Един смахнат свят

ЕДИН СМАХНАТ СВЯТ

Сериозно комично фентъзи

включващо

НИЙЛ ГЕЙМЪН, ХАРИ ХАРИСЪН, ТЕРИ ДЖОУНС и много други

подбрал Майк Ашли

ВЪВЕДЕНИЕ

Втората най-сериозна страница в тази книга

Майк Ашли

За мен бе истинско удоволствие да подбера разказите за втория том хумористично фентъзи. Както и преди, в "Голямата книга с хумористично фентъзи", тук се смесват старото и новото. Включени са тридесет и четири разказа, осем от които се публикуват тук за пръв път. Много от останалите отдавна не са били издавани нито са били достъпни по друг начин, освен в малотиражни списания и смятам, че повечето ще са нови за вас.

Реших да не се придържам строго към дефиницията на жанра фентъзи, така че ще срещнете разкази, които клонят към научната фантастика, и други, които въобще не се поддават на дефиниции. Нужно е само да насоча вниманието ви към "Как се сдобих с три пощенски кода" на Джийн Улф, "Кончината на дядо Хенри" на Естер Фризнър и "Окото на Тандила" на Л. Спраг де Камп, за да добиете представа за разнообразието на художествената проза, която ще откриете тук. Както и преди, опитах се да редувам фантазии, които се случват в други светове, с фантазии, които се случват в нашия, освен това събрах на обособени групи онези разкази, които имат някакъв общ мотив.

Целта на всичките тези истории е да ви разсмеят. Както казах във въведението към първия том, чувството за хумор е различно при различните хора и това е още една причина за разнообразието, представено тук. Опитах се да открия по нещичко за всеки. Кажи-речи всички разкази, включени в антологията, ме накараха да се разсмея на глас поне веднъж, а дори и онези, които не успяха, често се връщаха в мислите ми след това и обикновено ме караха да се усмихна.

НЕАНДЕРТАЛСКА ПРИКАЗКА

ДЖЕЙМС П. ХОГАН

Джеймс Хоган (р.1941) е по-известен с научната си фантастика, особено с поредицата си за Минерва, която започва през 1977 с "Да наследиш звездите". Но историята по-долу показва, че когато реши, той може да си прави майтап с учените... а и с останалата част на човечеството всъщност.

- Изкуствен огън!? Кво искаш дакаеш, "изкуствен огън"? Кво, по дяволите, е изкуствен огън? - Уг се облещи изпод тежките си, сбрани над носа неандерталски вежди към рошавата, облечена в мечи кожи фигура пред себе си. Ог се беше навел напред и се взираше напрегнато в купчинката съчки и вейки, които беше натрупал между два камъка на горската полянка, където пътеката откъм потока се разширяваше по пътя си нагоре към скалната тераса пред пещерите. Не изглеждаше впечатлен от заядливия тон на Уг - Уг стоеше със сопата си, преметната на кожен ремък през рамо, което означаваше, че като никога, днес не е в настроение да налита на бой.

- Същото е, което взимаш, когато светкавица удари някое дърво - бодро отвърна Ог и се зае да трие енергично две пръчки една в друга - беше ги забол в стиска мъх, пъхната под купчината вейки и съчки. - Само че така не ти трябва светкавица.

- Не си в ред - троснато обяви Уг.

- Ще видиш. Постой още минутка, пък после пак ми разправяй, че не съм в ред.

Тъничка струйка дим се вдигна от мъха и се превърна в огнено крило, което заоблизва весело съчките и скоро възпламени целия куп. Ог се изправи с доволно сумтене, а Уг изписка стреснато и отскочи, като едновременно с това трескаво се опитваше да откачи сопата от рамото си.

- Айде кажи ми сега, че не съм в ред - подкани го Ог.

Звуците, които излизаха от зейналата уста на Уг, бяха смесица от ужас, страхопочитание и подозрение.

- Свещени дългозъби котки, не знаеш ли, че това са опасни работи? Може да зяноса цялата гора през сухия сезон. Махай го това, за бога, чуваш ли!

- Нищо му няма, когато е между камъните. Пък и не ща да го махам. Чудех се дали не можем да измислим как да го използваме за нещо.

- За какво например? - Уг продължаваше да се кокори неспокойно към припукващата купчинка и гледаше да е на безопасно разстояние от нея. - Какво може да се прави с това? Само ще те изгори и толкоз.

- Не знам. Всякакви неща... - Ог се намръщи и се почеса по брадичката. - Например може вече да не ни се налага да изритваме хората от пещерите и да ги караме да вървят половин миля надолу към горещите извори всеки път, когато започнат да миришат гадно.

- Че как иначе ще се почистят?

- Ами, хрумна ми... може да използваме това, за да си направим наша си топла вода, в самите пещери, и да си спестим неприятностите. Помисли си какво би означавало това за момичетата. Няма да...

- КАКВО! - Уг го прекъсна с вик, който проехтя, върнат от ехото горе при скалите. - Искаш да вкараш това нещо вътре в пещерите? Не си в ред! Да не искаш да ни избиеш всичките? Дори мамутите си плюят на петите, като да ги е подгонил дяволът, само като го подушат това нещо. А и как ще направиш водата топла с него? То ще прогори кожите.

- Ами няма да я слагаме в кожи. Ще я сложим в нещо друго... нещо, което няма да се запали.

- Както какво?

- По дяволите, още не знам! - кресна Ог, най-после загубил търпение. - Това е съвсем нова технология. Може би нещо от камък...

Тупкане на тичащи крака и високи гласове току зад завоя на пътечката горе ги прекъсна. След миг Аг, вицевождът, се появи в галоп на полянката, следван по петите от двайсетина съплеменници.

- Какво става тук? - настоятелно попита Аг. - Чухме викове... АУ! ОГЪН! Има пожар в долината. СПАСЯВАЙТЕ СЕ! ПОЖАР В ДОЛИНАТА! - Останалите подеха вика и се метнаха към шубраците. Дърветата около полянката върнаха ехото от сблъскващи се тела и приглушени ругатни. Ог продължаваше да гледа щастливо творението си, а Уг го наблюдаваше неспокойно от няколко крачки. После се спусна тишина. След малко брадати лица започнаха да изникват едно по едно от храсталаците. Аг се появи иззад един храст и се приближи нащрек.

- Какво е това? - попита той, като местеше погледа си от Уг към Ог и обратно. - От седмици не е имало буря. Откъде се взе това?

- Ог го направи - каза Уг.

- "Направил го е"? Какви ги говориш... "направи го"? Тва некаква шега ли е, или що?

- Направи го бе - настоя Уг. - Пред очите ми.

- Защо?

- Щото не е в ред. Казва, че искал да го вкара в пещерите и...

- В ПЕЩЕРИТЕ? - Аг се плесна по челото и завъртя втрещените си очи към Ог. - Ти да не си се чалнал? Какви си ги намислил? Не си ли виждал какво става с животните, когато гората се подпали? Ще се опечем в леглата си.

- Никой не казва, че трябва да спите над него - уморено рече Ог. - Ще го държим някъде встрани. Водата изтръгва дървета, когато реката придойде, но ние внасяме вода в пещерите, без да ги наводняваме. По същия начин може да си направим наш си огън и да се научим да живеем с него.

- Какъв е смисълът? - предизвика го Аг.

- Може да е от полза, ако ни е подръка - рече Ог. - Животните не го обичат. Може да спрем с него мечките, когато пак се опитат да се намъкнат в пещерите, като падне снегът. Такива неща... всякакви неща...

Аг подсмръкна високомерно и си остана невпечатлен.

- Тогава всички хора ще са се изнесли по високото, така че не виждам каква ще е ползата - посочи той.

- Ами димът? - извика нечий глас откъм кръга, който беше започнал да се оформя по края на полянката.

- Какво димът? - попита Ог.

- Той не може да се диша. Как ще живеем в пещера, пълна с дим?

- Ще се нагласи така, че димът да излиза навън - отчаяно викна Ог.

- Как?

- Свети Петре, не знам още. Това е нова технология. Вие какво искате - всичките ангели да не са измислени за един ден? Все ще измисля нещо.

- Ще замърсиш въздуха - възрази друг глас. - Ако всички племена в долината го правят, ще има дим навсякъде. Ще затъмни бога-слънце, той ще се ядоса и ще ни види сметката.

- Ти откъде знаеш, че той не е тя? - извиси се някакъв женски глас от задните редици и моментално беше заглушен посредством лек удар с най-близката сопа.

В същия момент кръгът от зяпачи се разтвори да направи път на Юг Силния, вожд на племето, и Йег Сладкодумния, които бяха слезли от пещерите да разследват врявата. На младини Йег си беше спечелил славата на велик боец и разправяха, че веднъж повалил бик сам-самичък, като му говорил без прекъсване, докато добичето не се сринало в калта от нервно изтощение, оттам и прякорът му - Бикокалеца. Аг преразказа разговора на двамата старейшини, а Уг потвърди думите му. Лицето на Йег се въсеше все повече и повече.

- Не е безопасно - произнесе се той, когато Аг приключи. Присъдата му прозвуча окончателно.

- Ами тогава ще се научим как да го направим безопасно - настоя Ог.

- Това е абсурдно - безстрастно заяви Йег. - Ако го опуснем, ще опожари цялата долина. Децата ще падат в него. На всичкото отгоре отпадъците ще замърсят реката. Освен това половината племе ще трябва непрекъснато да мъкне дърва, а този ресурс ни е необходим за други цели. Идеята е тъпа, откъдето и да я погледнеш.

- Нямаш работа да си играеш с него насам-натам - каза Юг, добавяйки официалната си подкрепа към становището на Йег.

Но Ог беше упорит и спорът продължи още цял час. Накрая на Йег му писна. Той се качи на един голям камък и вдигна ръка, призовавайки към тишина.

- Как това може да се направи безопасно и защо въобще трябва да се занимаваме с него, още не е ясно - каза той. - Всичко около него е неясно. Всеки, който държи да се забърква с неясна енергия трябва да му е куха главата. - При тези си думи той метна стоманен поглед към Ог. - Наказанието за това е прогонване от племето... завинаги. Законът не прави изключения. - Юг и Аг кимнаха в знак на мълчаливо съгласие, а откъм племето се надигна одобрително мърморене:

- Изхвърлете тоя глупак!

- Не ща разни откачалки да се възползват както им скимне от данъците ми.

- Нека мухльовците от края на долината се погрижат за него. Те и без това са си побъркани.

Ог подаде иск към апелационния съд в лицето на Аг, който го прехвърли към Юг.

- Отхвърля се - обяви решението си Юг.

Час по-късно Ог вече беше изтеглил обезщетението си поради прекратяване на договора във вид на двудневен запас от сурова пържола и сушена риба, беше си приготвил багажа и се готвеше да тръгва.

- Ще съжалявате - извика той през рамо към мрачната групичка, която се беше събрала да го изпрати. - Като дойде зимата, хич не си и правете труда да ме търсите и да ми разправяте, че сте си променили решението. Цената за вас ще е скочила до небето.

- Задник! - извика му в отговор Уг. - Казах ти аз, че ще духаш супата.

През месеците, които последваха, Ог обходи долината нашир и надлъж, опитвайки се да събуди интереса на другите племена към откритието си. Австралопитеците бяха прекалено заети да обучават кенгура, които да им връщат бумерангите, понеже още не бяха усъвършенствали докрай дизайна им. Племето на Хомо Еректус (което се славеше със сексуалната си мощ) беше заето с други неща и не го изслуша с подобаващото внимание, а А.Грубоватус заявиха, че нямат намерение да се превръщат в А.Гориватус, като едновременно се подпалят и се превърнат в изчезнал вид. Така Ог най-накрая стигна до най-отдалечения район на долината, където живееха Х.Мухльовус, които бяха известни със странните си нрави и които другите племена обикновено оставяха на мира.

Първият мухльо, когото видя Ог, седеше под един дъб и се взираше замислено в тънко парче дърво, отрязано от един пън наблизо.

- Какво е това? - попита Ог без предисловие. Мухльото вдигна отнесен поглед към него и призна:

- Още не съм му измислил име.

- За какво служи?

- И това не знам. Просто ми хрумна, че може да се окаже полезно... за замеряне на хиените, например. - Мухльото впери отново поглед в дървения диск и го търкулна разсеяно напред-назад в прахта. После го бутна настрани и погледна към Ог. - Не си тукашен. Какво правиш на наша земя?

Ог извади стиска съчки от вързопа си за поредната демонстрация и клекна до мухльото.

- Имам страшна сделка за теб, човече. Само чакай да ти покажа.

Остатъкът от следобеда премина в тежки преговори колко искрено и искрено колко и накрая двамата се спогодиха да менажират заедно двата патента. Мухльото получи искра, от което следваше, че Ог трябва да е получил колколо, или "колело" за по-лесно, както и решиха да го кръстят по тази причина. Вождът на мухльовците се съгласи, че номерът на Ог със съчките представлява разумна инвестиция с добри изгледи за покачване цената на акциите и Ог беше официално обявен за пълноправен член на племето. Той пък нямаше нищо против да прекара остатъка от дните си сред мухльовците и повече никога да не напусне тяхното кьоше от долината.

Зимата се оказа дълга - продължи повече от двайсет и пет хиляди години. Когато най-накрая свърши и ледените полета изчезнаха, бяха оцелели само мухльовците. Един ден Грог и Трог излязоха на проучвателна експедиция далеч от дома, близо до местата, населявани някога от неандерталците, и откриха до един поток голяма скала, върху която бяха издълбани разкривени знаци.

- Какви са? - попита Грог, докато Трог оглеждаше любопитно знаците.

- Неандерталски - каза Трог.

- Значи са стари. Какво пише?

Трог набръчка чело от усилие, докато бавно прокарваше пръст по надписа.

- Същите знаци ги има из цялата долина - обяви той накрая. - Всичките гласят едно и също: "ОГ, ВЪРНИ СЕ. ЩЕ ПЛАТИМ КОЛКОТО ПОИСКАШ".

Грог се почеса по главата и отдели няколко минути да се чуди на откритието.

- И какво трябва да значи това, по дяволите? - възкликна най-накрая.

- Де да знам? Сигурно има нещо общо с хората, дето живееха в пещерите зад онази скална тераса горе. Където сега живеят мечките. - Трог сви рамене. - Може да е имало нещо общо с боба. Вечно брояха бобчета, но пак не ги биваше в търговията.

- Чудаци, викаш? В такъв случай може да е означавало какво ли не.

- Сигурно. Давай да тръгваме.

Метнаха копията на раменете си и продължиха предпазливо надолу и напред през големите камъни по брега на потока към реката, която блещукаше през мъглата в ниското.