Неподвластни на възрастта и времето

Първа част

Страната, където никой не остарява

Бих искал да поемете с мен на вълнуващо пътешествие. Ще изследваме заедно една територия, където правилата на всекидневието не важат. Според тези общоприети правила да остаряваш, да ставаш все по-безпомощен и накрая да умреш, е участ, която няма да подмине никого. И така е било от векове. Аз обаче искам да забравите досегашната си нагласа спрямо онова, което наричаме реалност, за да можем наистина да станем откриватели на тази митична територия, където дръзновението, обновлението, съзидателното начало, радостта, себереализацията и неподвластността на времето са нещо нормално, а старостта, старческото слабоумие, немощта и смъртта не съществуват и дори не се възприемат като вероятни.

Ако такова място наистина съществува, какво ни пречи да се озовем там? Това не е някаква сурова континентална суша или пък криещо опасности море, което не съществува на картите. Това е нашият динамичен стереотип и нашият светоглед, които сме придобили благодарение на родителите си, учителите и обществото. Този начин да се възприемат нещата – старата парадигма – доста сполучливо е бил наречен „хипноза на социалното обуславяне“1, една наложена измислица, която колективно безропотно сме приели.

Вашето тяло остарява и вие не можете да контролирате този процес, защото е било програмирано то да живее по правилата на същото това социално обуславяне. Ако съществува нещо неестествено и неизбежно в процеса на стареене, то то не може да бъде открито, докато не се отърсим от оковите на старите си схващания. За да пребивавате в едно тяло, неподвластно на възрастта, и да придобиете съзнание, неподвластно на времето, което тази книга ви обещава да направи, трябва да се освободите от десет постулата по отношение на това кои сте вие самите и каква е истинската природа на вашето съзнание и тяло. Тези постулати са залегнали в най-дълбоките, основополагащите пластове на общия ни светоглед. Те са:

Обективният свят съществува независимо от наблюдателя и нашите тела са само елемент от него.

Човешкото тяло се състои от частици материя, ситуирани във времето и пространството.

Умът и тялото съществуват отделно и независимо едно от друго.

Материята е първична, а съзнанието – вторично.

С други думи, ние сме физически машини, които са се научили да мислят.

Човешкото съзнание е биохимичен продукт.

Като индивиди, ние сме изолирани и самостоятелно съществуващи субекти.

Нашите възприятия са автоматизирани и ни дават привидно точна представа за света.

Времето съществува като абсолют и ние сме подвластни на този абсолют. Никой не може да избегне и опустошенията на времето.

Нашата истинска природа е закодирана в тялото, егото и личността. Ние сме един крехък свят от спомени и желания, въплътен в тленна обвивка.

Страданието е неизбежно. То е част от реалността. Рано или късно ние ставаме жертва на болестите, старостта и смъртта.

Тези постулати надхвърлят темата за стареенето и дефинират един свят на изолираност, влошаване на физическото и психическото състояние и смърт. Времето се възприема като затвор, от който никой не може да избяга; нашите тела са биохимични машини, които като всички машини се изхабяват. Както навремето твърди още Луис Томас: „На определена възраст нашето тяло е неизбежно да се износи, да загуби нормалната си форма и да загине – това е истината“. Цитираното становище, или твърдата линия на материалистическата наука, подценява същността на човешката природа. Ние сме единствените създания на Земята, които могат да променят своята природа с помощта на онова, което мислят и усещат. Защото ние, хората, единствени притежаваме нервна система, която осъзнава явлението стареене. Старите лъвове и тигри не осъзнават какво се случва с тях, но при нас е различно. И тъй като имаме съзнание за това, нашето мисловно състояние оказва влияние върху процесите, които долавяме и разпознаваме.

Би било невъзможно да се изолира една-единствена мисъл или чувство, едно-единствено схващане или предположение, които да не оказват влияние върху стареенето, независимо дали директно, или косвено. Нашите клетки постоянно „подслушват“ мислите ни и по този начин се променят. Една депресия може да причини пълно опустошение на нервната система.

Влюбването може да я укрепи многократно. Отчаянието и безнадеждността увеличават риска от инфаркт, инсулт и рак и по този начин скъсяват живота ни. Радостта и удовлетворението ни поддържат в добро състояние и го удължават. Това означава, че между биологията и психологията не може категорично да бъде направено ясно разграничение. Споменът за преживян стрес, който е само една мимолетна мисъл, освобождава същия поток от разрушителни хормони, както и самият стрес.

Тъй като разсъдъкът оказва влияние върху всяка клетка на тялото, стареенето при човека има флуидна природа и може да бъде контролирано като процес; то може да бъде ускорено, забавено, спряно за известно време и дори повлияно в обратната посока. Стотици научни изследвания, направени през последните десетилетия доказват, че стареенето зависи в много по-голяма степен от индивида, отколкото се е предполагало преди.

Най-важният пробив обаче не се съдържа в отделните открития, а в един съвършено нов светоглед. Десетте постулата на старата парадигма не отразяват точно реалността. Те са инвенции на човешкия интелект, които сме превърнали в канон. За да бъде повлияно стареенето като процес, трябва най-напред да бъде променено цялостното ни схващане за света, защото нищо не притежава повече власт над тялото, колкото това, в което вярва разумът...

Всеки постулат от старата парадигма може да бъде заменен с една по-завършена и по-пълна версия на истината. Новите постулати са по-скоро създадени от човешкия ум, но те не дават много повече свобода и власт. Те ни дават възможността да пренапишем програмата, съобразно която в момента функционират нашите клетки.

Десетте нови постулати са:

Физическият свят, който включва и човека, е повлиян от наблюдателя. Ние извайваме нашите тела съобразно начина, по който възприемаме света.

В основата си нашите тела са изградени от енергия и информация, а не единствено от материя. Енергията и информацията са част от неизчерпаемата енергия и информация, които изпълват Вселената.

Умът и тялото са едно неделимо цяло. Единството, което представлява Азът, се разделя на два потока от преживявания. Ние преживяваме субективния поток като мисли, чувства и желания, а обективния поток като наше тяло. На едно по-дълбоко равнище обаче двата потока се срещат в един-единствен съзидателен източник. Точно на това равнище се съдържа тайната на живота.

Биохимията на тялото е продукт на съзнанието. Убежденията, мислите и емоциите пораждат химични реакции, които поддържат живота във всяка клетка. Една застаряваща клетка е крайният продукт на съзнание, което е забравило как да се обновява.

Възприятията ни сякаш са естествени, но всъщност са заучен феномен. Светът, в който живеем, включително и усещането за собственото ни тяло, зависи напълно от начина, по който сме се научили да го възприемаме. Ако променим начина си на възприемане, променяме и начина, по който усеща нашето тяло света около нас.

Импулсите, генерирани от интелекта, творят нашето тяло всяка секунда. Това, което сме, е пълният сбор от тяхното въздействие и като променяме техния модел, променяме и себе си.

Въпреки че всеки човек изглежда като отделен и самостоятелен индивид, всички ние сме включени в модела и интелекта, който управлява Космоса. Нашите тела са част от тялото на Вселената, а интелектът ни – част от интелекта на Вселената.

Времето не съществува като абсолют, а само като вечност. Времето е квантифицирана вечност, протяжност, разделена на по-малки и по-големи отрязъци (секунди, минути, часове, дни, години) от нас самите. Онова, което наричаме линейно време, е само отражение на начина, по който възприемаме промяната. Ако бихме могли да възприемаме неизменното, времето щеше да престане да съществува по начина, по който сме свикнали да го възприемаме. Можем да се научим да метаболизираме не-промяна, вечност, абсолют. Когато успеем, ние ще сме подготвили телата си физиологически за безсмъртие.

Всеки от нас населява реалност, която съществува отвъд всяка промяна. Дълбоко в нас, недостъпна за нашите пет сетива, се таи една първична същност на битието, едно извечно поле, което твори личността, егото и тялото. Това съществуване е нашето същинско състояние. Това реално сме ние самите.

Ние не сме потенциални жертви на стареенето, болестите и смъртта. Те са част от декора на великата сцена живот, но не са присъщи на онзи, комуто е отредено да съхрани същността и да въстава срещу всяка форма на промяна. Това е Духът, олицетворяващ вечното съществуване.

Всички тези постулати са пределно общи, но те са основополагащите елементи на новата реалност и се основават на откритията на квантовата физика, които са направени преди почти сто години. Семената на тази нова парадигма са били посети от Айнщайн, Бор, Хайзенберг и други пионери на квантовата физика, които са прозрели, че общоприетият начин на възприемане на физическия свят е напълно погрешен. Въпреки че нещата, които са „там някъде“, изглеждат реални, не съществува доказателство за тяхната реалност, освен самият наблюдател.

Няма двама души, които да възприемат по един и същ начин Вселената. Всяко схващане за света поражда свой собствен свят.

Искам да ви уверя, че вие сте несравнимо повече от своето ограничено тяло, его и личност. Постулатите за причинно-следствените връзки, така, както са ви втълпени, са ви натикали в едно жалко тяло и са ви ограничили до продължителността на един човешки живот. В действителност полето на човешкото съществуване е отворено, то е безгранично. На това най-дълбоко равнище вашето тяло не е подвластно на старостта, а духът ви – на времето. Веднъж идентифицира ли се с тази реалност, която съответства на квантовото схващане за природата на света, процесите на стареене във вашето тяло ще бъдат овладени.

Край на деспотизма на сетивата

Кога възприемаме едно нещо като реално? Когато можем да го видим или да го докоснем. Всеки има предварителната нагласа да приема безусловно нещата, които са триизмерни, и това се установява с помощта на зрението, слуха, осезанието, вкуса и обонянието, които служат, за да подкрепят посланието, че нещата са това, което ни се струва, че са. Според тази реалност Земята е плоска, повърхността, по която ходите, е неподвижна, слънцето изгрява от изток и залязва на запад, защото така сме го усетили. Докато информацията, идваща от петте сетива, е била възприемана, без да бъде поставяна под въпрос, подобни факти са оставали неизменни.

Айнщайн си дал сметка, че времето и пространството също са продукт на нашите пет сетива. Ние виждаме и докосваме нещата, които се намират в трите измерения. Ние преживяваме събитията така, както се случват те в последователен ред. Въпреки това Айнщайн и неговите колеги успели да свалят тази мнима маска на привидността. Те сглобили наново времето и пространството с помощта на една нова геометрия, която няма начало и край, обем или пък плътност. Всяка твърда частица във Вселената се оказва една призрачна спойка от енергия, вибрираща в безкрайната бездна.

Старият модел на времето и пространството бил разбит на пух и прах и заместен от едно неподвластно на времето, постоянно променящо се поле от непрекъснати трансформации. Това квантово поле не е отделено от нас, то е в нас самите. Така както Природата може да създава звезди, галактики, кварки и лептони, ние с вас можем да пресъздаваме себе си. Голямото предимство на това ново схващане за света е, че то е до такава степен неподозирано съзидателно – като всичко останало в Космоса и човешкото тяло търпи развитие всяка секунда. Въпреки че нашите сетива докладват, че ние обитаваме едно обособено във времето и пространството тяло, това е само най-горният, видимият пласт на реалността. Нашето тяло е нещо вълшебно – един постоянно променящ се организъм, черпещ енергия от интелект на милиони години. На този интелект му е вменено да наблюдава постоянната промяна, която се извършва вътре в нас. Всяка клетка е един миниатюрен терминал, свързан с космическия компютър.

От тази перспектива изглежда много малко вероятно човешките същества да са подвластни на възрастта изобщо. Макар и да изглежда слабо и беззащитно, новороденото е идеално програмирано да устоява на опустошенията на времето. Ако едно бебе би могло да съхрани своя почти съвършен имунен статут, всички бихме живели поне по двеста години, доколкото може да се вярва на изчисленията на физиолозите. Ако едно бебе би могло да съхрани идеално гладките си като коприна артерии, холестеролът нямаше да може да намери къде да се наслагва и сърдечносъдовите заболяванията щяха да бъдат непознати. Всяка от 50-те трилиона клетки на новороденото е кристално чиста като дъждовна капка без ни най-малка следа от токсични отлагания. Подобни клетки нямат причина да остаряват, защото нищо в тяхната структура не нарушава идеалното им функциониране. Клетките на едно бебе обаче всъщност не са нови – атомите в тях са се придвижвали из Космоса в продължение на милиарди години. Но бебето е било сътворено от един невидим интелект, който се е въплътил в него, за да създаде уникална форма на живот. Неподвластното на времето поле е изнамерило нова танцова стъпка в пулсиращия ритъм на новороденото тяло.

Стареенето слага маска на този интелект и постепенно го погубва. Според квантовата физика космическият танц никога не свършва – полето от енергия и информация във Вселената никога не престава да се възпроизвежда и да се обновява всяка секунда. Нашите тела се подчиняват на същия този съзидателен импулс. Изчислено е, че във всяка клетка всяка секунда се извършват около шест трилиона реакции.

Ако този поток от трансформации някога секне, нашите клетки биха изживели абсолютен срив, което би било равнозначно на скоростно стареене.

Престоялият един ден хляб става баят, защото просто се разлага и става жертва на влагата, гъбичките, окисляването и на още куп разрушителни химични процеси. Една варовикова скала с течение на времето ерозира, защото е изложена на вятъра и дъжда и няма потенциал да възстанови състава си. В нашите тела също се извършва процес на окисляване. Те са атакувани също и от различни бацили. Изложени са и на вятъра, и дъжда. Но за разлика от самуна хляб или варовиковата скала, на нас ни е дадено да ги регенерираме. Костите ни не просто съхраняват калция така, както прави това варовикът – калцият циркулира из тях. Новите атоми калций постоянно навлизат в костите и ги напускат, за да станат част от кръвта, кожата или други органи в зависимост от това какви са нуждите на тялото.

За да бъде живо, нашето тяло постоянно осъществява промяна. В този момент вие издишвате атоми водород, кислород, въглерод и азот, които само преди минута са били затворени в материята. От вашия стомах, черен дроб, сърце, бели дробове и мозък отмират клетки. Те се отделят в пространството и биват заменени също толкова бързо и неотменно от нови. Кожата се сменя веднъж на месец, стомахът регенерира лигавицата си на всеки пет дни, черният дроб – на всеки шест седмици, а скелетът – на всеки три месеца. За невъоръженото око тези органи изглеждат едни и същи в два различни момента, но те постоянно се обновяват. До края на една календарна година 98 % от атомите във вашето тяло ще бъдат заменени с нови.

В огромната си част тази безкрайна промяна работи във ваша полза. Само един ензим измежду милиони реагира с аминокиселина по недостатъчно ефективен начин. Много рядко неврон сред милиарди други не успява да предаде информацията. В една дълга верига от ДНК, кодирана с милиарди сектори генетична информация, само един отрязък може да не успее да се поднови по съответния начин, когато настъпи някакво увреждане. Тези изключително редки грешки не могат да бъдат доловени и вие бихте си помислили, че те не могат да имат сериозен ефект. Човешкото тяло е като велик Шекспиров актьор, който може да изиграе Хамлет хиляда пъти и да заекне само на една дума. Но невидимите пропуквания в идеалната организация на тялото имат значение. Прецизността на нашите клетки започва да намалява на много малки стъпки. Вечно новото става все по-малко и по-малко ново. И ние започваме да стареем. Този процес започва на около трийсетгодишна възраст и протича със скоростта на движението на охлюв, т.е. 1 % на година. Това е средностатистическата стойност, според която човешкото тяло започва да губи формата си: появяват се бръчки, кожата загубва тена и свежестта си, мускулите се отпускат. Вместо да се запази съотношението 3:1 между мускулите и мазнините, то се изравнява; зрението и слухът се влошават; костите изтъняват и стават по-крехки. Тонусът и издръжливостта намаляват, като по този начин намалява и работоспособността. Кръвното налягане се покачва и много биохимични съставки изгубват оптималните си концентрации. Най-опасен за здравето, според лекарите, е холестеролът, който постепенно се покачва с течение на годините, маркирайки неизбежния прогрес на сърдечносъдовите заболявания, които убиват повече хора, отколкото която и да било друга болест. Клетъчните мутации започват да излизат от контрол, да образуват злокачествени тумори, които покосяват един на всеки трима, най-вече над шейсет и пет години.

С течение на времето тези най-разнообразни „възрастови промени“, както ги наричат геронтолозите, започват да доминират в организма. Те са хилядите мънички вълни, които докарват прилива на старостта. Но иначе стареенето е отговорно само за 1 % на година от тоталната промяна, която се извършва във вашето тяло. С други думи, 99 % от енергията и интелекта, които притежавате, остават незасегнати от процеса на стареенето на фона на всички процеси, които се извършват в тялото. Ако се елиминира този 1 % дисфункция, може да се елиминира и стареенето. Но как да постигнем това, как да дислоцираме този 1 %? За да отговорим на въпроса, трябва да намерим онзи център, който манипулира вътрешно присъщия на тялото интелект.

Новата реалност, конституирана от квантовата физика, направи възможно за първи път да се манипулира невидимият интелект, който стои в основата на видимия свят. Айнщайн учи, че физическото тяло – като всички материални обекти – е една илюзия и да се опитваме да го манипулираме, би означавало да се опитваме да уловим сянката, пропускайки същността. Невидимият свят е истинският свят и стига да имаме желание да изследваме фините равнища на нашата природа, можем да се докоснем до огромната съзидателна мощ, която е заложена дълбоко в нашата същност. Нека да се спра по-обстойно на десетте постулата на новата парадигма в светлината на този скрит потенциал, който дреме под повърхността на видимия живот.

1. Обективният свят е повлиян, т.е. зависим от наблюдателя.

Светът, който вие приемате за истински, изглежда, притежава определени качества. Някои неща са големи, други – малки; някои неща са твърди, други – меки. Въпреки това нито едно от тези качества не означава нищо извън вашите възприятия. Да вземем който и да било предмет, например един сгъваем стол. За вас столът изобщо не е голям, но за една мравка той е направо огромен.

За вас столът е доста твърд, но едно неутрино би профучало през него, без въобще да намали скоростта си, защото за една субатомна частица атомите на стола са на километри един от друг. Столът ви изглежда неподвижен, но ако го наблюдавахте от космическото пространство, щяхте да видите как той преминава въртейки се покрай вас заедно с всичко друго на Земята със скорост от хиляди километри в час. От друга страна, всички ваши описания на стола могат да бъдат опровергани, стига да промените гледната си точка. Ако столът е червен, вие можете да го направите черен, като го погледнете през зелени очила. Ако столът тежи 10 кг, можете да направите така, че да тежи 4 кг просто като го сложите на Луната, или пък 200 000 кг, като го поставите в гравитационното поле на една плътна звезда.

Тъй като в материалния свят не съществуват абсолютни качества, е погрешно дори да се казва, че „там някъде“ съществува независим свят. Светът е едно отражение на сензорния апарат, който просто регистрира. Човешката нервна система възприема само една минимална част, по-малка от една милиардна от тоталната енергия, която вибрира в околната среда. Друг тип нервна система, като тази на прилепите например или на змиите, отразява различен свят, който съществува успоредно с нашия.

Прилепът възприема свят от ултразвуци, змията – свят от инфрачервени лъчи, и двата недостъпни за нас, хората.

Всичко, което наистина е „там някъде“, са неидентифицирани данни, които очакват да бъдат интерпретирани от тези, които ги възприемат. Вие вземате една „радикално амбивалентна, постоянно променяща се квантова супа“, както биха се изразили физиците, и използвате вашите сетива, за да сгъстите супата до един плътен, триизмерен свят. Бележитият английски невролог сър Джон Еклес оборва идеята за сетивната илюзия с едно озадачаващо, но неопровержимо твърдение: „Искам да си дадете сметка, че не съществува цвят в естествения свят. Нито пък звук – нищо от този род; няма материя, от която са направени нещата, няма форми, няма красота, няма аромати...“. Или, казано накратко, нито един от обективните факти, върху които обикновено се базира нашата реалност, не е фундаментално валиден.

Колкото и обезкуражаващо да звучи това, изпитваме невероятно облекчение, като си дадем сметка, че можем да променим своя свят – включително и своето тяло – просто като променим възприятията си. От това, как възприемаме себе си, зависят в огромна степен промените в тялото ни, дори точно в този момент. Да дадем един пример. В Америка и Англия задължителното пенсиониране на шейсет и пет годишна възраст поставя една съмнителна дата за откъсване от общественополезна дейност. В деня, преди един работник да навърши шейсет и пет години, той допринася с труда си за умножаване на ценностите на обществото; в деня след това, той става един от хората, които зависят от същото това общество. От медицинска гледна точка резултатите от тази перцептивна промяна могат да бъдат опустошителни. През първите няколко години след пенсионирането случаите на инфаркти и рак се увеличават главоломно, а ранната смърт поваля хора, които иначе са били напълно здрави, преди да се пенсионират. „Смъртта поради ранно пенсиониране“, както се нарича този синдром, е повлияна от схващането, че полезните дни на някого са свършили. Това е само едно мнение, но за някого, който го споделя, то е достатъчно, за да провокира болест или дори смърт. В сравнение с това в общества, където хората на възраст се възприемат като част от социалната структура, възрастните остават изключително жизнени – те тичат, катерят се и са гъвкави по начин, който ние не бихме могли да възприемем за нормален у повечето възрастни хора. Ако с помощта на свръхмощен микроскоп се изследват стари клетки като тези, които оформят пигментните образувания по кожата ни, ще видим една също толкова опустошена картина, колкото е едно бойно поле. На много места се виждат нишковидни образувания; големи количества мазнини и неизхвърлени отпадъци от метаболизма оформят неприятни на вид струпвания; тъмни жълтеникави пигменти, наречени липофосцин, са се натрупали до такава степен, че запълват от 10 до 30 % от вътрешността на клетката.

Тази опустошителна картина е резултат от субклетъчните процеси, които са протекли по неправилен начин, но ако не гледате през толкова материалистична лупа, ще си дадете сметка, че старите клетки са като карта на преживяванията на един човек. Нещата, които са ви карали да страдате, са запечатани там заедно с нещата, които са ви носили радост. Стресът, за който отдавна сте забравили на съзнателно равнище, продължава да изпраща своите сигнали също като погребани микрочипове, които ви правят тревожни, напрегнати, изтощени, подозрителни, пренебрежителни, изпълнени със съмнения и разочарования.

Тези реакции минават през бариерата на ума и тялото и стават част от вас. Натрупаните токсични отпадъци в старите клетки не изглеждат по един и същ начин; някои хора се затлачват много повече от други, дори когато има малка генетична разлика между тях.

Докато стигнете до седемдесетгодишна възраст, вашите клетки ще изглеждат уникални, отразявайки преживяванията, които сте отработили и метаболизирали във вашите тъкани и органи.

Способността да се обработят суровите хаотични вибрации на „квантовата супа“ и да се превърнат в логично подредени части от реалността отваря огромни съзидателни възможности. Те имат смисъл само тогава, когато си давате сметка за тях. Докато четете тази книга, една огромна част от вашето съзнание е ангажирана с регенерирането на тялото ви без вашето участие. Неволевата или автономната нервна система е предназначена да контролира функциите, които се изплъзват от съзнанието ви. Ако тръгнете по улицата в някакво замаяно състояние, неволевите центрове в мозъка ви ще продължават да кореспондират със света, ще продължават да са нащрек за опасностите, готови да реагират на стреса във всеки отделен момент.

Съществуват стотици неща, които вие не осъзнавате постоянно като факт – дишането, храносмилането, регенерирането на старите клетки и появата на нови, пречистването от токсини, поддържането на хормоналния баланс, превръщането на съхранената енергия от мазнини в кръвна захар, свиването на зениците на очите, покачването и спадането на кръвното налягане, поддържането на постоянна телесна температура, запазването на равновесие, когато ходите, отвеждането на кръвта от и до мускулните групи, които извършват по-голямата част от работата, и долавянето посредством сетивата на движенията и звуците в заобикалящата ви среда. Този кръговрат продължава безспир във вашия организъм.

Автоматизираните процеси играят огромна роля при стареенето, защото с възрастта нашата способност да координираме тези функции намалява. Един живот на несъзнателно равнище води до процес на изхабяване, докато един живот на съзнателно равнище го предотвратява. Самият акт на съзнателно следене на телесните функции, вместо да бъдат оставени на автопилот, ще промени начина, по който остаряваме. Всяка т.нар. неволева функция – от сърдечния ритъм и дишането до храносмилането и хормоналната регулация – може да бъде съзнателно контролирана. Ерата на обратната биологична връзка и медитацията ни учат точно на това. Пациентите, които страдат от сърце, се обучават в специални лаборатории да намаляват кръвното си налягане, когато пожелаят, или пък секрецията на киселини, които причиняват язви, и това са само една малка част от подобни техники и умения. Защо да не използваме тази способност, за да овладеем процеса на стареене? Защо да не заменим старите начини на възприемане на света и на самите себе си с нови? Съществува много голямо количество такива техники – както ще видим по-нататък – за оказване на въздействие върху неволевата нервна система, които могат да ни бъдат само от полза.

2. Нашите тела са изградени от енергия и информация.

За да се трансформират стереотипите от миналото, трябва преди това да ги анализирате внимателно. Вашето тяло привидно се състои само от материя, която може да бъде разградена на молекули и атоми, но според квантовата физика всеки атом е повече от 99,9999 % празно пространство, а субатомните частици се придвижват из това пространство със скоростта на светлината и всъщност представляват образувания от вибрираща енергия. Тези вибрации не са безразборни и безцелни – те пренасят информация. По този начин едно вибриращо образувание е кодирано като водороден атом, друго – като кислороден. Всеки химичен елемент има свой собствен код.

Кодовете са абстрактни, а това важи в абсолютна степен и за Космоса, и за всичко, което е в него, както и за човешкото тяло като микрокосмос. Ако проследим физическата структура на тялото чак до абсолютния първоизточник, такива затворени пространства като молекулите дават път на атомите, атомите – на субатомните частици, а те пък – на малки фантоми енергия, които се разтварят сякаш в бездна. Тази бездна е по мистериозен начин напечатана, изпълнена с информация дори преди да е била изразена каквато и да било информация. Точно както хиляди думи съществуват безмълвно в нашата памет дори без да са били изречени, така квантовото поле съдържа цялата Вселена в неизразена форма. Нещата са такива от Големия взрив насам, когато милиарди галактики са били компресирани в пространство, милиони пъти по-малко от точката в края на изречението, което четете. Въпреки това, дори преди появяването на тази безкрайно малка точка, структурата на Вселената е съществувала в непроявена форма.

Същността на Вселената, включително и на вашето тяло, е антиматерията, но тя не е обикновена нематериалност. Бездната във вътрешността на всеки атом пулсира с невидим интелект. Генните инженери локализират този интелект най-вече в състава на ДНК, но това се прави само от гледна точка на удобството. Животът се разгръща с предаването от страна на ДНК на нейния кодиран интелект на активния ѝ близнак РНК, който пък от своя страна влиза в клетката и предава частиците интелект на хиляди ензими, които след това използват своята специфична доза интелект, за да синтезират белтъчини. Във всеки един момент от този процес се извършва обмен на енергия и информация, иначе не би се появил нов живот от безжизнената материя.

Човешкото тяло извлича своята първична енергия от изгарянето на захар, която се транспортира до клетките под формата на глюкоза или кръвна захар. Химичната структура на глюкозата е подобна на обикновената домакинска захар – захарозата. Но ако изгорите обикновена захар, не получавате фината и много сложна структура на една жива клетка; вие получавате само купчинка пепел и следи от вода и въглероден диоксид във въздуха.

Метаболизмът е нещо повече от прост процес на изгаряне; това е акт с участие на интелекта. Същата захар, която остава инертна в една бучка захар, поддържа живота със своята енергия за функционирането на бъбреците, на сърцето или на мозъчните клетки например. Всички тези клетки съдържат уникални форми интелект – ритмичното трептене на една сърдечна клетка е напълно различно от електрическото освобождаване на енергия от една мозъчна клетка или от натриевия обмен в бъбречните клетки.

Колкото и да е великолепно това изумително богатство от различни видове интелект, в основата съществува един-единствен глобален интелект, който владее цялото тяло. Потокът на този интелект ви поддържа живи и когато той спира да тече в момента на смъртта, цялата информация, съхранена във вашата ДНК, става безполезна. В процеса на стареене този поток от интелект става жертва на компромиси по много начини. Специфичният интелект на имунната, нервната и ендокринната система започва да отслабва. Според физиолозите тези три системи функционират като главни контролни пултове на тялото. Вашите имунни клетки и ендокринни жлези са снабдени със същите рецептори за мозъчни сигнали, както и самите неврони. Поради тази причина те са просто като едно продължение на мозъка. Следователно на старческото слабоумие не може да се гледа просто като на заболяване, свързано единствено със сивото вещество. Когато намалее интелектът на имунната или на ендокринната система, старческото слабоумие обхваща цялото тяло.

Тъй като всичко това се извършва на едно невидимо, неизявено равнище, пораженията остават незабелязани, докато не достигнат до един много късен етап и се изразят във физически симптоми. Петте сетива не могат да проникват достатъчно надълбоко, за да доловят милиардите процеси на квантов обмен, които причиняват стареенето.

Скоростта на промяната е едновременно и твърде висока, и твърде ниска – твърде висока, защото отделните химични реакции се извършват за по-малко от 1/10 000 част от секундата; и твърде ниска, защото техният кумулативен ефект не се изразява, преди да са минали определен брой години. Тези реакции съдържат информация и енергия в мащаб милиони пъти по-малък, отколкото един-единствен атом.

Пораженията, които нанася стареенето, биха били фатални, ако тялото беше просто един материален обект, защото всички материални неща стават жертва на ентропията – тенденцията строго организираните системи да изпадат в състояние на хаос. Класическият пример за ентропия е кола, която ръждясва в гробище за коли. Ентропията разяжда машината и я превръща в разпадаща се ръждива купчина. Няма начин този процес да бъде върнат обратно, т.е. ръждясалата купчина от ненужно желязо да се сглоби отново в кола. Но ентропията не засяга интелекта – една невидима част от нас е имунизирана срещу опустошенията на времето. Съвременната наука едва сега достига до прозренията за всичко това, макар то да е съхранено във вековните духовни традиции за опита на великите учители, запазвали младостта на телата си до дълбока старост.

В Индия, Китай и Япония, и в по-малка степен в християнския Запад, са се раждали мъдреци, които са съзнавали, че тяхната същностна природа е поток от интелект. Като са съхранявали този поток и са го усъвършенствали година след година, те са побеждавали ентропията на едно по-дълбоко равнище на Природата. В индийската традиция потокът на интелекта е известен като Прана (превеждано най-често като жизнена сила), която може да бъде увеличена или намалена в зависимост от желанието да бъде пренасочвана и манипулирана, за да поддържа физическото тяло здраво и младо. Както ще видим, способността да се влиза в контакт и да се тренира Прана е присъща на всички нас. Един йога пренасочва Прана, като не използва нищо друго, освен концентрация на вниманието, защото на по-дълбоко равнище вниманието и Прана са едно и също – животът е съзнание, осъзнаването е живот.

3. Умът и тялото са неделимо цяло.

Интелектът е много по-гъвкав, отколкото маската на материята, която го скрива. Интелектът може да изрази себе си или чрез мисли, или на молекулярно равнище. Една основна емоция като страха например може да бъде описана като абстрактно чувство или като реално съществуваща молекула на хормона адреналин. Без усещането няма хормон; без хормона няма усещане. По същия начин не съществува болка без нервните импулси, които пренасят болката; няма облекчение от болката без ендорфините, които навлизат в рецепторите за болка, за да блокират тези импулси. Революцията, известна като медицина, свързана със съзнанието и тялото, се основава на простото откритие, че където има мисъл, там има и химична реакция. Това прозрение се е превърнало в мощно средство, което ни позволява да разберем например защо е два пъти по-вероятно току-що овдовели жени да развият рак на гърдата и защо е четири пъти по-вероятно хронично депресираните да се разболеят. И в двата случая психичните състояния на стрес се превръщат в биохимикали, които пораждат болестта. Спомням си за двама пациенти от моята медицинска практика, които страдат от ангина пекторис и изпитват задушаващата и притискаща болка, типична за сърдечносъдовите заболявания. Единият пациент е способен да тича, да плува и дори да се катери по планините, като напълно пренебрегва болката или дори не усеща такава. Докато другият почти губи съзнание от болка, когато само стане от креслото си.

Първата ми мисъл би била да потърся някаква физическа разлика между тях, но може да открия такава, а може и да не открия. Според кардиолозите ангинната болка се появява, когато поне една от трите коронарни артерии е блокирана около 50 %. Този блокаж е почти винаги под формата на атерома, стеснение от вътрешната страна на артериалната стена, което се получава от натрупването на мъртви клетки, съсиреци кръв и мазнини. 50 % блокаж са условни обаче. Някои пациенти с ангина пекторис са направо доведени до пълно обездвижване от болката, макар и да имат само едно-единствено малко стеснение, което слабо възпрепятства кръвния поток в едната артерия, докато други пациенти, които страдат от масивни и многобройни блокажи от порядъка на 85 %, могат да тичат и да се състезават в маратони. (Ангина пекторис не винаги се причинява от физически блокаж, би трябвало да добавя аз. Артериите са подплатени с един слой от мускулни клетки, които изпадат в спазъм и свиват кръвоносния съд, но това е изключително индивидуална реакция.)

От гледна точка на медицината, свързана със съзнанието и тялото, моите двама пациента изразяват различните си интерпретации на болката – всеки от тях слага върху състоянието си отпечатъка на една уникална перспектива, а болката (или всеки друг симптом) се появява в съзнанието единствено след като си взаимодейства с всички минали влияния, съхранени по някакъв начин в системата интелект-тяло. Не съществува един отговор за всички хора и дори за един и същ човек в два различни момента. Сигналите за болка са сурови данни, които могат да бъдат изтълкувани по най-различен начин. Спортовете, които изискват голямо физическо напрежение, като например бягането на дълги разстояния, подлагат спортиста на болка, която той интерпретира като знак за постижения („щом ме боли, щом съм задъхан, значи постигам нещо“); но същата болка, получена при по-различни обстоятелства, може да бъде напълно отхвърлена като някакво приятно преживяване. Спринтьорите на къси разстояния предпочитат треньори, които ги карат да тренират до предела на силите им; в условията на трудов лагер подобно отношение би им се сторило нечовешко.

Медицината едва сега започва да използва връзката между съзнанието и тялото с цел оздравяване; побеждаването на болката е един много добър пример за това. Когато получат плацебо, което е съвсем безобиден заместител на лекарството, около 30 % от пациентите преживяват същото облекчение от болката, каквото би предизвикал истинският медикамент, който е бил предписан. Но ефектът от връзката между съзнанието и тялото е далеч по-холистичен. Същата фалшива таблетка може да се използва, за да намали болката и да спре обилните гастритни секреции при пациентите с язва, да намали кръвното налягане или да се бори срещу туморите. (Всичките странични ефекти на химиотерапията, включително опадването на косата и повдигането, могат да бъдат избегнати, като се дават на пациентите с рак таблетки от захар, като в същото време ги убеждаваме, че това е много мощно средство против рака. Документирани са и случаи, при които инжекции с напълно безобиден солен разтвор са довели до пълно излекуване на злокачествени заболявания в напреднал стадий.

Тъй като същата инертна таблетка може да доведе до подобни или тотално различни реакции, заключението, което се налага, е, че тялото е способно да дава желания биохимичен отговор, щом на разума е зададена съответна информация. Самата таблетка е безполезна сама по себе си – силата, която активира ефекта на плацебото, е единствено силата на внушението. То се превръща в стремеж или желание на тялото да излекува само себе си. Тогава защо да не се откажем от заблуждението със захарната таблетка и направо да се насочим към самото намерение? Ако бихме могли ефективно да отключим стремежа или намерението тялото да не остарява, то ще го реализира автоматично. Разполагаме с много впечатляващи доказателства, че подобни възможности съществуват. Една от най-коварните болести на старческата възраст е Паркинсоновата – неврологично разстройство, което провокира неконтролируеми мускулни движения, както и драстично намаляване на телесните движения от рода на ходенето например. В крайна сметка тялото до такава степен се сковава, че пациентът въобще не може и да помръдне. Болестта на Паркинсон засега се обяснява с изчерпване на съществено важния мозъчен химикал допамин, но съществува също така и симулирана Паркинсонова болест, когато клетките в мозъка, произвеждащи допамин, са разрушени по химичен път. Представете си пациент, който е заболял от Паркинсонова болест и е в напреднал стадий на болестта, т.е. напълно е скован. Когато се опитва да ходи, той може да направи само една или две крачки и да се застопори на едно място, застинал като статуя. Ако обаче начертаете една линия на пода и кажете: „Прекрачи я“, тогава този човек като по чудо ще успее да я прекрачи, сякаш е съвсем здрав.

Въпреки факта, че производството на допамин е напълно неволево и неговите запаси са напълно изчерпани (вследствие на което мозъкът не изпраща сигнали до мускулите на краката, които всъщност осъществяват движението), мозъкът се задейства дори само при наличието на желание за ходене. Човекът отново ще се застопори на едно място само след няколко секунди, но вие можете отново да го накарате да направи крачка над някаква въображаема линия и неговият мозък ще реагира. Но ако трябва да детайлизираме тази мисъл, нестабилността и бездействието, типични за много стари хора, са често въпрос на летаргия.

Ако се поднови тяхното желание да живеят активно и да водят пълноценен живот, много възрастни хора чувствително ще увеличат своите двигателни способности, сила, жизненост и психични реакции.

Стремежът към нещо е активният партньор на вниманието. Това е начинът, по който превръщаме автоматичните процеси в осъзнати. Като се използват съвсем прости упражнения, основани на връзката интелект-тяло, почти всеки пациент може да се научи за кратко време да превръща един учестен пулс, астматичното задъхване или постоянно витаещата тревожност в много по-нормални реакции. Онова, което изглежда извън контрол, може да бъде поставено отново под контрол с помощта на подходяща техника. Ползата от подобни техники за забавяне на стареенето е огромна. Като активирате вашите мисловни процеси с послания от рода на: „Искам да подобрявам енергията и жизнената си сила с всеки изминат ден“, вие ще започнете да упражнявате контрол върху онези мозъчни центрове, които определят колко енергия да бъде вложена в дейността. Намаляването на жизнеността с възрастта до голяма степен е в резултат на факта, че хората очакват тя да намалее; те безразсъдно са наложили на съзнанието си една саморазрушителна тенденция под формата на силно убеждение и връзката между съзнанието и тялото автоматично ѝ се подчинява.

Нашият начин на мислене програмира организма по посока на старостта и изглежда, оказва пълен контрол върху него. Категоричността на намеренията ви може да бъде провокирана по всяко едно време. Далеч преди да остареете, можете да предотвратите нежеланите поражения, като програмирате съзнанието си така, че то да остане младо и да кореспондира с намеренията ви.