Професия проститутка

ПРОФЕСИЯ ПРОСТИТУТКА

Ксавиера Холандер

5.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МОМИЧЕ КАТО МЕН?

В онзи мрачен февруарски ден на 1969 година, когато Карл отпътува за Бразилия, самочувствието ми като жена и човешко същество бе сведено почти до нула.

В продължение на две години носех хиляди белези от битката с него. Бях влюбена и вярна, а той ме мамеше, унижаваше и накрая ме изостави. И за пръв път през разумния си живот имах огромен комплекс за малоценност.

Отчаяно се нуждаех от топлина и подкрепа. Виждах най-лесния път да се спася, като чувам мъже да ме хвалят каква любовница съм. Изхвърлих Карл от жилището си, след като му показах писмото от "индонезийската Пени". Той ми звънна няколко пъти, за да ми се извини, но му затворих телефона. Самолетът му щеше да излети в четири часа следобед, а тогава аз вече бях в леглото и се чуках до самозабрава с някакъв мъж, когото бях срещнала в Максуелс плъм.

След годежа за първи път правех секс с друг и ако трябва да съм откровена, ще призная, че се оказа тотален провал. И двамата търсехме нещо, което така и не намерихме. Адвокатът с бебешко лице искаше необвързващо чукане без последствия, а аз исках да се отърся от отчаянието си. Но вместо да се почувствам по-добре в прегръдките му, се разплаках и го отпратих.

Независимо от това реших, че откраднатото ми самоуважение е в нечие легло из Манхатън и през следващите шест месеца прокарах сексуален аутобан през целия град.

След работа се отбивах в заведенията като Ратази, Пи. Джей. Кларкс, Ад либ, Чарли Оус, Максуелс плъм. Там ходеха облечени в костюми пичове, готови за секс. Чарли Оус се намираше в сутерена на сградата, където живеех, и представителите на низшите управленчески среди се отбиваха там, за да се изчукат набързо с някоя, преди да хванат последното метро за Уестпорт.

Тези мъже не спираха да обещават как ще ти помогнат да си намериш подходяща работа, ще те уредят да пътуваш по намалена тарифа докъдето ти хрумне или каквото друго решаваха, че искаш. Междувременно се озоваваш в леглото с тях, а звъннеш ли им на другия ден, винаги се оказваше, че в момента не са в службата.

Съквартирантката ми Соня ме познаваше от дните, когато живеех с Карл. Загрижи се за мен като истинска по-голяма сестра, но на моменти в яда си ме наричаше нимфоманка.

Тя бе девет години по-възрастна от мен, неомъжена и не хранеше никакви илюзии за живота. Нейното бягство от действителността бе бутилката, така както моето беше сексът. Вечер щастливо се напиваше, за да попадне в собствения си измислен по-хубав свят, докато аз се чуках, за да стигна до моя.

Непрекъснато бродех по Първо авеню, където секретарки от Бруклин, Бронкс или Куинс търсеха евентуален съпруг, а се оказваха в леглото на предприемчиви типове за по една вечер. Моят номер бе да завлека вкъщи всеки Том, Хари или Дик, който имаше приятно лице и приемливо държание.

Продължих по този начин до август, но нещата се въртяха в безсмислен, депресиращ кръг и аз започнах да се плаша, че ще полудея. По чиста случайност един младши ръководител ми предостави билет за отиване и връщане до Маями.

Нуждаех се точно от такъв отдих. Там не познавах никого, но промяната на обстановката щеше да ми помогне да преодолея неудовлетворението си.

Прекарах дългия уикенд в плуване, печене на слънце и сприятеляване с веселата тълпа хора от Маями. Успях дори да се запозная с приятен южняк, мениджър в рекламна агенция. Вернън, от разположения наблизо Динър Ки, притежаваше луксозна яхта и скоро ме покани като гостенка на борда. Предприемахме пътувания с негови млади приятели и се впускахме в оргии почти всекидневно. Забавно бе да се разхождам само по долнището на банския и да шокирам плаващите наблизо капитани и техните семейства. В неделя вечерта вече бях несравнимо по-спокойна и щастлива в сравнение със сряда вечер, когато пристигнах тук.

По време на цялото пътуване имаше само един по-драматичен момент - когато си тръгвах. Бе станало някакво объркване с местата и известно време не бе ясно дали ще получа определеното ми място.

Неизвестно защо момичето на билетното гише не бе особено любезно с мен. Допускам само една причина: мъжът, с когото мястото ми се дублираше, бе по-влиятелен от мен. И определено изглеждаше такъв - облечен в скъп костюм, имаше вид на англичанин.

Повече на десет минути обяснявах енергично колко е важно да се прибера навреме, за да съм на работа на следващия ден. Най-после ми дадоха място. На летище Ла Гуардия с изненада установих, че високият англичанин крачи право към мен.

- Здравейте - усмихна ми се. - Казвам се Ивлин Сейнт Джон. Англичанин съм и живея в Париж. В Ню Йорк съм за една седмица. - Перспективата изглеждаше чудесна. - Малко съм засрамен от себе си, защото се боях, че ще ви свалят от полета, но мястото ми беше нужно - продължи той. - Ще позволите ли, като форма на извинение, да ви изведа тази вечер?

Моментално се почувствах привлечена от него. Беше очарователен, привлекателен и с преждевременно побелели коси.

- Вече е почти полунощ - обърнах му внимание аз. - Какво можем да предприемем?

- Като начало да изпием по едно питие в моя хотел, а после ще видим.

В таксито на път за Хилтън Ивлин ме попита:

- Защо не се настаниш при мен за през нощта? Омъжена ли си?

- Не, не съм. Живея със съквартирантка. Харесвам те и нямам какво да губя.

Както вече е проличало, никога не се отказвах от възможността да правя секс.

Вечерта се нанесох при него. Откакто Карл ме изостави преди шест месеца, за първи път изпитах нещо към мъж. Любихме се цяла нощ, а сутринта, без да съм мигнала, отидох на работа направо от леглото му.

Любовта има свойството да те приповдига - не можеш да се заредиш с такава енергия дори цял месец да си лягаш рано, а аз признавам: смятах, че съм влюбена.

С чиста съвест ще опиша Ивлин като изключително елегантен любовник - грижовен, овладян, но същевременно изключително страстен. Личеше си, че е пребивавал в някои от най-добрите кревати из Европа в обятията на изтънчени жени.

Не че се хвалеше с това. Точно обратното. Съвършено убедително нашепваше думи за вечна любов, когато наближаваше божествения момент на оргазма. Представляваше идеалната комбинация, която мъжете очакват само от жените: да е изискана дама във всекидневната и маниакална стръвница в леглото.

Ивлин бе остроумен, светски и щедър - все качества, каквито Карл и другите не притежаваха.

През цялата седмица прекарвах дните в мечти какво ще стане през нощта. Всеки ден след работа изминавах в транс разстоянието от половин пряка между службата и Хилтън, за да се срещна с любовника си за романтична вечеря, посещение на концерт или театър и страстна нощ. Връзката ни беше фантастична - и сексуално, и интелектуално. Чудно ли е, че се влюбих? Или поне си въобразявах и всякак се опитвах да го покажа.

Но Ивлин разкри чувствата си към мен по друг начин. Вече знам, че това е типичен маниер за хора с неговото възпитание и произход. След края на романтичната седмица един ден на зазоряване той ми го демонстрира - за мой ужас.

Съвсем ясно си спомням разговора, който щеше да промени целия ми семпло уреден живот. Лежеше облегнат на възглавниците, а аз се бях сгушила в прегръдките му.

- Ксавиера - подхвана с бавния си оксфордски акцент, - нямам думи да изразя колко прекрасна направи тази седмица за мен в Ню Йорк. - Потреперих неволно, спомняйки си, че е петък, а той си заминава в неделя. - Затова искам да ти дам нещо - продължи.

- Какво? - попитах замечтано.

Винаги витаех из облаците, след като се бяхме любили.

- Заповядай.

И ми подаде стодоларова банкнота.

Замръзнах. Останах смаяна, наранена и безмълвна от гняв. Дори да нямаше любов от негова страна, защо трябваше да го прави да изглежда като проституция.

Мама ме бе учила никога да не приемам пари от мъж, освен от онзи, за когото се омъжа.

- Ако някой приятел настоява да ти направи подарък - съветваше ме тя, - поискай бонбони или цветя.

- Ивлин - заговорих, когато малко се окопитих, - караш ме да се чувствам като проститутка. Не искам парите ти. Ето ги. Вземи си ги.

Той се изненада искрено и настоя:

- Баща ти е болен, Ксавиера, знам. Изпрати ги на майка си да му купи подарък.

Взе плик от чекмеджето, накара ме да го адресирам до мама и постави парите вътре. После се облече и отиде да го пусне. Почувствах се по-добре, защото не изхарчих парите за себе си.

На следващия ден Ивлин ме заведе в Сакс и ми накупи рокли, обувки, чанти и куп други неща за 800 долара. Възприех го като страхотно щедър жест от страна на един джентълмен, а и той бе първият мъж, който ми бе купил нещо със стойност.

Докато бях сгодена за Карл, харчех половината си заплата, за да му купя подарък за рождения ден или за Коледа, а когато не можех да си го позволя, прекарвах часове наред да съчинявам стихотворения за него. В замяна той ми даваше само неискрените си обещания.

Затова Ивлин ме впечатли истински с поведението си, а и ми даде няколко съвета, преди да замине за Париж на следващия ден.

- Жена като теб трябва да позволява на мъжете да я глезят - убеждаваше ме той. - Струваш доста повече от вечеря тук или представление там. Редно е да се грижат за теб и да те поддържат финансово. Притежаваш всички качества, за които един мъж трябва да плати: привлекателна си, интелигентна, добра компаньонка, щастлива, весела, а като връх на всичко - истински обичаш секса.

Преди това бях срещала момичета, издържани от бащински настроени възрастни типове, но аз самата винаги бях прекалено горда и не исках нищо от никого. Не бях скроена за държанка. Наистина останах шокирана, когато Ивлин Сейнт Джон ми даде парите, но след като се отнесе така добре с мен, ми хрумна, че няма да е чак толкова лошо, ако такива неща ми се случват по-често.

Би било прекрасно Ивлин да ме покани да отида с него в Париж, но разбирах защо не е в състояние да го направи - беше женен.

Той си замина, а аз отново се върнах към заниманието си да се чукам до самозабрава из целия град и оставях мъжете да се възползват от постоянната ми сексуална превъзбуденост.

По онова време работата ми в консулството започваше да ме отегчава - намирах я за рутинна и без предизвикателства.

Редките слънчеви моменти се появяваха, ако срещнех приятен мъж, потърсил ни за правна справка или друг въпрос. Един такъв - холандец на име Дирк - се обади, за да разбере как да поднови паспорта си.

Докато се увличахме взаимно от гласовете си по телефона, останах с впечатлението, че е много привлекателен - гласът му ме наведе на тази мисъл. След десетинаминутен разговор той предложи:

- Хайде да зарежем деловата страна. Защо не обядваме заедно днес?

Срещнах се с Дирк в ресторант срещу Рокфелер сентър. Не беше чак толкова привлекателен, колкото звучеше гласът му, но се оказа чаровен и спонтанен.

По време на обяда ми разказа за личния си живот и за двадесет и три годишния му брак - съществувал единствено на хартия, а той живеел само заради работата и децата си.

Попитах го направо как върви сексуалният му живот. Има ли гадже?

- Не. Използвам момичета на повикване, когато ми е нужно - отвърна той.

Като доказателство на моята невинност по онова време, ще призная, че нямах ясна представа какво представляват момичетата на повикване.

Не са вписани в жълтите страници - това го знаех, - но смятах, че става въпрос за служба, където звъниш, ако желаеш чернокожо момиче с големи цици или китайка с плоски гърди, за да ги наемеш. Нещо като агенция за намиране на работа, а не за еднократна сексуална услуга.

Дирк бе на около четиридесет и пет и на тези години мъжете, предполагам, прибягват до подобни услуги.

Обядът свърши и той предложи след работа да се усамотим някъде. Приех с готовност. В края на краищата се бях чукала с половината работещи в Рокфелер сентър, защо да откажа на сънародник?

Соня бе заминала за три седмици. Предложих да се срещнем в моя дом в шест следобед. Той видимо нямаше търпение и аз очаквах вълнуващ секс с приятен и забавен мъж.

Нещата обаче не станаха както си ги представях. Оказа се, че Дирк е напълно импотентен. Задоволяваше се, говорейки всевъзможни мръсотии, разговаряше по телефона с други момичета, като проявяваше какви ли не прищевки, и от време на време ми отперваше по един език по путето.

След час се накани да си върви, но виждах, че му е било добре. Макар да не струваше нищо като любовник, компанията му ми беше приятна.

Същата вечер се повтори неотдавнашната история: след като се облече, Дирк извади портфейла си и ми връчи 150 долара.

Останах вцепенена, но този път по друга причина. Изуми ме сумата. За една седмица чукане Ивлин ми даде 100 долара, а Дирк ми даваше повече за час, през който не сме го правили!

Също като Ивлин и той ми изнесе лекция, но далеч по-конструктивна.

- Ксавиера, ако ще изкарваш пари по този начин, трябва да ти помогнем да се срещнеш с подходящи хора. Редно е да го сториш. Защо да раздаваш цялото това удоволствие безплатно?

По онова време имах пълната готовност да се съглася.

- Добре - отвърнах. - Да предприемем нещо в тази насока.

Дирк набра някакъв номер. От другия край се чу груб женски глас:

- Кой е?

- Дирк се обажда, Пърл. Има един човек, с когото смятам, че е добре да се срещнеш.

Пърл Грийнберг бе дребна съдържателка на публичен дом - мадам, и от време на време Дирк й беше клиент.

Разказа й всичко за мен и предложи да се видим, защото щяло да е изгодно и за двете ни.

- Дадено - извика тя радостно. - Докарай я тук и може да започне работа още тази вечер.

Дирк ми даде адрес в съмнителната част на Девета улица в Грийнуич вилидж. Трябваше да се явя в осем часа. Възникна обаче проблем - нямах представа как се обличат проститутките, когато са на работа. Не желаех да се накича според представите си за тях с перука, тежък грим, плътно прилепнали дрехи и черни чорапи. По дяволите, помислих си, може и да се държа като проститутка, но няма да се облека като такава! Затова си сложих само блуза и пола, а отдолу бях гола.

Таксито ме остави пред занемарена къща от кафяв варовик. За пръв път в живота си се изкачих пет етажа по прашно стълбище, за да почукам на вратата на публичен дом.

- Кое е? - долетя дрезгавият глас на Пърл.

- Ксавиера. Очакваш ме.

След дълга минута на дрънкане на вериги и превъртане на ключалки вратата се отвори. Показа се грозновата жена с едър кокал; беше гола, ако не броим перуката в африкански стил, а провисналите й гърди стигаха до широката й талия.

- Радвам се да те видя - изфъфли Пърл. - Аре влизай.

Влязох в долното свърталище с червени плюшени завеси и протъркан килим; навсякъде бяха разхвърляни шалове, перуки, къси нощнички и всевъзможно бельо; имаше и прожекционен апарат за мръсни филми.

Видях в средата на стаята легнал по гръб върху чаршаф, дебел, съвършено гол мъж. Пърл явно го обработваше, защото атрибутът му стърчеше като Статуята на Свободата.

- Давай. Това е първата ти жертва - посочи го домакинята ми. - Айде, бейби, иди и го наеби.

Свалих си дрехите, скочих отгоре му и го чуках до самозабрава. Достави ми истинско удоволствие, защото той се оказа мил човечец, а хуят му бе твърд, точно както трябва да е един хуй.

Виждах, че и той ми се наслаждава, а Пърл не беше на себе си от радост от новото си откритие. И през следващия час побърза да го съобщи по телефона на всички в Манхатън:

- Разполагам със страшно готино еврейско момиче от Амстердам. Обожава секса и ще направи всичко, което искаш!

Това бе началото на приятната, но не особено доходоносна връзка с Пърл. Тя бе онова, което на иврит се нарича менш - добросърдечна, благоразположена, спонтанна и топла жена.

Около Пърл се въртеше някакъв негър сводник, който малко или много я държеше на границата на бедността. Клиентелата й се състоеше предимно от мъже от района, където се продаваха дрехи, но не шефовете, а средната ръка служителки. Плащаха едва по 25, най-много по 50 долара. Понякога обслужвах клиенти на работните им места, след като другите от персонала си отидеха.

Трима-четирима мъже придърпваха стойките с дрехи, за да се образува П-образен параван, постилаха дрехи на пода, върху които да се легне, и ме чукаха един по един.

Удобствата не винаги бяха от най-добрите; някой донасяше ролка тоалетна хартия - използвах я вместо пешкир или душ. В края на тези обикновено двучасови сеанси по гърба ми имаше отпечатъци от ципове, копчета, кукички и всевъзможни други закопчалки, модни за момента.

Деляхме парите с Пърл в съотношение 4:6 - от всеки изкарани 25 долара получавах 15. Не беше кой знае колко, но като се натрупаха, прибавяха съществена сума към 150-те - заплатата ми в консулството.

През трите седмици, докато Соня отсъстваше от града, водех клиенти в апартамента, но когато тя се върна, нещата станаха по-сложни. Налагаше се или да ги отвеждам в скапания публичен дом на Пърл - а той ми беше далеч, - или заемах сравнително приличната стая на един приятел гей. За отплата му купувах от време на време риза или шише одеколон.

Това определено не бе най-добрият вариант и все още помня как стоях по улиците изтощена и замръзнала в три сутринта и се опитвах да хвана такси след изнурителна нощна работа.

Вече бях решила проблема с транспорта през деня като всички холандци - с първите пари, които изкарах при Пърл, си купих колело. С него обикалях по адреси през обедната почивка и в ранната вечер. Така пестях пари и време.

В началото, когато се хванах с този бизнес, проявявах изключителна наивност и не особено голяма дискретност, вероятно защото не виждах нищо нередно в заниманията си. Имах си оправдание защо го правя. В съботата преди връщането на Соня обаче се случи нещо непредвидено, понеже пропуснах да прикрия следите си. Двама клиенти току-що си бяха тръгнали и докато чаках трети, се заех да почистя и смажа колелото. На входната врата се звънна. С цялата си наивност я отворих, без да погледна през шпионката. Влезе мъж в синя униформа.

- Служител съм на реда - осведоми ме той. Приличаше ми по-скоро на уличен побойник, отколкото на полицай. Униформата му бе измачкана, носът - сплескан, а няколко предни зъба липсваха. - Наричай ме Мак, момиченце - продължи и без никой да го е канил, седна.

Обвини ме, че съм проститутка, каза, че съседите ми се оплаквали.

- Аз - проститутка? - възкликнах. - Та аз съм обикновена секретарка. Оправям си колелото и не тормозя никого. Работя в консулство. Направете справка за мен там.

- Защо не ми налееш едно уиски с лед? - бе отговорът му.

За пръв път се сблъсквах със закона и не знаех как да постъпя, затова изпълних желанието му.

След пет минути се върнах във всекидневната с питието. Заварих го да проверява дрешниците, да рови из документите ми и да си пъха носа навсякъде.

Като ме видя, отново седна и започна да бъбри за неща, които нямаха нищо общо със закона. А всеки момент щеше да се появи следващият ми клиент. Извиних се и отидох в спалнята да се преоблека. Но дебелият полицай ме последва.

Изведнъж забелязах, че ципът на панталоните му е смъкнат и той се кани да извади кура си на показ. Грабна ме и ме хвърли върху леглото. Аз се разпищях и макар нападателят ми да бе полицай, неволният ми зов беше: "Помощ, полиция, помощ!"

Мъжът се отдръпна, но премина в словесна атака.

- Искам да си наясно със следното, момиченце: живея в Куинс, имам жена и четири деца, а съпругата ми пак е бременна. Момичета като теб си изкарват лесно парите, а аз трябва да работя като вол за жалката си заплата. - Досещах се накъде бие, колкото и да бях невежа за определени неща. - В твой интерес е да започнеш да ми даваш всяка седмица определена сума, а аз ще ти осигурявам защита.

- Не - възразих. - Нямам нужда от покровителството ти. Не правя нищо нередно.

- Слушай, момиченце - прекъсна ме той. - Тръгвам си, а ти си помисли. Ще ти се обадя скоро.

По време на цялата среща запазих самообладание, но бях по-изплашена, отколкото изглеждах. След като си тръгна, звъннах на следващия си клиент - психиатър - и му разказах за случилото се.

- Звучи ми като опит за сплашване - отсече психиатърът. - Опитвал се е да те изнуди. Бъди по-внимателна в бъдеще, а междувременно провери дали нещо не липсва от дома ти.

Затворих и отидох в спалнята. Погледът ми попадна най-напред върху бюрото. Преди да се появи полицаят, отгоре имаше 100 долара - спечеленото през деня - и скъп фотоапарат. Сега нямаше нищо.

Липсваше още - кой знае защо - плик с порнографски снимки, които Карл бе правил по време на връзката ни. Примирих се със загубата на парите и на фотоапарата, макар да се ядосвах на глупостта си да ги оставя на видно място. А съвсем скоро разбрах защо са изчезнали снимките.

Соня се върна след три дни. Разказах й в общи линии какво се беше случило. Пропуснах, разбира се, частта за клиентите. Соня ме обяви за пълна наивница, по думите й всеки знаел, че полицаят трябва да има заповед за обиск. Инцидентът изостри и без това обтегнатите ни отношения, а никак не ми се искаше да разруша приятелството ни.

С всеки изминал ден тя ставаше все по-подозрителна. Телефонът не спираше да звъни денем и нощем и повечето обаждания бяха за мен. Напрежението видимо се отразяваше на отношенията ни и аз реших честно и откровено да й призная какво точно става. Новината я потресе.

- Господи! - възкликна тя. - Бъди по-предпазлива! Внимавай какви типове мъкнеш вкъщи. Като чужденка рискуваш здравата да загазиш. А и не бива да разчиташ много-много на холандското консулство. Нямаш зелена карта и ако загубиш специалния статут, който службата ти осигурява, няма да ти разрешат да работиш тук и по-нататъшният ти престой ще бъде незаконен. Признавам, не ми е ясно с какво точно те привлича този бизнес. Аз не бих могла да се чукам с някого за пари. Трябва истински да го обичам, за да легна с него.

- Години наред Карл ме чукаше по няколко пъти на ден и привикнах към редовен секс. А и обичам да се чукам. - Трудно ми бе да обясня на Соня колко различни са вижданията ни за живота. - Съпругите на моите клиенти водят охолен живот и въпреки това постоянно измислят причини да отказват на мъжете си секс. Аз пък задоволявам тази им потребност. Защо да не ми плащат за това? А понеже навлязох в професията, вече нямам чувството, че мъжете ме използват. Отнасят се към мен с подобаващо уважение като към бизнесдама.

Соня само поклати глава. Стигнахме до заключението, че ще е по-добре, ако двете не живеем заедно. Тя извади късмет и намери очарователен апартамент с невисок наем и след като се изнесе, аз останах сама. Нямах никакви затруднения да плащам по 285 долара на месец. По това време вече разполагах с прилична клиентела, предимно чрез препоръки. Бях научила доста за секса, за мъжката психология и как да задоволявам мъжете... и жените.

Като доказателство, че се грижех добре за хората си, ще спомена, че Дирк - първият ми клиент - продължаваше да ме посещава редовно, а и ме препоръча на свои приятели.

Не споделях стандарта на американското бързо чук-чук, благодаря, мадам, довиждане. Истински обичах работата си и обожавах секса. Много рядко се преструвах, че стигам до оргазъм, и никога не пришпорвах клиента си да бърза.

Пърл виждаше колко доволни са всички от мен. След време поставих въпроса за вдигане на тарифата на 50 долара, от които й давах 20. Така се повиши и качеството на клиентелата ми. Президенти на компании, борсови посредници, адвокати и мъже от бизнеса с недвижими имоти изместиха търговските представители. Евтиното заведение на Пърл вече не ме задоволяваше. Исках да "израсна в кариерата" и да си намеря по-хубаво място.

Промяната настъпи около ноември. Един клиент ме запозна с две жени, които щяха да играят важна роля в живота ми през следващата година. Казваха се Мадлен и Джорджет - и бяха мадам, сред най-добрите в Ню Йорк.

Джим Уотни - тип, вечно готов за секс - обичаше да се чука с десет момичета едновременно. Веднъж пристигна със седем, обади се на Мадлен и Джорджет и им каза буквално:

- Ксавиера е момиче, без което не можете.

През последните години Мадлен бе станала най-известната мадам в Ню Йорк. Наследи титлата си от лесбийката Дафне, чиято къща на Лексингтън авеню, обзаведена с плувен басейн и вани, пълнени с мляко, бе обискирана и затворена през юни 1968 година. Изнесоха фактите в Дейли нюз, а това е най-лошата реклама за едно убежище за сексуални наслади. Сега в къщата живее градският съветник Картър Бърдън - получи я за заслугите си към обществеността.

По величие и мащабност на размаха Мадлен конкурираше Дафне. Къщата й от кафяв варовик на Мъри хил първоначално е била с пет спални, а сега разполагаше с три етажа спални и още един, където се помещаваха барът и салонът за отпускане и сближаване.

В една студена ноемврийска вечер попаднах в дома й, за да попълня нужната бройка момичета - групата богати, високопоставени служители, търсещи забава след мъжка вечеря в 21, имаше определени изисквания. Джим Уотни и аз звъннахме на вратата и изчакахме няколко минути, докато всички предпазни брави, вериги и устройства да бъдат премахнати. Вътре ни въведе иконом.

Божичко! Никога не бях смятала свърталището на Пърл за палат, но в сравнение с това, което видях, то ми заприлича на иглу.

От входната врата се влизаше в елегантно антре, облицовано с мрамор и осветено от великолепен полилей. Вдясно се намираше всекидневна, по чиито стени висяха многобройни опушени огледала. Маса за хранене от масивно дърво и огромна кухня се виждаха отзад. Девет-десет момичета - всички добре облечени - навеждаха на мисълта, че това тук е агенция за елитни манекенки, а не публичен дом.

Запознах се с Мадлен. Облечена в роба, тя прекоси грациозно помещението и ме поздрави:

- Добре дошла в къщата ми, Ксавиера.

Наближаваше четиридесетте, елегантна, красива, с безукорен грим и маникюр. Останах изненадана от чуждоземния й акцент! Най-прочутата мадам на Ню Йорк беше от страна, където бях живяла - Южна Африка.

За да се сближим, Мадлен ме разведе из къщата и ми показа първия етаж със семпло, но елегантно обзаведени спални отляво и отдясно. Вторият етаж бе същият. Различаваше се само по цветовете.

На третия етаж мъжете си отдъхваха между забавленията си. Обширната красива зала бе обзаведена доста по мъжки - с греди по тавана и резбовани столове. В единия край имаше отлично зареден бар, а в другия - голям прожекционен апарат и екран.

Икономът Филипе се грижеше мъжете да свалят палтата си, да стигнат до бара или до друго, предназначено за общо ползване място.

Секретарката на Мадлен - червенокосата млада лесбийка Синтия - следеше дейността в спалните. Облечена в строга черно-бяла униформа, тя се разхождаше наоколо и бдеше кой с кого се съвкупява и по колко пъти. Това е един от рисковете в тази професия - оставени без надзор, момичетата са склонни да твърдят, че са свършили повече работа, а от друга страна, клиент може да твърди, че се е възползвал от по-малко услуги. И в двата случая си измамен откъм пари. Затова Синтия - която по-късно дойде да работи при мен като момиче на повикване - следеше движението, а Мадлен се грижеше за чифтосването. Държеше се очарователно и предразполагащо с клиентите.

Това бе първият ми сблъсък с работещи в група момичета. Честно признавам, че отначало се притеснявах какво точно се очаква от мен. Винаги си бях представяла, че проститутките са грубо племе, което кръстосва улиците, или безмозъчни млади момичета, избягали от къщи. Сред момичетата на Мадлен нямаше нищо подобно. Всички бяха привлекателни, добре облечени и доста прилично образовани.

Докато чакахме клиентите, седях и се питах за какво говори човек с проститутки, към какви теми се насочва. Дали е нещо от рода на: "Какво мислиш за последното решение на Пентагона?" или "Как ще се отрази увеличаването на данъците върху проституцията?", или дори "Сподели някоя хватка от занаята". Не ми се виждаше проява на добър вкус да се говори за пари или за пичове, но понеже съм любопитна по природа, реших да проведа свое допитване. "Откъде си, откога се занимаваш с това, обичаш ли секса като цяло, допада ли ти професионалният секс?" С други думи им задавах вечния въпрос: "Какво прави момиче като теб на такова място?"

Кармен, пламенна бразилка, каза:

- Ненавиждам този занаят, но пичът, с когото живея, ме бие до посиняване, ако не донеса пари вкъщи.

Криста, германка, обясни:

- Омъжена съм, съпругът ми знае какво правя, но парите ни трябват.

Съни, американка, просъска:

- Мразя мъжете. Аз съм лесбийка. Но това е начин да си изкарвам прехраната.

Едно много приятно младо момиче заяви, че няма нищо против работата си - използвала припечеленото да си плати таксата в колежа.

Никоя не призна, че й харесва онова, което прави. Само аз и едно друго момиче - чернокожата Лора - бяхме откровени.

- Да, обичам мъжете, обичам секса. Всичко ми харесва, стига да не ми създават проблеми.

Засмя се. В гласа й не се долавяше горчивина или настъпателност, каквато чух от другите.

Лора и аз моментално се сприятелихме. И двете преуспяхме и по-късно често се виждахме, било по време на почивка, било по служба. Тя стана куртизанка от висша класа и започна да работи самостоятелно, а за моите постижения вече знаете.

Най-сетне групата от десет-дванадесет леко подпийнали мъже - всички с черни вратовръзки - пристигна след официалната си вечеря. Посрещна ги икономът Филипе и им помогна да си свалят палтата. Синтия ги заведе в бара. Те си взеха питиета и се смесиха с момичетата, за да направят избора си или Мадлен да ги насочи.

Всеки мъж избра по две момичета - или за да ги обладае едно по едно, или и двете едновременно. Всичко протече гладко. Беше нощ, а тогава работата носи неподправено удоволствие.

Всички бяха настанени. Синтия в спретнатата си униформа обикаляше къщата и следеше кой влиза в зелената стая, кой - в синята, кой - в червената и с кого.

Около три сутринта всички, вече удовлетворени, седнаха около дървената маса в трапезарията, за да пият кафе. По преценка на Мадлен вечерта бе минала чудесно, така че реши да даде едно допълнително шоу като бонус.

Забелязала, че Лора и аз се разбираме отлично и ентусиазирано си вършим работата, предложи да направим двоен стриптийз върху голямата дъбова маса в трапезарията.

Трябваше да подскоча от радост за възможността да си партнирам с Лора, но ме скова известна резервираност. Дотогава не го бях правила с чернокож, а южноафриканското ми възпитание ме караше да се чувствам малко напрегната.

Лора обаче нямаше подобни задръжки и когато свлече дрехите от напращялото си сластно тяло и разголи големите си кафяви гърди с абаносови зърна, реших, че тя ще е първата ми чернокожа любовница.

Мадлен пусна възбуждаща музика. Лора и аз подхванахме чувствен танц върху масата. Лора бавно ме разсъбличаше и докато наблюдавах как красивите й черни бедра се полюшват пред мен, така се възбудих, че започнах да целувам пъпа й, а после се спуснах към пеперудката й. Прегръщах дупето й, краката, бедрата и се наслаждавах на гладката й като кадифе кожа. Докоснах с устни отново путето й, после се изправих и застанах зад нея. Вдигнах косата й и обсипах шията и гърба й с целувки и леки ухапвания. Чух как превъзбудената ни публика пое сепнато въздух. Обърнах Лора към себе си и засмуках зърната й, щръкнали като примамващи черешки. Бях пъхнала крака си между нейните и усещах как соковете й се стичат по мен. Отново коленичих и възнаградих лилавия й клитор. Мъжете и момичетата ме зяпаха. Разтворих широко бедрата й, та всички да видят страхотната й влажна, розова путка, заобиколена от черни къдрави косъмчета.

Зяпащите ни момичета и гости се отърсиха от вцепението си и съвсем скоро всички започнаха да се събличат. Из стаята захвърчаха вратовръзки, панталони, ризи. Мъже се самозадоволяваха или сграбчваха момичета, за да ги обладаят на пода или върху масата. Самата мадам се почувства прекалено възбудена и също реши да се разхвърля. Трябва да призная, че макар и близо четиридесетгодишна, беше изключително привлекателна - големите й гърди стърчаха като канари заради силикона в тях. Качи се на масата и се възползва от един доста привлекателен тип.

По-късно научих за Мадлен, че ако пожелае някой мъж - което бе и привилегията на мадам, - а той я отблъсне, тя побеснява и си го изкарва на всички наоколо. За щастие онази вечер не се стигна до подобна драма и всичко приключи с едно яко общо ебане, а задъханата Синтия кръжеше наоколо и се опитваше да проследи кой колко пъти свършва и кой е помогнал това да се осъществи.

Спонтанното развихряне донесе доста допълнителни пари за къщата и за момичетата. През тази първа вечер Мадлен имаше от какво да е доволна от мен, защото именно аз наелектризирах атмосферата.

Преди да си тръгна, тя ме покани да стана едно от редовните й момичета. Горе-долу по същото време се запознах с Джорджет Харкорт, която въртеше бизнеса си в многоетажна жилищна сграда на Йорк авеню. Джорджет бе по-млада, доста темпераментна и не толкова организирана като Мадлен. Съвсем рано открих предимството да не прелиташ от мадам на мадам. Ако получаваш добра работа при едната, най-добре стой при нея.

Предпочитах Мадлен, защото въртеше по-изискана къща, беше се установила в занаята по-отрано и това привличаше клиенти от по-добра класа.

Нито на Джорджет, нито на сравнително разрасналия й се бизнес не можеше да се разчита толкова, колкото на Мадлен. Постоянно се местеше от място на място; всекидневната й обикновено бе пълна с кашони и не изглеждаше никак приветлива. Освен това за разлика от Мадлен далеч не бе дама и определено не притежаваше нейните умения и познания за нещата.

След като ме приеха в "отбора" на Мадлен, скъсах всякакви професионални контакти с Пърл, макар да поддържахме връзка като приятелки, защото жената ми харесваше.

По времето, когато професионалният ми живот започваше да набира скорост, всичко друго тръгна да се разпада. Нещата в службата ставаха напечени. Колегите и шефът се питаха защо изглеждам уморена, защо непрекъснато ми звънят по телефона, защо се обличам далеч по-добре от обикновена секретарка с ниска заплата.

Беше въпрос на време да се разбере точно какви са страничните ми занимания. Както подобава за едно консулство моят началник дипломатично предложи да сменя работата си. Дори ми подсказа, че има свободно място в мисията ни в Обединените нации и ми даде добра препоръка.

Приех предложението, понеже съзнавах, че нямам кой знае какъв избор. Преминах през множество изпити по печатане на различни езици и преводи в мисията. Наеха ме и на 1 ноември 1969 година започнах работа. Имах задължения на администратор - нещо толкова скучно, колкото и службата, която напуснах, но ме устройваше, защото нямах намерение да полагам огромно старание да стенографирам писмата на шефа си - похотлив дребен посланик - след изнурителната нощна работа.

Вече не ми се оставаше в наследения от Соня апартамент. Беше прекалено далеч от службата ми. Така че горе-долу по времето, когато постъпих на новата работа, си намерих и студио недалеч от Първо авеню в долния край на Петдесета улица, на пет минути пеш от офиса ми.

Докато се премествах в новото жилище, още една случка дозасили убеждението ми колко много опасности дебнат жената, упражняваща непозволена професия като проституцията. Преди се сблъсках с мнимия полицай; сега - с досадника Мъри Преносвача.

Мъри Преносвача, едър като мечка турски евреин, явно имаше намерение да изкрънка нещо далеч повече от заплащането за пренасяне на багажа ми. По време на разговора, който ме раздразни, прояви настойчивост, но предвид последвалите събития, май не беше без значение.

- Ловя се на бас, че си момиче, което обича веселбата и развлеченията, госпожице Ксавиера.

Мъри дори не си даде труда да прикрие насмешливата си усмивка, след като и последният кашон бе натоварен в асансьора.

- Мъри - срязах го хладно, - не е твоя работа какво ми харесва.

- Не се разстройвай, мила - продължи нахалникът невъзмутимо, - защото съм в състояние да помогна на момиче като теб при всякаква ситуация.

- Не виждам каква полза ще имам от теб, освен да измъкнем тези мебели от антрето. Иначе доста добре успявам да се грижа за себе си.

Но Мъри Преносвача не беше довършил мисълта си и след като освободи помощниците си, продължи да се навърта около мен.

- Определено си намерила хубаво местенце за заниманията си, госпожичке - прецени той.

- Какво точно искаш да кажеш?

- Случайно знам, че това е непретенциозна сграда и можеш да работиш като проститутка колкото си искаш, стига да се грижиш както подобава за портиера.

- Добре, Мъри, разбрах.

Не ми се искаше да признавам каквото и да било. Всячески се стараех да се отърва от него, но е вярно, че ме заинтригува.

- Май си нова в занаята. Свежа си и си естествена. Поддържай се такава. Внимавай да не се забъркаш в някоя каша, защото този занаят е труден. Но ако все пак се стигне дотам, звънни ми.

Подаде ми листче с името си и телефонен номер.

- Добре, Мъри. Надявам се никога да не ми се наложи да потърся помощта ти, но все пак благодаря. Хайде, довиждане. Чака ме работа.

Мъри Преносвача си тръгна и аз подредих студиото си за предстоящата през нощта работа.

Организирах добре живота си и през следващите два месеца нещата течаха гладко, макар работата ми в мисията да бе още по-неприятна от онази в консулството. Караха ме да се чувствам като "чужденката в офиса", независимо че говорех езика им. А понякога, в желанието си да ме изключат от разговорите си, си приказваха на диалект. Въпреки това атмосферата там не ме притесняваше особено, защото нощният ми живот започваше да става по-важен, а и по-активен и доходен от дневната ми служба.

Понякога дори успявах да изтичам до вкъщи по обяд и да изкарам някой и друг сеанс в студиото си или при Мадлен. Случваше се дори и Джорджет да звънне и да пита ще поема ли бърз ангажимент за средата на деня.

Разказах на Мадлен през какви перверзни сексуални схватки ме прекара бившият ми годеник и я помолих да ми прехвърли клиенти, желаещи такива услуги. Тя се съгласи. Не след дълго притежавах интересна колекция от камшици за езда и камъшитови пръчки за бой, които с успех използвах при мазохистично настроените клиенти, а те пък плащаха за привилегията далеч повече от другите. Исках от Мадлен да ме предупреждава своевременно, за да се облека подходящо: кожено яке или пола, черен пуловер или нещо подобно, но да изглежда достатъчно строго, че да си спестя поне времето за преобличане през обедната почивка.

Когато работех за Мадлен, ми допадаше колко дискретно разговаря с мен по служебните телефони.

- Ксавиера, "имам скоч" (означаваше, че клиентът ще плати 50 долара) или "имам шампанско" (това пък бяха 100 долара). Свободна ли си да пийнем по обяд или към един?

Често избухваше в смях, защото до този момент не познаваше секретарка, която изкарва по неколкостотин долара на седмица през обедната си почивка. Идеята как ще притичам и ще участвам в садо-мазохистичен сеанс я развеселяваше до безумие.

Не всички клиенти обаче проявяваха такава дипломатичност, когато ми се обаждаха, и така се сложи началото на края на кариерата ми в новата служба. Най-големият ми проблем в мисията се оказа застаряваща мома, операторка в телефонната централа. Както разбрах по-късно, подслушвала всичките ми разговори, а някои от тях не бяха такива, които човек би нарекъл изтънчени.

- Ксавиера - прозвучаваше мъжки глас, - искам да чукам в един по обяд. Да се срещнем в дома ти. Става, нали?

Петдесетгодишната стара мома не подозираше, че го правя за пари, и започна да разпространява клюката, че "мадмоазел Ксавиера е най-голямата courtisane в постоянната мисия на ООН. "Scandale! Ужасно!"

Долових надвисналата над мен опасност и единственият начин да отърва главата си бе да прелъстя дребния похотлив посланик. Ако нещата излезеха извън контрол, би било добре да е на моя страна.

В един петъчен следобед очилатият посланик дойде вкъщи да изпием по нещо и - по неговите представи - да изкараме бавно, европейски тип любене. Същия ден обаче нямах време за губене с романтика, защото очаквах двама брокери около седем вечерта.

Налях на посланика коняк и го настаних на дивана.

- Ксавиера - подхвана той, - откога мечтая за този миг.

Задрънка за романтичните си чувства, за желанията си и така нататък, а аз свалих сакото, вратовръзката и обувките му. Докато стигне до момента как се кани нежно да ме целуне по косата, очите и шията, вече беше чисто гол.

Бързо го изчуках, като не мога да кажа, че не се постарах, имайки предвид времето, с което разполагах. Вероятно му е харесало, защото през следващите две седмици, докато седях на коленете му да стенографирам писма, той ме питаше:

- Ксавиера, свободна ли си за час след работа днес?

Сигурно щеше да получи сърдечен удар, ако разбереше колко рядко съм свободна напоследък, но понеже не му взимах пари, не подозираше истината.

- О, господин посланик - отвръщах, - каня ви днес у дома в шест вечерта.

Атмосферата в службата обаче ставаше толкова недружелюбна, че скоро дори неговата протекция не ми помагаше. Някои колеги, предвождани от тесногръдата стара мома, настояваха да се проучи откъде успявам да се обличам така добре със секретарската си заплата и какво означават безбройните "мръсни" телефонни обаждания.

Един ден влязох в офиса и намерих бюрото си отворено; малкият ми тефтер с телефоните и адресите - който от глупост държах в службата - бе конфискуван. Така, след три месеца работа в мисията, моят официален живот като секретарка приключи завинаги.