СМЪРТТА НА ХАОСА

Л.Е. МОДЕЗИТ-МЛАДШИ

ОТКРИВАНЕТО НА ХАОСА

Току-що бях нанесъл най-тънкия възможен слой защитен лак върху гардероба от черен дъб, предназначен за Каси, аутарха на Кипрос, когато усетих присъствието на коне и конници. Кристал не бе сред тях. Мисълта, че Най-добрите могат да нахлуят в работилницата без моята съпруга, не ми допадаше. Така или иначе, Кристал бе заместник-командуващ силите на аутарха, тъй че нейното разписание трудно можеше да се предугади.

Привърших работата си по частта от гардероба, с която се занимавах, и едва тогава излязох навън. Реших да посрещна гвардейките пред конюшнята. Направата й не бе моя идея, а на Кристал. Освен това тя заплати по-голямата част от разходите по построяването й, включително и на частта, която можеше да се използува и за настаняването на личната й охрана. Със съпруга на жената, заемаща втората по важност военна длъжност в Кипрос, можеха да се случат какви ли не забавни неща. Не бяхме мислели за съпружество, когато няколко години преди това, заедно с Тамра и още няколко души, бяхме прокудени от Реклюс. Според Черното братство и според баща ми не се бяхме оказали достатъчно наситени с ред.

- Приветствувам те, господарю на реда!

Елена, облечена в зелената кожена униформа на Най-добрите гвардейки на аутарха, бе яхнала кафяв кон.

С нея се бях запознал още през първите дни на престоя си в Киприен. В дните, когато успях да погубя господаря на белия хаос Антонин и да избавя Тамра. Елена ме бе охранявала само през част от пътя, но все още продължаваше да ме титулува господар на реда и да заплашва с бичуване всяка гвардейка, която би си позволила дори да намекне за някаква близост между нас. Това можеше да бъде забавно, ако не го възприемаше сериозно. Всъщност разбирах хода на нейните разсъждения и не можех да кажа, че не е права. Хората бяха решили, че съм велик магьосник, тъй като бях успял да усмъртя трима бели магьосници. Един от тях всъщност бе тормозил не само Кипрос, но и целия кандарски континент.

- Приветствувам те и аз, командир Елена.

- На какво мирише? - смръщи нос тя.

- Това е лак за довършителни работи. Всъщност в него са примесени няколко допълнителни съставки, поради което миризмата му...

- Достатъчно, благодаря... - прекъсна ме плещестата взводна, усмихна се и слезе от коня. - Преди да се запозная с теб, си мислех, че дърводелците са дребни човечета, които се крият в работилниците си и се блъскат безброй дни в мрака, за да произведат нещо, подобно на магия.

- За безброя от дни не си сгрешила, а и не съм чак толкова едър.

Тя поклати глава. Всъщност съм малко по-висок от средните киприанци. Те по правило са по-ниски и мургави от хората от северната част на континента и от обитателите на островния континент Реклюс. Това обаче не ме правеше великан.

- Къде е Кристал?

- Заместник-командуващият е на среща с аутарха и не след дълго ще бъде тук.

- Защо си тук? - Погледнах покрития с лак парцал в ръката си. - Трябва веднага да се заема с гардероба. Инак просто няма да ми стигне времето за довършителния слой.

- Командуващият Ферел прецени, че трябва да вземе мерки никой да не смущава спокойствието на заместник-командуващия.

Този отговор не ми се стори смислен. Ако Ферел се бе загрижила за спокойствието на Кристал, защо не бе изпратила гвардейките да я придружат?

- За колко души да приготвя обяд, господарю Лерис? - попита Риса, босонога и с панталони, наподобяващи по-скоро шорти. Вече се бях отказал да й правя бележка, но забелязах, че използуваше обръщението "господарю" единствено в присъствието на други хора. Риса бе живяла не много далеч от опожарените сгради, които аутархът ми предостави и които възстанових. Елена бе спасила Риса от бандите, които бяха убили съпруга й и дъщеря й малко преди да се нанесем на това място. В началото Риса въобще не говореше, но моят чичо Жюстен - единственият истински сив магьосник в Кандар, а може би и в целия свят - бе убеден, че тя ще се излекува, ако се навърта покрай Кристал и мен. По това време бе много зает с възстановяването на самочувствието и способностите на Тамра след почти катастрофалната й среща с Антонин, при което бялата магьосница Сефия бе обсебила тялото й.

И така, двамата с Кристал се опитахме да помогнем на Риса, доколкото това ни бе по силите. А и добре бе, че се намери човек, който да се грижи за готвенето и чистенето. Така ми остана свободно време, необходимо за обзавеждането на работилницата и за намирането на клиенти. Кристал умееше да готви добре, но не разполагаше с време за това, тъй като отговаряше за военното обучение и за администрацията на Кипрос. Подобно на древния Западен вятър, Кипрос бе управляван главно от жени, което не преставаше да ме удивлява. За разлика от Западен вятър обаче, мъжете не бяха прогонени или унизявани. Изглежда, че в Кипрос повечето хора с качествата на ръководители просто наистина бяха жени. Това никак не ме смущаваше, тъй като нямах склонност към ръководни занимания.

- Пак се е разсеял - коментира насмешливо Риса. - Та, господарю Лерис, за колко души да приготвя обяд?

- Откъде да знам? - отвърнах й и се обърнах към Елена. - Колко са хората ти?

Тя леко се намръщи.

- Обядвахме, преди да тръгнем насам. Освен това те си имат суха храна.

- Няма ли да ни направите компания? И защо не сте със заместник-командуващия?

Да не би пак да бяха командировали някъде Кристал?

- Заместник-командуващият ми каза да ти предам, че ще пристигне заедно с Жюстен и ученичката му.

Въздъхнах. Както винаги, животът се усложняваше. През последната осемдневка Кристал бе командирована при наборниците в Рузор, макар и да се бях надявал, че ще намери известно време и за мен. Сега пък щяха да ни идват гости. Елена обикновено се хранеше с нас, за разлика от гвардейките си, а сега не смяташе да го прави. Дали не се задаваше нещо лошо?

Тя очевидно разбра хода на мислите ми и се усмихна.

- Засега приготви маса за пет души. Постарай се да има бира за Жюстен.

Риса поклати глава и се отправи към къщата.

- Трябва да...

- Разбрах, трябва да завършиш лакировката. Не бих искала да преча на направата на мебел, предназначена за аутарха.

- Откъде разбра?

Тя повдигна рамене, извърна се и ми посочи с поглед Велдейн и Фрейда, и още двама души, които не познавах. Велдейн ми се усмихна и му отвърнах с пресилено повдигане на рамене.

Тръгнах към работилницата и за кой ли път се замислих върху факта, че в Кипрос нищо не може да се запази в тайна. Когато влязох, взех чист парцал, потопих го в лака и започнах да го втривам в дървесината. Всъщност, думата "втриване" ще е малко пресилена, тъй като не упражнявах натиск. Най-горният слой лак бе тънък и съхнеше много бавно. След още няколко подобни операции щеше да се получи твърд, но практически невидим защитен слой, при това без да се използува магия. Държах да свърша работата качествено, тъй като вратите на гардеробите най-често се подлагат на удари.

Декоративните елементи, които бях инкрустирал, изглеждаха много красиво на фона на тъмната дървесина. Инкрустацията бе всъщност най-трудната част от работата. Нямам предвид издълбаването на мястото за нея върху основата - това се постига с внимание и търпение, - а създаването на самите елементи. Рисунъкът на дървесината им трябва да съответствува на този на основата, за да не изглеждат като залепени върху нея. Инкрустациите, които правех, бяха от сравнително масивни елементи. Важно бе да се съобрази дебелината им с дебелината на основата, за да не се допусне намаляване на якостта на мебелите.

Самата инкрустация представляваше изображение на герба на аутарха: маслинена клонка, кръстосана с меч. Бях направил елементите от златист дъб и черен дъб. Нямаше нищо друго. Този вид дърводелска работа е трудна, защото всяко несъвършенство веднага се забелязва. Когато инкрустациите са повече и с по-сложен рисунък, е трудно да се видят веднага недостатъците им.

Бях много чувствителен към тези малки подробности, свързани с обработката на дърво. Именно заради такова едно мое недоглеждане в битието ми на чирак при моя вуйчо Сардит бях прогонен от Реклюс, прехвърлен през Източния океан и захвърлен в Кандар, за да открия "истинската" значимост на реда. Бяха ми дали само една тояга, наистина, не каква да е, а просмукана с ред и обкована с черно желязо. Бях един от потенциалните творци на ред, един от така наречените чернотояжковци, макар и да не ми обясниха какво точно означава това. Изгониха ме от Фритаун. Изгониха ме и от Хрисбарг и всъщност ме накараха да прекося цял Източен Кандар. Така попаднах на Жюстен. Реших, че е редови сив магьосник, и с удоволствие станах негов ученик. Едва след година разбрах, че е на повече от двеста години и ми се пада чичо. Яздихме из страната заедно с него, като веднъж насмалко не бях обладан от духа на един от белите магьосници, оковани векове преди това в развалините на Фервен. Жюстен тогава ме спаси, а после ме научи да лекувам овце, както и да се справям с някои други неща. Събитията не се развиха така, както се бях надявал. В Джелико спасих и излекувах една уличница. Оказа се, че не бивало да правя това, тъй като в този град неразрешеното лечителство било наказуемо. Наложи се да се разделя с Жюстен и да си спасявам живота, заради което се отправих към Западен Кандар.

След известно време прекосих Източните рогове, където ме застигнаха бури и виелици, и пристигнах във Фенард, столицата на Галос. Там успях да си намеря работа при един дърводелец, стария Дестрин, и отново се посветих на занаята си. Живях при него цяла година, преди да направя още една глупост: наситих с допълнителен ред няколко изработени от мен кресла. Този допълнителен ред се сблъска с хаоса, с който бяха просмукани офицерите на префекта, в резултат на което някои от тях получиха изгаряния. Това ме принуди да напусна Галос. Първо обаче открих подходящ съпруг за Дирдри, дъщерята на Дестрин.

По онова време Галос и Кипрос водеха помежду си грозна война, подклаждана от Антонин, един от най-злите бели магьосници, които бях имал неудоволствието да срещна. Разбрах, че Кристал се е присъединила към войската на аутарха на Кипрос. И така, отпътувах за Киприен, столицата на Кипрос, за да предложа своята помощ, макар и да си давах сметка, че силите ми са много по-малки от тези на Антонин.

След като избавих от плен няколко от гвардейките на командуващ Ферел, известни като "Най-добрите", и се разправих успешно с един бял магьосник, стигнах Киприен. Там научих, че Кристал се е издигнала в йерархията и е достигнала поста заместник-командуващ на Най-добрите. Установих още, че тя ми липсва. Нещата обаче не се оказаха прости. Нищо не е просто и лесно на този свят. Наложи се да издиря Антонин. Той и неговата бяла колежка Сефия бяха поробили Тамра, която бе изгонена от Реклюс заедно с мен. Като начало Сефия бе обсебила тялото на Тамра - похитителите на тела удължават живота си именно по този начин - и двамата с Антонин се опитаха да ме изкусят. След като близо две години неразумно не се бях вслушвал в съветите на възрастните, най-сетне прочетох "Основите на реда". Реших, че ще успея да се справя с Антонин. И наистина успях. Той в крайна сметка загина благодарение на моята съобразителност. Успях да се сетя, че трябва да счупя собствената си тояга, тъй като част от душата ми и силата ми бе затворена в нея. Благодарение на това го откъснах от обладалите го сили на хаоса. Замъкът му се срина на прах и двамата с Тамра едва успяхме да се измъкнем оттам. Тя се бе лишила от половината от разума си, но аз го възстанових, макар Жюстен от другия край на страната да ме убеждаваше, че не бива да правя това. Направих го обаче. Сетне бях възнаграден за своето постижение и за умението си да оцелявам въпреки собствената си глупост и бях достатъчно съобразителен, за да призная на Кристал, че я обичам. После построих къщата и работилницата и се опитах да се отдам отново на дърводелския занаят, без да прибягвам до излишно магьосничество.

Всичко това се бе случило единствено заради моята немарливост - не бях инкрустирал както трябва една маса в работилницата на вуйчо си в Реклюс.

Поклатих глава. Скоро щяха да дойдат Жюстен и Тамра, а предъвкването на стари спомени нямаше да ускори направата на гардероба. Успях все пак да нанеса последния слой лак преди в двора да се разнесе тропотът на още три коня. Повдигнах рамене, оставих парцалите и излязох навън. Вееше хладен ветрец. Когато в Кандар наближава зимата, въздухът става сякаш стипчив и нагарчащ. Това имало някаква връзка с изсъхването на листата.

Помощник-командуващият, тъмнокоса и черноока, ме дари със силна прегръдка и с целувка едва ли не веднага, след като ботушите й докоснаха земята. Тамра и Жюстен останаха на конете си. Жюстен, както винаги, яздеше женското планинско пони Роузфут.

- Значи липсвала съм ти - усмихна се Кристал.

- Винаги ми липсваш - отвърнах й и отново я прегърнах.

- Не ми се струва да е чак толкова щастлив от завръщането ти, Кристал - каза Тамра.

- Аз пък съм щастлива. Някой ден ще ме разбереш. - Кристал отново ме прегърна и впи устни в моите в продължителна целувка. Това, че дръжката на меча й се притисна в хълбока ми, съвсем не ме смути.

- Глезотии... - коментира Тамра и скочи от коня си. Както винаги, бе облечена в обичайните си сиви дрехи и бе омотала червената си коса с шал. Този път бе син и хармонираше със сините й като лед очи.

Жюстен ловко слезе от Роузфут и се обърна към ученичката си.

- Тамра, най-добре ще е двамата с теб да приберем и трите коня в конюшнята.

- Не го жали, Кристал - каза Тамра и пое юздите на кафявия й кон.

Кристал, макар и по един твърде своеобразен начин, никога не ме жалеше. Прибрахме се в къщата. Тя отиде да се изкъпе, а аз се измих в кухнята и заедно с гостите седнах на масата.

Риса бе оставила прясно изпечен хляб, маслинено масло и конфитюр от червени ягоди. Липсваха ми ябълкокрушите, които вирееха на север. Климатът на Кипрос обаче бе прекалено топъл за тях.

Тамра посегна към хляба. Винаги бе гладна, макар да бе стройна като фиданка.

- Приятно е да ти гостува човек, Лерис. При теб винаги се намира вкусна храна. Виждам, че си започнал да надебеляваш и да се отпускаш.

- Едва ли си права. Панталоните ми се смъкват.

- Вероятно Риса ги отпуска.

- Тамра, ако не се лъжа, именно теб видях преди няколко дни с игла в ръка - каза Жюстен и погледна непокорната си ученичка. Самият аз бях научил много неща от него и навярно щях да науча много други, ако не бях имал неблагоразумието да излекувам уличницата от Джелико посред бял ден в самия център на града. След това ме бе преследвала цялата войска на виконта. За щастие, оцелях. Можеше да науча много повече неща от Жюстен, но и той бе като всички останали магьосници, занимаващи се главно с реда. Препоръча ми да прочета "Основите на реда", но не ми съобщи кой знае колко допълнителна информация. И Тамра не научаваше кой знае колко неща от него и с нея не споделяше всичко.

Според законите на природата Жюстен би трябвало да е нещастен стар глупак, тъй като бе роден преди повече от два века, сам изчислих възрастта му. Никога не признаваше нищо. Единственото, което ми съобщи, е, че е мой чичо и че преди време също е напуснал Реклюс. Това обясняваше и защо собственият ми баща, по-възрастен дори и от Жюстен, бе крайно сдържан, когато ставаше дума за историята на нашия род, а и за всичко останало. Заради своята неосведоменост не само аз, но и много други клети млади изгнаници от Реклюс си имахме доста неприятности. Мнозина от тях загинаха, а и аз веднъж насмалко също не се лиших от живота си. Невежеството е убийствено нещо, особено когато не съзнаваш, че си невежа.

Жюстен имаше вид на мъж на средна възраст, с кафява коса, в която се появяваха сребристи кичури само тогава, когато се преуморяваше в заниманията си, посветени на създаването на ред или на предотвратяването на катастрофи. Това му се случи за последен път, когато отново окова демоните на Фервен. Не съжалявах за последното, макар че тогава неволно насмалко не го убих. Именно той бе предизвикал цялата тази бъркотия. Или по-точно, той и баща ми бяха нейни автори. Разбира се, нито един от двамата не си направи труда да ме уведоми за това, което ме застрашаваше. Така е, когато си имаш работа с творци на ред. Никога не ти съобщават нищо особено, защото според тях знанията имат смисъл само когато човек ги изстрада лично. Това е една от причините повечето творци на ред и творци на хаос да не живеят много дълго.

Докато чакахме Кристал, заместник-командуващ местните войски и моя съпруга да привърши къпането си, започнахме да ядем хляба. И така, Тамра, Жюстен, Риса и аз бяхме насядали около масата. Подобно на много други мебели в дома, и тя бе нещо, което не се бе получило така, както го бях замислил. Масата бе осмоъгълна и инкрустирана. Остана у нас не за друго, а защото човекът, който я поръча, Регер, не дойде да си я прибере. Занимаваше се с някаква производствена дейност в Рузор, при която падна от едно маслинено дърво и си счупи врата. Бе ми странно как може човек да си счупи врата от падане от само шест лакътя височина, но се оказа, че той преди това пил прекалено много вино, а и в момента се карал с брат си. Няма как да си прибереш парите, след като клиентът е мъртъв. Така се сдобихме с маса, прекалено елегантна за гостната на един редови дърводелец.

Кристал тогава ми каза, че това било дело на съдбата, че съдбата сама пожелала да се сдобия с поне една прилична мебел

- Ти самият би ли поръчал нещо на оръжейник, закачил само дефектни мечове по стените на работилницата си? Би ли се доверил на зидар, живеещ в къща с напукани стени.?

Тези нейни думи определено не бяха лишени от логика.

Взех си хляб. Заради подигравката на Тамра обаче не посегнах към маслото и конфитюра.

- Препрочитал ли си в последно време "Основите на реда"? - попита Жюстен. Хранеше се само тогава, когато тялото му наистина се нуждаеше от храна.

- Не - признах.

- Може би си струва да го направиш - каза той и се обърна към Риса. - Останала ли ти е тъмна бира?

Тя стана от стола си с грациозно движение. Всички киприанци се движат грациозно и им завиждам за това. После постави кана с бира пред Жюстен.

- Хурлот казва, че най-добра бира прави той. Същото твърди и Ринтар. Тази бира е дело на Гезил. Той прекарва повече време в пивоварната си, отколкото на пазара.

- Много добре.

- Все още не успявам да разбера как можеш да пиеш това - промърмори Тамра.

- И брат ми не го разбира. Или не го разбираше - каза Жюстен и ме погледна. - Та, говорехме за "Основите на реда"...

- Напоследък съм много зает. Трябва да довърша гардероба за аутарха. Трябва и да направя холна гарнитура за...

- Лерис, ти тук конкуренти нямаш. Би трябвало да ти остава малко време за учение.

- За какво ми е това учение? Та аз съм дърводелец.

- Ти си един от най-могъщите магьосници в Кипрос. Нищо, че се преструваш на клет посредствен дърводелец.

Кристал седна до мен. Бе облечена само със зелени кожени панталони и обикновена риза, без късото яке със златни ширити.

- Моля да ме извините, но Каси ме задържа. Възникна проблем. Поредният проблем. - Кристал се обърна към Риса. - Малко от бирата за Жюстен ще ми дойде добре.

- До бирата за Жюстен ли опря? - попита тихо Тамра.

Не й обърнах внимание.

Риса сложи чаша пред Кристал и я напълни с бира от каната.

Кристал бавно отпи голяма глътка и продължи:

- Новият херцог на Хидлен е завзел серните извори в подножието на Източните рогове.

- За сяра ли говориш? - попита Риса.

- Сярата се използува за производството на барут. Трябва да я смесиш със селитра и дървени въглища - поясни Тамра.

- Този взривяващ се прах не е чак толкова полезен - обадих се. - Всеки магьосник, творящ хаос, може да го...

- Да... Това е проблемът... - прекъсна ме с въздишка Кристал и се обърна към Жюстен. - Чувал си за Герлис, нали?

Жюстен поглади брадичката си.

- Да. Той е от тези магьосници, които сменят телата си. Вероятно е най-могъщият жив в Кандар бял магьосник.

- Сега е придворен магьосник на новия херцог. На мръсното копеле Берфир - поясни Кристал.

В Кандар смяната на херцозите е често явление. Редуват се със същата честота, с която белите магьосници сменят телата си.

- Откъде е дошъл? - попита Тамра.

- Берфир е старши на клана Янота. Този клан от векове владее граничните земи между Телсен и Асула. Не знаем много неща за него. Знаем само, че е създал армия и че се е договорил с търговците за данъчни облекчения. Херцог Стерна умря, но преди това назначи Берфир за свой наследник. Чиста работа.

- Смяташ ли, че Герлис има някакво отношение към това? - попита Тамра, докато си наливаше ягодов сок.

- Не знам. И да няма отношение, възползувал се е от положението.

Риса стана и разбърка съдържанието на голямата тенджера и юфката в другата тенджера. Помещението се изпълни с уханието на лук и агнешко. Облизах се.

- Това каква връзка има със серните извори?

Кристал повдигна рамене.

- Все още не знаем, но според Каси трябва да сме нащрек. Това означава да изпратим там военна част, която да ги наблюдава.

- Кога ще заминеш? - попитах.

- Няма да заминавам аз. Ферел казва, че е неин ред да възглави похода. От години не е напускала Киприен и мога да разбера как се чувствува. Омръзнало й е. Освен това каза, че ти обръщам твърде малко внимание, и че не е добре един господар на реда да остава пренебрегван. Кристал се усмихна.

Ферел ми стана още по-симпатична. Всъщност бе ми симпатична открай време. Още от деня на първата ми вечеря с аутарха, когато ми върна ножа. Бях го оставил на спасените от мен пленени гвардейки, когато обезвреждах с тояга бял магьосник. Бях постъпил глупаво, но в крайна сметка, успешно. Тогава Ферел потвърди истинността на разказа ми, като ми върна ножа.

- А какво мисли по въпроса Каси, искам да кажа, аутархът?

- Нейно височество аутархът смята, че за мен ще е полезно да заема за известно време длъжността на Ферел. Да натрупам опит.

- От натрупването на опит никога не е имало полза, само страдания - промърмори Жюстен.

- Няма ли да ни поднесете малко истинска храна? - попита Тамра и погледна към печката.

- Почти е готова - отвърна Риса.

Станах и започнах да поставям чинии на масата. Бяха от кафява керамика. Бях ги купил с последните пари, останали ми от наградата, дадена ми от аутарха, задето бях отървал Кипрос, а и цял Кандар, от няколко неприятни бели магьосници. По-голямата част от сумата похарчих за построяването на къщата и работилницата и за закупуването на инструменти. Добрите инструменти са скъпи и така и не успях да си набавя всичко, което ми трябваше.

Жюстен бе единственият известен ми небял магьосник, който си изкарваше хляба с почтен магьоснически труд. Заради това му се налагаше да обикаля цял Кандар.

Кристал бе по-високопоставеният член на семейството, но формално аз бях стопанин на дома, така че Риса постави цялата храна пред мен. Накратко, грижата по сипването на яхнията и на юфката по чиниите легна върху мен. Риса остави върху масата още два дълги черни хляба, от които се вдигаше пара. Напълних чинията на Тамра догоре.

Настъпи относителна тишина. Чуваше се само сърбане и мляскане. Тамра пляскаше по-шумно и от младша гвардейка и това не бе много дамско. Всъщност тя никога не бе искала да я възприемат като дама.

Спогледахме се с Жюстен и чичо ми поклати неодобрително глава. Така и не ми стана ясно какво не одобрява с този жест, моето поведение ли, или обноските на Тамра. Кристал се хранеше съвсем безшумно. Бях забелязал това още при първата ни среща. Посегнах под масата и я погалих по коляното.

- Кажи на Ферел да внимава - предупреди я Жюстен.

- Ферел винаги внимава. Няма как да оцелееш на нейната длъжност, ако не си внимателен.

Погалих още веднъж Кристал по крака, този път над коляното. Радвах се, че мисията не е поверена на нея. Белите магьосници са опасни.

- Трябва да се храниш по-добре, господин магьоснико - каза Риса, като се обърна към Жюстен. - И птичките ядат повече от теб. И мравките дори.

- Не е хубаво човек да прекалява. В каквото и да било - засмя се Жюстен.

- В такъв случай не прекалявай с гладуването - отвърна Риса.

Тамра се усмихна. Жюстен хапна още малко яхния и юфка, после продължи:

- Откъде аутархът научи за завземането на изворите?

- От пътници. Изворите са разположени до главния път на изток от Сунта. Хидленските войски затворили пътя и някои пътници си имали доста неприятности.

Пътниците са разумни хора. Повечето от тях предпочитат речния маршрут. Спускат се по течението на Фруан от Киприен, прекосяват по този начин централен Кипрос и стигат до Фелса. Оттам се спускат по покрития с чакъл път до Рузор, единственото истинско пристанище в Кипрос, откъдето могат да вземат кораб за крайбрежно плаване, който ги отвежда до Хидлен. Този път е по-дълъг, но по-удобен. Изисква и повече разходи. Заради това някои пътници предпочитат да прекосяват планините. Сред тях обаче търговците не са много.

- Да не би да смяташ, че херцогът умишлено се е постарал Каси да научи за неговата постъпка? - попита Кристал.

- Вие разбрахте ли откога хидленските войски са завзели извора? - попита чичо ми, сивият магьосник

Кристал кимна и измърмори:

- Не трябва да забравя да го кажа на Ферел.

- Има ли още бира? - попита Жюстен.

Риса му подаде каната и той напълни чашата си наполовина и каза:

- Да си сив магьосник си има и хубави страни.

- Така е, белите магьосници не могат да се радват на някои неща - обадих се.

- Когато станеш по-възрастен, Лерис, и ти ще се превърнеш в сив магьосник. Гарантирам ти.

Не изпитвах желание нито да ставам сив магьосник, нито да се забърквам в неприятности.

Поговорихме и за други неща. За необичайните за сезона дъждове. В Кипрос дъждовете се смятаха за необичайни, ако валяха на интервал, по-малък от две осемдневки, дори и през зимата. За решението на аутарха да се опита да отвори стария път на магьосниците през Северен Кипрос. Кристал се прозина.

- Много се извинявам, но денят бе доста уморителен.

- Тогава по-добре си отдъхнете - каза Риса.

Така и направихме. Оттеглихме се, като оставихме Тамра и Жюстен да си говорят за Равновесието между реда и хаоса. Това Равновесие ми стана ясно, особено след като позволих на Антонин да ме подлъже да създам прекалено много ред във Фенард. След като обаче проумееш, че редът и хаосът непременно трябва да се уравновесяват, към това вече няма какво повече да се добави. Трябва просто да живееш и да се съобразяваш с това. Иначе съвсем не смятах да се отказвам от влагането на ред в изработваните от мен предмети. Не обаче да вкарвам прекомерно много ред в тях. Не възнамерявах да повторя тази си грешка.

Когато затворих вратата, Кристал нежно се усмихна.

- Ти нали...

- Наистина бях уморена... Уморена от приказки...

Все още се чудех на себе си, че не бях усетил топлотата й още при първата ни среща. Прегърнах я.

Късно, много по-късно, когато бе заспала до мен с невинно детско изражение, започнах да я наблюдавам. По някакъв начин усетих, че всички не след дълго ще бъдем въвлечени в поредното магьосническо занимание.

Навън подрънкваше оръжието на часовоя. Не преставах да се изненадвам от мисълта, че домът на един скромен дърводелец може да бъде охраняван, макар и съпругата му да е важен човек.

Целунах Кристал по бузата. Тя промърмори нещо в съня си и стисна ръката ми. Обърнах се по гръб и също заспах.

Смъртта на хаоса. Падането на ангелите