Загадката Орион

ЗАГАДКАТА ОРИОН

Робърт Бовал

Ейдриън Гилбърт

УВОД: Последното от чудесата на древния свят

Негово величество владетелят Хеопс през цялото време се опитваше да открие броя на тайните камери в светилището на Тот, за да направи толкова и за своя "хоризонт" (пирамида)...

Папирус "Весткар", Берлински музей

Що се отнася до Хеопсовата пирамида, дали знаем всичко за нея, дали действително я познаваме? Археолозите смятат, че са завършили проучването й преди осемдесет години, а след това - ето ти изненада, съвсем случайно през 1945 г. бяха открити непокътнати грамадните погребални лодки...

Жорж Гойон. Тайната на строителите на големите пирамиди

В древността, когато Александрия била най-процъфтяващият град през периода на елинската цивилизация и се славела с пътешествениците си, са съществували седем чудеса, чиято известност надминавала всичко останало и всеки е мечтаел да ги види. Шест от тях - Градините на Семирамида във Вавилон, Статуята на Зевс на Олимп, Храмът на Артемида в Ефес, Мавзолеят в Хеликарнас, Колосът от Родос и Фароският фар в самата Александрия, вече не съществуват. Съвременните любители на пътешествия могат да посетят само единственото останало чудо от древността - египетските пирамиди.

Тези изключителни постройки, пред които праисторически паметници като Стоунхендж изглеждат детинска игра1, будят страхопочитание векове наред. Размерите им предизвикват удивление, да не говорим за точната им геометрия. Как са построени, си остава загадка - дори днес трудно биха се намерили строители да ги възпроизведат точно въпреки предимствата на съвременната строителна техника. В епохата на Древния Египет не е имало самосвали или кранове, нито стоманени въжета, нито дори метални сечива. Само с помощта на прости макари и полиспасти древните египтяни са издигнали върху пустинята планини от каменни блокове с наистина удивителна точност. По-необяснимо е дори не как са ги построили, а защо? Защо са решили египтяните да строят пирамиди, които, доколкото знаем, преди това не са били строени?2 Защо са ги издигнали толкова огромни и с такава точност на изпълнението? Защо са ги разпръснали из пустинята, вместо да ги съберат на едно място?3

Съвременната египтология не дава убедителен отговор. Вземете който и да е учебник по древна история и ще се натъкнете на обяснението, че пирамидите са предназначени за гробници на владетелите. Но защо, след като една проста дупка в земята би била достатъчна за целта, на египтяните им хрумва да строят гробници с височина до 147 м? Защо е това гигантско усилие, за да се приюти само едно мъртво тяло? Дори фактът, че фараоните са били всевластни и тачени като живи богове, не обяснява появата на подобни съоръжения, чието строителство изглежда колосална загуба на време и енергия.

Разпространената представа за тълпи от роби, изпълняващи тази непосилна задача, също е мит. Няма доказателства в това огромно строителство да са заставяни хора да участват насила, дори напротив. Майсторството на изпълнението подсказва гордост от умелата работа, а някои дребни подробности от планировката говорят за идеали, които не съответстват на бруталния образ на Древния Египет, създаден в епичните филми с библейска тематика.

Всъщност египтяните са били високоцивилизовани и религиозни по времето, когато европейците все още са били примитивни. Затова много по-правдоподобно е да се предположи, че са строили пирамидите си като утвърждение на религиозните си убеждения, а не за прослава на мъртвите владетели, колкото и велики да са били те. Египтяните освен това били изключително сдържан народ, който пазел тайните на религията си и ги разкривал само на малцина посветени. Като се има предвид, че именно тези избраници са ръководили строителството на пирамидите, не е чудно, че не знаем почти нищо за мотивите им.

Има и тайни около определени пирамиди, особено около Голямата пирамида в Гиза, останала непокътната в продължение на хилядолетия. Група работници, изпратени от халифа Мамун, син на легендарния Харун ал-Рашид, проникват в нея за пръв път през 820 г.4 След като копаят седмици твърдия пясъчник, те попадат в тъмен, мрачен проход. При изследването на тунелите и галериите се открива система от три камери, които за жалост на търсачите се оказват празни. В т. нар. Камера на фараона е открит само един гранитен саркофаг без капак.

Самите древни египтяни не споменават почти нищо за пирамидите си. По времето на Тутанкамон (около 1300 г. пр. Хр.) пирамидите в Гиза са на повече от 1000 години и споменът за строителите и поводът за построяването им са изличени от народната памет. Гърците и римляните, които окупират Египет от IV в. пр. Хр. до VII в. сл. Хр., не са се интересували от тези паметници, въпреки че гръцкият историк Херодот, прекарал известно време в Египет през V в. пр. Хр., се опитва да обясни произхода и предназначението им в своята "История". Това е първият оригинален писмен документ за пирамидите, стигнал до наши дни, и е смесица от лично мнение, местни разкази и легенди5. Едва арабите, които нахлуват в Египет през VII в. сл. Хр., правят опити да изследват пирамидите.

Голямата пирамида продължава да привлича търсачите на приключения и се е радвала на най-голям интерес от всички постройки в историята на цивилизацията. През вековете се раждат съмнения, че тя крие още тайни, че някъде вътре има скрита камера, която един ден ще бъде намерена. Поколения египтолози - професионалисти и любители, я търсят безуспешно, използвайки всякакви средства - от динамит до рентгенови лъчи.

На 22 март 1993 г. световните средства за информация6 възбудено съобщиха, че един неизвестен инженер по роботика, Рудолф Гантенбринк, е направил най-значителното археологическо откритие на десетилетието. Нает от Германския археологически институт в Кайро да открие начин за по-добра вентилация в Голямата пирамида, Гантенбринк изпраща малък робот с дистанционно управление - УПУАУТ 2 ("Този, който проправя пътя" на древноегипетски), нагоре в южната шахта на Камерата на царицата. Спирайки след 65 м, роботът изпраща видеоснимки на някаква малка врата с лъжлив отвор под нея.

Наличието на врата предполага нещо от другата й страна, може би камера. Ако тя наистина съществува, не би могла да е ограбена след построяването на пирамидата, защото шахтата е запечатана от двата края. Каквото и да са поставили в нея древните египтяни, то лежи вътре вече най-малко 4400 години и сигурно е още там, а след като строителите са положили толкова усилия да го скрият, вероятно е нещо много важно - по-важно от мумията на мъртъв фараон. Това предполага, че може би е нещо, което древните са смятали за сърцевина на религията си и вероятно изяснява преди всичко мотивацията за строителството на пирамидите...

Но Рудолф Гантенбринк не е единственият, който се интересува от шахтите, защото аз вече няколко години ги проучвах във връзка с астрономическото им значение. По чиста случайност с Ейдриън Гилбърт бяхме снимали Камерата на царицата и отвора на южната шахта само дни преди УПУАУТ 2 да се впусне в епичното си пътешествие и аз се срещнах с Рудолф и екипа му, докато те правеха последни приготовления за изследването на шахтата в Камерата на царицата.

С Ейдриън се интересувахме от много по-абстрактен въпрос: какво биха могли да символизират тези шахти? Вече е известно, че те не са предназначени за вентилация. От най-голямо значение е посоката им - към определени звездни области, от голяма важност за древните египтяни. Вече няколко години проучвах въпроса за изчезналата религия на древните строители на пирамидите, свързана със звездите, и бях публикувал статии по въпроса; струваше ми се обаче, че данните за ъгъла на наклона на някои шахти са неточни. Затова се надявах, че новите лазерни измервания на Гантенбринк ще ни дадат по-точни отчети, така че да се докаже астрономическото предназначение на шахтата.

Фиг. 1. Напречен разрез на Голямата пирамида с камерите, проходите и шахтите

Изумителното откритие на Гантенбринк бе оповестено на първата страница на лондонския "Индипендънт" и дописникът му за археологически въпроси се свърза с мен като говорител на Гантенбринк във Великобритания. Той ме помоли да коментирам религиозното значение на шахтите. Аз обясних, че южната шахта в Камерата на фараона е насочена към съзвездието Орион, свързано с бога Озирис, а съответната шахта от Камерата на царицата (блокирана от "вратата") сочи към Сириус, звездата на богинята Изида7. Тази ориентация не е случайна, а очевидно е свързана с предназначението на пирамидите.

Тогава за пръв път светът узна за академичния спор относно звездната религия, свързана с пирамидите, тъй като в учебниците винаги се е поддържала "слънчевата хипотеза". Същата вечер по телевизионен канал 4 световнопризнатият авторитет по пирамидите д-р Едуардс подкрепи теорията ми, като изказа предположение, че зад вратата може би се крие статуя на фараона, "зареял поглед към Орион". По въпроса за шахтите на следващия ден вестник "Дейли Мейл" писа, че именитият учен казал: "Наричаха ги вентилационни шахти поради липса на повече сведения... Те са насочени към съзвездието Орион, чиито звезди са богът Озирис."8

Какви други тайни, свързани със звездите от Орион, пазят пирамидите в Гиза? С потвърдения от Гантенбринк точен ъгъл на шахтата, проверен от УПУАУТ 2 и подкрепил предвижданията ми, получих последното доказателство, че пирамидите са построени съгласно един генерален план - прост, но с удивителни последствия за нашите представи за онази далечна епоха.

Ключа към тайната на Орион бях започнал да търся дванадесет години по-рано.

1. Генезис на загадката Орион

Хилядолетия небосводът е подтик за развитието на науката, на надеждите и стремежите на човечеството за бъдещето; никъде другаде представите на първите цивилизации не са така пълно пресъздадени, както в рисунките, издълбани в гробниците на Древния Египет.

Джейн Б. Селърс. Смъртта на боговете в Египет

I. Танц за Сириус

През 1979 г. на лондонското летище Хийтроу си купих книгата на Робърт Темпъл "Тайната на Сириус"1. Взех я със себе си в Судан, където щях да работя върху проект за свързване на реките Сини Нил и Рахад чрез система от канали2.

Книгата се оказа исторически детектив, твърде интересна, защото поставя в центъра на вниманието африканското племе догони, което на всеки шестдесет години представя церемония, наречена Сигиу, при която маскираните шамани на племето изпълняват сложен танц. Церемонията символизира възраждането, основано на движението на Сириус, известен още като Кучешката звезда. Сириус е най-ярката звезда на небосвода от съзвездието Голямо куче точно под Орион3. В "Тайната на Сириус" се изследват елементи от древноегипетската астрономия и тъй като бях любител египтолог и запален изследовател на древноегипетската астрономия, книгата ми се стори особено подходяща за Судан, където нощното небе е идеално за наблюдение.

Открих, че тайната на Темпъл се основава на една статия, написана през 50-те години на ХХ в. от двама френски антрополози - Гриол и Дитерлен4. Те изследвали догоните и установили, че племето е неочаквано добре осведомено за Сириус и невидимия му двойник - бялото джудже Сириус Б. Робърт Темпъл - американец, заселил се във Великобритания, член на Кралското астрономическо дружество, завършил ориенталистика и санскритски език, попада на статията през 60-те години на миналия век. Той се удивлява как е възможно догоните да знаят за съществуването на Сириус Б, който се вижда едва-едва с много мощен телескоп (чак през 1970 г. астрономът Ървинг Линдънблад успява с големи трудности за пръв път да снима Сириус Б)5. След като повечето хора днес изобщо не знаят за съществуването на Сириус Б, а малцина са и онези, на които е известен и Сириус А, как е възможно догоните да са имали точна информация за Сириус Б през 50-те години на ХХ век?

Следващата загадка е как догоните са успели да съхранят информацията си за Сириус под формата на култови маски, някои отпреди столетия, които се пазят в пещери. Интересът им към миниатюрната звезда е твърде странен - какви са корените на знанията им за нея?

Заключението на Темпъл е, че поради очевидната невъзможност сведенията да са получени от съвременни астрономи, вероятно те се коренят в далечното минало и са известни на догоните преди преселването им в Мали, където живеят сега. В Древен Египет Сириус е смятан за най-важната звезда на небосвода, свързана с най-тачената египетска богиня Изида. По този обиколен път статията на френските антрополози за почти неизвестното африканско племе в края на краищата довежда Темпъл до Древен Египет. Ето какво пише той:

"Когато започнах книгата през 1967 г., целият въпрос се криеше в едно африканско племе... Догоните притежаваха информация за двойната звезда Сириус, която изглеждаше толкова невероятна, че бях подтикнат да проуча материала. В резултат седем години по-късно, през 1974 г., бях в състояние да докажа, че сведенията на догоните датират отпреди повече от 5000 години и са били известни на древните египтяни до династичната епоха преди 3200 г. пр. Хр"6.

Въпреки че останалата част от съдържанието, засягаща митологията на Близкия изток, бе твърде непроверена, Темпъл беше намерил загадка, достойна за по-нататъшни проучвания. Ако догоните са получили знанията си за Сириус Б в наследство от древните египтяни, какви ли други познания за звездите са владеели древните? Винаги съм смятал, че в Древен Египет през всички епохи са почитали не толкова звездите, колкото бога на слънцето Ра. Знаех, че по времето на фараона Ехнатон (около 1350 г. пр. Хр.) за кратко е съществувала някаква ерес, засягаща бога Атон, символизиран чрез слънчевия диск7.

Във всеки случай по времето, когато четох "Тайната на Сириус", знаех много малко за по-древния култ към звездите. Темата се оказа интересна и пренебрегвана област за проучвания, макар и една от най-важните за разбирането на древноегипетския небесен култ. Оказа се, че по въпроса е писано толкова малко, защото това е езотерично познание от най-висш порядък. Египтяните вероятно са най-великите астрономи на древния свят, но за разлика от гърците и римляните по-голямата част от познанията им са били достояние на тесен кръг посветени8. Поне що се отнася до някои тайни, свързани със звездите.

Струваше ми се очевидно, че доказателства за това загубено познание трябва да търся не при племената в Мали, а в самия Египет. Там древните жители са оставили достатъчно доказателства под формата на храмове, гробници, обелиски, надписи и - преди всичко - пирамиди. Имах предчувствие, че загубеното познание може да се окаже много важно, и усещах силно желание да тръгна по следата.

След като изпълних договора си в Судан през 1980 г., започнах работа в Саудитска Арабия. Тогава не предполагах, че след по-малко от година ще се натъкна на удивително свидетелство, което ще събуди отново интереса ми към звездната загадка и ще подскаже връзката й с пирамидите.

Но преди да навляза в темата, позволете ми да направя един кратък преглед на досегашните познания за епохата на строителство на пирамидите и т. нар. звезден култ на египтяните от онези древни времена.

II. Земя на божествени владетели

Територията на Египет щеше да бъде просто продължение на пустинята Сахара, ако през нея не протичаше най-дългата река в света - Нил. Мощната водна артерия извира от сърцето на Африка и се подхранва от водите на езерата Тана в Етиопия, Виктория и Албърт в Уганда. Тя носи живот на иначе сушавия район на Судан и Египет. Погледната от самолет, реката прилича на гигантска змия, която пълзи бавно на север към Средиземно море. Притежава особена красота и притегателна сила, които странно контрастират с околната жарка пустиня.

Египтяните имат основание да боготворят р. Нил, за която вярват, че е божествена проява. Поради оскъдните валежи реката е единственият им постоянен източник на прясна вода. Битието им до голяма степен се определя от нейния ритъм. Пролетното пълноводие, причинено от топенето на снеговете по високите върхове на етиопските планини, се наблюдава около времето на лятното слънцестоене и е най-важното събитие в египетския календар. Нил напоява обширна област по двата си бряга, върху която се отлагат огромни количества черни мазни наноси, повишаващи плодородието на почвата. Това естествено наторяване е толкова добро, че се получават по няколко реколти годишно. Във всяко отношение Египет наистина е бил (и все още е) "дарът на Нил".

Фиг. 2. Карта на Египет по поречието на р. Нил

Населените райони на страната (като се изключат няколко оазиса в пустинята) географски се разделят на две ясно обособени части: дългата тясна долина на р. Нил, която следва извивките на реката през каньоните и пустинята, и триъгълната равнинна делта при устието. Двете части се наричат съответно Горен и Долен Египет и са твърде различни. Плодородната долина на Горен Египет е тясна ивица, дълга около 600 мили и широка едва около 3 мили. В миналото тя е била достатъчна за изхранване на местното население, но земеделието не е изчерпвало неговия поминък. Реката е и важна транспортна артерия, свързваща сърцето на Африка с Долен Египет. Градовете в Горен Египет са били средища за търговия със слонова кост, скъпоценни камъни, дървесина, подправки и роби и тази търговия, наравно със земеделието, съставяла богатството на Горен Египет. За разлика от него Долен Египет е плоска алувиална равнина, където се намират част от най-ценните обработваеми площи в света, напоявани постоянно от могъщата река. Древните египтяни превърнали първоначално блатистите местности в обработваема земя. Сега там са засадени големи площи с финикови палми, а под тяхната сянка се отглеждат други култури, които изхранват населението и животните. Известен с реколтите си на пшеница и други зърнени култури, районът е бил една от големите житници в древния свят.

Естественото разделение на територията води до създаване и на две отделни царства - Горен и Долен Египет. Столица на Горен Египет е бил Нехеб, близо до Хераконпол, закрилян от богинята в образ на лешояд Нехбет. Столица на Долен Египет бил град Пе в делтата, преименуван по-късно от гърците на Буто. Той бил закрилян от богинята с образ на кобра Еджо, известна и като Уаджет. Как са били свързани двете царства преди династичната епоха, не е известно, но египтолозите приемат, че са обединени при царуването на Менес - силен владетел на Горен Египет, известен с прозвището "царя скорпион". Смята се, че около 3100 г. пр. Хр. той завладява Долен Египет и се обявява за владетел на двете царства, като поставя началото на Първата династия. Оттогава започва и летоброенето на египетската история, въпреки че самите египтяни смятат цивилизацията си за много по-стара и се връщат към една епоха на разцвет, когато двете царства се управлявали от боговете. Те приемат антропоморфното божество Озирис за първия божествен владетел на страната. Фактът, че Египет в далечното минало е бил разделен на две царства, никога не се забравя и фараоните винаги се титулували "господар на двете земи", "владетел на Горен и Долен Египет". Почитали и двете богини закрилници - Еджо и Нехбет, и често носели двойна корона с червена част за Долен Египет и бяла за Горен Египет, която символизирала властта им над двете области.

След като Менес завладява Долен Египет и обединява царствата, на трона се сменят тридесет и две династии, включително и гръцката на Птолемеите, която поема властта в страната след завладяването й от Александър Велики през 332 г. пр. Хр. Клеопатра е последната владетелка, преди Египет да падне под властта на Рим през 30 г. пр. Хр., с което се слага край на династиите на фараоните. За удобство при археологическите изследвания този дълъг исторически период - от 3100 до 30 г. пр. Хр., е разделен на по-малки периоди, всеки от които обхваща царуването на няколко династии9. За нашата тема най-важен е периодът на Старото царство, или епохата на пирамидите. Той включва времето от Третата до Шестата династия (2686 - 2181 г. пр. Хр.). Според д-р Едуардс периодът е "епоха на пирамидите в най-голяма степен" и достига пълния си разцвет при Четвъртата династия, когато са построени най-внушителните пирамиди10.

Менес основава новата си столица в Мемфис сред пищните палмови горички на западния бряг на р. Нил. Местоположението й има голямо политическо и символично значение, тъй като се намира близо до началото на делтата, където се срещат Горен и Долен Египет. Почти нищо не е останало днес от древния голям град - магарета и други домашни животни пасат под палмите, където някога са се издигали дворци и храмове. Има проекти за големи археологически разкопки, когато се намерят средства, но засега сведенията за древната столица са изненадващо оскъдни.

Фиг. 3. Карта на околностите на Мемфис

По-късно през Новото царство (ок. 1450 г. пр. Хр.) столицата на обединената държава се премества в Тива в Горен Египет, но Мемфис продължава да съществува като процъфтяващ град докъм средата на II в. сл. Хр.

На няколко километра западно от Мемфис се намира древният некропол Сакара - фараонско гробище, свързано с дългата история на държавата. Там са стъпаловидната пирамида на Джосер и няколко по-малки пирамиди, между които и на Унас - последния фараон от Петата династия. Името Сакара вероятно произлиза от Сокар - божество с глава на сокол, което тачели като пазител на целия некропол11. В некропола се намират и множество други гробници, някои украсени с рисунки, пресъздаващи сцени от всекидневието през епохата, когато вероятно са строени и пирамидите. На това място все още се правят вълнуващи открития. Например на север от Сакара наскоро бе намерена гробницата на пълководец на Рамзес II. За жалост гробниците, както и пирамидите, страдат от нашествието на туристите и спешно се нуждаят от защита, за да се спре по-нататъшното им разрушение.

На около двадесет километра северно от Мемфис, на другия бряг на реката, се намира легендарният свещен град Ану (Хелиопол)12. Той е седалище на могъщото духовенство, чиито представители са попечители на Школата на мъдростта или посвещението, там се намира и храмът на бога слънце Ра. Жреците от Хелиопол имат изключително влияние като пазители на държавния религиозен култ; тяхната Школа на мъдростта е прочута и при управлението на Птолемеите и се споменава с голяма почит от Херодот13.

Хелиопол сега е оживено предградие на Кайро - малко неща напомнят за славното му минало. Останали са само обелискът на Сезострис I - могъщ фараон от Дванадесетата династия (ок. 1940 г. пр. Хр.), няколко полуразрушени стълба и греди от древен храм. Обелискът стърчи самотен като огромен пръст, насочен към небесата. А в Хелиопол е имало множество подобни на него, включително и двата обелиска, издигнати от Тутмос III от могъщата Осемнадесета династия. Те са пренесени от римляните в Александрия около 12 г. пр. Хр. и са поставени пред Цезариона - храм, посветен на цезар Август. Но нито на Тутмос III, нито на римляните им е минавало през ума, че няколко хилядолетия по-късно - през 1878 г., обелиските ще напуснат Египет завинаги. Сега единият се намира в Лондон, където погрешно е получил наименованието "Иглата на Клеопатра", а другият е в нюйоркския Сентръл Парк пред Музея за изящни изкуства14.

Малко по на юг от Хелиопол, на границата с пустинята на другия бряг на реката, се издига платото Гиза, познато на египтолозите като формацията Мокатам. На това място, днес почти погълнато от разпрострялата се столица Кайро, се намира знаменитото трио пирамиди, обявени за последното от чудесата на света и прославящи строителите си. Това са пирамидите на великите фараони от Четвъртата династия, известни днес с имената, дадени им от гърците - Хеопс, Хефрен и Микерин15. В Гиза има и по-малки "съпътстващи" пирамиди, редици от малки гробници с плоски покриви, останки от параклиси и храмове, пазени от легендарния Сфинкс.

Именно пирамидите в Гиза вълнуват въображението на поколение след поколение и за повечето хора изчерпват съдържанието на думата "пирамида". Малцина от съвременните посетители знаят обаче, че бащата на Хеопс е построил други две огромни пирамиди в Дашур, на около двадесет километра южно от Гиза. За жалост местността е под контрола на армията и не са разрешени туристически посещения в Дашур. По двадесеткилометровата ивица от Гиза до Дашур са разположени пирамидните "полета" на Сакара, Абузир и Завиат ал-Ариан, а на около шест километра северозападно от Гиза се намира запустялото място Абу Роаш, където някога се издигала пирамида на Четвъртата династия. Сега са останали само основите й. Мейдум е на около 65 километра на юг от Сакара, но не се смята за неделима част от Мемфиския некропол, който се простира на площ с дължина тридесет километра и широчина четири километра16.

На около 17 километра северно от Гиза, почти на същата географска ширина като Хелиопол, е разположен друг важен център: древният град Хем, наречен по-късно Летопол. Това селище в Делтата е тясно свързано с бога сокол Хор и в него се намира много древен храм, по-стар и от пирамидите17.

III. Хелиопол и Храмът на феникса

По времето, когато са строени пирамидите, в Хелиопол нямало обелиски, а само един грубо оформен свещен стълб, от който произлиза и древното название на града - Ану18. Тогава Кайро не е съществувал, а Хелиопол бил религиозният център на държавата. В Ану се намира храм, посветен на Атум, Съвършения, бащата на боговете. През епохата на пирамидите започнали все повече да отъждествяват Атум с бога слънце Ра. По едно време Ра дори узурпирал мястото на Атум и го понижил до ролята на "старо слънце", залязващо по небосклона на запад. Но първоначално, преди епохата на пирамидите, Атум бил Единният бог, еквивалентен на съвременната концепция за Бога отец. Атум олицетворявал съзидателната сила на слънцето и всичко друго на света19.

В Хелиопол важно значение имал един свещен хълм или могила, където се състоял Първият изгрев20, и се смята, че свещеният стълб бил издигнат именно на това място преди епохата на пирамидите. В началото на тази епоха друга, още по-свята реликва или е заместила свещения стълб, или, което е по-вероятно, била поставена върху него21. Става дума за Бенбен - тайнствен камък с конична форма, за който по причини, разгледани по-нататък, се смята, че е от космически произход. Камъкът Бенбен се намирал в Храма на феникса и символизирал легендарната космическа птица на възкресението, прераждането и календарните цикли. В древноегипетското изкуство фениксът обикновено е представян като сива чапла, вероятно поради миграционните навици на чаплите. Древните египтяни вярвали, че фениксът идва в Хелиопол, за да отбележи важни цикли и раждането на нова епоха22. С първото идване на свещената птица може би възниква и култът на камъка Бенбен, вероятно възприет като божествено "семе" от легендарната космическа птица. Тази представа (която ще разгледаме подробно по-нататък) личи от значението на думата "бен" или "бенбен", което е човешка сперма, еякулация или зачеване23. Тайнственият камък Бенбен изчезнал много преди посещението на Херодот в Египет, но името му останало като наименование на ключовия камък на върха на пирамидата, наричан също пирамидион, както и като наименование на върха на обелиските по-късно24.

Фиг 4. Рисунка на първоначалния Храм на феникса в Хелиопол със стълба на Атум, увенчан от камъка Бенбен

Какво е представлявал камъкът Бенбен и какво е станало с него? Очевидно той е бил в центъра на важен култ на фараона, станал причина по-късно и за строителството на пирамидите. Както споменахме, свещеният град Хелиопол бил в ръцете на духовенството и няма съмнение, че пирамидите са проектирани по техни указания25. Съвременният смисъл на думата "духовник" е малко подвеждащ, защото жреците от Хелиопол приличали повече на високообразовани избраници, запознати не само с религиозните идеи, но и с науката за небесните тела и вероятно с изкуството на символната архитектура и йероглифите26. Ясно е тогава, че духовенството от Хелиопол е познавало звездния култ, за който се намеква в "Тайната на Сириус".

Фиг. 5. Египетският феникс, или птицата Бену

Египтолозите твърдят, че Хелиопол е постигнал най-близкото подобие на държавна религия, защото, въпреки че всяка област се прекланяла пред собствени богове, религията на Хелиопол е призната повсеместно. Големият пантеон27 включва девет божества, наричани още Великата деветка, които образуват семейството, ръководено от Атум-Ра. Отначало невидим, Атум, или Атум-Ра, мастурбира и създава бога на въздуха Шу и богинята на влагата Тефнут. Те създават Геб - бога на земята, и Нут - богинята на небето. От връзката на Геб и Нут, макар и прекъсната от баща им Шу, който в ролята си на въздуха се вмъква между двойката, повдига небето високо над земята и разделя божествените любовници, се раждат четирима антропоморфни богове, които живеят на земята. Това са Озирис и Сет и сестрите им Изида и Нефтида. Озирис и Изида се съединяват и се превръщат в герои на най-великия мит в Древен Египет. Те са първата божествена двойка владетели на Египет. Изида ражда от Озирис единствен син Хор. Тъй като Озирис, или "душата" му, често се отъждествявал с феникс, възможно е камъкът Бенбен да символизира между другото и семето на бога, т.е. генеративната сила, създала Хор в утробата на Изида28.

Фиг. 6. Хелиополският пантеон на боговете и Хор, синът на Изида и Озирис

Последните пет антропоморфни богове, т.е. богочовеци, представляват интерес за нас. Това се отнася особено за Озирис не само защото бил смятан за първия владетел на Египет, но и заради неговата трагична смърт и чудотворно възкръсване, положили основата на древноегипетските загадки и началото на култа за прераждането29.