Пророчеството Орион

ПАТРИК ДЖЕРИЛ И ДЖИНО РАТИНКС

ПРОРОЧЕСТВОТО "ОРИОН"

ЩЕ ЗАГИНЕ ЛИ СВЕТЪТ ПРЕЗ 2012 Г.?

Пророчества от маите и древните египтяни

ВЪВЕДЕНИЕ

Пиша тази книга единствено от гняв и отчаяние. Сърцето ми е изпълнено с огорчение. Серия открития разрушиха мечтата на моя живот. Всички те сочат към една неизбежна световна катастрофа, при това най-голямата, която някога е сполетявала човечеството. Никога до сега планетата не е била толкова гъсто населена и следователно бедствието ще бъде ненадминато. Когато установих това, останах дълбоко потресен и шокиран. Не можех да мигна много нощи под ред. Откритието започна да управлява и доминира живота ми. В крайна сметка, до този момент всичко беше вървяло по план. От години вече живеех на гладна диета, състояща се основно от плодове и зеленчуци. Тя трябваше да ми осигури почетната възраст от 120 години. Бях вложил пари в няколко пенсионни фонда и щях да се пенсионирам богат. След това щях да мога да се насладя на следващите 60 години от живота си! При това в добро здраве. Тези от вас, които са чели предишните ми книги, знаят за какво става въпрос. Опити с животни са показали, че всичко това е напълно възможно. Когато бъдат подложени на гладна диета, средната продължителност на живота им се увеличава с между 30 и 100%. По никакъв начин не можех да пренебрегна тези факти и затова реших да направя същото. Възможността да се пенсионирам богат и да мога да пътувам на длъж и на шир ми се стори много съблазнителна. Точно тогава, обаче, мечтата ми се пръсна на парчета. Според "Пророчествата на маите", Земята ще бъде разрушена на 21 срещу 22 декември 2012 г. Представените в тази книга заключения ми изглеждат напълно правилни, макар авторът да е разкрил само една малка част. Според маите, на този ден магнетизмът на слънцето ще се обърне, което ще накара земята да се преобърне, със съответните гибелни последствия за човечеството. Бях потресен. Очаква ни невъобразима катастрофа, каквато до сега не сме виждали. Вцепених се. След което избухнах в буря от проклятия. В крайна сметка, щях да мога да събера всичките си пенсии едва пред 2015 г.! Преди двадесет години подписах такава клауза в договора, че няма да мога да получа парите си преди определената дата. Това щеше да увеличи сумата и да ми позволи да живея в лукс десетилетия наред. Бях напълно убеден, че съм сключил златна сделка. Но това беше преди да прочета точно тази книга. И преди всичко сигурно в моя живот да се срине заедно с мечтите ми. Реших сам да проуча всичко. Ако тази катастрофа наистина щеше ни сполети, то това трябваше да се подкрепи с неопровержими доказателства. Все пак, под въпрос е оцеляването на човечеството.

Съвсем естествено, аз се заех с разследването и съумях да разбуля надвисналото глобално бедствие. Затова, пригответе се да прочетете най-шокиращите открития в историята на съвременната цивилизация. Природната катастрофа, която ще ни порази, надминава и най-развитото въображение. Пенсиите ви ще бъдат напълно безполезни - аз вече спрях моята. Нито едно правителство няма да предприеме мерки в опит да оцелее. Никой няма да повярва, докато не стани прекалено късно. Поради това, всеки от вас ще трябва да вземе нещата в свои ръце и да измисли своята стратегия за оцеляване. Моята роля ще бъде тази на базата данни. Преживяването на една толкова огромна катастрофа ще бъде много трудно, ако не се приготвите предварително. Записите от храни ще бъдат унищожени, медицината ще изчезне, дори спасителните отреди ще са загинали. С две думи - ако не си съставим план, няма да успеем. И следователно, незабавно ще трябва да сформираме групи, които да започнат работата по тази непосилна задача. Ще трябва да построим "Ноеви ковчези", които да ни пренесат през приливната вълна. Ще трябва да приготвим запаси от храни и енергия. Списъкът на нещата, които трябва да се направят, е безкраен, а разполагаме само с тези няколко години, които ни делят от фаталния ден. Надявам се привеждането в действие на представената в тази книга стратегия за оцеляване да събере многобройни доброволци.

ЧАСТ I

УДИВИТЕЛНИ ОТКРИТИЯ

1. Зодиакът от Дендера

След като прочетох "Пророчествата на маите", се натъкнах на още няколко работи в тази област. Според авторите на книгата "Когато небето се сгромоляса", преди около 12 000 години Атлантида е била изместена към Южния полюс в следствие на огромно разместване в земната кора. Тази теза се основава на едно друго изследване - "Пътят на полюса" от професор Чарлз Хапгууд. Ето какво пише Алберт Айнщайн в предговора към първото издание на "Пътят на полюса":

Често с мен се свързват хора, които искат да се консултират относно своите непубликувани идеи. Едва ли е необходимо да уточнявам, че тези идеи много рядко притежават каквато и да било научна стойност. Първото писмо, обаче, което получих от господин Хапгууд, просто ме наелектризира. Идеята му е оригинална, много проста и - ако продължи да се доказва по същия начин - от голямо значение за всичко, което по някакъв начин е свързано с историята на земната повърхност.

Огромно количество емпирични данни показват, че във всяка една точка от земната повърхност, която някога е била проучвана внимателно, има следи от многобройни климатични промени, които очевидно са настъпили напълно внезапно. Този факт, според Хапгууд, може да се обясни с това, че - от време на време - твърдата външна кора на земята е подложена на значителни размествания върху пластичните и може би течни вътрешни пластове. Подобни приплъзвания могат да са резултат от сравнително малки сили, въздействащи на земната кора. Те се пораждат от ротационния момент на планетата. Той, от своя страна, се стреми да промени оста на въртене на земната кора.

Авторът не се е ограничил до простото представяне на тази идея. Освен това той е изложил - с необходимата предпазливост и задълбоченост - необикновено богат материал, който подкрепя теорията за разместването. Смятам, че тази твърде удивителна и дори завладяваща идея заслужава пълното внимание на всеки, който се занимава с теоретизиране на развитието на Земята.

В по-късните издания, професор Чарлз Хапгууд пише:

Развитието на нашето познание относно състоянието на земната кора показва, че силите, които са отговорни за нейното разместване, се крият не на повърхността на земята, а на известна дълбочина под нея.

Въпреки тази промяна в характера на предложеното обяснение за тези движения, през последното десетилетие доказателствата за самите размествания се увеличиха многократно. И следователно основните теми на тази книга - наличието на размествания на земната кора, дори и съвсем скоро в мащабите на геологичната история, както и тяхното въздействие върху образуването на земната повърхност - остават непроменени.

Всеки път, когато е имало такива размествания, някои от континентите са се придвижвали надолу към полюсите, докато други са се отдалечавали от тях. Огромна приливна вълна се е разляла по цялото земно кълбо. Оцелелите не са имали никакъв друг избор, освен да напуснат своите обречени земи. Това е станало в деня, в който Атлантида се е подпъхнала под Южния полюс. В тази книга ще получите ясни доказателства, че това наистина се е случило.

Непосредствено след тези събития, в различни части на планетата внезапно се появява земеделието. Това демонстрира несъмнената връзка, която съществува между изчезването на един свят и възникването на нови култури на други континенти. По този начин, жителите на Атлантида са в основата не само на цивилизацията на маите, но също така и на индийската, китайската и египетската. Почти всички познават легендата за Атлантида - земята, която загинала в резултат от земетресения с незнайна сила. Гръцкият философ Платон я е записал в Древен Египет. Ако всичко това е вярно, то между пророчествата на маите и тези на египтяните трябва да има някаква връзка.

Преборих се с няколко изследвания, посветени на египетската култура, като възхищението ми от нейните величествени постижения непрекъснато се увеличаваше.

Пред очите ми се завъртя един калейдоскоп от храмове, пирамиди, произведения на изкуството, сфинксове и какво ли не още. Но така и не успях да открия връзката. Това беше объркващо. Разказах на някои от своите приятели за неуспешните си опити, докато един от тях не ме попита:

- Чел ли си вече "Змеят в небето"?

- Не. Кой е авторът?

- Джон Антъни Уест. Онзи ден го гледах по телевизията в един документален филм за Сфинкса. Показаха доказателства за това, че Сфинксът е с хилядолетия по-древен, отколкото се е смятало досега. Освен това смятат, че тайните знания на Атлантида са скрити точно под Сфинкса.

"Това е!", помислих си. Ако атлантите са донесли със себе си някаква важна информация, то тя явно е се е вплела в египетската култура. Започнах да чета книгата. Веднага ми стана ясно, до каква степен съм подценил интелекта на египтяните. Техните математици са били наистина на много високо ниво - по-нататък в книгата ще можете да се убедите в това. Бях просто смаян. Освен това разбрах, че все още никой не е успял да преведе една съществена част от йероглифните текстове. "Проклятие! - помислих си, - ако трябва да започна оттук, задачата ще се окаже непосилна." Прочетох почти цялата книга, научих страшно много, и все пак не се бях приближил дори и на сантиметър. И тогава започнах главата "Египет - наследник на Атлантида". В нея Уест подлага на анализ възрастта на Сфинкса, следвайки предположението на френския философ Р. А. Швалер дьо Любиц, според който следите от ерозията по фигурата показват, че всъщност тя е много по-древна, отколкото се е предполагало досега. Уест превръща доказването на тази идея в цел на своя живот. И наистина - това би показало, че - в сравнение с общоприетото мнение - египетската цивилизация всъщност е с хилядолетия по-древна и че е възникнала от Атлантида! Бях почти на края на книгата, но все още не бях открил нищо, което да е от полза на моето собствено търсене. Тъкмо се канех да се откажа, когато на предпоследната страница нещо привлече вниманието ми. Там видях снимки и рисунки на Зодиака от Дендера. Той изглеждаше едновременно и лъчезарен, и тайнствен. Никога не съм вярвал в предопределението на зодиите. Съществуването на този зодиак едва не ме разсмя. В този момент обаче, за части от секундата, начинът ми на мислене и целият ми живот се промениха издъно. Все по-озадачен, аз се вгледах в древното изображение - невероятно произведение на изкуството, уникален предмет в археологическата наука. Нещо повече - зодиакът беше магичен, вдъхновяващ, омайващ. Знаех, че Котерел беше открил в надгробната плоча от Паленке много повече кодове, отколкото човек би могъл да предположи на пръв поглед. Имах чувството, че тук случаят би могъл да се окаже същият. Но как да разбия кода? Йероглифите бяха нещо далеч извън моята компетентност, а самите изображения - това поне беше ясно - съдържаха в себе си някакъв ужасно труден код.

Загадъчна тайна от миналото.

Определено не ставаше дума за нещо, на което човек може да се посмее и след това да го остави настрана. Много хора вярват в предсказанията на зодиака. Нека предположим, че той наистина се основава на действителността. Нека също така приемем, че създателите на зодиака са искали да ни направят съпричастни към някакво познание - като например деня на гибелта на Атлантида и този на следващия голям катаклизъм. Точно това трябва да е! Просто не може да бъде нищо друго!

Зодиакът съдържаше предсказанието за следващия край на света! Единствено интуицията ми ме доведе до това заключение. Едва по-късно стана ясно, че предположението ми се е оказало правилно. Почувствах, че с удоволствие бих посветил част от живота си на разрешаването на тази гатанка. Естествено, едва ли бих успял да се справя сам. Спешно се нуждаех от помощта на египтолог. Това беше единственият начин да бъде разрешена тази древна загадка.

Но към кого да се обърна? Свързах се с няколко човека, но те не проявиха особен интерес. След това обаче късметът се обърна. Една журналистка от белгийския вестник "Хет беланг ван Лимбург" видяла статия за мен в най-големия холандски вестник - "Телеграф". В нея обяснявах спазването на гладна диета от плодове и зеленчуци с цел максимално дълъг живот. До този момент аз бях единственият човек в Белгия и Холандия, който се опитваше да постигне това. В САЩ вече имаше стотина доброволци, но тук интересът беше нисък. Журналистката решила да се срещне с мени да напише статия. Тя дори я написа същия този ден, тъй като заминаваше някъде на следващия. Текстът трябваше да се появи след два-три дни. Естествено, всеки следващ ден аз си купувах вестника, в който тя работеше. И тогава в Белгия избухна големият скандал, свързан с педофилията. Вестниците се занимаваха само с това и моята статия остана на заден план за известно време. Въпреки това, на 17 август 1996 г., събота, аз отново си купих вестника. По една случайност прехвърлих и една статия, посветена на астрономията. В нея се говореше за астронома Джино Ратинкс, който се интересувал най-вече от архео-астрономия. И по-точно - търсел съответствия между някои съзвездия и разположението на древни храмове. Пирамидите на платото Гиза, например, били разположени според подредбата на съзвездието Орион. Ратинкс се интересувал именно от такива неща. В статията бяха поместени адресът и домашният му телефон - живееше малко извън Антверпен, много близо до мен. Изрязах статията и я оставих настрана, защото исках - преди да се свържа с него - да прочета книгата "Пазителят на сътворението", в която Бовал и Хенкок по един брилянтен начин са доказали, къде точно атлантите са скрили своето тайно познание. След като я довърших, се обадих на Джино Ретинкс. Това телефонно обаждане щеше да промени завинаги живота ми.

- Господин Ретинкс, обажда се Патрик Джерил. Прочетох една статия за вас и бих искал да се срещнем.

- За какво искате да говорим?

- В книгата "Пророчествата на маите" е описан начинът, по който авторът е разбил кода на маите. В себе си имам една книга, съдържаща изображение на Зодиакът от Дендера. Убеден съм, че той също така крие в себе си кодове. Бихте ли ми помогнали да ги разшифровам?

- О, това няма да представлява никакъв проблем. Аз самият направих едно проучване на храма в Дендера, за целите на моите археологически изследвания.

Когато чух това, сърцето ми се изпълни с радост и аз попитах:

- Дали ще бъде възможно да се срещнем и да го обсъдим?

- Тази сряда вечер ме устройва.

Беше понеделник вечер и не беше изключено в следващите два дни да направя сериозен пробив в своето проучване. Попитах:

- Осем часа добре ли е?

- Защо не дойдете вкъщи. И освен това, казвайте ми Джино.

Първата среща.

Сряда вечерта, осем без десет. Нервно позвъних на вратата. Джино отвори вратата - определено ми се стори приятен човек. Заведе ме на първия етаж, където сред пълния хаос на бюрото се мъдреше компютър. Огледах се и забелязах хубави старинни мебели. Стените бяха покрити с картините на жена му. Седнахме на масата и аз му показах купа книги, които бях изчел.

- Вижте - започнах, - според маите, през 2012 г. ще ни сполети катастрофа, тъй като ще има обръщане на магнетизма на Слънцето. Когато видях снимките и рисунките на зодиака, по една или друга причина реших, че в него също има скрити кодове.

- В такъв случай сте попаднали на правилното място. Преди време участвах в едно изследване, посветено на значението на майанските кодове.

Едва ли би могло да бъде по-добре, помислих си. След това продължих:

- Имате ли някаква идея, откъде да започнем?

- Нямам проблеми с идеите, но за сметка на това срещам трудности с това да ги записвам. Една гладко-написана книга е нещо, което съм неспособен да създам.

Усмихнах се - това беше точно работа за мен. Вече бях написал шест книги. В една от тях бях доказал, че теорията на относителността е погрешна. До този момент не бях споменал за това. Като се има пред вид, че Джино беше астроном, то той можеше лесно да се уплаши от това, че аз имам разногласия с Айнщайн. Но понеже той изглеждаше достатъчно приятелски настроен, аз все пак реших да опитам:

- Можете да оставите писането на мен. Вече имам няколко книги, включително една, в която доказвам, че квазарите са несъвместими с теорията на относителността!

Това привлече вниманието на Джино. Донякъде изненадан, той попита:

- Наистина? А бихте ли могли да ми го обясните?

- Знаете, че - според изчисленията на Айнщайн - когато скоростта на едно тяло се увеличава, то масата му също се увеличава. Колкото повече се приближава до скоростта на светлината, толкова по-голяма е масата му. Така. Представете си сега, че в единия край на вселената има съсредоточена невероятно голяма маса. Заедно с гравитационните сили, с които тя въздейства на звездните системи в центъра на вселената. Бавно те започват да се движат в тази посока. В продължение на милиарди години масата на всички звезди в тези системи се увеличава. Те естествено губят маса чрез излъчването си, но отново си я връщат с ускорението! Всеки знае, че когато масата на една планета се увеличава, нейната гравитационна сила също се увеличава. На Луната, например, съвсем спокойно бихте могли да скочите на десет метра, докато на Юпитер едва ли ще можете да помръднете. В следствие от увеличаването на масата на звездната система, в самата система ще протича един непрекъснат процес на свиване. Най-накрая системата ще колабира и ще се превърне в квазар.

Изненадан, Джино ме погледна и каза:

- За първи път чувам тази теория. Струва ми се логична. Бихте ли могли да ми дадете още доказателства.

- Ако скоростта на едно слънце се увеличи до тази на светлината, масата му също ще се увеличи. Всички астрономи знаят, че продължителността на живота на едно слънце зависи от масата му. Колкото по-тежка е една звезда, толкова по-бързо старее. Нека вземем за пример нашето слънце. Предполагаемата продължителност на неговия живот е десет милиарда години. Една звезда с два пъти по-голяма маса има продължителност на живота едва 800 милиона години. Това е така, защото вътрешните гравитационни сили се увеличават твърде много и ядрените реакции се ускоряват. Едно слънце, което увеличава скоростта си и следователно и масата си, ще изгори по-бързо и ще има по-кратък живот! Нарекъл съм това квантово-гравитационен парадокс!

Джино реагира ентусиазирано. Попита:

- Ще има ли и други последствия?

- Описал съм по-сериозните последствия в книгата си "Новото пространствено-временно измерение". Едно от важните последствия е това, че галактиката се разширява с ускоряващи се темпове.1,2 Второто е, че 90 процента от вселената се състои от взривоопасни звездни системи, които загиват поради увеличаващите се гравитационни сили. От чисто научна гледна точка, там извънземният живот е невъзможен. Следователно, животът би трябвало да е ограничен само до центъра на вселената. Разбира се, той включва още много звездни системи, и все пак е много по-малко, отколкото всички си мислим. Телевизионните сериали, като например "Стар Трек" и "Дийп Спейс 9" са напълно погрешни. Те разказват за светове, които просто не е възможно да съществуват.

- Това, което ми казвате, може би е вярно. Ако бъде публикувано, би трябвало да предизвика доста голямо объркване. Но, както и да е. Първо трябва да свършим нещо друго - да разбием кода от Денедера.

Джино грабна една книга от лавицата:

- Мисля, че имаме точно това, което ни трябва. Тук вътре е представено разкодирането на египетската "Книга на мъртвите". Преди да излезе тази книга, никой не беше успял да разшифрова свещените текстове. Авторът - Албер Слосман - го е постигнал. Ще бъдете много изненадан от съдържанието й.

Взех книгата с благоговение. В мен веднага започна да се надига едно много силно чувство. Това беше! Тук ще открия кодове с огромно значение! Започнах да чета книгата още същата вечер и в нея открих следите на една катастрофа.