Послания от учителите (Как да черпим от силата на любовта)

БРАЯН УАЙС

ПОСЛАНИЯ

ОТ

У Ч И Т Е Л И Т Е

Как да черпим от силата на

любовта

Глава първа

Началото

Задачата ни е да учим, да станем чрез познанието богоподобни. Знаем толкова малко... Чрез познанието се доближаваме до Бога и след това можем да си починем. Сетне се връщаме, за да учим другите и да им помагаме.

Трябва да кажа няколко въвеждащи думи за онези, които ме срещат едва сега. Изминах дълъг път от онзи съдбовен ден, когато аз - лекарят с класическо медицинско обучение, преподавателят по психиатрия и заклетият скептик, - си дадох сметка, че човешкият живот е много по-велик и дълбок от представата за него, дадена ми от сухото медицинско образование.

Завършил съм Колумбийския университет, а след това и медицина в Йейлския университет, където известно време съм преподавал психиатрия. Чел съм лекции и в много други медицински факултети и университети и единайсет години съм бил завеждащ психиатричното отделение в медицински център "Синай" в Маями Бийч, щата Флорида. По времето, когато срещнах Катерин, пациентката, за която съм разказал в първата си книга "Много животи, много Учители", вече бях издал над четирийсет научни труда и глави в книги, бях признат и в САЩ, и в чужбина като специалист по психофармакология и химия на мозъка. Както би могло да се очаква, гледах съвсем скептично на такива "ненаучни" области като парапсихологията. Не знаех нищо, а и не исках да знам за предишните животи и прераждането.

Тогава най-неочаквано се натъкнах на духовното, на нелинейното, на онова, което причисляваме към "дясното мозъчно полукълбо" - дойде ми като гръм от ясно небе. Неизвестно защо Катерин започна да се връща към спомени, които определено бяха от неин предишен живот. При регресията всичките й клинични симптоми започнаха да се подобряват. Бях изумен, започнах да откривам хармонията между наука и интуиция.

Това стана преди двайсет години. Оттогава съм подложил на регресия над две хиляди пациенти, завърнали се чрез спомените във времето, преди да се родят, още докато са били в майчината утроба, и в свои предишни животи. Вече съм посветил на това три книги, преведени на близо трийсет езика.

Тъй като дейността ми е свързана с прераждането, с терапията чрез регресия в предишни животи и със събирането на сродните души, се наложих като негласен доайен в областта на прераждането. Нямам нищо против такова определение, защото наистина вярвам, че се прераждаме, докато не усвоим всичките си уроци. Както съм изтъквал многократно, съществуват неоспорими исторически и клинични доказателства, че прераждане има.

Ала тази книга, посветена на онова, на което днес уча пациентите и участниците в моите семинари и курсове, далеч не се ограничава с прераждането и с терапията чрез регресия, които заемат съществено място в пъзела, но има и други важни части - човек трябва да познава всичките, при това добре. Изследвал съм лечители, медиуми, ясновидци и други, свързани с холистичната и алтернативната медицина, и съм разбрал, че има и други пътища за духовното пробуждане на човека.

Книгата е своеобразна връхна точка в двайсетгодишния ми опит и изследвания не само на прераждането, но и на всичко, свързано с направлението Ново време, или Ню Ейдж. В нея правя опит да ви напомня за любовта и радостта и да ви науча как да ги внесете в живота си сега, докато сте във физическо състояние. Ще усвоите начини, чрез които да постигате душевно спокойствие и щастие, каквито може би липсват в сегашния ви живот. Ще намерите обилен материал за природата на душата, за безсмъртието и ценностите, както и множество съвети как да преобразите живота си, отношенията си с околните, настроенията и душевното си състояние, физическото си здраве и качеството на живот, съдбата си. Не е задължително да познавате предишните си животи, за да внесете тези положителни промени. Най-важно е разбирането. След като разберете истинската си природа и истинското си предназначение, животът ви ще се преобрази необратимо, а след това вие можете да започнете да променяте и света.

Моят живот също се променя по този начин. Предишните животи продължават да са важно понятие и ценност за мен, сега обаче по-важно ми се струва да разбирам любовта, радостта и душевния мир, да ги усещам във всекидневието и да им давам израз. Изключително признателен съм, че онзи съдбовен ден в кабинета ми влезе Катерин, която ми отвори очите и съзнанието за предишните животи, тъй като тъкмо тази случка доведе до моето пробуждане. А то се увенча с духовно израстване и разбиране.

Регресиите на Катерин имаха една изумителна, твърде важна особеност - докато беше в дълбока хипноза, жената предаваше точна, подробна информация, почерпана от висши източници на познание и вдъхновила, преобразила живота на хиляди и хиляди хора по цял свят. Катерин свързваше този източник на мъдрост с "Учителите", силно развити души, които не са във физическа форма. Те й казваха "мъдри, прекрасни неща", които тя предаваше на мен. След като излезе от хипнозата, Катерин помнеше много подробности от предишните си животи, към които току-що се бе върнала, но не и връзката си с тези Учители, тъй като посланията им само бяха предавани чрез нея и не идваха от паметта й.

В писмата си и в разговори хората постоянно ме питат дали съм получавал нови послания от Учителите.

- Казаха ли ви още нещо?

- Още ли имате връзка с тях?

- Какво още научихте?

Отговорът е "да". И той се съдържа в книгата. Наистина съм научил много нови неща - чрез други пациенти, когато посещавам чужди страни и докато медитирам.

Освен това ми стана ясно, че на всяка цена трябва да осмислим още по-дълбоко онова, което вече ни е съобщено. Ето защо в тази книга, в началото на главите, а понякога и вътре в тях съм включил важни откъси от предишните си произведения, отбелязани с курсив.

Докато съчетавах старо и ново, осъзнах, че малко по малко, неусетно ми е дадена цяла духовна философия. Неин център е любовта. Убеден съм, че ние, човеците, сме готови да я усвоим.

Особено през последните трийсет години търсим устойчивост, като се връщаме към древната мъдрост, сякаш самият обем на научните и техническите открития ни е извадил от равновесие. В тази древна мъдрост ние за щастие отсяваме зърното от плявата, за да премахнем старите суеверия и митове. Съзнанието ни най-сетне е израснало дотолкова, че да приеме пречистената мъдрост на столетията.

Носим се в море от холистични и духовни представи, сякаш скъсали бентовете на старите убеждения и на ограниченото съзнание. Доказателства ще откриете навсякъде. Новото мислене се налага и утвърждава все повече и повече.

Националният здравен институт на САЩ отпуска средства за изследвания в областта на акупунктурата, билколечението, хипнозата и алтернативните състояния на съзнанието. Застрахователните дружества покриват разходите по лечението с алтернативна и допълваща медицина. Рекламните агенции, които доскоро се придържаха само към традиционното, вече налагат и в САЩ, и в чужбина търговски изделия чрез рекламни кампании, където се говори за прераждане. Има много филми и телевизионни програми, които са посветени на Новото време, на Ню Ейдж и които приковават вниманието на милиони зрители.

Защо се случва всичко това?

В продължение на няколко века хората погрешно са смятали, че веднъж да се развие напълно, техниката ще разреши всички проблеми на човечеството, че науката ще покаже как да се измъкнем от дебрите, как да оздравеем, как да сложим край на бедността, на нещастията, на болката.

Сега вече знаем, че сами по себе си техниката, технологията и науката не са в състояние да решат проблемите ни. Техниката може да се използва и за добро, и за лошо. Тя ни помага само когато е прилагана уравновесено, от просветени, мъдри хора. Ние трябва да намерим равновесната точка.

И в своята същност тази равновесна точка се свежда до любовта.

При силни духовни изживявания почти винаги изниква енергията на любовта. Тази разновидност на любовта е абсолютна, безусловна и стои над всичко. Тя наподобява взрив от чиста енергия, енергия, която освен това притежава мощни способности и качества, например мъдрост, състрадание, върховна осъзнатост и е извън времето. От всички съществуващи енергии любовта е основната, тя прониква навсякъде. Тя е същина на битието ни, на нашия всемир. Тя е крайъгълен камък, основа на природата и свързва, обединява всички неща и хора.

Любовта е нещо повече от цел, нещо повече от гориво, нещо повече от идеал. Тя е наша природа. Ние сме любов.

Надявам се книгата да ви научи да разпознавате любовта, да я изживявате по-пълно и цялостно (особено любовта към самите себе си и към най-близките), да я проявявате и предавате на другите. Така ще бъдете по-радостни, по-здрави и щастливи в живота.

Любовта лекува всичко. В близко бъдеще някои от свойствата на енергията на любовта ще бъдат изучавани научно, ще бъдат измервани количествено и обяснявани. Други нейни свойства ще си останат загадка и няма да могат да бъдат измерени. За щастие, когато усещаме дълбоко енергията на любовта, тя ни лекува, независимо дали я разбираме и дали сме успели да я измерим.

Физиците знаят, че всичко е енергия. Атомните бомби се произвеждат при преобразуването на една енергия в друга и при освобождаването й. Билколечението и традиционната медицина ни помагат чрез преобразуване на енергии, което става на клетъчно равнище. Резултатите са твърде различни, но механизмите зад тях са еднакви: преобразуване на енергия.

Енергията на любовта е по-мощна от всяка бомба, по-въздействаща от всяка билка. Ние просто още не знаем как да впрегнем тази най-чиста, най-важна енергия. Научим ли да го правим, изцелението ще се наблюдава на всички равнища, и планетни, и личностни.

В предишните си книги съм описал феноменологията, особеностите на различните мистични изживявания: прераждане, природа на душата, лечители и лечителство, ясновидство и медиумни способности, състояния, близки до смъртта, онова, което изживяваме непосредствено след смъртта, невероятната мъдрост на същества, които очевидно съществуват в "отвъдното".

Сега имате възможност да разберете и да усетите енергията, която присъства във всички явления, хора и събития и ги свързва. Сторите ли го, животът ви ще се преобрази и вие ще отстраните спънките и препятствията пред душевния си мир, пред радостта и щастието.

Душите ни винаги са притегляни от любовта. Проумеем ли, че любовта е всеобхватна енергия, чиято лечебна сила може бързо да преобрази тялото, ума и душата ни, ще се преборим и с хроничните заболявания и с болката.

Как да използвате книгата

Когато поемете на това пътешествие, е изключително важно да вземете със себе си и логичния си, трезв ум. Да приемаш всичко на гола вяра, без да го обмислиш и претеглиш, е точно толкова глупаво, както да го отхвърлиш слепешката. Науката - това е изкуството да наблюдаваш внимателно, безпристрастно и непредубедено. Опитал съм се да направя точно това. Срещал съм изключително даровити хора - ясновидци, медиуми, лечители, - натъквал съм се обаче на още повече хора с ограничена дарба и умения и на безброй откровени мошеници. Дълги години съм усвоявал и съм прилагал научния подход, скептичният ми ум винаги е нащрек и подлага всичко на научна проверка. Но съм внимавал и да не изхвърля детето заедно с водата. Даден човек, дадено изживяване могат да ме разочароват, следващият човек и събитие обаче могат да са наистина изключителни - не бива да ги отричаме само въз основа на предишни наблюдения.

Написах книгата, за да дам и на вас малко от онова, което ми е дадено на мен. Замислих се има ли смисъл да пиша още една книга. В края на краищата вече съм написал три, които дават много храна за размисъл. А и напоследък книгите с духовни напътствия сякаш нямат чет. Какво ново може да предложи поредната книга?

После си спомних, че при всеки обучението е индивидуално, че зависи от стила, времето, личните предпочитания, ценностите и много други неща. В книги и семинари, с примера си други вероятно ще ви кажат подобни неща, но по различен начин. Истината може и да е една, но пътищата към нея са много. Отговорът обаче винаги е един и същ, истината не се променя. Това не означава, че даден учител е по-добър от друг, че подходът и философията му са за предпочитане. Те просто са различни. На вас помага едно, на други - друго. Но всички отиваме на едно и също място.

За да разбера малко по-добре природата на духовното, трябваше дълги години да уча, да завърша медицина, да специализирам психиатрия, няколко десетилетия да провеждам клинични изследвания и опити. Такъв беше моят път. Други могат да стигнат на същото място чрез мощно, спонтанно, разтърсващо изживяване, например да изпаднат в състояние, близко до смъртта. Трети могат да достигнат това равнище, като прилагат само една техника, например като медитират в продължение на по-дълъг период. Техният път може да бъде такъв. Към просветлението водят много пътища. Нека ги изучим заедно.

Убежденията ни могат да се променят в миг, от някакво мощно лично изживяване. Можете да разберете нещо, като се докоснете до същността му. Тогава убеждението се превръща в познание.

Не е достатъчно само да прочетете за представите, изложени тук, или да се осланяте предимно на опита на другите, който онагледява тези представи. Ето защо съм включил в книгата упражнения и различни техники, чрез които вие също да добиете опит - те ще допринесат пряко да се промените.

От дълги години съветвам пациентите да си водят дневник, където веднага щом се събудят, да описват сънищата си. С малко практика ще започнете да помните много по-ярко онова, което ви се е присънило. А колкото повече подробности помните и записвате, толкова по-лесно става да тълкувате точно сънищата си. Същото важи и за медитацията, и за визуализацията. Докато правите тези упражнения, вероятно ще установите, че ви е от полза да записвате в дневник мислите, чувствата, наблюденията си. Както и при сънищата, колкото повече записвате, толкова по-лесно ви е да си припомните и да осмислите подробностите от изживяното.

Лично на мен ми беше трудно да прилагам тези техники, затова от опит ви казвам да не се отчайвате. Понякога сигурно ще ви се струва, че напредвате твърде бавно. И на мен ми се е случвало да мързелувам, да не медитирам седмици наред, а после да ми се напомни, че трябва да започна да го правя отново. И досега се случва да се поддам на инерцията, на високомерието, завистта или несигурността, да се хвана в капаните на живота. Всички ние сме хора, а животът е тежък. Отчаянието е нормална, твърде разпространена реакция. По природа човекът не е особено търпелив.

Както вече споменах, важна е посоката, не скоростта. Ако израствате, ако любовта и състраданието ви стават по-силни, ако по-рядко прибягвате до насилие, вие се движите в правилна посока. Подобно на мен, и вие може би ще се разсейвате, ще губите пътя, а после отново ще го намирате. Сигурно ще ви се струва, че правите две крачки напред и една назад, но не се притеснявайте. Така е, когато сте във физическа форма. Просветлението идва бавно, с много усилия, за него се искат всеотдайност и дисциплина. Няма нищо лошо в това от време на време да си почивате. Вие не се връщате назад, вие всъщност затвърдявате постигнатото и си поемате дъх.

Невинаги напредваме по права линия. Възможно е да сте стигнали много напред по отношение на състраданието и добродетелността, а да сте новак при търпението и гнева. Важното е да не се самообвинявате и осъждате. Ако не го правите, ако не допускате да го правят и околните, няма да изпадате в отчаяние.

Онова, което ще изживеете, докато четете книгата, е предназначено да ви помогне да израснете, да се превърнете в радостен човек, който обича, който не прибягва до насилие и се е освободил от страховете си. Тъй като напредъкът по духовния път не следва права линия, е възможно някои от понятията и примерите да ви се сторят лесни, други - по-трудни. Това е съвсем естествено.

Лично аз съм падал многократно, после съм се изправял и съм продължавал напред по пътя. Вероятно ви се е случвало и на вас. С тази книга се надявам да ви помогна да се препъвате по-рядко и по-лесно да се изправяте и да продължавате нататък. Знам, че с писмата и отзивите си вие ще ми помогнете по същия начин.

Без мъдростта и вдъхновението на Учителите тази книга нямаше да бъде написана никога: техните думи са жалони в идеите и практиките, изложени в отделните глави. Мислите и представите, съдържащи се в посланията, са като семена, които през годините са покълнали и са разцъфтели в съзнанието ми като красиви цветя - сега поднасям тези цветя и на вас.

Думите, цитатите на Учителите наподобяват и звънчетата, с които будистите си напомнят да върнат блуждаещия си ум в настоящето, в състояние на осъзнатост. Посланията на Учителите също ни напомнят да оставим умът ни да се върне към наистина важното: към любовта, мира, вечния живот, към духовното като помисли и всекидневие, и да се освободим от несъщественото: от материалното, от вещите, от гордостта, високомерието, себичността, насилието, страха, притесненията и омразата.

Подобно на звънчета думите на Учителите ни връщат към състоянието на осъзнатост. Видите ли думи в курсив, поспрете и ги осмислете. Рядко сте вкусвали нещо, което да е по-сладостно.

Всички ние гребем в една и съща лодка, на хоризонта се задават зловещи бури. Светът сякаш е завладян от насилието и недалновидността. Трябва да гребем съгласувано, да отхвърлим омразата, гнева, страха и високомерието. Трябва да проявим смелост и да направим каквото се иска от нас. Трябва да се обичаме и да се уважаваме помежду си, да виждаме и да оценяваме душевната красота и достойнството на всеки, защото всички сме души, всички сме еднакви като същност.

Само ако гребем заедно, като екипаж, ще избегнем бурите и ще намерим пътя към дома.

ГЛАВА ВТОРА

ЦИКЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Докато сме тук, минаваме през най-различни етапи. Освобождаваме се от тялото на новороденото, за да влезем в тялото на детето, сетне от тялото на детето влизаме в тялото на възрастния, зрял човек, след това - на стареца. Защо да не направим още една крачка напред и да не се отърсим от зрялото тяло, за да се прехвърлим на духовно равнище? Точно това и вършим. Не преставаме да израстваме. Когато се преместим на духовно равнище, това израстване продължава. Преминаваме през различни степени на развитие. Когато се озовем на това равнище, сме напълно изтощени. Трябва да изживеем етапа на обновлението, на обучението, на решението. Самите ние решаваме кога да се върнем, къде и защо. Някои предпочитат да не се завръщат. Избират да изживеят следващия етап на развитие. И остават в духовна форма... едни по-дълго, други за по-кратко време, а после и те се завръщат. Всичко се свежда до израстването и обучението... до постоянното развитие. Докато сме тук, тялото ни не е нищо повече от обвивка. Вечни са само душата, духът ни.

Животът ни не е плод на случайни, произволни постъпки и събития. Той е предначертан мъдро и внимателно, за да даде тласък на нашето обучение и развитие.

Избираме сами родителите си, обикновено души, с които сме имали допир в предишни животи. Учим се като деца, учим се като юноши и зрели хора, развиваме се духовно, точно както телата ни се развиват физически. След като в мига на биологичната "смърт" душата ни напусне тялото, обучението продължава на по-високо равнище, което всъщност е по-високо равнище на съзнанието. Правим равносметка на живота, който току-що сме напуснали, усвояваме поуките, обмисляме следващия си живот. Обучението не прекъсва заедно със смъртта на тялото.

Когато душата се раздели с физическото тяло, ние се озоваваме на най-различни равнища на съзнанието. Твърде важно е равнището на обучението, където правим равносметка на живота си. Изживяваме наново всяка среща, всяка връзка. Усещаме чувствата на хората, на които сме помогнали или които сме наранили, които сме обичали или мразели, на които сме подействали положително или отрицателно. Усещаме чувствата им много дълбоко, защото това е мощен начин на обучение, урок за поведението, което сме имали на земята, във физическото си тяло. Учим се чрез отношенията си с другите, затова е важно да разберем как сме ги засегнали.

Представата за прераждането обяснява и изяснява отношенията ни през този живот. Често пъти събития от далечното минало продължават да влияят върху сегашните ни отношения. Осъзнаем ли първопричините, коренящи се в предишни животи, можем да "излекуваме" връзките си в този живот. Осъзнатостта, разбирането са мощни изцелителни сили.

Реших да започна книгата със сеанса на регресия, за който разказвам по-долу, защото той описва и обяснява регресията, която прилагам като терапия, включително техниката, която използвам, и тълкуването, което давам. Не съм променял почти нищо. Искам да изживеете сеанса, все едно сте присъствали на него.

Освен това става дума за твърде любопитен случай, включващ и сегашния, и минали животи. В него ще откриете спомени от детството и младенчеството, а също от времето преди раждането и след смъртта. В този случай ще видите пътищата на нашите души.

Голям телевизионен канал ме покани да участвам в шоу-програма и да покажа пред огромната аудитория регресия в минал живот. Една от репортерките в телевизията научила за поканата и понеже се интересувала от работата ми, сама пожелала да ми бъде "пациентка". В този случай на регресия приложих метода, известен като "прогресивна релаксация", при който човекът изпада постепенно и полека в хипнотично състояние. Самата хипноза не е друго освен разновидност на насочена концентрация и отпускане. Тя не е пътешествие във времето, в нея няма нищо тайнствено. В това отпуснато, съсредоточено състояние дейността на паметта се изостря.

Сеансът с репортерката беше драматичен, ярък, напрегнат. Тя изживя наново своето детство, у нея се пробудиха спомени отпреди раждането и от минали животи и това се отрази благотворно на живота и отношенията й с околните.

Беше горещ задушен ден в края на май в Ню Йорк. От ослепителната светлина и горещината на мощните прожектори, включени за снимките, обстановката ставаше още по-потискаща. Вече усещах как по гърба и по тънкия слой грим върху лицето ми избиват капчици пот. Андрея - телевизионната кореспондентка, още я нямаше.

Бях помолил за тихо, спокойно място, но продуцентите бяха избрали за снимките апартамент в центъра на града. Вместо тихо помещение в студио с климатична инсталация се озовах в задушен апартамент без никакво проветрение. Ако отворехме прозорците, щеше да влезе малко по-свеж въздух, но щяха да се чуват и какофонията на уличното движение, сирените и други звуци - допълнителни дразнители във вече препълнената стая. Помислих си мрачно, че при тези неблагоприятни условия и напрежението от телевизионните камери вероятността жената наистина да осъществи регресия намалява значително.

Накрая дойде и Андрея. На нея очевидно не й пречеха жегата и сирените, виещи по улиците долу. Както личеше, беше свикнала с постоянните фонови шумове на големия град. Притесняваше се повече от силната менструална болка, която този следобед я мъчеше, аз също се тревожех да не би те да отклонят вниманието й. Преди началото на снимките я запознах какво представлява хипнозата.

Тук съм разказал възможно най-пълно целия хипнотичен сеанс - дори с повторенията, за да покажа каква техника прилагам и за да се убедите, че в хипнозата и регресията няма никаква магия и измама. Повторенията са преднамерени, защото допринасят за задълбочаване на състоянието, в което е изпаднал пациентът. Разговорът почти не е променен, тъй като ми се иска и вие да изживеете сеанса възможно най-пълно.

Включиха микрофоните, трите камери бяха готови да заснемат случващото се. Андрея, която беше облечена във виненочервена блуза и тъмен панталон, се разположи на стария изтърбушен диван. Започнахме хипнозата. Въпреки неразположението жената бързо изпадна в дълбок транс. По-късно сподели с мен, че менструалните болки са изчезнали напълно.

В началото само ме слушаше, докато й обяснявах внимателно как да изпадне в дълбок транс.

- Ето какво ще направим - подхванах аз, - този път ще приложа по-бавния метод. Целта е да се чувствате много удобно, ще затворите очи. И така, единственото, което трябва да правите, е наистина да следвате напътствията. Съгласна ли сте?

Андрея кимна. Беше започнала да се отпуска.

- Чудесно. Има и по-бързи начини, но ми се ще освен другото и да се отпуснете. Сега затворете бавно очи и не ги отваряйте до края на сеанса. Първо насочете вниманието си към дишането. Това е древен начин за изпадане в транс, някои го наричат йогийско дишане. То е много важно. Просто си представете - днес не се колебайте да прибягвате до въображението си, - че можете да издишате цялото напрежение и стрес, натрупали се в тялото ви, и да вдишвате прекрасната енергия наоколо... издишвате стреса и напрежението, вдишвате прекрасната енергия. Това ще ви помогне да дишате все по-дълбоко и по-дълбоко. Ще бъдете в състояние да се съсредоточите върху гласа ми, който също ще ви отведе още по-надълбоко. Оставете страничните шумове и всичко друго, което ви разсейва, да ви отвеждат все по-надълбоко. Те няма да ви пречат. Днес можете да стигнете достатъчно дълбоко, за да изживеете нещо прекрасно.

Замълчах и изчаках Андрея да си поеме няколко пъти дълбоко въздух.

- Както стана дума, за тялото и ума е много здравословно да умеете да се отпускате, да се отърсвате от напрежението и стреса, да оставяте тялото ви да си почине. Чудесно. Сега дишането ви е много, много спокойно... издишвате стреса, вдишвате красива енергия. Докато го правите, отпуснете всички мускули. Ще се справите много добре, защото за разлика от някои други усещате тялото си. И така, настанете се възможно най-удобно. Можете да се движите. Ако на някоя част от тялото ви не й е удобно, наместете се. Разхлабете мускулите на лицето и челюстта, просто усетете как тези мускули се отпускат напълно. Освободете ги от сковаността и напрежението. Отпуснете мускулите на врата - бавно и полека. Мнозина, които страдат от болки във врата или от главоболие, причинено от напрежението, са натрупали прекалено голямо напрежение във врата, макар и да не го съзнават, затова отпуснете напълно врата. И мускулите на раменете, отпуснати и меки. Освободете напрежението и стегнатостта. Мускулите на ръцете - ето, вече са отпуснати. Нека ви крепят само канапето и възглавниците. Чудесно, настанете се много, много удобно.

Жената дишаше все по-бавно и по-дълбоко. Вече виждах, че потъва в дълбок транс. Чувах как операторите зад мен пристъпват и се движат, после местят тежките камери, за да ни хванат от всички ъгли, а през това време главата на Андрея съвсем се отпусна и бавно климна напред.

- А сега мускулите на гърба... напълно отпуснати и горе при плешките, и в кръста, вие изпадате във все по-дълбоко състояние на красив покой. С всяко вдишване можете да се отпускате все повече и повече. А сега разхлабете мускулите на стомаха и коремната област, нека дишането остане все така спокойно. Накрая отпуснете напълно мускулите на краката. Сега вие потъвате все по-надълбоко и надълбоко в състоянието на красив покой, крепи ви единствено диванът. Добре, много добре. Ще можете да се съсредоточите върху гласа ми, оставете го той да ви отведе още по-надълбоко, нека и шумовете навън и всичко, което ви разсейва, задълбочи състоянието ви. От време на време ще чувате различни шумове, но това не е важно. Пак ще потъвате все по-надълбоко. А сега си представете, вижте красива светлина точно над главата си. Можете сама да изберете цвета или цветовете. Представете си, че тази светлина е прекрасна и целебна, че ще ви потопи още по-дълбоко в състоянието на покой и умиротворение. Освен това от тази светлина се отпускате, отпускате се напълно. Избирате цвета или цветовете, оставяте светлината да проникне в тялото ви, да влезе през темето, да озари мозъка и гръбначния стълб... сега се плиска от горе до долу като красива светлинна вълна, докосва се до всяка клетка, тъкан, фибра и орган в тялото ви с покой и любов, изцелява ви, докато вие потъвате все по-надълбоко.

Продължих да задълбочавам състоянието на транс, в което жената беше изпаднала. Гласът ми беше станал тих и напевен - с това хипнотичното въздействие се увеличаваше.

- Ще се съсредоточите върху гласа ми, но ще продължите да потъвате все по-надълбоко, а през това време светлината ще изпълни сърцето ви, ще го изцери, ще се плисне надолу. Там, където имате нужда от лечение, оставете светлината да бъде много мощна, много силна. Докато потъвате все по-надълбоко, остатъкът от светлината ще потече надолу по краката ви, накрая ще стигне ходилата, ще изпълни тялото ви с красивото състояние на покой и отпуснатост. Вие се съсредоточавате върху гласа ми. Сега си представете, че светлината обгръща отвън цялото ви тяло, все едно сте в красива пелена или пашкул, че ви пази, лекува кожата ви, задълбочава още повече вашето състояние. Сега, докато броя от десет до едно, се отпуснете още повече, така че съзнанието ви вече да не усеща обичайните прегради на времето и пространството, навлезте още по-надълбоко, толкова надълбоко, че да си спомните всичко, всяко изживяване в това и в предишни тела, и дори между тях, докато сте били в духовно състояние. Вие можете да си спомните всичко.

С броене се постига много дълбока хипноза.

- Десет, девет, осем... с всяко число прониквате все по-надълбоко и надълбоко... седем, шест, пет... толкова надълбоко, толкова спокойно... четири, три... красиво равнище на покой и ведрост... две... сега тревогата напуска окончателно тялото ви... едно. Чудесно! В това прекрасно състояние на покой си представете, вижте или усетете, че слизате по красива стълба... все по-надолу, все по-надолу... все по-надълбоко... надолу, надолу, с всяко стъпало задълбочавате все повече състоянието си. Когато стигате долния край на стълбата, пред вас се разкрива приказна градина, градина на покой, на умиротворение, на ведрост и любов. Прекрасна градина. Идете в нея и намерете място, където да си починете. Тялото ви, все така изпълнено, обвито в светлина, продължава да се изцелява, да се отпуска, да се възстановява и подмладява. Разтварят се най-дълбоките пластове в съзнанието ви, вие можете да си спомните всичко. Ще ви покажа. Нека се върнем назад във времето, в началото малко, сетне все повече и повече.

Главата на Андрея вече беше отпусната напред, брадичката й се доближаваше опасно до микрофончето, закрепено за виненочервената й блуза. Жената беше в дълбок транс, не се налагаше да прилагам и други техники. Реших да започнем пътуването назад във времето.

- След малко ще чуете как броя от пет до едно. Нека в съзнанието ви изникне детски спомен. Той може да е приятен, в това няма нищо лошо, може и да ви учи на нещо ценно, да ви помага да усещате повече радост, спокойствие и щастие в сегашния живот. Отдайте му се напълно, спомнете си всичко заедно с чувствата и усещанията, впрегнете всичките си сетива. Ако се почувствате неудобно, винаги можете да се отдръпнете и да се понесете над сцената или спомена. В това дълбоко състояние ще можете да говорите, без да излизате от него. Но сега, докато броя от пет до едно, оставете спомена да се избистри, да се откроят ярките подробности, използвайте всичките си сетива. Детски спомен. Пет, четири... спомняте си всичко... три... сега се съсредоточете... две... готово... едно. Отдайте се на спомена! Изживейте го наново. Можете да говорите и да ми разказвате какво изживявате, без да излизате от дълбокото състояние. Какво си спомняте? Какво изниква в съзнанието ви?

- Зима е - започна Андрея. - Ние с татко се разхождаме в квартала. Той често ме вика да се разхождаме заедно през зимата. С нас е и кучето, хъски, духа много силен вятър, има сняг, вървим срещу вятъра, на мен ми е приятно, защото сме само двамата с татко, никое от другите деца не е с нас. Страшен студ е, татко е с красивото си яке, което винаги носи, има луна, кучето се радва на снега. - Гласът на Андрея стана по-детски. Гладката, школувана реч на професионалната журналистка беше изместена от силен акцент, с какъвто говорят в Средния запад на Щатите. - Разхождаме се, говорим си, подритваме снега, вечер е, няма коли, затова вървим по средата на улицата. Уличните лампи са от ония, старовремските, с големите кръгли абажури, красиво е. Сякаш целият свят е примрял и ние с татко сме сам-сами.

Лицето й грейна в лъчезарна усмивка и стана някак по-нежно и уязвимо.

- Виждате ли самата себе си? - попитах аз. - Как изглеждате? Как сте облечена?

- Подстригана съм ужасно - отбеляза жената.

Беше изненадана.

- На колко години сте? - полюбопитствах в опит да я задържа в спомена.

- На осем.

- Облечена сте, разбира се, с палто.

- Не виждам какъв точно цвят е - отвърна тя колебливо. - Не мога да кажа. Имам шалче, ръкавички, ботушки, но ми е студено на краката.

- А как изглежда якето на баща ви?

- Червено е, с бяла вълнена подплата. Купи го в Чикаго и зиме ходи само с него. Има качулка, обточена с кожа. Татко винаги го облича.

- Както личи, сте били много щастлива, защото сте заедно с баща си и с кучето и наоколо е съвсем спокойно.

Забелязах в ъгълчетата на очите й сълзи.

- Има ли нещо тъжно в спомена?

Андрея поклати глава.

- Само щастлив ли е?

В отговор жената се усмихна.

- Приисква ми се отново да съм малко момиченце - допълни тихо тя.

- Сега можете да бъдете малко момиченце - обясних й аз. - Изживейте го. Споменът е ярък, все едно наистина сте насред преспите. Ако искате, дори можете да чуете как снегът скърца и да видите как кучето си играе и му се радва. Можете да го усетите, без да се притеснявате.

Исках Андрея да изживее докрай този красив детски спомен, да впрегне всичките си сетива и чувства.

- Винаги се прибирахме късно - продължи тя. - Разхождахме се дълго, много дълго. Татко... татко никога не бързаше. Намираме се в горния край на улицата, не виждам къде отиваме, но винаги се връщаме на същото място, после се прибираме вкъщи и мама ни е приготвила топло мляко с какао.

Лицето й се озари от поредната сияйна усмивка.

Чух как камерите зад мен работят. Реших да обобщя изживяното от Андрея дотук и да премина към още по-дълбоки равнища. Времето за снимките беше ограничено, затова трябваше да бъда по-обстоен в напътствията, тълкуването и връзките, отколкото с другите пациенти в кабинета ми. Притеснявах се и че в стаята има други хора, не беше редно те да чуват лична информация, затова оставих жената да изживее някои от спомените си, без да ги описва. Освен това сега само показвах за какво става въпрос, сеансът не беше лечебен.

- Чудесно. Припомнете си любовта и вниманието между вас, баща ви и майка ви от онова време. Защото това топло мляко с какао също издава голяма грижа и обич. Това са прекрасни спомени за обич, младост и съпричастност, за майка ви и баща ви, за близостта с баща ви, за тези прелестни разходки. Дори след като излезете от хипнозата, ще си спомняте обичта, съпричастността, грижите. Прекрасен спомен, който ще вземете със себе си... добротата, щастието, радостта, дори кучето, всичко, щастието в този миг. Животът трябва да бъде именно такъв. Има толкова много възможности да обичаме, да сме съпричастни. Толкова просто е: разходка с баща ви, не е нужно да се охарчвате. Разходка с баща ви в студена зимна вечер, заедно с кучето, и майка ви, която ви е приготвила топло мляко с какао. Ще си спомняте това дори след като излезете от хипнозата. Готова ли сте да се върнете още по-назад?

- Да - отвърна Андрея без следа от колебание.

Беше вкусила от сладостта, от яркостта на спомените и искаше още.

- Чудесно. Просто се носете над спомена. Рейте се над него с усещането за свобода и лекота, рейте се и напуснете онова време, оставете спомена да избледнее. Сега ще се върнем още по-назад, във времето преди да се родите, докато сте били в майчината утроба. Отново ще броя от пет до едно, не се притеснявайте каквото и да видите, каквото и да изникне в съзнанието ви. Не го преценявайте, не го критикувайте и анализирайте, просто го изживейте. Правим всичко това, за да изживеете наново някои неща. Докато стигна до едно, трябва да се върнете назад във времето преди да се родите, когато сте били в утробата на майка си, вижте дали ще почувствате нещо, дали ще ви хрумнат някакви мисли, дали ще имате усещания, били те физически, емоционални или дори духовни. Вероятно ще разберете защо сте избрали този живот и тези родители. Каквото и да си спомните, не се притеснявайте. Не е изключено да видите неща, ставащи извън тялото. Понякога се случва. Не е страшно. Не се притеснявайте, каквото и да изживеете. Разбрахте ли?

Андрея кимна бавно.

- Чудесно. Поемете си един-два пъти дълбоко въздух и проникнете още по-надълбоко. Докато броя от пет до едно, ще се върнем във времето преди да се родите в този живот, в майчината утроба. Ще видим какво ще си спомните и ще изживеете. Пет, спомняте си всичко... четири, връщате се във времето преди да се родите, в утробата на майка си... три, не се притеснявайте, каквото и да изникне в съзнанието ви... две, сега се съсредоточете... едно. Вече сте там. Останете няколко мига в тази среда, запомняйте всичко... усещанията, физически, емоционални, духовни... впечатленията и мислите. Понякога сигурно ще долавяте дори чувствата и мислите на майка си, защото връзката помежду ви е много силна. И дори на баща си, който също е наблизо. Няколко мига си спомняйте всичко това, изживейте го отново. Ще можете да говорите, без да излизате от това дълбоко състояние. Ще ми кажете какво изпитвате. Какво усещате? - попитах аз.

В отговор Андрея се усмихна и аз веднага разбрах, че се е прехвърлила успешно през годините. Беше се озовала в самото начало на сегашния си живот.

- Мама наистина е много щастлива - рече тя простичко, все така усмихната.

- Чудесно, чудесно - отвърнах аз. Изпитах облекчение, че жената си е спомнила нещо важно. Камерите заснемаха всичко. - Усещате ли щастието й?

Андрея кимна.

- Прекрасно. Значи наистина сте желана. Това е важно. Нещо друго? Какво още долавяте? Как се чувствате?

- Не мога да кажа.

- Някакви други впечатления или усещания?

- Мама е със странна прическа.

Дори преди раждането си Андрея бе в състояние да наблюдава света наоколо и да преценява прическите.

- Да, виждате я. Как ще опишете прическата? Какво й е странното?

- Все едно майка ми е взела бръснача и сама се е подстригала. Косата й е много къса. Татко я харесва така.

Андрея знаеше и какво е изпитвал баща й, какво е харесвал и какво - не.

- Харесва къса коса ли?

- Да. Той е много красив - допълни Андрея.

- Значи виждате и баща си, сега той е по-млад, нали? Чудесно. Радвам се, че сте желано дете, че родителите ви са щастливи. Хубаво е да се родиш в такова семейство.

- Много развълнувани са.

На Андрея й беше приятно да бъде на това място, да се порадва още веднъж на тези прелестни чувства. Нехаеше, че времето тече, че лентата се върти.

- Чудесно. Хайде сега да изживеете отново раждането си, докато броя до три, но без болка и притеснения, просто го наблюдавайте, вижте какво усещате. Докато броя до три, но без да ви боли. Едно, две, три. Хайде! Каквото и да изживеете, не се притеснявайте. Какво виждате?

Десетина-петнайсет секунди Андрея мълча. Накрая отговори:

- Тъмни места.

- Сега как се чувствате?

Не знаех къде се намира, какви са тези "тъмни места".

- Май още не е приключило - обясни жената.

Сега вече разбрах.

- Раждането не е приключило, така ли? Изживейте го, но без болка, без неудобство. Хайде, родете се!

- Мама е без упойка. Не е искала да й слагат. Аз излизам розова.

Интересно наблюдение за едно новородено.

- Така, розова, значи. И?...

- И плача, но съм добре. Мама също е добре.

- Значи е отказала да й сложат упойка.

- Да. Не е искала да се родя синя като другите.

Понякога пълната упойка, слагана при раждане, може да навреди на детето.

- Ясно. И вие не сте синя, розова сте, будна сте и плачете. Сега виждате ли майка си? Какво виждате?

Андрея избухна във весел смях.

- Всички са щастливи. Отвеждат майка ми в стая с други родилки. Баща ми е лекар, но на нея не й дават самостоятелна стая - отбеляза тя иронично. - Навън небето е синьо - допълни жената. - Денят е слънчев.

- Забелязвате много неща - вметнах аз. - Много подробности. Занасят ли ви при майка ви? Това ли правят?

- Тя ме държи. Не съм се отделяла от нея.

- Значи помните това, помните как сте с майка си. Тя добра ли е към вас?

- Радва се. Слабичка е, не е напълняла много.

Андрея обръщаше голямо внимание на физическите особености, например на прическите и телесното тегло.

- Но вие сте добре, нали? - попитах я аз.

- Да, да, добре съм! - увери ме жената.

- Чудесен спомен. Виждате много подробности. Осмислете ги, усетете как сте в ръцете на майка си, как тя изглежда с късата коса. Как не е напълняла много. И там вие сте щастлива. Чудесно.

- Баща ми ще се пръсне от гордост, говори като курдисан. Додява на всички.

- Довел е и други хора ли?

- Не се спира. Много е досаден. Който и да му се изпречи в болницата, го дърпа, води го при един прозорец - да ме видел. Ужасно досаден е. И смешен.

- Още от самото начало има много силна връзка с вас - отбелязах аз, припомнил си обичта им, докато са се разхождали години по-късно в зимната вечер. - Може и да е досаден, но го прави от любов. Прекрасно. Е, още веднъж ви казвам, ще помните това и когато излезете от хипнозата. Знам, че има още много подробности. Още много неща, които можете да видите, да си представите и да разкажете. Всичко - цветовете, какво е навън, какво е в стаята, другите новородени, как е облечен баща ви, как изглежда, всичко. Просто го вижте. Усетете любовта, колкото и досаден да е баща ви, всичко е любов и това е прекрасно. Той е поддържал тази любов и това е прекрасно. Има много щастие и радост. Прекрасно е да те посрещнат на белия свят по този начин, да те желаят с радост, с щастие, с любов. Ще си припомните още и още подробности. Вижте ги - още подробности от стаята, колко голяма е, как е обзаведена. Но най-важна е любовта.

Лицето на Андрея помръкна.

- Жената до леглото на мама. Дойде мъжът й. Тя току-що е родила, а той я натиска да правят секс.

- Направо в стаята? - попитах, стъписан колко ясен е неприятният спомен.

- Да, но тя отказва. Той е доста груб. Мама е ядосана.

- Тя разбра ли какво става?

- Да, около всяко легло има завеса, но този мъж е голям простак.

- Жената обаче е отказала.

- Да... току-що е родила! - натърти Андрея.

- Знам.

- Мама е ядосана - повтори тя.

- Мъжът тръгва ли си?

- Не.

Последваха няколко мига мълчание. Аз побързах да запълня тишината.

- Той не проявява разбиране. Сама виждате, семейството, в което сте се родили, се разбира значително по-добре, вас обаче ви очакват и много други неща, защото между родителите ви има съпричастност, има разбиране.

- Усещам тежест във врата - възкликна Андрея и главата й се свлече върху страничната облегалка на дивана.

Отново чух как снимачният екип се движи напред-назад, за да я хване в кадър.

- Чудесно. Сега вече ви е удобно. Готова ли сте да напуснете това място?

Тя не отговори и аз я оставих да постои още малко там.

- Или предпочитате да прекарате още известно време в този спомен? Добре, останете и проникнете още по-навътре. Дишайте дълбоко. Сега вече вратът не ви боли. Ще се чувствате прекрасно, ще успеете да се съсредоточите върху щастието, върху другите подробности, които изникват в съзнанието ви, например върху жената на съседното легло. Не допускайте изживяването да ви влияе отрицателно. Това не е било вашето семейство. Останете още малко в тази стая и каквото усетите там, го свържете със снежната вечер, когато сте били по-голяма. - Реших сам да направя връзката. - Гордият баща, вашият баща, толкова горд, когато сте се родили, ви е водил на онези изпълнени с обич зимни разходки. Това е част от същата любов, от същата връзка. Какво са седем-осем години? Нищо. Любовта не секва, тя е вечна. Вижте отношенията в онази стая, постойте още малко в това състояние, защото ви действа много благотворно - заради щастливите спомени. Могли сте да пренесете любовта, насочена към вас още преди да се родите, защото още преди да дойдете на бял свят, сте знаели, че ви обичат, че майка ви е щастлива, баща ви е щастлив. Виждате отношенията през целия си живот и можете да пренесете тази любов, не само да я получавате, но и да я давате на другите, на онези, които сте обичали. - Андрея отново се усмихваше и попиваше тези мисли. - Това не е просто късмет. Вие сте си го извоювали, заслужили сте го, а няма нищо по-важно от любовта. Вече сме готови да се върнем още по-назад. Нали? - Жената се съгласи. - Чудесно. А сега се понесете над тази сцена, напуснете болницата и родилното отделение, минете над тях, оставете гледката малко по малко да избледнее в съзнанието ви. Представете си, че пред вас има красива врата, врата към минали животи и духовни състояния: те също са важни и могат да обяснят защо в живота ви сега има толкова много любов. Можете да насочите вниманието си и към някой човек или усещане, към каквото пожелаете. След като минете през вратата, ще броя от пет до едно и вие ще видите от другата страна красива светлина.

- Вече я виждам, процежда се през вратата - отбеляза Андрея.

Беше в дълбок транс.

- Вече виждате светлината? Прекрасно. В такъв случай да минем през вратата. Там ще видим нещо. Може да е от отдавна отминало време, от предишен живот. Хайде, престъпете, минете през вратата, влезте при красивата светлина, а аз ще броя от пет до едно. Пет, вратата се отваря. Привлича ви, притегля ви. От другата страна ще научите нещо. Четири, влизате през вратата и се озовавате насред красивата светлина. Три, вървите през светлината и забелязвате в другия й край някаква картина, човек или силует. Докато стигна до едно, нека те се прояснят в съзнанието ви. Две, ето, проясняват се, вие си спомняте всичко. Едно. Вече сте там! Ако сте се озовали в тяло, погледнете си краката, вижте с какво сте обута, дали с обувки, със сандали, с ботуши или с мокасини, дали не сте боса. Погледнете си дрехите, обърнете внимание на подробностите. Пипнете плата, защото сега не само виждате, но и чувствате. Със сетивата.

- Обута съм в мъжки боти - оповести Андрея.

- В мъжки боти ли? - повторих аз.

- Нямам си обуща. Но не съм мъж, момиче съм. Ала си нямам момичешки ботушки, не ни е по джоба да купим.

- Не ви е по джоба, затова сте обута в мъжки боти, така ли?

- В момчешки - поправи ме тя. - С високи бомбета и аз се срамувам, защото не би трябвало да ги нося.

- Защото са момчешки ли?

- Да, момичетата... Би трябвало да съм с ботушки за момичета, но...

- А дрехите?

- Облечена съм в пола, дълга чак до земята. Тъмночервена е, отпред има нещо като извезана престилчица. Парче плат. Нося и шапчица.

Докато Андрея оглеждаше дрехите си, очите й под затворените клепачи замърдаха.

- Шапчица, значи. А на колко години сте?

- На девет-десет.

- Добре. Има ли около вас и други хора? Забелязвате ли някого? Дом, къща? - попитах, за да изясня още подробности за онова време.

- Да, паянтова къща. Живеем някъде в прерията. Но други къщи не виждам. Само нашата. И ботите... Имам по-голям брат, ботите са негови. Сега ги нося аз. Намирам се някъде в равнините. В Запада, но не в Скалистите планини. В равнината. Фермери сме.

Андрея си припомняше свой предишен живот в Средния запад на Съединените щати.

- Едвам свързвате двата края, нали? - допълвам аз.

- Имаме крава, имаме и градина. Виждам кладенец, къщата наистина е бедняшка.

- Чудесно. А сега вижте и родителите си, не само брат си. Ще броя до три. Вижте цялото семейство, което живее там. Едно, две, три. Цялото семейство, може би по време на вечеря. Сега разгледайте и другите.

- Всички са застанали пред къщата - все едно за снимка. Точно така, ще ги снимат, стоят като на картичка.

- Чудесно. Сега ги виждате.

- Да, но това са сегашната ми майка и сегашният ми баща. Същите очи.

След като се преродим, обикновено създаваме нови, различни отношения, но в този предишен живот насред равнината родителите на Андрея очевидно са същите, както в сегашния й живот.

- Понякога става и така. Прераждаме се отново и отново заедно с хората, които обичаме. Често се получава така. Брат ви... виждате ли го?

- Имам само един брат, по-малък. Но не го познавам.

- Не го ли помните?

- Дори не виждам лицето му - обясни Андрея.

- Ботите, с които сте обута, негови ли са?

Бях объркан, от думите й бях останал с впечатлението, че ботите са на по-големия й брат.

- Не. Имало е и друг брат, но той не е там. Този брат не е същият.

- Същият, на който са ботите ли? - опитах се да изясня аз.

- Да, братът с ботите. Ботите са негови, но той не е там.

- Всичко наред ли е с него? - попитах настойчиво аз, предусетил надвиснала беда.

- Не. Но никой не казва нищо.

Реших да проникна по-надълбоко.

- Дайте да видим какво му се е случило. Ще ви ударя лекичко по челото и ще броя от три до едно, за да разберем какво е станало с по-големия ви брат. Три, две, едно. Сега вече си спомняте.

От почукването хипнозата става още по-дълбока и паметта се засилва.

- Бил е застрелян - спомни си внезапно Андрея.

- Застрелян ли?

- Много ми е тъжно - разрида се тя и цялото й тяло се разтресе от покруса.

- Знам. Не се притеснявайте. При злополука ли?

- Според мен не. Според мен не е било злополука.

Сега вече не хлипаше толкова неудържимо.

- Не е злополука. И на вас ви е мъчно за него.

- Малкият ми брат не го помни - отбеляза жената, след като престана да плаче.

- Отдавна ли се е случило?

- Когато той е бил пеленаче.

- Когато малкият ви брат е бил пеленаче. Добре. Но вие сте били по-голяма, вие помните. Хайде да се върнем във времето, преди да го застрелят, за да го видим и намерим. Сега вече си спомняте. Не се притеснявайте. Станало е много отдавна. Ще броя до три, през това време се върнете във времето, преди да го застрелят, за да си го спомните. Движете се назад във времето... едно, преди да го застрелят... две, по-големият ви брат... три, преди да го застрелят. Готово. Сега вече помните.

- Божичко! Джон! Брат ми Джон! - Андрея беше установила, че по-големият й брат в този предишен живот се е завърнал в сегашния като брат й Джон. Още беше много тъжна, но вече можех да й помогна да излекува мъката си.

- Сега вече знаете, всичко е наред, защото той се е върнал като Джон. Вече можете да не тъгувате. Виждате връзката, виждате и че брат ви е добре. Тогава обаче ви е било много мъчно за него и това обяснява доста неща за отношенията ви с вашия брат Джон.

Всъщност нямах и представа какви са отношенията на Андрея с Джон. Но заради разтърсващата емоционална реакция на смъртта му в общия им минал живот стигнах до извода, че и отношенията им в сегашния живот сигурно са белязани от случилото се.

- Страхували ли сте се някога да не го загубите?

- Като малък беше болен.

- Какво е станало?

- Роден е преждевременно.

- Преди вас ли?

- След мен.

- След вас. - Андрея отново беше на път да се разплаче. - Не се притеснявайте. Успокойте се. Сега вероятно ще разберете много неща за Джон, за живота. Какво чувствате? Какво си спомняте?

- Още съм тъжна.

Реших да я върна назад в предишния живот.

- Дайте да видим какво е станало с онова момиченце. С живота му. Минало е доста време, откакто брат му е бил застрелян. Нека се върнем към друго важно събитие в живота на момиченцето. Сега вече то е по-голямо.

Почти веднага лицето на Андрея грейна.

- Сега знам да стрелям с пушка - оповести тя гордо-гордо.

Настроението й се беше променило напълно.

- Знаете да стреляте с пушка ли? - повторих като ехо аз.

- Много съм добра. Имам страхотен мерник. По-добра съм от всички момчета. И имам други обувки.

- Те вече са си ваши.

- И всички момчета ме ухажват, понеже мога да стрелям с пушка.

- Вече не живеете, откъсната от целия свят, така ли? - попитах аз.

- Да, не живея откъснато. Има и други къщи. Не са много, но има път, хора, които идват и си отиват. По-голяма съм. Весело е.

- Сега вече спомените са по-щастливи: ухажването, умението ви да стреляте с пушка.

Щеше ми се Андрея да остане на това място, където се чувстваше по-щастлива.

- Все се заяждат с мен, но и ми се възхищават - допълни тя.

- Виждате ли себе си, как изглеждате? Сигурно сте били много хубава, щом всички са ви ухажвали.

- Кестенява коса, къдрава, дълга до раменете. Прихваната е със синя панделка, светлосиня, облечена съм в пола на шарки, на малки цветчета. Блузата ми е бяла или бледорозова. Най-обикновена, не е нищо особено. Но усещам, че брат ми не е там, затова съм се научила да... искаше ми се... искаше ми се да не падам по-долу от момчетата.

- За да замените брат си ли?

- За да се грижа сама за себе си - поясни Андрея.

- И сте се справили добре. Научили сте се да стреляте, да държите пушка не по-зле, дори по-добре от момчетата. Ами ухажването? Вие харесвате ли някого...

Тя ме прекъсна:

- А, не. Всички са смотаняци.

- Добре. Хайде отново да се пренесем напред във времето. Ще броя до три. Приближете се към следващото важно събитие в живота й, към следващото важно събитие. Едно, две, три. Готово! Сега сте по-голяма. Какво става?

- Тя вече си има своя къща. Виждам я.

Сега Андрея се бе вживяла в ролята по-скоро на наблюдателка - гледаше самата себе си в онзи живот в равнините.

- Чудесно. Можете само да я наблюдавате, можете и да влезете в кожата й - както предпочитате.

- Живее съвсем сама.

- Не се ли е омъжила?

- Така и не си е намерила мъж. Смятала е, че онези момчета не са достойни за нея. Не е самотна. Има нещо като ранчо, някакви хора й работят. Обичат я. Тя е почтена...

Андрея млъкна насред изречението, загледана в сцената. Приканих я да отиде напред във времето.

- Значи е много оправна. Купила е ранчо. Наела е работници, кадърна е. В ония времена това е било голямо постижение за жена. Явно е много силна. А сега да отидем в края на живота й, в последния й ден, в предсмъртните й мигове. Ако това ви притеснява, можете да се пренесете над жената, ако ли не, продължете така. Щом преброя до три, нека в съзнанието ви ясно изникне последният ден от онзи живот. Едно, две, три. Готово. Приближете се и вижте какво става, вижте и дали има хора наоколо.

Андрея изглеждаше много спокойна.

- Няма нищо интересно, жената е много спокойна. Стара е. Не й е останал никой. Но тя се чувства прекрасно - допълни Андрея. - Живяла е добре, не е болна. Изглежда добре, просто е стара. Облечена е в бяла рокля с висока яка. Седи на верандата и гледа.

- Там ли умира?

- Според мен, да.

- Пренесете се над нея. Оставете това грохнало тяло. Докато духът ви се носи отгоре, ще се почувствате лека и свободна. Вероятно можете да погледнете надолу и да видите жената, да видите там долу тялото й. И докато се чувствате толкова лека и свободна, се върнете отново към онзи живот, към уроците, които жената е усвоила, които вие сте усвоили. Какво научихте? Какво е научила тя?

- Научила е да не се страхува от самотата. Да се грижи сама за себе си - отвърна Андрея вече от по-високо равнище.

- Точно така, да бъде независима - отбелязах аз.

- Много независима. Наистина си харесва живота. Хората са я взимали на подбив, задето е останала стара мома и не е родила деца. Но тя пет пари не е давала. Съседите са я обичали. По-късно са престанали да й се подиграват. Хората с удоволствие са работели при нея. Имала е много добитък.

- Сега, както се реете, вижте дали ще разберете какво се е случило после. Напуснали сте тялото, носите се в пространството. Какво става след това? Какво забелязвате?

- Изкачвам се нагоре, а жената се смалява. Аз просто се рея. Рея се в синя светлина.

- Чудесно. Чувствате се добре, вече не сте болна, не сте стара, просто се реете. Съзнанието ви се извисява. Какво става след това? Или просто продължавате да се реете?

- Виждам лъчи синя светлина, идват от горе, от лявата страна на главата ми, но наподобяват голям конус, не виждам зад конуса...

Отново последва дълго мълчание.

- Има ли още нещо? - попитах аз накрая, понеже ми се искаше да узная повече за конуса синя светлина.

- Не...

- Добре. Готова ли сте да се върнете?

Андрея кимна.

- Чудесно. Преди да се върнете, направете връзката между живота на жената в прерията, нейната независимост и вашия живот.

Въпреки телевизионните камери Андрея усвояваше важни уроци. Продължи да "обработва" мълком новите данни. После грейна в усмивка.

- Наистина харесвам тази жена.

- Чудесно. Притежавате до голяма степен нейната сила, пренесли сте я. Това е прекрасно. Сега знаете и че брат ви също се е върнал. Значи смъртта не е онова, което си мислим. Хората се завръщат.

- Не можех да го прежаля.

Върху лицето й отново се мярна тъга.

- Знам - отвърнах аз. - Въпреки това жената е станала много силна и независима. Отношенията между хората са твърде важни, както и независимостта, стига да са уравновесени. А брат ви се е върнал! И този път, този път е оживял, макар че като малък е бил болнав. Можете отново да бъдете заедно. Така става с душите, така става с любовта. Винаги се завръщаме, за да бъдем отново заедно. Затова забравете тъгата, страховете си. Винаги се завръщаме - отново и отново, при това заедно. Не забравяйте и любовта, гордостта на баща ви, как ви е треперел като на писано яйце, любовта на майка ви, която също се е върнала с вас в този живот, не забравяйте и как сте ги познали там. Те също са били в прерията. Щастието насред снега, кучето, баща ви и неговото яке. Цялата любов, която сте пренесли и в този живот, където се успели да създадете отношения, да се радвате на независимост, на силен дух и любов, успели сте да намерите равновесната точка. Това е прекрасно. И така, почувствайте силата и независимия дух на онази жена, умението си да създавате наистина прекрасни отношения и пренесете заедно със себе си тази положителна мисъл и усещане.

Андрея беше осмислила цялата информация, беше изживяла много емоции и вече изглеждаше уморена. Реших да я извадя от транса. За днес беше научила достатъчно.

- След няколко мига ще ви извадя от хипнозата, като ви натисна по челото, в точка между веждите. Щом ви натисна, можете да отворите очи и ще се отърсите от хипнозата. Ще се чувствате напълно будна, ще владеете тялото и съзнанието си, ще се чувствате прекрасно, страхотно, ще ви бъде по-леко, сякаш от плещите ви е паднало огромно бреме, защото сега ще сте се отърсили от тъгата по брата, когото сте изгубили в онзи живот. Вече знаете, че той се е върнал. Ще се чувствате умиротворена, спокойна, отпусната и въпреки това ще се владеете напълно. Щом ви натисна по челото, можете да се отърсите от унеса.

Докоснах я по челото и тя малко по малко дойде на себе си.

- Не бързайте, върнете се спокойно. Справихте се блестящо. Как се чувствате?

- Капнала.

- Капнала - повторих аз, знаех какво й е. Дадох си сметка, че и аз съм уморен от напрежението и съсредоточаването. - Не е леко. Иска се много работа. Това ли очаквахте?

- И аз не знаех какво да очаквам. Но не съм очаквала да видя брат си. Мислех си, че по-скоро може би ще видя една от дъщерите си, тя обаче не беше там. Изпитах чувството, че ме тегли към друго време, към различен живот, ала все не успявах да стигна там. Виждах къде е, а не можех да се добера.

- На трето място ли?

- Да. Не можех и не можех да отида там.

- Знаете ли през кое време е било?

- Не. Беше преди живота в прерията, но така и не успях да се добера. Там сякаш струеше синя светлина, която обаче после свършваше в конуса. Както и в първия случай, светлината ме обгръщаше отвсякъде и най-неочаквано зърнах крака. Беше... Виждах края на светлината, личеше си, че там свършва. После стана тъмно. Сякаш някой беше взел конус и ме бе похлупил с него. Сетне конусът свършваше.

Андрея явно бе зърнала друг предишен живот, вероятно живот заедно с дъщеря й, но не е могла да мине отвъд ярката синя светлина.

- Просто ви е дадено да разберете, че има и такъв живот, но този път няма да го видите. Не се притеснявайте. Той съществува, имали сте отношения и с дъщерите си, сигурен съм в това. Но сте открили брат си, не онова, което сте очаквали. Това е една от особеностите - невинаги получаваме каквото очакваме. Това е било изненада. Но очевидно имаше тъга.

Андрея веднага се съгласи.

- Бях изненадана, защото този път животът ни е щастлив. Ние с брат ми сме много близки, но от всички деца именно той се разболя веднага след като се роди. Не очаквах обаче да видя лицето му.

- Чувството е толкова силно, защото всичко е истинско. Усещахте тъгата, усещахте раздялата. Но в този живот, когато сте били на седем-осем години, сте почувствали положителната емоция от разходките с баща си, което...

- Страхотен спомен - прекъсна ме тя.

- Да, страхотен - съгласих се аз.

Андрея отново си припомни сцената от своето детство и очите й грейнаха.

- Усещах вятъра върху лицето си. Усещах снежинките. Виждах всичко. Припомних си всеки завой, уличните лампи - бях ги забравила - прошепна изумена тя.

- Според мен помним всичко - допълних аз, - това е един от начините да си припомним такива подробности, като усещането как снегът се е сипел, завоя на пътя, че ви е било студено на краката. Всички тези усещания. Това е не само чувство, това са и сетивни възприятия.

- Значи ще помня всичко, за което съм говорила? И други неща?

- Разбира се, и други неща. Хайде да ви върна за малко към раждането.

- Не можех да изляза - сети се Андрея. - Беше тъмно, сякаш се намирах в тунел, и не можех да изляза.

- Значи сте стояли по-дълго, отколкото смятах. Мислех, че сте излезли по-бързо. Това е мракът, на който сте се натъкнали. Просто още не сте била родена. Но си спомнихте мъжа, който е дошъл при родилката на съседното легло и е поискал да прави секс с жена си, въпреки че тя току-що е родила, и този спомен беше много ярък, макар самата вие да се бяхте родили преди броени мигове. Интересно! Споменът ви беше много подробен.

- Мама беше ядосана - повтори отново Андрея.

- Знам.

- Извърна ме на другата страна. Точно така, на другата страна.

Сега тя си спомняше още и още подробности от болницата, въпреки че беше излязла от хипнозата.

- Ако е имала повече сили, сигурно е щяла да се махне от стаята - допълних аз.

Андрея се върна към настоящето.

- Съществува ли някакво правило за първия път? - попита ме, отново вживяла се в ролята си на репортерка.

- При близо петдесет на сто от хората се пробуждат спомени. Но като за пръв път вашите бяха много ярки, много наситени, вие попадате в горните петнайсетина-двайсет процента. Само към петнайсет на сто от хората го постигат. Тази техника ще ви действа на много други равнища, не само върху паметта - уточних аз. - Можете да се научите да владеете тялото си. Например, ако трябва да ви свалим кръвното налягане, можете да го направите по този начин, без лекарства. Можете и да заспивате на мига - щракнах аз с пръсти. - Бихте могли да се възползвате от тази техника, за да подобрите здравето си. Ако страдате от страхове, от някакви фобии, бихме могли да открием причината и да я отстраним.

- Ходила съм на места, където ми се е струвало, че съм била и преди. Например в западните щати, в Русия...

Камерите вече не работеха, записът беше приключил, но въпреки това Андрея продължаваше да разсъждава съвсем спокойно върху изживяното по време на регресията.

- Бил е убит с оръжие с дълга цев - допълни тя. - С пушка, не с пистолет.

Добавяше нови и нови подробности. При регресия хората забелязват стотици дреболии, много повече от подробностите, за които разказват, докато са в транс и се връщат чрез спомените в детството си и в предишни животи. Андрея продължи да разсъждава и да си спомня.

- Когато се роди в този живот, Джон имаше жълтеница. Медицинските сестри дошли да го вземат, за да му приложат лечение, а майка ми споделила с тях: "Сигурно няма да го видя повече. Синът ми вероятно ще умре."

Когато подала новороденото на сестрите, майката започнала да се отчуждава от него, все едно се готви за смъртта му. Макар и да е обичала много детето, тази емоционална сдържаност е останала у нея и след като то е възвърнало силите си и здравето му рязко се е подобрило. В известен смисъл майката на Андрея постоянно е очаквала това дете да умре.

Жълтеницата се среща доста често при новородените и се дължи на изработваното от черния дроб вещество билирубин, равнищата на което временно се покачват и предизвикват пожълтяване на кожата. Достатъчно е новороденото да се държи на естествена светлина или на лампи с определена честота, и равнищата на билирубина се нормализират, а кожата си възвръща естествения цвят. После черният дроб съзрява и за няколко дена, най-много за седмица-две жълтеницата изчезва напълно.

Майката на Андрея е посрещнала прекалено драматично вродената жълтеница на своя син. Като жена на лекар вероятно е знаела, че животът на Джон не е застрашен. Според Андрея момчето винаги е усещало сдържаността на майка си, макар и да не е знаело защо тя се отнася така единствено с него.

- Виждате ли връзката? - попитах аз Андрея. - Майка ви е била майка и на Джон през миналия век, през живота си в прерията. Тогава той е бил убит. Тя го е загубила. Когато в този живот Джон отново се е завърнал при нея и е развил жълтеница, майката си е спомнила загубата от предишния живот. Вероятно не на съзнателно равнище, само подсъзнателно и емоционално. И за да се предпази, е сдържала чувствата си. За нея би било непоносимо да го загуби отново. Наистина е смятала, че както и преди, момчето е много уязвимо и отново ще я напусне.

Андрея не можеше да си намери място, толкова бе развълнувана. Регресията бе дала обяснение за отношенията между майка й и по-малкия й брат. Сега вече Андрея знаеше първопричината за поведението на майка си и за реакцията на брат си срещу предпазната бариера, която майката е вдигнала от страх да не го загуби отново. Щеше да им обясни всичко.

Въз основа на многото примери, в които съм предизвиквал регресия и съм я изучавал, мога да кажа, че случаят на Андрея беше твърде типичен - при него се наблюдаваха изцелителни спомени, силни чувства и ярки подробности, изникнали в съзнанието. Освен това жената притежаваше свръхсъзнателната способност да усвоява уроците от предишните си животи и да ги свързва с поуките от сегашния си живот.

Записът така и не бе излъчен по телевизията. Един от шефовете се уплаши, че тъй като случилото се е много ярко и емоционално, зрителите ще решат, че Андрея е подставено лице.

Така милиони хора бяха лишени от възможността да научат повече за същността на живота - че всички ние сме свързани помежду си и носим отговорност един за друг, че ужасно и опустошително е да убиваш, че насилието налага своя отпечатък и върху следващите животи.

След като направи връзката между смъртта на брат си в предишния живот и страховете на майка си в сегашния, Андрея се умълча. Виждах, че още обмисля и изживява силните чувства, отприщени от регресията. Аз също мълчах. Исках да я оставя насаме със себе си, пък и не биваше да я разпитвам повече пред нейните колеги от телевизията. Често пъти подобни изживявания са твърде силни, твърде лични. Вгледах се в грейналото й лице.

Обзе ме огромно състрадание към човека пред мен, чувствах се окрилен. Съзнанието ми се насочи в друга посока. Задушната, пълна с хора стая сякаш изчезна. Шумовете на уличното движение, сирените, човешките гласове заглъхнаха. Вече не усещах тялото си. С крайчеца на окото забелязах красива светлина. От най-потайните кътчета на ума ми, от пределите на съзнанието ми долетя глас. Мисля, че ми говореше някой от Учителите:

- Когато гледаш друг човек, с когото имаш някаква връзка, когото лекуваш или си срещнал в живота, виж душата му през призмата на различните предишни животи, през еоните. Не гледай само преходното, тленното физическо същество срещу теб. Ти също си такава душа.

Каза го тихо, с обич и дълбоко състрадание, като съвет, а не като упрек.

Погледнах разнежен Андрея и видях и нея, и онова момиче от прериите. Знаех, че и тя е имала много други животи, много други имена. Но душата й си беше същата. Ако исках да помагам на хората, да ги разбера, трябваше да виждам у тях именно тази част, която си остава постоянна: техните души, а не преходните, тленни плътски обвивки. Ако исках да помагам и на тях, и на себе си, понеже аз също съм такава душа.

Както и вие.

При мнозина мои пациенти, в чието съзнание са изникнали далечни спомени като тези на Андрея, се наблюдава рязко намаляване и дори изчезване на хроничните симптоми.

Така например подложих на регресия петдесетгодишна южноамериканка, страдаща от силна клаустрофобия - страх, че ще се озове като в капан в тясно или затворено пространство. Имаше тази фобия още от ранно детство. При регресията тя си спомни, че е била египетска робиня и е била погребана жива след смъртта на своя господар, роднина на фараона. В Древен Египет имало обичай някои от робите да бъдат погребвани заедно с благородниците, за да им слугуват в отвъдния свят. Давали им отрова и в погребалната камера на господаря те издъхвали от задушаване. След този спомен клаустрофобията на жената изчезна и не се появи отново.

Какъв е механизмът на такова клинично подобрение?

Според мен има най-малко две обяснения, макар че безспорно действат и други фактори. От опит съм се убедил, че ако си припомним потискани или забравени болезнени изживявания, това ни действа целебно. Споменът за тези събития, а също за свързаните с тях чувства се нарича катарзис и е крайъгълен камък на психоанализата и другите традиционни психотерапии. Изключително полезно е дори да извадим на повърхността такива заровени дълбоко в съзнанието спомени. От лични наблюдения съм установил, че сферата на лечението трябва да се разшири, че ако искаме да постигнем изцеление, не бива да спираме психическата археология до детството и дори до първите месеци след раждането и сме длъжни да извадим наяве и спомените и моделите от предишните животи.

Втората причина тези спомени да спомагат за клиничното подобрение е, че докато наблюдаваме себе си в други тела и в други епохи, докато ставаме свидетели на многото си смърти и прераждания, ние се изпълваме с безпогрешната увереност, че сме вечни души, а не просто биологични тела. Всъщност не умираме никога, само променяме равнището на съзнание. Тъй като и хората, които обичаме, също са безсмъртни, ние никога не се разделяме с тях. Проумеем ли веднъж каква е истинската ни духовна същност, това се превръща в могъща изцеляваща сила.

Точно както едната страна на диаманта е огледален образ на целия диамант, така и нещата, които Андрея изживя по време на регресията, отразяват основните теми на книгата.

Тя си припомни случки и чувства от времето, когато още е била в утробата, преди да се роди. Усети какво са изпитвали родителите й и така доказа, че съзнанието ни не е ограничено с физическото тяло или мозък. Дори само от това се вижда, че когато умрем, съзнанието ни продължава да живее, понеже не е свързано с биологията, с плътското. Дума да няма, спомените за смъртта в предишни животи и за онова, което се е случило вече след смъртта, също потвърждават, че съзнанието не умира. Така например Андрея видя тялото на старицата, което току-що е напуснала.

Тя си спомни и неща, случили се непосредствено след раждането й в този живот. Новородените и невръстните деца забелязват много повече неща, отколкото подозираме. Усещат чувствата ни, виждат постъпките ни. Потокът от любов и преди, и след раждането им подхранва техните души и е жизненоважен за здравословното им развитие.

Чрез спомените, изникнали при регресията, Андрея разбра, че събития от минали животи и от времето преди раждането й могат да окажат огромно влияние върху сегашните й отношения с околните. Тя откри сегашните си майка, баща и брат в спомена от предишен живот. Научи, че задължително се събираме отново с хората, които обичаме. Понякога срещата става в отвъдното, в други измерения, друг път - в бъдещ съвместен живот пак тук, на земята.

Андрея разбра и кои житейски ценности са важни, кои са без значение и дори вредят. Научи каква болка могат да донесат оръжието и насилието. Всеки живот е безценен.

След смъртта си в равнината се натъкна на конус от красива синя светлина. Съществуват и множество други описания на прелестната, живителна светлина, която хората виждат, след като напуснат тялото - ще ги откриете и по-нататък в книгата, и в други източници. Тази светлина изниква и при състояния, близки до смъртта, и очевидно след смъртта. Край светлината обикновено чака любим роднина, приятел или духовно същество, които да посрещнат човека, напуснал тялото, и да му предадат важни сведения или послания.

По-нататък в книгата ще се спра много по-подробно на посланията от отвъдното, както и на други разновидности на паранормалните явления. Интуицията, която всички ние притежаваме, е много по-силна, отколкото осъзнаваме. След като се запознаете с разказите, изживяванията и упражненията, описани в книгата, и вие ще бъдете в състояние да впрегнете интуитивните си възприятия и да получавате по-пряка информация и послания. Някои ще започнат да лекуват другите.

Енергията на любовта просмуква, обединява цялата регресия, през която Андрея премина. Любовта на родителите й, любовта към брат й, срещата с хората, които тя обича и които я обичат. След време жената сподели, че дори конусът синя светлина я е сгрял, вдъхнал й е утеха, донесъл й е любов.

Андрея ще усеща и занапред тази енергия в множеството й проявления и това ще й помогне и в сегашния живот и отношения да изразява любовта си по-открито и пълно. Освен това жената ще приема по-спокойно любовта на другите: тази любов е двупосочна, тя обхваща и даването, и получаването.

И накрая, дълбоката регресия, която Андрея изживя, ще й помогне да разбере по-добре същността на живота и на душата си. Това разбиране е свещена стъпка. Такива стъпки са съпътствани с положителни промени в сегашния живот: по-добро физическо и емоционално здраве, по-здрави връзки и отношения, повече щастие и радост.

Надявам се и вие да извървите този път към мъдростта, докато се запознавате с изживяванията на хората, които ще срещнете в книгата, и осмисляте посланията на Учителите, а също моя разказ и наблюдения.

Поемете ли по него, ще посрещате спънките и трудностите в живота по-търпеливо и спокойно. След като усвоите поуките от миналото и разберете какви дългове имате да плащате, ще осъзнаете и какви цели имате в сегашния си живот. Ще бъдете преизпълнени със сили и никога вече няма да се чувствате объркани и залутани. Ще се научите да преодолявате страха, тревогите, мъката. Ще живеете по-пълноценно в настоящия миг, ще се наслаждавате по-пълно на радостите на живота. И най-вече ще проумеете, че между всички нас има нещо общо:

Всички ние стоим над живота и смъртта, над времето и пространството. Всички ние сме безсмъртни и пребъдваме във вечността.