливия, не мозъчна хирургия. И както и да се самонавиваш, всичко опира единствено до забавление и рейтинг.

- Това не оправдава поведението ти.

- За предаването ми ли говориш или за представата ти за моя сексуален живот? Доколкото си спомням, някога ти се нравеха и двете.

Напомнянето имаше въздействието на шамар.

- Просто не мога да повярвам, че все още живееш в Нийделенд. Не е ли време да пораснеш?

Той се хвана за сърцето, тонът му остана подигравателен, но в тъмните му очи се долавяше нещо, което не можеше да се разчете.

- Ох, Оливия! Нарани ме.

- Съмнявам се. Макар че бих искала.

Тя се обърна и напусна студиото... Вече се мъчеше да измисли оръжие, достатъчно мощно, за да разбие на пух и прах егото на Мат Рансъм.

БЛАГОДАРНОСТИ

Искам да благодаря на Джени Гризъл, Карън Кендал и Карън Уайт, които ми помогнаха да запазя разсъдъка си и без които отдавна щях да съм се предала. Същото се отнася за Сандра Чейстин, Деб Смит и другите членове на GRAN, чиито идеи спомогнаха за раждането на тази книга.

Благодаря също на Джеф Мадсън, който знае повече за храната и виното, отколкото аз някога ще науча. И на водещия на радио токшоу Йън Пънет за това, че ми позволи да наблюдавам работата му и ми обясни кое би могло и кое не би могло да се случи. Думите "не и в този живот" и досега ме карат да се усмихвам.

Вина за евентуални грешки относно храната, виното или радиоиндустрията нося единствено аз.

Както винаги, трябва да благодаря на сестра ми, Чери Мадсън, на която дължа впечатлението, че съм внимавала в часовете по английски в осми клас. Също искам да благодаря на редактора си, Уенди Макърди, и на помощничката й Ан Бохнър за чудесния начин, по който се справиха с моя ръкопис.

Благодарностите няма да са пълни без специалната ми признателност към моя агент Пам Стриклъп, която сбъдна тази моя писателска мечта.

"Понякога се чудя дали жените и мъжете наистина са двете страни на една монета. Може би трябва да живеят в съседство и само от време на време да си ходят на гости."

Катрин Хепбърн

1.

Денят на Оливия Мур започна с един неверен съпруг и оттам нататък вървеше все по на зле.

Този път неверният съпруг не беше нейният. Естествено той не принадлежеше и на жената с нежния гласец на другия край на линията - факт, който Оливия като водеща на "Лив на живо" по радио Ти Ел Кей се чувстваше задължена да отбележи.

- Човекът си има съпруга, Кларис.

- Да, но...

- Без "но-та". Нека да обобщим фактите.

Оливия преброи аргументите на пръстите на едната си ръка - нещо, което слушателите й не можеха да видят.

- Никога не си била в дома му и не можеш да го търсиш по телефона вкъщи. Не излизате заедно на обществени места. Никога не е свободен по празниците. Срещите ви винаги са по хотелски стаи.

От другия край на линията се чу подсмърчане.

- Какво ти говори всичко това, Кларис?

Ново подсмърчане.

- Този мъж не е свободен, Кларис, защото е женен. - Тонът на Оливия стана сух. - И освен ако през последната година не си живяла на пустинен остров, знаеш, че аз самата имам известен личен опит в тази област.

Кларис спря да подсмърча за момент и се засмя.

- Най-важното е, че той е женен, ти си нещастна, а съпругата му вероятно не пасе трева. - Господ й беше свидетел, че тя също не пасеше трева, когато накрая престана да се преструва, че милият, сигурен и надежден Джеймс просто работи до късно.

- Женените мъже не участват в играта. Те са като онези риби - "морски дявол" - Кларис. Ако имаш лошия късмет да хванеш някоя от тях, длъжна си или да я треснеш в лодката, или да я хвърлиш обратно в морето.

Оливия намести слушалките на ушите си и хвърли бърз поглед през малкото правоъгълно прозорче, което служеше за визуална връзка между студиото и контролната зала. Продуцентката на предаването, в което слушателите се обаждаха за съвети, Даян Лоуи, бе притиснала телефонната слушалка между ухото и рамото си, а пръстите й се стрелкаха по клавиатурата, докато записваше чакащите да разговарят в ефир с Оливия. След всяко име записваше накратко за какво се обажда слушателят или слушателката.

Мониторът пред Оливия показваше, че четири слушателки очакват включване и две от тях са съгласни със съвета й към Кларис. Другите две, които никога не се бяха омъжвали за "морски дявол", нито бяха имали нещастието да излизат с такъв мъж, бяха на мнение, че Кларис просто трябва да укроти топката.

Оливия забарабани по плота пред себе си и се запита с колко ли "Клариси" се бе срещал бившият й съпруг. Стотици, ако се вярваше на жълтата преса. Накрая, разбира се, точната бройка едва ли имаше някакво значение. Една или милион, простъпката се бе превърнала в рецидив и умисълът бе единствено в нейна вреда.

Оливия седна с изправен гръб и зададе въпроса, който се въртеше в главата й:

- Даваш ли си сметка, че приятелят ти е единственият във вашата връзка, който се забавлява?

Чу се изхлипване. Хълцане. Духане на нос - още по-красноречиво заради липсата на картина - и накрая подсмърчане.

- Чуваш ли ме, Кларис? - наведе се към микрофона Оливия.

Почти можеше да види кимането на Кларис.

- Да.

- Добре, защото искам да ме слушаш внимателно.

Едва доловимо подсмърчане и полушепот:

- Добре.

- Отърви се от него, Кларис. Зарежи го. Изхвърли го от съзнанието. Няма значение как. Просто го направи.

Оливия натисна бутона за прекъсване и приключи с обаждането. Без да си даде време да отдъхне, тя включи следващата слушателка.

Остави половината жени да изплачат болката си, напълно съзнаваща иронията на положението - да дава съвети на "другите жени", когато почти шест месеца си бе представяла как след последното увлечение на Джеймс го сполетяват най-различни злини, коя от коя по-лоши от смъртта. После мина на следващото обаждане с надеждата, че този път няма да се налага да човърка стари рани.

- Здравей, Рейчъл. Какъв е проблемът?

- Здрасти, Оливия. Става въпрос за новия ми приятел и моите, ааа... крака.

Последва залп от смях от контролната зала, за щастие далеч от обсега на микрофона и Оливия видя как Даян вдига триумфално юмрук над главата си. Тя почувства същия прилив на адреналин - само в радиото можеше за по-малко от петнайсет секунди да се премине към темата за флиртовете с крака.

Тя прибра зад ухото си един непослушен кичур и се зае с работата. За няколко минути измъкна информация от смутената слушателка. Рейчъл описа новия си мускулест приятел, който докосвал стегнатото й иначе тяло само за да се добере до палеца на крака й.

Оливия си отбеляза да посвети цяло предаване само на краката и други сексуални фетиши. Получиха се и други подобни обаждания и тя си помисли дали пък да не напише книга по темата. Дори взе да прехвърля в главата си разни заглавия. Може би "Обезумели стъпала" или "Пристрастен към кожичките на ноктите".

Като погледна собствените си крака, обути иначе в удобни обувки, тя се опита да се сети кога за последно си бе правила педикюр.

В програмата й нямаше свободно време нито за смукане на палци, нито за деликатни козметични процедури. След скандалния й развод, огласен в пресата, тя бе преместила предаването си от Тампа, Флорида, в Ти Ел Кей, Атланта, и слушателската й аудитория значително се бе увеличила.

Трите часа в ефир всяка сутрин бяха най-открояващата се част от деня й, но статиите, които пишеше редовно, и работата по договора й за серия книги изяждаха и малкото й свободно време. И това беше, без да се включват рекламните участия в различни предавания, за които настояваха от радиостанцията.

- Рейчъл, това не е чак толкова необичаен фетиш. Представлява проблем само ако ти го възприемаш като такъв.

Тя се изправи и закрачи из студиото с размери на пощенска марка - цяло мъчение за енергичен човек като нея, - докато дрезгавият глас описваше в каква форма са палците на краката й и картинно обрисуваше какво обичал да прави приятелят й с тях.

Стените на миниатюрното помещение се стесниха още повече, когато Оливия осъзна, че краката на слушателката й правеха далеч по-добър секс, отколкото с цялото тяло на Оливия.

Тя престана да крачи и изчака Рейчъл с обожаваните стъпала да стигне до истинската причина за обаждането си.

- Приятелят ми отскоро работи в отдела за обувки в "Сакс". През цялото време има възможност да пипа стъпалата на други жени. - Гласът й секна. - Връща се вкъщи подсвирквайки си.

Оливия прехапа вътрешната страна на бузата си и си напомни, че за слушателката й това си бе съвсем реален проблем, който заслужава внимание. За нещастие един поглед през стъклото към контролната зала й показа, че нито продуцентката й, нито говорителят, който се готвеше да прочете кратките новини на кръгъл час, не чувстваха подобно задължение. Ухилени, те заклатиха глави и се превиха от смях.

Нима можеше да ги вини? Собственият й самоконтрол се крепеше на косъм.

- Разбираш ли, Рейчъл, стига да нямаш основателна причина да мислиш, че ти изневерява, аз не бих искала да си правиш прибързани заключения. Всъщност ти предлагам да стъпиш здраво на земята и...

Рейчъл се изкикоти, докато Оливия нанасяше последния щрих от съвета си:

- ...Да помниш, че всяка вечер той се връща при твоите крака, искам да кажа, при теб.

Началните нотки на радиосигнала на шоуто в слушалките й прозвучаха като отменяне на смъртна присъда от губернатора. Оливия се наведе към микрофона за последен път и произнесе със запазената си фраза за финал:

- Аз съм доктор Оливия Мур, която ви напомня да живеете живота си... на живо.

Оливия свали слушалките и събра разпилените по масата листа. В контролната зала отвъд стъклената преграда виждаше, че и Даян прави същото.

Оливия отвори вратата, която ги разделяше, и промуши глава в стаята.

- Добра работа свърши днес, Ди. Благодаря. - Светкавичният оглед на стаята не констатира наличието на обвивки от бонбони, нито трохи от бисквити. Обичайната миризма на кексчета отсъстваше. - Нова диета?

- Да. Току-що я започнах. Мога да ям всичко, освен пица.

- Така ли? - повдигна вежди Оливия.

Продуцентката й се отнасяше към яденето и диетите с еднакъв ентусиазъм.

- Днес мога да изям десет зелени маслини, пет парчета пикантен колбас, парче сирене и колкото мога да поема аншоа.

- Леле! - Оливия се помъчи да не трепне.

Нямаше време за лекции относно актуални диети или за поредния опит да убеди Даян да потърси емоционалната причина за отношението й към храната.

Ако побързаше, щеше да стигне точно навреме за обяда с репортерката на "Атланта Лейджър".Тя помаха и се измъкна през вратата към коридора, където я чакаше секретарката на изпълнителния директор.

- Здрасти, Оливия. Хареса ми разговорът за краката. Ти Джей помоли да се отбиеш в кабинета му на тръгване.

- Не може ли да го отложим за друг път, Анна? Имам по-малко от двайсет минути, за да стигна за едно интервю.

Оперената брюнетка сви извинително рамене. На височина едва стигаше до рамото на Оливия.

- Съжалявам. Каза ми да не те пусна да се измъкнеш. Мисля, че няма да отнеме много време.

Примирена, Оливия последва Анна надолу по коридора покрай двете други студия и втората контролна зала. Минаха през тежката врата, която се затвори зад тях, после прекосиха фоайето към кабинетите на шефовете на радиостанцията.

Ти Джей Лорънс се усмихна и се изправи, когато Оливия почука на отворената врата на кабинета му. Слънчевите лъчи през прозореца осветяваха наскоро обръснатата му глава и се отразяваха в металните рамки на очилата му. Оливия примигна от ослепителната светлина след прекараните часове на изкуствено осветление в студиото и седна на предложения й от директора стол.

Ти Джей си падаше малко ексцентрик според негласните стандарти в радиосредите. В корпоративната атмосфера, която завладяваше повсеместно радиоиндустрията, неговият директен подход и лично отношение към местната продукция го правеха рядка птица. Отговорното му отношение пораждаше изключителна лоялност в хората, които работеха за него.

Именно Ти Джей убеди Оливия да премести шоуто си в Ти Ел Кей и пак той застана твърдо зад Оливия заедно с целия ресурс на радиостанцията по време на медийната истерия, последвала развода й.

На пазара, където все повече радиостанции разчитаха на предварително подготвени програмни пакети, той продължаваше да продуцира и развива местните програми, като подкрепяше талантите и оставаше лично ангажиран с техните предавания. По правило той им бе главният стратег и поддръжник.

Днес обаче усмивката на Ти Джей бе лишена от обичайния си заряд и кафявите му очи имаха разтревожено изражение. Оливия се настани на стола и погледна към мъжа, седнал на бюрото пред нея.

- Какъв е проблемът, Ти Джей?

Той се вгледа в нея за миг, сякаш претегляше думите си. Скръсти ръце на гърдите си и изопна дългите си крака, като преметна глезени, Оливия се размърда притеснено на стола. Езикът на тялото му не обещаваше нищо добро.

- Знам, че бързаш, затова ще ти спестя кървавите подробности. Проблемът, както винаги, е в корпоративния офис в Детройт. - Той замълча и поклати глава с отвращение. - Обикновено се справям с бюрократите, но този път, когато извадих камшика, те не се впечатлиха.

Картината на Ти Джей, облечен в лъскам костюм на звероукротител накара Оливия да се размечтае - да можеха наистина да се намират под цирковия купол и Ти Джей да вкара в клетката тези жалки бизнесмени или поне да хвърли на зверовете малко... месо. Олеле! Отъждествяването на "Лив на живо" с парче сурово говеждо, размахвано пред острите като бръснач зъби на лъвовете, не беше от най-приятните.

Оливия се изправи и отиде до прозореца, където се загледа в тълпите хора, излезли през обедната си почивка по Пийчтри Стрийт. Ти Джей се присъедини към нея и за известно време наблюдаваха заедно от височината на седмия етаж пъплещите долу хора.

- "Лив на живо" не е застрашено, нали?

Ти Джей прокара длан по голото си теме и въздъхна.

- Опасявам се, че трябва да го разгледаме под лупа.

- Защо?

- То е едно от най-скъпите ни предавания. То и "Мъжки разговор" привличат най-голямата слушателска аудитория и имат най-голям износен потенциал, но гълтат и най-много средства. Ти и Мат Рансъм сте най-високоплатените водещи на Ти Ел Кей. Сравнени, двете предавания са почти идентични.

- Как може някой изобщо да сравнява "Лив на живо" с "Мъжки разговор"? Та те дори не са от една и съща планета.

- Да, добре, Мат каза почти същото. Само че Ти Ел Кей е собственост на хора, пробили в бизнеса с продажба на кучешка храна, Оливия. Те не правят разлика между твоята консерва и неговата.

- Как очакват да се справиш с проблема тези търгаши на кучешка храна?

- В общи линии ме уведомиха, че не мога да си позволя и свинско, и говеждо. Договорите на двама ви предстоят да бъдат предподписани. Изпращат тук свой консултант. Може да се наложи да се откажа от един от вас.

2.

За рекордно кратко време Оливия стигна с колата до "Фигаро", най-модния в момента италиански ресторант в Атланта. Гумите на колата изсвириха при паркирането, тя хвърли ключовете на служителя и заобиколи тичешком колата, за да влезе през покрития с тента вход, останала без дъх и в отвратително настроение. Мразеше да закъснява или да я сварват неподготвена, а в момента случаят беше точно такъв. Отгоре на всичко мразеше да я интервюират, което я правеше капо по всички точки. При това без бомбата на Ти Джей за капак.

Репортерът от "Атланта Лейджър" се изправи, когато салонният управител доведе Оливия до масата. Беше млад и стеснителен на вид гъзар, облечен с черна фланелка под свободното сако. Значително количество гел задържаше косата му вдигната на бодлички и въпреки че изглеждаше относително безобиден, червената предупредителна лампичка в главата на Оливия светна на мига.

Беше си "имплантирала" тази невидима аларма и бе усвоила и други техники за оцеляване, когато медиите решиха, че радиопсихоложката, чийто собствен брак се бе провалил с гръм и трясък, чудесно пасва за водещо заглавие.

Без да загърбва настоящото си мото "Никога не забравяй, че катастрофата дебне зад ъгъла", тя започна да си бъбри приятелски с двайсет и няколко годишния репортер. Когато той извади малък репортерски касетофон и го постави на масата между тях, тя дори не мигна, но косъмчетата на врата й настръхнаха.

- Имате ли нещо против?

- Не, не, разбира се, че не - отвърна тя, но мигащата червена лампичка в главата й засвети още по-ярко.

За около петнайсетина минути той се придържаше към безопасни и предсказуеми като отговор въпроси. Да, тя обичаше Атланта. Да, вълнува я шумът около потенциала на предаването й. Не, не смята, че разводът й я прави по-малко компетентна да дава съвети на другите. Напротив! Не, не мисли за себе си като за бита карта. Все пак тя не проповядва морал, а се опитва да помогне на жените да отстояват себе си.

Тогава предаването й било по-скоро като "Скъпа Аби", дори дублирало някои от похватите на Глория Стайнъм? Въпреки че описанието се доближаваше доста до истината, Оливия не се съгласи. Между хапките тя кимаше и махваше с ръка, опитвайки се да избегне преградите и капаните, като през цялото време от главата й не излизаше мисълта за решението, което Ти Джей щеше да вземе.

Чакаше въпроса как й се вижда сега Тампа, градът, където предаването "Лив на живо" бе родено, в сравнение с Атланта, когато тонът на интервюто започна да загрубява.

Тъкмо бяха привършили салатите "Цезар" и тя топеше залък хрупкав италиански хляб в зехтина с подправки, когато събеседникът й спомена едно име, което със сигурност уби апетита й.

- "Атланта Лейджър" тази сутрин обяви вашия колега Мат Рансъм за "Ерген на годината" за пореден път. Като психоаналитик, кое според вас го прави толкова привлекателен за жените?

Той я загледа в очакване и овчата му кожа започна да се смъква, но Оливия се зае да потърси социално приемлив отговор, напук на чувствата, които напираха у нея.

- Ами - реши да поувърта тя, - ако има нещо, което съм научила от слушателите си, то е, че няма граници за нещата, които жените намират за привлекателни у мъжете.

- Значи, вие не намирате водещия на "Мъжки разговор" за привлекателен?

За нещастие само на сляпа жена би й било простено да нарече Мат Рансъм непривлекателен. Оливия се стараеше да запази самообладание, докато мозъкът й се опитваше да изрови първоначалното й впечатление от Мат преди години в Зет Ен Ей. И тогава , и сега той изглеждаше красив като кинозвезда. Всъщност поразително приличаше на Джордж Клуни. Макар че бе по-висок и по-широкоплещест, Рансъм имаше същата прошарена на слепоочията тъмна коса и същите кафяви очи под гъсти тъмни вежди, както и същата идеално изсечена мъжествена брадичка.

За себе си Оливия го намираше за прекалено красив, твърде злостен, твърде егоистичен... твърде... въобще изобщо. Преди осем години в Чикаго той бе сринал със земята всичките й романтични илюзии, но сега едва ли бе времето и мястото да го споделя.

- Не съм казала подобно нещо.

- Мислите ли, че заслужава титлата "Ерген на годината"?

Оливия отпи глътка вода. Рансъм беше трийсет и шест годишен с манталитет на двайсетгодишен и не би разпознал повика за сериозна връзка дори да го ухапе по...

Оливия вдигна очи, забеляза вълчия блясък в очите на репортера и разбра как се е чувствала Червената шапчица, макар и във въображението на Шарл Перо.

- Не мога да се сетя за някой, който повече да заслужава тази титла. Господин Рансъм внася изцяло нов смисъл в определението за ерген.

- Ами заядливите забележки, които си разменяте задочно в ефир и в интервютата? Какъв е проблемът между вас двамата?

Тя вирна глава и погледна снизходително репортера.

"Искаш да кажеш, освен факта, че аз съм психоаналитик със стаж, който се занимава с междуличностни проблеми, слагащи отпечатък върху живота на слушателите ми, а той е новоизлюпен демагог, който дълбае в наболели проблеми като например, защо жените не разбират от футбол?"

"Или пък какво ще кажеш за факта, че работата на едно и също място с него разравя спомени, които осем години се мъчех да погреба, а днес научих, че един от двамата е на път да измести другия от Ти Ел Кей?"

Оливия успя да докара усмивка на лицето си.

- Просто малко заяждане в ефир. Предаването на господин Рансъм привлича голяма мъжка аудитория, а моята е предимно дамска. Понякога е здравословно да си разменим по някоя и друга... закачка. Това нищо не значи.

Репортерът се ухили и свали ликуващо каквото бе останало от овчата си маскировка.

- Значи не ви притеснява статията, в която той ви определя като... - прегледа бележките си вълкът - "метежник във войната между половете"?

Оливия пъхна в устата си последното залче хляб и едва не се задави. Сдъвка го внимателно, преди да отговори:

- Е, бях изненадана, че Рансъм призна, че се води война, когато неговата армия търпи такива тежки загуби. Още повече съм изненадана, че мъж, който не крие, че често посещава барове, кръстени на части от женската физика, знае значението на думата "метежник".

- И не сте разстроена, че водещият на "Мъжки разговор" ви нарече "Радостоубийца на годината"? Или че цели двайсет минути в снощното му предаване бяха отделени за облози със слушателите за това, откога не сте правила секс?

Оливия почувства как челюстта й увисна при последната обида. Престори се, че бърше със салфетката ъгълчето на устата си и си напомни, че някои въпроси не заслужават да бъдат удостоявани с отговор. Откакто подписа договор с Ти Ел Кей преди десет месеца, тя много внимаваше да поддържа с Мат чисто професионални отношения, но "Ергенът на годината" явно не мислеше така.

- Искате ли да опровергаете твърденията на Мат Рансъм или на неговите слушатели?

Оливия продължи да дъвче бавно. Неотдавна един журналист я бе помолил да обобщи с около пет думи най-големите пречки за щастието на жените и тя предизвика сензация, като ги определи само с една: "Мъжете."

После премисли отговора си и добави: "Сексът." Тези две теми и готовността й да ги обсъжда в ефир покачиха много рейтинга на предаването.

Оливия нямаше намерение да се остави да бъде подведена да каже нещо, за което после да съжалява, нито възнамеряваше да допусне Мат Рансъм да я съсипе повторно - този път не лично, а професионално. Ако запазеше самообладание, щеше да излезе от това интервю с ненакърнено достойнство и дори с предимство в задаващата се битка.

- Без коментар, доктор Мур?

Оливия остави салфетката на масата и внимателно отмести встрани чинията си. Погледна вълка право в очите и царствено повдигна едната си вежда, като заговори отчетливо и бавно заради касетофона, поставен помежду им на масата.

- Въпреки голямото ми уважение към господин Рансъм и неговото шоу - колкото и малко от неговите предавания да съм слушала, - ако някога реши да се захване с по-значими теми като реалния живот и връзките, може би бих могла да му помогна.

Козината на вълка слегна и той възпроизведе усмивка. Спря да яде, взе бележника си и започна да записва.

Оливия знаеше кога да си тръгне. Като преметна чантата си през рамо, тя благодари на домакина си за обяда, бутна стола си назад и стана. Преди да тръгне, застана с ръце на облегалката на стола, кимна към бележника и касетофона и дари репортера с най-блестящата си усмивка.

- Чувствайте се свободен да ме цитирате.

- Слушате "Мъжки разговор", където един мъж може да се чувства като мъж. Часът е двайсет и три, денят - петък, което означава, че днешният разговор е без тема и без правила. Обадете се на телефон 1-555 - за мъжки разговор. Винаги имам мнение. Това ни е присъщо.

След като изключи микрофона си, Мат Рансъм се облегна назад на стола, опъна дългите си крака на масата пред себе си и сключи ръце зад врата си, докато чакаше да изтече петминутната рекламна пауза. В оставащия час до полунощ радиостанцията беше почти празна - точно както обичаше той.

Две минути по-късно метна минибаскетболната топка в коша, закрепен на стената, и се усмихна, когато уцели. Следващата я хвърли с лявата ръка, а по-следващата със затворени очи.

Доволен, той взе чашата с хладко кафе по-скоро по силата на навика, отколкото заради нуждата от кофеин. Мат бе нощна птица, открай време беше, и предпочиташе да работи нощем, когато всичко бе някак по-лежерно и по-небрежно.

В оставащата една минута до ефир той нахвърля няколко бележки по темата за следващото предаване в понеделник и се замисли за снощното шоу. Започна с въпроса "Защо мъжете и жените не могат да си поделят дистанционното за телевизора?", като планираше да мине направо към обсъждане на основните разлики между двата пола - тема, идеално пасваща на неговия тип хумор.

Вместо това шоуто се изроди в оплюване на семейната психотерапия, което предизвика язвителната оценка на друг слушател за психотерапията като цяло, което от своя страна доведе накрая до темата за самата доктор Оливия Мур.

Дори той, който обикновено не се затрудняваше да следва потока на мисли на слушателите си, се изненада колко бързо се завъртя в обръщение името й и колко разпалени бяха слушателите му, предимно мъже, при споменаването му. На висок тон изразяваха несъгласието си с проженската й позиция и оплюването на мъжете, което често й се случваше и някак си те като че ли не можеха да се сдържат.

За себе си бе със съвсем чиста съвест, че не той повдигна темата за сексуалния живот на Оливия или за предполагаемата липса на такъв. Но щом веднъж темата бе повдигната, му коства доста усилия, докато я смени. Самият той се почувства в известен смисъл малко неловко от грубите шеги и злостните нападки.

Не му стигаше нездравия интерес на слушателите към доктор Мур, ами на всичкото отгоре се опитваха да го накарат да обсъжда и да парира съветите й. Дори да питаеше и капка уважение или вяра в семейната психотерапия, нямаше интерес да го споделя със слушателите. Работеше в развлекателната индустрия и предаването му беше предназначено да провокира мисленето на слушателите, не да ги лекува.

Десет секунди преди включването в ефир той се облегна назад на стола и се прицели за последно в коша. Кафето имаше вкус на престояло, а ударът му беше неточен. Дигиталният часовник на стената отброи последните секунди и той оповести:

- Слушате "Мъжки разговор", където мъжът може да бъде мъж. Аз съм Мат Рансъм.

- Здрасти, Мат.

Мат разпозна провлечения гърлен говор на един от редовните си слушатели - шофьор на товарен камион, спечелил прякора си като преден защитник на "Булдозите" от университета "Джорджия".

- Здрасти, Доуг. Как си?

- Не много добре. Приятелката ми, Джо-Бет иска да се женим.

- Дявол да го вземе, Дуог! Това да не са ти "Анонимни връзки"?

- Извинявай, човече, но трябва да поговоря с някого.

- Не може ли да поговорим за футбол? Или да обсъдим кое е по-добре - да си купиш кола в брой или на лизинг?

- Имам нужда от малко помощ, Мат. Джо-Бет слуша предаването на онази доктор Оливия. Някой трябва да застане на моя страна.

Мат се обърна за помощ към продуцента си Бен, но онзи страхливец се направи на разсеян. Мониторът му показа, че още един слушател чака на телефона. На хоризонта не се задаваше пауза за реклами.

- Добре, добре. Какъв е проблемът?

- Ами, според мен няма никакъв проблем, но Джо-Бет все ми напомня за биологичния си часовник. Казва, че е време да се установи и да създаде семейство.

- Защо просто не й кажеш, че трябва да го обмислиш? Сигурен съм, че и тя не иска да прибързва. Откога сте заедно?

- От три години.

- Три години? Мили боже! Колко време е необходимо, за да решиш дали искаш да си с някого?

- Все едно слушам Джо-Бет. Точно ти ли ми го казваш? Колко пъти досега си бил избиран за "Ерген на годината", Рансъм?

- Няколко.

Доуг изсумтя.

- Не виждам да си се установил и да си се обвързал за цял живот, а, Рансъм?

- Не.

- И защо приятелките ти не се обаждат в предаването и не се оплакват?

- Защото не им давам поводи за оплаквания. Честен съм. Още веднага им обяснявам какво могат да очакват от мен, а именно - добро прекарване, и не ги баламосвам, че предлагам нещо повече.

- Получава ли се?

- Винаги. Нека да ти го обясня, Доуг - истинските мъже трябва да бъдат пределно ясни. И тогава няма проблем.

- Е, малко е късно за това. Джо-Бет няма грешка, но просто не съм готов да се оженя отново.

- Разбрах те, Доуг. Но пак ще ти кажа, че е много по-лесно да го кажеш още в самото начало, отколкото по-късно да ти се наложи да се оправдаваш. Сам си се насадил на пачи яйца. Сега каквото и да направиш, все ще си прецакан.

Мат приключи разговора, погледна часовника и изпита облекчение, тъй като бе почти време за рекламна пауза. Прие едно от обажданията, изслуша някакъв хленчещ мъж съвсем не на място и заряза останалите чакащи за включване слушатели, като даде знак на Бен, че е готов да премине към следващата част.

Ето това става, когато учиш мъжете да бъдат по-чувствителни - превръщат се в лигльовци. Това хич не му допадаше.

Най-накрая прозвуча сигналът на предаването. Имаше нужда от това прекъсване, а когато отново излезе в ефир, бе решен да не допусне повече никакво мрънкане. Мат погледна през стъклото, хвърли кръвнишки поглед към Бен по навик и се наведе към микрофона.

- Вие слушате "Мъжки разговор"... не, не е "Скъпа, Аби". Ако имате да кажете нещо по мъжки, обадете ми се. Днес е петък и имате възможност сами да избирате темата за разговор.

След сигнала за приключване Мат се изправи, свали си слушалките и с облекчение напусна студиото. Мина покрай контролната зала, надолу по коридора и стигна охранявания вход, преди да забави крачка. Последните два дни бяха предостатъчни, за да развалят настроението на всеки мъж. Първо Ти Джей сподели с него дилемата си с бюджета, а сега пък слушателите му се опитваха да го превърнат в нещо като консултант по сърдечните връзки. Бррр!

Според Мат най-добри връзки бяха онези, лишени от каквито и да било усложнения, както бе казал в предаването. Двама души се събират, наслаждават се на компанията си и просто продължават нататък, когато им омръзне. Ако не се сближаваш твърде много, никой няма да бъде наранен. През целия си живот като възрастен бе живял безпроблемно, придържайки се към тази философия, с изключение на едно отдавнашно покушение над мъжкото му его, засегнало сериозно сърдечните му струни, и не виждаше причина да я променя.

Спря се пред таблото с изрезки от пресата и си взря в снимката на доктор Оливия Мур. Странно, как отново й се бе удало да нахлуе в живота му. Не само че предаването й бе започнало да променя облика на неговото, но според Ти Джей сега тя му бе конкуренция. Едно от двете предавания трябваше да падне.

Той присви очи. Беше придобила по-изискан вид, но физически не беше се променила много от времето в Чикаго. Скулите й все така бяха очертани драматично нагоре от двете страни на правилния, леко вирнат нос, докато устните й оставаха твърде плътни за решителната брадичка. Русата й, лъскава като коприна права коса падаше до раменете, а раздалечените й зелени очи продължаваха да излъчват закачлив интелигентен блясък.

И все така му въздействаше, без изобщо да го цели.

Мат си наля за последен път от отдавна изстиналото кафе, опита се да му придаде по-приятен вкус, като го притопли в микровълновата печка и се отправи към контролната зала, без да престава да мисли за Оливия. Когато дойдеше време Ти Джей да направи избора си, странно, но щеше да съжалява за напускането й.

Да, тя щеше да му липсва. Също така щеше да му липсва вълнението в реакциите на слушателите всеки път когато кръстосваха шпаги в ефир.