Цивилизации и пирамиди

ЦИВИЛИЗАЦИИ И ПИРАМИДИ

РОБЪРТ М. ШОХ

ВСТЪПЛЕНИЕ

Според традиционните представи мумиите от Урумчи не се вписват в никаква теория. Открити в пустинята Такла Макан в северозападен Китай, една от най-сухите и солени части на Централна Азия, и приютени в Музея на провинция Урумчи, тези естествено запазени останки показват какви са били хората от онази част на света между 2000 и 1000 г. пр. н. е. Мумиите - случаен резултат от зимни погребения в солената почва, която е изсушила телата и ги е предпазила от обичайното разлагане, са отлично запазени - много по-добре от онези, балсамирани в Египет по същото време. Любопитно е, че мумиите от Урумчи са облечени в ярки, здрави тъкани, които не приличат на изработваните в Азия. Още по-изненадващи са чертите на лицата им - кръгли очи, големи носове, червена или руса коса и скелети, които говорят за висок ръст. И тъканите, и останките напомнят келтските племена. Но какво правят хора, които приличат на прародителите на съвременните ирландци, шотландци и уелсци в този отдалечен край на Азия?

Доказателствата от Урумчи са изненадващи, защото отричат класическото за нас разделяне на културите на европейски и азиатски. Ето хора с европейски произход, погребани в район, който определено се причислява към азиатската култура. И все пак можем да приемем дори това, само защото връзката между Урумчи и келтите от Централен Кавказ върви по сушата. Общоприето е, че келтите произлизат от Кавказките планини, мигрирали са на запад към Балканите и Централна Европа, а после към Франция, северна Испания, Ирландия и Британия. Мумиите от Урумчи доказват, че някои от тях са тръгнали и на изток, заселвайки се в днешен Китай. Макар и необичайно, лесно е да си представим, че тези древни овчари са подкарали стадата си през пустини и планини към изгряващото слънце, за да намерят нови и по-тучни пасбища.

Но какво ще кажем, ако океан е разделял две древни области - Стария свят на Европа, Азия и Африка, и новия на Северна и Южна Америка - с човешки култури, които необичайно си приличат? Интелектуално можем да допуснем, че това е съвпадение. В крайна сметка, не са ли тези два свята точно такива - разделени? Пък и се смята, че преди Колумб да преплува с трите си малки кораба през Атлантика, европейците и коренните жители на Америка не са подозирали за взаимното си съществуване. (Като изключим краткия контакт между древните норвежци и коренните американци около 1000 г. Според преобладаващото мнение в историята хората от двете страни на Атлантика преди Колумб не са имали желание за презокеански пътешествия, нито способността да оцелеят в тях.

Този възглед, който дълго време е доминирал в историята, противоречи на много доказателства, според които древните народи са прекосявали моретата между Стария и Новия свят столетия преди Колумб. Те носели със себе си идеи, инструменти и елементите на онова, което днес наричаме "цивилизация". И тези междукултурни и интерконтинентални пътешествия са започнали още в праисторически времена. Всъщност точно те обясняват една от най-големите загадки на древния свят - присъствието на пирамиди в Африка, Азия и двете Америки.

Макар да символизират мистериите и магията на Египет, пирамидите не съществуват само там. Има ги и в древното африканско царство Куш, между Третия и Четвъртия водопад на река Нил като зикурати в древна Месопотамия и Шумер (вероятният източник на библейската притча за Вавилонската кула), в Англия и Ирландия като Силбъри Хил и Нюгрейндж, в Индия и из Югоизточна Азия във варианта будистка ступа, в Ангкор Ват в средновековна Камбоджа, в индонезийския Боробудур, в древен Китай, в Теотихуакан, Тенаюка, Теночтитлан и на други места в Мексиканската долина, в кралствата на олмеките и маите в южно Мексико, Гватемала, Хондурас, Белиз и Ел Салвадор; по долината на Мисисипи в Северна Америка, в Каокия и други ритуални средища, както и в крайбрежните райони на Перу между народите наследници на инките и из северните Анди, в сърцето на империята на инките.

Как е възможно градежи с тъй отличителната пирамидална структура да са били издигнати на толкова отдалечени места? Трудно е да повярваме, че многобройните пирамиди из целия свят са резултат от случайност и конвергенция. Възможно ли е всички техни строители да са имали общ прародител преди векове, една първична, строяща пирамиди цивилизация, която някога е владеела океаните и е разпръсквала културата си по цял свят? Дали те не са - като съвременните ирландци от една страна и изненадващите мумии Урумчи от друга - доказателство за миграция от една-единствена, древна и вече забравена точка?

Откакто започнах да изучавам Великия Сфинкс от Гиза - проект, който описах в предишната си книга "Гласове от камъните" и осъвременявам с допълненията към тази - винаги съм търсил доказателства, че тези относително добре развити цивилизации са възникнали по-рано отколкото се приема. Някои от тях очевидно са притежавали изключително точни познания по астрономия и опит в навигацията, което им е позволявало да плават в открито море. По-нататъшните доказателства в тази книга са за това, че историята на цивилизацията не е легенда за бавно, постепенен и прогресивен напредък от примитивното към високо развитото. Тя по-скоро представлява серия от начални и крайни точки, от възходи и падения. Периодите на равновесие, нарастване и напредък често са разделени от катастрофи. Катастрофи от най-различен характер - изригване на вулкан, земетресение, наводнение, рязка климатична промяна, нови епидемии. Но най-унищожителните катастрофи не идват от земята, а от небето - под формата на космически сблъсъци с комети. Запазени митологически текстове описват яростта на всемогъщите богове, които изпепелявали земята с небесен огън.

Няма други постройки, оцелели от античността, които да въплъщават по-добре замайващата реалност на издигането и падението на цивилизациите и разпръскването им вследствие на някоя небесна катастрофа, освен пирамидите. Те са ярко доказателство за отдавна изчезналите земни протоцивилизации и физически останки от древните корени на културното, социално и технологично наследство, от което съвременният ни живот черпи енергия.

Доказателствата, както ще видим, ни водят към местонахождението на най-дълбоките корени на цивилизацията в Съндаланд, потъналия континент в Югоизточна Азия, който някога е свързвал сушата с многобройните днешни индонезийски острови. Вследствие на честите сблъсъци с комети, климатът на нашата планета се затоплил, морското равнище се повишило и заляло напълно Съндаланд преди шест до осем хиляди години и предизвикало миграцията на неговата протоцивилизация далеч от точката й на възникване. Това придвижване и културните му последици през следващите хилядолетия са най-логичното обяснение за разпространението на пирамидите по целия свят.

"Пътешествията на строителите на пирамидите" разказва тяхната история, променяйки много от популярните заключения по отношение на праисторията и възхода на цивилизациите. Глава първа "Гиза и проблемът с времето" представя доказателства, че египетските пирамиди в Гиза и други, свързани с тях постройки или част и от тях, са били издигнати по-рано, отколкото традиционно се приема. Глава втора "Многобройните пирамиди по света" описва различни култури, свързани с пирамидите в Африка, Азия и двете Америки и изследва значението на изключителната прилика между тях, независимо от огромните разстояния по суша и вода, които ги разделят. Глава трета "Съвпадение или връзка? Митичните основи" разглежда ритуалите, вярванията и легендите, свързани с пирамидите. Трябва да разберем как древните хора са емигрирали от Стария свят към Новия, преди да изследваме връзките между строящите пирамиди култури. Това е темата на глава четвърта "Населението на Америките". Невероятните прилики между пирамидите от Стария и Новия свят и възможността за връзка между двете страни на Атлантика са тема на глава пета "През Атлантика към Новия свят". Глава шеста - "През Пасифика към Новия свят" подробно разглежда интригуващите доказателства, че строителите на пирамидите са достигнали Новия свят от запад и са повлияли на развиващите се цивилизации на Централна и Южна Америка. Разбира се, строителите на пирамидите биха могли да пресекат океаните, само ако са притежавали изключителни мореплавателски умения. Върху тях е съсредоточена глава седма "Как са плавали строителите на пирамиди". След това ще разгледаме въпроса защо древните хора са си дали труда да пропътуват огромни разстояния, ще се запознаем със завладяващата теория, че техните миграции са били реакция на катастрофални сблъсъци с комети - предметът на глава осма, "Бягство от разгневените небеса". Глава девета "В търсене на първоизточника" разглежда възможността за съществуването на изчезнала цивилизация, строила пирамиди през периода преди 3000 г. пр. н. е. - годината, през която общоприето се смята, че са издигнати първите пирамиди. Книгата завършва с глава десета "Началото на цивилизацията, краят на изолацията", която обобщава онова, което вече знаем, изтъква онова, което все още трябва да разберем и анализира факта, че развитите цивилизации на нашата планета са били свързани много по-отдавна, отколкото сме си представяли досега. Разбирането, че всички цивилизации имат общ произход далеч в миналото, ни напомня какъв ценен дар е цивилизацията и колко внимателно трябва да се грижим за нейното незаменимо наследство.

Науката не е толкова знание, колкото отношение, желание да повдигнеш булото на неизвестността и да надникнеш зад него. Това и прави "Пътищата на строителите на пирамиди". Тя предлага предизвикателството на новия поглед и вълнуващото изследване на новото и неочакваното.

1

Г и з а и п р о б л е м ъ т с в р е м е т о

Една арабска поговорка казва за трите известни пирамиди в Гиза: "Целият свят се бои от времето, но времето се бои от пирамидите". И наистина тези каменни постройки, обвити в тишина, която изглежда вечна, крият много от тайните за произхода на човечеството. Но и камъните имат глас. Те говорят, стига човек да знае какви въпроси да зададе и как да чуе отговорите.

Големият потоп в древен Египет

Според общоприетата теория цивилизацията е последната крачка от дългото и неотклонно пътешествие на човечеството по стълбата на прогреса.

Стотици, ако не и хиляди хилядолетия преди да е била записана първата дума от историята, хората са ходели изправени, обработвали са камъните с инструменти, търсели са дивеч, корени, семена и плодове. По необходимост те били номади. Изчерпването на запасите от храна в един район принуждавало нашите предшественици да се местят на друго място, често в ритъма на сезонните промени в количеството на животните и растенията. Ловуването, събирането на растения и местенето характеризират човешкото съществуване до 8 000 г. пр. н. е., когато номадите от Полумесеца на изобилието в Близкия Изток се отказали от скитането и създали постоянни селища. Тази промяна в начина на живот се нарича неолитна революция. Селяните си осигурили храна, като се научили да сеят и жънат зърно, да отглеждат животни - главно едър рогат добитък, овце и кози - за месо, мляко, вълна и кожи. Този уседнал начин на живот давал възможност за по-голямо културно, икономическо и политическо развитие и постепенно селата се превръщали в малки и по-големи градове.

Възникналите градове на шумерите, които обитавали долината на река Ефрат на територията на днешен Ирак, дали на човечеството първата идея за цивилизация през 3500 г. пр. н. е. Шумерите описали легендарното наводнение, което в Библията е свързано с Ной. Според една по-късна вавилонска легенда те пристигнали в Месопотамия по море от някаква отдавна забравена и далечна родина. Шумерите били развито племе. Напоявали и обработвали пустинята, търгували надалеч, правели метални и каменни скулптури, строяли огромни храмове и дворци. Освен всичко това те можели да пишат - на глинени таблички с клиновидно писмо като притискали върху меката глина дървено стило във формата на клин.

Най-накрая Шумер паднал под атаките на войнствени племена, но доста преди това идеите, технологията и методите на племето се разпространили по търговските пътища и в други земи. И така Шумер посял семето на цивилизацията, което разцъфтяло в Египет.

През четвъртото хилядолетие пр. н. е. египетското население в долината на Нил било организирано в малки общини, наречени номи, всяка от които почитала свои собствени богове и била управлявана от отделен владетел. Съперничеството и борбите обединили номите в съюзи, които накрая се слели в две царства. Долен Египет - в северната част на долината на Нил, близо до устието й в Средиземно море - се състоял главно от племена, мигрирали тук от Близкия изток. Населението на Горен Египет - на юг, към изворите на Нил в планинските земи на Източна и Централна Африка произхождало от Етиопия, Судан и източна Сахара. На легендарния фараон Менес, който понякога се идентифицира с ранния владетел Нармер или Скорпиона, се паднала честта да обедини двете царства в една политическа единица и да установи първата династия от фараони около 3000 г. пр. н. е.

Древен Египет се превърнал в страна на цивилизовани достижения, които дори днес, хиляди години по-късно, продължават да предизвикват благоговение и учудване. Причина за част от тези чувства са невероятните постижения на древен Египет в областта на изкуството. Друга причина е шокът от познатото. Много от нещата, които нашата цивилизация приема за даденост, са възникнали в Египет и са достигнали Запада първо посредством гърците, а после и чрез римляните по пътищата на търговията и войната. Когато погледнем древен Египет, все едно се оглеждаме в далечно огледало.

Обсебени от религията и решени да постигнат безсмъртие като богоцаре, египетските фараони създали огромни религиозни комплекси от храмове, светилища и гробници, които да запазят мумифицираните им останки. Във втора глава по-подробно ще се спрем на най-ранните гробници, които били изградени от глина, и на първото поколение каменни пирамиди, които били недотам успешни в архитектурно отношение. По времето на Четвъртата династия, която управлявала Двойното царство Египет от 2575 до 2465 г. пр. н. е., сцената била подготвена за построяването на пирамидите в Гиза.

Разположена съвсем близо до днешно Кайро, Гиза, която се намира на самата граница със Сахара и гледа към Нил, е мястото, където се издигат три монумента - най-известните пирамиди в целия свят. Най-голямата от тях се свързва с фараона Хуфу (на гръцки Хеопс), управлявал между 2551 и 2528 г. пр. н. е. Хафра (Хефрен), син на Хуфу, който наследил по-големия си брат като фараон и царувал между 2520 и 2494 пр. н. е., построил малко по-ниска пирамида. Третата и най-малка пирамида в Гиза била дело на Манкаура (Микерин), който бил фараон от 2490 до 2472 г. пр. н. е.

И академичната, и популярната египтология приемат, че пирамидите са изкусно изградени гробници. Очевидно е, че древните египтяни са били обсебени от мисълта за смъртта. Само хора, вкопчени в мисълта за живота след смъртта, биха могли да се отдадат така безрезервно на ужасяващите дисекции и балсамирания, необходими за създаването на мумиите. Все пак си остава любопитен и несъмнено значим факт, че досега в пирамидите в Гиза не са открити тленни останки от Старото царство. От пирамидата на Манкаура била извадена мумия, но въглеродното датиране на костите показало, че това е труп от християнската ера, поставен в ковчег от двайсет и шестата династия. Очевидно е бил положен в пирамидата повече от две хилядолетия, след като е била построена. От пирамидата на Хуфу още не е извадена мумия, а в саркофага в пирамидата на Хафра е имало кости от бик - едно от многото открития в пирамидите, което кара известния археолог Марк Ленър да пише в "Завършените пирамиди": "Тези загадъчни факти... намекват, че историята на пирамидите не винаги е толкова ясна, колкото може би си мислят египтолозите." Той има право. Както ще видим в глава осма, костите на бика водят в една интересна и напълно нестандартна посока.

Въпреки цялото внимание, насочено към пирамидите в Гиза, не бива да забравяме, че тук се намират много други постройки - храмове и гробници. А също и Великият Сфинкс.

Древен, много древен Сфинкс

Сфинксът от Гиза е огромен - висок 147 метра и дълъг 73, с човешко лице, широко шест метра, издялан от варовик. Той е безценен и незаменим. Разположен в сянката на Великата пирамида, единственото оцеляло от Седемте чудеса на древния свят, Сфинксът е "жив" свидетел на далечното минало.

Египтолозите отдавна са приели, че основните паметници в Гиза са били построени по времето на Четвъртата династия и приписват различни от тях на определени фараони. Около 1950 г. е постигнато съгласие, че египетският Сфинкс е дело на Хафра.

Но тази идея се сблъсква с големи противоречия. Доказателствата не я подкрепят. Проблемът е свързан с климата и ерозията на камъка.

При паметниците от Гиза се наблюдават два типа ерозия. Първият е причинен от пясъка, носен от силните пустинни ветрове, който стърже като шкурка варовика и оставя хоризонтални, стъпаловидни следи, тъй като по-меките каменни слоеве се износват, а по-здравите оцеляват. Този тип ерозия ясно се забелязва върху всички монументи в Гиза. Но има и друг, много по-различен тип ерозия, който си личи най-вече върху Сфинкса и района около него. При тази ерозия се създават вълнообразни повърхности с дълбоки вертикални цепнатини или канали, които често са по-широки на върха, отколкото в подножието. Водата, а не вятърът, е причина за тях.

И тук се корени проблемът. По времето, когато се смята, че е издялан Сфинксът, климатът на Египет до голяма степен е бил същият като днес - горещ, сух и ветровит. Всъщност постройки, които със сигурност са датирани към периода 2600-2300 г. пр. н. е., горе-долу съвременни на Сфинкса, са ерозирали само от вятъра, но не и от водата. Водната ерозия на Сфинкса показва, че той е бил издялан по време, когато климатът на Египет е бил много по-влажен. Така е било в края на последната ледникова епоха, преди приблизително 12 000 години, чак до (при смяна на относително по-сухи и по-влажни етапи) периода между 3000 и 2350 г. пр. н. е. По онова време климатът станал по-сух, какъвто е в момента, и водната ерозия била изместена от въздушната.

Проучването на дълбочината на ерозията на камъните около Сфинкса, направено от мен и сеизмолога Томас Л. Добецки, ме доведе до заключението, че Сфинксът е бил създаден между 7000 и 5000 г. пр. н. е., хилядолетие преди царуването на Хафра. Разбира се, главата на Сфинкса е била променена по време на раннодинастичния период или Старото царство, за да заприлича на фараонска. Но още по времето на това обновяване Сфинксът е бил древен.

Епохата на пирамидите

Ако Сфинксът датира от по-ранно време, отколкото смята традиционната египтология, какво да кажем за самите пирамиди? Можем ли да бъдем сигурни, че наистина са били построени от Хуфу, Хафра и Манкаура?

Стандартната историческа причина за датирането на Великата пирамида към Четвъртата династия почива на две доказателства. Първото е свидетелството на гръцкия историк Херодот, който съобщава след посещението си в Египет около 443 г. пр. н. е., че Хуфу имал нужда от 20 години и 100 хиляди души, за да построи Великата пирамида. Второто са няколко надписа в самата пирамида, в които фигурира името на Хуфу. Надписите били открити през 1837 г. от Ричард Хауърд-Вайс (1784-1853 г.), един от първите изследователи на пирамидите.

Достоверността на твърденията на Херодот е спорна. Страстен пътешественик, който обичал да събира интересни истории или странни легенди, понякога той ги записвал вярно, но понякога ги обърквал, поне според съвременните стандарти. Той е единственият на това мнение, всички останали източници твърдят, че Великата пирамида съществувала още преди Хуфу.

Един от тези източници е Инвентарната стела, датираща от VI-VII век пр. н. е., на която има надпис, сочещ по-ранна дата за изработката на Сфинкса (обсъден по-подробно в притурката). Според стелата Хуфу открил и ремонтирал вече съществуващ храм на Изида, великата богиня на Египет, който се намирал "до дома на Сфинкса, северозападно от дома на Озирис (великият египетски бог и съпруг на Изида). Надписът сочи и, че на мястото, където Хуфу издигнал пирамида за себе си и друга за съпругата си, принцеса Хенутсен, вече имало пирамида. Но за коя пирамида става дума в стелата - за Великата пирамида или за някоя от близките по-малки пирамиди, една от които е била наистина определена за принцеса Хенутсен? Ако надписът е верен, значи Сфинксът със сигурност вече е съществувал по времето на Хуфу, а възможно е това да се отнася и за Великата пирамида.

Повечето египтолози смятат Инвентарната стела за древна фалшификация. Същото обвинение се отправя и към надписите, открити във Великата пирамида от Хауърд-Вайс.

Хауърд-Вайс бил египтолог от старата школа, от онези, които изучавали древната история като вражеска крепост и буквално си пробивали път из паметниците й с барут. Той открил надписите на Хуфу в удобно за археологическата си кариера време. През 1837 г. парите му били на път да свършат, а разрешението му от египетските власти изтичало. Трябвала му голяма находка, за да получи нови средства от поддръжниците си и продължение на разрешителното. Освен това самочувствието му било накърнено. Неговият най-голям съперник в египтологията капитан Джовани Батиста Кавиля от Италия предизвикал объркване между почитателите на древната история, когато открил следи от копане и надписи в гробниците близо до Великата пирамида. Тези йероглифи, изписвани с червена охра, още били използвани от местните жители и на времето показвали на работниците по пирамидите къде да поставят отделните блокове. Хауърд-Вайс копнеел да направи откритие, разтърсващо като това на Кавиля, и надписите на Хуфу удовлетворили желанието му.

Някои автори смятат, че Хауърд-Вайс е подправил надписите, за да подпомогне кариерата си. От това би излязъл чудесен разказ в стил Агата Кристи, съчетал измама, иманярство и безспорната мегаломания на Хауърд-Вайс. Но при всички случаи научността на подобни твърдения е доста съмнителна. Те идват най-вече от труда на Зекария Сичин, който е дълбоко и категорично убеден, че древен Египет и, разбира се, човешката раса са били създадени от извънземни. Сичин извърта и променя историята с Хауърд-Вайс, за да я пригоди за свои цели и аргументът му е крайно неубедителен. Колкото и неприятен и надут да е бил като човек Хауърд-Вайс, почти сигурно е, че откритите от него надписи са автентични.

И все пак какво ни казват белезите и надписите върху камъни, намиращи се дълбоко във Великата пирамида? Смятало се, че картушът с името Хуфу притежава голяма сила. Той е открит върху безброй гробници и паметници в Египет, много от които са датирани след Четвъртата династия. Картушът бил използван като свещен символ - също както кръстът бил изписван от християните къде ли не през следващите столетия. Надписите не доказват със сигурност, че Хуфу е построил Великата пирамида. Те може да означават просто, че e наречена на негово име, тъй като може би е съществувала преди него.

Инвентарната стела подсказва възможността Хуфу да е разширил, ремонтирал или надстроил постройка, която вече е съществувала, когато се е качил на трона. Интересно доказателство в полза на тази теория е изследването с въглерод 14, направено през 80-те години на ХХ век от Американския изследователски център в Египет под ръководството на Робърт Дж. Уенке, специалист по древна история от Вашингтонския университет. Датирането с въглерод 14 е възможно само при органични материали и не може да бъде използвано за определянето на възрастта на каменни постройки. Във вътрешната част на пирамидите, която не се вижда и където каменните блокове не прилепват толкова гладко, те са свързани с големи количества хоросан, който често съдържа парченца въглища, дърво и тръстика. Подобно на камъка, самият хоросан не може да бъде датиран, но органичните материали в него могат. Екипът на Уенке взел проби от хоросана от външната страна на трите пирамиди в Гиза и от Сфинкса, за да ги изследва в Южния методистки университет в Далас, Тексас и във Федералния технически университет в Цюрих, Швейцария.

Резултатите били любопитни. Въпреки внимателната настройка и изчисления, мострите се оказали средно с 374 години по-възрастни от общоприетите датировки на фараоните, с които ги свързвали. Още по-объркващи били индивидуалните находки в отделните монументи. Две проби въглен от една от горните галерии в пирамидата на Хуфу били датирани на 3809 г. пр. н. е. с възможна грешка +- 160 години. Това означава, че мострите биха могли да са дори от 3969 г. пр. н. е. Мостра дърво от същото място била отнесена към 3101 г. пр. н. е. (+- 414 години). Други тринайсет мостри, от които 11 въгленови, от по-ниско място в пирамидата на Хуфу били датирани между 3090 и 2853 г. пр. н. е. с възможна грешка между едно и четири столетия. Седем мостри от пирамидата на Хафра са датирани между 3196-2723 г. пр. н. е., шест от пирамидата на Манкаура - между 3076 и 2067 г. пр. н. е. и две от Сфинкса - между 2746 и 2085 г. пр. н. е.

Някои от тези любопитни открития може да се дължат на техническите трудности при въглеродната датировка. Концентрацията на въглерод 14 в атмосферата не е постоянна и мострите могат да бъдат замърсени с въглерод от среда, която е по-млада или по-стара от тях. Възможно е и органичните материали да не датират от един и същ период с неорганичния обект, който изучаваме. Например, дървените греди, използвани за придвижване на блоковете за пирамидите в Лищ в Среден Египет, са били много по-стари от Дванайсета династия, по време на която се знае, че са създадени. Очевидно строителите на пирамиди са употребявали материал от дървета, отсечени далеч преди това, вероятно използвайки многократно едни и същи греди - стратегия за рециклиране, която би имала смисъл в държава с малко дървесина като Египет. Възможно е същият метод да е бил приложен и в Гиза - в хоросана да са били размесени въглени от дървета на по неколкостотин години. Но изследователите, които работели по проекта, забелязали, че поне някои от материалите очевидно принадлежали към съответните дати, включително тръстиката и други "нетрайни материали", които не биха могли да достигнат възраст като тази на дърветата.

Второ въглеродно изследване на платото Гиза беше предприето през 1995 г. и подробните резултати от него все още не са изцяло обявени. Но предварителните доклади сочат, че макар несъответствията да са по-малки отколкото през 1980 г., въглеродната датировка на пирамидите от Старото царство е обикновено с век-два по-ранна от традиционно приетите дати. Участниците в това последно изследване заключиха, че египтяните от Старото царство трябва да са използвали големи количества дърво, затова са гледали да го пестят и са го употребявали, дори ако е на стотици години. Те предполагат, че на това се дължи аномалията при датировките.

Но е възможно за любопитните открития с водород 14 да има други обяснения. Много от мострите, взети от Гиза през 1980 г.а по-стари от фараоните, за които се смята, че са построили монументите. Ако вземем резултата от датировката с номинална стойност, хоросанът с въглени от горната галерия на Великата пирамида - при най-голяма грешка - може да е положен 1400 години преди Хуфу да стане фараон. В случая с Хафра разликата е почти седем века. Съществува и голямата разлика между датировките в един и същи паметник, който в пирамидите на Манкаура и Хуфу достига цяло хилядолетие. Любопитно е, че мострите от върха на Великата пирамида са по-стари от тези в подножието й. Ако приемем, че тя е била построена наведнъж, това говори, че трябва да е била строена отгоре надолу.

По-старите мостри от върха могат да се обяснят, ако приемем, че известно време след строежа й Великата пирамида е била реставрирана. Без съмнение платото Гиза е било свещено място отпреди Четвъртата династия, а може би още дори преди първоначалното издигане на Сфинкса. После фараоните от Четвъртата династия си го присвоили, построили своите гробници и храмове там, издигнали нови пирамиди върху старите или възстановили съществуващите постройки, както Хафра възстановил Сфинкса.

Дори езикът на древните египтяни подкрепя тази възможност. Според египтолозите Джон Бейнс и Яромир Малек в древни времена пирамидата на Хафра била наричана Великата пирамида, а тази на Хуфу била известна под името "Пирамидата, където слънцето изгрява и залязва". Възможно ли е древното наименование "Великата пирамида" да показва, че местонахождението й, ако не и самата пирамида, са били от огромно значение и са по-стари от всички останали постройки на платото Гиза?

Собствените ми проучвания говорят, че поне основата на втората пирамида, тази на Хафра, може би е по-стара от Старото египетско царство. При по-внимателен оглед се забелязва, че галериите, които са по-близо до основата на пирамидата, значително се отличават по стил от онези, които са близко до върха. Освен това най-ниската галерия във втората пирамида е облицована с червен гранит, който не изглежда по-стар от времето на Четвъртата династия. Останалата част от пирамидата обаче е облицована с бял варовик, в резултат на което по времето на Хафра само долната галерия обикаляла като червена нишка иначе бялата втора пирамида. Защо има такава разлика в цвета и материала? Отговорът може би се крие във факта, че древните египтяни обичали да използват гранита за подновяване или разширяване на стари сгради. Може би египтяните от Четвъртата династия са възстановили една много по-древна, съществуваща преди това постройка и червеният гранит отбелязва по-старата част от нея, за разлика от бялата варовикова пирамида отгоре. По същия начин третата пирамида на Манкаура е останала с облицовка от гранит по долните галерии. И тя ли е била възстановена от поколенията след Четвъртата династия (по време на Двайсет и шестата династия, около 600 г. пр. н. е., според едно от предположенията) или самата Четвърта династия е работила върху място и постройка, съществували преди нея? След проучването на гробницата на царица Хенткауeс в Гиза (късна Четвърта династия) заключих, че тя е построена и включва в себе си по-стара сграда, датираща от много ранни династически или преддинастически времена. И най-накрая, както подробно е описано в притурката, не само Сфинксът, но и Храмът на Сфинкса, Долинният храм, Алеята на Хафра и част от Погребалния храм на Хафра може би също предхождат общоприетите си датировки.

Фараоните Хуфу, Хафра и Манкаура са играли ключова роля за изграждането на Гиза във вида, в който е позната днес. Но мястото, на което започнали да строят, било много по-старо от тях.

Назад към миналото

Историята на цивилизацията, която възникнала в Шумер през 3500 г. пр. н. е. и достигнала разцвета си в Старото египетско царство по времето на Четвъртата династия, започва в Гиза. Големият Сфинкс бил изваян от варовиковата скала много преди Менес да обедини Горен и Долен Египет под властта на един фараон. А самите пирамиди били създадени по модели и вдъхновение от онези древни времена.

Учените, които ожесточено оспорват хипотезата за една по-древна Гиза, твърдят, че няма племенна група през периода 7000-5000 г. пр. н. е., която да е притежавала уменията и организационните способности да издяла Сфинкса, камо ли пък да построи дори ранна версия на една от трите пирамиди. На пръв поглед те имат право. Само две главни неолитни средища, Фаюм и Меримде, са известни в Долен Египет от петото хилядолетие пр. н. е. и те са примитивни селища, лагери на хора, които са живели на ръба на гладната смърт и са мислели повече как да си намерят храна, отколкото да развият културата си. Но да предположим, че тези две селища са били единствените, съществували в додинастичен Египет, е рисковано.

Гиза е удобно място за археологически проучвания, защото се намира над долината на Нил и не се е влияла от годишните разливи, които преди създаването на язовира Асуан, наслагвали по 1 милиметър почва всяка година. За 10 000 години - от началото на неолита досега - са се натрупали малко повече от осем метра почва и тя е погребала всички древни останки, които може би са се намирали там. Самият Нил многократно е променял руслото си през този период, а и средиземноморското крайбрежие се е изместило. Силните дъждове след ледниковата епоха, които наводнили Гиза и разрушавали Сфинкса, издигнали морското равнище с десетки метри, заливайки градове, села и светилища, разположени край тогавашните брегове. Възможно е разрушените селища на хората, които са издялали Сфинкса и са имали светилище на мястото на пирамидата на Хафра, да са скрити под наноси или вода.

Последните разкопки в депресията Набта, която се намира на стотина километра западно от Абу Симбел, в най-южната част на западната египетска пустиня, показват, че в додинастичен Египет са ставали много повече неща, отколкото предполагахме досега. Депресията се пълни с вода, когато има достатъчно дъждове. Някъде около 9000 г. пр. н. е. номадски овчари започнали да водят тук добитъка си по време на дъждовния сезон и да го оставят да пасе, докато водата свърши и тревата изсъхне. Около 7000 г. пр. н. е. номадите се заселили в областта, копаели дълбоки кладенци, за да могат да живеят в пустинята през цялата година и строели спретнати селца от малки колиби, подредени в прави редици. След една продължителна суша тези племена изчезнали, за да бъдат заместени през 5500 г. от други, с най-сложната социална система, съществувала в Египет. Тяхната религия изисквала жертвоприношение на млади юници и заравянето им в помещения с покрив, отбелязвани с погребални могили. Около петото хилядолетие пр. н. е. те вече издигали големи камъни в права линия, строяли календарни кръгове, за да изчисляват деня на лятното слънцестоене - най-ранните астрономически уреди, познати в Египет - и създали над 30 комплексни постройки. Набта се превърнала в ритуален център, който привличал хората от цялата западна пустиня да участват в ритуали, които служели за социално и религиозно обединение.

Строежът на линиите, кръговете и сградите в Набта изисквал политически или религиозен авторитет, който можел да контролира голям брой работници за продължителен период. Това напомня за организацията, която е била необходима за създаването на Сфинкса и строежа на пирамидите. И централното място на добитъка в религията на Набта, което също напомня религиозните символи на Старото египетско царство, но не и на тези от Месопотамия, показва, че е възможно древен Египет е заимствал множество важни елементи от нейната култура.

Набта не е била единствената преддинастична развита култура. Последните изследвания в източната част на пустинята в Горен Египет - сега неприветлив район между Нил и Червено море - разкриха серии от изящни скални рисунки. Датирани около 4000 г. пр. н. е., те бяха наречени от своя откривател Тоби Уилкинсън, археолог от Университета Кеймбридж, "Сикстинската капела на додинастичен Египет". На тях се вижда по-влажна и плодородна земя и те използват символи като лодката за пътуване към отвъдния свят и фигури с пера в косите, известни от по-късни рисунки в династичен Египет.

Набта, Сфинксът, рисунките от източната пустиня и пирамидите говорят за високо ниво на социална и религиозна организация, технологични умения и всеобщо развитие много по-рано от 3500 г. пр. н. е. Те разкриват една мистерия - съществуването на цивилизация преди предполагаемото начало на цивилизацията. Като имаме предвид, че пирамиди се срещат на много места по света, а не само в Египет, тази мистерия става още по-интригуваща.