Щастливата проститутка

ЩАСТЛИВАТА ПРОСТИТУТКА

Продължение на нейните приключения

от авторката на "Професия проститутка"

Ксавиера Холандер

Въведение

Тъй като никога не съм ставала майка, може би е самонадеяно да кажа, че писането на книга е като раждане на дете. Особено, когато книгата е безумно сензационна и носи заглавието "Професия проститутка". Но това е първата ми книга и аз основателно се гордея с нейното създаване. Ще ми се да имах повече време да редактирам окончателния вариант, но издателството бързаше - както и аз - да се възползва от рекламата, свързана с комисията "Кнап". И като се имат предвид отличните продажби на книгата, всъщност не мога да се оплаквам. От друга страна, щастлива съм, че тъкмо книгата, която сега четете, не влезе в печатницата, без да е одобрено всяко изречение, дума и сричка. Този път всички те са си мои, тъй като не съм работила в сътрудничество с никого.

Не знам дали хората са преценили първата ми книга по корицата. След като разговарях с мнозина, които са я чели, обаче знам, че макар определено да помага за продажбите, заглавието може би не е от най-сполучливите. Зад него се крие история и тук ще я разкажа за пръв път.

Доколкото си спомням, с Робин Мур се запознахме през декември 1970. През януари започнах ръкописа, който щеше да се превърне в "Професия проститутка". Навремето обаче книгата нямаше заглавие. Мислехме, че може да я наречем "Винаги на ваше разположение" или "Мадам Х", но второто беше използвано няколко милиона пъти, а на първото му липсваше жизненост. Затова в момент на вдъхновение, както ми се струваше, предложих да назовем книгата "Иди си, ела си". Беше забавно и характеризираше поведението на господата, които посещаваха моето заведение. Робин обаче избра "Професия проститутка".

Е, това заглавие изобщо не ми се понрави. Като най-преуспялата мадам в Ню Йорк, аз определено не се смятам за уличница от дъното на йерархията на проститутките*. Колкото до "професионалната" част на заглавието, не мога да твърдя, че по онова време съм била в най-страхотната си форма, заради невероятния полицейски тормоз, на който бях подложена. Както ви е добре известно обаче, независимо дали беше най-подходящо, за заглавие на книгата се спряхме на "Професия проститутка". То звучеше добре и придаваше лек и провокативен вид на изданието. Освен това Робин държеше на него, защото това заглавие вече имаше сериозна реклама в резултат на връзките ми със следствията на комисията "Кнап".

Доказателство за правотата на тази издателска тактика са продажбите на книгата: броени месеци след първото издание "Професия проститутка" достигна няколко милиона тираж в Америка и Канада. Не е зле за едно наивно холандско момиче, което дойде в Щатите, за да се омъжи - грешен ход, който всъщност се оказа правилен.

И все пак ми се струва, че съм била права за заглавието. "Професия проститутка" например не ми позволи да вляза в най-добрите вечерни телевизионни токшоу програми. Дик Кавет проявяваше интерес, но вместо мен покани възрастна бивша мадам, която вече се занимаваше само с ръкоделия или нещо подобно. Участвах в чикагското шоу на супержребеца Бърт Ренолдс и по-късно, когато заместваше Джони Карсън, той на три пъти се опита да ме покани - напразно. Федералната комисия по комуникациите се опасяваше от моя речник, който щял да шокира страната, а спонсорите на програмата направо се страхуваха, че ще опетня имиджа им.

Струва си да спомена за лицемерната страна на това решение: нямаше проблем да участвам в сутрешните и следобедните телевизионни предавания, когато публиката беше предимно женска, обаче не биваше да се появя на екрана, когато големите момчета си бяха вкъщи. Дали телевизията изобщо е зряла, като се има предвид този начин на мислене?

Не ме разбирайте грешно, благодарна съм за страхотното телевизионно и радио отразяване, което получава книгата ми, и съм особено признателна, че хората ме намират за интелигентна, чаровна и даже от време на време способна на смислени изказвания. Смятам, че те вероятно са очаквали да съм вулгарна или груба, обикновено момиче от "града на забавленията", а не личност, която през последните години е мислила много за взаимоотношенията между хората и е готова откровено и честно да говори за тях - без да се бои да влезе в спор и дори да си навлече обиди.

Така че с риск да надуя свирката прекалено високо, макар и да е нескромно от моя страна, бих искала да кажа, че писането на толкова откровена книга изобщо не е лесно. Това означава да разкриеш много от себе си. Преди публикуването на "Професия проститутка" в живота ми имаше безброй много тайни, които изведнъж се появиха черно на бяло. Историята на моя живот, изпълнена с изповеди - ако приемате така моите признания, - бе изтръгната от собствената ми плът и кръв и отпечатана. Често се чувствах неловко като автор на бестселър, както ще стане ясно в тази книга.

В същото време много неща ми бяха изключително приятни. Хората ме питат: "Ксавиера, още ли имаш оня белег на крака си?" Или: "Ксавиера, наистина ли не пиеш?" И в първия момент аз се чудя откъде знаят тези неща за мен. После, естествено, се сещам. Те ми казват: "Пише го на страница еди-коя си." Или: "Родителите ти са направили едно или друго." Или: "Първата ти приятелка се е казвала Хелга." Така че не съм си запазила много тайни. И навярно това е едно от нещата, за които човек съжалява, след като е написал толкова откровена и искрена книга.

Нищо чудно, че много хора ме питат дали са верни случките, които описах в първата си книга - и ще разкажа в това продължение на "Професия проститутка". Някои твърдят, че съм преувеличила или измислила много неща, за да направя книгата печеливша. Не могат да повярват, че съм преживяла всички тези странни случаи. Е, преживяла съм ги - и бях съвсем честна да ги разкрия, без да ме е срам.

Всъщност отначало имах намерение да напиша книгата анонимно, но след това реших, че е напълно логично да се възползвам от световната известност, която ми осигуриха моите показания през комисията "Кнап". Освен това професията ми вече не беше тайна за никого. И може би най-важното е, че като пиша от собствено име, книгата ще се отъждествява с реалната личност и така ще мога да я рекламирам много по-добре.

Ако имам някаква сериозна причина да съжалявам за разкритията в първата книга, тя е свързана с моите родители и ранната ми младост. А, да, и с онази история със зет ми. А, да, и с "кучешката" сцена! Мислех, че ще е смешна. Някои се шокираха. Тяхна си работа. Поне не са ми се обаждали от Дружеството на кинолозите или Американското дружество за недопускане на жестокост към животните.

Искрено съжалявам обаче за смущението, което книгата причини на някои мои роднини. Тези неща са се случили много отдавна и далеч от Америка, но вниманието, което привлече книгата, стигна до ушите на семейството ми и направи старите ми тайни публично достояние даже в Южна Африка, където тя е забранена, сигурна съм. И най-странното в успеха на книгата е това, че ако знаех, че ще се приеме толкова добре, сигурно нямаше да съм съвсем откровена по някои семейни въпроси. Сестра ми прочела за книгата в южноафриканските вестници и за малко да се разведе с мъжа си. Но вече се сдобриха. Родителите ми ми простиха, защото ме познават като честен и прям човек, и, разбира се, бяха извънредно облекчени, че съм се избавила от предишната си професия.

Колкото до детските преживявания, старият доктор Зигмунд Фройд отбелязва, че за да съдиш или оценяваш поведението на възрастния, трябва да проучиш неговите младежки преживявания. Затова, що се отнася до хора като бившия ми годеник Карл, когото всички (освен мен) единодушно смятат за гадно копеле, е, мога само да съжалявам такива като него. Този нещастник няма душа и не съзнава какъв е - той просто не може да не се смята за супермен, който не е способен на лоши неща и няма никакви недостатъци. Но такива хора по принцип са неуверени и не са щастливи, защото не могат нито да обичат, нито да бъдат обичани, понеже са израснали в атмосфера без любов.

Поне знам, че в това отношение съм различна. Като малка осъзнавах какво е да съм обичана. Всъщност понякога ми се струваше, че ме обичат прекалено много. Майка ми се отнасяше с мен като с пиленце и досега продължава да ме глези като тийнейджърка. Тя определено ми мисли доброто, но прекалената обич или глезене не са полезни. Човек трябва да порасне сам и да се научи да живее самостоятелно. Затова най-вече избягах от Холандия. Предполагам, че просто съм надраснала нежната грижовна обич. Но не ме разбирайте грешно - аз съм изцяло за правенето на любов! Това кара моя свят да се върти.

Което ме навежда на една от любимите ми теми. Психиатрите и психолозите, особено доктор Дейвид Ройбън, изглежда смятат проститутките за бедни, лишени от добри условия за живот момичета от разбити семейства, които се отдават на проституиране като бягство от действителността. "Merde", както казват французите. Не може да се правят толкова широки обобщения. За да преценяваш една проститутка, трябва да познаваш интелекта и личността на момичето, както и миналото му. Аз например определено не произхождам от нещастно разбито семейство. Родителите ми не са ме пренебрегвали, нито съм била лишена от обич. Тъкмо обратното! Нито пък си отмъщавам на мъжете. (Въпреки че наистина има неколцина свине, които не бих имала нищо против грациозно да шибна по канчето.) А както ще отбележа в тази книга, има безброй много момичета като мен, които не са започнали да проституират, защото са били отхвърлени от обществото.

А, тази книга. Също като в "Професия проститутка", аз пиша в първо лице единствено число, все едно говоря на читателя като на приятел - личен, дори интимен разговор. Освен това съм се опитала да направя разказа си колкото може по-откровен и вълнуващ. Както може би предполагате, откакто написах "Професия проститутка", в живота ми няма много скучни моменти. "Очаквай неочакваното", както пише в нюйоркското метро.

Е... да продължаваме с моите нови приключения. Аз, бившата професионална проститутка, вече не играя за пари, а заради великата традиция - играта трябва да продължи!

Предговор

Торонто, октомври 1972-ра. Временно живея в този прелестен канадски град с неговите дружелюбни и гостоприемни жители. Дойдох тук, за да участвам в няколко телевизионни програми, на първо място в голямото дискусионно предаване "Под атака", в което обсъдих книгата си и с неколцината участници, и с - както ми се стори - всички студенти от университета "Уотърлу". А също, за да допиша новата си книга.

Изтече близо година, откакто предадох ръкописа на "Професия проститутка" в издателството. И в новата книга се разказва за част от тази година - период, който отчасти беше триумф, отчасти катастрофа, но в никакъв случай не беше отегчителен.

Отначало ми беше малко трудно да свикна с телефоните, които постоянно звъняха до среднощ, с малкото приятели, които ми идваха на гости вместо същинските армии от гостуващи пожарникари, с хубавия нощен сън вместо дългите тежки нощи само с четири часа дрямка. Но с приятелската помощ на нюйоркските органи на реда, сериозната данъчна служба и дружелюбните емиграционни власти животът ми скоро се поразнообрази. После започна бясната ми рекламна обиколка из Америка, идеално гарнирана с лични срещи. Освен това Ксавиера, бившата щастлива с професията си проститутка, много я бива сама да разнообразява живота си...

Ето за това се разказва новата ми книга. За цял живот, изживян за половин година. Живот, който свърши с внезапното ми заминаване от Съединените щати, придружена от десетки журналисти и хора от медиите, които буквално проследиха всяка моя крачка от мансардата ми до самолета за Амстердам. Онази вечер най-малко пет нюйоркски телевизионни канала показаха как насила се сбогувам с Америка и изричам многократно цитираните си последни думи: "Заминавам като дама на нощта, но бих искала да се завърна като истинска дама."

Но всяко зло за добро. Научих се да се радвам на новата си свобода. Нека, нека, както пее една известна британска група. Ксавиера Холандер, свободна като носена от вятъра нимфа, ще продължи да има последната дума, ще продължи да общува с хората, които обича. Вече различна. Не като ги снабдява с момичета. А като им разказва истории - забавни истории, а понякога и поучителни, надявам се. Някои от тези истории ще са сексуално поучителни. Други - поучително сексуални. Трети са насочени към чувството ви за хумор. А четвърти ви отвеждат там, където живеете - в сърцето и душата ви, там, където всички трябва да живеем... заедно.

I. Нов живот

Щастливата проститутка се хваща на въдицата

Случи се пак. Любовта дойде в живота ми. При това точно навреме. Тъкмо започваше малко да ми омръзва.

Поканиха ме на купон, организиран от Поли, която ми беше добра приятелка, въпреки че я познавах от около четири месеца. Тя е забележителна личност, жена с феноменална жизнерадостност, която шеговито се нарича "леля Мейм". Винаги когато се чувствах потисната и исках да се ободря, аз й се обаждах по телефона и тя ми оправяше настроението с хубав виц или смешна история.

Поли обича да се описва по следния начин: "Аз съм легенда, скъпа. Никога няма да съм престаряла, както никога не съм била много млада. Просто съм легенда. Аз съм чиста проба секс и обичам да чукам педали. Темпераментна съм и се обличам изключително добре. Просто обожавам секса, хуя и мъжете. Аз съм единствената жива жена, която се е чукала с толкова гейове. Ако имах син, определено аз щях да го отворя."

Затова нищо чудно, че винаги когато ходех на гости на Поли, в дома й цареше хомо атмосфера - с ударение върху хомо, защото Поли понякога пуска мъжки проститутки на работа и даже през свободното си време общува главно с гейове, повечето от които млади, разкошни, професионални курви. С други думи, те работят или за мъжки, или за женски мадам. Поли успява да съчетае нежните любящи грижи за нейните "момчета" с удивително далновидна деловитост.

Поли е една от онези жени без възраст. Тя има не само младежко сърце, но и фантастично тяло. Едри цици, които са здрави и твърди като камък без помощта на силикон. Поразително! Трябва да наближава петдесетте, а може даже да ги е започнала. Съмнявам се, че самата тя е хомо, макар че с късата си руса коса и искрящи сини очи лесно може да мине за красива "кучка". Уважавам я като приятелка и предпочитам да общувам с нея като със забавна личност, отколкото да ми бъде любовница.

На този купон Поли щеше да показва диапозитиви и цветни снимки, направени по време на двумесечната й ваканция в Европа през лятото. Аз поканих постоянния си приятел Лари, с когото ходехме от три години. Четирийсет и три годишен "нормален" еврейски бизнесмен, той видимо се поколеба, когато му казах, че около добрата стара Поли ще се въртят най-малко двайсет и петима педали.

Купонът беше забавен, готините жребци на Поли се прескачаха навсякъде, хилеха се, докато се гледаха как позират в Италия, Австрия и Югославия. Поли не само беше екскурзоводка на тая група от педали, но и единствената жена сред тях. Свитата й вероятно бе привличала доста внимание в Европа.

След известно време обаче започна да ми писва от всички тия снимки на педерастка Виена и аз се заоглеждах из стаята, за да видя дали няма някой, с когото да си струва да си поприказвам - някой, който да не е заинтригуван от прожектираните на екрана диапозитиви. За моя изненада на един от големите меки фотьойли седеше хубав - и мъжествен наглед - мъж. Беше едър, добре сложен и самото му поведение сякаш внушаваше уважение. Скоро научих от Поли, че този красавец е неин любовник, пожарникар от Куинс, мъж с напълно нормална резба. Пожарникарят бил благочестив католик и след всяка нощ в нейното легло отивал право на изповед.

Във всеки случай, той беше обект на възхищение от страна на всички мършави педеруги и явно много се зарадва, когато с Лари му се представихме и поведохме разговор. Дори като че ли пофлиртува с мен. Поли се приближи и попита дали може да поговори насаме с мен за малко. Тъй като вече беше отговорила на въпросите ми за хубавеца, бях сигурна, че сега ще ми каже да стоя настрани от него. Но не, не и шантавата страхотна Поли! Вместо това тя ми каза, че нейният огнен пожарникар за два часа можел да угаси пожара шест пъти и че оная му работа била като на кон. И че определено трябвало да го опитам!

Тази покана и информацията, естествено, събудиха любопитството ми към нейния пожарникар и неговия чуден маркуч, но след като още малко си побъбрих с него, установих, че той просто не е чак толкова интересен. Има моменти, когато мъжете веднага ме отблъскват, и това бе от тези случаи. Така или иначе, тъй като под полата ми не пареше, предпочетох да си остана с добрия стар Лари.

Времето течеше бавно и продължаваха да показват диапозитиви - сякаш безкрайна върволица от диапозитиви. Въпреки скуката или може би тъкмо заради нея за малко не ахнах, когато на екрана се появи Поли - чисто гола, яхнала великолепен, почернял от слънцето испански Дон Жуан. Яздеше го така, като че ли нямаше намерение да го пусне никога. Гърдите й скриваха очите, носа и половината му лице, макар че друг кадър показваше романтичните му големи кафяви очи, които възхитено изпиваха тази развилняла се жена.

На следващия диапозитив Поли излизаше от душа, стиснала огромния пенис на младия си приятел, щръкнал изпод увития около загорялото му тяло жълт пешкир. Тази сцена вдъхнови множеството младежи, които започнаха да крещят и да се смеят. Всички сочеха с ръце Поли.

- Леле, откъде го набара тоя сладур, Поли?

- Ще ми се да си навре хуя в гъза ми!

- Какво си му напраааавила? Разглезила си го, никога няма да иска пак да го прави с момчета.

- Ще ми се курът ми да беше голям колкото неговия. Божичко, а аз си мислех, че моят е грамаден. О... да можех да му посмуча кура само за мъничко!

- Никога ли няма да престанеш, Поли? Ти си се забавлявала повече от всички нас.

С напредването на вечерта Поли, облечена в скъпи тоалети от "Пучи" или по гол гъз като новородено, продължи да шества на екрана с още четирийсетина снимки - елегантна и чаровна, с дрехи или гола.

Докато седях между меките възглавници на дивана, забелязах привлекателен младеж с вид на латиноамериканец в ъгъла. Той жестикулираше на друг мъж, който изглеждаше четирийсетинагодишен. Отначало си помислих, че използват жестомимичен език, за да не пречат на другите, които гледат диапозитивите. Не можех да разбера точно какво става. После започнах да схващам, че те наистина са глухонеми. Любовници, които се бяха запознали в училището за глухонеми, както по-късно научих.

Този безмълвен разговор между двамата мъже толкова ме заинтригува, че станах и отидох при тях. Те бяха поласкани от вниманието и ме научиха на няколко жеста. И ето че скоро вече водехме "ням разговор". Това беше най-приятната част от вечерта. Купонът нещо се бе провлачил и свърши с караница за това чии са диапозитивите и снимките, но аз задълго щях да запомня двамата си глухонеми приятели.

Няколко дни след големия купон с диапозитивите двете с Поли решихме пак да се видим. Дойде и Лари, обаче още щом влязох в апартамента й, погледът ми се прикова в момчето, което нервно се мотаеше наоколо. Предполагам, че е бил деветнайсетинагодишен. Имаше невинно, но в същото време мъжествено лице. Косата му беше кестенява и права - спускаше се върху челото му, но беше късо подстригана на тила и покрай ушите, почти по войнишки. Движеше се като жребец. Моментално разбрах, че този човек може да ми хареса.

Оказа се, че Дейвид е на двайсет и една и наистина е военен. Идваше от Тенеси и аз веднага се влюбих в неговия невероятен селяндурски акцент, нещо, което обикновено не ми допада. Той скоро щеше да се уволни, тъй като беше изслужил мандата си във Виетнам, където го бяха ранили в ръката.

Електричество. Дейвид продължаваше да ме зяпа с прекрасните си големи кафяви очи и изглежда не го интересуваше, че Лари и Поли ни наблюдават. Можеше да стане неловко, обаче скоро всички влязохме в спор за това къде да вечеряме. Ние с Лари възнамерявахме да останем там, тъй като вечерта беше студена, но Дейвид настояваше да отидем в "Адамс Епъл" на Първо авеню, където твърдеше, че правели най-вкусния ростбиф и пържоли в града за най-малко пари.

Всички решихме, че неговото мнение за ресторанта изисква сериозно внимание, и въпреки че се опитахме да го убедим да не ходим в толкова далечно заведение, той държеше на своето, така че накрая отстъпихме. Оказа се, че Дейвид има кола и това обещаваше донякъде да реши проблема със студеното време.

Пътуването до "Адамс Епъл" беше невероятно. Колата имаше нужда от ново гърне, но Дейвид караше като луд раздрънкания си червен форд. Както научих по-късно, той шофираше толкова диво, че на няколко пъти успявал да избяга от полицията, която го преследвала за превишена скорост.

Така или иначе, ако шофирането на Дейвид ни беше изненадало, избраният от него ресторант направо ни шашна. "Адамс Епъл" се оказа чудесно заведение, декорирано като парк. Навсякъде имаше дървета и изкуствени растения. Столовете бяха направени от пънове. Имаше великанска шведска маса със салати и сосове, а сервираният на масата ростбиф наистина беше прекрасен. Повечето клиенти бяха млади, двайсетина-трийсетгодишни, приятна среда, в която да прекараш известно време - бяха тихи, но явно храната и ресторантът им харесваха.

От известно време Дейвид просто си седеше в сивите си панталони и карирана риза, върху която носеше тъмнозеленото си военно яке, докато Поли му шепнеше "сладки глупости" (или мръсни подмятания) в ухото. Ние с Лари продължавахме да се храним, но усещах, че по тялото ми плъзва позната топлина и изведнъж осъзнах, че ужасно ревнувам Поли. Смущаваше ме начинът, по който го милваше. По-рано същата вечер, спомни си, тя ми беше казала, че често се любят. Тайничко се надявах да ме е излъгала, въпреки че бе прекрасна и изискана жена. "Как може Дейвид да го прави? - мислех си аз. - Не я ли намира малко смешна? Жена на нейната възраст, достатъчно стара, за да му е майка."

Мислите ми бяха объркани и още повече се смутих, когато до масата ни се приближи красива млада брюнетка. Тя топло поздрави Дейвид и очевидно невинно го прегърна и целуна иззад облегалката на стола му. Той широко й се усмихна, изправи се и отговори на прегръдката й. Докато гледах как Дейвид и момичето се прегръщат, настроението ми се промени - изчезнаха кошмарните ми фантазии как Дейвид го прави с Поли, как милва ония нейни големи цици. Обърнах се към нея и шепнешком я попитах какви са отношенията между Дейвид и момичето. Тя нямаше никаква представа, както и Лари, който пък ни най-малко не се интересуваше от поведението на Дейвид. Интересното беше, че и двете бяхме готови да го заклеймим като абсолютно неверен, докато той всъщност само се занасяше с момичето.

Но, Боже мой... как желаех това момче, Дейвид. Харесваше ми всичко в него - широките му квадратни плещи, високият му ръст, прекрасните му високи скули и забавният му момчешки разговор. Спомних си, че Поли ми беше предложила своя пожарникар, обаче аз бях отказала, тъй като той не ме привличаше. О, този път беше съвсем различно!!!

След като прелестната млада приятелка на Дейвид най-после си тръгна с жизнерадостно "Чао" към всички нас, ние с Поли облекчено въздъхнахме. Нашето момче беше спасено, разбира се, от гледна точка на застаряващата Поли и зрялата Ксавиера, и двете решени да продължат сексуалното му образование... тоест, ако изобщо се нуждаеше от уроци.

За мое щастие тази вечер Лари трябваше да си тръгне рано, защото имаше делова среща. Макар да знаеше, че умирам да прелъстявам млади момчета, той не усети колко много ме привлича Дейвид. Доколкото ми беше известно, никой друг не се досещаше за чувствата ми, освен Поли, естествено. Дейвид определено си нямаше и представа какво изпитвам към него. Той изглеждаше общо взето консервативен, праволинеен хлапак, не особено възприемчив - ала тъкмо това ужасно ме възбуждаше. Неговата невинност бе почти осезаема. Отнасяше се към Поли с кучешко покорство - за това момче тя беше невероятна, чудесна личност и когато бе с нея, всички други избледняваха в нейното сияние.

Той обаче беше много горд и тази негова гордост съвсем скоро излезе наяве. Когато Лари си тръгна, Дейвид поиска сметката и аз предложих да платя половината, защото не исках той да поема цялата сума. Но Дейвид бе категоричен. Той бил предложил ресторанта. Въпреки това аз дискретно побутнах една десетачка под чинията му и той я прие. Знаех, че бедният хлапак няма много пари, а малкото, които имаше, трябваше да му стигнат до Форт Кембъл, Кентъки, за да се уволни от армията.

Дейвид предложи да закара Поли и мен вкъщи, само че, естествено, не в този ред. По пътя той пак шофираше като пълен хахо и аз толкова се нервирах, че го помолих да понамали. Това обаче не помогна. През няколко преки ми прилошаваше, когато Дейвид взимаше завоите със същата скорост и не обръщаше внимание на червените светофари, като постоянно редуваше педала за газта със спирачката.

От друга страна, въпреки искрената ми уплаха, той все повече ме възбуждаше. Собствената ми младост, ония дни, през които на човек не му пука от нищо, ми се струваше някъде далеч в миналото, докато пътувах с тоя красив откачен младеж с големи детински очи и идеални чувствени устни. Той шофираше така, като че ли яздеше кон в каубойски филм и адски се кефеше.

Изведнъж самата му шантавост зад волана някак си го направи невероятно желан и аз престанах да се страхувам. И тъй като Поли спокойно си седеше отзад, поставих длани в скута на Дейвид и усетих, че курът му опъва вълнения му панталон. Големината му ме смая. Беше дебел колкото китката ми или даже повече. И беше невъобразимо твърд.

Оставиха ме в апартамента ми и Дейвид откара Поли, която вече седеше отпред и сигурно го опипваше, също както бях правила аз. Качих се горе. Беше ми тъжно, обаче някак си знаех, че не виждам младия Дейвид за последен път. Бях сигурна. След час той вече звънеше на вратата ми. Прегърнах го - просто като стар приятел, нали разбирате - и го поканих да влезе. Не попитах за Поли и той не спомена нищо за нея.

Веднага си допаднахме. Налях му безалкохолно. Поговорихме и се полюбувахме на гледката от моя апартамент, на блещукащите светлинки на нощен Манхатън, град, който изглежда невероятно спокоен и красив. От прозорците ми наистина се разкриваше ведра гледка на иначе кипящия град и тя достави огромно удоволствие и на двама ни.

Онази вечер изслушахме много плочи. Помня, че особено музиката на Астрид Гилберто ни настрои на много нежна вълна. Потанцувахме, опиянени един от друг, после бавно се насочихме към спалнята. Моите чаршафи от "Карден" бяха чисти и подканяха, неоновата ми лампа подчертаваше пъстрите плакати и картини по стените. Белият телефон до леглото ми тази вечер удивително мълчеше, като че ли беше дресиран да се изключва, когато мислено го поискам. Когато не се притискаше към мен като бебе, Дейвид ме следваше по петите като кутре. Сякаш ме боготвореше и самолюбието ми бе поласкано. Изпитвам потребност да се нуждаят от мен. Кой не изпитва?...

Когато го съблякох, видях, че тялото му наистина е великолепно. По гърдите му почти нямаше косми, торсът му беше силен, ръцете му - жилести. Коремът му бе съвсем плосък, краката му бяха дълги и мускулести. Пенисът му беше великолепно голям, отдавна не бях виждала такъв. Главичката изглеждаше почти колкото юмрука ми.

Решихме да вземем душ заедно. Обожавах да търкам тялото му с любимия ми мъжки сапун "Арамис". "Вдигни си ръцете" - наредих аз и той се подчини, за да мога обилно да насапунисам подмишниците му. Вече беше повече от чист, но ми харесваше просто да стоя под душа с него. Душ кабината ми се бе превърнала в уютна стаичка със стъклена врата, която ни изолираше с Дейвид от останалия свят. Започнах да милвам твърдия му кур и целия го насапунисах. Той беше толкова грамаден, че едва го държах в длан. Дейвид го хвана в ръка и започна да го трие в задника ми, после го пъхна между краката ми и нежно ме прегърна. Водата се стичаше по телата ни. Той ме обърна към себе си, хвана огромния си кур в ръка и започна да го търка в срамните ми косми, които бяха обилно насапунисани. Желанието ми се усили. Нямах търпение да се любя с него.

Тичешком излязохме от душа и се хвърлихме в леглото, без дори да се изсушим. Дейвид беше много нежен и определено не бе толкова наивен и невинен, колкото изглеждаше. Той се оказа един от най-вълнуващите ми любовници, изключително опитен, и скоро се отказах от намеренията си да уча тоя хлапак на каквото и да е в любовното изкуство.

Дейвид нежно, ала възбуждащо ме милваше и ме целуваше навсякъде по тялото, от което цялата ме побиваха тръпки. Той разтвори краката ми и наведе глава помежду им. Изпаднах в екстаз! Жребецът опря силните си плещи под бедрата ми и здраво ме държеше, докато устата му си проправяше път през долните устни на моето желание. Усещах, че се подмокрям, много. Тялото ми гореше и пареше. Зърната ми щръкнаха, когато ловките му пръсти и умелият му език намериха клитора ми. Разбрах, че ще свърша - о, само как щях да свърша! Краката ми се стегнаха около главата му и почти изгубих контрол над тялото си. Закрещях от абсолютно щастие и свършвах безкрайно, притиснала с бедра лицето му, почти всмуквайки го в тялото си.

Изтощена, аз нежно отблъснах главата му с ръка и легнах до него. Малко ме беше срам, че съм свършила толкова бързо. Избърсах с опакото на дланта си устата и бузите му, мокри от моите сокове. Предполагам, че всяка жена в момента на оргазма малко я е срам, когато вагината й се превръща в истински "Ниагарски водопад от любовна влага".

След като се поотпуснахме, беше мой ред да го задоволя. Започнах да милвам и целувам зърната на гърдите му, пъпа и слабините му, после лапнах големия му кур - беше толкова голям, че в устата ми не се събра много. Но Дейвид не ме остави дълго в тази поза. Той ме завъртя, така че да застанем в положение 69. Все още бях много чувствителна от първия си оргазъм, но той беше толкова нежен, че втория път бе още по-възхитително. Докато се галехме, усетих, че курът му расте и се движи в устата ми, почти готов да избухне, и това, наред с топлия му език, който ме възбуждаше, накара тялото ми отново да се разтрепери и да се заразтърсва, този път още по-силно, понеже бях по-възбудена от преди.

Невероятно възбудена, аз започнах да ближа пениса и ташаците му, като през цялото време галех задника и гърба му с ръка. Дейвид запъшка и разбрах, че се сдържа или поне се опитва да се сдържи колкото може по-дълго. Обаче и аз, която се гордея със самообладанието си, пак не бях на себе си. Дейвид ме ближеше така божествено, че получих нов невероятен оргазъм.

Той ме завъртя и проникна в тялото ми, сякаш винаги е бил там. Особено прекрасно беше това, че макар да бе толкова едър, не изпитвах никаква болка, защото ме беше възбудил адски силно и бях страшно влажна. Понякога много едрите мъже са груби в леглото и направо могат да ти избият яйчниците. Но не и моят Дейвид, който беше един от най-нежните любовници за момче на неговата възраст, изключително зрял в кревата. Инстинктивно усещаше какво ме възбужда, кои части на тялото ми да докосва, целува и ближе.

Когато започнахме да се любим, той лекичко галеше тила ми със силните си, ала нежни ръце. Целуваше ме по шията, милваше гърба, кръста и дупето ми. Но най-ясно си спомням усещането за члена му в мен - изпълваше ме изцяло и движенията му бяха много грациозни. Дейвид повдигна тялото ми и проникна още по-дълбоко в мен. Чувствах се на седмото небе, когато той изведнъж се измъкна и аз започнах да го умолявам да се върне вътре.

Но нашите тела не останаха дълго далеч едно от друго. Секунди след като беше излязъл от мен, Дейвид ме обърна по очи и подпъхна две големи възглавници под корема ми. Застанах на колене със задник нагоре (почти кучешката) и с глава и рамене, отпуснати върху възглавниците. Той се приближи зад мен, разтвори с колене краката ми и ми вкара онзи негов чудесен огромен орган. Между другото, тази поза е абсолютно божествена, ако се изключи фактът, че не виждате любовника си и не можете да прегръщате тялото му. Тя обаче ви позволява всички други вълнуващи усещания. Стисках поставените отляво и отдясно възглавници и когато едновременно получихме оргазъм, закрещях от щастие и удоволствие. Грабнах една от другите възглавници, започнах да я хапя и за малко да я разкъсам. Дейвид впиваше нокти в горещата ми плът и мимолетната болка ми доставяше удоволствие. Усещах, че курът му пулсира и тялото ми беше горещо и мокро от спермата му.

Измъкнах възглавниците изпод корема си и двамата се отпуснахме изтощени, ала отмалели от наслада, като продължавахме да се милваме. Най-хубавото нещо в любенето е емоционалното извисяване преди и крайната задоволеност после. Ако те са съвършени, бъдете уверени, че любовният акт е бил нещо повече от хубаво ебане. Дейвид запали цигара и бавно издуха дима в топлата стая. Станах и налях две чаши ябълков сок. Напълно задоволени, ние угасихме осветлението и се обърнахме надясно в плътна прегръдка. Дейвид ме прегърна през раменете и зарови лице в тила ми. Заспахме като деца със свити почти в ембрионална поза тела - притиснати към гърдите крака, наведени напред глави и моето тяло, обвито в неговите ръце.

На другата сутрин се събудихме в изключително добро настроение. Аз направих закуска. Ммммм... кога друг път съм правила закуска... тонове вафли с масло, конфитюр и бекон, черно кафе за Дейвид, портокалов сок за мен.

Докато закусвахме, копнеех да го разпитам за връзката му с Поли и дали участва по някакъв начин в нейната педалска обстановка. Но след предишната нежна нощ определено не вярвах, че "моят Дейвид" е жребец в конюшнята на Поли и обслужва едновременно нея и разни мъже.

Той като че ли прочете мислите ми и сам повдигна въпроса, като отрече да е каквото и да е друго, освен неин приятел. Когато поразнищихме тая тема, се оказа, че той знае ужасно много за нейните момчета и за още няколко мъжки мадам като Джо Робъртс и Боб Ланг.

На няколко пъти се бях срещала с Боб Ланг. Той има два грамадни дога, дресирани да задоволяват сексуално мъже. Освен че печелят пари, тези кучета са му изключително предани и са готови да се нахвърлят на всеки, ако е необходимо.

Въпреки че бил няколко години по-млад, Боб бил роден в същия град в Тенеси и оттам се познавали, каза ми Дейвид, явно малко смутен да говори за отношенията помежду им.

Каза ми, че никога не можел да стане мъжка проститутка, защото мисълта да го прави с мъж го отвращавала. Ако някога попаднел в такава ситуация, най-многото щял да позволи на мъж да му смуче кура - категорично нямало да допусне да го ебат отзад и в никакъв случай нямало да го духа на друг мъж.

Дейвид очевидно искаше да смени темата и започна да ми разказва за детството си. Бил чувствителен и деликатен младеж, обаче не го бивало много в ученето. Когато родителите му предложили да го пратят в колеж, той постъпил в армията. Но преди това се запознал и лудо се влюбил в едно седемнайсетгодишно момиче. Тъй като това била първата му любов, Дейвид веднага се оженил. Самият той бил едва на осемнайсет и малко след сватбата влязъл в казармата. През уикендите се прибирал вкъщи и по цяла събота и неделя се любел с нея. Накрая тя му съобщила, че е бременна. Вместо да се разстрои, Дейвид страшно се зарадвал, защото обичал децата и мисълта да стане баща го изпълвала с щастие. След девет месеца жена му родила здраво красиво момченце и лицето на Дейвид искрено грееше, докато описваше чувствата си, когато за пръв път видял мъничкия си син.

Когато детето било на четири месеца и Дейвид веднъж си дошъл в отпуска за уикенда, жена му със сълзи на очи си признала, че бебето не е от него. Била имала връзка с неговия най-добър приятел, който също бил военен, и тъй като графикът на Дейвид не се застъпвал с неговия, тя спокойно можела да му изневерява. Кълняла се, че връзката им е приключила. Въпреки че бил дълбоко наскърбен от разкритието й, Дейвид й простил в името на любовта си към нея и към детето, независимо дали му било истински син. Ала когато следващия път се прибрал вкъщи в неочаквана отпуска, той сварил двамата в леглото.

Истинският баща на детето, което Дейвид толкова много обичал, чукал жената, която той толкова много обичал. Споменът за тази сцена до ден днешен продължавал да го преследва и ако в онзи момент имал пистолет, щял да застреля двамата на любовното им ложе и после да се самоубие. Напълно му вярвах. За негово и на всички други щастие нямал оръжие и успял да се овладее след страхотен скандал, след който настоял да се разведат. След няколко месеца бракът им законно бил разтрогнат и Дейвид трябвало да преживее факта, че е бил мамен толкова отвратително. Вече нямал син, нито съпруга.

Отгоре на всичко военните скоро след развода го пратили във Виетнам, обаче на него вече не му пукало. Тъй като нищо не го задържало в Америка, почти се радвал да се сражава в джунглите на Югоизточна Азия. Там възмъжал и бил тежко ранен в лявата ръка. Благодарение на доброто медицинско обслужване обаче единственият материален спомен, който му беше останал от Виетнам, бяха няколко интересни белега на лявата му ръка и длан.

Та така пораснал младият Дейвид, който от момче бързо станал мъж и определено изстрадал повече от мнозинството момчета на неговата възраст. Родителите му повече или по-малко се отчуждили от него, защото обожавали бившата му жена и не вярвали в историята за извънбрачното му дете. Във всеки случай бившата му съпруга разказвала две различни версии. Пред някои хора твърдяла, че детето е от Дейвид, а пред други го отричала.

След завръщането си от Виетнам той продължавал да е на служба във Форт Дикс. През уикендите започнал да идва в Ню Йорк и там се натъкнал на Боб Ланг, когото познавал от Тенеси. На няколко пъти му гостувал, каза ми Дейвид, и така се сприятелил с Поли. Стори ми се, че малко замазва нещата, когато ми обясняваше за приятелството си с Ланг. Изглежда криеше нещо, сякаш не искаше да ме наскърби, като ми признае истината... или само си въобразявах?

Вече беше станало доста късно сутринта и аз имах среща с адвоката, който се занимаваше с моя договор за "Професия проститутка". С Дейвид се облякохме и той ме хвърли при кантората на адвоката. Уговорихме се да се срещнем към единайсет вечерта.

След няколко часа се прибрах в апартамента си. На телефонния секретар ме чакаше съобщение от Боб Ланг, който настояваше веднага да му се обадя. Преди да го направя обаче, си спомних нещо от предишната вечер. По време на вечерята Поли бе споменала, че другата сряда Боб давал голям купон и имал наглостта да взима по десет долара на човек. Това покривало входната такса, пиячката и кльопачката. Боб Ланг, тоя върховен скапаняк! Не можех да го понасям. Той е висок, рус, грозноват мижитурка с гадни сини очи и злобен език на клюкар. Тогава си помислих: "Какво пък, по дяволите? Няма да му обръщам внимание, там ще има хора, които искам да видя. Майната му на него и на неговите десет кинта. Мога да си позволя тъпата му входна такса!" Така, без да го съзнавам, сама се уговорих да отида на купона му. Всъщност щях да ида с Дейвид.

Вдигнах слушалката, набрах оставения на телефонния секретар номер и Боб с най-гадния си мазнишки глас ме покани на купона си.

- Здрасти, Ксавиера, как си? Чу ли, че идната сряда давам страхотен купон с всички известни личности, и нормални, и гейове? Виж, искам да дойдеш, особено защото ще станеш суперзвезда, когато излезе книгата ти. А, между другото, пишеш ли нещо за мен? Надявам се, че не си използвала истинското ми име. Не си, нали?

- Не, скъпи, не пиша нищо за теб. Може да си шантав, обаче не достатъчно, за да те споменавам. Благодаря за поканата. Ще видя дали ще мога да дойда... Мисля, че ще мога. Всъщност от колко е купонът?

- За Бога, не ти ли казах? Започва в пет и входната такса е десет долара на човек. Нали нямаш нищо против?

- Не, защо? Само се надявам да не те олепят, защото официално нямаш право да взимаш входна такса за купон, освен ако не си някаква благотворителна организация... Да не би купонът да е за защита на животните? Нещо такова ли е?

- За Бога, Ксавиера, не бъди такава кучка. И аз трябва да си изкарвам прехраната, нали?

- Какво се е случило с твоята служба за жребци и с кучетата ти? Не ти ли носят достатъчно пари? Между другото, как върви бизнесът?

- Абе, трудна работа. Напоследък никой няма пари, а всеки ден трябва да храня двата си дога с пържоли.

- Обаче пък наемът ти е адски нисък, Боб. Колко плащаш за тая твоя долнопробна квартира?

- Можеш ли да повярваш? Тая дупка струва двеста и осемдесет кинта на месец!

- Е, няколко сеанса на седмица и ето ти парите за наема. Моят е петстотин и петдесет за три спални и имам още един апартамент за двеста и трийсет. Повярвай ми, това са бая пари. Абе, ти нямаше ли съквартирант?

- Естествено, маце, обаче ти си богата жена, с всичкото сухо, дето си го получила като аванс. Някой ми спомена, че става дума за сто хиляди долара. Всичките ли ги получи?

- Не, само процент, което не е зле, обаче Чичо Сам със сигурност ще лапне голяма част от парите. Освен това с бизнеса ми е свършено.

Той не отговори, затова прибавих:

- А, между другото, Боб, запознах се с един твой приятел, казва се Дейвид. Срещнахме се вчера при Поли...

Боб припряно ме обсипа с цял куп въпроси.

- Да, и какво? С него сме от един и същи град. Какво знаеш за Дейвид? Направихте ли го? Господи, та той е педал като всички нас!

Когато чух тези думи, аз потръпнах и в първия момент не реагирах. После гласът на Боб закрещя в ухото ми.

- Ей, маце, още ли си там? Какво става?

- Нищо, абсолютно нищо - колкото може по-спокойно отвърнах аз. - Просто се чудех. Да не искаш да кажеш, че Дейвид е педераст... че е жребец като всички момчета на Поли? За един и същи Дейвид ли става дума? От Тенеси?

- Да, с него известно време бяхме съквартиранти през уикендите. Той не познаваше никого тук и когато идваше в отпуска, веднъж-дваж работи за мен, пък и... самият аз ужасно си падах по хлапето.

Леле, дали това беше някаква инсинуация - че той, това грозно копеле и моят прелестен Дейвид са били любовници! Изведнъж ми се доповръща при мисълта, че Дейвид го е правил с Боб и е навирал оня красив кур в... Не, това не можеше да е вярно, не и след като толкова страхотно се бяхме любили. Дейвид не можеше да е спал с копеле като Боб.

- Е, благодаря за информацията, Боб. Бях готова да се закълна, че малкият е нормален... - Не можех да се насиля да му кажа дали сме го правили с Дейвид. Просто го оставих на живото му въображение. - Така или иначе, ще се видим на купона, ако успея да дойда. Още веднъж ти благодаря за поканата.

Оставих слушалката и за момент изгубих представа какво правя. Знаех, че трябва веднъж завинаги да реша този въпрос с Дейвид, когато се видим по-късно вечерта.

Следобед дойде Лари, за да ме изведе на ранна вечеря, както обикновено. Въпреки караниците помежду ни и моите забежки или предишната ми заетост с моите клиенти, Лари винаги идваше късно следобед, за да ме изведе на бърза вечеря. Освен това най-често за вкъщи пазаруваше той, което беше наистина чудесно от негова страна, тъй като аз не съм домакиня. В неделя сутрин Лари ставаше преди мен и правеше най-хубавите закуски на света. Е, тъкмо се канехме да излезем на вечеря, когато телефонът иззвъня. Беше Поли. Тя ми се развика, нещо, което по-рано никога не бе правила, и аз си помислих: "По дяволите, какво искат от мен всички?" Доколкото можех да преценя, не бях извършила нищо лошо. Само бях разпитала Боб за Дейвид.

Доколкото успях да разбера от крясъците на Поли, Боб беше преиначил разговора ни и сега разправяше на половин Ню Йорк, че аз съм обявила Дейвид за педал, че е вярно, Дейвид наистина е педал, но че също съм му разказала още неща, което беше пълна лъжа. Мръсната уста на Боб беше избълвала всевъзможни глупави и злобни клюки и Поли, която вече се беше поуспокоила (бях отговорила честно на всичките й въпроси), ме предупреди, че Боб може би се опитва да ми отмъсти, защото щом научеше кой всъщност разпространява клюки за него из града, Дейвид щеше да го потърси. Или да потърси мен.

Всичко това ми звучеше нереално, отвратителен порочен педалски кръг, но ми се струваше, че разбирам какво става. Боб беше наясно какво сме направили с Дейвид и ревнуваше до полуда, затова полагаше всички усилия да ни скара. Явно си умираше да спи с моя нов любовник и надеждите му бяха отишли по дяволите.

Е, казах на Поли, че ще "помогна да наврем плана на Боб в гадния му гъз". Дейвид трябваше да научи истината и завинаги щеше да приключи с Боб, независимо че бяха градски. Отвратителното поведение на Боб напълно бе заангажирало мислите ми и изобщо не ми дойде наум, че признавам на Поли за връзката си с Дейвид, обаче тя не повдигна този въпрос, а пак ме предупреди да внимавам с Боб. Смяташе, че той се надява да ми докара някакви проблеми с полицията и ако това не е достатъчно, да ми дойде на гости с тъпите си грозни кучета. Поли също каза, че според нея Боб се е чалнал и е в мой интерес да стоя далеч от него. Съгласих се. Определено не биваше да ходя на неговия купон. Не исках дори да съм в един и същи град с тоя злобен гадняр!

Десетина минути след разговора ми с Поли телефонният секретар се включи и ми съобщи, че докато двете сме приказвали, се е обаждал някакъв господин. Мъжът твърдеше, че спешно трябвало да се свърже с мен. Е, след като се бях оттеглила от бизнеса, този телефон беше само за приятели - и, естествено, аз знаех кой е този "господин". Не можеше да е друг, освен човека на деня, скъпия стар Боб Ланг. Кой друг?

Междувременно Лари се чудеше какво става, тъй като беше чул само едната страна от разговора ми с Поли. Нямаше си и представа какво се е случило след вечерята в "Адамс Епъл". Той не знаеше, че съм спала с Дейвид, нито за интригите в резултат от моята любовна нощ.

Преди да се опитам да му обясня каквото и да е, реших да се обадя на Боб. Защо не? Нямах какво да крия. Освен това исках да му кажа да си затвори мръсната уста. Не можех да оставя нещата без последствие и да чакам всичко само да улегне. Позвъних на Боб в апартамента му и преди да имам възможност да кажа и дума, той започна да ме ругае.

- Кучка такава, тъпа лесбийка, скапана, гадна курва! Трябва много да ти стиска, за да разпространяваш слухове, че Дейвид бил педал и ми бил любовник. Нали ти е ясно, че мога да причиня много неприятности на малкия? Тъпа кучка!

- Какви ги дрънкаш, Боб? Току-що Поли ми се обади, възбудена и ядосана, защото съм била разпространявала слухове, че Дейвид бил швестер. Направо не знаеш какви ги приказваш. Единственият човек, с когото съм разговаряла, беше ти и ако си спомняш, тъкмо ти ме потърси. Обаждам ти се, защото ме покани на тъпия си купон. Спомняш ли си? Не съм разговаряла за Дейвид с никой друг, освен с теб.

Той се опита да ме прекъсне, обаче аз нямах намерение повече да му се връзвам на глупостите.

- Явно не те бива за нищо друго, освен да навираш гадната си злоба в устите на хората и да разпространяваш противните си лъжи из града - продължих атаката си аз. - Басирам се, че си разказал най-малко на десет души, които изобщо не ме познават или нямат нищо общо с мен, че съм нарекла Дейвид педал. Ти си луд, бе, човек! Винаги съм те смятала за скапаняк, обаче сега разбирам колко си побъркан. Повярвай ми, повече не искам да имам нищо общо с теб и се надявам да разбираш, че е най-добре да си затваряш проклетата уста.

Той отново се опита да прекъсне тирадата ми, но аз не му позволих, като просто продължих да говоря по-високо от него. И мен ме биваше да играя на думи!

- Знаеш ли, че Дейвид е страшно разстроен? Утешава го само това, че си го казал ти, а не аз. И не вярвам, че ти е бил любовник. Това е плод на болната ти фантазия. Ще ти се да си го правил с Дейвид... Де да имаше такъв късмет. Сега сигурно пак ще се обадиш на Поли и ще й кажеш, че съм разпространявала, че с Дейвид сте любовници. Обаче аз ще те изпреваря и сама ще й се обадя. Нямам намерение да губя приятелките си заради теб. И между другото, за твое сведение, с Дейвид наистина се ебахме и беше страхотно. Обикновено не обсъждам личния си живот с хора като теб, обаче просто исках да знаеш. Повярвай ми, малкият не е швестер. Чат ли си?

(Съвсем спокойно говорех всичко това пред Лари.)

- Как смееш да ми приказваш така, путко смотана! Не познавам по-гадна кучка от тебе! Ти, ти, ти... Ти си извратена, ето каква си!

- Какво общо има това с въпроса дали Дейвид е педал? - попитах го аз.

- Има! - пискливо изкрещя той. - Това значи, че ти си побърканата. Готова си да се ебеш с всичко, стига да ходи, пълзи или мърда.

- И какво от това?

- Такова. Дейвид може от време на време да си пада по някоя путка, обаче въпреки всичко предпочита кура, маце, и няма да го получи от мене. Благодарение на теб повече няма да му осигурявам никаква работа. Повярвай ми, маце, ако не внимаваш, ще си навлечеш много проблеми. Познавам родителите на малкия и знам, че се кани да се уволни от армията. Лично ще се погрижа да го изритат дисциплинарно. Само трябва да информирам армията на Съединените щати, че Дейвид е гей, и спокойно мога да осведомя и родителите му. Затова, малката, най-добре ти си затваряй голямата уста. - И с тези думи ми затръшна телефона.

Вече бях ужасно разстроена и за да влоши още повече положението, Лари ми се развика, че съм била адски глупава да се забърквам с разни педеруги, че били побъркани, жестоки и по-злобни даже от ченгетата. Престанах да го слушам и се опитах да мисля само за прекрасните мигове, които бях преживяла с Дейвид. Знаех, че той ще предпочете мен пред онова грозно копеле Боб Ланг.

Накрая помолих Лари да си отиде. Мразя да се карам. Гадеше ми се и ме болеше главата и без повече скандали. Той си тръгна. Виждах, че е много наскърбен, задето съм му изневерила, при това с хлапак. Знаеше, че не може да се мери с двайсет и една годишен момък, силен като бик. Утешаваше го това, че Дейвид сигурно е педал, така че моята връзка с него не можеше да продължи много. О, само да знаеше колко греши! Нощта, която бях прекарала с Дейвид, доказваше, че не е гей, поне що се отнасяше до мен!

Той се обади в единайсет вечерта. Казах му веднага да дойде и след петнайсет минути Дейвид позвъни на вратата.

Изглеждаше невероятно млад и чистичък. Носеше ми подарък - плоча. Наистина се изчерви, когато ми я подаде. Първият ми подарък от него. За Дейвид той означаваше много, както и за мен. Това била любимата му плоча, каза ми той, и помня, че я беше пуснал няколко пъти, след като вечеряхме в "Адамс Епъл". Нов албум на "Асосиейшън". Разбрах, че съм сбъркала, като съм си мислила, че е бил безразличен към мен оная вечер, защото ми каза, че ме пожелал в мига, в който ме видял у Поли. Не искал да наскърби Лари и Поли, като даде израз на чувствата си. В края на краищата, рядко се случвало Поли да има възможност да прелъсти момче, което да не е пълен педал. Целунах го и го прегърнах. През целия ден ми беше липсвал много. Той ме накара да забравя ужасните неща, които ми се бяха случили. И явно не бе чул глупостите, които през този ден се бяха разнасяли из Ню Йорк. Е, нямах намерение да повдигам въпроса.

Дейвид отиде при уредбата, свали всички плочи и пусна своята. Угасихме осветлението в дневната, сгушихме се на големия кожен фотьойл и се заслушахме в думите, които ни обгърнаха. Той ме държеше за ръка и ме галеше по косата. След преживяното през деня се чувствах невероятно спокойна и изпитвах удоволствие от самата му близост. Помня думите на една от песните. Имахме чувството, че е написана точно за нас - тези прекрасни думи, които се носеха в мрака. Слушахме ги, докато се запечатаха в сърцето ми.

"Обич е думата, с която наричам

чувството, криещо се в мен.

Не знаеш колко пъти ми се искаше да ти го кажа,

не знаеш колко пъти ми се искаше да те прегърна,

не знаеш колко пъти ми се искаше да те извая

така, че да ме обичаш, колкото те обичам аз."

Отново започнах да усещам колко е чувствително това момче, много повече, отколкото си бях мислила. Може и да бе едва двайсет и една годишен, но изглеждаше много по-сериозен и зрял от мнозина мъже на два пъти по-голяма възраст. Наистина ме трогна.

Прекарахме нощта заедно и беше също толкова чудесно и задоволяващо, колкото и първия ни път. Точно преди да заспим, усетих, че се нуждая от едно последно уверение и колебливо повдигнах въпроса за педалите и Боб Ланг. Най-после директно попитах Дейвид дали е спал с него и още по-лошо, дали още са любовници. Той нежно ми се присмя и посочи очевидното - ако беше така, щеше ли да е тук с мен? Напомни ми, че както вече ми бе казал, когато идвал в Ню Йорк през уикендите, гостувал на Боб. Знаел, че Боб е луд по него, призна ми той, но никога не му бил позволил да го докосне.

На другия ден Дейвид трябваше да замине, за да оформи уволнението си - отпуската му свършваше вдругиден, - но ми обеща, че после веднага ще се върне в Ню Йорк при мен. И изпълни обещанието си.

През следващите седмици с Дейвид прекарвахме заедно почти всяка нощ. Той дори си остави някои дрехи в гардероба във втората ми спалня, скрити под зимните палта, за да не ги намери Лари, ревнив, както винаги. Беше ми страшно хубаво с Дейвид, въпреки че винаги идваше към полунощ. Каза ми, че работел като барман в бар за гейове - главно заради красотата си. Обаче това не ме смущаваше, защото със сигурност знаех къде прекарва нощите след работа. В моите прегръдки. Между бедрата ми. В мен.

Един ден го изведох на пазар. Купих му топло зимно палто и го накарах да изхвърли любимото си военно яке. В края на краищата сега бе зима и тая тънка връхна дреха не го пазеше много от студа. Купих му и костюм. Той нямаше никакви други дрехи, освен едни дънки и няколко стари вълнени панталона.

На другия ден пак излязохме, за да му купя чифт хубави ботуши. Старите му бяха петгодишни и вече бяха изтъркани. Той крачеше гордо като паун до мен - като малко дете, което отива на сладкарница. Накрая видя страхотни ботуши на витрината на един магазин на Лексингтън авеню.

Това беше модерен магазин, който - Дейвид не можеше да го знае - снабдяваше предимно сводници. Повечето обувки бяха на високи токове и в пъстри, ярки цветове. Що се отнасяше до модела обаче, Дейвид в края на краищата си беше хлапе от провинцията и си избра високи кафяви ботуши, съвсем обикновени, със средни токове. Носеше ги гордо и изглеждаше адски мъжествен, докато се перчеше на излизане от магазина. "На ти петдесет долара, хвърлени за прости стари каубойски ботуши" - казах си аз. Но ми беше приятно да похарча доларите за човек, когото обичам. По дяволите, малкият нямаше никакви пари. Пък и защо да не съм мила с него? Хората щяха да ме виждат с Дейвид и исках да изглежда представителен. Честно казано, не правех всичко това само заради него, а отчасти и заради собственото си самолюбие.

На другия ден с Лари отидохме в "Барнис" - най-големия мъжки магазин за облекло в Ню Йорк, - за да му купим костюм на Пиер Карден. Бях му обещала този подарък веднага щом излезе книгата, но тъй като преди няколко седмици бях получила аванс, щях да изпълня обещанието си предварително. Книгата щеше да излезе след няколко седмици. Докато Лари избираше костюма, слязох долу и купих няколко хубави спортни ризи на Дейвид. Знаех, че ще им се зарадва.

Лари не каза нищо, но видях изненадата му, когато по-късно се върнах с голяма книжна торба подмишница. Беше разбрал, че съм купила нещо за друг мъж, убедена съм. Само че не бе сигурен за кого. Но това не го интересуваше. В крайна сметка наближаваше Коледа, защо да не зарадваме всички? Обикновено не се хвърлям в прахосническо пазаруване. По природа съм ужасно пестелива и ревниво си пазя парите.

Въпреки емоционалните усложнения с Лари - предпочитах да не мисля за тях - животът с Дейвид много ме забавляваше. Спяхме до късно сутрин, будехме се и се любехме, после закусвахме. По-късно излизахме на пазар или по задачи. Винаги, когато имах някакво лично или делово задължение, той ставаше мой личен шофьор и ме разкарваше из града с великолепния си форд - поне гърнето беше поправено и той вече не шофираше като на рали - и ме водеше на лекар, зъболекар, адвокат и така нататък. Намираше място за паркиране и ме чакаше в колата - верен като куче - колкото и да се забавя.

Към четири часа следобед се сбогуваше и излизаше сам. Къде? Така и не го попитах. Сигурно интуитивно не съм искала да си спомням подозрението, че той може наистина да проституира, макар да продължаваше да твърди, че е барман. В този смисъл възприемах позицията на щрауса и си криех главата в пясъка.

Вече почти бях свикнала с мисълта, че Дейвид от време на време продава тялото си, но извънредната му дейност изглежда не му пречеше да го прави с мен, затова нямах от какво да се оплаквам.

Накрая, една вечер Дейвид се прибра и веднага заяви, че не можел да понася цялата тая измама, но че трябвало сам да си печели парите, а не да разчита на моята щедрост. Призна, че не работел само на бара, а и като жиголо, само че категорично не чрез Боб Ланг. Случвало се главно чрез бара и се опитвал да подбира клиентите си, обаче изпълнявал и други услуги, освен като барман.

Видя, че тази новина не ми е особено приятна, затова се опита да ме поободри като ми разказа една смешна според него история. Тази вечер се съгласил да тръгне с един доста непривлекателен господин на средна възраст, но каквото и да правел клиентът, Дейвид просто не успял да получи ерекция. Трябвало да напусне тази почти глупава ситуация, знаел го, но се надявал да спечели достатъчно пари, за да ми купи много хубав подарък и нямал намерение да се откаже от сделката.

Тая история за увиснали курове не ме развесели особено много, обаче знаех, че много педали, които наемат момчета чрез агенции за мъжки проститутки, категорично настояват на мъжествени жигола и често попадат на млади мъже, които всъщност са хетеросексуални. Те обслужват хомосексуални клиенти заради парите - и аз бях искрено убедена, че в случая с Дейвид е точно така, макар че това не ме караше да харесвам избраното от него поприще.

Заявих му го и той се опита да ме успокои, като ми каза, че обикновено молел клиентите си да приготвят списания с голи мацки в апартаментите си, за да може да се възбуди, като ги гледа, тъй като клиентът не му въздействал.

Е, тоя път обаче клиентът нямал такива помагала, затова Дейвид му казал да почака, докато той вземе нещо, което му трябвало.

"Нещото", което му трябвало, били няколко мои полароидни голи снимки, които няколко дни преди това ми беше направил, и той отишъл да ги извади от джоба на сакото си. През това време клиентът стоял на четири крака, както му било наредено, и освен това трябвало да е с наведена глава, за да не вижда какво прави Дейвид. А той използвал снимките, за да получи ерекция. (Това не е най-големият комплимент, който съм получавала, обаче ми стана много смешно.) Най-после получил ерекция и със затворени очи си представил, че тъпче мен, а не някакъв си стар педал с щръкнал нагоре гол гъз. И така успял да свърши работата, за която му се плащало.

Въпреки всичко нямах намерение да поздравя Дейвид за находчивия му метод за получаване на ерекция, обаче не можех и повече да му се сърдя, затова го пратих под душа - идеята да спя с него след онова, което беше направил, изобщо не ми допадаше. И тази нощ за пръв път не влязох в банята с него, въпреки че се бяхме къпали заедно почти всяка вечер, която прекарваше при мен.

После се любихме, но отказах да го правя отзад заради заниманията на Дейвид през деня. Предполагам, че вече също отказвах да приемам думите му за чиста монета.

На другия ден той каза, че искал да се върне в родния си град, за да се опита да се сдобри с родителите си, и ме помоли за сто долара, за да им купел прилични подаръци. Наистина не знаех дали пак не ме лъже, но предпочетох да повярвам в честността му и този път и му дадох парите. Той обеща да ми ги върне до последния цент и аз отговорих, че съм сигурна в това. Започваше да вали сняг и тъй като неговият раздрънкан стар форд не го биваше за такива условия, посъветвах го да тръгне рано, за да изпревари фъртуната. В края на краищата му предстоеше дълъг път. Дейвид каза, че щял да се върне след месец. Заявих, че ще го чакам с нетърпение. И, разбира се, повече никога не го видях.

След известно време Поли ми съобщи, че Дейвид изобщо не е бил барман. Моят невинен любим се оказа един от най-търсените жигола в Манхатън, който определено не се нуждаеше от моята финансова подкрепа. Посрещнах тази новина без злоба - а и без голяма изненада. Животът ни играе странни номера, естествено, но с Дейвид бяхме прекарали страхотни моменти.

Обогатена с поредното преживяване, аз можех да погледна на цялата история с усмивка на лице, спомняйки си как професионалната проститутка се е хванала на въдицата на млад красавец, който едновременно е бил повече - и далеч по-малко, - отколкото е изглеждало.